КОРФУ

Гръцкият остров с най – колоритна история

Няма друг гръцки остров с по – турболентна и вълнуваща история от тази на Корфу. Решаващ очевидно е факта, че самият остров се намира в известна географска отдалеченост от самата Гърция. С площ от 588 кв.км. и население от около 40 000 души, бреговете му се мият между топлите ласки на Йонийско море и безкрайният лазур на Адриатика. Половината от източното му крайбрежие граничи с Албания, а на юг зад хоризонта са островите Левкас и Итака, родното място на Одисей.

Ако пътувате с яхна от Италия, ще трябва да преминете от северната страна на острова. Отваряйте си очите и използвайте по – подробна морска карта. За да не се блъснете в многото подводни скали и камъни по северното крайбрежие. Когато подхождате към Марина Говия, подържайте курс възможно по – близо до острова. Иначе може да навлезете в албански териториални води. Нещо, което горещо не се препоръчва.

Да се споменава, че историята на Корфу датира от началото на гръцката митология е излишно

Според легендата Посейдон се влюбил в красивата нимфа Коркира. По него време да си отмъкнеш невеста било напълно в реда на нещата. Особено за боговете. Те си имали добър пример. Баш богът – Зевс, редовно изпълнявал това упражнение. Стига някоя богиня, а и не чак толкова богиня да му хванела окото.

Та Посейдон довел новата си жена на общо взето непознатият остров, и в изблик на нежни чувства дал името й на това парче земя сред морето. Народили им се деца и заживели щастливо. Но понеже влюбените двойки нямат история, ще приключим тази семейна сага тука и сега.

„Корфу” всъщност е свободен превод на венецианското „Корифо” – „град на върховете”. Това отразява наличието на двойката планини около залива на главният град на острова - Корфу.

Древният фолклор твърди, че Керкира всъщност е Омировият остров Схерия. Но без капка историческо съмнение, той е възникнал доста преди сицилианската Сиракуза и населен с хора предимно от съседна Колхида. Които и да са, заселниците не били глупави. Веднага усетили стартегическото местоположение на острова. Естественият морски път между Гърция и западът минавал от тук. Този факт веднага бил материализиран в буен икономически растеж. Още на времето относителната географска отдалеченост от държавата пораждала разни сепаратистки щения в главите на местните. Но това хич не се харесало на коринтският тиранин Периандер. Затова около 664 г. пр. Хр. той спретнал малка флотилия и провел първата в историята морска битка. Резултаът бил ясен. Корфурците преглътнали загубата. С горчивина осъзнали, че още не са дорасли за бойни подвизи и се замислили. Това занимание дало добър резултат, и в края на краищата решили да се занимават с това, което най им се отдава – търговията.

С времето, все пак придобили известни военни умения. Когато през 480 г. пр. н. е. Персийците заобиколили Пелопонес и опънали платна на север, там вече ги очаквала най – голямата за времето си флота – 60 кораба. Но поради ред неуредици с навигацията и вътрешно неразбирателство между капитаните на нашественика, до сражение така и не се стигнало.

Години по – късно, през 435 г. пр. Хр. нашите хора отново се заяли с коринтците. Но този път се изхитрили и поискали помощ от атиняните. Този алианс станал основна причина за Пелопонеската война. В резултат Атина си спечелила една чудесна база за понататъшните си морски кампании към Сицилия и Италия.

След този период, за около 300 – 350 години доста завоеватели са се пробвали на острова. Като се почне от спартанците и се стигне до Император Октавий. Последният яко завиждал на Марк Анторий за палавницата Клеопатра. И Корфу станал основна отправна точка за неговите набези към Александрия. Краят ви е известен – и за Клеопатра и за Марк Антоний…Тъжен, от където и да го погледнеш.

Съдбата на малките народи е да имат велики покровители. И те, като нас българите, са били под чуждо управлевние. Ама под това на Венеция! Какво чудно тогава, че по тези земи първи се сдобили с опера, театър и ред други културни придобивки? Как да не им завиждаш за „робството”?

През тези 400 години, с помощта на италианският град – държава, местните отблъснали четири обсади на турският флот. Помогнал не само високият дух на защитниците на острова. Решителна се оказала изумителната ефективност на построената от венецианците крайбрежна крепост, която съществува и до днес. Тя устояла на всички атаки и спасила животът на всички, прибрали се зад дебелите й стени. Така Корфу останал единствената гръцка територия незавладяна от турските мюсулмани.

Спирането на отоманското нашествие било бурно отпразнувано във всички кралски дворове в Европа. Корфу се превърнал в бастион на западната цивилизация. Факт малко позабравен в наши дни.

Пребиваването на венецианците доста се отразило на местния начин на живот. То оказало влияние не само на културата и привичките, на кухнята е поминъкът. През този период гръцкият им асимилирал множество венециански и италиански думи, които се ползват и до днес. Северните владетели се отнасяли благосклонно към корфурците. Насърчавали отглеждането на маслини и грозде. Облените в слънце склонове на планините предоставяли идеални условия за развитие на тези култури. Но новите управници и дума не давали да се издума за намеса в търговията с Венеция и другите италиански градове и провинции. От друга страна, кой знае защо, венецианците били доста враждебно настроени към евреите. Затова Корфу се превърнал в естествено убежище на много прокудени италиански юдеи.

Със своето стратегическо положение Корфу станал апетитна хапка за всяка уважаваща себе си европейска държава. Особено през 19 век острова сменил доста собственици. Различни международни договори, подписвани зад гърба на местните, го дарявали ту на една, ту на друга велика сила. Веднъж се паднал на французите. Но за малко. Някъде около Кримската война руснаците се сдушили с турците. Последните тежко преглъщали военните си унижения в миналото. За това се доверили на великият руски адмирал Ушаков и след съвместно нападение, островът за кратко бил под отоманско управление. Това било трън в очите на англичаните. Те само изчакали Ушаков обратно да премине Босфора и набързо превзели западните гръцки острови. След поредица дипломатически шаради Корфу влязъл като част от „Съединените Щати на Йонийските Острови” – поредната дипломотическа простотия. За щастие и тя не просъществувала дълго. Най – накрая, на 29.3.1864 г. той заслужено влезнал в държавното управление на Гърция. Но великите сили решили, че местните още не са дорасли за самостоятелно управление. И в продължение на 50 години се изредили поне 12 английски губернатора.

20 век бил лош век за островитяните. Поне първата половина. По време на Първата Световна Война българската и австрийската армии така насмели сръбските си колеги, че единстваното спасение за тях било да се покрият на Корфу. И точно българският ботуш да стъпи на острова, се оказало, че отново, и за кой ли път сме в лоша компания. Като резултат сърбите не само излезли победители, ами си прибрали и доста земи, изконно принадлежащи на България.

Години по – късно пламнала и Втората Световна Война. Понеже им бил под ръка италианските фашисти набързо се настанили на острова. Ама не за дълго. По някое време Фюрера и Дучето нещо се поскарали, и германците решили да вземат нещата в свои ръце. Луфтвафето минало отгоре и доста бомби били пуснати. Като основно наблегнали на „еврейският квартал”. След това дошла и пехотата. Тя подбрала наличните 1900 евреи, и под строй ги отравила към Аушвиц. Нито един не се върнал. Останали единствено около двеста от тях, които навреме и с риск за собственият си живот, местните успели да покрият.

Но това не била последната бомбардировка. Някакъв „гениален” военен мозък във Вашингтон решил да проведе операция по дезинформация. Съюзницине не искали германците да се усетят, че дебаркирането ще се случи в Дюнкерк. И за да си помислят, че Вторият Фронт ще бъде открит на изток, изсипали маса бомби над острова.

И това, определено, не е един от любимите спомени на местните.

Но всичко е добре, когато свърши добре. Дошъл 14.10.1944 и за Корфу, и неговите препатили какво ли не хора. войната най – накрая станала история.

Ако някой ден решите да посетите Корфу, но не си падате по излежаване по кристалните плажове, разходете се сред топлият уют на тесните улички. Има какво да видите и какво да научите.

В Археологическият Музей, сред стотиците експонати ще зърнете митическата Горгона и храмът на Артемис.

Византийският музей ще ви разкрие редки артефакти на една великата империя, владяла половината от древният свят.

Между другото не пропускайте и Сръбският музей. Ще усетите трагедията, мъката и мрачната безпътица на хилядите сръбски войници намерили убежище на този благословен от боговете остров. И може би ще изпитате мъничко вина, защото и ние българите сме помогнали за това мрачно нещастие.

И не се учудвайте, че Корфу е дал убежище на Аргонавтите, след като те си прибрали Златното Руно.

Забравете, че Колхида е в днешна Грузия! Островът на Одисей Итака е само на стотина километра на юг, зад хоризонта…А град Сцила е на Месинският проток в Италия. Но това е друга история…

В няколко реда е невъзможно да се опише всичко за това парченце рай. Родено сред митове и преживяло най – чудните прищевки на историята. Готово да се отдаде на всеки, стъпил на този пропит с история, лазур и приятелство остров.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com