Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: georgesavoy
Категория: Политика
Прочетен: 783938
Постинги: 205
Коментари: 522
Гласове: 177
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Постинг
08.04.2010 10:48 - ПЪТЕПИС - ИБИЗА, МАЙОРКА, МЕНОРКА
Автор: georgesavoy Категория: Политика   
Прочетен: 4675 Коментари: 0 Гласове:
0



НА БАЛЕАРСКИТЕ ОСТРОВИ

Ибиза

След тревожното „Карай, полека – лека!” излязох от марината на Дения и се отдадох на милостта на морето. Лазурът и топлата прегръдка на морето не успокояваха много-много вълните. Беше си бурничко. Отново се сблъсках с това, което наричах „мъртва вълна.” Явно в Средиземно море съществува някаква вторична турболенция. Защото всеки 20 -30 минути, от приятната скорост от 40-45 км/ч, вълната ме връщаше на 10-15 км/ч. Много досадно, и нищо не можеш да направиш. Само стоиш, и чакаш морето отново да те пусне. Още в Алмаримар ме предупредиха за този странен каприз. Феноменът изчезна чак след Кротоне, на път за Корфу.

Когато подхождате към Ибиза от запад, задължително трябва да преминете между двата фара северно от островчето Espalmador. Не се престраших да мина напряко през някои от тесните проливчета. Камъните изглеждаха откровено недружелюбни. В отсечката до пристанището на Ибиза много внимавах да не ме прегази някой от мощните фериботи – катамарани на Балеарската корабна компания.

Още преди да се появи входа на пристанището, се белна крепостта на стария град. Явно, тукашните се грижат добре за нея и от време на време ѝ удрят по някоя замазка. При този основен поминък, трябва да умееш да гъделичкаш приключенската романтика на пълчищата туристи.

Избрах си марината Puerto Ibiza Nuevo. Приятна, чиста и с всички екстри. Заслужаваше си 20 – те евро за вечер. Градът бе близо и след слалом между мултимилионерските яхти, /повечето руски/ и влажния аромат на морето, пристигнах в стария град. В сянката на античната крепост, времето и пространството се сливат и ви отнасят далече, далече през вековете.

ИСТОРИЯ НА БАЛЕАРСКИТЕ ОСТРОВИ

Както в Испания, така и на Балеарите, първите хора се появили хиляди години преди Христа. Археологическите разкопки доказват тяхното присъствие от преди повече от 3500 години.

През 654 г. преди Новата ера Картагенците открили Ибиза и основали града. Картагенците всъщност са Финикийци, но приели това име от главният си град Картаген, чиито останки лежат в днешен Тунис. Като хора открили парите, те бързо превърнали града във важен търговски център. Островът се прославил с „бялото” си злато – солта.

Днес неща, които имаме за даденост, на времето са били рядка и ценна стока. Незначителни за нас неща, като стафидите на Дения и солта на Ибиза, тогава много са спомагали за разцвета на тези древни градове. Е, да не забравяме виното и маслините.

Още от древни времена богатството и просперитета са привличали чужди погледи. По някое време, римляните се завъртяли наоколо и усетили далаверата. Но за всеки случай, решили първо да се разправят с Картаген. По време на Пуническите войни го изравнили със земята, и някъде около 123 г. пр. Хр. се върнали. Завладели Балеарите и веднага кеширали новата си придобивка. Нарекли градът Евусус и без да губят време, пренасочили печалбите към Рим. Веднага трябва да отбележа, че същата съдба сполетяла и останалите два острова – Майорка и Менорка. По всеки от тях има достатъчно следи от Римското владичество. Но понеже великодушието е право на силния, римляните не се поколебали да инвестират в новите територии. Доказателствата са многобройни – копия на монументални римски статуи, мостове, укрепления, постройки.

Но както знаете, Римската империя не била вечна. Между 5-ти и 9-ти век настъпила огромна пустота в хронологичната история на островите. Някъде около 465 г. наоколо се появили разни типове като Готи, Остготи, Вандали, Бербери и тем подобни. Те не били особени фенове на писаната история и вежливите обноски. И тяхното присъствие не ражда красиви спомени. Тези тъмни за архипелага времена малко попросветнали когато се появили Византийците и през 534 г. направили островите част от провинция Сардиния.

Колелото на историята отново се завъртяло. През 902 г. за добро или лошо, дошли арабите. И взели, че останали 500 години. /Защо ли ми е толкова познато?/ Но ония араби не били като днешните. Да не забравяме, че на времето те са дали много от знанията на света. При тях настъпила епоха на разцвет и благополучие. Поради тази причина островите се оказали апетитни и за някои други хора.

През 1229 г. кралят на Арагон Хайме I ударил по масата и присъединил островите към Испанската Корона. Но от това не последвало кой знае какво. Както ги присъединил, така и ги забрави. Единствената му заслуга е, че укрепил няколко от крепостите по островите. През следващите турболентни векове редовни „гости” били пиратите от Северна Африка. Местните видели, че помощ от „Голямата земя” не могат да очакват и взели нещата в свои ръце. Измислили специален модел църкви, които повече приличали на бойни кули, и качили тежките топове по плоските им покриви. Тези църкви или кули, наречете ги както искате, опасвали целите острови. Били в пряка видимост една от друга, и при забелязването на кръвощадните натрапници, се пускали огнени сигнали. Само за час населението знаело какво да прави. Сиреч, жените и децата в гората, мъжете при топовете.

Но ако не си падате по зяпане на каманаци, а по нещо по- прозаично, нощен живот например – Ибиза е вашето място. Потвърдени са предположенията, че тук са най-яките дискотеки отсам Гринуич.

И двете занимания ми бяха интересни, но ме чакаше още много път. След като подишах от древната история, чух топовните гърмежи и звънът на саби и ятагани, взех картата и си начертах следващия курс. До Майорка, или по-точно марина Ла Рапита.

Майорка

Отплавах доста рано, морето бе по-благосклонно и около обед се материализирах във въпросната марина. На другия ден времето нещо се поразвали и се наложи да поостана известно време. Поне си купих нова радиостанция.

Марината и прилежащото ѝ селце се намират на 70 км от столицата Не ми се разкарваше до там, но „маринеросите ” горещо ми препоръчаха да посетя символът на града – катедралата „La Seu”, което в превод от испански означава „светлина”. Идеята за нея дал крал Джеймс I Арагонски през 1229 г.Строили я близо 400 г./?!/, и готическата постройка станала напълно завършена чак през 1601 г. Друга забележителност е разположеният на хълма в близост до Палма де Майорка, замък Белвер (Bellver Castle). С огромна площ и кръгли кули, той е бил построен през XIV в. от Джеймс II Арагонски.

Отдадох се на пасивна почивка, но още на втория ден разбрах, че ще напусна това място със смесени чувства. Хората бяха вежливи, учтиви и слънчеви. Имаше и скъп ресторант, и моряшко капанче. Отлично заредени магазини за морска екипировка и няколко евтини супермаркетчета. Чистота, свеж въздух и спокойствие. Но щом разбрах, че за да ползвам тоалетната, банята и помещението за пране, трябва да мушна едно евро в апаратчето до вратата, стана ми обидно. Явно бях попаднал на някакви измекярени селски тарикати. Защото да плащаш 31.50 евро на вечер, а да ти искат евро за нещо, което навсякъде другаде е включено в цената…съгласете се – идиотско е.

Единствения приятен спомен от Ла Рапита ще ми остане деликатес, който предлагаха в ресторанта. Калмарите са живородни мекотели и когато ги ловят, много от женските са бременни. Местните ги изкормват и вземат неродените зародишчета. В кухнята ги измиват добре, и…хайде във фритюрника. Наистина, звучи доста варварски, но пък е страшно мезе за бира.

На 5-ия ден издебнах в погнозата да не пише „морехада”, сиреч, „разваляне” и с мръсна газ се изнесох навън. Не знам какви са цените в другите марините на Майорка, но следващият път, ще я пропусна! Е, това си е мое мнение. Но изглежда 12 милиона туристи не мислят така, щом долитат всяка година…

Менорка

Морето наистина беше полегнало и мъртвата вълна ме навестяваше по-рядко. След около седем часа, /повечето без земя на хоризонта/, подминах нос Punta Binibėquer и в сянката на островчето Illa de LAire свих на север.

Пристанището на Махон е гадничко местенце. Нещо като дълго устие на пресъхнала река. Налага се огромно внимание.Движите на зиг-заг, заобикаляте всевъзможни морски знаци, острови, островчета, понтони и много местни корита, които си карат като си искат. Най-накрая фиксирах колонките за гориво и се пришвартих. Беше почти пет часа, и „маринерото”, весел островен мързелан отложи зарядката за следващата сутрин. От многочасовото тръскане бях като пребит и това ме устройваше напълно. В тази връзка, запомнете: романтиката в морето, е само по филмите. Истината е съвсем друга!

Не знам кой, какво ви е говорил за Ибиза и Майорка, но за мен Менорка ще си остане бисерът на Балеарите. Тихо, уютно и неземно. С безкрайни кристални плажове и малки екзотични заливчета. Кървави залези и оглеждащият се в небесата лазур на морето. Със запазените топове на стария морски гарнизон на входа на пристанището. С кокетно накацалите къщички по склоновете към водата. И тези постоянно влизащи и излизащи презокеански лайнери. Бяха огромни. Горните им палуби, сателитните антени и радарите стърчаха над къщите край тесния канал. Гледка, усещане, атмосфера, които ще помня цял живот. Повярвайте ми, не ми се тръгваше от там.

Историята на Менорка не се различава от тази на останалите острови в архипелага. Но затова пък, има една любопитна история.

През 18 век се водили люти битки за завладяване на острова, чийто главен град тогава се наричал Маон или Майон. Смята се, че точно тогава се родил прочутият сос. През 1757 г Маон бил превзет от французите под командването на херцог дьо Ришельо. Но на свой ред пристигнали англичаните. Както си му и редът, те го обсадили и настанал глад. Единствените продукти, останали в изобилие били яйцата и зехтинът. Когато на херцога му писнали омлетите и пържените яйца, той наредил на готвача си да приготви нещо „по-така”. Готвачът не загубил присъствие на духа и забъркал жълтъци със зехтин. Така, без да иска приготвил въпросния сос. Той внесъл приятно разнообразие в менюто на капризния аристократ. Сосът бил наречен ‘Маонски’ (Майонски) – по името на града. За по-кратко, започнали да го наричат майонеза.

Предстоеше ми най-опасния преход. До Сардиния. На 500 километра, точно на изток. Няколко дни сателитната прогноза не даде хубаво време. Един следобед минах покрай офисът на марината и мернах данните за през нощта. Видях ги и си казах:”Защо, не?”

До сега бях правил само дневни преходи. Пътят до Ористано, на западния бряг на Сардиния щеше да е около 12-13 часа. Пак щях да пристигна през деня. А от Менорка до Сардиния е само море. Без никакъв остров. Върнах се на яхтата. Хапнах набързо и положих глава за час-два. Станах към 23.00 ч. Пих кафе, а за през нощта приготвих още близо литър. Около 23.00 ч пристанището беше пусто. С огромно внимание се изнизах по обратния път през понтоните и островчетата. Морето се откри пред мен и не без огромна доза адреналин в кръвта поех напреде в нощта. Въобще не предполагах каква среща, в 2.30 през нощта, на средата на нищото щях да имам.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com




Тагове:   майорка,   пътепис,   менорка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене