Цялата книга може да прочетете в
www.georgesavoy.blog.com

МНОГО ПАРИ  И МНОГО СМЪРТ– ПО РОДНИНСКИ!

ВРЕМЕ Е ЗА СМЪРТ, МИЛИ МОЙ!

ПРОЛОГ

         Тежката автоматична врата от ковано желязо безшумно се отвори. Първия огромен джип натъпкан с пет бодигада стъпи на дългата алея към малкия замък. Лимузината зад тях возеше само двама души. Униформения шофьор и супер звездата на югославския турбофолк Света В. Не за друго, а в десет метровото автомобилно разточителство нямаше място от подарените в края на градниозния концерт цветя. А и тя, бе настояла да пътува сама.  Все пак, трябваше по някакъв начин да напомни за непреходната си сръб по скоропостижно и внезапно застреляният й преди година и половина съпруг. Третото возило, идентично на първият турбодизелов звяр навлезе в алеята и спря. Докато кованата стомана застана на мястото си от него слязоха трима бодигардове и се присъединиха към чакащите до вратата други двама.

         Веднага трябва да отбележим, че те много се различаваха от българските си колеги. Всички бяха членове на паравоенните отряди на бивша Югославия, с изключителна военна подготовка, сериозна практика из Косово и около Сребреница. Специалисти по всички видове оръжия измислени зад Урал, пред Урал и оттатък океана. За израелското Узи да не говорим! За взриво-подривни познания – също.

         Начинът на придобиване на тези таланти – в казарми, бойни условия и акции зад тила на врага, до голяма степет предопределяха и физиката им.

         За разлика от типичната българска мутра притежаваща снага и изящество на 200 литров варел, западните им колеги си бяха съвсем обикновенни по физически дадености и габарити момчета. Но само на външен вид. Те нямаха нужда от демонстрация на биципси, трицепси и разни други „цепси”, ако такива въобще съществуват. Достатъчно бе, че по няколко часа на ден, в другият край на обширното имение, под високата стена, за да не ги вижда никой, усилено доизкусуряваха уменията си по всички видове силови спортове. За интелигентните, говориме!

         Отделяха и по някой и друг пълнител за ежедневни тренировки по стрелба. С каквото оръжие ви дойде на ум. Само да е пригодно за заглушител, разбира се!

         Няма да дразниме комшиите, я! А, и те не бяха случайни хора!

         Лимузината грациозно спря в закритата алея пред входа на споменатия малък замък. Достопочтен служител от персонала, с униформа и бели ръкавици отвори задната врата, подаде ръка и дивата на турбофолка започна да се източва от уюта на американския автомобилен шедьовър.

         Източване е точната дума, защото всичките й 180 см. започнаха да се материализират, започвайки от безумно скъпите обувки, прибавящи още 15 см. токчета към общата й височина. Беше изморена след концера и я домързя да сменя последния от 12-те тоалета. За това пътуваше с последната по ред рокля. Беше избрана от екипът й специално, защото, я покриваше 25% от тялото й, я не!

         След обувките й се заизточиха безкрайни крака, бедра, малко рокля, много цици и едно лице познато, обичано, боготворено! Буйната й черна коса правеше безуспешни опити да прикрие високото й чело. Тънкият, съвсем леко гърбъв нос, симетрично разделяше леко скулестото й смугло лице. Дългите естествени мигли леко пърхаха над бадемовите очи и се стараеха да скрият острият и поглед.

         Понякога много остър и много безмилостен.

         Нежната долчинка над горната и устна успяваше до някъде да отклони вниманието от тънките й устни.

         Понякога много тънки и много безмилостни!

         Концерта наистина бе грандиозен. Успехът също. Клетия стадион видя доста зор да побере стоте и повече хиляди желаещи да присъстват на първия от година и половина насам концерт на своята богиня и икона.

         Мнозина се чудеха дали след разстрела на мъжът й в хотел „Сърбия”, в центъра на Белград, тя отново ще се качи на сцената. Наследи несметно богатство, което с помощта на сестра си Лили Р. живеща в Берн, Швейцария постоянно увеличаваше и би могла да се оттегли на който си иска тропически остров на света и да си живее живота.

         А ако острова много й харесаше - можеше и да си го купи. Колко му е?

         Но като певица стъпила на сцената едва на пет, и от тогава жънала само успех след успех, все пак – съгласете се!

         Островът си е остров – народната любов си е народна любов!

         Ще пропуснем цялата шетня и суетня настанала след нейното влизане в безсрамната необят на този архитектурен шедьовър. По молба на нейните лични сътрудници, журналистите й влязоха в положение и официалните интервюта с медиите бяха отложени за следващият ден.

         Скандиранията на екзалтираната публика: „Света! Света!” още кънтяха в ушите й. На най-предните места, на най-преданните й фенове сълзите не секнаха през цялото шоу. И тя им отговори подобаващо, и от сърце.

         Излезе на „Бис!” 8 пъти.

        

         Предварително бяха приготвили ваната й с размери на детски басейн в 5-звезден хотел. Личните й помощнички, 4 на брой, прекършени на две, заднешком се изнесоха и затвориха зад себе си тежката резбована врата. За нейната направа изглежда бе дала фира доста солидна част от бразилската джунгла.

         Абе, някакаво много рядко и много скъпо дърво! Ама, знам ли го, какво е?!

         Света В. пусна ефирният пеньоар на пода и преди да стъпи в топлите води на споменатата вана, с изваяното си краче размести дузините плаващи във водата розови цветове.

         Въпреки, че можеше да си поръча най-скъпата измислена козметика, от коя да е точка на Земята – природното си е природно!

         Облегна се бавно назад, отпусна се и буйните, леко чупливи коси лениво заплуваха около лицето й. Присегна се и подхвана чашата с 25 годишно шампанско. След първата цигара и в началото на втората чаша, се сети, че само с разпускане и плацикане пари не се правят и реши да свърши малко работа.

         С дебела кърпа, разположена на едно ръка разстояние избърса ръцете си и се присегна към сателитния телефон.

         Марката ви е известна от първата глава ва „Ръководство за наемни убийци” – „Испанска смърт”.

         Избра опцията „Бързо набиране” и след втория сигнал на другия край се чу дълбокият, леко дрезгав и нетърпелив глас на сестра й Лили Р.

         -Здрасти, добре ли мина?

         - Съмняваш ли се? Стадионът не ги побра.

-Разбрах. Изкарали сте колони и отвън.

         -Нямаше друг начин. Пред стадиона останаха поне още 10 – 15 000 души. Имах чувството, че бяха и всичките фенова на футболния отбор.

-         Има си хас! - изхили се сестра й. – Нали е твой!

-         Благодаря!

-         Какво ми благодариш? Нали знаеш, че две ноти не мога да изпея?

         - Не ти и трябва. В едно семейство - една певачка стига. Аз съм добра в едно, ти в друго - и това е важното!

         - Права си! В тази връзка - какво правим с парите от концерта?

         - Като винаги! Ще останат 25000 безотчетни билета. Нали знаеш, че има каси на които работят мои хора. До сутринта ще донесът куфарите. Към половин милион евро, може и повече. Не е зле за една вечер работа, нали!

         - Права си! През кои обекти ще ги извъртиш?

         - Мисля, че ще е най-добре през кетеринговата верига. Идват два религиозни празника и след 10 дни ще са чисти като бебешка усмивка.

         Настъпи кратко мълчание. Достатъчно за да може Лили Р. да извърти компютъра в главата си.

         -Знаеш ли, Свете? Празници, не празници, много пари са това! Защо не минеш някои, и през бензиностанциите? Вярно, в динари са, но нали ще трябва да се зареждат. За вноса ще ги врътнеш в долари и...готово!

         - Права си! Така ще направя!

         - И не забравяй, че сега ще те гледат под лупа. Нали не мислиш, че всичко е забравено? Феновете са си фенове, ченгетата са си ченгета!

         - А и с тая тяхна „обединена Европа”...

         - И Интерпол...

         - Направо ни вгорчават живота гадовете с гадове...

         - Абе, знаеш ли какво? – Лили Р. направи кратка пауза. – Щом миналата година се справихме, нищо вече не може да ни спре. Трябва само да го даваме по-леко и по-внимателно.

         - Права си! – съгласи се певицата и тихо добави. – Щом тогава се измъкнахме...нищо вече не може да ни спре!

 

         Както вече отбелязахме, турбо певицата индикира първото си качване на сцената едва пет годишна. Родителите й не смятаха да изпускат момента и успоредно с редовните й изяви, я прекараха през всички видове музикални школи, училища, колежи и консерватории. Въпреки, че беше родена в едно яко забутано, световно неизвестно планиниско село, от чистия въздух, от екологичната храна ли, от що ли, Света започна да се източва доста бързо. Още на седем започна да пълни блузката. На тринайсет понесе сутиените на майка си, и на петнайсет стана жена. На осемнайсет, маса народ, загуби маса пари в обзалагания дали гърдите й са истински или силиконови. Привържениците на втория вариянт бяха от тези, които загубиха парите си.

         Абе, момичето си имаше всичко, от където и да я погледнеш. Явно Господ, него ден е имал сефте и е бил много на кеф, когато я бе създал.

         Пак по времето на басовете започна да краси кориците на къде, какво модно и не чак толкова модно списание се появи. Ученето й в Консерваторията се състоеше предимно в прескачане за някой и друг изпит. Преподаватели, професори и асистенти винаги имаха запазени места за нейните концерти на първите редове. Безплатно, разбира се!

         И много се гордееха, че на задължителните след концертите партита се общуват и търкат рамене с много по – известни личности. Министри, депутати, бизнесмени и т.н. В непринудените разговори, преди и след убийствените й рецитали, на крак, с дълги чаши в ръка, бяха привлечени доста пари за учебното заведение. Е...промениха се някои и други закони, разбира се, ама какво да се прави! Културата си иска своето! Вярно – турбо –фолк култура... Ама, култура, все пак...

         Но веднага трябва да отбелеши, че благодарение на тези дарения и дотации, много други нейни колежки и колеги достигнаха до върховете на световната класика.

         Единственото неудобство за интелигенцията бе, че наред със споменатите категории знаменитости, по първите редове и по партитата се появяваха и разни други елементи, много често споменавани в крими-новините.

 

         Някъде около 20 годишнината на Света, Били Клинтън, току що се беше измъкнал от грандиозните скандали във връзка със свирките, които пищната еврейка Моника Люински му бе въртяла в килера за кофи и метли в Белия Дом. Та реши, че сръбската политика в Косово...нещо...не му е на кеф... Не, че той имаше и най-малка представа къде “the fuck” се намира и Сърбия и Косово, но тези, от които купуваше скъпоценният си петрол му подсказаха. Ония с чаршафите го насъскаха, платиха и докато разни „стелтове” и „том-кети” ръсеха бомбени честитки из Сърбия и нейните комшии, въпросните чаршафи седяха в климатизираните си сараи насред арбските пясъци и се кефеха на пан-ислямската перспектива за Европа.

         През Турция, Родопска България, Косово и Албания да стигнат до сърцето на омразната неверническа Европа. А там, лесно! Това, което през вековете не успяха да постигнат с острието на ятагана, щяха до го постигнат с утробите на жените си...

         Да сте чували мюсулманка с по-малко от 5/пет/ деца? Аз, не...

         Щом самият аятоллах на Иран се изцепи, че мястото на жената е: ”Или в кухнята или в родилният дом...” За какво говорим...!?

         Та Косово бе първата проверка на тяхните мераци - успешна...за съжаление!

 

         От друга страна, нашето момиче бе заклет враг на плащането на каквито и да е данъци. И усърдно се стараеше да сведе до минимум въпросното досадно занимание. Това, явно бе наследствена черта.

         Преди още Света да навърши 20 години, вече имаше много пари. Като казваме „много”, разбирайте – страшно много.

         По време на турнетата и изявите й я придружаваше цялото семейство – Майка, Татко и по-голямата й сестра Лили. Последната въпреки, че хич я нямаше в пеенето и вярно, с две ноти не можеше да се справи, изумително добре се оправяше с чуждите езици, компютрите и сметките. И много често, до ранни зори задружната фамилия измисляше какви ли не комбинации, за да врътне данъчният тормоз.

         Сестра й бе с четири години то голяма, перфектна на немски, много добра на английски, френски и руски. Без тайни в областта на компютрите и офшорното банково законодателство. Бяха едни от първите ползващи Интернет и обширните й познания по последното идваха точно от там.

         Сериозно говоря, когато се срещнем на Сейшелите – ще се уверите сами!

         След едно доста изморително турне се бяха прибрали на село, сред хладината на планината и неподправеният уют на родната къща.

         Като всяко уважаващо себе си сръбско семейство, ракията зае почетното си място на масата, надениците цвърчаха на жеравата а от колоните се носеше...познайте чия музика? Въпреки дълбокото си уважение към високоградусовите национални традиции, трябва да отбележим, че ракията се слагаше на масата от уважение към етноса. Иначе в семейството не се помнеше случай на алкохолна злоупотреба.

         След като се чукнаха с по едно малко, намалиха музиката и бащата запита:

         -Колко станаха до тука?

         Отговорът дойде от очакваната страна. Лили изгледа тавана, раздвижи устни и каза:

         -Вече отиват към милион и половина марки.

         -Вярно!? – ококори очи майка й.

         -Съмняваш се в сметките ми ли? – наежи се голямата сестра.

         -Не бе, Лиле! Вярвам ти, ама какво ще ги правим толкова много пари? Няма да ги копам в градината, я!

         -Правилно! – съгласи се бащата.- Не са за градината.

         -Ама и за в банка не стават.- намеси се Света.- Ще ни обесят.

         -Чак да ни бесят...няма да стане. Но наистина трябва да са в банка! – пак се обади сестра й.- При толкова пари, знаеш ли що лихва може да се смъкне..?

         -Вярно е, с маса пари гориме...- съгласи се бащата.

         -Освен...

         -Освен, какво?

         -Освен, в коя банка и...къде?

         -Казвай бързо какво си намислила? - нетърпеливо я подкани изгряващата турбо фурия.

         -Добре, слушайте сега! - започна момичето и всички съзаклятнически събраха глави над масата.- Трябва да са в банка, но никъде не е казано, че трябва да е сръбска банка. Трябва да е в чужбина! В Швейцария – най-добре!

         -Имаш ли нещо конкратно впредвид? – с присвити очи я изгледа Света.

         -Да, в Берн. Банката...

         -Динари приемат ли? – тъпо попита майка й.

         -За какви динари ми говориш, ма майко? Обръщаме ги в марки. Заемат по-малко място и на два-три курса през Триест – ги изнасяме. Там кой ще те проверява?

         Настъпи кратко мълчание за попиване на предложението.

         -Става! - рязко се обади бащата и погледна към младата фурия.- Какво ще кажеш? Парите са си твои!

         -Тате, глупости говориш. Парите са наши! Това са пари на семейството и точка! – замълча за миг и добави:- Аз съм за тази схема! Мамо, ти?

         -Какво аз, ма? Кво ти разбирам аз от тези работи! Щом сте решили и аз съм съгласна.

         - Щом е така...- Света се изправи и бодро заяви: - Тате, махни тази пърцуца от масата! Ще пием шампанско!

         Шампанското се изпи. След това, май отвориха и още едно. Но това не бе важно! Важно бе, че в следващите три месеца, семейството кротко и задружно изнесе въпросните пари. Лили, като малко шерпче разнясяше надолу – нагоре из швейцарската столица ранички с немски парички. По него време, швейцарците още не бяха се навели на янките и директорите на достопочтенните институции хич не ги еняше от къде и как са придобити парите. Важно бе, да са в тяхната банка!

         След година, година и половина сумите започнаха доста да набъбват. Лили пое пълен контрол върху паричните потоци. Откриха се възможности и за добре обмислени инвестиции. Не само в Швейцария. Но все пак се налагаше нейното почти постоянно присъствие в алпийската столица. А, знаете ли какви са цените на хотелите там? Не? И по-добре, не ви трябва!

         Така се стигна до закупуването на среден по размер имот – 3 етажа, 8 спални, басейн /в строеж/ и задължителния остър покрив.

         Някъде по времето когато басейнът беше пред завършване, на прием в Руското посолство Света се запозна с генерал А.

         Млади, красиви, богати и известни!

         Той – национален герой от войната в Косово и дясна ръка на рошавият президент.

         Тя – национална икона, блян и мерак на всеки нормален сърбин...пък и не само сърбин. Но понеже да си имаш работа с генерала, бе нещо което, по здравословни причини горещо не се препоръча– тя, такава си и остана за другите – блян и мерак.

         Дали чакмакът е тръгнал от раз или не, все още се води спор в международната преса.

         Важно е, че се харесаха и се взеха.

         Тя се нанесе в бегло описания малък замък и единствената и молба относно него бе безпрекослоно изпълнена в олимпийски срокове. Само за две седмици, някъде отзад, залепен за къщата се появи нещо средно между хангар за частен самолет и закрито волейболно игрище.

         За нейните репетиции с бандата.

         „Банда” е забавно определение за оркестър, но когато се отнася за истинска банда – хич не е забавно!

         Защото след войната в Косово, генерал А. нещо си развали дослука с рошавия управляващ. Тръгнаха разни версии, но понеже никоя не бе официално потвърдена, няма да разсъждаваме по този титаничен разрив.

         Само ще отбележим, че след приключване на военните действия, генерала – бидейки легенда, и като войник и като командир, прибра около себе си верни бойци и след няколко знакови срещи в Сърбия, Македония и България се впусна във всичко което носи пари. Много пари, и не винаги законно, разбира се!

         И всичко това, под кога благосклонните, кога не, погледи на съответните специални служби.

         На Света В. хич не и пукаше на катеричката с какво „да го йеба” се занимава мъжът й. Важно бе, че покрай него ангажиментите й космически се повишиха. Хората ходеха по концерти те й не само заради прекрасните й турбо изпълнения, а също така на живо да видят жената, която ебе любимият им генерал.

         Ако не ме домързи, по нататък научно ще ви докажа, че не ние чукаме жените, а те нас. Сериозно!

         Бракът си е брак, чувствата са си чувства а изгодата, си е изода!

         Понеже в звездното семейство, не само Света В. имаше пари за пране, те прекараха част от меденият си месец в скромната къщурка в нозете на алпийските ледени колоси.

         На Лили Р. която между другото, свободно владееше и български език, съвсем случайно й попадна книгата на българският писател Георги  Джендов „Ръководство за наемни убийци – част втора”. Тя особено се заинтересова от частта за Сейшелските острови, където младият!? писател подробно и обстойно описваше схемите за пране на          неограничени количества пари. И при приемливи загуби. Важно е загубата при прането да е поносима и резонна.

         Вие да не си мислите, че като имате 100 000 000 парични единици за пране, на края на схемата ще излезе пак същата сума? Дрън – дрън? Ако успеете да спасите 75% от тях – сте богове. А за да станете такива, ще ви се наложи да изчакате до срещата ни на Сейшелските острови!

         Тогава се регистрира кетеринговата верига. По-късно по време на югоембаргото, с печалбата от нелегалния внос на горива през България, се закупиха къде доброволно, къде не, доста бензиностанции.

         Генерала напълно одобри предложената от Лили Р. операция. Предложи и на двета да купи нещо по-солидно/!?!?/, но голямата сестра си бе свикнала с уютното къще и вежливо му отказа. Той все пак настоя на свадбен подарък, и последният след месец се материализира като „скромно” 3-етажно шато на Ривиерата.

         След бурния меден месец генерала направи няколко отскачания до България за да координира нелегалното прекарване на влаковите композиции с гориво. При тези визити най-логичния човек за контакт бе Бай М. Бившата барета с вечно приповдигнато настроение, интелигентен и с убийствен хъс при постигане на целите си, не се спираше пред нищо. Ама, пред абсолютно нищо! Разбирате какво имам впредвид!

         Бай М. се водеше собственик на столичен футболен отбор. По тази линия с генерала намериха още една допирна бизнес точка, защото последния, следвайки неувяхващата си любов към футбола, се бе обзавел с белградския отбор „О”.

         С новата си неотразима съпруга не изпускаха мач на отбора, което образуваше доста нерви на охраната им. Кой знае от къде но и Света В. се запали по футбола. Но не преди да разбере каква далавера се крие зад трансфера на играчите и колко печеливш може да бъде един футболен клуб в частност. Що пари имаше за гепане – не е истина!

         Югоембаргото отиваше към края си и логично, генерала се заоглежда за разширяване на ъндърграундската си империя.

         За това без много да му мисли остави делата по трансферите и клуба на жена си, и прането на пари на сестра й.

         Милият наивник!

         При една от срещите му с бившата българска барета обстойно бяха обсъдени каналите  за прехвърляне на дрога. Безбройните слабоохранявани острови на хърватското крайбрежие и алчната корумпираност по българските пристанища, с отворени обятия започнаха да приемат пратките от Колумбия, Еквадор и Перу.

         Бай М. мъдро осъзна, че България в края на краищата по възможности и размер не може да се сравнява с братска Сърбия. Затова къндиса, ние да останем само база за разпределение и транзитен маршрут. Таксите се плащаха в натура – от прекараната дрога. Така наркотикът за ползване по нашите земи излизаше практически безплатно.

         Малки търкания произлезоха от факта, че нашия човек реши да инвестира в лаборатории за синтетична дрога и Екстази.

         След като взриви дъщерята на виден фармацевт на пъпа на София, набавянето на квалифицирани кадри вече не създаваше никакъв проблем.

         Проблемите започнаха когато един друг сръбски брат от калибъра на генерала се появи на сцената.

         Ротердама Й. не се красеше със славата на герой от войната в Косово. По това време, той просто наблягаше на търговията с жива плът и трева. Контрабанда и рекет. При балистичната си кариера от уличен апаш до глава на цял клан бе успял да свитне 25 – 30 човека. Постижение което, логично му даваше правото да се нарече”институция”.

         Югоеамбаргото остана в историята и Ротердама се заоглежда за нови ниши. Но всички бяха запълнени. Тогава се зададе логичната реалност, че със своята вече създадена из цяла Европа мрежа от рекетьори и сводници, може да предложи услугите си на други братя. В областта на логистиката и разпространението на различните видове сушена трева и бели прахообразни консистенции.

         Логично, организира се среща във вилата край Белград, офертата бе надлежно огледана, обсъдена, мъничко коригирана и приета.

         Вечерта приключи с персоналната участие на Света В., нейната банда, квадратни шишета с възрастта на Берлинската стена и много пуцане. Машината за правене на пари бе създадена, смазана и обилно полята.

         И всичко бе добре до момента, в който Интерпол не издаде заповед за арестуването на Ротердама за умишлено убийство в центъра на Амстердам.

         Злокобната вест дойде като гръм от ясно небе и той, нямайки време да се покрие в някоя по - цивилизована страна, набързо грабна първият изпречил му се фалшив паспорт и вечерта вече отмаряше в шикозен хотел в широкия център на София.

         Място от където на другата сутрин Бай М. лично го взе. Пътят до кокетната просторна вила в полите на Витоша премина в окуражителни закачки, весел смях и дръзки планове за светло престъпно бъдеще. Все пак: ”Приятелят на моят приятел е и май приятел!” Мъдри хора са китайците, и това си е!

         Единственият проблем с тази поговорка е, че когато в далечните векове на Първата Минска  Империя, тя е била измъдрена – обществото им се е крепяло на натуралната размян.

         Сиреч - парите още не са съществували. Кофти!

         Ротердама беше възпитан, изтънчен джентълмен и за да не притеснява добрият си приятел след около три месеца се нанесе в собствен обширен мезонет в южните квартали. Бай М. не бе достигнал до върховете на подземното братство само защото бе весел, забавен и готин. Като човек излезъл от системата на МВР, той знаеше как, аджеба работи тази система и обилно я смазваше със солидни потоци от парични средства.

         Така че, от момента на нелегалното си влизане в България, до покупката на мезонета, Ротердама вече имаше 15 - тина документа за самоличност. С различни имена, разбира се!

         По върховете на тази система отлично знаеха кой е влязъл, кога е влязъл и къде живее и се подвизава сърбина.

         Ама, айде пак да не споменаваме солидните потоци от парични средства...

         Ако кажем, че в България той се бе покрил само за да се мота и бездейства, ще бъде едно безочливо и безотговорно твърдение. Точно обратното. На братската българска земя необезпокояван от никого, под широкият чадър на властите и безрезервното приятелство на бившата барета, Ротердама разви  дейност, която като мащаби и размах – трудно би развил дори и в родната си Сърбия.

         Очакваше се едно чисто, светло и неограничено бъдеще. Жена му и двете деца бяха останали в Белград. Не биваха лишавани от нищо и от време на време идваха да го навестят. Но кой знае защо, с течение на времето тези задушевни фамилни събирания, нещо почнаха да оредяват.

         Като бурен сръбски мачо, той не си сложи този факт на оня работа. Намери си една хубава българка, тя се нанесе при него, че дори и дете му роди.

         Но, до тука с идилията!

         Престъпният бизнес си е бизнес като всеки друг. И като всеки друг си има и успехи, има си и пробеми.

         Първият дойде, когато един от сподвижниците на тандема: Ротердама – Бай М. реши да си приватизира 600 кила първокласна Колумбия. Скри я в някакъв град в Югозападна България и изчезна.

         Но на Ротердама такива номера не му минаваха. Бай М. забрави приповдигнатото си настроение, благият си нрав и привика лейтенантите си, шефове на бригади и глави на други групировки.

         На срещата, разбира се, присъстваше и Ари. През цялото време малкото еврейче с голямата пишка не обели нито дума. И докато гневните крясъци на Бай М. оттекваха във вековната гора, заобиколила луксозната вила, върна лентата няколко седмици назад и ...оп-па...бинго!

         Но си затрая. Би било глупаво да се изтъква пред останалите едрогабарити. Те, въпреки огромното си уважение, се отнасяха към него като към някакво екзотично недоразумение в мускулестият им бизнес.

         Накрая виковете, крясъците и заплахите дойдоха към своя край. Бяха дадени указания и напътствия за незабавно издирване на въпростните 600 кила първокласна Колумбия.

         На групи и поединично всички се отправиха към черните си джипове. Ари се посуети още малко на мястото си и когато последния гардероб напусна огромният хол, който повече приличаше на конферентна зала, махна на бившата барета за да декларира присъствието си.

         -О-о-о! Ари, радвам се да те видя! - провикна се Бай М., -протегна ръце и прегърна крехкото човече, което май стигаше до пъпа му.

         -Аз, също! Жалко само, че се виждаме при такива обстоятелства.

         -Прав си, ама до колкото знам рядко излизаш от къщата си, вярно ли е?

         -Така е ! - съгласи се Ари и погледът му се измести към сърбина.

         Бившата барета го проследи и се сепна:

         -А да, бе, извинявай! Дай да ви запозная! – размаха ръце и каза: - Ари...Ротердама, Ротердама ... Ари.

         Сърбинът се източи от тапицирания стол и подаде ръка.

         -Доста съм чувал за тебе и е чест да се запозная лично!

         -Благодаря, за мен също е удоволствие!

         Настъпи кратко мълчание, което западният ни съсед наруши с присвити очи.

         -От това, което съм чувал за теб, защо си мисля, че не остана последен току-така?

         Големите очи на малкото еврейче потъмняха.

         -Имаш право Ротердам! Мисля че знам къде се крие пратката, но за всеки случай бихте ли ми дали телефон с нова SIM карта? Само за минутка!

         Като всяка уважаваща себе си бандюга, и домакинът и госта разполагаха с по няколко такива. Неразпечатани.

         И двамата знаеха, че Ари не ползва личен GSM, за това сърбинът бръкна в джоба си и измъкна неизползвана карта. Разпечата я чевръсто, постави я в Нокия-та и подаде апарата на еврейчето.

         -За минутка, ще ме извините, нали? – виновно се оправда той и се заби към сервизните помещения.

         Другите двама само вдигнаха рамене.

         -Ако някой свърши работа – той ще е! – твърдо заяви Бай М.

         -Абе, от къде го намерихе този?

         -Той е човек на ...- баретата се наведе и прошепна името в ухото на сърбена.

         Оня се ококори и закима с глава.

         -Ясно! Повече няма да питам!

         -И по-добре! – съгласи се домакинът и погледна към приближаващият рошльо.

         Ари не смяташе да си губи времето, само посочи столовете при бар плота и сам се изкатери на един от тях.

         -Сега !- започна без заобикалки той.- Помните ли, когато миналия месец ченгетата откриха оная нива с трева край Гоце Делчев?

         -Да! – кимнаха двамата.

         -Кофти загуба! – додаде сърбина.

         -Няма такова нещо! Ние сами им пуснахме информацията.

         -Вярно..? - не повярва на ушите си Ротердама.

         Бай М. сложи ръце на впечатляващият си корем и гръмко се разсмя.

         -Какво се чудиш бе, брато! 10 декара...Голяма работа. Ари има поне 100 декара с марихуана в близките планини.

         -135 декара. За да бъдем по-точни. Съзнателно ги заведохме там. И те да отчетата някаква дейност. Нали за това им плащат. Пък и ние, също, де! – изскромничи еврейчето.

         -Правилно! – съгласи се сърбинът.- И те челя гледат. Деца хранят. Но какво общо има това с нашия проблем?

         -Ще ви кажа, гледайте сега! - Ари се наведе заговорнически напред и продължи: - В денят в който се провеждаше акцията на ченгетата, бях наредил на цялата местна бригада да се командирова по кафенетата в Солун и Кавала. Никой да не се мота наоколо. Но още на обед, шефът им се обади от Кавала да ми каже, че всички са оттатък, освен един. Поискал му ден почивка за да докара някакви поръчкови мебели от Пловдив до вилата си край Гоцето. Били специална поръчка...

         -Да не са го гепили ченгатата? – усъмни се сърбинът.

         -Не! Вилата му е далече от нивата. До тука добре! Но пак, някъде по същото време си спомних, че един от дилърите ми се оплака, че доставката закъснявала. Тогава не се усъмних в нищо. Такива неща стават в занаята, за това му отпуснах от резерва...

         -Ама, вие и резерв ли имате, бе? - ахна сърбинът.

         -Че как? Няма да опразваме пазара, я? – изкрено се учуди Ари и под изумените погледи на другите двама продължи:

         -Та, криво-ляво, запълнихме дупките. Но от друга страна, нали пратките за България, де факто се такса за транзита?

         -Така е! – кимна Ротердама.

         -Значи нещо е изкуцал с таксата, сиреч – транзита. Нали така?

         -Правилно! – кимнаха двамата.

         -За това, преди да дойда изпратих хора да проверят що за мебели си е докарал оня. И както вече се сещате, никакви нови мебели не е имало. От друга страна, същият този измекяр, в София преди е работил за друга групировка. Но се е преместил на юг защото е от него край и познава обстановката и планината.

         Ари млъкна. Другите се спогледаха и отместиха погледи към недорасляка.

         -Е...и...?

         -Какво „е...и...”? В момента го обработват и чакаме обаждане. –изскрено се учуди еврейчето и небрежно си наля чаша минерална вода.

         Нейното шуртене още не бе приключило, когато гръмка чалга се разнесе от поставената между тях Нокия. Ари спокойно остави пластмасовото шише на бар плота, взе с тънките си пръстчета мобилния телефон, изсули се от високия стол и бавно се отправи към далечния ъгъл.

         Останалите със затаен дъх проследиха движенията му и едва доловимото кимане с глава. След като проведе