2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Стандарт
/Поглед.инфо/ Интервю на Таня ДЖОЕВА за лорд Байрон, гърците и европейската периферия с Иво Христов, доцент и доктор по социология.
- Доц. Христов, след драматични преговори развръзката „Гърция" дойде, доколкото страната остава в еврозоната, банките отвориха. Но бяха наложени драстични мерки за икономии. Спечели или загуби Гърция от тази развръзка?
- СИРИЗА не дойде на власт с обещание, че Гърция няма да си плаща дълговете, а че ще води преговори да се спре източването на финансовата и икономическата кръв на страната под формата на нови и нови дългове, които в затворен магически кръг непрекъснато се увеличават. Предоговаряне на дълга означава две неща. Първо, че този дълг не може да бъде платен. Следователно може да бъде редуциран и разсрочен. Второ, да се постигнат лихвени и финансови условия, които го правят изплащаем. Дълговата примка около Гърция е конструирана така, че страната прилича на наркоман. За да избегне абстиненцията, страната трябва да получи нови и нови заеми, при които нейната икономика все повече се източва. Предложенията на МВФ и особено на така наречената Еврогрупа - една одиозна, неясна и незаконна организация, както я нарече Варуфакис, защото не е регламентирана в Европейския акт - водят до едно: Гърция няма да е в състояние да плаща дълговете и страната ще бъде разкостена. Ще бъдат взети пристанища, основни структури, ще бъде премахната възможността за гръцка икономическа експанзия на Балканите, каквато възможност имаше през 90-те години и през 2000 г. Страната ще бъде разпродадена на кредиторите.
- Чертаете твърде песимистичен вариант за гърците.
- Затова пък - верен. На Ципрас бе поставен ултиматум и той имаше два варианта: да се съгласи с предложенията, което той направи, и да се случат нещата, за които говорих. Втори вариант: да откаже и Гърция да излезе от еврозоната. От финансов и икономически проблемът щеше да стане геополитически. Въпросът бе, ако Гърция напусне еврозоната, към кого щеше да се насочи - към Русия и Китай, към САЩ или към друга световна сила.
- Правят впечатление признания на чужди туристи, че посещават Гърция от солидарност и че пак ще го правят. Светът сякаш се солидаризира с гърците. Какво ви говори това?
- Говори ми, че лорд Байрон отиде да се бие за една имагинерна Гърция (през 1823-1824 г. Джордж Байрон се сражава за Гръцкото движение за независимост и е почитан като национален герой в Гърция - б.р.), а нито един лорд не дойде да се бие за българското освобождение. Това не е било, няма и да бъде. В очите на западния свят Гърция има символен и цивилизационен смисъл. Гръцкото общество е добре развито, много по-добре от българското. Точно обратното беше преди 25 години. Нашата икономика беше два пъти по-голяма от гръцката, докато сега, дори в този момент, гръцката е пет пъти по-голяма от нашата. България престана да бъде индустриална и технологична държава, нейното грамотно и компетентно население се махна от страната. Има и друго - гръцкият туризъм е на светлинни години пред нещото, което се нарича български туризъм.
- Стана безпощадно ясно, че ние, българите, живеем по-зле от граждани на страна, която беше на ръба на фалита. Има ли някаква поука за нас от драмата с Гърция?
- Поука от какво? От начина, по който Европа се разправя с периферни страни, които се намират в имагинерната зона на европейското братство и единство, ако позволите да перифразирам стария лозунг? Или от това, че известно време периферни икономики може да живеят назаем и да бъдат зарибени, ако използвам уличния термин? За да може да бъдат хванати после за гърлото и изстискани. Аз не виждам да сме направили полезни изводи.
- Чуха се коментари, че в този вид - богат Север и беден Юг, Европейският съюз не може дълго да съществува.
- Този модел бе заложен в идеята за ЕС. А еврозоната е структирирана така, че да обслужва реално един-единствен център на ЕС, който се нарича Германия - четвъртата експортна икономика в света и първа в Европа. Това става за сметка на всички останали. За сметка на по-слаби икономики, разделени в няколко пояса - слаборазвити юг и изток, средноразвити страни като Австрия, Франция, Полша и ядрото около Германия. Това, което прави Германия, е икономически логично, но върху костите на цялата европейска периферия.
- Ще получи ли размах новото ляво след случая „Гърция", или ще залинее?
- Случаят „Гърция" бе като в поговорката „бий самара, да се сеща магарето". В ролята на магарето са Италия, Испания, слабите икономики в Южна и Източна Европа. Ясно беше показано, че опит за еманципация няма да бъде допуснат.
Европейският проект е заложен върху базово противоречие, което рано или късно ще се взриви. Както казва социологът Андрей Райчев, не може една страна да произвежда мерцедеси, друга - домат, и да се смята, че между тях може да има икономически паритет. Едната ще бъде слуга, другата - господар. Това е азбуката на икономическата наука.
Последствията - Европа ще се превърне в геополитически придатък на Америка и в хлабава икономическа конфедерация със силно ядро около Германия, разбирайте Австрия, Чехия, Бенелюкс, Скандинавия.
- И в БСП се чуха гласове, че ПЕС пречи за промяната й. Доколко европейското статукво спъва националните политики и каква е ролята на националните елити?
- Зависи. Ако говорим за националния елит на Германия, националният интерес на тази държава съвпада с елитарния интерес на Германия, а той - с нейното водещо положение в Европа. Когато говорим за доминиращ европейски интерес, трябва да разбираме доминиращ германски интерес, подкрепящ и френския, тъй като Франция все повече изпада до треторазрядна държава в сравнение с Германия.
Що се отнася до националните елити, имате противоречие в дефиницията. В момента, в който те са вкарани в европейския елит, престават да бъдат национални. Единият вариант е отчаяно да се борят известно време, както Гърция или Чехия при Вацлав Клаус, или обратното - да станат част от европейската бюрокрация с цел да извлекат изгоди от геополитическото състояние. Мисля, че нашият елит прави второто. Но не в полза на България, а в своя полза.
- Същият този елит, или част от него, превръща България в плацдарм срещу Русия. Каква е ролята на реформаторите в този процес и как очаквате да се развие той?
- Няма да се развие. Очевидно в Украйна се върви към известно замразяване на конфликта, което не означава, че той ще бъде разрешен.
В България има три групи с отношение по казуса. В едната са така наречените реформатори, за които е ясно чии интереси изпълняват. ГЕРБ имат разумна и изчаквателна позиция, защото знаят до какво може да доведе престараването в едната или другата посока. В третата група е ДПС, която споделя позицията на ГЕРБ. Споменавам влиятелните политически сили. И тъй като наесен ще се види „огромната" електорална мощ на някои политически сили, които иначе са кресливи по медиите, ще има разчистване и разместване на пластовете.
- Изпреварихте въпроса дали очаквате промени в управляващата коалиция след местните избори.
- Очаквам. Тук е важен и геополитическият натиск. Електорално джудже може да е значимо за външния фактор и ще стои в управлението с чужда тежест, не със своята собствена. Но е факт, че в нито една от областите, в които премиерът насади така наречените реформатори на пачи яйца, те не са постигнали грам напредък. Впрочем не съм очаквал друго.
- Затова ли ги наричате така наречените реформатори?
- Разбира се.
- Може ли геополитическото влияние да се намеси и в президентските избори догодина? Не е тайна, че Росен Плевнелиев има амбиции за втори мандат.
- Повече от сигурно е, че ще се намеси. Не че президентът има някаква функция в българския политически живот, но все пак е важна фигура.
- В същото време да припомним, че сегашният президент е единственият държавен глава на прехода, към когото неодобрението трайно преобладава над одобрението.
- Затова пък прави крупни географски открития - че Крим е Украйна, а Украйна е в Европа. Дайте му шанс!
- Шансът може да дойде с референдума тази есен. Но за разлика от гръцкия, нашият ще бъде свързан по-скоро с технически въпроси.
- Гърция е страна с висока политическа култура, с активно и будно гражданско население. Да виждате такова нещо в България? Ние можехме да се сравняваме с Гърция преди 25 години. Сега сме обрулена страна. Ние имаме и възходи, но и жалки моменти. Сега моментът е точно такъв.
- Като социолог какво все пак очаквате от референдума?
- Очаквам да се провали по технически причини. Той е структуриран върху красиви залъгалки като мажоритарни избори или електронно гласуване. Това е технично отклоняване на вниманието, пращане на българина да гони Михаля с популярни лъжи.
- Кои лъжи имате предвид?
- Че като въведем мажоритарни избори, ще пратим в парламента ангели. Това показва примитивизма и инфантилизма в нашето обществено съзнание, което мисли, че сложните обществени проблеми се решават от един добър човек със свръхвъзможности.
Смята се също, че с електронното гласуване ще бъдат елиминирани БСП и ДПС, защото близо 2 милиона емигранти няма да гласуват за тях. Но българите в Ню Йорк или другаде по света не са избягали, за да се занимават с България. Референдумът е подмяна на фундаменталния проблем - каква е българската политическа система, чии интереси представлява и може ли мъртвешкото статукво да бъде променено с технически залъгалки.
- А може ли?
- Не може. Активното мероприятие „референдум", рекламирано като средство за борба със статуквото, цели обратното - да замрази статуквото. Същевременно кръжецът около Росен Плевнелиев си въобразява, че допитването ще напомпа електоралните му мускули. Няма да ги напомпа.
Източник: Преса
Прочети цялата статия тук: Президентът ни праща да гоним Михаля - Поглед Инфо
Тайните Съкровища в България /TREASURESE...
Гърция отново е блокирана от протести!