Като аналитичен център, който още преди 20 години като първи в Европа и може би в света започнал да анализира газовата, нефтената и въобще енергийната тематика като съставна част от съвременната геополитика и геоикономика, ще се опитаме да очертаем случилото се с „Южен поток“, с отговорите на няколко въпроса.

Но ще започнем от основния извод.

Газопроводът „Южен поток“ пресъхна преди да се роди, защото българската страна го провали чрез лицето Б. Борисов. По този начин България беше изтрита може би завинаги от съвременната енергийна карта на Европа с всички последици за икономиката, населението и самото съществуване на страната.

1. Какво се случи на 1 декември 2014 г.

На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Турция президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от строителството на „Южен поток“, предвиждан за доставка на 63 милиарда кубометра до Европа през Черно море и България. Решението беше изненадващо, но закономерно. На 17 април 2014 г. Европарламентът призова „Южен поток“ да не бъде изграждан. Еврокомисията настоя двустранните споразумения на страните от ЕС с Русия да бъдат преразгледани. На 2 юни 2014 г. Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България и заради опасенията, че при избора на изпълнителите на „Южен поток“ в България ще са спазени изискванията на ЕС от Третия енергиен пакет.

Изпълнителят на отсечката в България, заедно с пет български подизпълнителя, трябваше да бъде фирмата Стройтрансгаз на Генадий Тимченко, но заради войната в Украйна тази фирма, която по произход е дъщерна на Газпром, беше включена в списъка на компаниите, които, според САЩ, подлежат на санкции.

Последва давление на гостуващи в София американски сенатори и бившият премиер Орешарски съобщи, че България спира работа по „Южен поток“. Особено деструктивна роля играеше Б. Борисов, който от САЩ съобщи, че, като стане отново премиер ще прекрати изпълнението на строежа на българска територия въпреки договора, подписан от него през 2012 г.

Заради това Путин директно визираше Борисов, като основна причина за спирането на „Южен поток“ и България, която не действа като независима държава.

2. Какво беше решено.

В Истанбул Путин съобщи, че вместо „Южен поток“ ще бъде изграден нов газопровод, наречен „Турски поток“, който ще премине през Черно море и Турция и ще стигне до границата с Гърция. Мощността на тръбата ще бъде същата – 63 милиарда кубометра годишно, от които 14 милиарда ще отиват за Турция, която ще стане най-голям клиент на Газпром в района, и втори – след Германия, в Европа. Новият проект ще включва газоразпределителен възел на турско-гръцката граница за клиентите в Южна Европа. Доставките на руски газ за Турция бяха увеличени с 3 милиарда кубометра по „Син поток“, по който през 2013 г. Турция получи 13,7 милиарда кубометра. От 1 януари 2014 г. турските клиенти ще получат ценова отстъпка от 6 процента.

Новият маршрут ще върви паралелно на „Син поток“, като разпределителният хъб ще замени сегашните използвани при транзита през Украйна. От този хъб към Европа европейците ще трябва самостоятелно да изграждат нови газопроводи – вертикални, хоризонтални и т.н. Няма да имат алтернатива, тъй като след изтичане на сегашния контракт през 2020 г.

Газпром ще прекрати напълно транзита на газ през Украйна и най-вероятно през Румъния и България, като тяхната роля на транзитьори ще бъде сведена до пълна нула. Това е промяна в досегашната стратегия на Газпром – страните от ЕС ще бъдат принудени сами да строят газопроводите на своята територия, които са най-скъпата компонента от инвестицията. По-просто казано Газпром се отказва от доставката на стоката до дома на крайния клиент и отваря магазин на границата на ЕС – който иска да купува и да си го носи където и с каквото иска. Газпром не губи нищо, тъй като компресорната станция за „Южен поток“ в която бяха инвестирани 4 милиарда евро, ще бъде използвана за новия газопровод, както и тръбите.

3. Кой печели от новия газопровод.

Турция. Основният печеливш е Турция, която става най-крупният енергиен транзитен и разпределителен възел на стиковката Европа-Азия /роля, която можеше да изпълнява България/. Образно, Газпром даде на Турция газовия кран към Европа и Анкара със сигурност ще се възползва от това в нейния продължаващ над 30 години безрезултатен диалог с ЕС.

Турция става ексклузивен и стратегически партньор на Русия в Европа за сметка на Германия, т.е. Русия ще преговаря с Европа с турски акцент. Но смисълът няма да се измени. Икономическите интереси на Русия няма да пострадат, въпреки че Турция също е сложен партньор особено в енергетиката.

Русия. Печели в няколко направления. Най-накрая се „отърва“ от спорния от началото в икономически и геополитически план „Южен поток“. Смяната на направлението ще даде възможност на Газпром да промени изцяло своята европейска стратегия и да се насочи към Китай и Изтока, където ще са необходими обеми газ, които досега вървяха за Европа през Украйна. Клиенти ще има – Китай, Турция и Индия са несравними със стагниращия газов пазар на Европа. Едновременно Русия повече няма да се занимава с държави – неудачници, с които е пълен ЕС. Русия ще продължи да продава на Европа същите обеми, които би продавала и по „Южен поток“. Но Русия получава нов партньор в газовия бизнес – Турция, който е динамично развиващ се пазар и през 2014 г. излезе от 3-то на 2-ро място по обемите на руски газ.

С новия турски маршрут Русия ще може да се откаже от транзита през Украйна до 2020 г.

САЩ. Американците ще си отдъхнат. „Южният поток“ го няма. Европа неизбежно ще губи руския газ и ще премине в енергийна зависимост от Вашингтон. Ако се стигне до американски доставки на втечнен шистов газ, той ще бъде двойно по-скъп от руския. Това ще е удар срещу европейската промишленост и европейците. Същото ще се отнася и за алтернативния маршрут Южен енергиен коридор /TANAP, TAP/, по който газът от Азербайджан /ако не се включи Ирак/ ще е по-скъп от турския маршрут, защото ще идва от по-далеч и през повече транзитьори.

4. Кой загуби и ще губи.

Украйна. Най-големият губещ ще е Украйна, която вероятно още преди 2020 г. ще се превърне в несъстояла се държава. Веднага след като газът престане да минава по украинските тръби тя ще се превърне в пустиня. Украинците се подлъгаха по американо-европейско-израелските химери. Когато „Турски поток“ стане реалност Украйна ще загуби своето транзитно значение и ще се превърне в отвратително шоу на нацистки уроди. Ще бъде нулирано и значението на украинската газопреносна система. Заради пълното си износване тя ще стане купчина старо желязо без никаква инвеститорска стойност.

Сърбия, Австрия, Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, Словения. Участващи в „Южен поток“ ще загубят инвестирани в него средства и бъдеща енергийна независимост от САЩ. Отмъщението им ще бъде насочено не само срещу Б. Борисов, но и срещу България, която ще продължи да бъде изолирана на Балканите и в Европа като марионетка на Вашингтон. Всички тези държави щяха да получават първокласни доставки, да създават работни места и т.н. Сега ще плащат на КПП-то на „Турски поток“ за своите газови нужди, неизвестно по какви цени и откъде.

Гърция. Отново е изоставена и наказана от ЕС в нейния конфликт с Турция заради Кипър. Новата енергийна зависимост от Турция става проблем за националната сигурност на Гърция на фона на огромната икономическа и социална криза. Гърците имат да си „връщат“ на Б. Борисов и за провала на нефтопровода Бургас – Александруполис.

Азербайджан и Израел. Въпреки декларациите на Анкара, че „Турски поток“ няма да повлияе на Трансанадолския газопровод – TANAP, /с газ от Азербайджан/ и на Ийст-Мед /Източно-средиземноморския/ с газ от шелфа на Израел, това едва ли ще се случи.

В Южния газов коридор /в който преди това влизат проектът Набуко/ сега влиза проектът за Южно-Кавказкия газопровод /Баку – Тбилиси – Ерзурум/, с азербайджански газ, неговото продължение по Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи – TANAP и TAP, като ТАР се явява последно звено в тази верига, през Гърция и Албания, Адриатическо море, Италия и Западна Европа.

Но по тези тръби ще тръгне неизвестно колко газ не по-рано от 2022 – 2024 г. Освен това тези проекти се обсъждат в различни варианти отдавна, но нито един не е във вида на съгласуван проект – много страни, нестабилни райони, морета, планини, зони на военни действия. Може и да бъдат реализирани, но газът ще бъде винаги по-скъп и по-малко от руския по „Турски поток“.

България. Оставихме България накрая по разбираеми причини. Защото, ако има основен губещ наред с Украйна, това е България, която изпада въобще от енергийната политика на Европа. От спирането на „Южен поток“ сумарно губим около 5 милиарда евро, а заедно със загубите от Белене и Бургас – Александруполис – около 20 милиарда. След спирането и на транзита от Русия през Украйна към Турция на 18 милиарда кубометра ще губим такси и приходи. Губим около 6000 работни места, инфраструктура, въвеждане на съвременни газотранспортни технологии, сигурни газови доставки. Появява се реална опасност България да остане въобще без газ след 2020 г. при липсата на регионални връзки с Гърция и Сърбия.

Огромна геополитическа загуба на ЕС на територията на България, пълна зависимост от Турция в газовата област.

В кримския стил Путин реши за 3 седмици грандиозна геополитическа задача.

България, заради престъпна и крайно глупава политика регистрира колосални загуби от всякакъв род, които в момента трудно могат да бъдат оценени.

В глобален план енергийната война навлезе в заключителна фаза именно в България.

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com