Цялата книга може да прочетете на
www,georgesavoy.blog.com

Когато майка и дъщеря са бисексуални проститутки на свободна практика, не е чак толкова зле. Но когато се забъркат с неподходящи какички...Вълкът се намесва...
Глава трета от Ръководство за наемни убийци
Повече на www.georgesavoy.com

Mall of Sofia: Кофти място да те свитнат, мила!

 

         Приключи с почистването, и отново, много критично огледа всяка от стаите на огромният апартамент. Отправи се към банята, влезе и застана прад огледалото, заемащо цялата стена над умивелника. Отсреща я гледаше една млада, много хубава жена с гарваново черни, къдрави коси с дължина под раменете. Дълбоки очи, дълги мигли, тънки вежди и, малко, чипо носле. Остана доволна. Пълните й устни се разтеглиха в загадъчна усмивка. Бавно, като по филмите разкопча старата рокля, която използваше само за работа и тя се свлече в краката й. Не носеше сутиен. Изгряха две тежки, лъскави и твърди гърди. Красящи забележителна с пропорции и сексуално излъчване  фигура.

         Влезе под душа и дълго се наслаждава на топлите пръски и скъпият, вносен шампоан.

         Годината бе 1986.

         Когато приключи с водното удоволствие, попи влагата с дебела хавлия и боса, влезе в безсрамно огромният хол. Апартаментът бе даден от градската управа, за ползване от директора на местният машиностроителен камбинат. Всъщност, това бяха един тристаен, един двустаен и една луксозна гарсиниера, съединени с широки портали. Заемаше целият седми етаж от престижна кооперация в центъра на южният град.

         Нейно задължение бе, веднъж на две седмици да отдаде цялото си внимание и способност, щото тази изумителна комбинация да лъщи от чистота. Прането, гладенето и цветята, също бяхо включени в нейните задължения.

         На определена цена, разбира се!

         От облегалката на стола взе марковото бельо и след секунда го скри под ефирната рокля с тънки презрамки и две дискретни цепки отстрани. Цветната фантазия на десена напълно подхождаше на пъстрите й светли очи.

         Метна леката чантичка и хвърли последен поглед към огледалото в антрето. Прецени, че грим няма да й трябва, заключи апартамента и понесе естественият си финес навън.

         Когато мина пред „Фихтелберг”, на дежурната плочка, няколко подранили комарджии ожесточено хвърляха зарове. Двама начинаещи играеха роля на стража и настървено се оглеждаха да не ги изненада някоя милиционерска Лада. Когато Сиси мина покрай тях, те хлъцнаха и мигом забравиха за отговорното си задължение.

         С чантичка праз рамо, грациозно пролюшвайки гърди  и стегнато дупе, подмина и чу единият да подвиква:

         - Колко?

         Тя вдигна ръка, показа му среден пръст и продължи сякаш нищо не се бе случило. Наистина го правеше за пари, но не с такива прошляци!

         От крайната маса до витрината, жена на видима възраст около 40 със замечтан поглед проследи Сиси и решителна си помисли:

         „Тази, е моя, заклевам се!”

         След това се обърна към 16 годишното момиче до себе си и под масата, за да не види никой, го погали по стегнатите бедра.

         - Какво ще кажеш?

         Младата, без да откъсва поглед от отдалечаващата се жена се наведе и тихо отговори:

         - Коя новина да ти кажа първо? Добрата или по – добрата?

         По – възрастната леко разшири очи, но нещо я спря да зададе въпроса. Помисли за миг и предложи:

         - Не тука! Изглежда ще бъде дълъг разговор! Хайде да тръгваме!

         Час по–късно, след съвместно посещение на банята, двете полегнаха на широкото, удобно легло и се гушнаха.

         След още час, изпълнен с женски ласки и много страст, възрастната се отпусна на възглавницата, погали младото момиче и каза:

         - А сега, не ме мъчи! Разказвай!

         Младата, която определено, не бе добро момиче, се наведе над жената и силно стисна твърдото й зърно.

         - Добре, но след това, поне час, ще бъдеш моя сексуална робиня.!

         Бръкна под леглото и залюля пред очите на другата чифт блестящи белезници.

         - Тези, пък от къде ги намери?

         - Изчуках двама от милиционерското училище.

         - Защо ми изневеряваш? – обидено попита възрастната.

         - Защото и с мъже е хубаво! – фръцна се 16 годишната.

         - А с мене?

         - С тебе е забавно!

         - Малка кучка!

         - Знам! Такава съм!- цинично се ухили младата и попита: - А сега, да разказвам или направо да слагам белезниците?

         На другата не й трябваше да мисли много – много.

         - Така и така после ще ме оковаваш, я по – добре ми кажи какво знаеш!

         - Запали ми една зигара!

         -Нали с робството щяхме да почнеме след това! – закачливо запротестира възрастната жена, докато изпълняваше заповедта. – Ето, а сега, разказвай!

         Малката дръпна два пъти от дългата и тънка цигара. Издиша и се обърна към другата.

         - Майка ми я уреди на тази работа.

         - Не думай! Как така, ма?

         -Добре, слушай сега! Преди, тя работеше в Обществено хранене. Касиерка, отчетник или нещо такова. А майка ми, чистачка в комбината. Задълженията и включваха и да се грижи за апартамента на директора. Беше най-младата, пък и оня и даваше допълнително по нещо. Но една събота се подхлъзна и счупи глезена си. Отива при Сиси...Казва се Цветанка, но всички, така я знаят, Сиси...На етажа, само тя има телефон, повикват линейка и докато Бърза помощ дойде я моли да я смени с почистването на апартамента. Събота е! Оная е свободна. Майка ми иска разрешение от жената на директора. На нея не й е все тая, кой ще се мота из апартамента, но след гореща препоръка от майка ми, се съгласява. Линейката пристига и, какво става?! Мойта в болницата, Сиси в апартамента! Но се оказва много чевръста. Оная провежда разговор с мъжът си, и Сиси, остава. За събота и неделя. Идва и супер, защото живее под наем, а онези плащат здраво...

         - А, майка ти?

         - Майка ми обратно в коридора, с кофите и метлата.

         - Някакви компенсации?

         - Дискретно и увеличиха заплатата с 15 лева...

         - Не е малко, все пак!

         - Така е, защото иначе се бъхташе след работа.

         - Защо ми се струва, че тази история има и продължение! – с премрежен поглед попита възрастната.

         - Права си! – младата дръпна от цигарата и продължи: - Познай дали още живее под наем? Не! Точно така! По нейни думи, на Сиси, де, веднъж се прибира на село. И след някакакво изпращане на войник...

         - Знам ги тези изпращания! Като свадби са, по три дена не изтразняват...

         - ...нашта, взима, че забременява. На изпращането...момчета много...

         -От директора ли? – смело предположи възрастната сладострастница.

         - Само те, двамата си знаят. Но факт е, че когато малката се роди, вече имаше собствен апартамент до центъра. И нищо не и липсва!

         - Но продължава да ходи да чисти?

         - Ти какво искаш? По цял ден да си драпа путката ли? Приеми го като вид благодарност. Но там... все ми се струва, че има и нещо друга...

         - Жената на директора ли?

         - Ти виждала ли си я?

         - Не.

         - Ега ти парчето. Няма 50, но дрънка от всякъде!

         - Като мене ли?

         - Сред малко, като ти ги сложа... – и дрънна със завоюваните от младите милиционерчета белезници-...ще ти отговоря. Малко остана! Както ти казах продължава да чисти, но води и дъщеричката със себе си. И вече, не само събота и неделя а и през седмицата.

         - Значи се засичат и четиримата.?

         - Да!

         -А нещо за директоршата, знаеш ли?

         - Не! Но нали знаеш, ние жените сме по – тихи, потайни и прикрити? Спомняш си как се запознахме! Не знам от къде и как, но имам усет към тези работи.

         - Наистина имаш нюх. Иначе как щеше да ме усетиш? Това, също е част от тръпката.

         - Вярно е! – младото момиче се наведе и нежно целуна приятелката си в устата.

         Затвори очи и с лека ревност си помисри: „Какво ли не бих дала, на твоята възраст, и аз да изглеждам така добре!”и продължи:

         - За директора-знаеш, че го изпратиха от София!

         - След издънките на предишния, какво друго можеше да се очаква? А тоя, ако си чула, оправи нещата за 6 месеца и сега бълва продукция само за износ, по второ направление. /На времето, Съюза и соц. лагера бяха – първо направрение, капите – второ!/ - обърна се към младото момиче и попита:

         - Май има и още нещо? Я кажи на кака, какво се върти в тази красива главица?

         - Директоршата е от наште!

         - Мислиш ли?

         - Сигурна съм, иначе нещата не се вързват.

         - А тебе, защо всичко това,  толкова те амбицира, или смяташ пак да ми изневериш?

         Малката сведе студен поглед и изсъска:

         - Защото, докопаме ли се до Сиси, ще стигнем и до директоршата. Стигнем ли до нея, ще паднат много, много пари.

         - Ти ме плашиш! – изпъшка каката.

         - Плаша ли те? Страх ли те е? Ей сега, ще видиш какво е страх!

         Извъртя жената, за секунди я закопча към рамката на леглото...и настанаха едни изпълнения...наистина страшнички...

 

         Бяха се запознали в асансьора на една административна сграда. Младото момиче беше първа и опря гръб на стената. Възрастната жена влезе след нея, но останалите я избутаха напред и в един момент гърдите й се притеснаха в тези на момичето. Последната я изгледа дяволито. Другата се изчерви. Малката, въпреки възрастта си имаше вече известен опит в сваляне на жени. Не губеше присъствие на духа щом се появи възможност да забие нова бройка. Погледна таблото. Последното натиснато копче показваше 5-ти етаж. Наведе се към ухото на симпатичната жена с тясно делово костюмче, което подчертаваше природните й дадености и прошепна:

         - Аз съм до седми етаж.

         Другата вдигна глава, видя лукавите пламъчета в очите на девойчето, изчерви се още повече, но отговори:

         - И аз!

         Когато всички слязоха, по-младата бързо натисна най-горното копче. Остана пред таблото, и когато асансьорът бе между етажите натиста ”Стоп”-а. Обърна се към другата, която гледаше с широко отворени, невярващи очи и в следващият миг усети как малката я притисна към стената. Обхвана главата й и впи устни в нейните.

         Следващите минути настъпи бурно, първоначално опознаване.

         Една от предишните любовница на малката мръсница имаше вуйчо, пътуващ в Международния транспорт. Той с удоволствие изпълни странното желание на любимата се племенница. От Западна Германия, редовно я снабдяваше с всякакви гумени атрибути, /размер и модификации – всякакви!/, които пък тя, щедро продаваше на нежните си гаджета.

         Благодарение на тези придобивки, вечерта двете, щяха да изкъртят леглото в самотнят апартамент на възрастната жена.

         Уважаеми читателко или читателю, ще живееш в дълбока и непростима заблуда, ако си мислиш, че лесбийството и бисексуалността при жените е резултат на т. н. „демократични промени.” На времето под прицел бяха педалите. Те обираха всички негативи и бяха обект на постоянни подиградки и унижения.

         Жените, както вече отбязахме, са по – тихи, прикрити и потайни. Ако за някоя от тях възникнеха съмнения за алтернативно полови влечение, то в повечето случаи биваше приемано като забавно несъответствие с общоприетият социалистически морал.

         И нищо повече!

 

         В края на доста  страшничките изпълнения, каката, цялата обляна в пот и присъхнали устни погледна разкраченото над нея момиче, с един доста сериозен атрибут закачен на колана й и каза:

         - Хайде да се върнем на добрата и по-добрата новина!

         Оная откачи дългата и дебела силиконова отливка, наведе се напред и бавно я избърса в устните на жената. Смъкна колана и откачи белезниците. Впиха се в страстна прегръдка и чак тогава малката магьорсница заизрежда:

         - Добрата новина е, че Сиси е от нашите. По – добрата новина е, че и директоршата е от нашите...

         - Май има и още една...

         -Най-добрата, знаеш ли коя е? – попита младата и прекара пръсти между краката на приятелката си.

         - Не ме мъчи...- изстена жената.

         - Не си виждала дъщеричката й!

         Каката се сгърчи и това бе най-дългото й свършване от години насам.

 

         С директоршата, всичко започна още когато беше студентка. Веднъж, след лекции слезе от асансьора и погледът и попадна на нещо зад шкаф, оставен пред едната от стаите. Преди няколлко дни тя бе освободена от трима нигерийски студенти. Вече дипломирани лекари, те се втурнаха из гъстите дебри на африканската джунгла да морят къде, каква болест се мерне.

         Невенка, или Неви, по за кратко, се наведе и измъкна дебелото списание. Погледна го и хлъцна. Двеста страници, цветен гланц за женски ласки.

         Вечерта, двете й съквартирантки, хубавици от всякъде и монахини от никъде,  се върнаха от занятия и тя го тупна на масата.

         От някъде изникна бутилка водка, последва я доматен сок и с помощта на сол и черен пипер си стъкмиха три дълги Блъди Мери-та. В следващият час коментарите бяха от сорта:

         - И-и-и! Глей я тая бе! Как й го е набримчила! Егати циците! Супер език, не бях виждала такова чудо! Тая направо я разпраха! Ама и е хубаво, нали?

         Водката отиде надолу, градусът нагоре. Внезапно от неприкосновенният запас се изписа още едно шише руска топлина, плюс доматен сок.

         Алкохолът е едно коварно, отприщващо потайностите на душата средство. Внимавайте с него!

         По едно време, едното от вече полуголите момичета хлъцна и констатира:

         - Глей, на тая, каква й е хубава путката!

         Другата се вгледа и кимна утвърдително. Неви се погледна надолу, отмести встрани долната част на гащичките си и се заразглежда.

         - А на мойта, какво и има, ма? Да не е грозна?

         Русата хубавица фокусира и протегна ръка.

         - Пипния де, няма да те ухапе!

         Оная нямаше нужда от подканяне и леко погали розовата влага. Гледа, гледа, па се изцепи!

         - Абе, аз, толкова пишки съм изсмукала, та един клитор ще ме изплаши?!

         И хакна глава между дългите бедра на Неви. Последната изстена и погледна другата съквартирантка. Оная, без да се чуди много-много смъкна потничето си. Разляха се обилни форми с щръкнали твърди зърна. Подаде едното в устата на Неви и изпелтечи:

         - Щом тези по списанията го могат, кво? Ние, не можем ли?

         Резонен, заслужаващ поощрение въпрос!

         На сутринта се събудиха сплентени като горещи макарони. Последна се събуди русата виелица. Отвори очи и фокусира надвесените над нея голи приятелки. Облиза сухи устни и каза:

         - Хайде!

         - Какво, ма?

         - Пак!

         Другите се разкикотиха радостно, но верни на хигиенните навици, се подгониха към банята.

         Същият ден на лекции имаше с три студентки по-малко.

         В края на деня се разбраха: Знаят си, само те! Никакви други завоевания! /Познайте дали го спазиха?/, остават си приятелки и когато един ден се омъжат – мъжете, далеч от тази тайна!

         Речено-сторено!

         Семестрите се изнизаха. Трите завършиха с пълно отличие съответните си специалности и следвайки разпределинието, се пръснаха из България. Чуваха си поне веднъж седмично, пишеха си писма, /невинни!/ и при всеки удобен повод се събираха да спретнат разюздана оргийка.

         Минаха още години. Задомиха се, родиха деца. Запознаха съпрузите си и те, покрай тях, станаха добри приятели. Чак на втората година те забелязаха, че съпругите им, май, май, имат връзка, доста по-странна от обикновенното женско приятелство

         Този път гостуваха в семейната вила на русата палавница.

         По едно време жените грабнаха квадратното шише и с весел смях и кикот се втурнаха по стълбита на горе.

         Мъжете останаха сами пред бурният огън в камината. От далечната спалня на вторият етаж се чуваше смях, кикот, някое и друго охкане и пъшкане.

         Домакинът доля, вдигна чашата и изтъкна:

         - Ами, момчета, това е! Поне, не ни изневеряват с мъже!

         Другите двама кимнаха в съгласие. Съпругът на Неви отпи, остави чашата на лъскавата маса и ги привика с пръст. Събраха глави и той прошепна:

         - А да знаете, каква камериерка имам...Жестокота...

         - Аз назначих нова секретарка. Бедрата и започват от сливиците!- Се похвали вторият.

         - А аз, за главен юрист консулт, взех една 27 годишна. Не е за приказване. –  Не остана по – назад третият.

         - На мене секретарката е 25 годишна. – счете за нужно да уточни вторият и се обърна към Невиният мъж. – А твоята прислужница?

         - 20 годишна.

         - Може да ти е дъщеря, бе пръч! – изхили се третият.

         - Знам, и хубаво, че не ми е...

 

         Два часа след като майката на малката мръсница си счупи глезена, Сиси с цялата си прелест и неустоим сексапил, цъфна пред вратата на Неви. Тя отвори, вежливо се запознаха и домакинята я разведе из необятният имот. В начало Сиси се сепна от размерите и обемът труд, който трябваше да положи. Неви усети това и я успокои.

         - Зная, че това не е работа за 2 часа, но жената, която Ви препоръча идваше през ден, за по 3-4 часа. Разбрах, че работите?

         - Да, отчетник съм в Обществено хранене.

         - Ще проверя в болницата, какво е състоянието на жената, но мисля, че днес и утре ще успеете да се справите.

         - Мисля, че ще успея! – твърдо отговори Сиси и се огледа.

         - Какво? – несигурно попита домакинята.

         - Къде мога да се преоблека?

         Неви чак сега забеляза чантата в ръката на новодошлата.

         - О, да! Елате с мен! –Отведе я до малко килерче, където държаха всичко необходимо за едно професионално почестване. Сиси за пръв път виждаше такива неща, но се зарадва, че за пръв път ще свърши нещо като хората.

         Докато се преобличаше, в огледалото видя как, през открехнатата врата домакинята любопитно я разглежда. През умът й мина една забавна мисъл. Тя като всяка практична жена, не стоеше на най-високото стъпало на моралната стълбица. Но за момента реши, че само с изящни пропорции няма да шашне настоящата си работодателка и се захвана за работа.

         Към седем вечерта, тройната апартаментна комбинация изглеждаше като слязла от каталог. Домакинята, която през цялото време се местеше от стая в стая, или си намираше работа навън, за да не се пречка, не можа да повярва на очите си.

         - Ако трябва да бъда откровенна, не бях го виждала толкова чист. – чистосърдечно призна тя.

         - Утре ще измия терасите и стъклата. Ако имате нещо за пране, сутринта ще го сложа в автоматичната пералня и ще простря. Надвечер ще дойда да го изгладя и подреда. Мисля, че ще ми стигне времето.

         Неви стоеше в средата на хола, все още в потрес от изрядният вид на апартамента.

         - Да, да! Ще Ви бъда много благодарна. А сега ако искате, може да ползвате банята. Ще оставя парите под огледалото в антрето. Ще се радвам утре, отново да Ви видя!

         - Аз също! – С преценящи очи я изгледа Сиси, врътна се и потегли към банята.

         Докато се къпеше на полуотворена врата, в отражението на черните фаянсови плочки забеляза, че домакинята се скъса да се мотае в коридора. И винаги, когато мине, не изпускаше възможност да опипа с поглед прелестната голота под душа.

         Вече на улицата,  и с 25 лева по – богата /тогава, това бяха много пари!/, Сиси върна лентата и си каза: „Защо, не!?”

         Младо момиче, по което извръщат глави не само мъже. Прелест, съчетана с рехави следи от скрупли, плюс – никакви морални задръжки.

         Наистина: „Защо, не?”

         Сливането се случи на вторият месец.

 

         Не бе нужно Неви дълго да увещава съпругът си. На другата вечер, когато той се върна от комадировка, влезе в апартамента и понечи да се върне. Помисли, че е сбъркал вратата. Не повярва на очите си. Такава чистота бе немислима.

         - Абе, Неви! Какво е станало? – продължавайки да се оглежда попита той.

         - Харесва ли ти?

         - Какво е станало?

         - Цонка си счупи крака вчера и изпрати нейна комшийка. И това е резултатът!

         - А, как е тя? – тревожно попита директорът.

         - Проверих в болницата. Гипсирана е. Ще откара месец-два.

         - Добре, аз ще се погрижа за нея. А тази, новата жена?

         - Момиче, всъщност. Сиси, някоя си, както виждаш...- каза Неви и разпери ръце.

         - Искаш, тя да остане, така ли?

         - Добре, де! Огледай се! Иска ли питане? А колкото до другата, все ще намериш някакво решение...компенсация, нещо...Ти ще измислиш!

         За директора въпросът бе решен и той тръгна към кухнята.

         - Нещо, за хапване?

         - Преди да си тръгне, изглади, дори намери време, докато бях при комшийката на кафе да направи плато със сандвичи. Ела и погледни, моля те!

         В кухнята отиде до големият руски хладилник и извади огромно плато. От него елегантно гледаха десетина сандвича. Такива бе виждал само по западногерманските женски списания.

         Хапнаха. Той прокара кулинарната магия с няколко чаши сухо бяло вино и въпросът бе решен.

         Сиси ставаше част от семейството.

        

         Някъде, на четвъртият или петият път, около 5 следобеда, тя бе приключила с подръжката на апартамента и се запъти към килера, да се съблече и вземе душ. Точно сваляше роклята, когато чу, че ключът се превърта и по приближаващите стъпки разбра, че е Неви. Забави малко. Точно, когато домакинята застана пред полуотворената врата, се

Цялата книга може да прочетете в
www.georgesavoy.blog.com

МНОГО ПАРИ  И МНОГО СМЪРТ– ПО РОДНИНСКИ!

ВРЕМЕ Е ЗА СМЪРТ, МИЛИ МОЙ!

ПРОЛОГ

         Тежката автоматична врата от ковано желязо безшумно се отвори. Първия огромен джип натъпкан с пет бодигада стъпи на дългата алея към малкия замък. Лимузината зад тях возеше само двама души. Униформения шофьор и супер звездата на югославския турбофолк Света В. Не за друго, а в десет метровото автомобилно разточителство нямаше място от подарените в края на градниозния концерт цветя. А и тя, бе настояла да пътува сама.  Все пак, трябваше по някакъв начин да напомни за непреходната си сръб по скоропостижно и внезапно застреляният й преди година и половина съпруг. Третото возило, идентично на първият турбодизелов звяр навлезе в алеята и спря. Докато кованата стомана застана на мястото си от него слязоха трима бодигардове и се присъединиха към чакащите до вратата други двама.

         Веднага трябва да отбележим, че те много се различаваха от българските си колеги. Всички бяха членове на паравоенните отряди на бивша Югославия, с изключителна военна подготовка, сериозна практика из Косово и около Сребреница. Специалисти по всички видове оръжия измислени зад Урал, пред Урал и оттатък океана. За израелското Узи да не говорим! За взриво-подривни познания – също.

         Начинът на придобиване на тези таланти – в казарми, бойни условия и акции зад тила на врага, до голяма степет предопределяха и физиката им.

         За разлика от типичната българска мутра притежаваща снага и изящество на 200 литров варел, западните им колеги си бяха съвсем обикновенни по физически дадености и габарити момчета. Но само на външен вид. Те нямаха нужда от демонстрация на биципси, трицепси и разни други „цепси”, ако такива въобще съществуват. Достатъчно бе, че по няколко часа на ден, в другият край на обширното имение, под високата стена, за да не ги вижда никой, усилено доизкусуряваха уменията си по всички видове силови спортове. За интелигентните, говориме!

         Отделяха и по някой и друг пълнител за ежедневни тренировки по стрелба. С каквото оръжие ви дойде на ум. Само да е пригодно за заглушител, разбира се!

         Няма да дразниме комшиите, я! А, и те не бяха случайни хора!

         Лимузината грациозно спря в закритата алея пред входа на споменатия малък замък. Достопочтен служител от персонала, с униформа и бели ръкавици отвори задната врата, подаде ръка и дивата на турбофолка започна да се източва от уюта на американския автомобилен шедьовър.

         Източване е точната дума, защото всичките й 180 см. започнаха да се материализират, започвайки от безумно скъпите обувки, прибавящи още 15 см. токчета към общата й височина. Беше изморена след концера и я домързя да сменя последния от 12-те тоалета. За това пътуваше с последната по ред рокля. Беше избрана от екипът й специално, защото, я покриваше 25% от тялото й, я не!

         След обувките й се заизточиха безкрайни крака, бедра, малко рокля, много цици и едно лице познато, обичано, боготворено! Буйната й черна коса правеше безуспешни опити да прикрие високото й чело. Тънкият, съвсем леко гърбъв нос, симетрично разделяше леко скулестото й смугло лице. Дългите естествени мигли леко пърхаха над бадемовите очи и се стараеха да скрият острият и поглед.

         Понякога много остър и много безмилостен.

         Нежната долчинка над горната и устна успяваше до някъде да отклони вниманието от тънките й устни.

         Понякога много тънки и много безмилостни!

         Концерта наистина бе грандиозен. Успехът също. Клетия стадион видя доста зор да побере стоте и повече хиляди желаещи да присъстват на първия от година и половина насам концерт на своята богиня и икона.

         Мнозина се чудеха дали след разстрела на мъжът й в хотел „Сърбия”, в центъра на Белград, тя отново ще се качи на сцената. Наследи несметно богатство, което с помощта на сестра си Лили Р. живеща в Берн, Швейцария постоянно увеличаваше и би могла да се оттегли на който си иска тропически остров на света и да си живее живота.

         А ако острова много й харесаше - можеше и да си го купи. Колко му е?

         Но като певица стъпила на сцената едва на пет, и от тогава жънала само успех след успех, все пак – съгласете се!

         Островът си е остров – народната любов си е народна любов!

         Ще пропуснем цялата шетня и суетня настанала след нейното влизане в безсрамната необят на този архитектурен шедьовър. По молба на нейните лични сътрудници, журналистите й влязоха в положение и официалните интервюта с медиите бяха отложени за следващият ден.

         Скандиранията на екзалтираната публика: „Света! Света!” още кънтяха в ушите й. На най-предните места, на най-преданните й фенове сълзите не секнаха през цялото шоу. И тя им отговори подобаващо, и от сърце.

         Излезе на „Бис!” 8 пъти.

        

         Предварително бяха приготвили ваната й с размери на детски басейн в 5-звезден хотел. Личните й помощнички, 4 на брой, прекършени на две, заднешком се изнесоха и затвориха зад себе си тежката резбована врата. За нейната направа изглежда бе дала фира доста солидна част от бразилската джунгла.

         Абе, някакаво много рядко и много скъпо дърво! Ама, знам ли го, какво е?!

         Света В. пусна ефирният пеньоар на пода и преди да стъпи в топлите води на споменатата вана, с изваяното си краче размести дузините плаващи във водата розови цветове.

         Въпреки, че можеше да си поръча най-скъпата измислена козметика, от коя да е точка на Земята – природното си е природно!

         Облегна се бавно назад, отпусна се и буйните, леко чупливи коси лениво заплуваха около лицето й. Присегна се и подхвана чашата с 25 годишно шампанско. След първата цигара и в началото на втората чаша, се сети, че само с разпускане и плацикане пари не се правят и реши да свърши малко работа.

         С дебела кърпа, разположена на едно ръка разстояние избърса ръцете си и се присегна към сателитния телефон.

         Марката ви е известна от първата глава ва „Ръководство за наемни убийци” – „Испанска смърт”.

         Избра опцията „Бързо набиране” и след втория сигнал на другия край се чу дълбокият, леко дрезгав и нетърпелив глас на сестра й Лили Р.

         -Здрасти, добре ли мина?

         - Съмняваш ли се? Стадионът не ги побра.

-Разбрах. Изкарали сте колони и отвън.

         -Нямаше друг начин. Пред стадиона останаха поне още 10 – 15 000 души. Имах чувството, че бяха и всичките фенова на футболния отбор.

-         Има си хас! - изхили се сестра й. – Нали е твой!

-         Благодаря!

-         Какво ми благодариш? Нали знаеш, че две ноти не мога да изпея?

         - Не ти и трябва. В едно семейство - една певачка стига. Аз съм добра в едно, ти в друго - и това е важното!

         - Права си! В тази връзка - какво правим с парите от концерта?

         - Като винаги! Ще останат 25000 безотчетни билета. Нали знаеш, че има каси на които работят мои хора. До сутринта ще донесът куфарите. Към половин милион евро, може и повече. Не е зле за една вечер работа, нали!

         - Права си! През кои обекти ще ги извъртиш?

         - Мисля, че ще е най-добре през кетеринговата верига. Идват два религиозни празника и след 10 дни ще са чисти като бебешка усмивка.

         Настъпи кратко мълчание. Достатъчно за да може Лили Р. да извърти компютъра в главата си.

         -Знаеш ли, Свете? Празници, не празници, много пари са това! Защо не минеш някои, и през бензиностанциите? Вярно, в динари са, но нали ще трябва да се зареждат. За вноса ще ги врътнеш в долари и...готово!

         - Права си! Така ще направя!

         - И не забравяй, че сега ще те гледат под лупа. Нали не мислиш, че всичко е забравено? Феновете са си фенове, ченгетата са си ченгета!

         - А и с тая тяхна „обединена Европа”...

         - И Интерпол...

         - Направо ни вгорчават живота гадовете с гадове...

         - Абе, знаеш ли какво? – Лили Р. направи кратка пауза. – Щом миналата година се справихме, нищо вече не може да ни спре. Трябва само да го даваме по-леко и по-внимателно.

         - Права си! – съгласи се певицата и тихо добави. – Щом тогава се измъкнахме...нищо вече не може да ни спре!

 

         Както вече отбелязахме, турбо певицата индикира първото си качване на сцената едва пет годишна. Родителите й не смятаха да изпускат момента и успоредно с редовните й изяви, я прекараха през всички видове музикални школи, училища, колежи и консерватории. Въпреки, че беше родена в едно яко забутано, световно неизвестно планиниско село, от чистия въздух, от екологичната храна ли, от що ли, Света започна да се източва доста бързо. Още на седем започна да пълни блузката. На тринайсет понесе сутиените на майка си, и на петнайсет стана жена. На осемнайсет, маса народ, загуби маса пари в обзалагания дали гърдите й са истински или силиконови. Привържениците на втория вариянт бяха от тези, които загубиха парите си.

         Абе, момичето си имаше всичко, от където и да я погледнеш. Явно Господ, него ден е имал сефте и е бил много на кеф, когато я бе създал.

         Пак по времето на басовете започна да краси кориците на къде, какво модно и не чак толкова модно списание се появи. Ученето й в Консерваторията се състоеше предимно в прескачане за някой и друг изпит. Преподаватели, професори и асистенти винаги имаха запазени места за нейните концерти на първите редове. Безплатно, разбира се!

         И много се гордееха, че на задължителните след концертите партита се общуват и търкат рамене с много по – известни личности. Министри, депутати, бизнесмени и т.н. В непринудените разговори, преди и след убийствените й рецитали, на крак, с дълги чаши в ръка, бяха привлечени доста пари за учебното заведение. Е...промениха се някои и други закони, разбира се, ама какво да се прави! Културата си иска своето! Вярно – турбо –фолк култура... Ама, култура, все пак...

         Но веднага трябва да отбелеши, че благодарение на тези дарения и дотации, много други нейни колежки и колеги достигнаха до върховете на световната класика.

         Единственото неудобство за интелигенцията бе, че наред със споменатите категории знаменитости, по първите редове и по партитата се появяваха и разни други елементи, много често споменавани в крими-новините.

 

         Някъде около 20 годишнината на Света, Били Клинтън, току що се беше измъкнал от грандиозните скандали във връзка със свирките, които пищната еврейка Моника Люински му бе въртяла в килера за кофи и метли в Белия Дом. Та реши, че сръбската политика в Косово...нещо...не му е на кеф... Не, че той имаше и най-малка представа къде “the fuck” се намира и Сърбия и Косово, но тези, от които купуваше скъпоценният си петрол му подсказаха. Ония с чаршафите го насъскаха, платиха и докато разни „стелтове” и „том-кети” ръсеха бомбени честитки из Сърбия и нейните комшии, въпросните чаршафи седяха в климатизираните си сараи насред арбските пясъци и се кефеха на пан-ислямската перспектива за Европа.

         През Турция, Родопска България, Косово и Албания да стигнат до сърцето на омразната неверническа Европа. А там, лесно! Това, което през вековете не успяха да постигнат с острието на ятагана, щяха до го постигнат с утробите на жените си...

         Да сте чували мюсулманка с по-малко от 5/пет/ деца? Аз, не...

         Щом самият аятоллах на Иран се изцепи, че мястото на жената е: ”Или в кухнята или в родилният дом...” За какво говорим...!?

         Та Косово бе първата проверка на тяхните мераци - успешна...за съжаление!

 

         От друга страна, нашето момиче бе заклет враг на плащането на каквито и да е данъци. И усърдно се стараеше да сведе до минимум въпросното досадно занимание. Това, явно бе наследствена черта.

         Преди още Света да навърши 20 години, вече имаше много пари. Като казваме „много”, разбирайте – страшно много.

         По време на турнетата и изявите й я придружаваше цялото семейство – Майка, Татко и по-голямата й сестра Лили. Последната въпреки, че хич я нямаше в пеенето и вярно, с две ноти не можеше да се справи, изумително добре се оправяше с чуждите езици, компютрите и сметките. И много често, до ранни зори задружната фамилия измисляше какви ли не комбинации, за да врътне данъчният тормоз.

         Сестра й бе с четири години то голяма, перфектна на немски, много добра на английски, френски и руски. Без тайни в областта на компютрите и офшорното банково законодателство. Бяха едни от първите ползващи Интернет и обширните й познания по последното идваха точно от там.

         Сериозно говоря, когато се срещнем на Сейшелите – ще се уверите сами!

         След едно доста изморително турне се бяха прибрали на село, сред хладината на планината и неподправеният уют на родната къща.

         Като всяко уважаващо себе си сръбско семейство, ракията зае почетното си място на масата, надениците цвърчаха на жеравата а от колоните се носеше...познайте чия музика? Въпреки дълбокото си уважение към високоградусовите национални традиции, трябва да отбележим, че ракията се слагаше на масата от уважение към етноса. Иначе в семейството не се помнеше случай на алкохолна злоупотреба.

         След като се чукнаха с по едно малко, намалиха музиката и бащата запита:

         -Колко станаха до тука?

         Отговорът дойде от очакваната страна. Лили изгледа тавана, раздвижи устни и каза:

         -Вече отиват към милион и половина марки.

         -Вярно!? – ококори очи майка й.

         -Съмняваш се в сметките ми ли? – наежи се голямата сестра.

         -Не бе, Лиле! Вярвам ти, ама какво ще ги правим толкова много пари? Няма да ги копам в градината, я!

         -Правилно! – съгласи се бащата.- Не са за градината.

         -Ама и за в банка не стават.- намеси се Света.- Ще ни обесят.

         -Чак да ни бесят...няма да стане. Но наистина трябва да са в банка! – пак се обади сестра й.- При толкова пари, знаеш ли що лихва може да се смъкне..?

         -Вярно е, с маса пари гориме...- съгласи се бащата.

         -Освен...

         -Освен, какво?

         -Освен, в коя банка и...къде?

         -Казвай бързо какво си намислила? - нетърпеливо я подкани изгряващата турбо фурия.

         -Добре, слушайте сега! - започна момичето и всички съзаклятнически събраха глави над масата.- Трябва да са в банка, но никъде не е казано, че трябва да е сръбска банка. Трябва да е в чужбина! В Швейцария – най-добре!

         -Имаш ли нещо конкратно впредвид? – с присвити очи я изгледа Света.

         -Да, в Берн. Банката...

         -Динари приемат ли? – тъпо попита майка й.

         -За какви динари ми говориш, ма майко? Обръщаме ги в марки. Заемат по-малко място и на два-три курса през Триест – ги изнасяме. Там кой ще те проверява?

         Настъпи кратко мълчание за попиване на предложението.

         -Става! - рязко се обади бащата и погледна към младата фурия.- Какво ще кажеш? Парите са си твои!

         -Тате, глупости говориш. Парите са наши! Това са пари на семейството и точка! – замълча за миг и добави:- Аз съм за тази схема! Мамо, ти?

         -Какво аз, ма? Кво ти разбирам аз от тези работи! Щом сте решили и аз съм съгласна.

         - Щом е така...- Света се изправи и бодро заяви: - Тате, махни тази пърцуца от масата! Ще пием шампанско!

         Шампанското се изпи. След това, май отвориха и още едно. Но това не бе важно! Важно бе, че в следващите три месеца, семейството кротко и задружно изнесе въпросните пари. Лили, като малко шерпче разнясяше надолу – нагоре из швейцарската столица ранички с немски парички. По него време, швейцарците още не бяха се навели на янките и директорите на достопочтенните институции хич не ги еняше от къде и как са придобити парите. Важно бе, да са в тяхната банка!

         След година, година и половина сумите започнаха доста да набъбват. Лили пое пълен контрол върху паричните потоци. Откриха се възможности и за добре обмислени инвестиции. Не само в Швейцария. Но все пак се налагаше нейното почти постоянно присъствие в алпийската столица. А, знаете ли какви са цените на хотелите там? Не? И по-добре, не ви трябва!

         Така се стигна до закупуването на среден по размер имот – 3 етажа, 8 спални, басейн /в строеж/ и задължителния остър покрив.

         Някъде по времето когато басейнът беше пред завършване, на прием в Руското посолство Света се запозна с генерал А.

         Млади, красиви, богати и известни!

         Той – национален герой от войната в Косово и дясна ръка на рошавият президент.

         Тя – национална икона, блян и мерак на всеки нормален сърбин...пък и не само сърбин. Но понеже да си имаш работа с генерала, бе нещо което, по здравословни причини горещо не се препоръча– тя, такава си и остана за другите – блян и мерак.

         Дали чакмакът е тръгнал от раз или не, все още се води спор в международната преса.

         Важно е, че се харесаха и се взеха.

         Тя се нанесе в бегло описания малък замък и единствената и молба относно него бе безпрекослоно изпълнена в олимпийски срокове. Само за две седмици, някъде отзад, залепен за къщата се появи нещо средно между хангар за частен самолет и закрито волейболно игрище.

         За нейните репетиции с бандата.

         „Банда” е забавно определение за оркестър, но когато се отнася за истинска банда – хич не е забавно!

         Защото след войната в Косово, генерал А. нещо си развали дослука с рошавия управляващ. Тръгнаха разни версии, но понеже никоя не бе официално потвърдена, няма да разсъждаваме по този титаничен разрив.

         Само ще отбележим, че след приключване на военните действия, генерала – бидейки легенда, и като войник и като командир, прибра около себе си верни бойци и след няколко знакови срещи в Сърбия, Македония и България се впусна във всичко което носи пари. Много пари, и не винаги законно, разбира се!

         И всичко това, под кога благосклонните, кога не, погледи на съответните специални служби.

         На Света В. хич не и пукаше на катеричката с какво „да го йеба” се занимава мъжът й. Важно бе, че покрай него ангажиментите й космически се повишиха. Хората ходеха по концерти те й не само заради прекрасните й турбо изпълнения, а също така на живо да видят жената, която ебе любимият им генерал.

         Ако не ме домързи, по нататък научно ще ви докажа, че не ние чукаме жените, а те нас. Сериозно!

         Бракът си е брак, чувствата са си чувства а изгодата, си е изода!

         Понеже в звездното семейство, не само Света В. имаше пари за пране, те прекараха част от меденият си месец в скромната къщурка в нозете на алпийските ледени колоси.

         На Лили Р. която между другото, свободно владееше и български език, съвсем случайно й попадна книгата на българският писател Георги  Джендов „Ръководство за наемни убийци – част втора”. Тя особено се заинтересова от частта за Сейшелските острови, където младият!? писател подробно и обстойно описваше схемите за пране на          неограничени количества пари. И при приемливи загуби. Важно е загубата при прането да е поносима и резонна.

         Вие да не си мислите, че като имате 100 000 000 парични единици за пране, на края на схемата ще излезе пак същата сума? Дрън – дрън? Ако успеете да спасите 75% от тях – сте богове. А за да станете такива, ще ви се наложи да изчакате до срещата ни на Сейшелските острови!

         Тогава се регистрира кетеринговата верига. По-късно по време на югоембаргото, с печалбата от нелегалния внос на горива през България, се закупиха къде доброволно, къде не, доста бензиностанции.

         Генерала напълно одобри предложената от Лили Р. операция. Предложи и на двета да купи нещо по-солидно/!?!?/, но голямата сестра си бе свикнала с уютното къще и вежливо му отказа. Той все пак настоя на свадбен подарък, и последният след месец се материализира като „скромно” 3-етажно шато на Ривиерата.

         След бурния меден месец генерала направи няколко отскачания до България за да координира нелегалното прекарване на влаковите композиции с гориво. При тези визити най-логичния човек за контакт бе Бай М. Бившата барета с вечно приповдигнато настроение, интелигентен и с убийствен хъс при постигане на целите си, не се спираше пред нищо. Ама, пред абсолютно нищо! Разбирате какво имам впредвид!

         Бай М. се водеше собственик на столичен футболен отбор. По тази линия с генерала намериха още една допирна бизнес точка, защото последния, следвайки неувяхващата си любов към футбола, се бе обзавел с белградския отбор „О”.

         С новата си неотразима съпруга не изпускаха мач на отбора, което образуваше доста нерви на охраната им. Кой знае от къде но и Света В. се запали по футбола. Но не преди да разбере каква далавера се крие зад трансфера на играчите и колко печеливш може да бъде един футболен клуб в частност. Що пари имаше за гепане – не е истина!

         Югоембаргото отиваше към края си и логично, генерала се заоглежда за разширяване на ъндърграундската си империя.

         За това без много да му мисли остави делата по трансферите и клуба на жена си, и прането на пари на сестра й.

         Милият наивник!

         При една от срещите му с бившата българска барета обстойно бяха обсъдени каналите  за прехвърляне на дрога. Безбройните слабоохранявани острови на хърватското крайбрежие и алчната корумпираност по българските пристанища, с отворени обятия започнаха да приемат пратките от Колумбия, Еквадор и Перу.

         Бай М. мъдро осъзна, че България в края на краищата по възможности и размер не може да се сравнява с братска Сърбия. Затова къндиса, ние да останем само база за разпределение и транзитен маршрут. Таксите се плащаха в натура – от прекараната дрога. Така наркотикът за ползване по нашите земи излизаше практически безплатно.

         Малки търкания произлезоха от факта, че нашия човек реши да инвестира в лаборатории за синтетична дрога и Екстази.

         След като взриви дъщерята на виден фармацевт на пъпа на София, набавянето на квалифицирани кадри вече не създаваше никакъв проблем.

         Проблемите започнаха когато един друг сръбски брат от калибъра на генерала се появи на сцената.

         Ротердама Й. не се красеше със славата на герой от войната в Косово. По това време, той просто наблягаше на търговията с жива плът и трева. Контрабанда и рекет. При балистичната си кариера от уличен апаш до глава на цял клан бе успял да свитне 25 – 30 човека. Постижение което, логично му даваше правото да се нарече”институция”.

         Югоеамбаргото остана в историята и Ротердама се заоглежда за нови ниши. Но всички бяха запълнени. Тогава се зададе логичната реалност, че със своята вече създадена из цяла Европа мрежа от рекетьори и сводници, може да предложи услугите си на други братя. В областта на логистиката и разпространението на различните видове сушена трева и бели прахообразни консистенции.

         Логично, организира се среща във вилата край Белград, офертата бе надлежно огледана, обсъдена, мъничко коригирана и приета.

         Вечерта приключи с персоналната участие на Света В., нейната банда, квадратни шишета с възрастта на Берлинската стена и много пуцане. Машината за правене на пари бе създадена, смазана и обилно полята.

         И всичко бе добре до момента, в който Интерпол не издаде заповед за арестуването на Ротердама за умишлено убийство в центъра на Амстердам.

         Злокобната вест дойде като гръм от ясно небе и той, нямайки време да се покрие в някоя по - цивилизована страна, набързо грабна първият изпречил му се фалшив паспорт и вечерта вече отмаряше в шикозен хотел в широкия център на София.

         Място от където на другата сутрин Бай М. лично го взе. Пътят до кокетната просторна вила в полите на Витоша премина в окуражителни закачки, весел смях и дръзки планове за светло престъпно бъдеще. Все пак: ”Приятелят на моят приятел е и май приятел!” Мъдри хора са китайците, и това си е!

         Единственият проблем с тази поговорка е, че когато в далечните векове на Първата Минска  Империя, тя е била измъдрена – обществото им се е крепяло на натуралната размян.

         Сиреч - парите още не са съществували. Кофти!

         Ротердама беше възпитан, изтънчен джентълмен и за да не притеснява добрият си приятел след около три месеца се нанесе в собствен обширен мезонет в южните квартали. Бай М. не бе достигнал до върховете на подземното братство само защото бе весел, забавен и готин. Като човек излезъл от системата на МВР, той знаеше как, аджеба работи тази система и обилно я смазваше със солидни потоци от парични средства.

         Така че, от момента на нелегалното си влизане в България, до покупката на мезонета, Ротердама вече имаше 15 - тина документа за самоличност. С различни имена, разбира се!

         По върховете на тази система отлично знаеха кой е влязъл, кога е влязъл и къде живее и се подвизава сърбина.

         Ама, айде пак да не споменаваме солидните потоци от парични средства...

         Ако кажем, че в България той се бе покрил само за да се мота и бездейства, ще бъде едно безочливо и безотговорно твърдение. Точно обратното. На братската българска земя необезпокояван от никого, под широкият чадър на властите и безрезервното приятелство на бившата барета, Ротердама разви  дейност, която като мащаби и размах – трудно би развил дори и в родната си Сърбия.

         Очакваше се едно чисто, светло и неограничено бъдеще. Жена му и двете деца бяха останали в Белград. Не биваха лишавани от нищо и от време на време идваха да го навестят. Но кой знае защо, с течение на времето тези задушевни фамилни събирания, нещо почнаха да оредяват.

         Като бурен сръбски мачо, той не си сложи този факт на оня работа. Намери си една хубава българка, тя се нанесе при него, че дори и дете му роди.

         Но, до тука с идилията!

         Престъпният бизнес си е бизнес като всеки друг. И като всеки друг си има и успехи, има си и пробеми.

         Първият дойде, когато един от сподвижниците на тандема: Ротердама – Бай М. реши да си приватизира 600 кила първокласна Колумбия. Скри я в някакъв град в Югозападна България и изчезна.

         Но на Ротердама такива номера не му минаваха. Бай М. забрави приповдигнатото си настроение, благият си нрав и привика лейтенантите си, шефове на бригади и глави на други групировки.

         На срещата, разбира се, присъстваше и Ари. През цялото време малкото еврейче с голямата пишка не обели нито дума. И докато гневните крясъци на Бай М. оттекваха във вековната гора, заобиколила луксозната вила, върна лентата няколко седмици назад и ...оп-па...бинго!

         Но си затрая. Би било глупаво да се изтъква пред останалите едрогабарити. Те, въпреки огромното си уважение, се отнасяха към него като към някакво екзотично недоразумение в мускулестият им бизнес.

         Накрая виковете, крясъците и заплахите дойдоха към своя край. Бяха дадени указания и напътствия за незабавно издирване на въпростните 600 кила първокласна Колумбия.

         На групи и поединично всички се отправиха към черните си джипове. Ари се посуети още малко на мястото си и когато последния гардероб напусна огромният хол, който повече приличаше на конферентна зала, махна на бившата барета за да декларира присъствието си.

         -О-о-о! Ари, радвам се да те видя! - провикна се Бай М., -протегна ръце и прегърна крехкото човече, което май стигаше до пъпа му.

         -Аз, също! Жалко само, че се виждаме при такива обстоятелства.

         -Прав си, ама до колкото знам рядко излизаш от къщата си, вярно ли е?

         -Така е ! - съгласи се Ари и погледът му се измести към сърбина.

         Бившата барета го проследи и се сепна:

         -А да, бе, извинявай! Дай да ви запозная! – размаха ръце и каза: - Ари...Ротердама, Ротердама ... Ари.

         Сърбинът се източи от тапицирания стол и подаде ръка.

         -Доста съм чувал за тебе и е чест да се запозная лично!

         -Благодаря, за мен също е удоволствие!

         Настъпи кратко мълчание, което западният ни съсед наруши с присвити очи.

         -От това, което съм чувал за теб, защо си мисля, че не остана последен току-така?

         Големите очи на малкото еврейче потъмняха.

         -Имаш право Ротердам! Мисля че знам къде се крие пратката, но за всеки случай бихте ли ми дали телефон с нова SIM карта? Само за минутка!

         Като всяка уважаваща себе си бандюга, и домакинът и госта разполагаха с по няколко такива. Неразпечатани.

         И двамата знаеха, че Ари не ползва личен GSM, за това сърбинът бръкна в джоба си и измъкна неизползвана карта. Разпечата я чевръсто, постави я в Нокия-та и подаде апарата на еврейчето.

         -За минутка, ще ме извините, нали? – виновно се оправда той и се заби към сервизните помещения.

         Другите двама само вдигнаха рамене.

         -Ако някой свърши работа – той ще е! – твърдо заяви Бай М.

         -Абе, от къде го намерихе този?

         -Той е човек на ...- баретата се наведе и прошепна името в ухото на сърбена.

         Оня се ококори и закима с глава.

         -Ясно! Повече няма да питам!

         -И по-добре! – съгласи се домакинът и погледна към приближаващият рошльо.

         Ари не смяташе да си губи времето, само посочи столовете при бар плота и сам се изкатери на един от тях.

         -Сега !- започна без заобикалки той.- Помните ли, когато миналия месец ченгетата откриха оная нива с трева край Гоце Делчев?

         -Да! – кимнаха двамата.

         -Кофти загуба! – додаде сърбина.

         -Няма такова нещо! Ние сами им пуснахме информацията.

         -Вярно..? - не повярва на ушите си Ротердама.

         Бай М. сложи ръце на впечатляващият си корем и гръмко се разсмя.

         -Какво се чудиш бе, брато! 10 декара...Голяма работа. Ари има поне 100 декара с марихуана в близките планини.

         -135 декара. За да бъдем по-точни. Съзнателно ги заведохме там. И те да отчетата някаква дейност. Нали за това им плащат. Пък и ние, също, де! – изскромничи еврейчето.

         -Правилно! – съгласи се сърбинът.- И те челя гледат. Деца хранят. Но какво общо има това с нашия проблем?

         -Ще ви кажа, гледайте сега! - Ари се наведе заговорнически напред и продължи: - В денят в който се провеждаше акцията на ченгетата, бях наредил на цялата местна бригада да се командирова по кафенетата в Солун и Кавала. Никой да не се мота наоколо. Но още на обед, шефът им се обади от Кавала да ми каже, че всички са оттатък, освен един. Поискал му ден почивка за да докара някакви поръчкови мебели от Пловдив до вилата си край Гоцето. Били специална поръчка...

         -Да не са го гепили ченгатата? – усъмни се сърбинът.

         -Не! Вилата му е далече от нивата. До тука добре! Но пак, някъде по същото време си спомних, че един от дилърите ми се оплака, че доставката закъснявала. Тогава не се усъмних в нищо. Такива неща стават в занаята, за това му отпуснах от резерва...

         -Ама, вие и резерв ли имате, бе? - ахна сърбинът.

         -Че как? Няма да опразваме пазара, я? – изкрено се учуди Ари и под изумените погледи на другите двама продължи:

         -Та, криво-ляво, запълнихме дупките. Но от друга страна, нали пратките за България, де факто се такса за транзита?

         -Така е! – кимна Ротердама.

         -Значи нещо е изкуцал с таксата, сиреч – транзита. Нали така?

         -Правилно! – кимнаха двамата.

         -За това, преди да дойда изпратих хора да проверят що за мебели си е докарал оня. И както вече се сещате, никакви нови мебели не е имало. От друга страна, същият този измекяр, в София преди е работил за друга групировка. Но се е преместил на юг защото е от него край и познава обстановката и планината.

         Ари млъкна. Другите се спогледаха и отместиха погледи към недорасляка.

         -Е...и...?

         -Какво „е...и...”? В момента го обработват и чакаме обаждане. –изскрено се учуди еврейчето и небрежно си наля чаша минерална вода.

         Нейното шуртене още не бе приключило, когато гръмка чалга се разнесе от поставената между тях Нокия. Ари спокойно остави пластмасовото шише на бар плота, взе с тънките си пръстчета мобилния телефон, изсули се от високия стол и бавно се отправи към далечния ъгъл.

         Останалите със затаен дъх проследиха движенията му и едва доловимото кимане с глава. След като проведе