КРОТОНЕ

Пасивна Почивка, Малко История и Много Мафия

         Кротоне не е типичната туристическа дестинация. И жалко! Този изключително живописен град, който се намира в най – южната италианска провинция Калабрия, има какво да ви покаже. Стига да си падате по пасивна почивка, лазур и история. С типичната за италианските градове чистота, той услужливо се е разгърнал към свежата необят на Средиземно море. По цялото протежение на крайбрежния булевард ще откриете  много уютни местенца където да се скриете от изгарящото слънце. Като се почне от Ротондата и се стигне до десетките колоритни кафенета, пицарии и малки ресторантчета. Няма да е лошо да се разходите и до яхтеното пристанище. Там обилно ще изплакнете очи с мощните моторни яхти. Повечето на възраст след годишнината на Христос. За много от тях Кротоне е последна отправна точка преди Гърция. Където на остров Корфу или в пристанището на Левкас оправят документите си за цялолетния престой в райските заливчета на Йонийските или Егейските острови. За последните задължитено минават през Коринтския Канал. Там яко се плаща. Трябва да знаете, че западното гръцко крайбрежие е много по – екзотично, красиво и интересно от Цикладите. Но хроничната липса на вода го е обрекла на мъчително вегетиране и инертен туристически интерес.

         Но не такъв е случаят с Кротоне. Южното му разположение, мекия климат и ведрото гостоприемство му гарантират солиден поток туристи почти през цялата година. Единственото неудобство е, че ако се отбиете в Интернет клуб, ще ви поискат лична карта.  Някакви техни си антитерористични мерки! Тези мерки, нещо не ми станаха много ясни, защото тяхната мафия – Ндрагетата е хиляди пъти по жестока и кръвожадна от чалмите на Осама. Ама нейсе, за това, по – късно!

Докато се мотате по кейовете, ще видите нещо доста нетипично за тези ширини. Нефтени платформи в градския залив. Не знам колко нефт добиват, но изглеждат много нови и добре подържани. Ако сте с яхта, внимавайте да не се натресете в някоя от тях! Или в множеството рибарски лодки и корабчета.

Удобното е, че старата част на Кротоне се намира само на две пресечки от водата. В най – високата част на града, разбира се! По мъдра антична традиция той е ограден със запазени и до днес мощни каменни стени. Главната Кула все още гордо се оглежда над целия град. Любителите на камънаци и история приятно ще се изненадат от богатата колекция в Гражданския Музей и Библиотеката. Не подминавайте и двореца на Карло V. Той е един от важните и мощни фортификации на Южна Италия. Съществува още от Средновековието, и през Ренесанса ще ви се представи в неповторима светлина.

Друга гордост на града е, че  едни от най – продуктивните си години тук е прекарал древногръцкият философ Питагор. По него време, Кротоне е бил част от Византийската Империя.

Раждането му било предсказано от пропочицата Пития от Делфи. В този Делфи, явно е имало нещо, я във водата, я във въздуха, защото бая пророчици са се пръкнали там. Та Питагор означава: „този, за който предсказа Пития”. В общи линии, на татко му Мнесарх тя предсказала, че чедото му ще донесе на хората толкова полза и добрини, колкото никой, никога няма да стори. От радост бъдещият баща изпаднал в умиление, че дори и жена си преименувал на Питиада. Окрилена от любов и щастие, тя следвала мъжът си навсякъде. Историята се лута около преките служебни задължения на таткото. Едни го изкарват каменоделец, други крупен търговец. За това много пътувал. Но важното е, че малкият Питагорчо надал първи писък в град Сидан, Сайда, днешен Ливан.

Явно бил природно интелигентен, защото му се преписват срещи с всички велики и известни мъдреци от тази епоха. Гърци, персийци, халдейци, египтяни и всякакви други. Младежът много се впечатлявал от окултните истории. И смело се отправил към Египет да овладява тайните и мъдростите на тамошните жреци. Сигурно е правил силно впечатление, щом Самоския деспот Поликрат, лично ходатайствал пред фараон Амасис, щото момчето да бъде допуснато за обучение и посвещение в тайнствата, които иначе били табу за разни чужденци.

Имал много да учи, щом останал в Египед 22 години. Докато цар Камбиз не го завлякъл във Вавилон, след като през 523 г. пр. Хр. завладял страната на пирамидите. Не знам точно, какво е означавало „плен” за него, ама 12 години Питагор си общувал само с магове, магьосници и местни мъдреци.

Животът доста го е лашкал нагоре – надолу, и най – накрая, на 56 годишна възраст се кротнал в Кротоне. Но не и преди да се изпокара с бившият си благодетел и настоящ сатрап Поликрат.

Та вече улегнал, в южноиталианския град Питагор намерил много привърженици на своето окултно – философско учение. То, в общи линии се състояло в строг аскетизъм и здрав морал. Бил убеден радетел на облагородяването на невежия народ. Според него, това можело да стане само ако властта е в ръцете на мъдри и знаещи хора. Като него, например! Той така омаял хората около себе си, че те си създали своя секта, която на всичкото отгоре, за няколко години се домогнала до лостовете за управление.

Да ама, само с приказки и добри намерения, власт не се пази. За това неговите противници, които всяка вечер си точели мечовете взели, че го натирили. И нашия човек бил принуден да се пресели в друга гръцка колония, Метапонт. Местните противници на неговото учение, обаче не били толкова добронамерени. За разлика от кротонците, те използвали мечовете си, и след кървав метеж, Питагор се нанесъл при боговете.

За време на неговата смърт се сочи 491 г. пр. Хр. Но както се досещате, тогава не е имало служба ЕСГРАОН и ЕГН – та, и догатките се реят плюс – минус 10 години.

След като в Библиотеката сте си напълнили главата с учения, култове и погроми, неочаквано се отзовавате пред новото пристанище на града. Такова монументално морско строителство едва ли ще видите някъде другаде. Само вълнолома е 3 км. дълъг. Несъзнателно се запитвате: „Абе, колко ли струва това нещо?” Но веднага ви светва! Намирате се в Южна Италия, област Калабрия. Внезапно древния мъдрец ви е последна грижа, и осъзнавате че се намирате се в люлката на местната Мафия - Ндрагетата. Тя като всяка подобна се отнася с разбираема любов към такива супер проекти. Колко пари има за крадене, не е истина!

Възникнала е преди векове като организация за защита на бедните. Също като сицилиянската Мафия и неаполитанската Камора. Да, но по стара италианска традиция мутирала в нещо много по – ужасно и безмилостно. Има потвърдени данни, че годишната й печаба е 45 млрд. Евро. Повече от БВП на цялата провинция. А унищожаването й е много по – трудно от това на нейните посестрими. Докато Рим наблягаше на разправата с емблематичата Коза Ностра, местните юнаци разгърнаха дейност, на която би завидяла всяка мултинационална корпорация. През пристанищета на градчето Джоя Тауро минават тонове кока от Колумбия. В това запуснато и нетипично за Италия грозно градче бъка от последни модели мерцедеси и поршета.  И много странно колко техните собственци приличат на нашите мутри...

Може пък и модата да са взели от нас. Все по – често се прокрадват доказателства за укрепване на вечата престъпната дружба между техните и нашите дебеловрати. Какво друго може да се очаква, при тази атавистична правораздавателна система в България.

Борбата с Ндрагетата се усложнява и от друг факт. За разлика от Коза Ностра, която се формира на семеен принцип, калабрийската мафия се състои от 75 – 80 клана, обединени на чисто престъпни начала. Просто банда главорези и безкрупулни изроди. И докато усилията са насочени срещу сицилианците, местните усилено се разгръщат и пускат корени в САЩ и Канада, Гърция, България и Русия. С всичко, което носи пари – наркотици, рекет, изнудване, оръжие, проституция... Прането на пари, също не е проблем. Притежават стотици ресторанти в северна Италия, и цели квартали в Москва, Белгия, Австрия и Франция.

Местните предприемачи и индустриалци са буквално на колене. Безсилни да се справят с рекета и изнудването, масово се изнасят на север. При 300 атентата на година...и вие ще си съберете багажа...

Но вие не сте местен непокорен бизнесмен. Вие сте невинен български турист. За това, въпреки страхотиите, които току що прочетохте, опънете се на плажа, пийнете си от бирата и се насладете на кристалния пясък, безбрежния лазур и нежния шепот на морето...

Георги ДЖЕНДОВ      

www.georgesavoy.blog.com