РИМ, ПОМПЕЙ И ПИРАТИТЕ   

Едва ли ще съм първият, който ще се потопи в турбулентните времена, когато републикански Рим е бил на път да се превърне във Великата Римска Империя. И в немалката роля, която пиратите са изиграли в тази забележителна за историята на човечеството трансформация.

В началото пиратите били полезни за Рим. Тяхна основна контрибуция били робите. Те ставали безплатна работна ръка в необятните имения на властимащите. Но те също така покачвали пазарната цена на земеделските продукти. След всеки превзет кораб с жито, цената на хляба се покачвала. 60 % от житото идвало от Северна Африка, 40 % от Египет. Морските разбойници познавали търговските пътища и бавните и тромави препълнени с жито кораби ставали тяхна плячка. Печалбата била тройна. Корабът веднага се продавал или се присъединявал към бандитската флотилия. Екипажът отивал на пазара за роби. Житото също имало своята цена.

Един от  центровете за търговия с роби бил егейският остров Делос. Има писани данни, че често само за ден 10 000 роби сменяли господарят си.

Най - запомнящ се от тази епоха е девизът: „Народа иска хляб и зрелища!”

За зрелищата – ясно. Войните и пиратите доставяли неограничени количества роби. Някои от тях ставали гладиатори и хайде на арената. Кой оживее -  оживее. Който не оживее – кофти.

Но основният проблем бил с житото.

Преди хиляди години Рим възникнал като малко земеделско селище на брегът на река Тибър. Но сега вече бил сериозен метрополис с постоянно нарастващо население. И тези хора трябвало да ядат. Зрелища колкото щеш, но хората искали хляб. И го искали веднага.

На пиратите малко и пукало и систематично занулявали доставките от Северна Африка и Египет. Вероломните им набези били толкова успешни, че на практика напълно преустановили притокът на зърно към Рим.

На това трябвало да се сложи край.

Със своята безгранична алчност нобилите отначало не обръщали особено внимание на гладната тълпа. Но нещата започнали да излизат извън контрол и било крайно време да се вземе мъдро държавническо решение. Също така знаели, че в подобни ситуации номерът с оставките не минава. Знаели също, че в такива случаи, обезумялата от глад тълпа направо щурмува необятните имения и подлагала на сеч всичко живо с що годе нормална телесна температура. До последната любима внучка. За да няма кой да отмъщава после. Не за друго.

Най – накрая разчорлените нобили / а те били разчорлени, защото по него време ножиците още не били познати и се стрижели с къде какво по – остро намерят/, проявили здраво политическо мислене и решили да сложат край на безчинствата в морските простори.

Това не бил първият опит. Преди време Публиус Сервилиус Изаурикус /  122 – 44 Пр. Хр./ сериозно наказал непослушните „морски хора”. Но под двуличното давление на богоизбраните в Рим, операциите му били със неубедителни крайни резултати.

Та, най – накрая опрели до скандално гениалният за възрастта си военно началник  Гнаеус Помпеиус Магнус/106 – 48 Пр. Хр./ Накратко -  Помпей.

Само на 35 и вече сенатор, той определено не бил от тези, които всяка вечер ходел по мощни пиршества преминаващи в безпаметни оргии. Нашето момче се взело в ръце и с дадените му от Сената пълномощия само за шест седмици организирал мероприятието по прочистването на наглите пирати както следва: Събрал 120000 войници, 4000 конника, реквизирал 270 кораба и 7000 таланта. За справка: 25 таланта са 500 килограма сребро. 7000 таланта колко сребро прави, вие пресметнете. Аз дори не мога да си го представя.

Но това било само началото. Той разделил тази впечатляваща войска на 13 части. Начело със своите командири всяка от тях била изпратена в 13 района с преобладаваща пиратска активност. Задачата била: за най – кратко време безкомпромисно да се потушат тези активности; пълно ембарго на нежелани посещения; нарушаване на комуникациите между пиратските главатари.

Славата на Помпей пътувала далеч пред него и пиратите усетили че тяхната няма да я бъде. Те панически надули платна и духнали в източно посока. Към Силиция Трахея. Намиращата се в днешна югозападна Турция брегът предлагал многобройни заливи, заливчета, прикрити устия на реки и естествени заслони срещу гневът на мелтема./ Много гадно време – кофти вятър, за вълните да не говорим/.

Само за 40 /четиридесет/ дни Помпей прочистил западното Средиземноморие. Понеже навигация на пиратите му била позната,  за само още 30 дни, много от тях директно попаднали в капана на неговите кораби. И доста от „хора на морето” станали „хора под морето”.

Тези които успявали да се докопат до Силисия ги очаквала мортална изненада. С по – бързите си кораби Помпей вече ги очаквал. Но нашето момче определено не било сатрап. Учтиво предложил на предалите се пирати своята милостиня. Да останат живи и да се захванат с нещо по – полезно, земеделие например. И то, по – далечко от морето. В края на краищата много от тях захващали пиратският занаят от отчаяние и немотия. Така започнало заселването на вътрешността на въпросната Силисия Трахея. Е, за по – твърдоглавите решението било друго. Бесенето още не било на мода и за това ги поразпънали на някой и друг кръст.

Задачата на Помпей била да осигури хлябът на Рим и той успял. Срещу пиратите нямал нищо лично. Години по късно ги подкупил да изоставят Спартак в нозете на безмилостните му легиони. След тези впечатляващи победи, в продължение на повече от 20 години той бил най - таченият и влиятелен човек в Рим. Решил да се задълбочи в политиката, но се събрал с неподходящите хора. И това му коствало главата. Буквално!

Но това е друга история.

Георги ДЖЕНДОВ