СЕЙШЕЛИТЕ - РАЯТ НА ЗЕМЯТА

         Преди време животът ме завъртя по най-необичаен начин. Като резултат реших да осъществя детската си мечта. Взех самолета и след 13 часов полет от Париж се оказах на 400 километра южно от Екватора. Ако на небето има Рай, на Земята той се казва Сейшелски острови. Четири години бях там, и може да ми се вярва. Явно Господ е бил много на кеф, щом е създал това огледално отражение на Седмото небе.

         Титаничната вулканична дейност ги е издигнала от океанското дъно върху плато, чиято най-голяма дълбочина е около 70 метра. Но когато то свърши, почти вертикално склоновете му се спускат до 2 - 3 километра дълбочина. Това обяснява уникалния климат. През цялата година температурата варират между 21.5 и 31.5 градуса Целзий. Тропик в най-блестящият му вид. Джунгла, кристални плажове и лазур.

История

Има основателни съмнения, че Сейшелските острови,  архипелаг от 180 острова, са били обитавани още през 2-3 век пр. Хр. от заблудени в необята на Индийския океан полинезийци. През 1502 г. португалския мореплавател Васко да Гама зърнал на хоризонта островите на групата Амирантес и ги нарекъл Седемте Сестри. След това поплавал на северо – изток и стигнал до днешния Махе. Там имало 74 човека, и на въпросът му от къде са дошли, те само вдигнали рамене. Знае се, че доста преди него, арабите, преди да бъдат обсебени от виденията на Мохамед, били господарите на тукашните простори. И се отбивали за прясна вода, храна и отмора.

         Името на островната група идва от Виконт де Сейшелс - финансов министър на Луи XV. Французите първи си ги заплюли през 1756 г. но се заселили чак през 1768 г. Когато 22 - ма френски заселници пристигнали в компанията на известно количество роби.

         По някое време англичаните се завъртели наоколо и веднага им светнало колко стратегическо е мястото. Разбира се, имали известни търкания с франсетата. И кога със саби, кога с топовни гърмежи декларирали своето ново завоевание.

Търговските кораби на Английската Източно – Индийска Компания редовно се отбивали за прясна вода, риба, кокосови орехи, птици и гигантски костенурки. За да разнообразят менюто си.

Най-накрая след Парижкия договор от 1814 г. островите окончателно влезли в статута на Британската Империя. За по – голяма тежест прибавили към неговата юристдикция и остров Диего Гарсия. По – късно американците го харесали и построили на него най – голямата си военна база извън Щатите. Също така на Махе построили станция за проследяване на космически полети. На 6-тата минута след изстрелването си, Совалката прелита точно над Сейшелските острови.

         Но дошла 1977 г. и след безкръвен преврат за дълги години на власт дошъл любимецът на народа президентът Албер Рене. С крепка партийна десница премахнал разните там опозиции и установил еднопартийна система. Това определено, не се харесало на янките, защото знаели кой стои зад всичко това. Но спорът бил решен цивилизовано. Двете велики сили седнали по на кафе и си стиснали ръцете. Диего Гарсия с военната си база бил отстъпен на американците. Също така те си запазили правото да ползват наблюдателната станция – срещу солиден наем, разбира се. И обещали да не се бъркат в построяването на светлия островен социализъм. България също има принос в тази градивност. Двама от министрите им са завършили АОНСУ. Др. Албер Рене не забравил и преките помощници на преврата. В момента няколко острова са собственост на германци. От бившата ГДР.

         Но годините минавали. Дошла Перестройката, паднала Берлинската стена и дошло време за малко по-голяма цивилизованост в управлението. След насрочени демократични избори се пръкнала опозиция, която повече вдига шум от колкото да върши работа. И така, вече 20 години...

Жан – Батист Куинси

         Колоритен образ в историята на Сейшелите е Жан – Батист Куинси. Френски управител, назначен директно от Версай през 1794 г. той гъвкаво и мъдро управлявал местните дела.     По негово време островите получили най – мощният си икономически и социален растеж. Но също станали любима спирка на френските корсари – пирати с лиценз за плячкосване на вражески търговски кораби. На англичаните им писнало от техните простотии и изпратили три военни разчета. Куинси видял на къде отиват нещата и решил да постъпи като отговорен държавник. След умели преговори той успял да запази пост, богатство и привилегии. Великодушието е право на силния. За това англичаните поискали само едно „нещо”. Под одобрителните им погледи Куинси наредил на пилонът пред двореца, френското знаме да се замени с това на Нейно Величество. Не се проляла капка кръв. Всички били доволни и буйно го отпразнували. За това креолския е почти като френския, но всички официални документи са на английски език.

Пиратите

         Както си му е редно в историята се намесили и пиратите. Английската флота доста ги претеснявала, и на Карибите им станало малко неуютно. Много от тях взели мъдро решение. Вдигнали платна и се изнесли към новите си бази на остров Мадагаскар. От там лесно намирали плячката си по все  по – интензивните морски пътища. Те не се бъркали в историята на островите. Само криели съкровищата си там. Столетия по–късно, когато англичаните строили аерогарата, открили 3 /три/ огромни съкровища. Те  разбира се, веднага отпътували за Албиона, като подарък за поредната кралица. С очите си видях колко настоятелно група германски иманяри ръчкат Мари – Луис, най – южния от островната група Амирантес. Коментират се и скъпоценните запаси на отсрещния остров Силует. На него е сниман филмът Кинг Конг с Джесика Ланг. Не са редки случаите, когато някой тукашен смени местния самогон и навитите цигари с Джони Уолкър и Марлборо.

         Когато преди години на остров Ла Диг бе открито поредното съкровище, дадоха на хората по сто рупии и ти евакуираха на съседния Прале. Военните, под вещото ръководство на човек на президента, взеха къде какво намерят и се изнесоха. Единствения облагодетелстван се оказа островния управител. Той „внезапно” се оказа собственик на първокласен терен на брега на морето, и с пари за доста внушителна къща. И децата знаят за нечуваното съкровище в района на Бел Омбр. Търсят го, но за сега неуспешно. Но един ден, знаели се...

         Пиратите не са били глупави. Вулканичния произход на островите им подсигурявал стръмни скали и недостъпни пещери. Двуметровата разлика между прилива и отлива добре е прикривала входовете на подводните тунели. А да споменавам, че постоянно изникват антични и не чак толкова антични  карти с кръстчета, стъпки и маркирани точки, е излишно. И не питайте, колко ще ви искат за тях! Работата ви е ясна, надявам се!

         Пиратите умело са се възползвали от стратегическото положение на островите. Покрай тях минавали всички основни морски пътища за Арабия, Индия и Китай. За това нека не ви учудва, че напоследък все по – често чувате за похитени търговски кораби близо до Сейшелските брегове.  Има занаяти, които не остаряват. И знания, които не се забравят. Защо ли няма да се учудя, ако един ден разбера, че в тези набези има замесени и местни юнаци...

Туризъм

         Всички по - големи острови имат собствени самолетни писти и са опасани с множество хотели, и къщи за гости. Разликата в цените не е впечатляваща, за това ви препоръчвам хотел. Предимствата на такава резервация е, че могат да ви посрещнат на аерогарата. Аз лично бих ви препоръчал хотел Корал Странд. Намира се в залива Бо Валон и е единственият, където от масата в ресторанта направо стъпвате на ослепителния плаж. Пет звезден, с всички глезотии които можете да си представите. И телескоп на покрива. Там нощите са кристални. Млечният Път е наистина път, а не някаква мъгла отгоре. Южният Кръст никога няма да ви подведе!

Ако използвате авиокомпания Кондор, ще спестите доста. И за бога братя, не летете със Сейшелските Авиолинии. Те, доказано, са най-скъпите в света. Убийте ме, не разбрах защо?

         При напускане, на летището ще ви сюрпризират малко неприятно. Имат някаква тяхна си еко такса, и ще трябва да се изръсите 30 – 40 долара. Ако ги нямате, изпускате самолета и ви гори билета.

         Това е едно от малкото неща, които биха ви помрачили почивката. Но ако сте имали късмет да прескочите до съседните острови Прале и Ла Диг, наистина ще го забравите. Ще забравите и ако сте млади, влюбени и току що женени. Можете да си наемете цял остров, само за вас двамата. Ще ви закарат, дадат всичко необходимо, и ще ви оставят за толкова време за колкото сте си платили. Но има едно желязно правило. Във водата влизайте само до коленете и зорко се оглеждайте. Ако ви се размине с акулите, ще ви вземат теченията. Преди години отнесоха млада японска двойка. Повече никой не ги видя...

         Още един практичен съвет. Пазете багажа си от прилива и местните. Особено в събота и неделя, когато учениците са свободни. Много са прибрани, милите!

         Яхнали колелото на историята, през Сейшелите са преминали доста националности – португалци, холандци, французи, англичани, индийци, китайци. И всички са оставили нещо от себе си. Целия този микс се чувства най – добре в кухнята. На 400 километра от Екватора е доста топличко и работохолизма не е най – разпространеното качество. За това местните са взели от всички по нещо, ама да не е много трудоемко. Справили са се фантастично. Не се учудвайте, ако след 10 – 15 дневен престой, сте смъкнали 4 – 5 килограма. Забравете за хляба. Всичко се сервира върху внушително канапе от ориз. Включително и сладките картофи. Звучи непривично, но е страхотна вкусотия. Бирата се продава в шишета от 285 грама. Защото ако е половинка, ще се стопли. Много мъдра разфасовка.

         Като заклет ерген препоръчвам да оставите половинките си в България. Много се говори за Тайлант и Банког. Но когато видите какво е сторила еволюцията и кръстоската от раси...екзотичността е неописуема. Не напразно казват, че ако веднъж си бил с креолка, след това няма да погледнеш бяла жена. Има нещо вярно в това, повярвайте ми!

В интерес на истината, Сейшелите са в средата на нищото, но комуникациите са на изключително високо ниво. Не може да е иначе, при положение, че през 1876 г. англичаните прокарват телефонен кабел до континента. С дължина 1700 километра и през дълбочини от 3 - 4 километра. Времена в които ние говорим за Батак, Перущица, обсадата на Плевен и Шипченската епопея. Как да не им завиждаш за подходящото робство?

         Сейшелското правителство води изключително стриктна еко политика. Една трета от Махе е защитена зона. Забранени са харпуните и ваденето на корали. Продават ги за сувенири, но са внос от Мавриций. С това печелят безплатни проекти от международни фондове. Преди десет години японците построиха цяло рибарско пристанище, като дарение. Пак по същото време започна изграждането на няколко изкуствени острова върху лагуните около столицата Виктория. Денонощната работа на индийските работници се увеча с неочакван успех.

         Мощна Южно – Африканска финансова групировка взе единия от тях и инвестира 1 300 000 000/един милиард и 300 милиона/ долара в построяването на голф игрище и туристически комплекс от затворен тип. С абсолютна забрана за влизане на МПС с двигатели с вътрешно горене.

         Богатите знаят какво да правят с парите си. Да инвестират толкова много в държава с 85 000 жители... Явно   добре са си направили сметката.

         Не напразно най – голямата в света фабрика за консерви от риба тон е на Сейшелските острови. И господин Хейнц, който ни е повече познат със сосовете и майонезите си не е глупак. Знае къде да влага парите си.

За финал

Животът е само миг светлина в безкрая на времето. Преди да се пренесете на едно по-добро място, прескочете до Сейшелските острови. За да имате една идея какво ви очаква.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com