Кой качва и сваля правителствата в България, кой дърпа конците на политиците и бизнесмените у нас - кратък курс по теория на конспирацията

На 15 октомври 1951 г. 27-годишният биохимик Карл Джераси, син на български евреин, завършва синтеза на лекарството, известно на всички жени в САЩ като нортиндрон, а на тези в Европа - като нортестерон. До ден-днешен това е активната съставка на всички противозачатъчни таблетки. Според “Лондон Таймс“ хапчето-антибебе е едно от най-великите открития на света. Счита се, че чрез него сексът за пръв път в човешката история бива отделен в абсолютна степен като акт на чисто наслаждение от раждането на деца. Откритието на Джераси, когото в Америка наричат “бащата на Хапчето“, подготвя почвата за сексуалната революция на Запад през 60-те години, която промени изцяло човешките представи за семейното планиране и свободната любов.
Племенникът му - Яков Джераси, тези дни се опитва да мине за автор на една от най-тъпите световни конспирации за всички времена -

операция “Шипка“,

захваната през 1992 г. и довела до взимането на властта в България от Симеон II. Той е шеф на международната фондация “България“ и еврейското дружество “Цион“, а допреди време бе един от най-конфиденциалните душеприказчици на бившия монарх. “Цар Симеон ми направи впечатление с умните си изказвания по американската телевизия. В негово лице аз видях един лидер с европейско мислене и международни контакти и авторитет, който може да направи България велика както по времето на неговия баща цар Борис“, спомня си филантропът, обвинен преди три години в съвсем материални грехове от ректора на Софийския университет.
Операцията е наречена на старопланинския връх заради къщата на улица “Шипка“ 38, някога обитавана от професионалния превратаджия Кимон Георгиев, където Джераси разполага явочната квартира на заговорниците. Според Джераси първоначално в кръга на посветените в мисията по завръщането на царя са били: “Линдел Грей, зам.-ректор на Американския университет със седалище във Вашингтон, тогавашният посланик на САЩ в България Уилям Монтгомъри и Боб Нортън - човекът, който помогна на Бил Клинтън да стане президент на САЩ“. За монархическия план  са вербувани още конституционните съдии и бивши депутати от СДС Георги Марков и Васил Гоцев, юристът Асен Ошанов, както и заместник-директорът на Първо главно управление на Държавна сигурност о.з. ген. Любен Гоцев и левият депутат и висш масон Гиньо Ганев, който по това време е председател на Агенцията за българите в чужбина. Те умували върху юридическата формула

как Симеон II да запази
царската си титла,

как да се атакува референдумът от 1946 г. Или да се предложи възстановяване на Търновската конституция. По план е събрана подписка от 30 интелектуалци за завръщане на монарха, като тайно оръжие е използван  анимационният филм-приказка “Цар Лъв“, дублиран на български от днешния депутат Коста Цонев. Посещението на царя през май 1996 минава под знака на всенародната любов, а червеното правителство на Виденов е стреснато, външният министър Пирински категорично отказва да се види с “гражданина Симеон Борисов“.

“Симеон и сестра му Мария-Луиза имат комплекс и слабост към БСП, царят е виждал дълго време в тях врагове и е мечтаел да ги доближи до себе си“ - така Джераси обяснява привличането на червени кадри като Костадин Паскалев, Димитър Калчев и Бриго Аспарухов в  царското обкръжение. Симеон Сакскобургготски и бившият министър-председател Иван Костов пък имали споразумение да се явят заедно на изборите през 2001 година, царят  обаче впоследствие се отметнал, разкри още самообявилият се архитект на операция “Шипка“.
Историята на Джераси е типичен пример от  теорията на конспирацията - шепа свръхнадарени хора без излишна публичност, на лека раздумка и поклащайки чаша с уиски, отклоняват в желаната от тях посока съдбата на една държава.
Приказките за “Планът Шипка“ дойдоха след нестихващите спорове между лидери на СДС и БСП, които взаимно се обвиняват, че са “довели“ Сакскобургготски преди две години. Обяснението на Джераси е, че победата на царя на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. всъщност е активно мероприятие с участието на СДС, БСП, американски евреи и масони в комбинация с Държавна сигурност. Някак ловко се пропуска фактът, че до съставяне на правителството на Симеон се стигна благодарение на 2.5-те милиона избиратели, които пуснаха бялата бюлетина с две жълти ивици.
Тази родна черта е уловена и от народния любимец Слави Трифонов - първо избираме политици с вяра в техните свръхестествени способности и впоследствие във въздуха увисва кобният български въпрос: “Абе, кой ги избира тия?!“ По-лесното оправдание е, че не ги е избрал българският народ, а всемогъщите кукловоди от Вашингтон и Москва.

“Социалната теория
на конспирацията

е следствие от отслабването на упованието в Бог и от свързания с това въпрос: “Кой е на негово място?“, твърди американският философ Карл Попър в книгата си “Предположения и опровержения“.
Параноичните теории често се раждат от липса на прозрачност в политическия живот, държавната администрация, бизнеса и съдебната власт. За 14 години у нас се проведоха 5 пъти избори за Народно събрание, през октомври за четвърти път ще гласуваме за кметове, като сменихме и трима президенти. Спонсорите на партиите обаче продължават да бъдат абсолютно неизвестни. В резултат на това не е ясно кой бизнескръг на коя партия е платил - така се отваря безкрайно поле за спекулативни твърдения, които увисват във времето - нито се потвърждават, нито се отхвърлят. “Когато всички вероятни обяснения свършат, тогава най-невероятното се оказва най-вероятно“, съветва Шерлок Холмс. У нас обясненията често или липсват, или са откровено налудничави. Друг е въпросът, че е за предпочитане да се надникне през ключалката, вместо да се отвори вратата. Така и най-ясните неща могат да се подложат на съмнение. Затова и слуховете тръгват от най-ниското - семейно-битово равнище, има ги във всяко учреждение, а когато стигнат до политиката, неизбежно опират до глобалните фантасмагории  за някаква тайна  ложа, която налива основите на новия световен ред. Аферите са невъзможни без активното участие на журналистите, които допълнително осмислят историите и им вдъхват втори живот. В тях традиционни участници са политици и ченгета.
Във всяка завера се разказва как всемогъщи кукловоди дърпат конците на цели държави и народи, а хората са безпомощни играчки в техните ръце. Кой качва и сваля правителствата на Република България? Кой програмира и направи прехода у нас след 1989 г., периода между Живков и Сакскобургготски? Кой продаде тайно заводите на близки без пари? Кой е виновен за нашия сегашен живот? Защо крупните престъпления срещу държавната собственост остават без последствия?

Отговорът най-често е абревиатура - ЦРУ, КГБ, ЩАЗИ, ДС, МВФ, САЩ, понякога е конкретно място - Белият дом, Кремъл, “Раковски“ 134, “Позитано“ 20, “Врана“. Случва се кукловодът да е персонализиран - Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Максуел, Джордж Сорос, Илия Павлов, Иван Костов. Съществуват разнообразни теории на конспирации, всяка от които е пригодена за отделна партия. В СДС преобладават разсъжденията по линията: криза - източване на банките -  БСП (БКП) - ДС -  КГБ - Путин. За гарнитура  - Милошевич. В натовизиращата се БСП вече отслабва влиянието на мита: приватизация под масата - СДС (Костов) - МВФ - ЦРУ - Вашингтон. За жълтия електорат идеолозите на движението сглобяват собствена колективна версия за света - съчетание от червената и синята. Задълбочени изследвания по въпроса

кой определя съдбата ни

полага царският мандатоносител Тошо Пейков. “За каква самостоятелна външна политика тогава можем да говорим? В края на 1992 г. посланиците на Русия и на САЩ - Александър Авдеев и Уилям Монтгомъри - се срещнаха в “Шератон“ и така беше заменено правителството на Димитров с това на Беров, засилило позициите на проруските икономически групировки у нас“, пише лидерът на “Оборище“ в книгата си “Записки по българските реформи“. Според него кабинетът на Жан Виденов не оправдал надеждите на Москва да получи газопреносната система. И съгласувано с Вашингтон тя свали и това българско правителство. Изборът на Елцин за президент през 1996 г. предреши избирането и на Петър Стоянов. Ако в Русия беше победил антиамериканският носталгик Зюганов, Маразов и Виденов още дълго щяха да управляват България. За какви равноправни отношения тогава може да става дума. “Истината за СДС е, че от самото начало изпълнява чужди стратегически проекти - програмата на Москва за преустройство на системата, програмата на Вашингтон за глобализация на икономиката, програмата на МВФ за издължаване на кредита... И никога български проекти“, твърди бившият син и настоящ жълт депутат. Да не говорим, че според него СДС и БСП са родени на маса от Андрей Луканов. Пейков стига до извода, че пътят на страната към ЕС и НАТО задължително минава през Кремъл. Той напълно сериозно твърди, че Вашинтон, Москва и Берлин са наели “новия български елит в състав от 1000 до 2000, който струва на целия български народ близо 20 милиарда долара стар и нов външен и вътрешен държавен дълг, натрупан от стари и нови първенци, включително и от президентите“.
СДС още помни и преразказва циклично историята как Бриго Аспарухов по лична поръка от КГБ е свалил Филип Димитров през есента на 1992 г. Бившият вътрешен министър Богомил Бонев (когато бе стоманен юмрук на Иван Костов)  обяви, че ген. Аспарухов е държал в личната си каса досието на Ахмед Доган и сегиз-тогиз, в най-лютите моменти от драмата, го е изваждал и прибирал. Като лайтмотив се повтаря и аферата с “оня списък“ от февруари 1992 г., която изкара на светло българските  разузнавачи по света. Подозренията са, че Ахмед Доган и тогавашният външен министър Стоян Ганев са предали в турското посолство имената на задграничната ни агентура. От следствието нищо не се разбра и работата бе потулена, но това бе първият скандал с участието и на Аспарухов. Оттогава насам Ганев е символ на злините в политиката. Червените никога няма да му простят искането да съди СССР за вреди, нанесени на България. Сините го отлюспиха и обвиниха във връзки с КГБ по линия на тъста му - ужким съветски генерал. По-късно целокупното гражданство живееше с убеждението, че бившият външен министър и по-късно началник на кабинета на министър-председателя е важен фактор в тайната йерархия на сектата на пастор Муун и дори се опитвал да внесе опасната ерес на българска земя.
Най-новият конспиративен сюжет, циркулиращ из парламента, свързва по ирония на съдбата Ганев и Командира. “Стоян Ганев и Иван Костов са си наели заедно офис в центъра на столицата, обаче никой не знае точно къде“, шушукат управляващите. Според тях Командира, който никак не понасял прогонения шеф на кабинета на Сакскобургготски, приел сътрудничеството в името на партийното благо. Ганев бил обещал да даде пари за кампанията на СДС. След местния вот, който се очаквало синята партия да загуби, Михайлова щяла да подаде оставка от лидерския пост, както се врече. И тъй като голяма част от синия актив искал Петър Стоянов да оглави партията, защото само той можел да обедини различните фракции в нея, Командира щял да си тръгне. Тогава идвал ред на общото дело с Ганев - ново дясно движение, в което водеща роля се отреждала на истинските седесари.  В СДС се заклеха, че ако има приз за конспиративни небивалици, тази със сигурност ще спечели “Оскар“, но смело допуснаха, че е родена от съвместните напъни на управляващите и изключения наскоро от синята депутатска група Никола Николов. Сюжетът целял да нанесе удар върху Костов, който се готвел да си върне властта в СДС и да минира идеята на Ганев за създаване на ново гражданско движение.

Кукловоди и кукли

През 2000 г. - на конференцията на бивши разузнавачи “Студената война на Балканите“ в Стара Загора, секретарят на местното СДС и общозначим политолог Антон Тодоров обвини очи в очи бившия шеф на ЩАЗИ Маркус Волф и о. з. генерал Бриго Аспарухов, че са действащи руски шпиони. Версията му е най-малкото странна - шефът на разузнаването звънял на Жан Виденов през 1995 г. и натискал червения премиер да подаде молба за членство в НАТО. Бриго извършил това активно мероприятие по поръчка на Москва. А в момента Аспарухов (който през 2000 г. е член на Изпълнителното бюро) заедно с други бивши ченгета готви преврат срещу правителството на Иван Костов, обвини го Антон Тодоров.

След няколко дни генералът контраатакува остро, но завоалирано синия премиер. “Висш държавен служител от близкото минало е предал международен паспорт на човек, който според страната, в която живееше, бе обявен за международно издирване. За това страната ни е получила огромна сума. Паспортът е № 1040, издаден е на 22.05.1991 г. от МВнР на името на чужд гражданин, обявен за почетен консул на България в Близкия изток. Човекът, който е съдействал за издаването на документа точно тогава, е бил финансов министър“, довери разведчикът. В тази конспирация се разказва как Костов и тогавашният подуправител на БНБ Емил Хърсев сключили заем с митичния Малтийски орден в размер на 3 650 000 долара, като посредникът в сделката Роберто Копола (оказал се мошеник) освен комисиона получил и български дипломатически паспорт. И до ден-днешен се гадае кой е свил мангизите и дали в това не се крие могъществото на Командира.  (Със сигурност Малтийският орден е натрапчива тема за конспирации не само за “ТЕМА“. Наскоро лидерът на НС БЗНС Яне Янев обвини премиера Сакскобургготски, че е член на могъщата масонска ложа още от 1965 г. Царят се подчинява безпрекословно на тримата велики тайни майстори на ложата, допълни Яне и обеща да каже на Филчев подробностите.)
Богомил Бонев също е признат майстор в жанра “активно мероприятие“. Неговият закон за отваряне на досиетата всъщност даде възможност повече истини да се прикрият, отколкото да излязат наяве. Опозицията го обвини, че чрез този закон се опитва да превербува бивши агенти от бизнеса и политиката, за да им дърпа конците. Докато беше вътрешен министър, Бонев разкри заговор на Доган, Татарчев и Илия Павлов, които на коктейл в Боровец по случай откриването на ски-сезона замисляли да свалят Иван Костов. Министърът не спря дотук и разби още един заговор, този път откъм Русия. През 1997 г. в китна вила в Банкя руският посланик Леонид Керестеджиянц извършил “колективна вербовка“ върху брата на Андрей Луканов - Александър Атанасов, бившия съветник на Желев - ген. Стоян Андреев, шефа на Строителни войски ген. Пешлеевски и началника на далекосъобщенията при Виденов - Любомир Коларов.
Срещу Богомил Бонев също бе разпространена секретна папка с компромати, която Петър Стоянов прочете по време на предизборен диспут с Бонев. 
Другата любима пиеса беше със заловените руски шпиони, служители на Министерството на отбраната, и изгонените руски дипломати по времето на Костов. Тогава сини политолози като Иво Маев заподозряха дори, че Кремъл вербува патриарх Максим и Светия синод. Същата пролет параноята се беше настанила уютно на “Раковски“ 134. В деня, когато беше убит малкият Пепи, стотици таксиметрови коли и граждани блокираха парламента. Шефът на парламента обвини, че Държавна сигурност организира пълзящ преврат. Друг проправителствен фактор -  депутатът Николай Христов от БЗНС (Мозер), съобщи, че има план за повторение на 19 май 1934 г. Обичайните заподозрени се оказаха новопоявилите се граждански сдружения като ГОДО и “Защита“, овързани с червена панделка.
Мислители от СДС като Евгений Дайнов и Явор Дачков от две години говорят, че “Новото време“ на Сакскобургготски връща времето на Живков. Теорията се търкаля като снежна топка по хълма. Какви са фактите? Личният помощник на Тато Костадин Чакъров, близък по бизнес и пагон с ген. Аспарухов, е човекът, който през 1990 г. литва за Мадрид, за да връчи лично на Негово величество зеления му паспорт, удостоверяващ ексмонарха като гражданин на Народна република България. Преводачката на комунистическия диктатор - Елена Поптодорова, стана български посланик в САЩ. Личният анестезиолог на Живков преди два месеца бе избран за председател на най-важната парламентарна комисия  - по външна политика, отбрана и сигурност. Личният охранител на генералния секретар на БКП  - Румен Ралчев, който пазеше гърба на ексмонарха при първото му посещение,  тази година бе избран за Велик майстор на Великата ложа на Старите свободни и Приети зидари. Друг бодигард на бившия пръв държавен ръководител - Бойко Борисов, днес е секретар на МВР.

С назначаването на Бриго Аспарухов за координатор на специалните служби в политическия кабинет на премиера нова свежест придоби конспиративната легенда, че ДС и Симеон играят в комбина от десетилетия. Червени депутати, пристрастени към бистренето на завери, си припомниха, че Бриго е човекът, запознал Сакскобургготски с шефа на охранителна фирма “Ипон“ Бойко Борисов. Бившият разузнавач № 1 в крайна сметка е убедил и кметовете на Благоевград и Русе Паскалев и Калчев да сменят градоначалническите постове с министерски. Непосредствено след изборите през юни 2001 г. генералът е автор и на друго активно мероприятие. Аспарухов предлага на колегите си от Изпълнителното бюро червената партия да стане инициатор на промяна в конституцията, която да даде възможност на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, като се премахне изискването кандидатът да е живял 5 години без прекъсване в страната. Идеята обаче бе посрещната на нож от Георги Първанов, по това време шеф на БСП, и цялото червено ръководство.
В столетницата също не си поплюват във фабрикуването на виртуални реалности. Преди три години секретарят на БСП по въпросите на сигурността и бивш офицер от Шесто управление на ДС о.з. полк. Цвятко Цветков разпалено обясняваше, че Петър Стоянов се е спазарил с Белия дом, да го направят шеф на ООН. В правителството на Костов пък имало петима министри и един заместник-министър, които работят за чужди интереси, “но това не е същата класа и затова не носи полза за България, а нещата се свеждат до елементарни изпълнения на чужди указания“. Луканов е агент на три разузнавания и го убиха, преди да започне реализацията на някакви “трансгранични проекти“, осветлява положението полковникът от запаса. Понякога

и професионалистите
оплитат конците

по комичен начин във виденията си за заговори и държавни преврати.
“Преди месец назад е имало среща в хотел на морето, край Обзор, с участието на главния секретар на МВР, един истински виден бизнесмен от “Глобална България“ и един бизнесмен от друг характер, свързан със силова бивша структура с три букви - СИК“, разкри сензационно Цвятко Цветков. И допълни, че събралите се са заговорничели как Борисов да стане министър, а по-късно и премиер, защото само той можел да се справи с хаоса в държавата. “Имаше такава среща в хотел в Обзор. На нея бяхме Валентин Златев, шефът на “ЛУКойл“, Цветелина Бориславова и аз, и Сергей Станишев и Елена Йончева. И понеже Цветелина е от “Глобална България“, а Вальо Златев е сериозен бизнесмен, излиза, че Сергей Станишев е от СИК“, обясни Борисов.

В интерес на истината Станишев на пленум на БСП миналия септември предупреди драматично: “Ще се направи опит да се представи на българския народ едно ново чудо или пореден експеримент, който ще бъде подплатен финансово, политически и медийно. Основната цел е да не управлява левицата“. После призна, че имал предвид “Глобална България“ с политически център-нападател Бойко Борисов. Само преди месец заместник-председателят Румен Петков изнесе последните страхове на соцръководството, че някой някъде готви монархически преврат. “Кръгове около премиера Симеон Сакскобургготски проявяват нескрит стремеж за промяна на конституционния ред в страната“, предупреди Румен Петков. Но нямало страшно, защото хората все още са привърженици на демокрацията.
Очакването за чрезвичайни събития се усилва и от продължаващия разпад на управляващата партия НДСВ, в която конспирациите винаги имат неочаквани продължения. Милен Велчев не бе оневинен за яхтения скандал и не получи исканите извинения от главния секретар на МВР. Свързаните с него депутати Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски публично показаха своята изнервеност. Кошлуков напусна партията, а Севлиевски  - предизборния щаб. Което роди слуха, че са минали в лагера на Стоян Ганев.
Внезапно и дълго призоваваният да проговори Иван Тодоров-Доктора, на когото нововремци обещаха закрила срещу свидетелски показания, наруши “омертата“ и осветли “МВР-конспирацията“ срещу себе си. По думите му взривът срещу него най-вероятно е дело на “триъгълник от МВР-генерал, нямам предвид Бойко Борисов, софийска хубавица и близък приятел“. Според него контрабандата в периода 1998-2001 година се извършвала от хора на отговорни позиции в МВР, които в момента са останали на постовете си. “Тази върхушка в МВР, която манипулира общественото мнение, създава интриги, доноси и предпоставки да бъдат оклеветявани определени хора. Аз съм един от тях.“ Доктора твърди, че ген. Борисов го питал за схемите и каналите на контрабандата преди взривяването на бронирания му мерцедес на “Цариградско шосе“. Според него главният секретар на МВР е инициаторът на атаката. Скандалното интервю изглежда нова фаза във войната между нововремци и ген. Борисов, зад когото стои “Глобална България“. Едва ли е случайно и че в деня, в който ликът на Доктора украси първата страница на в. “Монитор“, главният редактор на ежедневника Петьо Блъсков (член на бизнесклуб “Възраждане“) обяви официално кандидатурата си за кмет на София, смятат сини политици. Сигурно е само, че разплитането на този ченгеджийски сюжет ще бъде бойното кръщение на новия експертен сътрудник по специалните служби в кабинета “Сакскобургготски“. 

ЕДНО КЪМ ЕДНО 

Кой дърпа конците на конспирацията в българия?

Татяна Дончева:

Тайната власт не постига целите си, но превръща политиката в компот

РУСИ ИЛИЕВ

Г-жо Дончева, докъде стига тайната власт у нас и как тя влияе на политическия живот?
— Властта навсякъде има явна и скрита част, като скритата част може да се окаже изключително важна. Обаче има някаква разумна пропорция между явната и скритата част, която да помага на гражданите в крайна сметка да изяснят за себе си кой с какви интереси е създаден, чий интерес защитава и кой е той. По този начин е структуриран целият политически живот. Има реално съществуващи политически партии, с тази дейност се занимават хора, които имат интерес от политика. Когато има ниска избирателна активност, хората горе-долу са ориентирани къде се вписват техните интереси в този политически живот. Проблемът според мен в България след 90-а година при изграждането на плуралистичната политическа система се основава върху няколко фактора, които не можеха да бъдат избегнати. Едното е, че трябва да се построи политически спектър - ляво, център, вдясно, а в същото време огромната част от гражданите обедняха. Независимо че тази бедност почна да се усеща в последните няколко години. И тогава хората с доходи бяха ангажирани в държавните предприятия и администрация. Т. е. те нямат себеусещането за някакъв собствен интерес, лакмуса кой какво им предлага и как да си го издирят. От друга страна, осъзнаването на самите интереси от гражданите върви забавено. Има бум на политически партии, има огромен интерес от прекалено много хора да се изявяват като партийни лидери, а същевременно много малко участие на гражданите, които да формулират собствени интереси. И така пристрастието към партиите беше повече емоционално, отколкото пречупено през личния интерес.
В какво се изразява ирационалното поведение на избирателите?
— Реално погледнато - най-бедните хора докараха Костов на власт през 1997 г. И имаше абсолютен парадокс в това, че СДС се беше дефинирал като дясна партия, но това не препятстваше най-бедните да търсят в Костов изразител на своя интерес. А същевременно през 2001 г. тези същите хора доведоха Симеон Сакскобургготски. На гражданското общество му липсва нагласа да вземе нещата в собствени ръце. Не в смисъл да счупим парламента за 5-и път или да свалим насилствено тези, за да сложим онези. Хората търсят спасител, а не водач. Не търсят един от тях, който криво-ляво може по-добре да се ориентира какво да правим и по-добре да ни организира. А спасител, някакъв човек, който за една нощ с магическа пръчка ще им напълни хладилника, портфейла и ще им уреди половината жизнени проблеми. Това според мен е и последица от миналото, когато де факто хората са смятали, че държавата носи отговорност за техните съдбини, и те се нуждаят само от свобода.
Политиците също поддържат представата, че хората са зависими от тях.
— Особен е начинът, по който у нас тръгна политическият живот. СДС сравнително късно се дефинира като дясна партия, същевременно БСП в развитието си от 90-а година направи няколко неща, които в контекста на времето намирам за неособено удачни. БСП, за да бъде най-масова, отказа да се дефинира като партия на определени интереси. При което ние продължихме да търсим отваряне по един странен начин и да се изживяваме като общонародна партия. Като партия, в която не само могат да членуват всички, но и всеки може да си намери интереса. Нещо, което е абсурдно. В БСП, БКП, БРП (комунисти) и във всички абривиатури, с които е разполагала нашата партия, са членували и много богати хора, но те са имали просто друго съзнание, друга мисъл и друга идея. И затова са членували в нея, а не защото имуществено биха естествено принадлежали там. Но партията винаги е била изразител на интересите на най-бедните и средните слоеве. Продължаваме да се изживяваме като партия масова и общонародна. Ние непрекъснато търсим начини да се харесаме на всички - нещо, което не е възможно.
Процесите в икономиката също не бяха прозрачни и там участниците не дефинираха ясно чии интереси стоят зад тях.
— Начинът, по който беше направен в България капитализмът, въздигна несправедливостта и кражбата като основен начин за преразпределение на собственост, което доведе до деморализиране на нацията. И вече е много късно - след десет години да обясниш на огромни маси хора защо те трябва да се трудят, защо те трябва да се усъвършенстват и защо трябва да постигат нещо. Тези характеристики имат пряко отношение до политическата ситуация днес и до капана, до който сме се докарали. Ние нямаме автентични професионални съюзи, ние имаме проправителствени бивши синдикати, които при това са сериозни собственици и също са участвали в този процес на преразпределяне на собственост. Те не са истински синдикати, създадени от работници, осъзнали собствения си интерес и самоорганизирали се. При това положение хората къде да намерят интереса си?! И по какъв начин да го осъзнаят?!
Защото хората се чувстват изолирани от политиката?
— Политическата система на България в лицето на най-ярките политически партии не дава възможност за политическа изява на голяма група граждани. Политиката става тясна територия на партийни чиновници, не на активисти, не на хора с политически виждания, а на апаратчици. Това е тревожен симптом, защото партийните чиновници не могат да родят визия за страната. Търсейки изход от това положение и отчитайки, че за БСП проблемът е по-сериозен, отколкото за СДС, които бяха в естествен подем, ние потърсихме пробив в обществото. И през 1999 г. не случайно приложихме формулата: “Независими кметове, подкрепени от инициативен комитет“, за да неутрализираме факта, че самата абревиатура БСП носи негативи. Този ход се оказа удачен, но след това продължението на формулата стана абсурдно. Аз го усетих преди изборите през 2001 г., защото колкото пъти търсихме експертна помощ от западни политолози, когато чуеха, че сме 16 партии в “Коалиция за България“, всички падаха от учудване. Питаха ни: “Добре, как правите физиономия от тази мешавица, как хората ще се ориентират кои сте вие и за какво се борите?“ За мен тази формула изразяваше едно ретроразбиране, че сме общонародна партия, че ще вземем от всички по малко и така ще получим много. А това не е вярно. Дълго време през 90-те години БСП използваше разни макиажни партньори, за да илюстрира, че не е сама. Обаче вече навлязохме в един етап, когато се налага избистряне. Това не означава нито липса на коалиционна култура, нито игнориране на останалите части от политическия процес, това е просто желание да имаме по-ясна физиономия. По-ясната физиономия не е непременно отблъскваща и не е непременно харесвана от всяка група избиратели.
Има ли конспирации в партиите?
— Част от партийните елити, които имат сериозни проблеми да управляват партията през вътрешнопартийните механизми, правят опит да ръководят партията чрез парламентарната квота на коалиционните партньори. Тревожно е да се събират хора, които не са посочени нито от актива на партията, нито от обществени организации. Стигаме до изкривени модели, когато част от елита на една партия може да си моделира парламентарна група, група съветници, дори кмет - по съвсем други принципи. Така вече стигаме до клиентелизъм. Стигаме до това да няма нормални механизми за излъчване на ръководство в една партия не само на висши ръководства, но и на местни. Имаше проблем за БСП в една от общините, където се оказа, че за няколко години сме стигнали до следния феномен - една група хора е узурпирала пленарния състав на общинската организация и тя излъчва местното бюро, групата съветници, кандидат-кмета, делегатите за конгреса. А всички останали симпатизанти на партията, които са десетки пъти повече, на практика са извън политическия живот. Никой не може да припари. Такива проблеми има и в СДС, и в останалите партии.
Едрите бизнесмени също не стоят далеч от политиката, но рядко афишират публично участието си.
— Бизнесът в началото на 90-те имаше стремления за самостоятелна политическа изява. Първите опити на бизнеса да си направи партия с платен партиен секретар се оказаха крайно неуспешни. После капиталът се опита да работи през основните партии. После опряхме до проблема “зависимост на партии от бизнеса“. Защото когато бизнесът ти плати за всичко, той те прави абсолютен проводник на своите интереси. Ти вече не си изразител на тези, които са те избирали. Всичко е купено и платено и се играе продаден мач. Това е опасно.
Какъв е ефектът от усилията на кукловодите?
— Съществен проблем на българската политика е опитът на определени среди да контролират и понякога сериозно да препятстват естествения подбор на нещата. В двете основни партии виждам желание на разни задкулисници да изваждат една група на сцената в качеството на ново ръководство.
В момента, в който политиците от групата на сцената се самоосъзнаят, че вземат решенията и носят отговорността, става конфликт. Защото задкулисниците предпочитат да са режисьори, сценаристи и сценографи, да осигурят публика, на която да казват кога да се ръкопляска и кога - не. Има нещо ненормално в това. Трябва да докараме скритата и явната част в политиката до пропорция 50:50.
Тайната власт постига ли целите си?
— Според мен - не. Но разбърква тотално нещата. Прави от политическия живот пълен компот. Резултатът от една акция често няма връзка с предварителния замисъл.