Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: georgesavoy
Категория: Политика
Прочетен: 895968
Постинги: 205
Коментари: 522
Гласове: 178
Календар
«  Септември, 2013  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Криминале по неразрешени показни убийства
Автор: georgesavoy Категория: Политика
Прочетен: 895968 Постинги: 205 Коментари: 522
Постинги в блога от Септември, 2013 г.

Само във Faktor.bg: Разстреляната в Бургас банкерка изнудвала убиеца си
Печат Е-мейл Добавена: Вторник, 24 Септември 2013 21:05 от Faktor.bg



ПРЕД.1 of 3 СЛЕД. Бизнесменът Любомир Симеонов сигнализирал институциите, че го рекетират, но жалбите му били подминати с мълчание
Стойко Стоянов

57-годишният бизнесмен Любомир Симеонов, който вчера застреля показно в центъра на Бургас шефката на дребно банкиране към бургаския клон на "Уникредит Булбанк" Павлина Йовчева, е бил изнудван нагло в продължение на месеци от шефове на банковата институция. Това разкрива самият убиец в поредица от жалби, които е изпращал търпеливо до различни институции в страната, включително и до ръководството на "Уникредит Булбанк" в София. Всички те обаче са останали без отговор и никой не е обърнал внимание, и не е реагирал как лакоми чиновници провалят успешния бизнес на един предприемач.

Любомир Симеонов от 12 години развива успешно фирма „Ветоника” ЕООД, която е регистриран в Бургас и се занимава със събиране и износ на билки. През май миналата година бизнесменът печели европейски проект по мярка 123 за развитие на селскостопанските райони, на стойност 2 200 000 лв., с одобрена субсидия от фондовете на ЕС за 900 000 лв. и разкриване на 27 нови работни места. Месеци преди да подпише договор с Държавен фонд "Земеделие" фактори от Карнобатския и Бургаския клон на "Уникредит Булбанк" (УКБ), които обслужват фирмата на Симеонов започват настъпателно да го притискат да смени фирмата, която ще изпълнява строителната част по проект с друга посочена от тях. Бившият военен отказва да се вслуша в „съветите” на банкерите и от там започват проблемите му, които довеждат и до кървавата драма.

„Вече имах сключен договор за изпълнение по проекта с фирма „ Топстрой Декор” ООД – Сливен. През месеците октомври и ноември 20011 г. тогавашният директор на УКБ, гр. Карнобат Веселин Желев (сега пенсионер) на три пъти е идвал при мен, за да оказва натиск да сменя строителната компания с посочената от него „Партньори – АТ” ЕООД.

На 8 май 2012 г. директорът на УКБ – гр. Бургас Павлина Йовчева ми казва, че трябва да помисля за смяна на строителната компания и фирмата за строителен надзор. До края на същия месец и директорът на УКБ – гр. Карнобат Таня Колева както и мениджърът на „Бизнес клиенти” Христина Кацарова ми поставиха същото условие: „Любо, нищо няма да направим, докато не смениш строителя с „Партньори – АТ” ЕООД. След моя отказ да сменя строителната компания ми бе отказано финансиране на проекта и ми бе заявено от Димитър Пенков, старши мениджър в централата на УКБ, че

до две години фирмата ми ще бъде заличена

от регистрите”.

Това признание арестуваният Любомир Симеонов е документирал в изложение от 11 март тази година до председателя на Арбитражния съд при Българска стопанска камара проф. Огнян Герджиков (ТУК виж жалбите на убиеца). Оказва се, че през последните месеци жалби с подобно съдържание той е изпратил с надежда и до прокуратурата, министерствата на финансите, икономиката, труда и социалната политика, включително и до ръководството на "Уникредит Булбанк" в София.

Faktor.bg получи уличаващите документи от негови близки. Във всички от тях бизнесменът посочва категорично и името на застреляната Павлинка Йовчева като запозната и част от схемата за смяна на строителната фирма.

В жалбите си Симеонов обвинява още банката, че след собствена проверка установил, че голяма част от финансираните инвестиционни проекти от "Уникредит Булбанк" в регион Бургас, както и ремонтите на филиалите на самата финансова институция се изпълняват от фаворизираната фирма „Партньори – АТ” ЕООД.

Притисканият бизнесмен проговаря и за други нередности при работата си с "Уникредит Булбанк". Според него фирмата му „Ветоника” има подписани четири договора за кредити с УКБ, като в тях и анексите има некоректни, неясни и подвеждащи данни.

„В Договор №663271А/29.06.2011 г. положеният подпис не е на посочения в договора, представляващ банката Веселин Желев, а на Павлина Йовчева. Анекси № 1,2,3 и 4 към същия договор са подписани от настоящия директор на УКБ – гр. Карнобат Таня Колева, която няма такива правомощия. При подписването на Анекс №3, пълномощното е било с изтекъл срок. В други анекси пък не са посочени конкретни суми”, жалва се пред институциите Симеонов. Той посочва, че през времето, докато банкерите го разиграват и изнудват, отпускат безпроблемно кредити на много по-малки и с незначителна дейност и оборот фирми. Вместо съдействие Симеонов получава

нов удар под кръста

- в началото на тази година дружеството му „Ветоника” е показана от обслужващата банка на загуба, а собственикът твърди, че за първите три месеца е имал 130 хил. лв. оборот.

„Целта на това действие на УКБ е да не се финансира дружеството ми от други банки и да се доведе до фалит”, констатира Любомир Симеонов.

В изложенията си до институциите без заобиколки и в прав текст той пише: „...обвинявам в злоупотреба със служебно положение: Павлинка Йовчева – регионален директор на "Уникредит Булбанк" , гр. Бургас, Веселин Желев – бивш директор на филиал на банката в гр. Карнобат, Станка Атанасова – регионален риск-мениджър гр. Бургас, Таня Колева – директор на филиала на банката в гр. Карнобат, Екатерина Кирилова – директор на централата на "Уникредит Булбанк".”

Докато се опитва да получи финансиране по европейския проект и комуникира с банковите служители, Любомир Симеонов установява , че от клона на "Уникредит Булбанк" - Бургас непозволено изтича информация за важни параметри от бизнес начинанието му към конкурентни фирми. Сигнализира за безобразието централата на финансовата институция в София, но предупреждението му отново остава без отговор и реакция.

„Похарчихме над 100 хил. лв. за да изготвим и защитим проект за над 2 млн лв. и спечелихме субсидия от 900 хил. лв.

Вие не уважавате нашите пари,

как искате аз да се грижа за парите на банката. (На какъв % са обезпечени кредитите на дружеството и на какъв % са обезпечени заложените ви „бомби” от филиала в региона?), пита в едно от последните си писма до централата на "Уникредит Булбанк" Любомир Симеонов.

Според източници от разследването убиецът на Павлинка Йовчева вероятно е станал жертва на корупционна схема, при която фактори от обслужващата банка прибират комисионните си за отпуснат заем не от кредитополучателя, а от посочена близка до тях фирма, която става изпълнител на услуги към фирмата на кредитополучателя. Така чрез междинната фирма се прикриват следите на даваните рушвети.

Свидетел на драматичната сага на бизнесмена става и известната софийска адвокатка Веска Волева, която преди време спечели първото дело на кредитополучател срещу некоректна банка.

„Преди време Симеонов дойде в офиса ми, изплака си мъката, обясни, че ще му вземат бизнеса, а няма никакви възможности да отреагира. Човекът беше в състояние на ръба на нервна криза, в такъв безизходица, че си предлагаше част от фирмата, за да излезе от тези батаци. Разбрахме се да се върне и да се опитаме да му помогнем, но явно е затънал в проблемите и до нова среща не се стигна”. Това разказа пред Fdktor.bg адвокат Волева.

Тя е категорична, че до скоро клиенти на банки, заплашени от фалити или с отнето и продадено на безценица имущество, се самоубиваха, а сега

вече показно убиват банкери

„Политиците трябва да се стреснат от случващото се, но те се страхуват да видят проблемите пред обществото. Малкият и среден бизнес, и потребителите се източват безогледно, притискат се до стената от банките със законите, които бяха поръчани от тях на народните представители. Сега вече финансовите институции няма защо да се прикриват, няма защо да бъдат честни, на тях априори са им дадени възможности да притискат и да печелят от клиентите, без да им дават обяснения.

Правителство на Орешарски обяви в програмата си, че ще защити потребителите и бизнеса от привилегиите на банките, но постепенно започна да отстъпва от тези намерения, явно притиснато от някои фактори. Медиите също мълчат срещу банките и целият проблем се замазва и потулва.

За разрешаването на проблемите на помагат и сладникавите изявления на „калинката” Левон Хампарцумян, шеф на „Уникредит Булбанк” и председател на Асоциацията на търговските банки. Инженерът, представящ се за банкер, избягва всички неудобни теми за терора на банките и говори общи сладки неща.

Трагедията в Бургас с изнудването на Любомир Симеонов не е изолиран случай. Такива са стотици, но не им се дава гласност. Ако нямаше това показно убийство, за тази сага обществото също нямаше да чуе. Обвиненият вече бизнесмен има нужда от защита и върху неговият казус не трябва да се гледа едностранчиво, а да се анализират и отстранят причините, които доведоха до тази война между банки и клиенти”, категорична е адвокат Волева.

Килърът на банкерката вече е обвинен за предумишлено убийство. Пред разследващите Симеонов е признал, че е планирал покушението. Заявил е, че иска да остане в ареста и да понесе отговорността за извършеното, но е настоял случаят да придобие максимална гласност, за да се разкрие порочната система, по която работят банките.

Кървавата драма в Бургас е нагледна илюстрация за задкулисните машинации между клиенти и банкери, но и как финансирането на европейски проекти се превръща в средство за рекет и изнудване на бизнеса.

Демонстративното убийство на банкерката Павлинка Йовчева е било предизвестено и е можело да бъде предотвратено. Но безхаберието на институциите и оставените без последствие десетки жалби от Любомир Симеонов са причината да бъде натиснат фаталният спусъ

image image image Оценка
-0 +1

Категория: Политика
Прочетен: 1378 Коментари: 0 Гласове: 0

Бойко Борисов се оплаква, че нему се паднала най-голямата криза. И тъпунгерите въздишат съчувствено : „ Горкият юнак. Каква незавидна съдба. Какво себеотрицание. Какво мъжество. Какво величие. Каква саможертва. Ония, лошите ни набутаха в тази криза, дано той ни избута”
И да се чуди човек дали тия хора са си изгубили акъла, или никога не са го имали.
И да се чуди човек лъже ли Бойко или хитрува. Не знае ли, или е забравил.
Не се чудете, ами помислете. Какво е правил Бойко през 1990-1991-ва година. Тогава, когато хората ставаха в четири часа сутринта за да се редят на опашки за мляко. Когато по телевизора учеха майките как да хранят децата си без мляко и без хумана при режим на тока и водата. Когато пред „Света неделя” разни благотворителни дружества разливаха безплатна супа. Пък и следващата зима – когато цените така се вдигнаха, че тогавашния министър-председател, колега на Бойко, изрече : „ За Бога, братя, не купувайте !”
Защо не ги знае тия работи Бойко ? Защо не ги помни ? Какво е правил тогава ? Ами да погледнем в юначната му биография.

Точно тогава, през 1991-ва година Бойко Борисов създава охранителната си фирма си Ипон. Докато разни благотворителни служби раздават безплатна супа и мляко за децата, Бойко Борисов раздава платени бухалки и ритници по дюкяни и пазарища. И процъфтява. И той, и фирмата му... Че каква криза ще ти помни Бойко…

Друга криза, която досегашният министър-председател на България и любимец на широките простонародни маси също не помни. Тази преди падането на Жан Виденов. Когато спестяванията на хората потънаха в рухналите банки и финансови пирамиди. Когато инфлацията стигна 300 процента годишно. Когато търговците изпокриха всички стоки и хората се редяха по три часа на опашка за кутия цигари. Когато хората си крадяха чистачките от колите. Когато хората с анцузи и ланци завладяха страната. Къде е бил Бойко в ония времена ? Защо доскорошният министър-председател на републиката не ги помни ?

През март 1995 г. при акция на НСБОП е разбито предприятие за производство на нелегални цигари. Единият от притежателите на това предприятие се нарича Бойко Методиев Борисов. Да, същият Бойко Методиев Борисов, който сетне става министър-председател на република България. Същият, който не помни кризите от онова време. Съдружници на Бойко в предприятието за производство на нелегални цигари са Цветелина Бориславова, Румен Николов - Пашата, Ангел Бончев от "Литекс" и разни други подобни.
Основният акционер на фабриката за нелегално производство на цигари Емил Райков избягва в чужбина. Правосъдието, обаче не разследва неговите авери и вероятни съучастници, единият от които по-късно става министър-председател на република България. Фирмата с избягалия притежател и с нелегалните цигари не бива закрита обаче. В управителния й съвет влизат Бойко Борисов, който по-късно става министър - председател на република България и Пашата /нарочно повтарям тази врътка на съдбата/. По-късно те предават управлението на Иво Каменов от варненската групировка ТИМ.
Каква ти тук криза, каква гора, какво такси, какво правосъдие, каква държава, какви пет лева.

от форум
Категория: Политика
Прочетен: 2299 Коментари: 1 Гласове: -2
Битката за ресурси – как и защо бе съсипана Сирия

Днес Сирия е арена на ожесточени сблъсъци между много играчи. Вали кървав дъжд, който напоява древната сирийска земя с мъка и печал, а играчите се обвиняват един другиму за предизвиканата трагедия. Политиката си играе с призрачни фигури, стреля с халосни патрони, които всички трябва да чуят, и които имат за цел отклоняване вниманието на масите.  Когато обаче извадим осъвременена геоложка карта на масата и се замислим върху най-честата причина за сблъсъци в модерния свят – природните ресурси, чак тогава лъсва неудобната истина. Точно това ще направим в настоящата статия. Сирия се оказа в центъра на бурята, между шамарите на алчна вихрушка, която  жадно е насочила поглед към две огромни находища на природен газ – Левантийски басейн и Южен Парс.

ЛЕВАНТИЙСКИ БАСЕЙН И НАХОДИЩАТА В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

image

През 2010г. тексаската компания  Noble Energy открива находищата Левиатан и Тамар, а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а миналата седмица стартира проекта по Тамар. Въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър, както и палестинците. На всичкото отгоре предварителните проучвания показват, че потенциално може да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Още през 2009г. гръцка компания прави проучвания и са открити малки петролни залежи. Днес те се изчисляват на 22 милиарда барела  в района на западното гръцко крайбрежие и около 4 милиарда барела в северната част на Йонийско море.

Какво се случва с всички замесени страни в този казус?

Знаем какво се случи с Гърция, а по-късно и с Кипър. И двете страни бяха докарани до банкрут (Кипър от банките) и притиснати до стената, неспособни да определят и диктуват каквито и да било условия. В Сирия бушува опустошителна война, която съсипа цялата ѝ инфраструктура и също е безсилна. Арабската пролет и без това дестабилизира Египет, а пък най-яростните противници в Ливан за израелската намеса в Левитиан – шиитската военна партия Хизбула, е обвинявана за всеки терористичен акт по света и ще бъде обявена за терористична организация. Конфликтът започва да се разраства с претенциите на Турция за находищата в кипърските води, използвайки аргумента Северен Кипър. Чии претенции са основателни и чии не са – това е въпрос на гледна точка. Израел има идеята да прокара газопроводи през Кипър до Турция, а оттам – до Европа. Затова са тези срещи между Обама и турския премиер Ердоган.

Така, логиката подсказва едно: със сигурност находищата в Средиземноморието са една от основните причини за кризата в Сирия. И със сигурност става въпрос за много, много милиарди долари.

НАХОДИЩЕТО ЮЖЕН ПАРС В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ

image

Находището Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, не е просто голямо находище. То е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е 6 пъти по-голям от второто по големина находище на планетата – Уренгой (Русия). То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити през последните години. Разбира се в момента Иран е истински трън в очите на американците – страната е на второ място в света по доказани ресурси на природен газ, с изчислени 33,5 трилион куб. метра. Планираните газопроводи между Пакистан и Иран означава, че Иран ще може да изнася газ към Китай директно, а катарският дял,  поради малката площ на страната, е с ограничена мобилност. Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам пътят към Европа и Северна Африка е отворен. Сирия всъщност е възлов елемент в този план, който разбира се не устройва Катар, нито пък Турция, която се натиска за плана Набуко, според който тръбопроводите да минават през турска територия. Не случайно “спонсорите” на сирийската “революция” са именно Турция, Катар и Саудитска Арабия, които открито признават това. Не е случаен фактът, че т.нар. Сирийска свободна армия е съставена почти изцяло от радикални ислямистки групировки. Нещо, което бе използвано както във войната в Афганистан преди няколко десетилетия, така и в Либия.  В Ирак пък постоянно се организират бомбени атентати и се извършват показни убийства на възлови политици в енергийната политика.

Очевадно е едно – след войните в Либия и Ирак, контролът върху преди национализирания петрол бе “приватизиран”, при това от все познатите ни компании. Разбира се сега основната цел е Иран, който е твърде голям играч и се налага да се сложи кукла на конци, която да вкара тези корпорации в играта с иранските находища. Същото се отнася и за Сирия, основен партньор на Иран, които преди 3 години стигнаха до споразумение заедно с Ирак за съвместен проект. Съвсем ясно е, че той е провален поради събитията в Сирия.

ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ФАШИЗЪМ? КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ ВОЙНАТА?

Лицемерието в Близкия изток достигна непознати досега висини. Непрекъснато чуваме как войната в Сирия е стремеж към демокрация и как “бунтовниците” се борят за свобода. Същите тези бунтовници, които в по-голямата си част са чуждестранни муджахидини и радикални ислямистки бойци. Опозицията в Сирия охотно признава, че е финансирана от С. Арабия и Катар. Видите ли тези две страни ще учат Сирия на демокрация. Това е все едно хипопотам да учи ястреб как да лети, но когато парите и медийната подкрепа са на твоя страна, масите могат да бъдат убедени и в това.
С.Арабия, еднолично управляваната страна, в която християнството е забранено, а проповядването му се наказва със смърт, и където жените се любуват на статут, който ги поставя на границата между човешки същества и едрия рогат добитък. Това е символът на демокрацията, нали? Или пък Катар, чиято конституция е пълна мистерия. Двете уахабитски държави, в които е наложен шериата, са основния двигател на т.нар. Сирийска опозиция. Някой трябва да си получи короната за шампион по лицемерие.

Но победителят вече е ясен. Сирия е големият губещ в случая. Целта е постигната. Почти цялата инфраструктура на страната е разрушена, а вкараните “борци за свобода” ежедневно извършват атентати и взривяват заводи и възлови административни структури. Най-лошото е, че бяха вкарани сектарианските “бомби” в този конфликт. Това е много силен коз в ръцете на корпоративните играчи, които много лесно могат да манипулират взаимоотношенията в този регион именно с тази карта. Толерантното сирийско общество, което дълги години живееше необезпокоявано от религиозни сблъсъци, ще бъде тормозено от този проблем още дълги години. Така както се случи в Ирак, където близо 350 000 християни избягаха именно в Сирия, а останалата част – в други страни, подгонени от радикалните групировки в разпокъсаната на три части иракска държава (кюрдска, шиитска и сунитска). Когато вкараш влака в тези религиозни релси, вече връщане назад няма. Получава се ефектът на доминото – плочките падат една след друга, бутани от силите на отмъщението, омразата и страха. Но тази тема ще бъде разисквана в следващите статии.

trueaboutsyria.wordpress.com
Категория: Политика
Прочетен: 3421 Коментари: 1 Гласове: 12
Последна промяна: 12.09.2013 08:51

РИМ, ПОМПЕЙ И ПИРАТИТЕ   

Едва ли ще съм първият, който ще се потопи в турбулентните времена, когато републикански Рим е бил на път да се превърне във Великата Римска Империя. И в немалката роля, която пиратите са изиграли в тази забележителна за историята на човечеството трансформация.

В началото пиратите били полезни за Рим. Тяхна основна контрибуция били робите. Те ставали безплатна работна ръка в необятните имения на властимащите. Но те също така покачвали пазарната цена на земеделските продукти. След всеки превзет кораб с жито, цената на хляба се покачвала. 60 % от житото идвало от Северна Африка, 40 % от Египет. Морските разбойници познавали търговските пътища и бавните и тромави препълнени с жито кораби ставали тяхна плячка. Печалбата била тройна. Корабът веднага се продавал или се присъединявал към бандитската флотилия. Екипажът отивал на пазара за роби. Житото също имало своята цена.

Един от  центровете за търговия с роби бил егейският остров Делос. Има писани данни, че често само за ден 10 000 роби сменяли господарят си.

Най - запомнящ се от тази епоха е девизът: „Народа иска хляб и зрелища!”

За зрелищата – ясно. Войните и пиратите доставяли неограничени количества роби. Някои от тях ставали гладиатори и хайде на арената. Кой оживее -  оживее. Който не оживее – кофти.

Но основният проблем бил с житото.

Преди хиляди години Рим възникнал като малко земеделско селище на брегът на река Тибър. Но сега вече бил сериозен метрополис с постоянно нарастващо население. И тези хора трябвало да ядат. Зрелища колкото щеш, но хората искали хляб. И го искали веднага.

На пиратите малко и пукало и систематично занулявали доставките от Северна Африка и Египет. Вероломните им набези били толкова успешни, че на практика напълно преустановили притокът на зърно към Рим.

На това трябвало да се сложи край.

 

Със своята безгранична алчност нобилите отначало не обръщали особено внимание на гладната тълпа. Но нещата започнали да излизат извън контрол и било крайно време да се вземе мъдро държавническо решение. Също така знаели, че в подобни ситуации номерът с оставките не минава. Знаели също, че в такива случаи, обезумялата от глад тълпа направо щурмува необятните имения и подлагала на сеч всичко живо с що годе нормална телесна температура. До последната любима внучка. За да няма кой да отмъщава после. Не за друго.

Най – накрая разчорлените нобили / а те били разчорлени, защото по него време ножиците още не били познати и се стрижели с къде какво по – остро намерят/, проявили здраво политическо мислене и решили да сложат край на безчинствата в морските простори.

Това не бил първият опит. Преди време Публиус Сервилиус Изаурикус /  122 – 44 Пр. Хр./ сериозно наказал непослушните „морски хора”. Но под двуличното давление на богоизбраните в Рим, операциите му били със неубедителни крайни резултати.

Та, най – накрая опрели до скандално гениалният за възрастта си военно началник  Гнаеус Помпеиус Магнус/106 – 48 Пр. Хр./ Накратко -  Помпей.

Само на 35 и вече сенатор, той определено не бил от тези, които всяка вечер ходел по мощни пиршества преминаващи в безпаметни оргии. Нашето момче се взело в ръце и с дадените му от Сената пълномощия само за шест седмици организирал мероприятието по прочистването на наглите пирати както следва: Събрал 120000 войници, 4000 конника, реквизирал 270 кораба и 7000 таланта. За справка: 25 таланта са 500 килограма сребро. 7000 таланта колко сребро прави, вие пресметнете. Аз дори не мога да си го представя.

Но това било само началото. Той разделил тази впечатляваща войска на 13 части. Начело със своите командири всяка от тях била изпратена в 13 района с преобладаваща пиратска активност. Задачата била: за най – кратко време безкомпромисно да се потушат тези активности; пълно ембарго на нежелани посещения; нарушаване на комуникациите между пиратските главатари.

Славата на Помпей пътувала далеч пред него и пиратите усетили че тяхната няма да я бъде. Те панически надули платна и духнали в източно посока. Към Силиция Трахея. Намиращата се в днешна югозападна Турция брегът предлагал многобройни заливи, заливчета, прикрити устия на реки и естествени заслони срещу гневът на мелтема./ Много гадно време – кофти вятър, за вълните да не говорим/.

Само за 40 /четиридесет/ дни Помпей прочистил западното Средиземноморие. Понеже навигация на пиратите му била позната,  за само още 30 дни, много от тях директно попаднали в капана на неговите кораби. И доста от „хора на морето” станали „хора под морето”.

Тези които успявали да се докопат до Силисия ги очаквала мортална изненада. С по – бързите си кораби Помпей вече ги очаквал. Но нашето момче определено не било сатрап. Учтиво предложил на предалите се пирати своята милостиня. Да останат живи и да се захванат с нещо по – полезно, земеделие например. И то, по – далечко от морето. В края на краищата много от тях захващали пиратският занаят от отчаяние и немотия. Така започнало заселването на вътрешността на въпросната Силисия Трахея. Е, за по – твърдоглавите решението било друго. Бесенето още не било на мода и за това ги поразпънали на някой и друг кръст.

Задачата на Помпей била да осигури хлябът на Рим и той успял. Срещу пиратите нямал нищо лично. Години по късно ги подкупил да изоставят Спартак в нозете на безмилостните му легиони. След тези впечатляващи победи, в продължение на повече от 20 години той бил най - таченият и влиятелен човек в Рим. Решил да се задълбочи в политиката, но се събрал с неподходящите хора. И това му коствало главата. Буквално!

Но това е друга история.

Георги ДЖЕНДОВ

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 1485 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене