Манифест на движението

БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!

БЛОГЪРИ ЗА БЪЛГАРИЯ!

B4B!

 

Нощта ражда из мъртва утроба...

Вековната злоба на роба...

Своят пурпурен гняв...

Величав...

 

Гео Милев

 

Няма по - силни думи, от тези на един поет, заради идеите си изгорен жив в пещта на локомотив, които да докажат, че положението в България е достигнало точката на кипене. Връщане назад няма! Всяко по – нататъшно чакане, ослушване и взор за помощ от вън е излишно. Дойде време сами да вземем нещата в свои, български ръце.

На всяко родено българче се падат по две турски деца и четири цигански деца.

След двадесет години повече от половината по улиците на България ще бъдат цигани и турци.

Не желая да живея в държава, в която ако ударя циганин ще влезна в затвора. А ако циганин ме удари, ще стане национален герой.

Вие желаете ли?

Време е да се обединим!

 

Част от стъпките, които трябва да се предприемат за опазване чистотата на българската нация:

-         Временно въвеждане на смъртното наказание. Всички присъди то 25 год. "до живот” автоматически да се трансформират в смъртни присъди и да се изпълнят незабавно.

-         Никакви отстъпки и компромиси с Брюксел. Той следва директивата за унищожаване на Българската държава.

-         Да се въведа законът RICO за борба с организираната престъпност./ очаквайте пояснения./

-         Да се свика Велико Народно Събрание, на което де се промени Конституцията. България трябва да стане Президентска Република.

-         Всички по- важни дела да се решават чрез референдум.

-         Да се спре изплащането на детски надбавки за повече от 3/три/ деца. При положение, че българчетата взимат 35 лв. а циганетата 100 лв. цялата реализирана икономия да се разпредели за повишаване на пенсиите, увеличаване на детските за първо, второ и трето дете в размер от 250 до 450 лв.

-         Да се организират и въведат Доброволните отряди на трудещите се, които да следят за редът по места. Особено около училищата и местата където се събират младежи. Да им се даде право на „граждански арест”. Това е с цел изчистването на наркопласьорите около училищата и на улицата.

-         Да се организира младежка „Национална гвардия”. В нея преимуществено да се привличат футболните ултраси. Те да се грижат да редът и законноста около циганските квартали и гета.

-         Изрядните платци да се изведът от циганските гета и да се настанят в държавни жилища. В гетата да се въведе режим на тока и водата, докато все повече цигани не разберат, че е по – добре да си плащат задълженията.

-         Да се организират квалификационни курсове за циганите и циганките. На тях да се ограмотяват. Ако откажат 3/три/ предложения, да им се спират всякакви помощи.

-         За срок от 30 + 20 години да се забрани строежът на нови джамии в България.

-         Да се ревизират всички договори за придобиване на движимо и недвижимо имущество, фирмено и акционерно участие с пари получени от ислямски държави и Турция.

-         Всячески да се попречи на Турция да влезе в Европейския Съюз. Последното ще бъде пагубно за България.

-         България трябва да се управлява от Експертно правителство а не партийно.

-         Трябва да се работи неуморно за възражване на тежката промишленост. Държава, която разчита само на селско стопанство и туризъм, е бананова република. Точно така искат да ни превърнат в Брюксел. Такава държаве е по – лесна за манипулиране и унищожаване.

-         Максимално да се задържи въвеждането на еврото като разменна парична единица, докато не се разпаде самият Съюз. Най – лошата новина за България след падането под турско робство е влизането в Европейския съюз. А когато въведем еврото – това ще е НАЧАЛОТО НА КРАЯ!

 

 

Това е Манифест на движението Блогъри за България. Той постоянно ще се обновява с все по – нови и нови точки и идеи за подобряване на живота и повишаване националното самосъзнание на българите..

Уважаеми колеги, всички препоръки, идеи, мнения, коментари и критики са добре дошли.

Георги Джендов

www.georgesavoy.blog.bg

 

 

На този линк гласувайте, дали трябва да се плащат детски надбавки за повече от 3/три/деца.

БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

http://polls.bg/poll/id/trabva_li_da_se_plashtat_detski_nadbavki_za_poveche_ot_tri_detsa-520

Очаквайте още анкети!

Пиратството – кой и защо плаща цената?

Почти не минава месец световните агенции да не отразят поредното брутално нападение върху търговски кораб в Аденският залив. Ние българите сме особено чувствителни на тази тема. защото много често на похитените кораби има и наши моряци. И като съвсем обикновенни хора си задаваме въпросите: „Къде са великите флоти, Щатите, НАТО? Не може ли веднъж за винаги да се сложи край на тези безобразия?”

За съжаление отговорът не е толкова прост. Нека не се заблуждаваме! Има професии, които не остаряват и занаяти които не се забравят.

Още в момента, в който човек е разбрал, че може да се носи по вълните на нещо направено от дърво, са му светнали една – две идеи. Не е учудващо, че първото документирано нападение датира още от 1350 г. пр. Хр. когато пиратски кораби са опустошавали Северна Африка.

И така, от тогава до наши дни. Разликата е, че сега целите са по – големи, плячката по – богата и „морските хора”, по – добре екипирани. Едва ли някой си е задавал въпроса, от къде тези гърчави рибарчета с годишен доход от 500 долара могат да се сдобият с бързи лодки, мощни извънбордови двигатели, оръжие, боеприпаси и най – модерна навигационна техника?

Оказва се, че не е толкова сложно. Въпрос на „инвестиране”. Нужни са между 50 и 250 хиляди долара. С първата сума се класират инвеститори от ниската категория. Те влизат в бизнеса на акционерен принцип. Ако се съберът трима, парите ще са достатъчни за пълното обурудване на два бързи катера, плюс необходимото военно и електронно снаряжение. Но тогава тези наемници ще са в състояние да навигират и нападат своята плячка на сравнително близко разстояние от брега. Това винаги ще ги изложи на риска да бъдат заловени и изправени пред африканската Темида. За разлика от нашето атавистично правосъдие, на черният континет, то е бързо и ефикасно. За две седмици осъдените пирати ще получат 20 /двадесет/ години затвор, без право на ожалавне. И до тук с мечтите за ранно пенсиониране.

Но ако инвестицията е в горната граница от 250 000 долара, шансът за успех на пиратското поприще е заначително по – реален. Тайната се състои в „кораба - майка”. Сравнително по – голяма гемия с обхват на плаване до 1000 и повече километра от брега. Там, където големите кораби са най – уязвими. Те качват на борда си малките катери и при фиксиране на подходящият кораб ги пускат на вода, готови да атакуват.

Веднага изниква въпросът: „Добре де, как избират жертвата си?”. Оказва се, че и това никак не е трудно. Сериозните инвеститори имат хора във всички пристанища, от които потенциалните цели се отправят на прехода през Аденския залив. Знае се всичко за кораба – екипаж, карго, регистрация. Руски и израелски кораби не е препоръчително да се нападат. Сещате се защо! Там не се предават, там стрелят на месо. За това до сега, такива корита фира не са давали.

Другият начин за набиране на информация са сайтовете на корабните агенции и британската застрахователна агенция Lloyds. Срещу минимален абонамент и логване може да се научи всичко, за всеки съд на вода в световният океан. При сериозна инвестиция са готови да сътрудничат и митническите служители в пристанищата, и застрахователите.

Колкото по – добра е подготовката, толкова шансовете за успешен удар са по – високи.

Атаките обикновенно се случват през нощта между 01.00 и 05.30, когато екипажът спи и само дежурната вахта на мостика следи за навигационните уреди. Работата на корабните двигатели приглушава шумът от приближаващите бързи лодки, и звукът от мятането на металните куки. Ако екипажът не е подготвен, всичко приключва в рамките на 2 – 3 минути.

Оказва се обаче, че екипажите са все по – подготвени. Докато през 2008 г. от 111 атаки, 42 са били успешни, то през последните четири месеца на 2009 от 114 нападения, само 29 кораба са били отвлечени. Но веднага се налага факта, че само 10 % от нападенията се докладват. И то само в случаите на нанесени щети или загинал член на екипажа. Никой уважаващ себе си капитан не желае цяла седмица, крайно некомпетентни африкански полицаи да се мотаят из корабът му. При 50 000 долара дневен наем за кораб от среден клас, загубите са огромни. Да не говорим за петролните танкери, където цената стартира от 125 000 долара на ден.

Да, пиратството си има своя цена. Но тя е толкова нищожна, че обяснява вялите опити на великите военни държави да го ограничат. Защо? През Аденския залив годишно преминават между 22 000 и 30 000 кораба. Карго оборота достига изумителните 80 000 000 000 /осемдесет милиарда/ долара на година. Когато се сумира загубата от платените откупи излиза, че загубата се свежда само до някакви си мижави 0,167% от този оборот. При тази нищожна обща загуба, корабните компании предпочитат да си платят на пиратите, от колкото да наемат скъпо струваща охрана. Защото охраната им е най – малкия проблем. Постоянно растящите застрахователни полици са на път да изпратят малките корабни превозвачи в историята. За общо карго от 50 милиона долара на кораб, само таксата „военен риск” е нарастнала от 10 000 на 62 500 долара. От нормалните 25 и 50 долара за 20 и 40 футов контейнер, същата такса е скочила съответно на 50 и 100 долара. И това са пари, които се дават на фирмата превозвач. Супер - контейнеровозите превозват между 3000 и 5 000 контейнера. Големите превозвачи имат по повече от 20 – 30 кораба. Не е необходимо да си ракетен инженер за да разбереш, че в крайна сметка, едни колосални суми за евентуален откуп, се събират напред. От клиентите на самата корабната агенция. И в крайна сметка, като минеш между капките, парите остават в превозвача. А както вече отбелязахме, все повече кораби се разминават с отвличането. Че тези такси се отразяват върху цената на превозваната стока, това е отделна тема. Като прибавим и 600 000 долара за преминаване на танкер през Суецкият канал, нещата започват да изглеждат доста обезпокоително. За това много корабни превозвачи оглеждат възможността, за по – сигурно да прибавят 6 000 км. към преходът си, и да преминават през нос Добра Надежда. Но това пък е лоша новина за крайните потребители. Защото резултатът ще се отрази в забавяне на производството, престой и неустойки за производителя и търговеца в страната получател.

Но както се сещате, това е последна грижа на пиратите. Младо момче, което само охранява плененият вече кораб получава 1 000 долара. Това са му парите, които би спечели за цели две години, ако въобще си намери работа. В държавите от които произхождат морските разбойници, редът, законноста и сигурността се само понятия. Религиозните, етнически и племенни битки са сурово ежедневие. Бедността, гладът и нищетата са яврения толкова неизкореними, колкото и наглата корупция на местните управници. Оръжието са продава на улицата, и единствената надежда за някакъв по – свястен живот са големите кораби зад хоризонта и безценният им екипаж. За животът на който, само за месец – два се прибират по два милиона долара.

И ако малкия сополанко само за варденето взима 1 000 долара, 30 % отиват при „инвеститорите”, 20% за местната управа, а останалите 50% се разпределят между самите пирати – всеки му според заслугите. Разбира се, след приспадане на разходите, зареждане и подготовка за ново излизане в океана.

За това толкова ли е чудно, че в разкъсваната от военни конфликти и отчайваща бедност Сомалия, кървавото цвете на тази брутална професия намира толкова благодатна почва? И колкото да ни е неприятно, това цвете ще продължава да избуява, и пръска отравните си семена.

Защото за съжаление, всичко опира до политическата воля. А когато тази воля не е икономически дефинирана, и загубите от пиратската дейност да толкова „нищожни”, а ги плащаме всички ние, отново и за кой ли път, водещата новина ще е за поредният отвлечен кораб.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com

Пиратството в древното средиземноморие

Около 100-та година пр. Хр. гръцкият историк Плутарх пръв си дал трудът да дефинира пиратството. Той го определил като: „този, който атакува без законово основание не само кораби, но и морски градове.” Пиратството за пръв път е описано от друг гениален грък – Омир в неговите Одисея и Илиада.

В тази връзка – една мисъл. Добре, че Троянската война траяла само 10 години. Иначе, ако беше 20 – 30 години…как ще накараш войниците си да ходят да се трепят за някакъв бабишкер…

Самата дума „пират”- „pierato” за пръв път се използва от римският историк Полибиус. Според приетата през 1982 г. от ООН Конвенция по Морските Закони, пиратството е :” …нелегален акт на насилие, задържане и отнемане…извършени от екипажа или пасажерите на един кораб срещу друг кораб /или самолет/… или хора или собственост на този кораб…”

Обикновенно пиратството се извършва в международни води, извън охранявани или контролирани райони. Най – често е резултат на липса или невъзможност за охрана на морските пътища. Ситуации, които обикновено се създават при наличие на нестабилна политическа обстановка в дадена страна, или местните натоварени с това задължение, са ангажирани в някакви военни действия или конфликти. Защо ли ни е толкова познато? Но за Судан и Африканският Рог, по – нататък.

Въпреки, че мъдрият елин е дефинирал пиратството чак през 100-та г. в древното средиземноморие то се е появило още през 14 век пр. Хр. Явно в момента, в който човека е проумял, че може да се носи по морето, върху нещо направено от дърво, са му светнали някои идеи. Че може да го ползва не само за кеф, или разнасяне на разни сандъци, амфори и торби с жито.

Финикийци, Гърци, Римляни, че дори и Картагенци доста успешно са съчетавали търговската дейност с пиратството. Още преди 34 века, по времето на Фаро Ехнатон, някой си е направил труда да зачегърта глинените плочки и да опише морските атаки в Северна Африка. „Морските хора” не били глупаци, и разбира се, първо взели на мушка процъвтяващият Египет.

Но иначе, по – стройна хронология на пиратството се появява след 340 г. отсам Христа. През нея година атиняните направили дълбок поклон на Клеомис, владетел на Метамна от Лезбос. Той благородно платил откуп за няколко техни знатни граждани, които внезапно се оказали в плен на пиратите.

Друг замесен в пиратски истории е владетелят на Самос, Поликрат. Той вероломно се възползвал от фестивала в чест на Хера, който мирните самосци весело празнували извън градските стени. Кръвопролитието било на лице. Но имало още една малка пречка. Трябвало да споделя властта с двамата си братя. Това явно, не му било по вкуса. И без да му мигне окото, организирал тяхното преждевременно нанасяне при боговете. Сиреч, убил ги. И за да манифестира окончателният си статут на сатрап, спретнал флотилийка от 100 кораба, за които нападенията, убийствата и плячкосването станали ежедневие. Черната му слава дълго се носела по морските вълни.

Следващият век на хоризонта се появили римляните и започнали да завладяват къде, какво им падне.

Достолепните сенатори, кой знае защо не намирали политическа воля да се справят с туморът на морето. Може би, защото пиратството било в техен интерес. То ги снабдявало с десетки хиляди роби, които да превиват гръб в обширните им владения. Втората причина била нарушаването на търговия с жито. Така се повишавала цената на това жито, което се отглеждало в споменатите имения.

Въпреки, че пиратите извършвали своите кървави набези из цялото средиземноморие, те все пак се концентрирали към главните морски маршрути. По тях се пренасяли стоки от Испанските провинции и Африка. На изток стоковия поток тръгвал от Македония, Гърция, Сирия и Египет. За да бъдат по – близо до плячката си, те си харесали крайбрежието на днешна Турция. Районът бил познат като Силиция Трахея. Силно начупената крайбрежна линия предлагала удобни и защитени от любопитни погледи и лошо време места за хвърляне на котва.

По същото време влиянието на Рим растяло и градовете по сирийското крайбрежие и Родос отбелязали своят позорен упадък. Прокрадва се историческата теза, че след унищожаването на тези кралства, защитата от пиратите драстично намаляла. След като сринали Картаген, центурионите се усетили, че май малко са се поувлекли. Картаген държал под контрол африканското крайбрежие и морските разбойници гледали да го заобикалят. Но след като този важен контролен фактор изчезнал сред пламъци и кръв, те отново се завърнали. Дали от военнолюбие или от алчност, но римляните доста се поувлекли в своите военни занимания и изоставили охраната на морските градове. Много от техните управници влезли в комбина с пиратите. И срещу съответното заплащане осигурявали мир и спокойствие за подопечните си.

Това хич не устройвало Рим и била издадена депеша, че всеки град който имал вземане-даване с пиратите ще бъде глобяван с 200 000 сестера. Много пари за онова време!

Но това явно нямало желаният ефект, защото пиратството така се разрастнало, че поставяло под въпрос съществуването на самата империя. Най – накрая, на тогите в Рим им писнало от цялата тази простотия и решили веднъж завинаги да сложат край на проблема. Тази височайша чест се паднала на римският командир Помпей. Но как? Дали му армия от 120 000 войници, 4 000 конника и 270 кораба. На разположение имал и 6 000 таланта. Маса пари за онова време. Помпей създал брилянтен план за решаване на проблема. Фиксирал 13 района в които да изолира пиратите по суша. Отговорникът на всеки район бил лично отговорен за редуциране на пиратската дейност. За 40 дни Помпей изтарашил за пирати западното крайбреже и се отправил на изток. Името и репутацията му препускали пред него и пирати се видел в чудо. Много от тях, след обещание за амнистия се предали. След този акт на великодушие, и със спестените от кървавите набези пари, много от тях заживели нормален човешки живот.

Цялат операция по прочистването отнела 3 /три/ месеца. След тези три месеца пиратите вече не били заплаха за римската флота и търговските кораби.

Докато не се появили берберите и сарацините…Но за тях, следващият път.

Георги ДЖЕНОВ

www.georgesavoy.blog.com

СЕЙШЕЛИТЕ - РАЯТ НА ЗЕМЯТА

         Преди време животът ме завъртя по най-необичаен начин. Като резултат реших да осъществя детската си мечта. Взех самолета и след 13 часов полет от Париж се оказах на 400 километра южно от Екватора. Ако на небето има Рай, на Земята той се казва Сейшелски острови. Четири години бях там, и може да ми се вярва. Явно Господ е бил много на кеф, щом е създал това огледално отражение на Седмото небе.

         Титаничната вулканична дейност ги е издигнала от океанското дъно върху плато, чиято най-голяма дълбочина е около 70 метра. Но когато то свърши, почти вертикално склоновете му се спускат до 2 - 3 километра дълбочина. Това обяснява уникалния климат. През цялата година температурата варират между 21.5 и 31.5 градуса Целзий. Тропик в най-блестящият му вид. Джунгла, кристални плажове и лазур.

История

Има основателни съмнения, че Сейшелските острови,  архипелаг от 180 острова, са били обитавани още през 2-3 век пр. Хр. от заблудени в необята на Индийския океан полинезийци. През 1502 г. португалския мореплавател Васко да Гама зърнал на хоризонта островите на групата Амирантес и ги нарекъл Седемте Сестри. След това поплавал на северо – изток и стигнал до днешния Махе. Там имало 74 човека, и на въпросът му от къде са дошли, те само вдигнали рамене. Знае се, че доста преди него, арабите, преди да бъдат обсебени от виденията на Мохамед, били господарите на тукашните простори. И се отбивали за прясна вода, храна и отмора.

         Името на островната група идва от Виконт де Сейшелс - финансов министър на Луи XV. Французите първи си ги заплюли през 1756 г. но се заселили чак през 1768 г. Когато 22 - ма френски заселници пристигнали в компанията на известно количество роби.

         По някое време англичаните се завъртели наоколо и веднага им светнало колко стратегическо е мястото. Разбира се, имали известни търкания с франсетата. И кога със саби, кога с топовни гърмежи декларирали своето ново завоевание.

Търговските кораби на Английската Източно – Индийска Компания редовно се отбивали за прясна вода, риба, кокосови орехи, птици и гигантски костенурки. За да разнообразят менюто си.

Най-накрая след Парижкия договор от 1814 г. островите окончателно влезли в статута на Британската Империя. За по – голяма тежест прибавили към неговата юристдикция и остров Диего Гарсия. По – късно американците го харесали и построили на него най – голямата си военна база извън Щатите. Също така на Махе построили станция за проследяване на космически полети. На 6-тата минута след изстрелването си, Совалката прелита точно над Сейшелските острови.

         Но дошла 1977 г. и след безкръвен преврат за дълги години на власт дошъл любимецът на народа президентът Албер Рене. С крепка партийна десница премахнал разните там опозиции и установил еднопартийна система. Това определено, не се харесало на янките, защото знаели кой стои зад всичко това. Но спорът бил решен цивилизовано. Двете велики сили седнали по на кафе и си стиснали ръцете. Диего Гарсия с военната си база бил отстъпен на американците. Също така те си запазили правото да ползват наблюдателната станция – срещу солиден наем, разбира се. И обещали да не се бъркат в построяването на светлия островен социализъм. България също има принос в тази градивност. Двама от министрите им са завършили АОНСУ. Др. Албер Рене не забравил и преките помощници на преврата. В момента няколко острова са собственост на германци. От бившата ГДР.

         Но годините минавали. Дошла Перестройката, паднала Берлинската стена и дошло време за малко по-голяма цивилизованост в управлението. След насрочени демократични избори се пръкнала опозиция, която повече вдига шум от колкото да върши работа. И така, вече 20 години...

Жан – Батист Куинси

         Колоритен образ в историята на Сейшелите е Жан – Батист Куинси. Френски управител, назначен директно от Версай през 1794 г. той гъвкаво и мъдро управлявал местните дела.     По негово време островите получили най – мощният си икономически и социален растеж. Но също станали любима спирка на френските корсари – пирати с лиценз за плячкосване на вражески търговски кораби. На англичаните им писнало от техните простотии и изпратили три военни разчета. Куинси видял на къде отиват нещата и решил да постъпи като отговорен държавник. След умели преговори той успял да запази пост, богатство и привилегии. Великодушието е право на силния. За това англичаните поискали само едно „нещо”. Под одобрителните им погледи Куинси наредил на пилонът пред двореца, френското знаме да се замени с това на Нейно Величество. Не се проляла капка кръв. Всички били доволни и буйно го отпразнували. За това креолския е почти като френския, но всички официални документи са на английски език.

Пиратите

         Както си му е редно в историята се намесили и пиратите. Английската флота доста ги претеснявала, и на Карибите им станало малко неуютно. Много от тях взели мъдро решение. Вдигнали платна и се изнесли към новите си бази на остров Мадагаскар. От там лесно намирали плячката си по все  по – интензивните морски пътища. Те не се бъркали в историята на островите. Само криели съкровищата си там. Столетия по–късно, когато англичаните строили аерогарата, открили 3 /три/ огромни съкровища. Те  разбира се, веднага отпътували за Албиона, като подарък за поредната кралица. С очите си видях колко настоятелно група германски иманяри ръчкат Мари – Луис, най – южния от островната група Амирантес. Коментират се и скъпоценните запаси на отсрещния остров Силует. На него е сниман филмът Кинг Конг с Джесика Ланг. Не са редки случаите, когато някой тукашен смени местния самогон и навитите цигари с Джони Уолкър и Марлборо.

         Когато преди години на остров Ла Диг бе открито поредното съкровище, дадоха на хората по сто рупии и ти евакуираха на съседния Прале. Военните, под вещото ръководство на човек на президента, взеха къде какво намерят и се изнесоха. Единствения облагодетелстван се оказа островния управител. Той „внезапно” се оказа собственик на първокласен терен на брега на морето, и с пари за доста внушителна къща. И децата знаят за нечуваното съкровище в района на Бел Омбр. Търсят го, но за сега неуспешно. Но един ден, знаели се...

         Пиратите не са били глупави. Вулканичния произход на островите им подсигурявал стръмни скали и недостъпни пещери. Двуметровата разлика между прилива и отлива добре е прикривала входовете на подводните тунели. А да споменавам, че постоянно изникват антични и не чак толкова антични  карти с кръстчета, стъпки и маркирани точки, е излишно. И не питайте, колко ще ви искат за тях! Работата ви е ясна, надявам се!

         Пиратите умело са се възползвали от стратегическото положение на островите. Покрай тях минавали всички основни морски пътища за Арабия, Индия и Китай. За това нека не ви учудва, че напоследък все по – често чувате за похитени търговски кораби близо до Сейшелските брегове.  Има занаяти, които не остаряват. И знания, които не се забравят. Защо ли няма да се учудя, ако един ден разбера, че в тези набези има замесени и местни юнаци...

Туризъм

         Всички по - големи острови имат собствени самолетни писти и са опасани с множество хотели, и къщи за гости. Разликата в цените не е впечатляваща, за това ви препоръчвам хотел. Предимствата на такава резервация е, че могат да ви посрещнат на аерогарата. Аз лично бих ви препоръчал хотел Корал Странд. Намира се в залива Бо Валон и е единственият, където от масата в ресторанта направо стъпвате на ослепителния плаж. Пет звезден, с всички глезотии които можете да си представите. И телескоп на покрива. Там нощите са кристални. Млечният Път е наистина път, а не някаква мъгла отгоре. Южният Кръст никога няма да ви подведе!

Ако използвате авиокомпания Кондор, ще спестите доста. И за бога братя, не летете със Сейшелските Авиолинии. Те, доказано, са най-скъпите в света. Убийте ме, не разбрах защо?

         При напускане, на летището ще ви сюрпризират малко неприятно. Имат някаква тяхна си еко такса, и ще трябва да се изръсите 30 – 40 долара. Ако ги нямате, изпускате самолета и ви гори билета.

         Това е едно от малкото неща, които биха ви помрачили почивката. Но ако сте имали късмет да прескочите до съседните острови Прале и Ла Диг, наистина ще го забравите. Ще забравите и ако сте млади, влюбени и току що женени. Можете да си наемете цял остров, само за вас двамата. Ще ви закарат, дадат всичко необходимо, и ще ви оставят за толкова време за колкото сте си платили. Но има едно желязно правило. Във водата влизайте само до коленете и зорко се оглеждайте. Ако ви се размине с акулите, ще ви вземат теченията. Преди години отнесоха млада японска двойка. Повече никой не ги видя...

         Още един практичен съвет. Пазете багажа си от прилива и местните. Особено в събота и неделя, когато учениците са свободни. Много са прибрани, милите!

         Яхнали колелото на историята, през Сейшелите са преминали доста националности – португалци, холандци, французи, англичани, индийци, китайци. И всички са оставили нещо от себе си. Целия този микс се чувства най – добре в кухнята. На 400 километра от Екватора е доста топличко и работохолизма не е най – разпространеното качество. За това местните са взели от всички по нещо, ама да не е много трудоемко. Справили са се фантастично. Не се учудвайте, ако след 10 – 15 дневен престой, сте смъкнали 4 – 5 килограма. Забравете за хляба. Всичко се сервира върху внушително канапе от ориз. Включително и сладките картофи. Звучи непривично, но е страхотна вкусотия. Бирата се продава в шишета от 285 грама. Защото ако е половинка, ще се стопли. Много мъдра разфасовка.

         Като заклет ерген препоръчвам да оставите половинките си в България. Много се говори за Тайлант и Банког. Но когато видите какво е сторила еволюцията и кръстоската от раси...екзотичността е неописуема. Не напразно казват, че ако веднъж си бил с креолка, след това няма да погледнеш бяла жена. Има нещо вярно в това, повярвайте ми!

В интерес на истината, Сейшелите са в средата на нищото, но комуникациите са на изключително високо ниво. Не може да е иначе, при положение, че през 1876 г. англичаните прокарват телефонен кабел до континента. С дължина 1700 километра и през дълбочини от 3 - 4 километра. Времена в които ние говорим за Батак, Перущица, обсадата на Плевен и Шипченската епопея. Как да не им завиждаш за подходящото робство?

         Сейшелското правителство води изключително стриктна еко политика. Една трета от Махе е защитена зона. Забранени са харпуните и ваденето на корали. Продават ги за сувенири, но са внос от Мавриций. С това печелят безплатни проекти от международни фондове. Преди десет години японците построиха цяло рибарско пристанище, като дарение. Пак по същото време започна изграждането на няколко изкуствени острова върху лагуните около столицата Виктория. Денонощната работа на индийските работници се увеча с неочакван успех.

         Мощна Южно – Африканска финансова групировка взе единия от тях и инвестира 1 300 000 000/един милиард и 300 милиона/ долара в построяването на голф игрище и туристически комплекс от затворен тип. С абсолютна забрана за влизане на МПС с двигатели с вътрешно горене.

         Богатите знаят какво да правят с парите си. Да инвестират толкова много в държава с 85 000 жители... Явно   добре са си направили сметката.

         Не напразно най – голямата в света фабрика за консерви от риба тон е на Сейшелските острови. И господин Хейнц, който ни е повече познат със сосовете и майонезите си не е глупак. Знае къде да влага парите си.

За финал

Животът е само миг светлина в безкрая на времето. Преди да се пренесете на едно по-добро място, прескочете до Сейшелските острови. За да имате една идея какво ви очаква.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com

това е първото официално предаване от моята ТВ. Надявам се, че ще го запомните и следващият път, когато седнете зад волана. Не че ми пука, семейството си е Ваше. Вие му мислете!
И още...Очакват ни много и ползотворни срещи. На тези линкове можете да научите повече и да разберете как да се свържете с мен. Всякакви препоръки, съвети и критики са добре дошли!

КОРФУ

Гръцкият остров с най – колоритна история

Няма друг гръцки остров с по – турболентна и вълнуваща история от тази на Корфу. Решаващ очевидно е факта, че самият остров се намира в известна географска отдалеченост от самата Гърция. С площ от 588 кв.км. и население от около 40 000 души, бреговете му се мият между топлите ласки на Йонийско море и безкрайният лазур на Адриатика. Половината от източното му крайбрежие граничи с Албания, а на юг зад хоризонта са островите Левкас и Итака, родното място на Одисей.

Ако пътувате с яхна от Италия, ще трябва да преминете от северната страна на острова. Отваряйте си очите и използвайте по – подробна морска карта. За да не се блъснете в многото подводни скали и камъни по северното крайбрежие. Когато подхождате към Марина Говия, подържайте курс възможно по – близо до острова. Иначе може да навлезете в албански териториални води. Нещо, което горещо не се препоръчва.

Да се споменава, че историята на Корфу датира от началото на гръцката митология е излишно

Според легендата Посейдон се влюбил в красивата нимфа Коркира. По него време да си отмъкнеш невеста било напълно в реда на нещата. Особено за боговете. Те си имали добър пример. Баш богът – Зевс, редовно изпълнявал това упражнение. Стига някоя богиня, а и не чак толкова богиня да му хванела окото.

Та Посейдон довел новата си жена на общо взето непознатият остров, и в изблик на нежни чувства дал името й на това парче земя сред морето. Народили им се деца и заживели щастливо. Но понеже влюбените двойки нямат история, ще приключим тази семейна сага тука и сега.

„Корфу” всъщност е свободен превод на венецианското „Корифо” – „град на върховете”. Това отразява наличието на двойката планини около залива на главният град на острова - Корфу.

Древният фолклор твърди, че Керкира всъщност е Омировият остров Схерия. Но без капка историческо съмнение, той е възникнал доста преди сицилианската Сиракуза и населен с хора предимно от съседна Колхида. Които и да са, заселниците не били глупави. Веднага усетили стартегическото местоположение на острова. Естественият морски път между Гърция и западът минавал от тук. Този факт веднага бил материализиран в буен икономически растеж. Още на времето относителната географска отдалеченост от държавата пораждала разни сепаратистки щения в главите на местните. Но това хич не се харесало на коринтският тиранин Периандер. Затова около 664 г. пр. Хр. той спретнал малка флотилия и провел първата в историята морска битка. Резултаът бил ясен. Корфурците преглътнали загубата. С горчивина осъзнали, че още не са дорасли за бойни подвизи и се замислили. Това занимание дало добър резултат, и в края на краищата решили да се занимават с това, което най им се отдава – търговията.

С времето, все пак придобили известни военни умения. Когато през 480 г. пр. н. е. Персийците заобиколили Пелопонес и опънали платна на север, там вече ги очаквала най – голямата за времето си флота – 60 кораба. Но поради ред неуредици с навигацията и вътрешно неразбирателство между капитаните на нашественика, до сражение така и не се стигнало.

Години по – късно, през 435 г. пр. Хр. нашите хора отново се заяли с коринтците. Но този път се изхитрили и поискали помощ от атиняните. Този алианс станал основна причина за Пелопонеската война. В резултат Атина си спечелила една чудесна база за понататъшните си морски кампании към Сицилия и Италия.

След този период, за около 300 – 350 години доста завоеватели са се пробвали на острова. Като се почне от спартанците и се стигне до Император Октавий. Последният яко завиждал на Марк Анторий за палавницата Клеопатра. И Корфу станал основна отправна точка за неговите набези към Александрия. Краят ви е известен – и за Клеопатра и за Марк Антоний…Тъжен, от където и да го погледнеш.

Съдбата на малките народи е да имат велики покровители. И те, като нас българите, са били под чуждо управлевние. Ама под това на Венеция! Какво чудно тогава, че по тези земи първи се сдобили с опера, театър и ред други културни придобивки? Как да не им завиждаш за „робството”?

През тези 400 години, с помощта на италианският град – държава, местните отблъснали четири обсади на турският флот. Помогнал не само високият дух на защитниците на острова. Решителна се оказала изумителната ефективност на построената от венецианците крайбрежна крепост, която съществува и до днес. Тя устояла на всички атаки и спасила животът на всички, прибрали се зад дебелите й стени. Така Корфу останал единствената гръцка територия незавладяна от турските мюсулмани.

Спирането на отоманското нашествие било бурно отпразнувано във всички кралски дворове в Европа. Корфу се превърнал в бастион на западната цивилизация. Факт малко позабравен в наши дни.

Пребиваването на венецианците доста се отразило на местния начин на живот. То оказало влияние не само на културата и привичките, на кухнята е поминъкът. През този период гръцкият им асимилирал множество венециански и италиански думи, които се ползват и до днес. Северните владетели се отнасяли благосклонно към корфурците. Насърчавали отглеждането на маслини и грозде. Облените в слънце склонове на планините предоставяли идеални условия за развитие на тези култури. Но новите управници и дума не давали да се издума за намеса в търговията с Венеция и другите италиански градове и провинции. От друга страна, кой знае защо, венецианците били доста враждебно настроени към евреите. Затова Корфу се превърнал в естествено убежище на много прокудени италиански юдеи.

Със своето стратегическо положение Корфу станал апетитна хапка за всяка уважаваща себе си европейска държава. Особено през 19 век острова сменил доста собственици. Различни международни договори, подписвани зад гърба на местните, го дарявали ту на една, ту на друга велика сила. Веднъж се паднал на французите. Но за малко. Някъде около Кримската война руснаците се сдушили с турците. Последните тежко преглъщали военните си унижения в миналото. За това се доверили на великият руски адмирал Ушаков и след съвместно нападение, островът за кратко бил под отоманско управление. Това било трън в очите на англичаните. Те само изчакали Ушаков обратно да премине Босфора и набързо превзели западните гръцки острови. След поредица дипломатически шаради Корфу влязъл като част от „Съединените Щати на Йонийските Острови” – поредната дипломотическа простотия. За щастие и тя не просъществувала дълго. Най – накрая, на 29.3.1864 г. той заслужено влезнал в държавното управление на Гърция. Но великите сили решили, че местните още не са дорасли за самостоятелно управление. И в продължение на 50 години се изредили поне 12 английски губернатора.

20 век бил лош век за островитяните. Поне първата половина. По време на Първата Световна Война българската и австрийската армии така насмели сръбските си колеги, че единстваното спасение за тях било да се покрият на Корфу. И точно българският ботуш да стъпи на острова, се оказало, че отново, и за кой ли път сме в лоша компания. Като резултат сърбите не само излезли победители, ами си прибрали и доста земи, изконно принадлежащи на България.

Години по – късно пламнала и Втората Световна Война. Понеже им бил под ръка италианските фашисти набързо се настанили на острова. Ама не за дълго. По някое време Фюрера и Дучето нещо се поскарали, и германците решили да вземат нещата в свои ръце. Луфтвафето минало отгоре и доста бомби били пуснати. Като основно наблегнали на „еврейският квартал”. След това дошла и пехотата. Тя подбрала наличните 1900 евреи, и под строй ги отравила към Аушвиц. Нито един не се върнал. Останали единствено около двеста от тях, които навреме и с риск за собственият си живот, местните успели да покрият.

Но това не била последната бомбардировка. Някакъв „гениален” военен мозък във Вашингтон решил да проведе операция по дезинформация. Съюзницине не искали германците да се усетят, че дебаркирането ще се случи в Дюнкерк. И за да си помислят, че Вторият Фронт ще бъде открит на изток, изсипали маса бомби над острова.

И това, определено, не е един от любимите спомени на местните.

Но всичко е добре, когато свърши добре. Дошъл 14.10.1944 и за Корфу, и неговите препатили какво ли не хора. войната най – накрая станала история.

Ако някой ден решите да посетите Корфу, но не си падате по излежаване по кристалните плажове, разходете се сред топлият уют на тесните улички. Има какво да видите и какво да научите.

В Археологическият Музей, сред стотиците експонати ще зърнете митическата Горгона и храмът на Артемис.

Византийският музей ще ви разкрие редки артефакти на една великата империя, владяла половината от древният свят.

Между другото не пропускайте и Сръбският музей. Ще усетите трагедията, мъката и мрачната безпътица на хилядите сръбски войници намерили убежище на този благословен от боговете остров. И може би ще изпитате мъничко вина, защото и ние българите сме помогнали за това мрачно нещастие.

И не се учудвайте, че Корфу е дал убежище на Аргонавтите, след като те си прибрали Златното Руно.

Забравете, че Колхида е в днешна Грузия! Островът на Одисей Итака е само на стотина километра на юг, зад хоризонта…А град Сцила е на Месинският проток в Италия. Но това е друга история…

В няколко реда е невъзможно да се опише всичко за това парченце рай. Родено сред митове и преживяло най – чудните прищевки на историята. Готово да се отдаде на всеки, стъпил на този пропит с история, лазур и приятелство остров.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com

 

 

КРОТОНЕ

 

Пасивна Почивка, Малко История и Много Мафия

 

         Кротоне не е типичната туристическа дестинация. И жалко! Този изключително живописен град, който се намира в най – южната италианска провинция Калабрия, има какво да ви покаже. Стига да си падате по пасивна почивка, лазур и история. С типичната за италианските градове чистота, той услужливо се е разгърнал към свежата необят на Средиземно море. По цялото протежение на крайбрежния булевард ще откриете  много уютни местенца където да се скриете от изгарящото слънце. Като се почне от Ротондата и се стигне до десетките колоритни кафенета, пицарии и малки ресторантчета. Няма да е лошо да се разходите и до яхтеното пристанище. Там обилно ще изплакнете очи с мощните моторни яхти. Повечето на възраст след годишнината на Христос. За много от тях Кротоне е последна отправна точка преди Гърция. Където на остров Корфу или в пристанището на Левкас оправят документите си за цялолетния престой в райските заливчета на Йонийските или Егейските острови. За последните задължитено минават през Коринтския Канал. Там яко се плаща. Трябва да знаете, че западното гръцко крайбрежие е много по – екзотично, красиво и интересно от Цикладите. Но хроничната липса на вода го е обрекла на мъчително вегетиране и инертен туристически интерес.

         Но не такъв е случаят с Кротоне. Южното му разположение, мекия климат и ведрото гостоприемство му гарантират солиден поток туристи почти през цялата година. Единственото неудобство е, че ако се отбиете в Интернет клуб, ще ви поискат лична карта.  Някакви техни си антитерористични мерки! Тези мерки, нещо не ми станаха много ясни, защото тяхната мафия – Ндрагетата е хиляди пъти по жестока и кръвожадна от чалмите на Осама. Ама нейсе, за това, по – късно!

Докато се мотате по кейовете, ще видите нещо доста нетипично за тези ширини. Нефтени платформи в градския залив. Не знам колко нефт добиват, но изглеждат много нови и добре подържани. Ако сте с яхта, внимавайте да не се натресете в някоя от тях! Или в множеството рибарски лодки и корабчета.

Удобното е, че старата част на Кротоне се намира само на две пресечки от водата. В най – високата част на града, разбира се! По мъдра антична традиция той е ограден със запазени и до днес мощни каменни стени. Главната Кула все още гордо се оглежда над целия град. Любителите на камънаци и история приятно ще се изненадат от богатата колекция в Гражданския Музей и Библиотеката. Не подминавайте и двореца на Карло V. Той е един от важните и мощни фортификации на Южна Италия. Съществува още от Средновековието, и през Ренесанса ще ви се представи в неповторима светлина.

Друга гордост на града е, че  едни от най – продуктивните си години тук е прекарал древногръцкият философ Питагор. По него време, Кротоне е бил част от Византийската Империя.

Раждането му било предсказано от пропочицата Пития от Делфи. В този Делфи, явно е имало нещо, я във водата, я във въздуха, защото бая пророчици са се пръкнали там. Та Питагор означава: „този, за който предсказа Пития”. В общи линии, на татко му Мнесарх тя предсказала, че чедото му ще донесе на хората толкова полза и добрини, колкото никой, никога няма да стори. От радост бъдещият баща изпаднал в умиление, че дори и жена си преименувал на Питиада. Окрилена от любов и щастие, тя следвала мъжът си навсякъде. Историята се лута около преките служебни задължения на таткото. Едни го изкарват каменоделец, други крупен търговец. За това много пътувал. Но важното е, че малкият Питагорчо надал първи писък в град Сидан, Сайда, днешен Ливан.

Явно бил природно интелигентен, защото му се преписват срещи с всички велики и известни мъдреци от тази епоха. Гърци, персийци, халдейци, египтяни и всякакви други. Младежът много се впечатлявал от окултните истории. И смело се отправил към Египет да овладява тайните и мъдростите на тамошните жреци. Сигурно е правил силно впечатление, щом Самоския деспот Поликрат, лично ходатайствал пред фараон Амасис, щото момчето да бъде допуснато за обучение и посвещение в тайнствата, които иначе били табу за разни чужденци.

Имал много да учи, щом останал в Египед 22 години. Докато цар Камбиз не го завлякъл във Вавилон, след като през 523 г. пр. Хр. завладял страната на пирамидите. Не знам точно, какво е означавало „плен” за него, ама 12 години Питагор си общувал само с магове, магьосници и местни мъдреци.

Животът доста го е лашкал нагоре – надолу, и най – накрая, на 56 годишна възраст се кротнал в Кротоне. Но не и преди да се изпокара с бившият си благодетел и настоящ сатрап Поликрат.

Та вече улегнал, в южноиталианския град Питагор намерил много привърженици на своето окултно – философско учение. То, в общи линии се състояло в строг аскетизъм и здрав морал. Бил убеден радетел на облагородяването на невежия народ. Според него, това можело да стане само ако властта е в ръцете на мъдри и знаещи хора. Като него, например! Той така омаял хората около себе си, че те си създали своя секта, която на всичкото отгоре, за няколко години се домогнала до лостовете за управление.

Да ама, само с приказки и добри намерения, власт не се пази. За това неговите противници, които всяка вечер си точели мечовете взели, че го натирили. И нашия човек бил принуден да се пресели в друга гръцка колония, Метапонт. Местните противници на неговото учение, обаче не били толкова добронамерени. За разлика от кротонците, те използвали мечовете си, и след кървав метеж, Питагор се нанесъл при боговете.

За време на неговата смърт се сочи 491 г. пр. Хр. Но както се досещате, тогава не е имало служба ЕСГРАОН и ЕГН – та, и догатките се реят плюс – минус 10 години.

След като в Библиотеката сте си напълнили главата с учения, култове и погроми, неочаквано се отзовавате пред новото пристанище на града. Такова монументално морско строителство едва ли ще видите някъде другаде. Само вълнолома е 3 км. дълъг. Несъзнателно се запитвате: „Абе, колко ли струва това нещо?” Но веднага ви светва! Намирате се в Южна Италия, област Калабрия. Внезапно древния мъдрец ви е последна грижа, и осъзнавате че се намирате се в люлката на местната Мафия - Ндрагетата. Тя като всяка подобна се отнася с разбираема любов към такива супер проекти. Колко пари има за крадене, не е истина!

Възникнала е преди векове като организация за защита на бедните. Също като сицилиянската Мафия и неаполитанската Камора. Да, но по стара италианска традиция мутирала в нещо много по – ужасно и безмилостно. Има потвърдени данни, че годишната й печаба е 45 млрд. Евро. Повече от БВП на цялата провинция. А унищожаването й е много по – трудно от това на нейните посестрими. Докато Рим наблягаше на разправата с емблематичата Коза Ностра, местните юнаци разгърнаха дейност, на която би завидяла всяка мултинационална корпорация. През пристанищета на градчето Джоя Тауро минават тонове кока от Колумбия. В това запуснато и нетипично за Италия грозно градче бъка от последни модели мерцедеси и поршета.  И много странно колко техните собственци приличат на нашите мутри...

Може пък и модата да са взели от нас. Все по – често се прокрадват доказателства за укрепване на вечата престъпната дружба между техните и нашите дебеловрати. Какво друго може да се очаква, при тази атавистична правораздавателна система в България.

Борбата с Ндрагетата се усложнява и от друг факт. За разлика от Коза Ностра, която се формира на семеен принцип, калабрийската мафия се състои от 75 – 80 клана, обединени на чисто престъпни начала. Просто банда главорези и безкрупулни изроди. И докато усилията са насочени срещу сицилианците, местните усилено се разгръщат и пускат корени в САЩ и Канада, Гърция, България и Русия. С всичко, което носи пари – наркотици, рекет, изнудване, оръжие, проституция... Прането на пари, също не е проблем. Притежават стотици ресторанти в северна Италия, и цели квартали в Москва, Белгия, Австрия и Франция.

Местните предприемачи и индустриалци са буквално на колене. Безсилни да се справят с рекета и изнудването, масово се изнасят на север. При 300 атентата на година...и вие ще си съберете багажа...

Но вие не сте местен непокорен бизнесмен. Вие сте невинен български турист. За това, въпреки страхотиите, които току що прочетохте, опънете се на плажа, пийнете си от бирата и се насладете на кристалния пясък, безбрежния лазур и нежния шепот на морето...

 

Георги ДЖЕНДОВ      

www.georgesavoy.blog.com

 

Сардиния

След Раят на Небето, на Земята са Сейшелските острови и Сардиния. На първото място не съм бил, малко ми е рано! Но за другите, гарантирам! Бях и на двете!

         Предстоеше ми най-опасния преход. До Сардиния – през нощта. С огромно внимание се изнизах от пристанището на Махон и с ударна доза адреналин се насочих към черната паст на нощта. Морето бе чуло молитвите ми и вълната бе поносима. Не повече от метър височина. Със свито сърце отвръщах глава назад, където последните светлини на острова линееха в нощта. След около час съвсем изчезнаха и се оказах сам в открито море. На лодка с един двигател. Неща абсолютно недопустимо, още повече, че яхтата беше от клас, позволяващ само крайбрежно навигиране. Но бях тръгнал и връщана назад нямаше!

         Около 02.00 в ляво зад мен забелязах някакви светлини. Ясно, имах си компания! Но с течение на безумната ми авантюра, тези светлини ставаха все по - ясни и идваха все по – наблизо. Докато в 02.30 до левия ми борд не се извиси една 40-50 метрова мегаяхта. Ако не вземех мерки, определено щях да се забия в нея. Идвах от левият й борд, и бях с предимство. Но не забравих най – важното правило, научено в капитанските курсове: „Видиш ли нещо по - голямо пред теб, спри, и му дай път!”

         Мегаяхтата спази морските закони и намали. Но аз бодро и махнах с ръка, че и давам път. Нямаше начин да не ме видят. Бяхме на някакви си 30 –тина метра разстояние. Само отнех газта за да не се разбия в следата, която оставаха мощните й газотурбинни двигатели. Мъдро решение! Вълната зад голямото корито бе поне четири метра висока.

         Разминах ме се и с олекнало сърце продължих по 39 – ия паралел. Но не минаха и 15 минути, когато отпред се появи огромен танкер с курс към Испания. Главата ми успя да роди само една тъпа мисъл: „Егати тарапаната в средата на нищото, по никое време!” С танкера се разминахме на едни добри 200 – 300 метра. Успокоен запалих цигара, глътнах малко студено кафе и ... отново напред!

         Докато имаше луна – добре! Следиш вълната – особено деветата - зяпаш наоколо, и не ти пука. Но когато се скри, адреналинът отново се върна с библейска сила. Само аз си знам какво ми беше. Но след малко се успокоих. Стана ми безразлично как ще завърши тази идиотска авантюра. С пълно гърло си запях за кураж, и смело продължих в непрогледната тъма.

         Най – накрая, около 06.30 започна да се разведилява. Първите лъчи на слънцето ме завариха да презареждам резервоара. Отне ми 45 минути.

         Като ви казвам, че романтиката в морето е само по филмите – вярвайте ми!

         Вълната леко се беше вдигнала, но вече бе светло и аз смело продължих напред. Някъде около 08.30 от морската полиция се опитаха да се свържат с мен по радиото. Бях се тръскал цяла нощ и, разбира се, не им отговорих. С което си заслужих персонална инспекция.

Преди да вляза в залива на Ористано, нещо пообърках курса и за малко да се хакна в останките на един потънал кораб под нос Сан Марко. Античната наблюдателна кула благосклонно изгледа нелепото ми изпълнение и под 45 ° се отправих на северо – изток към марината Торе Градне.

Тя има два входа, и докато се чудех през кой да се мушна, до мен изникна впечатляваща гумена лодка с двама граничари. Да ви кажа честно, отдъхнах си! До сега не ме бяха проверявал. А и аз от къде да знам, че в северната част на залива има полигон за тренировки на военната авиация.

Момчета ме спряха. Единия се качи на лодката и огледа внимателно. След като им казах от къде идвам ме изгледах доста странно. По – късно разбрах, че този поглед ще ме следва чак до Гърция. Защото, когато се представих в офиса на марината и шефът й разбра,че: съм минал 500 км през нощта, със 7 метрова лодка, с един двигател, САМ...Изправи се до бюрото, отмести поглед към прозореца и промълви: „Джорджи, ти си малко луд!” След това ме изгледа...вече знаете как...

Много често границата между смелостта и лудостта е толкова ефимерна, че се губи в емоцията от преживяното. Но, повярвайте ми, адреналинът остава!

         На другия ден Нептун отново показа характер и се наложи да поостана няколко дни. Достатъчно за да разгледам град Ористано. С неговите красиви жени, кристални плажове и шепот от вековете.

ОРИСТАНО

         Градът е сравнително млад. Образувал се е като убежище от постоянните набези на сарацинските пирати. Местните набързо напуснали първоначалното си убежище - град Тарос. Явно нос Сан Марко не предлагал най – удачната защита. За това, те набързо заобиколили залива и се установили на новото си място. Като по – нов град, историята му спестила срещи с жадните за кръв римляни, варвари, бербери и вандали.

         Но бурния и свиреп нрав на жителите му спомогнал, щото в Средните векове, почти цяла Сардиния била под тяхно управление. Което разбира се спомогнало за разцвета и благосъстоянието на града. Католическата църква взела своето и се отблагодарила с построяването на много, впечатляващи с размерите си и пищност църкви и катедрали. Няма да ги изброявам, защото не са една и две.

         Като се мине през вдигнатата през 1290 г. „Кула на Свети Христофор”, та се стигне до завършената през 1634 г. църква „Свети Доменик”. И поне дузина между тях. Удобното е, че всички те се намират в старата част на града. И при добро желание, могат да се посетят в рамките на един ден.

         Между многото видни личности, и национална героиня, се отличава колоритната Съдия Елеонор. Тя дълги години раздавала правда и мъдри съвети. Явно, и на времето, да си съдия е било далавера. Защото Елеонор поела занаята от баща си, и с годините фамилната власт се разпростряла почни над цяла Сардиния. Нищо не се случвало без тяхно одобрение. Родена през 1343 в Каталуния, била дъщеря на Марианус от Арбореа – западна Сардиния. Както си му е редът, за да запази власт и владения, татко й я оженил за мастит големец от Геноа. Но нашето момиче не било глупаво. Наследило постта от баща си, и смело се гмурнало в правосъдната мъгла. Бракът й осигурил мир и спокойствие за следващите 20 години. И имала достатъчно време за градивни инициативи.

         Елеонор създала Carta de Logu – нещо като Наказателен Кодекс, който влязъл в сила през 1395 г. Той определено бил изпреварил времето си, защото просъществувал чак до 1861 г. Когато островът се присъединил към Италия. Не напразно Съдия Елеонор и днес е почитана като една от най – видните и героични личности по тези земи.

         Но мен ме чакаше път. Отделих няколко дни на кули, катедрали и църкви. И обилно поляти с бира морски деликатеси. На 4-тия ден отблъснах, и поех на юг, към Кбляри. Докато стигна до пролива между островите Сан Пиетро и Сан Антониоко, доста се замислях дали да не се върна. Нептун определено не беше на кеф. Мистрала мощно подпираше десния ми борд. С доста зор преминах пролива и завих на изток. За щастие вятърът и вълните бяха попътни, скоростта прилична и на няколко пъти винтът изсфистя във въздуха. Но пък от друга страна доста бързо стигнах да следващата спирка – Марина ди Капитана.

         Отново чистота, спокойствие и усещане за чужда планета. И тези убийствени залези зад кулата на Пула. На другия край на залива, където сред античните руините, Средиземноморието е такова, каквото е било някога.

КБЛЯРИ

Свидетелства за първите заселници датират още от праисторически времена. Явно и те са оценявали по достойнство обширния и добре защитен залив. Трудно е да се каже, че градът е създаден от някоя определена нация. Още в 8 – ми век пр. Хр. финикийците, верни на търговския си дух усетили преимуществата на близките лагуни и започнали строеж на малки селища. Едва след тях, Картагенците урбанизирали района и градът започнал да придобива по – цивилизован вид.

         На хоризонта се появили римляните, и както вече знаете, първо изравнили Картаген със земята. През 238 г. пр. Хр. се върнали в Кбляри,но постъпили по - градивно. Високо оценили стратегическите параметри на пристанището и след като надлежно го укрепили, се заели с града. Прибавили течаща вода, тротоари, градски площади, павирани пътища и улици, складове за сол и пшеница, и...ново гробище.

         Византийците също се отбили, но не били прието радушно. Заместили ги Готите, ама след това пак били прогонени от Византийците.

         Но и те не били последни. Успоредно с навлизането на католицизма, градът преживял период на разцвет и благоденствие. След време тосканците от Пиза се завъртяли наоколо, провели няколко битки и останали. За кратко. Срещу религиозно влияние в Испания, видния интригант Папа Бонифаций VIII харизал Сардиния и Корсика на Джакомо II от Арагон. Той изпратил мощна флота, но след няколко раздумки, мирният договор бил подписан и се избегнало проливането на кръв.

         След това се заизреждали кой ли не? Англичани, холандци, австрийци, французи, италианци...

         И всички те са оставили частица от себе си в Кбляри. Един изумителен град пропит с много екзотика и турболентна история. Място, който трябва да посетите! Доверете ми се!  

         Но но мен ми оставаха още хиляди километри път. В Марина ди Капитана се забавих доста, защото исках да направя преход направо до Сицилия. Щях да съкратя много път, но времето не ми позволи. Тогава реших да отида до Ла Галета, на западния бряг и от там да пресека морето до Анцио в Италия. С мъка на сърце напуснах това лоно на спокойствие, лазур и много история. Прехода отне около девет часа и следобеда пристанах в простанището. Доста занемарено и с изгорели светлини на входа. Но за сметка на това – безплатно. Пак трябваше да изчакам няколко дни за хубаво време. Щом не плащах, това ме устройваше. Защото ми казаха, че ако бях предпочел някоя марина по – насевер, яко щях да се изръся. А там беше архипелага Мадалена. Рай, който могат да си го позволят само най – богатите. Не напразно на остров Порто Ротондо е и вилата на Берлускони. Не е глупав Силвио! Знае къде да отмаря!

         Но той ми беше последна грижа. Предстоеше ми преход до Анцио. Нови 300 километра в открито море, и една много неприятна среща с огромен делфин...

Георги Джендов

 

        

 

 

 

НА БАЛЕАРСКИТЕ ОСТРОВИ

Ибиза

След тревожното „Карай, полека – лека!” излязох от марината на Дения и се отдадох на милостта на морето. Лазурът и топлата прегръдка на морето не успокояваха много-много вълните. Беше си бурничко. Отново се сблъсках с това, което наричах „мъртва вълна.” Явно в Средиземно море съществува някаква вторична турболенция. Защото всеки 20 -30 минути, от приятната скорост от 40-45 км/ч, вълната ме връщаше на 10-15 км/ч. Много досадно, и нищо не можеш да направиш. Само стоиш, и чакаш морето отново да те пусне. Още в Алмаримар ме предупредиха за този странен каприз. Феноменът изчезна чак след Кротоне, на път за Корфу.

Когато подхождате към Ибиза от запад, задължително трябва да преминете между двата фара северно от островчето Espalmador. Не се престраших да мина напряко през някои от тесните проливчета. Камъните изглеждаха откровено недружелюбни. В отсечката до пристанището на Ибиза много внимавах да не ме прегази някой от мощните фериботи – катамарани на Балеарската корабна компания.

Още преди да се появи входа на пристанището, се белна крепостта на стария град. Явно, тукашните се грижат добре за нея и от време на време ѝ удрят по някоя замазка. При този основен поминък, трябва да умееш да гъделичкаш приключенската романтика на пълчищата туристи.

Избрах си марината Puerto Ibiza Nuevo. Приятна, чиста и с всички екстри. Заслужаваше си 20 – те евро за вечер. Градът бе близо и след слалом между мултимилионерските яхти, /повечето руски/ и влажния аромат на морето, пристигнах в стария град. В сянката на античната крепост, времето и пространството се сливат и ви отнасят далече, далече през вековете.

ИСТОРИЯ НА БАЛЕАРСКИТЕ ОСТРОВИ

Както в Испания, така и на Балеарите, първите хора се появили хиляди години преди Христа. Археологическите разкопки доказват тяхното присъствие от преди повече от 3500 години.

През 654 г. преди Новата ера Картагенците открили Ибиза и основали града. Картагенците всъщност са Финикийци, но приели това име от главният си град Картаген, чиито останки лежат в днешен Тунис. Като хора открили парите, те бързо превърнали града във важен търговски център. Островът се прославил с „бялото” си злато – солта.

Днес неща, които имаме за даденост, на времето са били рядка и ценна стока. Незначителни за нас неща, като стафидите на Дения и солта на Ибиза, тогава много са спомагали за разцвета на тези древни градове. Е, да не забравяме виното и маслините.

Още от древни времена богатството и просперитета са привличали чужди погледи. По някое време, римляните се завъртяли наоколо и усетили далаверата. Но за всеки случай, решили първо да се разправят с Картаген. По време на Пуническите войни го изравнили със земята, и някъде около 123 г. пр. Хр. се върнали. Завладели Балеарите и веднага кеширали новата си придобивка. Нарекли градът Евусус и без да губят време, пренасочили печалбите към Рим. Веднага трябва да отбележа, че същата съдба сполетяла и останалите два острова – Майорка и Менорка. По всеки от тях има достатъчно следи от Римското владичество. Но понеже великодушието е право на силния, римляните не се поколебали да инвестират в новите територии. Доказателствата са многобройни – копия на монументални римски статуи, мостове, укрепления, постройки.

Но както знаете, Римската империя не била вечна. Между 5-ти и 9-ти век настъпила огромна пустота в хронологичната история на островите. Някъде около 465 г. наоколо се появили разни типове като Готи, Остготи, Вандали, Бербери и тем подобни. Те не били особени фенове на писаната история и вежливите обноски. И тяхното присъствие не ражда красиви спомени. Тези тъмни за архипелага времена малко попросветнали когато се появили Византийците и през 534 г. направили островите част от провинция Сардиния.

Колелото на историята отново се завъртяло. През 902 г. за добро или лошо, дошли арабите. И взели, че останали 500 години. /Защо ли ми е толкова познато?/ Но ония араби не били като днешните. Да не забравяме, че на времето те са дали много от знанията на света. При тях настъпила епоха на разцвет и благополучие. Поради тази причина островите се оказали апетитни и за някои други хора.

През 1229 г. кралят на Арагон Хайме I ударил по масата и присъединил островите към Испанската Корона. Но от това не последвало кой знае какво. Както ги присъединил, така и ги забрави. Единствената му заслуга е, че укрепил няколко от крепостите по островите. През следващите турболентни векове редовни „гости” били пиратите от Северна Африка. Местните видели, че помощ от „Голямата земя” не могат да очакват и взели нещата в свои ръце. Измислили специален модел църкви, които повече приличали на бойни кули, и качили тежките топове по плоските им покриви. Тези църкви или кули, наречете ги както искате, опасвали целите острови. Били в пряка видимост една от друга, и при забелязването на кръвощадните натрапници, се пускали огнени сигнали. Само за час населението знаело какво да прави. Сиреч, жените и децата в гората, мъжете при топовете.

Но ако не си падате по зяпане на каманаци, а по нещо по- прозаично, нощен живот например – Ибиза е вашето място. Потвърдени са предположенията, че тук са най-яките дискотеки отсам Гринуич.

И двете занимания ми бяха интересни, но ме чакаше още много път. След като подишах от древната история, чух топовните гърмежи и звънът на саби и ятагани, взех картата и си начертах следващия курс. До Майорка, или по-точно марина Ла Рапита.

Майорка

Отплавах доста рано, морето бе по-благосклонно и около обед се материализирах във въпросната марина. На другия ден времето нещо се поразвали и се наложи да поостана известно време. Поне си купих нова радиостанция.

Марината и прилежащото ѝ селце се намират на 70 км от столицата Не ми се разкарваше до там, но „маринеросите ” горещо ми препоръчаха да посетя символът на града – катедралата „La Seu”, което в превод от испански означава „светлина”. Идеята за нея дал крал Джеймс I Арагонски през 1229 г.Строили я близо 400 г./?!/, и готическата постройка станала напълно завършена чак през 1601 г. Друга забележителност е разположеният на хълма в близост до Палма де Майорка, замък Белвер (Bellver Castle). С огромна площ и кръгли кули, той е бил построен през XIV в. от Джеймс II Арагонски.

Отдадох се на пасивна почивка, но още на втория ден разбрах, че ще напусна това място със смесени чувства. Хората бяха вежливи, учтиви и слънчеви. Имаше и скъп ресторант, и моряшко капанче. Отлично заредени магазини за морска екипировка и няколко евтини супермаркетчета. Чистота, свеж въздух и спокойствие. Но щом разбрах, че за да ползвам тоалетната, банята и помещението за пране, трябва да мушна едно евро в апаратчето до вратата, стана ми обидно. Явно бях попаднал на някакви измекярени селски тарикати. Защото да плащаш 31.50 евро на вечер, а да ти искат евро за нещо, което навсякъде другаде е включено в цената…съгласете се – идиотско е.

Единствения приятен спомен от Ла Рапита ще ми остане деликатес, който предлагаха в ресторанта. Калмарите са живородни мекотели и когато ги ловят, много от женските са бременни. Местните ги изкормват и вземат неродените зародишчета. В кухнята ги измиват добре, и…хайде във фритюрника. Наистина, звучи доста варварски, но пък е страшно мезе за бира.

На 5-ия ден издебнах в погнозата да не пише „морехада”, сиреч, „разваляне” и с мръсна газ се изнесох навън. Не знам какви са цените в другите марините на Майорка, но следващият път, ще я пропусна! Е, това си е мое мнение. Но изглежда 12 милиона туристи не мислят така, щом долитат всяка година…

Менорка

Морето наистина беше полегнало и мъртвата вълна ме навестяваше по-рядко. След около седем часа, /повечето без земя на хоризонта/, подминах нос Punta Binibėquer и в сянката на островчето Illa de L’Aire свих на север.

Пристанището на Махон е гадничко местенце. Нещо като дълго устие на пресъхнала река. Налага се огромно внимание.Движите на зиг-заг, заобикаляте всевъзможни морски знаци, острови, островчета, понтони и много местни корита, които си карат като си искат. Най-накрая фиксирах колонките за гориво и се пришвартих. Беше почти пет часа, и „маринерото”, весел островен мързелан отложи зарядката за следващата сутрин. От многочасовото тръскане бях като пребит и това ме устройваше напълно. В тази връзка, запомнете: романтиката в морето, е само по филмите. Истината е съвсем друга!

Не знам кой, какво ви е говорил за Ибиза и Майорка, но за мен Менорка ще си остане бисерът на Балеарите. Тихо, уютно и неземно. С безкрайни кристални плажове и малки екзотични заливчета. Кървави залези и оглеждащият се в небесата лазур на морето. Със запазените топове на стария морски гарнизон на входа на пристанището. С кокетно накацалите къщички по склоновете към водата. И тези постоянно влизащи и излизащи презокеански лайнери. Бяха огромни. Горните им палуби, сателитните антени и радарите стърчаха над къщите край тесния канал. Гледка, усещане, атмосфера, които ще помня цял живот. Повярвайте ми, не ми се тръгваше от там.

Историята на Менорка не се различава от тази на останалите острови в архипелага. Но затова пък, има една любопитна история.

През 18 век се водили люти битки за завладяване на острова, чийто главен град тогава се наричал Маон или Майон. Смята се, че точно тогава се родил прочутият сос. През 1757 г Маон бил превзет от французите под командването на херцог дьо Ришельо. Но на свой ред пристигнали англичаните. Както си му и редът, те го обсадили и настанал глад. Единствените продукти, останали в изобилие били яйцата и зехтинът. Когато на херцога му писнали омлетите и пържените яйца, той наредил на готвача си да приготви нещо „по-така”. Готвачът не загубил присъствие на духа и забъркал жълтъци със зехтин. Така, без да иска приготвил въпросния сос. Той внесъл приятно разнообразие в менюто на капризния аристократ. Сосът бил наречен ‘Маонски’ (Майонски) – по името на града. За по-кратко, започнали да го наричат майонеза.

Предстоеше ми най-опасния преход. До Сардиния. На 500 километра, точно на изток. Няколко дни сателитната прогноза не даде хубаво време. Един следобед минах покрай офисът на марината и мернах данните за през нощта. Видях ги и си казах:”Защо, не?”

До сега бях правил само дневни преходи. Пътят до Ористано, на западния бряг на Сардиния щеше да е около 12-13 часа. Пак щях да пристигна през деня. А от Менорка до Сардиния е само море. Без никакъв остров. Върнах се на яхтата. Хапнах набързо и положих глава за час-два. Станах към 23.00 ч. Пих кафе, а за през нощта приготвих още близо литър. Около 23.00 ч пристанището беше пусто. С огромно внимание се изнизах по обратния път през понтоните и островчетата. Морето се откри пред мен и не без огромна доза адреналин в кръвта поех напреде в нощта. Въобще не предполагах каква среща, в 2.30 през нощта, на средата на нищото щях да имам.

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com

Уважаеми приятели,
Получих публикуваните по - долу и меко казано "критични" коментари към материала ми за Испания. Изпратени са от хора, които от много време живеят там, и познават страната по - добре от мен. Те в голяма част са верни. Нещо за което, моля, да бъда извинен. Не съм живял в Испания. Прекарах там само 10 - 15 дни докато времето ми позволи да премина през Кабо де Гата. Който живее там, знае за какво става дума. Впечатленията ми са само от лични наблюдения и от инфото, което получих от Крис - англичанин и собственик на яхтата и Алберт, холандеца - брокер.
От друга страна голяма част от пътеписа е дирекнто свалено от първата част "Испанска смърт" на книгата ми " Ръководство за наемни убийци". Там разбира се, съм си позволил по - волна авторова фантазия. Нещо, което смятам, че е допустимо в художествената литература.
Но отново моля, това осцилиране около строгите факти и действителността, да ми бъдат простени!
Благодаря!

Коментар първи.

Ако искаш да си сериозен и достоверен,вземи да поживееш малко по местата , за които пишеш и тогава разказвай.
Днес прочетох в последния ти пост абсолютни глупости за Испания и възмутен е най-малкото,което мога да кажа.
Живея в Испания от години и я познавам много добре и това,което прочрох при теб за тази райска страна са меко казано твои си измишльотини.
Вземи се оправяй и не пиши глупости.

Коментар втори.

Ааа нещо не съм съгласен с теб.
1- Малага е доста красив град, ама трябва да имаш очи да го видиш.
2- Лятото духа вятър по почти цялото крайбрежие, нормално, а за мръсотията- испанците са си цигански народ, цапат здраво, добре че местната "Чистота" е на ниво и постоянно поддържа...но не и е никак лесно..
3- Гореспоменатите от теб затворени и празни комплекси не съществуват. Т.е. комплекси много, но не и празни. Знам, защото живея тук, в района, и съм добре запознат с него по една или друга причина.
4- Арестуваха за коупция кметицата на Марбея, не на Малага, освен това излежава присъдата си, нещата не са баш както ги твърдиш.
А относно английският- не че не учат, учат, ама по отношение на езиците испанците са безкрайно тъпи...просто не им се отдава. Това мързела...
А колкото до цените на жилищата- по целият бряг са такива, така че споменатите от теб 150 хилядарки не са нещо необичайно. Е малко по-високо от средното за околноста, но комплекса за който говориш се води лукс.
A относно плажовете си адски прав. Всяка година ги насипват ивсяка зима вълните отнасят насипаното...няма начин... Но към Дения и нагоре има прекрасни плажове. Е нямат климата на Малага, нооо...
А самата Дения...прекарах няколко дни там, прекрасно местенце.

От Испания до Гърция. През Балеарите, Сардиния и Италия. Двадесет и две пристанища и марини. 5000 километра открито море и нощни преходи. One on board!

         Лятото ми се наложи да докарам до Гърция седем метров “FLETCHER 22”. Разкошно корито с всички навигационни екстри. Приключение изпълнено с много емоции, риск, незабравими преживявания. И много,много адреналин!

         След многочасовия транзитен престой в Цюрих, Еарбъса ме достави на летището в Малага. Нищо особено, като самия град. Ако нямате спешна работа, просто го подминете. Вятър, прах и мръсотия. Разликата между Гърция и Испания е убийствена. И най – малкото курортно селце в южната ни съседка е сто пъти по – приветливо, търговско и екзотично от този мрачен град. За това, гледах по – спешно да го напусна.

         Почти по целия път от Малага до Алмаримар сте обкръжени от сивия полиетилен /там са сиви/ на тамошните оранжерии, в които се отглеждат характерните за този район на Испания гигантски чушки и камби. Първите, с дължина близо половин метър, във вторите спокойно може да въдворите кило - кило и половина кайма. Проблема за работниците само е, как да различат готовите за бране зеленчуци от тези, на които още не им е дошло времето. Занимание не особено просто, като се има пред вид, че вадят по 7 /седем/ реколти на година.

         Почвата която се използва в „пластиците”, е разредената с плажен пясък рохкава пръст. Това до голяма степен обяснява не особено приятният цвят на крайбрежната ивица. С очите си видях огромни камиони да изсипват вулканичен прах по плажовете на Малага.

         Разстоянието от Малага до Алмаримар е около 180 километра супер магистрала. Веднага ще ви направи впечатление, че почти по цялото си протежение тя се съпътства от поне едно, почти успоредно шосе. Много често две. Тези строени в различни времена пътни артерии, всъщност афишират растящият стандарт и възможности на държавата. Полупустинният път в далечината сигурно е строен преди 100 - 200 години. Между него и магистралата ще забележите още един, може би на 30-40 години. И най – отгоре, бързите ленти.

         Фондовете на ЕС са сериозна работа. Стига да знаеш как да ги оползотвориш. Испанците явно владеят това упражнение до съвършенство.

         Другото, което изумява, са безбройните жилищни комплекси от затворен тип. Навсякъде покрай брега. Блестящи, луксозни, супермодерни. Построени, оградени и оставени. Просто така!

         И децата в тукашните детски градини знаят, че са строени с пари на руската мафия. Като инвестиция от спечелените им с много кръв и куршуми пари. Защо точно в Испания – не е много трудно да се досетите. Навремето Испанската Комунистическа Партия, която и в момента има силни позици в страната, подържаше крепки другарски отношения с КПСС. Огромна партия с внушителен апарат. Защо ли ми се струва, че по време на Перестройката, някой далновиден водач на руският ъндърграунд, не бе поканил на обилно полята с водка и черен хайвер вечеря, /и свежа плът, разбира се/ някой от скоропостижно останалите на улицата шефове на Отделът за Испания и Португалия? И му е направил предложение, на което той не може да откаже. След това няколко телефонни разговора, посещение на място и ...Воала!!!

         Корупцията е второто име на Испания – от векове насам. Затова е разликата в стандарта на живот между Северна и Южна Америка. А нали първо е била завладяна южната част на континента?

          Кметицата на Малага, която преди години бе арестувана за корупция, така и не стигна до съд. Има си хас! Толкова милиарди стоят зад нея!

         Другото което прави впечатление е, че така построени, за тези комплекси от затворен тип трябва да се плащат данъци. Всяка година. За такова колосално строителство и данъците сигурно са колосални. Но едва ли и 10% от апартаментите в тях са разпродадени.

         Тогава каква им е далаверата на братята – няма яснота! Уж перат пари, а се набутват още повече. Пък и тази световна криза! Испанския пазар за недвижими имоти колабира само месеци след задокеанския си събрат.

         След няколко малки градчета с архитектура, бит и нрави от времето на Франко, пристигаме по предназначение.

         Хотел Алмаримар - /www.hotelalmerimar.com/, шикозно, отнето от морето парче рай. Ултимативен лукс, много пари и персонал, който не говори пукната дума английски.

         Явно, испанците още не могат да преглътнат унизителното разбиване на „Великата” си Армада през 1588 г. и катастрофалната загуба при Трафалгар през 1805 г.. От два пъти по-скромната флотилия на адмирал Нелсън. Досетих се, че да накараш испанец да учи английски, е все едно да накараш българин да учи турски.  Дълбоките язви на унижение и поруганите национална чест и достойнство трудно зарастват. Остават дълбоки рани на гняв, обида и ярост в душата и съзнанието на потърпевшите. За тяхното лечение, са нужни векове.

         Подадох личната си карта на високия, елегантен и мургав испанец. Рецепциониста бе единственият говорещ островния език. Всеки ден един и същ. Той явно, или беше вечен, или караше само дневни смяни. Май и двете!

         Изчаках принтера да изплюе сметката и получих магнитна карта, без която не можех да включа и осветлението в стаята. Камо ли да влезна в нея. Стъклените търбухчета на трите външни асансьора, гордо се оглеждаха в изкуственото езеро с водоскоци в центъра на впечатляващото със своите размери фоайе. На масички от дървени сплетки с огледални плотове бяха насядали разни госпожи и господа от северните ширини на континента. Край тях мързеливо се бяха килнали сакове със стикове за голф, и чакаха да бъдат изтърколени. Или до стаите си или до самото игрище. В зависимост от това, колко рано са изтрезнели притежателите им?.. 27 дупки – впечатляващо! 

         Спрях за миг и обхванах с поглед цялото фоайе. Вдигнах очи на горе, където на височината на почти седем етажна сграда се бе разпънал стъкленият покрив на огромния атриум. Само между рецепцията и бара разстоянието се приближаваше до 100 метра. Яко!

         В стаята, мушнах магнитната карта в слота и електричеството оживя. Завъртях висящият от външната страна на вратата знак на : „Не безпокой” и хвърлих саковете на леглото формат Майкъл Джордан. Бавно влезнах в банята. Под гигантското, заемащо цялата стена огледало ми се усмихнаха флакончета с мазила, шампоани, паста за зъби, автършейфове, одеколони, четка за зъби, за уши и някаква друга, чието предназначение не ми стана напълно ясно. Имаше и дамски превръзки. Снежнобелите хавлии бяха поне два пръста дебели. Създадената от английските туристи традиция повелява, на изпроводяк  да си отнесете поне една. Но за нас, като българи – две са добър спомен. След по-внимателно оглеждане установих, че мястото, на което съм застанал е само банята. А тоалетната – излъскана, ухаеща и примамлива, всъщност е отделно помещение. По бърза калкулация излезе, че само така наречения „санитарен възел” е с размери на боксониера от крайните квартали на София.

         След посещението в банята надникнах в миниатюрният хладилник с не толкова миниатюрен асортимент, и с цени обратно пропорционални на миниатюрната разфасовка. Но при цена от 70 евро на вечер, какво пък? Посегнах вътре.

         Сигурно вече се досещате, че бях дошъл да купувам яхта. Открих я в мрежата. Цената бе добра. Fletcher 22, 170 коня турбодизел YAMAHA, модел 2003. Пътна скорост 45 км/ч, максимална 60 км/ч. С пълна електроника,  на 150 часа. Все едно, кола на 15000 км. За това, след споменатото посягане в миниатюрния хладилник и задължителното посещение на нощния бар, където ядките са в изобилие, и безплатни, на другата сутрин се материализирах в марината - Пуерто Депортиво Алмеримар /http://www.almerimarpuerto.com/Тя също бе отнета от морето. И построена със средства от горе споменатия контингент. Стройни суперлуксозни блокчета с басейни на покривите. Най – евтината гарсониера – 150 000 евро.

         Наредените като на изложение яхти от всякакъв клас, тип и дължина, караха сърцето ми да пропуска по някой и друг удар. Пред почти всяка от яхтите, на зазидана в кея метална тръба, бе бодната сателитна чиния. Глезотии? Да, ама не! Имат си пари хората – знаят как да си угаждат.

         В марината за сума от 60 000 до 110 000 евро може да се купи яхтена стоянка за вечни времена. Не мислете, че предлагането е в изобилие. Защото за още почти толкова, можете да си купите и закотвите свое корито. И да живеете на него. Или да прекарвате незабравими, екзотични ваканции. Вие, вашето семейстно и приятели.

         Испания е, все пак, не е Свети Влас!

         Отделно, че в съседния Супермаркет /не от най-евтините/, половината от цените са по-ниски от тези в България. Няма да ви споменавам какви заплати вземат там, за да не ви втрисам съвсем. 

         В офиса на брокера се запознах със собственика – Крис, образ от Уелс, който живееше повече от 180 дни в годината в Испания, за да не плаща данъци на Нейно Величество.

         На другия ден направихме пробно кръгче, но аз отказах да карам. Предишната нощ доста се бях застоял в бара. Парите вече бяха преведени в банката, която се намираше на самия кей. Колко удобно! Договорът се подписа. Парите смениха ръце, и аз се оказах горд собственик на въпросното бижу.

         До тук, добре! Но все още се намирах в Испания. А ми предстояха над 5000 км. Нарочно използвам „километри”, за да не обърквам незапознатите с морските единици читатели.

         Трябваше да стигна до Гърция, а най-големия проблем се оказа само на 100 километра източно.

         Кабо де Гата. „Бермутският триъгълник” на Европа. http://www.cabogata.com/Там се срещат топлите ветрове от Африканския бряг – на някакви си 200-250 км и идващите от север по-хладни въздушни маси. Вдига се убийствена вълна. Не една и две яхти лежат на дъното пред носа. Заедно с пътуващите в тях. Наложи се да чакам 3-4 дни. Положението спаси английската кака. Собственичка на магазинчето за морска екипировка втора ръка. От нея купил морски алманах за цялото Средиземно море. Без такова четиво не си и помисляйте да показвате нос зад пристанищните фарове.

         На третия ден, тя ми заяви: „Джордж, утре е твоят ден!”

         Джордж точно това и стори. Вечерта си легна рано, сутринта стана рано. И направи най-левашкото излизане от марината. Не прецених добре посоката на вятъра. Освободих въжетата в неправилен ред, и яхтата се понесе точно където не трябва. За щастие, никой не видя тези мои нескопосани изпълнения, и  без някакви видими поражения за другите корита се отправих навън.

         За това, помнете едно: следете посоката на вятър и внимавайте с последователноста при отдаване на въжетата. Иначе, лошо! Вашта яхта може да струва 30 000 евро. Но не знаете другата, която ще ударите, дали не гони милион. Тогава, по-добре скачайте във водата и хващайте гората!

         Както и да е, минах Кабо де Гата нормално, с едни добри 45 км/ч. В ранния следобед влезнах в пристанището на Гаруча. /37є10`.8N, 01є48`W/. За това пристанище нямам какво по-специално да споделя. Само го избягвайте ако вятъра е югоизточен. На другата сутрин, ободрен от тътена на мощните самосвали, засипващи новият кей се отправих към Дения. Но не биде!

         Точно, когато преминавах между двата острова: Де ла Фараон с пронизващата го живописна пещера и Исла Гроса, внезапно ми замириса на нафта. Обезумял от страх изключих двигателя. Проверих двигателя, тубите с резервно гориво...Нищо! Успокоих се и понечих да включа отново двигателя. Пак нищо! Помислих си, че нещо се е повредило. По мобилния се обадих на Крис. Той ме прехвърли на Алберт – брокера. Така няколко път си ме прехвърлиха един на друг. И аз вече зачаках да се разбия в скалите до безкрайния плаж. На километър – два минаха няколко парусни яхти и реших да им сигнализирам. Само дето си изхабих ракетите. Тогава, чакайки безславния край на своята псевдо Одисея видях местно рибарско корабче, което се приближаваше от открито мире. С викове, крясъци, и по български обичай – с псувни, успях да привлека вниманието им. Нямаше смисъл от познания по испански. Ошашавената ми физиономия говореше достатъчно красноречиво. След като се обадиха на марината отсреща, и се разбра, че помощ не се очаква, започнаха да приготвят въжета за да ме изтеглят на буксир.

         По стар шофьорски навик бутнах ръчката на „Неутрално”. И, о-о-о, чудо! Машината тръгна. Рибарите попитаха какво става? Само тъпо повдигнах рамене:”Бах ли мааму?”

         Разбрали, че съм българин, набързо прибраха въжетата, изгледаха ме подозрително и с мръсна газ се отправиха към марината.

         Оказа се, че в паниката си, когато съм изключил двигателя, не съм поставил ръчката на „Неутрално”. Затова и той не е запалил. След време разбрах, че и в някои от последните модели автомобили го имало същия номер.

         Минах по тесния канал и се пришвартих до колонките за гориво на Пуерто де Томас Маестре./САЙТ/ По всички правила би трябвало да поискам разрешение за влизане в марината. Не го правих по две причини: Първо-радиостанцията ми не работеше,/купих нова чак в Майорка/, второ: ако поискате разрешение, в 90% от случаите ще ви отговорят, че нямат свободни места. За това, първо заредете с гориво, нещо което не могат да ви откажат. И чак тогава падайте на колене, и се молете за нощувка – две. Щом вече сте вътре, не могат да ви изгонят. Има неписани морски закони.

         Заредих, появи се една очарователна „маринеро”. Къде на колене, къде с кутийка Кока Кола я придумах да се обади в офиса на марината. Намериха място. Май помогна и най-очарователната усмивка, която успях да произведа след тези кошмарни преживелици.

         Разрешението бе дадено, и момичето вече ме чакаше на предназначеното за мен място. Излишно е да казвам, че вместо на преден, след нежно разбутване на съседните корита, моето пристана с кърмата към кея. Хората ме гледаха много странно, но след като им казах, че това ми е второ приставане, се разсмяха и с широки жестове посочиха 25-метровите яхти. Сиреч:”Хабер си нямаш, тия как пристават!”

         Почувствах се поласкан и по чорапи, по пътя към офиса – за да си представя документите - попитах къде има студена бира. Същия широк жест! Тогава фокусирах, че където и да погледнеш извън оградата, беше пълно с кокетни малки ресторантчета. Със съвсем прилични цени.

         Оформих пристигането си, платих за две вечери, наденах потник, маратонки, и се отдадох на заслужената пенлива течност. Плюс морски дарове! Много се изкушавах да си поръчам омар от внушителния аквариум. Но реших да го давам по-скромна. Все пак бях в началото. Оставаха ми още хиляди километри.

         Получи се доста дълга нощ, и към 11.00 на другия ден реших да поосвежа глава по ивицата западно от марината. Такова чудо не може да се види другаде. Езерото Мар Менор /САЙТ/впечатляваше с размерите си. Поне 15 на 10 км. То се е образувало от пренесени от морето пясъчни наноси. На дъното му лежат много кораби от финикийско, гръцко и римско време, които са пренасяли сребърни слитъци и амфори с всевъзможна стока. / Не е лошо да си иманяр по тези места!/ Когато пристигнали, арабите започвали да го ползват предимно за риболов. След тяхното прогонване, то станало обект на постоянни набези от страна на северо-африканските пирати. За да го предпазят, Император Чарлз и неговия син Филип ІІ наредили построяването на три дървени бойни кули на пясъчния ръкав – La Manga. Историята не посочва технологията за тяхното построяване, но явно е била доста странна. Защото по време на Средновековието доста гора е била бастисана. Следите от тази люта сеч са налице и сега. От север и запад в езерото се оглеждат брулените голи склонове на планините Колумбарес, Ескалона и Картагена. Тъжна картина, единствено ободрявана от губещите се в раннолятната омара екзотични Исла дел Барон и Исла Пердигуера. С тях, то изглежда като излязло от приказките. Огледалната повърхност отразява нежният пух на невинните облачета. Тази безбрежна идилия се нарушава единствено от ниско прелитащите бойно F 15. От набиращата се в северния край на езерото военна база на НАТО. Но и техния рев не може да се сравни с врявата на испанските туристи – пенсионери, регулярно доставяни от огромни автобуси и директно разпределяни по туристическите корабчета. Но не можем да им се сърдим. Ценят си природата хората! А в случая, Господ е бил много на кеф, когато е създал тази райска комбинация от лазурно море, къпещо се в облаците езеро, и дълги, девствени и незастроени /поне засега/ кристални плажове. И много, много история!

         След няколко дена мотане, съзерцаване и очакване на подходящи условия, се изнизах от споменатия канал и се отправих към най-далечния нос, който се виждаше на хоризонта. Когато се движите покрай берега, не винаги е необходимо да си чертаете курса на картата. Само се насочвате от нос към нос. Трябват ви единствено координатите на пристанището, към което плавате.

         Град Дения е разположен в Северна Коста Бланка. Планината Монтго е свидетел на възникването на града. Има свидетелства, че в околностите му е кипял живот още по времето на Неолита. По- късно върху тези селища гърците основали своята колония Хемероскопион. Както си му е редно, в 3 век преди Христа пристигнали римляните. Обявили статут „civitas stipendiaria”, сиреч, град завладян против волята си. Кръстили го Дианиум и веднага наложили данък „евентуално неподчинение!?” И тяхното присъствие се доказва от постоянно откриваните артефакти. Очевидно целият район се е оказал под подходящо робство, защото има безбройни доказателства за разцвет, просперитет и охолство през този период. И всичко това заради великолепното пристанище, естествено гушнато в полите на планината. Място, където  търговията и имперските флоти са се срещали, въртели далавери, и здраво са се забавлявали.

         Мюсулмантския период на Дения също се отличава с разкош и разточителство. И през 11 век градът е провъзгласен като Кралство Тǎйфа. Като такова, става едно от най-важните в Испани и управлява земите от Марина Алта, чак до сегашното Аликанте, части от Мукрия и Балеарските острови. Дори и след християнтското завладяване, градът си остава стожер на района и по-късно на Маркизатът на Дения.

         Все пак просперитетът не се дължи само на удобното пристанища, а и на неспирната търговия със стафиди, Обилно виреещото в региона грозде, става източник на тази използвана още от древността вкусотия. Така през вековете пристанището и стафидите стават основните източници на богатство за местните. Но истинският разцвет на района идва заедно с развитието на туристическата индустрия. И желанието на богати европейци да открият слънчево място за своите летни вили.

         Няма нищо чудно, че след време много от тях се местят за постоянно в Дения и Коста Бланка.

         Ами, освен „Браво!”, не виждам какво друго можем да им кажем на хората. Защото когато пристанах в марината, повярвайте ми, помислих, че съм на друга планета. Не се шегувам! Милионерските яхти ми се видяха като космически кораби. В сянката на планината, промишлена машина за почистване на вътрешни помещения, почистваше алеите и плочките между палмите. Ей, бога ми, защо не видях и един фас, едно листо, една хартийка или изплюта дъфка по земята, бе!

         Заредих с дизел и по чорапи отидох да платя за ден-два. Сладураните вътре много се изкефиха на моето шляпане, и ме изшляпаха с една доста сериозна тарифа за нощ. Явно съм направил физиономия, защото едното божествено създание се извини, че това е най-ниската тарифа - за корито с размери 14 на 4 метра. Аз бодро и подсказах, че моята е само 7 метра дълга. На което тя с извинително съжаление само повдигна рамене. Сиреч: „Ми, за си си купил по-голяма, бе сеньор!”

         Право беше детето. Веднага след като излязах от офиса, направих бърза инспекция. И установих – в радиус от около половин километър, моята наистина бе най-ситната.

         Беше като на друга планета! Почувствах се като някъде из Алфа Центавър! Срещу депозит от 30 евро ми връчиха магнитна карта и се отправих да огледам баните, тоалетните и помещенията за пране. Всъщност се оказа едно. Ама, какво! Хрумна ми скверната идея, вместо вечерта да се мушкам в яхтата, да положа глава тук. Ама пък, чак такава Ганьовщина...Кофти!

         Долу, в стройна редица се редуваха магазини за морска екипировка, брокерски офиси на най-световните фирми, с маса чистак нови яхти на площадките пред тях. Магазини за сувенири, за цветя, фирми за почистване и подръжка на яхти и ресторантчета – кое от кое по кокетно. Труден избор!

         След три дни морето малко се пооправи. Отидох да върна магнитната карта и да си прибера 30-те евро депозит. На изпроводяк един от „маринеросите” само ми пожела: „Карай полека-лека!” Беше разбрал от къде идвам, и къде отивам. Гледаше ме с поглед, с който се удостояват само онкоболни с установена фатална диагноза.

         Но аз, смело се метнах на лодката и отпраших към Ибиза.

         Предстояха ми още космически срещи!

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com

Райнхард Хайдрих

Reinhard Heydrich
(1904-1942)

Райнхард Хайдрих е вторият по важност след Хайнрих Химлер в нацистката организация SS. Наричан от нацистите "Русия звяр", а от останалите "Палача Хайдрих", Райнхард има ненаситна жажда за власт и е студен, пресметлив манипулатор без човешко състрадание, с водеща роля в изработването на плана по пълното унищожение на еврейската популация в Европа по нареждане на Хитлер.

Ранни години Роден в немския град Хале, близо до Лайпциг, на 7 март 1904 г., Райнхард Тристан Ойген Хайдрих е възпитан в културна, музикална среда. Баща му, Рихард Бруно Хайдрих (записан в музикалния лексикон на Хуго Риман: Хайдрих, Бруно истинско име Зюс, факт, който по-късно създава сериозни проблеми на сина му), е основател на музикалната консерватория в Хале и Вагнеров оперен певец, а майка му, Елизабет Анна Амалиа Кранц - завършила пианистка. Младият Хайдрих сериозно се подготвя за цигулар, развивайки голяма сръчност и доживотна страст към цигулката. Като момче той живее в изискан дом със семейството си с издигнат социален статус. Но младият Хайдрих е принуден да търпи нападките на училищните хулигани заради високия си като тоналност глас и заради факта, че е католик в един преобладаващо протестантски град. Тормозен е от по-големите момчета и заради плъзналата мълва, че в рода си има еврейски прадеди. Хайдрих обича да чете и често обсъжда с приятеля си Ерих Шутце книгата "Histoire de la civilisation" на Charles Seignobos. У дома майката му вярва в благотворното действие на суровата дисциплина и честия бой при възпитанието на сина си. Като резултат Райнхард е необщително, намусено момче, нещастно, но също така силно амбицирано да превъзхожда във всяко отношение. Като по-голям изпъква в университета и разгръща природния си атлетичен талант, печелейки по-късно награди като фехтовчик. От 1918 г. е член на Немския национален съюз на младежта. Твърде млад, за да участва в Първата световна война, след края й на възраст 16 години Хайдрих се включва в местния Freikorps (на генерал Меркер), представляващ дясна, антисемитска организация на бивши войници, опониращи със сила на комунистите в улични схватки. Хайдрих е повлиян и от расовия фанатизъм на Германския народен съюз за отбрана и настъпление, който прокламира превъзходството на синеоките и русокоси германци, сред които е и той смият. Райнхард с удоволствие се включва в тази антисемитска насилствена клика, но е принуден да я напусне заради преследващия го слух, че има еврейска кръв в рода си. През 1921 г. е сред инициаторите по създаването на националистически Германски народен младежки отряд. За повечето семейства в Германия поражението от Първата световна война донася социален хаос, инфлация и разорение. Това важи и за семейство Хайдрих. От март 1922 г. осемнадесетгодишният Хайдрих е в търсене на безплатно образование. Избира изпълнената с приключения и престиж кариера във военноморските сили и става юнкер в малкия, елитен германски флот (в Кил-Холтенау). За решението му да се насочи именно към военноморските сили вероятно влияние оказва и фактът, че приятел на семейство Хайдрих е "морският дявол" граф Лукнер. Райнхард започва службата си в екипаж 22. Служи в политическия сектор на разузнавателната служба в Балтийския флот. От 1924 г. е на крайцера "Берлин" под командването на Вилхелм Канарис, където проявява отлични математически и навигаторски способности. Тук той отново е тормозен. Сега Хайдрих е висок над 1,83 м., тромав, несръчен младеж, чийто глас продължава да е твърде висок, почти фалцетен. Юнкерите се забавляват като го наричат "козел", заради смеха му, и "Moses Handel", заради набедения му еврейски произход и необикновената му страст към класическата музика. След четири години и половина, на 1 октомври 1926 г., приключва успешно обучителният му период. От 1926 до 1931 г. се учи в морска свързочна школа, служи като офицер на морската станция "Остзее", на крайцера "Брауншвайг" и като флагман на "Шлезвиг-Холщайн". Хайдрих с упорство и постоянство в 1928 г. се издига до ранга втори лейтенант. Шегите и подигравките скоро престават, отстъпвайки на злобата и необикновеното високомерие на този млад мъж, който вече мечтае за чина адмирал. На 6 декември 1930 г. Хайдри се запознава с осемнадесетгодишната Лина фон Остен, чийто баща е учител във Фемарн. Още на втория ден от Коледа на същата година двамата се сгодяват. Своя годежна поздравителна картичка Райнхард изпраща и на една от бившите си приятелки, дъщеря на влиятелен фабрикант. Баща й иска от Хайдрих да се сгоди не за Лина, а за неговата дъщеря. Когато лейтенантът отказва, търговецът се оплаква на адмирал Редер. Хайхдрих е призован на Съд на честта, който решава (април 1931 г.) отстраняването му от морските сили заради "поведение неподобаващо на офицер и джентълмен". От решението на този съд не е останло писмено свидетелство. Може би това се дължи на открилата се по-късно възможност пред Хайдрих да заличи неприятните факти в досието си. До последно потърпевшият твърди, че освобождаването му от военния флот се дължи на политически причини. След провала на кариерата му във военноморските сили, годеницата му Лина фон Остен, ентусиазирана членка на нацистката партия, му внушава да се включи в движението и да се влее в редиците на организацията SS, която по това време главно се занимава със сигурността на Хитлер и наброява около 10,000 души.   Постъпване в NSDAP и SS На 14 юли 1931 г. 27-годишният Райнхард Хайдрих става член на SS в Хамбург (в NSDAP е постъпил месец по-рано, на 1 юни 1931 г.). Кариерата си в "Черния орден" Хайдрих започва като SS-щурман под номер 10120. На 26 декември 1931 г. в селската черква на Гросенброде се оженва за Лина фон Остен. Карл фон Еберщайн (по-късно SS-обергрупенфюрер) свързва Хайдрих с Химлер, новия райхсфюрер на SS, който търси подходящ човек за изграждането на разузнавателна служба към SS. На среща между двамата Химлер дава 20 минути на Хайдрих да напише плана си за бъдещето на разузнавателната служба. Райхсфюрерът е впечатлен от арийската външност на Хайдрих, самоувереността му и прилежният отговор на поставената задача, и му дава работата. Хайдрих пристъпва към изграждането на организацията за разузнаване, известна в началото под името "Abteilung-Ic". В края на 1931 г. за "SS-Ic" са наети две стаи на четвъртия етаж в сграда в Мюнхен на адрес Тюркенщрасе 23. Това е жилището на вдовицата и членка на NSDAP Виктория Едрих. Тя е засвидетелствала вярността си към партията на няколко пъти, като през периода на забрана на SA и SS в гардероба й се съхранява Кървавото знаме. Скоро Хайдрих получава чин SS-хауптщурмфюрер. На 25 декември 1931 г. става SS-щурмбанфюрер, а на 29 юли 1932 г. SS-щандартенфюрер и шеф на SD (Sicherheitsdienst - Служба за сигурност). През септември 1932 г. SD и Хайдрих се преместват в малка вила на Цукалищрасе 4. Хайдрих е обявен за водач на Sicherheitsdienst "C", а бюрото му се нарича "Zentrale Dienststelle des SD". Непоклатимата му решителност скоро превръща организацията в обширна мрежа от информатори, която разработва досиета за всеки евентуален противник на Хитлер, ръководи вътрешен шпионаж и събира информация в най-малки подробности за членове на нацистката партия и ръководители на щурмовите части SA (Sturmbandteilung). През юни 1931 г. се ражда първият му син Клаус, а годината на поемането на властта от нацистите - 1933 г. му донася и чина SS-бригадефюрер. За пореден път SD променя адреса си - сега на Wittelsbacherpalais на Бринерщрасе. На 9 ноември 1933 г. SD получава статут на отделна служба към SS. Хайдрих съставя богати на сведения и добре поддържани папки, пълни със слухове и детайли за личния живот и сексуалната активност на високопоставени нацисти, и дори по-късно пибягва до поставянето на скрити микрофони и камери. На следващата година през месеците ноември и декември Службата за сигурност се мести от Бавария в столицата на Райха. Новата резиденция е в Берлин на Вилхелмщрасе 102. Единствената пречка, кято продължава да се изправя пред него, е старият слух за вероятен еврейски произход по бащина линия. Той бързо достига и до Хитлер, и до Химлер, разпространяван от враговете на Хайдрих вътре в партията. Химлер веднага обмисля изхвърлянето му от SS. Но Хитлер след дълга среща на четири очи с Хайдрих, го описва като "високонадарен, но също така и опасен мъж, от чиито дарби движението трябва да се възползва... крайно полезен; за оставнето си той ще бъде вечно благодарен и сляпо ще се покорява". Така Хайдрих остава в елитния арийски орден. Тук е мястото да се отбележи, че той няма еврейска кръв във вените си. В родословното му дърво са се ровели и преди, и след смъртта му. С това се занимава и евреийски учен, който стига до извода, че твърденията за еврейска линия в рода на шефа на SD са напълно безпочвени.   Създаването на Дахау След пробива на нацистите във властта през януари1933 г., Хайдрих и Химлер ръководят масовите арести на комунисти, дейци на профсъюзите, политици и други противници на Хитлер. Броят на задържаните е толкова голям, че възниква проблем с това къде да бъдат настанени. Неработещата фабрика за боеприпаси в Дахау, близо до Мюнхен, бързо е превърната в концентрационен лагер за политически затворници. Веднъж попаднали там, задържаните са подложени на отношение и побой във военен стил. Кражбата на цигара може да донесе възмездие от 25 удара с бич. Други наказания са окачване за китките на кол, затваряне в килия за изправена стойка или в тъмна такава, а в някои случаи и смърт чрез разстрел или обесване. На портата на Дахау е изписан циничният лозунг "Arbeit Macht Frei" (Работата ще те направи свободен). Политическите затворници, оцелели след единадесет часовия работен ден и оскъдната порция храна, са деморализирани и сплашвани да се подчиняват напълно и чак след това освобождавани. След успеха на Дахау, големи концентрационни лагери са отворени в Бухенвалд, Заксенхаузен и Лихтенбург. През април 1934 г. след изключително конкурентна борба сред нацистите, Химлер поема контрола над наскоро създадената Тайна дуржавна полиция (Gestapo), като второто ръководно място в командването на организацията заема Хайдрих. Участие в Нощта на дългите ножове Два месеца по-късно, през юни, Химлер и Хайдрих, заедно с Херман Гьоринг правят успешен заговор, насочен срещу силния шеф на SA Ернст Рьом, като разпространяват лъжливия слух, че Рьом и подчинените му 4 милиона бойци планират да заграбят властта в Райха и да извършат нова революция. През Нощта на дългите ножове по заповед на Хитлер са заловени и убити Рьом и още няколко дузини важни фигури от SA, като списъкът на тези, които трябва да бъдат екзекутирани е съставен от Хайдрих. Той участва лично в акцията в Берлин. Като резултат кафявите ризи на SA губят голяма част от силното си влияние и са изместени от черноризците на SS.   Страхът През юни 1936 г. всички местни полицейски сили в цяла Германия заедно с Тайната държавна полиция, SD и Криминалната полиция минават под контрола на Райхсфюрера на СС Химлер, който остава отговорен вече само пред Хитлер. През 1937 г. отпада и последната надежда за справедливост след като полицията и най-вече Gestapo са поставени над закона с даването на неограничена власт за извършване на арести. Така всеки може да попадне в предварителен арест (Schutzhaft) за каквато и да е причина, за каквото и да е време, без съд и без право на легално възражение. Заповед на Хитлер от Октомври 1938 г. казва:"Всичко това означава, че дори и ако те (фиксира се SS) не се съобразяват със съществуващия закон и прецеденти, пак остават легални стига да служат на волята на фюрера". Критика или дори шега отправена по адрес на нацистите може да отведе автора й в концентрационен лагер и никой да не го види отново. Превантивно задържане се прави дори с подозрението, че арестуваният може в бъдеще да извърши престъпление. Обикновеният германец не може да се довери на никого, защото дори член на семейството му може да е информатор на SD или Gestapo. "Занем, че на някои германци им е дотегнала голямата наблюдателност на черните ризи и не очакваме да бъдем обичани", казва Химлер. Из цяла Германия агентите на Хайдрих от SD и Gestapo прилагат насилие, убиват, извършват безразборни арести, изнудват и грабят заподозрените антинацисти и увеличават огромната лична власт на Хайдрих и ширещия се страх от него. Много от високопоставените нацисти се страхуват от среща с него или дори от присъствието му на някои от официалните събрания. Със свирепия си поглед Хайдрих може да уплаши дори най-хладнокръвните сред тях. Той обича да работи зад сцената. Обикновено избягва публичността и рядко се появява сред обществото за разлика от Химлер. На снимките Хайдрих обикновено гледа с подозрение към камерата. Хайдрих няма приятели, единствената му компания са високите по чин в SS, подчинени на него, които го съпровождат през пиянските и сексуални забежки по любимите му нощни места. На 17 юни 1936 г. Райнхард Хайдрих става шеф на полицията по сигурността (Sicherheitspolizei или SiPo - включва Kriminalpolizei (KriPo) и Gestapo) и заедно с това остава такъв на SD.   Международен шпионаж Хайдрих е майстор на интригите и дърпа конците зад сцената, понякога дори на международно ниво. Сред подвизите му се вписва и успешната операция, свързана със Съветския съюз, при която на руски агенти е подадена фалшивата информация, че едни от най-добрите генерали от Червената армия подготвят военен преврат. Резултатът е чистка на армията от страна на Сталин, който премахва едни от най-опитните си военни специалисти. В Германия Хайдрих има пръст в провала на двама влиятелни генерали традиционалисти от немската армия, противопоставили се на широкомащабния военен план на Хитлер от ноември 1937 г. Министърът на войната Вернер фон Бломберг и главнокомандващият на армията Вернер фон Фрич изпадат в немилост след като е атакувана репутация им и така губят силното си влияние. След уволнението и на двамата, Хитлер сам поема командването на войските. Скоро след това Хитлер започва разширяването на германския Райх за сметка на другите нации, като първите му мишени са Австрия и Чехословакия. В Австрия Химлер и Хайдрих работят тайно, насърчавайки пронацистки настроените среди да породят несигурност във вътрешен план за страната. След анексията на Австрия през март 1938 г., в нея нахлуват и SS, и започват арестите и тормозите над антинацисти и евреи. Хайдрих отваря канцелария на Gestapo, занимаваща се с изселването на евреите, и поверява ръководството й на прекаралия детството си в Австрия, Адолф Айхман. Единствено тази служба има власт да даде разрешение за напускане на страната на евреите, които отчаяно желаят това, като срещу гарантиране на безопасния им преход се изтръгва личното им имущество. Приблизително 100,000 австрийски евреи успяват да емигрират като прехвърлят всичко, което притежават, на SS. Подобна канцелария е отворена и в Берлин. Когато Хитлер насочва вниманието си към Чехословакия, Хайдрих насърчава нацистите сред етническото немско население в Судетите, граничещи с Герамния, да подклаждат политическото неспокойствие. На 1 октомври 1938 г., под заплахата от агресия от страна на Германия, чешкото правителство дава Судетите на Хитлер.   Преди войната На 9 срещу 10 ноември 1938 г. в така наречената Кристална нощ се състои първата широкомащабна атака срещу евреите с арести в целия Райх. По заповед на Хайдрих в концентрационните лагери са изпратени 25,000 евреи. През януари 1939 г. Хайдрих улеснява дестабилизацията на Чехословакия като разпалва несигурността в източната област на Словакия и праща саботажен взвод да всява паника. През март, когато Франция и Англия се провалят в опита си да се противопоставят на Хитлер в Мюнхен, той рискува и изпраща германската армия да "защити" Чехословакия от кризата, която съвсем целенасочено е причинена от самите нацисти. След армията нахлуват и SS - моделът вече е изграден - по петите на германската армия в завладените територии винаги са SS. Вече почти сто концентрационни лагери с различна големина функционират в Райха. На 1 септември 1939 г. Втората световна война започва с инвазията на нацистите в Полша. Като встъпление към нашествието Хайдрих подготвя фалшиво полско нападение над германска радиостанция до Глайвиц, Германия, близо до полската граница, което да даде оправдание на Хитлер за военно възмездие.   RSHA След нахлуването в Полша, Хайдрих поема ръководството на новото Централно бюро за сигурността на Райха (RSHA - Reichssicherheitshauptamt, създаденo на 27 септември 1939 г.), което включва SD, Gestapo, Криминалната полоция и службата за външно разузнаване в огромна, ефикасна, централизирана организация, която скоро ще тероризира цяла Европа, извършвайки масови убийства в безпримерни мащаби за човешката история. Хайдрих е избран и за президент на Международната комисия на полицаите, работещи по криминални престъпления. В окупирана Полша, Хайдрих енергично изпълнява плана на Хитлер за унищожаването й като нация. "...кавато и форма на висша класа да намерим в Полша, ще я ликвидираме", декларира Хитлер.   Първите Einsatzgruppen Основавайки се на този план, Хайдрих създава пет специални наказателни SS групи за систематично подбиране и ликвидиране на полски политици, ръководни граждани, профсъюзници, аристократи и членове на духовенството. Останалото полско население нацистите смятат за расово по-низшо и предвиждат заробването му. Окупираната от Германия Полша има огромна еврейска популация от над 2 милиона души. По заповед на Хайдрих, евреите, които не са разстреляни веднага с нахлуването на нацистите, се изпращат в гетата във Варшава, Краков и Лодз. В тях поради пренаселеност и липса на достатъчно храна гладът и болестите до средата на 1941 г. убиват половин милион евреи.   Първите години на войната В началото на немския поход на запад Хайдрих полага изпит за летец-изтребител и пилотира Me 109. В атаката срещу Норвегия той лети и на Ме 110. Прави и разузнавателни полети над Англия и Шотландия. За тези си прояви е награден с бронзова пилотска аграфа и Железен кръст II степен. В средата на май 1940 г. се завръща в Берлин. На 1 януари 1941 г. става райхслайтер на службата към NS-райхсбунда за физически упражнения. По-късно отново е пилот в похода на изток и по-конкретно в Южна Русия. Там е свален и след спасявамето си получава забрана от Хитлер да лети, защото е твърде важен за режима. Хайдрих има забрана за пилотиране и от по-рано от Химлер, но не се съобразява с нея, защото желанието му да управлява самолет е прекалено силно. Удостоен е със сребърна аграфа и Железен кръст I степен.   Нахлуване в Съветския съюз След нахлуването на нацистите в Съветския съюз през юни 1941 г., Хайдрих организира четири големи айнзацгрупи (A, B, C, D) със заповедта "... да издирват и унищожават единици, които пречат окупираните територии да бъдат овладени." Всички заловени политически комисари са разстреляни заедно със заподозрените в партизанство и в саботажи, и изобщо всеки един дръзнал да заплаши сигурността. Германските войски продължават настъплението си в съветските територии и Украйна, следвани от айнзацгрупите, които вече са подпомагани от етнически немци доброволци от Полша, Латвия, Литва, Естония и Украйна. "Фюрерът нареди физическото унищожение на евреите", казва Хайдрих на подчинения му Адолф Айхман, който по-късно разказва това на процеса срещу него след войната.   Масово избиване на евреи Айнзацгрупите сега се концентрират изцяло върху масовото изтребване на евреи. След войната, на процесът срещу него в Нюрнберг, Ото Олендорф, командир на айнзацгрупа D описва начина на действие: "Войсковата единица влизаше в село или град и нареждаше на по-видните измежду евреите да съберат всички останали с цел изселване. От тях се изискваше да предадат всичките си ценности, а малко преди екзекуцията и горните си дрехи. Мъжете, жените и децата биваха отвеждани на място за екзекуция, което в повечето случаи се намираше в близост до дълбоко изкопан противотанков ров. След което, коленичили или прави, биваха разстрелавани, а телата им хвърлени в рова." Ръководителите на айнзацгрупите водят подробни протоколи за убитите дневно евреи. Дори се развива съперничество, кой ще постигне по-високи резултати. През първата година от нацистката окупация на съветски територии са ликвидирани над 300,000 евреи. До март 1943 г. - над 600,000, а до края на войната жертвите са изчислени на 1,300,000. На 31 юли 1941 г. по заповед на Хитлер, райхсмаршал Херман Гьоринг дава нареждане на Хайдрих за изготвянето на "общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното окончателно решение на Еврейския въпрос."   Организатор на конференцията Ванзее По повод на тази заповед на 20 януари 1942 г. Хайдрих свиква конференцията Ванзее в Берлин с 15 високопоставени нацистки бюрократи, на която съгласуват унищожението на цялата еврейска популация в Европа и Съветския съюз, пресметната на 11 милиона души. "Европа ще бъде претърсена за евреи от изток на запад, " безцеремонно заявява Хайдрих. Протоколите от тази среща, водени от Адолф Айхман, са запазени, но веднага след протичането й са били обработени лично от Хайдрих със завоалирания език, който нацистите често използват, когато се отнася за смъртоносни акции насочени срещу евреите. "Вместо емиграция, сега има друга възможност за решение, Фюрерът вече подписа съгласието си - а именно депортиране на изток", заявява Хайдрих, отваряйки дума за масовото депортиране на евреи до гетата в Полша, а от там и към газовите камери в Белзец, Собибор и Треблинка. Хайдрих цинично се наслаждава, принуждавайки евреите сами частично да организират, ръководят и финансират изтребването си чрез употребата на еврейските съвети вътре в гетата, които държат списъци с имена и авоари. В средата на 1942 г. започва масовото обгазяване на евреи с Циклон B (хидроген цианид) в Аушвиц в окупирана Полша, където унищожението достига индустриални размери, оценени на над три милиона души, застреляни и изгорени или загинали от отравяне, глад и болести.   Протектор на Чехословакия На 27 септември 1941 г. вечно амбициозният Хайдрих е назначен от благосклонния към него Хитлер за заместник райхспротектор на Бохемия и Моравия, в бивша Чехословакия, и си изгражда щаб в Прага. Чинът му в SS вече е обергрупенфюрер. Хитлер се надява, че Хайдрих ще успее да се сработи с произхождащия от Судетите държавен секретар Карл Херман Франк и двамата ще се погрижат протекторатът да започне да функционира в хармония с Райха. Хайдрих живее с жена си и децата си в замъка Юнгферн-Брешан, на 20 километра от Прага. Скоро врати отваря и еврейското гето в Терезиенщат. Хайдрих води успешна политика спрямо чешките работници като срещу хранителни продукти и различни привилегии ги стимулира да работят за нацистите и да пропагандират лоялност към Райха. По същото време ръководените от него Gestapo и SD агенти брутално смазват съпротивителното чешко движение. Обергрупенфюрерът от SS Хайдрих сега вече е извънредно арогантен мъж, който обича да се движи в страната и до щабквартирата си в Прага в открит тъмнозелен Мерцедес без въоръжен ескорт, като демонстрация на увереността му в успешното преодоляване на местната съпротива и в несъмненото подчиняване на народа.   Атентатът Успешната дейност на Хайдрих на новия му пост заплашва да даде твърде неприятни резултати за Съюзниците. Ако германците сполучат с успокояването на протектората, те ще подсигурят тила си и ще имат сигурни промишлени центрове, което ще им позволи да водят войната още по-успешно. С хитрите си действия Хайдрих поставя едно солидно начало за стабилизирането на властта на германците в поверената му област. Съюзниците съзнават, че трябва да предприемат нещо, защото в противен случай нещата заплашват да приемат твърде лошо за тях развитие. Така се стига до атентата срещу Хайдрих. За инспираторите му е добре известно, че нацистите ще отвърнат на акцията с жестоки репресии срещу местното насление, но точно в това се крие и положителния резултат за антихитлеристите - омразата на окупираното население срещу немците ще се разпали до такава степен, че протекторатът никога повече няма да бъде напълно стабилизиран и в тила на немските войски положението ще бъде несигурно. Двама подофицери от бившата чехословашка армия Ян Кубиш и Йозеф Габчик с още наколко души са пуснати с парашути на 28 декември 1941 г. над протектората. През следващите месеци те се укриват и се опитват да разучат навиците на Хайдрих. На 27 май 1942 г. той трябва да лети за Берлин за разговор с фюрера. Атентаторите вече са избрали подходящото място за своята акция - един завой в градската част Холешовиц в Прага. В 10.00 часа Хайдрих отпътува от Юнгферн-Брешан и в 10.30 ч. в тъмнозеления си мерцедес, каран от SS-обершарфюрер Клайн е на мястото, където му е устроена засадата. Гюрукът на автомобила е свален и Габчик се опитва да стреля с пистолет по Хайдрих, но е забравил да махне предпазителя на оръжието и то не произвежда изстрели. Хайдрих на свой ред изважда личното си оръжие и стреля по Габчик. В момента, когато Хайдрих и шофьорът му се опитват да скочат от колата, вторият атентатор Кубиш хвърля бомба, която гръмва в близост до дясната задна гума на автомобила. Хайдрих е тежко ранен от шрапнелите, но успява да стреля няколко пъти и срещу Кубиш, след което рухва на земята. Една чехкиня му се притичва на помощ и той е отнесен в болница Буловка. Химлер бързо изпраща личните си лекари в Прага да спасят Хайдрих, който се мъчи няколко дни, но умира на 4 юни от отравяне на кръвта, причинено от отломки тапицерия и метал от колата и парченца от униформата му, попаднали в далака му. На 7 юни 1942 г. специален влак отнася тялото му в Берлин. Първо ковчегът е отнесен в централата на RSHA на улица "Принц Алберт", а на 9 юни - в Мозаичната зала на новата райхсканцелария. Хайдрих посмъртно е награден от Хитлер със златна значка за раняване и Немски орден от най-висока степен. Фюрерът го нарича "човека с желязното сърце." Междувременно Gestapo и SS издирва и убива чешките агенти, членове на съпротивата и изобщо всеки един заподозрян в намеса в смъртта на Хайдрих, като убитите надхвърлят цифрата 1000. Освен това от гетото в Терезиенщат за ликвидиране са депортирани 3000 евреи. В Берлин са арестувани други 500 и като отплата в деня на убйството на Хайдрих са екзекутирани 152-ма от тях.   Краят на Лидице Като допълнителна отплата за смъртта на Хайдрих, Хитлер нарежда да бъде ликвидирано малкото миньорско селце Лидице със скалъпено обвинение, че живущите в него са подпомогнали убийците. Извършено е едно от най-позорните дела от Втората световна война - всичките 172-ма мъже и момчета над 16-годишна възраст от селото са разстреляни на 10 юни 1942 г.; жените са депортирани в концлагера в Равенсбрюк, където повечето умират. Деветдесет малки деца са изпратени в концентрационния лагер в Гнайзенау, а по-късно тези от тях с външни немски черти са преместени в нацистки сиропиталища. Самото село е унищожено сграда по сграда с експлозиви, а после изравнено със земята, без да остане нито следа от него, и върху целия район е засадено зърно. Името на селото е заличено от всички немски карти. Месеци след смъртта на Хайдрих, Хайнрих Химлер се колебае кого да назначи на негово място като накрая се спира на Ернст Калтенбрунер - дипломиран адвокат (и алкохолик), който също като предшественика си има склонност към интриги. След смъртта на Хайдрих властта на Химлер значително нарства, защото той поема много от задълженията на убития "рус звяр". Планът за окончателното решение на еврейския въпрос, започнат от Хайдрих, по-нататък се разработва от Химлер, Калтенбрунер и Айхман с помощта на подчинените им в SS, нацистките бюрократи, индустриалистите, учените и обикновени хора от окупираните страни. До края на войната през 1945 г. евреи са транспортирани от цяла Европа до центровете за унищожение като Аушвиц, където са убивани заедно с цигани, хомосексуалисти, свещеници, военнопленници и хора с всякаква националност, изповядващи различни религии и с всякакви полотически убеждения.

 

Чичко, защо..?!

Историята на едно сакато духче на неродено, българско дете, което в осмият си месец, загива в утробата на майка си, след зверско, групово изнасилване от цигани...

Те са заловени и изправени пред съда...

...адвокат им е човек с мозък, по - голям от огромното му шкембе...

Разбира се... те са ...освободени...

След тази книга... България, няма да е същата...
www.georgesavoy.com

Всички препоръки са добре дошли!

МОЛБАТА МИ Е СЛЕДНАТА:

Искам да бъда признат за циганин за да се ползвам от следните привилегии.
-Да не плащам ток.
-Да не плащам вода.
-Да получавам 4 пъти по- големи помощи от българите.
-Да ми дават общински жилища.a
-Да не плащам наем на жилищата.
-Да строя където си поискам.
-Да се возя безплатно в градския транспорт и БДЖ.
-Да яздя кон по улици и булеварди.
-Да не си чистя лайната на коня.
-Да работя- БЕЗРАБОТЕН.
-Да прецаквам българите.
-Да си правя каквото си искам.
-Да нямам никакви задължения.
-Да могат братята ми да бъдат безнаказани педофили.
-Да могат братята ми да крадат и убиват безнаказано.
-Да мога да зъмърсявам всичко наоколо.
-Да заплашвам, че ще крада и ще убивам, ако не ме хранят и поят безплатно.
-Да не си признавам децата и да получавам големи помощи.
-Да не ме интересува нищо в тая държава.
-Да могат братята ми да си осакатяват децата, за да взимат пенсии.
-Да мога да си пикая и сера навсякъде където си искам.
-Искам в България да останат само цигани.
-Искам българите да се изнесат от тук и да ни оставят сами, за да поломиме всичко.
-Искам да изсечем горите, и да си палим огън от дърветата.
-Искам всичко да се разруши и да се срине.
-Искам да си отмъстим на българите, за това, че са ни хранили.
-Искам моя дял от единия милярд, отиващ за традиционно трайно безработните.
-Искам останалите 200 милиона, които давате на българите, също да се прибавят към циганските.
-Искам да продължавате да подкрепяте циганите и така българите по- скоро ще напуснат страната.
-Искам да продължавате да ни помагате да се размножаваме като хлебарки и да ни храните безплатно.
-Искам следващите 10 години да се удвоим, а децата ни да започнат да раждат още по- млади от колкото до сега.
-Искам на десет години вече да сме родили поне по едно дете, а до 20 години да имаме по 8 деца.
-Искам да ни увеличите помощите, за да можем да си живеем още по- добре и да си пием бира на воля.
-Искам да направите закон за българите да работят още по- усилено, по 16 часа на ден и без почивни дни, за да
има повече пари за нас.
-Искам братята ми да изнасилват и безчинстват безнаказано.
-Искам България за циганите.
-Искам после цяла Европа.

Безнаказани убийства, кражби, случаи на педофилия, професия-безработен,
феномена- самотна социално слаба майка на 23 деца, Това е геноцид и апартейд над българите-
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС. Глава четиринадесета. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО
Раздел III Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд
(загл. доп.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) Чл.416. Чл.417.
пълна циганизация, БЪЛГАРИТЕ ОТКАЗВАТ ДА СЪЗДАВАТ И ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦА....БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБ ЛИ ТЕ УМРЯХА???
Аз не съм съгласен с провеждането на политика на АПАРТЕЙД над мен и за това ви моля да ме признаете за ЦИГАНИН!
И ВСИЧКО ДА БЪДЕ КАКТО ДО СЕГА Е БИЛО- БЕЗНАКАЗАНО и ТОЛЕРИРАНО ОТ ВАС!

С НАЙ- ГОЛЯМО УВАЖЕНИЕ .......................

Отговори на въпросите за интервюто

  

1.     Твърдите, че зад смъртта на бизнесмените Илия Павлов и Емил Кюлев стоят вторите им съпруги. Кое Ви кара да стигнете до този извод?

        О. Веднага трябва да отбележа, че никъде в книгата не се споменават тези имена. Ако има някаква прилика в имена, места и събития, те са абсолютна случайност, и са плод на моето въображение. Книгата не е документален разказ. но при внимателно вглеждане, се вижда, че и в двата случая съвпаденията са прекалено много за да бъдат случайност.

 2.     Говори се, че Илия Павлов въртял любов с близка приятелка на втората си жена Дарина и планирал да я отведе в гражданското, дори малко преди смъртта си подал молба за развод с Дарина. Знаете ли нещо за този любовен триъгълник? Това ли е причината, която кара Дарина да реши да се отърве от брачната си половинка?

        О. Подобни намеци витеаха из виртуалното и медийното пространство. Отделен въпрос е дали е вярно правилото, че „Където има дим, има и огън!”От друга страна, „близки приятелки” на Дарина бяха всички моделки, манекенки и фотомодели. Плуваха в едни води, бяха в един бизнес, движеха в едни среди. А аз до сега не съм чувал, мутра да се хванал с балерина. Ако греша, поправете ми!

       От друга страна, ако вие вече сте успяла да разведете настоящият си съпруг с първата му жена, как ще се почувствате когато след 6 – 7 години усетите, че нещо в отношенията ви не е наред. Упражнението ви е ясно. Остава дилемата – развод и издръжка, или всичко – тука и сега! Говорим за стотици милиони долари и евро. Помислете си!

 3.     Говорим за “черните” Bg- вдовици и пъклените им дела, а какво е положението при техните “посестрими” зад граница – напр. можем ли да твърдим, че сръбската певица Цеца Величкович стои в основата на убийството на съпруга си Желко Ражнятович-Аркан?

              О. На този въпрос най – компетентно могат да отговорят сръбските специални служби. И в частност, защо тя прекара три дни в ареста след убийството на техният министър председател?

       От друга страна защо трябва да твърдим, че престъпното мислене е характерно само за мъжете? Няма такова нещо! Иначе нямаше да съществуват женски затвори. На тези момичета им е предално ясно, че не се женят за библиотекари или учители по музика. Охолството, стандарта на живот и неспирният купон си вървят с цената. Но много странно, защо все други плащат тази цена? Някой ден, когато остане време ще ви докажа тезата си, че жените са по – умни от нас мъжете. Но и по – коварни!

 4.     Трябва ли да “търсим жената” и при смъртта на други  знакови фигури от Bg - ъндърграунда?

       О. Нека почакаме да отстрелят следващата знакова фигура, и тогава пак ще говорим! Организираната престъпност получи толкова удари в последно време, че се съмнявам някога отново да се появят такива „водачи” като споменатите. След арестуването на много от босовете, и опитите за солови изпълнения на тези, които са по – ниско в йерархията, моите предвиждания са, че следващите отстрелки ще бъдат на „квартално ниво”. Това е бизнес като всеки друг и вакуум не може да съществува. Нека да видим какво ще излезе от последните акции на полицията. Не че много вярвам в някакви съкрушителни резултати. Имам чувството, че разследващите органи, и особено тези които са имали решаваща роля за началото на тези акции, въобще не са си представяли до къде ще ги отведат следите. А те сигурно водят толкова надалеч и високо, че хич няма да се впечатля, ако следващият отстрелян или взривен, няма да е някой с много дълъг стаж в политическият живот на България.

 5.     Основателна ли е версията, че звездата на турбофолка Цеца Величкович е автор на демоничен план, според който чрез  интриги е всяла раздори между Йоца Амстердама, бай Миле и Аркан и това е станало причина те да си прочетат присъдите един-другиму?

              О. Ако внимателно се прегледат материалите в медиите от тогава, не е необходимо да си ракетен инженер, за да не ти минат през главата подобни мисли. Но пак казвам, на улицата се говори какво ли не? Всеки грамотен пише какво ли не! Нека оставим техните и нашите служби да си свършат работата на спокойствие . Ако разбира се, вече не са се отказали, и всички тези случаи не са минали „КЪМ ДЕЛО”

 

6.     Знае ли се кои са килърите, извършили поръчковите убийства у нас? Какъв е размерът на хонорарите им? В какви школи и къде са придобили своята професионална квалификация? Кои са най-надеждните килъри?  Как и от къде могат да се намерят?

 

       О. Това са доста въпроси! Нека ги отпочнем един по един.  Но като ги гледам, ми се струва, че някой яко ви е ядосал и проучвате възможността за мокър изход от ситуацията. Това, в рамките на шегата, разбира се!

       Сама разбирате, че килърите от ранга на Вълкът, който описвам в книгата, никой не ги познава. За това е и непроследимата комуникация. Колкото до цената на един договор, тя много варира от нивото на обекта, неговият социален, бизнес или ако щете политически статус. В България се говори за някакви си 10 000 – 15 000 лева, което ми се струва адски несериозно. Но пък от друга страна да не забравяме, че при тези случаи става дума за „махленски” преразпредялби. Някакъв надрусан турбо - идиот има зъб на друг надрусан турбо – идиот. Дръпне две редичики, не знае на кой свят е, и се разпуца. Това са любителски изпълнения!

       За мен приемлива е една цена от 75 000 евро за договор от средно ниво. Тя разбира се, включва и комисионната на агента. Но за него, по – нататък!

       Въпросът за школите е по – адекватен. От всеки, наемен убиец не става! Необходима е поне минимална военна подготовка. Но и с нея трябва да се внимава! Спомням си навремето бяха отстреляли някакъв от 600 метра. Извинете, но кой може да има нужната подготовка за такъв изстрел? Само човек служил в специалните части. Адски глупаво! Той просто си е оставил подписа на куршума. И май го хванаха. Дали го осъдиха, не помня. При тази съдебна мъгла в България – съмнявам се!

       Колкото до най надеждните килъри – това са тези, които никой не познава и никой не може да залови.

       Много смешно ми стана, когато прочетох за най - големият наемен убиец в Русия в Интернета. Оказа се, че го познава цялата страна. И това, че след време го намериха удушен, заедно с разчленената му приятелка – бивша манекенка - край Атина, напълно обяснява рискът от всенародната известност.

       Отговорът на последният въпрос ще намерите по – надолу!

 

7.     За написването на книгата си “Ръководство за наемни убийци” сте ползвал някои от неразкритите убийства у нас. Всеки от четирите случаи е изисквал  използването на различни видове оръжия и взривни вещества. Но защо и как е извършван подборът и дообработката на всяко оръжие  поотделно?

    

     О. Нека не забравяме, че въпреки практическата стойност, това все пак е художествена литература. Като човек доста занимавал се с оръжие навремето, реших да предложа различни вариянти за всеки от случаите. Най – лесният начин да се стигне до килъра е, ако използва едно и също оръжие няколко пъти. Това е недопустимо! Колкото до подбора и доработката, най – добре прочетете книгата. Там най – подробно се обяснява всичко!

 

8.     Какви са начините за непроследима комуникация, които се използват от килърите?

 

       О. Не съм много сигурен дали някой друг, освен описаният от мене килър ползва този начин за непроследима комуникация, но горещо я препоръчвам! Начинът е много прост, но си има цена. Просто влизате в една заложна къща! Купувате си лаптоп, без да се пазарите, за да не ви запомнят. В тези магазини, почти сигурно е, че той е краден. Но дори и да не е такъв случая, няма от какво да се притеснявате. От първият изпречил ви се компютърен магазин се снабдявате с мрежова карта. Тя е нещо като SIM картата за мобилен телефон. Влизате в многобройните вече WI-FI зони и си регистрирате акаунт. Сиреч – и- мейл! Но в чужбина - Хонг Конг, Сингапур, Южна Африка. Или някъде другаде по света. Всичко зависи от това, какъв език владеете. Понеже вече сте установили първоначален контакт с поръчителя / как става това, ще го прочетете в книгата/, на вас са ви необходими не повече от петнадесет минути буйна комуникация. След като сте доуточнили всички подробности по предстоящият удар – обект, цена, начин на заплащане, по най бързият начин се освобождавате от мрежовата карта и от лаптопа. Излишно е да споменавам, ме преди това най – грижливо ги лишавате от вашите пръстови отпечатъци!!! Това е много важно. Тази професия не търти нехайство и немарливост.  

 

9.     Кои са десетте основни правила на наемния убиец?

 

О. Сигурно разбирате, че по понятни причини няма да ги изредя всичките. Защото ги има в книгата. Наистина, трябва да се чете между редовете, но така е! Нека всеки да си направи домашното!

     Основното за наемният убиец е да свикне с мисълта, че ще отнеме живот. На нас като хомо сапиенс не ни е програмирано да се избиваме един друг. За това най – важна е психологическата подготовка. Не е чак толкова лесно направо да се прицелиш в човек и да натиснеш спусъка. За това препоръчвам да се започне с кварталните кучета, котки, някоя и друга катерица или зайче. Да се свикне с проливането на кръв.

     Друго важна стъпка е да си направи дипломната работа. Този занаят е вид услуга. Щом съществува, значи има търсене. Недопустимо е да предлагаш някаква услуга без да си доказал, че тя е качествена. Трябва да си създадеш портфолио. За целта е добре да започнеш с някой клошар, след това един – двама цигани. И най – накрая с някои мутре но, от нисък клас. Не знаеш каква ще бъде първата ти поръчка, за това просто не си гърми патроните нахаос. Най – лесни са наркопласьорите. Завъртете се край кое да е училище и ще се спънете в тях. Пък и нещо полезно да свършите!

     Другото основно нещо е да си намерите надежден агент, който ще работи за вас, ще предлага услугите ви и ще ви намира договори. Но пак повтарям, темата е много деликатна, за това ще спра тук и сега!        

 

10. Какви са схемите за пране на пари? Кои от тях са най-често прилаганите?  Какви са приемливите загуби при прането на пари? Само Сейшелите ли са идеалното място за пране на пари или има и други местенца? И там ли се прилагат същите ли схеми?

 

     О. Сейшелите са най – неподходящото място за пране на пари. Всяка офшорна дестинация има различни нива на контрол на този вид сметки. Там са най – стриктни, плюс задължително участие на местен адвокат. Ако се разминете само с 2 % за него – добре сте! Ужасяващо е, че той има и пряк достъп до банковата ви сметка.

     Там е добре само ако желаете да използвате схемата с „печалба от казино”. При нея сами си регулирате загубите. Като имате предвид и подкупите за местната власт и собствениците на игралната зала.

     По принцип при прането на пари, приемлива е загуба до 20 – 25 %. Но веднага трябва да отбележа, че при пране на милиарди от наркокартелите, загубите могат да достигнат до 65 % – 75 %. Звучи ужасяважо, но пък представете си колко пари остават чисти. Отделно, при тези регулярни потоци са необходими стотици офшорни фирми. Годишната издръжка на такава фирма с банкова сметка варира в най – добрият случай между 3 000 и 5 000 евро.

     Схемите за пране на пари са много и най – разнообразни. Но основното при избора се свежда до две неща: за каква сума става дума, и дали става дума за еднократна или многократна операция.

     При еднократна, например направили сте някакъв удар, и трябва да легализирате печалбата си, има няколко вариянта. Ще спомена само един.

     Отивате в Гърция и си отваряте банкова сметка. За целта ще ви е нужен само червен паспорт. С лична карта не става. В продължение на колкото дни е нужно внасяте по 10 000 евро. Обяснявате им, че е от продажда на имот. Те знаят, че в България има разлика между данъчната и пазарната оценка. След като внесете половината от нарочената за пране сума, я оставяте известно време. Успоредно с това се свързвате с брокер за луксозни яхти в Испания. Посетете го на място и с негова помощ отварете банкова сметка и в Испания. Той до последно ще вярва, че ще си купите луксозното возило от него. Между другото вземате оферти и от някоя друга марина. Добре е да имате и някаква кореспонденция. Най – авторитетно е ако дадете факс номера в гръцката банка, където да получавате цялата кореспонденция.

     Изчаквате известно време и в Гърция заявявате, че искате да изтеглите в кеш парите за яхтата /може да бъде за апартамент, или нещо което отговаря на парите, които искате да изперете/. Те ви дават надлежен документ, с който нямате проблеми по границите. Важно е сумата, която искате да изперете, да съответства на сумата, която изтегляте. Взимате самолета и в Испания внасяте парите, които току що сте измъкнали от дюшека. Не забравяйте, да фалшифицирате банковите бандероли от пачките.

     След няколко дни се прибирете в Гърция и с много ядосан вид върнете отново изтеглените пари в банката си. Обяснете, че сделката се е провалила и искате парите ви да бъдат на сигурно място.

     По този начин вече имате по една и съща сума в две различни банки. И парите в двете банка са чисти като бебешка усмивка.

     Разбира се любимата ми схема се нарича „Завод на Луната”, но първо, тя има смисъл при пране на регулярни постъпления от десетки и стотици милиони парични единици, и второ...нямам никакво намерение да я споменавам тук. По понятни причини!

    

11. Какви са начините за откриване на офшорни фирми и цифрови сметки?

 

       О. Начинът е само един! Ако не желаете никой в България да знае, че ще регистрирате офшорна фирма със съответната банкова сметка, просто напишете в Google –а - “Company formation”. Ще се появят хиляди възможности. Но трябва да внимавате! Различните офшорни държави прилагат различни нива на контрол върху тези фирми. Ако някой живо се интересува нека ми се обади по телефона. Номера ми го има в сайта. С каквото, мога ще помогна!

 

12. На Сейшелските острови срещнахте ли се с други българи, попаднахте ли на следи от присъствието на нашенци, които са търсили уединение и тайно място, където никой не ги знае?

 

       О. На Сейшелите бях преди доста години и бях единственият българин. По – късно разбарах, че доста нашенци са ги посещавали. Много от тях с единственото намерение да копират кредитните карти на наивни туристи. А там, такива - дал Господ!

       Но горещо ви препоръчва да отидете до там. Не за друго, а за да имате една идея къде ще се пренесете, когато ви дойде времето! Това наистина е раят на Земята

 

13. Смятате ли, че откраднатите от Поли Пантев 600 кг. кокаин, които той има неблагоразумието да отмъкне, са намерени? В крайна сметка Поли Пантев от тандема Йоца Амстердама – Бай Миле ли ги “приватизира” – говореше се, че те са били на колумбийската мафия.

 

       О. Зави си какво разбирате под „намерени?” 600 кила кока не могат да се изпарят, просто така. Според мен, Йоца Амстердама и Бай Миле, просто нямаше от къде другаде да се снабдят с тази стока. А къде, на кои улици е свършила тази стока, само сърбинът си знае. Те просто са си отишли по предназначени...

       А този Поли Пантев, наистина се оказа много кухо парче. Да откраднеш толкова много дрога, от хора които, губят всякакво чувство за хумор, щом стане дума за пари...Нямам думи! Просто с тези момчета – шега не бива!

 

14. Според Вас има ли вероятност Аркан да се е ангажирал лично да ликвидира Поли Пантев? 

 

       О. Извинявам се за отговора, ама не съм му светил. От друга страна, ако аз бях на негово място, нямаше въобще да се замисля. Защото проблемът не е опирал само до тези 600 кила кока. Било е и въпрос на накърнен авторитет, разклатени позиции, утвърждаване на власт, на чест ако щете!. Каквото и да означава това за тях.

 

15.  Получавал ли сте заплахи за убийство?

 

       О. До сега не, но след това интервю, не бих се учудил, ако разни черни джипове с тъмни стъкла не започват да ме задминават на една боя разстояние!

 

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com

 

Кой качва и сваля правителствата в България, кой дърпа конците на политиците и бизнесмените у нас - кратък курс по теория на конспирацията

На 15 октомври 1951 г. 27-годишният биохимик Карл Джераси, син на български евреин, завършва синтеза на лекарството, известно на всички жени в САЩ като нортиндрон, а на тези в Европа - като нортестерон. До ден-днешен това е активната съставка на всички противозачатъчни таблетки. Според “Лондон Таймс“ хапчето-антибебе е едно от най-великите открития на света. Счита се, че чрез него сексът за пръв път в човешката история бива отделен в абсолютна степен като акт на чисто наслаждение от раждането на деца. Откритието на Джераси, когото в Америка наричат “бащата на Хапчето“, подготвя почвата за сексуалната революция на Запад през 60-те години, която промени изцяло човешките представи за семейното планиране и свободната любов.
Племенникът му - Яков Джераси, тези дни се опитва да мине за автор на една от най-тъпите световни конспирации за всички времена -

операция “Шипка“,

захваната през 1992 г. и довела до взимането на властта в България от Симеон II. Той е шеф на международната фондация “България“ и еврейското дружество “Цион“, а допреди време бе един от най-конфиденциалните душеприказчици на бившия монарх. “Цар Симеон ми направи впечатление с умните си изказвания по американската телевизия. В негово лице аз видях един лидер с европейско мислене и международни контакти и авторитет, който може да направи България велика както по времето на неговия баща цар Борис“, спомня си филантропът, обвинен преди три години в съвсем материални грехове от ректора на Софийския университет.
Операцията е наречена на старопланинския връх заради къщата на улица “Шипка“ 38, някога обитавана от професионалния превратаджия Кимон Георгиев, където Джераси разполага явочната квартира на заговорниците. Според Джераси първоначално в кръга на посветените в мисията по завръщането на царя са били: “Линдел Грей, зам.-ректор на Американския университет със седалище във Вашингтон, тогавашният посланик на САЩ в България Уилям Монтгомъри и Боб Нортън - човекът, който помогна на Бил Клинтън да стане президент на САЩ“. За монархическия план  са вербувани още конституционните съдии и бивши депутати от СДС Георги Марков и Васил Гоцев, юристът Асен Ошанов, както и заместник-директорът на Първо главно управление на Държавна сигурност о.з. ген. Любен Гоцев и левият депутат и висш масон Гиньо Ганев, който по това време е председател на Агенцията за българите в чужбина. Те умували върху юридическата формула

как Симеон II да запази
царската си титла,

как да се атакува референдумът от 1946 г. Или да се предложи възстановяване на Търновската конституция. По план е събрана подписка от 30 интелектуалци за завръщане на монарха, като тайно оръжие е използван  анимационният филм-приказка “Цар Лъв“, дублиран на български от днешния депутат Коста Цонев. Посещението на царя през май 1996 минава под знака на всенародната любов, а червеното правителство на Виденов е стреснато, външният министър Пирински категорично отказва да се види с “гражданина Симеон Борисов“.

 

Симеон и Мария-Луиза имат комплекс към БСП, издаде режисьор-постановчикът на операция “Шипка“ Яков Джераси

 

“Симеон и сестра му Мария-Луиза имат комплекс и слабост към БСП, царят е виждал дълго време в тях врагове и е мечтаел да ги доближи до себе си“ - така Джераси обяснява привличането на червени кадри като Костадин Паскалев, Димитър Калчев и Бриго Аспарухов в  царското обкръжение. Симеон Сакскобургготски и бившият министър-председател Иван Костов пък имали споразумение да се явят заедно на изборите през 2001 година, царят  обаче впоследствие се отметнал, разкри още самообявилият се архитект на операция “Шипка“.
Историята на Джераси е типичен пример от  теорията на конспирацията - шепа свръхнадарени хора без излишна публичност, на лека раздумка и поклащайки чаша с уиски, отклоняват в желаната от тях посока съдбата на една държава.
Приказките за “Планът Шипка“ дойдоха след нестихващите спорове между лидери на СДС и БСП, които взаимно се обвиняват, че са “довели“ Сакскобургготски преди две години. Обяснението на Джераси е, че победата на царя на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. всъщност е активно мероприятие с участието на СДС, БСП, американски евреи и масони в комбинация с Държавна сигурност. Някак ловко се пропуска фактът, че до съставяне на правителството на Симеон се стигна благодарение на 2.5-те милиона избиратели, които пуснаха бялата бюлетина с две жълти ивици.
Тази родна черта е уловена и от народния любимец Слави Трифонов - първо избираме политици с вяра в техните свръхестествени способности и впоследствие във въздуха увисва кобният български въпрос: “Абе, кой ги избира тия?!“ По-лесното оправдание е, че не ги е избрал българският народ, а всемогъщите кукловоди от Вашингтон и Москва.

“Социалната теория
на конспирацията

е следствие от отслабването на упованието в Бог и от свързания с това въпрос: “Кой е на негово място?“, твърди американският философ Карл Попър в книгата си “Предположения и опровержения“.
Параноичните теории често се раждат от липса на прозрачност в политическия живот, държавната администрация, бизнеса и съдебната власт. За 14 години у нас се проведоха 5 пъти избори за Народно събрание, през октомври за четвърти път ще гласуваме за кметове, като сменихме и трима президенти. Спонсорите на партиите обаче продължават да бъдат абсолютно неизвестни. В резултат на това не е ясно кой бизнескръг на коя партия е платил - така се отваря безкрайно поле за спекулативни твърдения, които увисват във времето - нито се потвърждават, нито се отхвърлят. “Когато всички вероятни обяснения свършат, тогава най-невероятното се оказва най-вероятно“, съветва Шерлок Холмс. У нас обясненията често или липсват, или са откровено налудничави. Друг е въпросът, че е за предпочитане да се надникне през ключалката, вместо да се отвори вратата. Така и най-ясните неща могат да се подложат на съмнение. Затова и слуховете тръгват от най-ниското - семейно-битово равнище, има ги във всяко учреждение, а когато стигнат до политиката, неизбежно опират до глобалните фантасмагории  за някаква тайна  ложа, която налива основите на новия световен ред. Аферите са невъзможни без активното участие на журналистите, които допълнително осмислят историите и им вдъхват втори живот. В тях традиционни участници са политици и ченгета.
Във всяка завера се разказва как всемогъщи кукловоди дърпат конците на цели държави и народи, а хората са безпомощни играчки в техните ръце. Кой качва и сваля правителствата на Република България? Кой програмира и направи прехода у нас след 1989 г., периода между Живков и Сакскобургготски? Кой продаде тайно заводите на близки без пари? Кой е виновен за нашия сегашен живот? Защо крупните престъпления срещу държавната собственост остават без последствия?

 

След като ген. Атанасов напусна контраразузнаването, докладите на НСС с гриф “строго секретно“ бяха обнародвани в пресата

Отговорът най-често е абревиатура - ЦРУ, КГБ, ЩАЗИ, ДС, МВФ, САЩ, понякога е конкретно място - Белият дом, Кремъл, “Раковски“ 134, “Позитано“ 20, “Врана“. Случва се кукловодът да е персонализиран - Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Максуел, Джордж Сорос, Илия Павлов, Иван Костов. Съществуват разнообразни теории на конспирации, всяка от които е пригодена за отделна партия. В СДС преобладават разсъжденията по линията: криза - източване на банките -  БСП (БКП) - ДС -  КГБ - Путин. За гарнитура  - Милошевич. В натовизиращата се БСП вече отслабва влиянието на мита: приватизация под масата - СДС (Костов) - МВФ - ЦРУ - Вашингтон. За жълтия електорат идеолозите на движението сглобяват собствена колективна версия за света - съчетание от червената и синята. Задълбочени изследвания по въпроса

 

кой определя съдбата ни

полага царският мандатоносител Тошо Пейков. “За каква самостоятелна външна политика тогава можем да говорим? В края на 1992 г. посланиците на Русия и на САЩ - Александър Авдеев и Уилям Монтгомъри - се срещнаха в “Шератон“ и така беше заменено правителството на Димитров с това на Беров, засилило позициите на проруските икономически групировки у нас“, пише лидерът на “Оборище“ в книгата си “Записки по българските реформи“. Според него кабинетът на Жан Виденов не оправдал надеждите на Москва да получи газопреносната система. И съгласувано с Вашингтон тя свали и това българско правителство. Изборът на Елцин за президент през 1996 г. предреши избирането и на Петър Стоянов. Ако в Русия беше победил антиамериканският носталгик Зюганов, Маразов и Виденов още дълго щяха да управляват България. За какви равноправни отношения тогава може да става дума. “Истината за СДС е, че от самото начало изпълнява чужди стратегически проекти - програмата на Москва за преустройство на системата, програмата на Вашингтон за глобализация на икономиката, програмата на МВФ за издължаване на кредита... И никога български проекти“, твърди бившият син и настоящ жълт депутат. Да не говорим, че според него СДС и БСП са родени на маса от Андрей Луканов. Пейков стига до извода, че пътят на страната към ЕС и НАТО задължително минава през Кремъл. Той напълно сериозно твърди, че Вашинтон, Москва и Берлин са наели “новия български елит в състав от 1000 до 2000, който струва на целия български народ близо 20 милиарда долара стар и нов външен и вътрешен държавен дълг, натрупан от стари и нови първенци, включително и от президентите“.
СДС още помни и преразказва циклично историята как Бриго Аспарухов по лична поръка от КГБ е свалил Филип Димитров през есента на 1992 г. Бившият вътрешен министър Богомил Бонев (когато бе стоманен юмрук на Иван Костов)  обяви, че ген. Аспарухов е държал в личната си каса досието на Ахмед Доган и сегиз-тогиз, в най-лютите моменти от драмата, го е изваждал и прибирал. Като лайтмотив се повтаря и аферата с “оня списък“ от февруари 1992 г., която изкара на светло българските  разузнавачи по света. Подозренията са, че Ахмед Доган и тогавашният външен министър Стоян Ганев са предали в турското посолство имената на задграничната ни агентура. От следствието нищо не се разбра и работата бе потулена, но това бе първият скандал с участието и на Аспарухов. Оттогава насам Ганев е символ на злините в политиката. Червените никога няма да му простят искането да съди СССР за вреди, нанесени на България. Сините го отлюспиха и обвиниха във връзки с КГБ по линия на тъста му - ужким съветски генерал. По-късно целокупното гражданство живееше с убеждението, че бившият външен министър и по-късно началник на кабинета на министър-председателя е важен фактор в тайната йерархия на сектата на пастор Муун и дори се опитвал да внесе опасната ерес на българска земя.
Най-новият конспиративен сюжет, циркулиращ из парламента, свързва по ирония на съдбата Ганев и Командира. “Стоян Ганев и Иван Костов са си наели заедно офис в центъра на столицата, обаче никой не знае точно къде“, шушукат управляващите. Според тях Командира, който никак не понасял прогонения шеф на кабинета на Сакскобургготски, приел сътрудничеството в името на партийното благо. Ганев бил обещал да даде пари за кампанията на СДС. След местния вот, който се очаквало синята партия да загуби, Михайлова щяла да подаде оставка от лидерския пост, както се врече. И тъй като голяма част от синия актив искал Петър Стоянов да оглави партията, защото само той можел да обедини различните фракции в нея, Командира щял да си тръгне. Тогава идвал ред на общото дело с Ганев - ново дясно движение, в което водеща роля се отреждала на истинските седесари.  В СДС се заклеха, че ако има приз за конспиративни небивалици, тази със сигурност ще спечели “Оскар“, но смело допуснаха, че е родена от съвместните напъни на управляващите и изключения наскоро от синята депутатска група Никола Николов. Сюжетът целял да нанесе удар върху Костов, който се готвел да си върне властта в СДС и да минира идеята на Ганев за създаване на ново гражданско движение.

Кукловоди и кукли

През 2000 г. - на конференцията на бивши разузнавачи “Студената война на Балканите“ в Стара Загора, секретарят на местното СДС и общозначим политолог Антон Тодоров обвини очи в очи бившия шеф на ЩАЗИ Маркус Волф и о. з. генерал Бриго Аспарухов, че са действащи руски шпиони. Версията му е най-малкото странна - шефът на разузнаването звънял на Жан Виденов през 1995 г. и натискал червения премиер да подаде молба за членство в НАТО. Бриго извършил това активно мероприятие по поръчка на Москва. А в момента Аспарухов (който през 2000 г. е член на Изпълнителното бюро) заедно с други бивши ченгета готви преврат срещу правителството на Иван Костов, обвини го Антон Тодоров.

 

Бриго Аспарухов е черен мит за СДС - свалил Филип Димитров и по указания от КГБ вкарва България в НАТО

След няколко дни генералът контраатакува остро, но завоалирано синия премиер. “Висш държавен служител от близкото минало е предал международен паспорт на човек, който според страната, в която живееше, бе обявен за международно издирване. За това страната ни е получила огромна сума. Паспортът е № 1040, издаден е на 22.05.1991 г. от МВнР на името на чужд гражданин, обявен за почетен консул на България в Близкия изток. Човекът, който е съдействал за издаването на документа точно тогава, е бил финансов министър“, довери разведчикът. В тази конспирация се разказва как Костов и тогавашният подуправител на БНБ Емил Хърсев сключили заем с митичния Малтийски орден в размер на 3 650 000 долара, като посредникът в сделката Роберто Копола (оказал се мошеник) освен комисиона получил и български дипломатически паспорт. И до ден-днешен се гадае кой е свил мангизите и дали в това не се крие могъществото на Командира.  (Със сигурност Малтийският орден е натрапчива тема за конспирации не само за “ТЕМА“. Наскоро лидерът на НС БЗНС Яне Янев обвини премиера Сакскобургготски, че е член на могъщата масонска ложа още от 1965 г. Царят се подчинява безпрекословно на тримата велики тайни майстори на ложата, допълни Яне и обеща да каже на Филчев подробностите.)
Богомил Бонев също е признат майстор в жанра “активно мероприятие“. Неговият закон за отваряне на досиетата всъщност даде възможност повече истини да се прикрият, отколкото да излязат наяве. Опозицията го обвини, че чрез този закон се опитва да превербува бивши агенти от бизнеса и политиката, за да им дърпа конците. Докато беше вътрешен министър, Бонев разкри заговор на Доган, Татарчев и Илия Павлов, които на коктейл в Боровец по случай откриването на ски-сезона замисляли да свалят Иван Костов. Министърът не спря дотук и разби още един заговор, този път откъм Русия. През 1997 г. в китна вила в Банкя руският посланик Леонид Керестеджиянц извършил “колективна вербовка“ върху брата на Андрей Луканов - Александър Атанасов, бившия съветник на Желев - ген. Стоян Андреев, шефа на Строителни войски ген. Пешлеевски и началника на далекосъобщенията при Виденов - Любомир Коларов.
Срещу Богомил Бонев също бе разпространена секретна папка с компромати, която Петър Стоянов прочете по време на предизборен диспут с Бонев. 
Другата любима пиеса беше със заловените руски шпиони, служители на Министерството на отбраната, и изгонените руски дипломати по времето на Костов. Тогава сини политолози като Иво Маев заподозряха дори, че Кремъл вербува патриарх Максим и Светия синод. Същата пролет параноята се беше настанила уютно на “Раковски“ 134. В деня, когато беше убит малкият Пепи, стотици таксиметрови коли и граждани блокираха парламента. Шефът на парламента обвини, че Държавна сигурност организира пълзящ преврат. Друг проправителствен фактор -  депутатът Николай Христов от БЗНС (Мозер), съобщи, че има план за повторение на 19 май 1934 г. Обичайните заподозрени се оказаха новопоявилите се граждански сдружения като ГОДО и “Защита“, овързани с червена панделка.
Мислители от СДС като Евгений Дайнов и Явор Дачков от две години говорят, че “Новото време“ на Сакскобургготски връща времето на Живков. Теорията се търкаля като снежна топка по хълма. Какви са фактите? Личният помощник на Тато Костадин Чакъров, близък по бизнес и пагон с ген. Аспарухов, е човекът, който през 1990 г. литва за Мадрид, за да връчи лично на Негово величество зеления му паспорт, удостоверяващ ексмонарха като гражданин на Народна република България. Преводачката на комунистическия диктатор - Елена Поптодорова, стана български посланик в САЩ. Личният анестезиолог на Живков преди два месеца бе избран за председател на най-важната парламентарна комисия  - по външна политика, отбрана и сигурност. Личният охранител на генералния секретар на БКП  - Румен Ралчев, който пазеше гърба на ексмонарха при първото му посещение,  тази година бе избран за Велик майстор на Великата ложа на Старите свободни и Приети зидари. Друг бодигард на бившия пръв държавен ръководител - Бойко Борисов, днес е секретар на МВР.

 

Бойко Борисов разчита и на бившите главни секретари на МВР да му пазят гърба в развихрилия се докторски сериал

С назначаването на Бриго Аспарухов за координатор на специалните служби в политическия кабинет на премиера нова свежест придоби конспиративната легенда, че ДС и Симеон играят в комбина от десетилетия. Червени депутати, пристрастени към бистренето на завери, си припомниха, че Бриго е човекът, запознал Сакскобургготски с шефа на охранителна фирма “Ипон“ Бойко Борисов. Бившият разузнавач № 1 в крайна сметка е убедил и кметовете на Благоевград и Русе Паскалев и Калчев да сменят градоначалническите постове с министерски. Непосредствено след изборите през юни 2001 г. генералът е автор и на друго активно мероприятие. Аспарухов предлага на колегите си от Изпълнителното бюро червената партия да стане инициатор на промяна в конституцията, която да даде възможност на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, като се премахне изискването кандидатът да е живял 5 години без прекъсване в страната. Идеята обаче бе посрещната на нож от Георги Първанов, по това време шеф на БСП, и цялото червено ръководство.
В столетницата също не си поплюват във фабрикуването на виртуални реалности. Преди три години секретарят на БСП по въпросите на сигурността и бивш офицер от Шесто управление на ДС о.з. полк. Цвятко Цветков разпалено обясняваше, че Петър Стоянов се е спазарил с Белия дом, да го направят шеф на ООН. В правителството на Костов пък имало петима министри и един заместник-министър, които работят за чужди интереси, “но това не е същата класа и затова не носи полза за България, а нещата се свеждат до елементарни изпълнения на чужди указания“. Луканов е агент на три разузнавания и го убиха, преди да започне реализацията на някакви “трансгранични проекти“, осветлява положението полковникът от запаса. Понякога

и професионалистите
оплитат конците

по комичен начин във виденията си за заговори и държавни преврати.
“Преди месец назад е имало среща в хотел на морето, край Обзор, с участието на главния секретар на МВР, един истински виден бизнесмен от “Глобална България“ и един бизнесмен от друг характер, свързан със силова бивша структура с три букви - СИК“, разкри сензационно Цвятко Цветков. И допълни, че събралите се са заговорничели как Борисов да стане министър, а по-късно и премиер, защото само той можел да се справи с хаоса в държавата. “Имаше такава среща в хотел в Обзор. На нея бяхме Валентин Златев, шефът на “ЛУКойл“, Цветелина Бориславова и аз, и Сергей Станишев и Елена Йончева. И понеже Цветелина е от “Глобална България“, а Вальо Златев е сериозен бизнесмен, излиза, че Сергей Станишев е от СИК“, обясни Борисов.

 

Командира и Соколов освен срещу червената и жълтата опасност, продължават да се борят и за званието “кукловоди“ в СДС. Понякога дори те оплитат конците

В интерес на истината Станишев на пленум на БСП миналия септември предупреди драматично: “Ще се направи опит да се представи на българския народ едно ново чудо или пореден експеримент, който ще бъде подплатен финансово, политически и медийно. Основната цел е да не управлява левицата“. После призна, че имал предвид “Глобална България“ с политически център-нападател Бойко Борисов. Само преди месец заместник-председателят Румен Петков изнесе последните страхове на соцръководството, че някой някъде готви монархически преврат. “Кръгове около премиера Симеон Сакскобургготски проявяват нескрит стремеж за промяна на конституционния ред в страната“, предупреди Румен Петков. Но нямало страшно, защото хората все още са привърженици на демокрацията.
Очакването за чрезвичайни събития се усилва и от продължаващия разпад на управляващата партия НДСВ, в която конспирациите винаги имат неочаквани продължения. Милен Велчев не бе оневинен за яхтения скандал и не получи исканите извинения от главния секретар на МВР. Свързаните с него депутати Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски публично показаха своята изнервеност. Кошлуков напусна партията, а Севлиевски  - предизборния щаб. Което роди слуха, че са минали в лагера на Стоян Ганев.
Внезапно и дълго призоваваният да проговори Иван Тодоров-Доктора, на когото нововремци обещаха закрила срещу свидетелски показания, наруши “омертата“ и осветли “МВР-конспирацията“ срещу себе си. По думите му взривът срещу него най-вероятно е дело на “триъгълник от МВР-генерал, нямам предвид Бойко Борисов, софийска хубавица и близък приятел“. Според него контрабандата в периода 1998-2001 година се извършвала от хора на отговорни позиции в МВР, които в момента са останали на постовете си. “Тази върхушка в МВР, която манипулира общественото мнение, създава интриги, доноси и предпоставки да бъдат оклеветявани определени хора. Аз съм един от тях.“ Доктора твърди, че ген. Борисов го питал за схемите и каналите на контрабандата преди взривяването на бронирания му мерцедес на “Цариградско шосе“. Според него главният секретар на МВР е инициаторът на атаката. Скандалното интервю изглежда нова фаза във войната между нововремци и ген. Борисов, зад когото стои “Глобална България“. Едва ли е случайно и че в деня, в който ликът на Доктора украси първата страница на в. “Монитор“, главният редактор на ежедневника Петьо Блъсков (член на бизнесклуб “Възраждане“) обяви официално кандидатурата си за кмет на София, смятат сини политици. Сигурно е само, че разплитането на този ченгеджийски сюжет ще бъде бойното кръщение на новия експертен сътрудник по специалните служби в кабинета “Сакскобургготски“. 

 

 

ЕДНО КЪМ ЕДНО 

У нас се срещат интересите на Великите сили Николай Бучков - депутат от НДСВ В страната ни определено се срещат интересите на Великите сили. У нас има много хора, които не приемат определени позиции на западните фактори, а и на източните, които са ангажирани от 10-12 години с една вътрешна политика с определен уклон към наши съседи. В този смисъл не можем да говорим за конспирация, а за необходимо време държавните фактори да вземат решение как ще се ориентира държавата. Назначението на генерал Аспарухов е една парлива тема, която депутатите не коментират. Същото важи и за различните варианти за трансформация в специалните служби. Очевидно е, че до такава трансформация ще се стигне, защото специалните служби трябва да заприличат на западните и на тези на Руската федерация. Мафията дърпа конците Кирил Милчев - депутат от НДСВ Всичко е толкова прозрачно. Според логиката конците на конспирацията ги дърпа мафията, а Държавна сигурност е в сянка. Тази логика е от 13 години и е крайно време картите да бъдат свалени, нещата да бъдат поставени на масата. Политиците участват в създаването на митове, а сюжетите ги пишат журналистите. Последният такъв сюжет е този с Бригадир Аспарухов. По този повод занесох на майка ми една котка, която кръстихме Бригадир. Майка не я хареса и ме укори: “Обеща ми ангорка, а си ми донесъл помияр.“ Имам колеги, които работят за службите Васил Василев - депутат от ОДС Убеден съм, че и днес в парламента има достатъчно хора с такива ангажименти. Това неминуемо неизчистване на миналото и тази обвързаност между тайните служби на комунистическата власт и днешното присъствие в политиката е нещо, което ще продължава да буди съмнения в обществото и да поставя въпроси. Назначаването на Бриго Аспарухов е един сериозен конспиративен сюжет, който поставя много въпроси. Първо - каква е причината да бъде точно той; второ - той ли е единственият, на когото можеше да се спре министър-председателят. Освен чисто ченгеджийската част на въпроса се развива и политическа - още ли БСП е опозиция. Комунистическата партия изманипулира изборите през 1990 г. Димитър Абаджиев - депутат от ОДС В българската политика продължава да има конспирация. За съжаление съвсем умишлено в последните 12-13 години на тази дума се придаде несериозно и смехотворно значение, така че всеки, който я използва, да бъде припознаван като параноик или като човек, който винаги търси някакъв скрит замисъл зад всичко случващо се. Истината обаче е, че тя съществува, а ироничното значение беше придадено на думата именно от онези, които вършат конспирацията. Конспирацията е постигането на политически резултати не чрез публичните механизми на властта, а чрез съгласието на група лица в резултат на зависимостта на политици към тях. Не участвам в конспирации Ген. Любен Петров - депутат от “Коалиция за България“ Аз не участвам в никакви конспирации, така че не мога да си мисля, че има такова нещо. Все пак основният принцип на демокрацията е гласност. За каква конспирация може да става въпрос в такъв случай? Управляващите може би не говорят постоянно, но те са длъжни да обясняват само тогава, когато обществото наистина трябва да бъде запознато с нещо. Но да бъде запознато с истината, а не с неща, които те са преценили, а не са се съобразили с вижданията и интересите на избирателите. Чух, че Стоян Ганев ще се върне на бял кон Кемал Еюп - депутат от ДПС През последните 13 години винаги е имало конспирация и предполагам, че и сега я има. Правят я тези, които участват в политиката. Има явна и скрита конспирация. Явната е с подвеждане на конкуренти и политически формации, а скритата я правят хора, които не участват в политиката, със скрити подбуди, скрити интриги, които невинаги излизат на повърхността, но понякога и това се случва. Последният конспиративен сюжет, за който се сещам, е, че Стоян Ганев ще си прави партия. Чух, че ще се върне на бял кон.

 

Браншови закони на конспирацията “На три дни - конспиративен сюжет“. (из Верую на журналиста) “Всяка конспирация, която е конспирация, не е никаква конспирация.“ (твърдение на логика) “Една конспирация, която започва да се проявява и за която се говори, е към своя край.“ (из бележника на разузнавача) “Конспирацията е вид пирамида и хората, които служат на дадена голяма корпорация или в държавния апарат, би могло да обслужват върха на пирамида, в основата на която участва и тяхното предприятие, за което работят.“ (извод на събудилия се администратор) “Най-големите конспиратори не са земни хора.“ (постулат на уфолога) “Господ не е създал човека, за да участва в конспирации.“ (из трактат на теолога)

 

Кой дърпа конците на конспирацията в българия?

Александър Емилов, студент Чувал съм, че Симеон има нещо общо с масоните. Конспирацията е във властта.  Има нещо скрито-покрито, ама не знам точно какво. От друга страна, по-скоро си мисля, че никой реално не управлява страната, отколкото някой да го прави задкулисно. Романова, домакиня Сигурна съм, че някой стои зад управляващите. От начина на управление и от това колко са ощетени хората в днешно време, е ясно, че всичко се прави със задкулисни игри. Самите политици са марионетки и само изглеждат като значими фигури. Всъщност зад тях стоят хора с пари, международни корпорации и такива, които са забогатели по нечестен начин. Ясно е, че има и корупция, и пране на пари, и конспирация. Затова сме на този хал. Цветомир Цветанов, работи в модна агенция Може би са някакви политици. Не се интересувам много, но съм сигурен, че има нещо. Хората с власт контролират нещата, независимо дали се виждат или не. Но пък е трудно да посочиш конкретен човек. Георги Кушов, ученик Мафията и мутрите са замесени в конспирацията. Преди Илия Павлов беше един от главните заради властта и високото си положение. А може и някакви комунисти да има. Ако някой самостоятелно командва нещата, той едва ли е в България. Иначе конспирацията е навсякъде - в полицията, дори в училище. Много неща остават скрити. Не всичко се казва. Стоян Дончев, ученик Хората, които имат връзки, са си уредили нещата и са останали скрити. Направили са така, че никой да не ги знае. Обаче, като им видиш мерцедесите и BMW-тата на “Витошка“, разбираш, че става дума за някаква мафия, даже и да не е явна. И това е навсякъде - само в рапа няма конспирация. Нено Димитров, бивш международен шофьор Същите хора, които бяха силни преди 40-50 години, и в момента управляват зад кулисите. Всичко е нагласено и програмирано с десетилетия напред. Те са били близки до ядрото на комунистите, но не идеологията ги интересува. Сега се усеща още повече, че не управляват тези, които са лицето на властта. Ето например Симеон, който беше против комунистите, от едната страна отиде на другата - това е режисурата на Държавна сигурност. Тилев, който беше преводач на бай Тошо, сега е най-големият милионер, защото Бриго му изчисти досието. Всичко е свързано. Бойко Александров, войник Наркобосовете са с най-много пари в България и те дърпат конците. Защото могат да си позволят всичко и имат много власт. И естествено работят на тъмно и контролират нещата, без да се показват. Борис Ангелов, пенсионер Тия, които са отгоре, контролират нещата. И каквото и да правиш, нищо не зависи от теб. Живеем във време, в което лявата ръка няма доверие на дясната. Има заговори и има хора, които, ако решат, могат да ти преобърнат живота. Че даже и с документи, легално се правят такива неща днес. Надя Офан, 21 г. Не знам дали има конспирация, но със сигурност силовите групировки и хората с парите са тези, които реално ни контролират. Парите дават власт, която можеш да упражняваш зад кулисите. Управляващите само дават интервюта и  са по-скоро лице пред обществото, без да имат кой знае каква власт. Обаче в целия свят е така и няма смисъл толкова да се вглеждаме в тази конспирация. Нина Копева, 19 г. Не съм привърженик на тази теория за конспирацията. В световен мащаб нещата се случват по-скоро революционно, отколкото чрез заговори. Ако има конспиратори, то те не са един или двама, специално в България толкова хора са замесени, че не можеш да им хванеш края. Всички са забъркани в една обща каша и засега можем само да се забавляваме от това. Борис Кънчев, пътешественик Големият режисьор стои зад конспирацията и аранжира всичко, но никой не знае кой точно е той. Може би сега му е дошло времето да се разкрие и българският народ да разбере кой прави заговорите. Мария Стоева, актриса Може би тайните общества стоят зад конспирацията. Много е възможно да се случват някакви скрити неща, да се правят заговори, без да ги виждаме. Примерно в Щатите най-големият конспиратор може да се окаже Арнолд Шварценегер. А в България - фолкпевецът Азис. Всеки би могъл да е човекът, който  дърпа конците отнякъде, но е трудно да се докаже.

 

 

Татяна Дончева:

Тайната власт не постига целите си, но превръща политиката в компот

 

РУСИ ИЛИЕВ

Г-жо Дончева, докъде стига тайната власт у нас и как тя влияе на политическия живот?
— Властта навсякъде има явна и скрита част, като скритата част може да се окаже изключително важна. Обаче има някаква разумна пропорция между явната и скритата част, която да помага на гражданите в крайна сметка да изяснят за себе си кой с какви интереси е създаден, чий интерес защитава и кой е той. По този начин е структуриран целият политически живот. Има реално съществуващи политически партии, с тази дейност се занимават хора, които имат интерес от политика. Когато има ниска избирателна активност, хората горе-долу са ориентирани къде се вписват техните интереси в този политически живот. Проблемът според мен в България след 90-а година при изграждането на плуралистичната политическа система се основава върху няколко фактора, които не можеха да бъдат избегнати. Едното е, че трябва да се построи политически спектър - ляво, център, вдясно, а в същото време огромната част от гражданите обедняха. Независимо че тази бедност почна да се усеща в последните няколко години. И тогава хората с доходи бяха ангажирани в държавните предприятия и администрация. Т. е. те нямат себеусещането за някакъв собствен интерес, лакмуса кой какво им предлага и как да си го издирят. От друга страна, осъзнаването на самите интереси от гражданите върви забавено. Има бум на политически партии, има огромен интерес от прекалено много хора да се изявяват като партийни лидери, а същевременно много малко участие на гражданите, които да формулират собствени интереси. И така пристрастието към партиите беше повече емоционално, отколкото пречупено през личния интерес.
В какво се изразява ирационалното поведение на избирателите?
— Реално погледнато - най-бедните хора докараха Костов на власт през 1997 г. И имаше абсолютен парадокс в това, че СДС се беше дефинирал като дясна партия, но това не препятстваше най-бедните да търсят в Костов изразител на своя интерес. А същевременно през 2001 г. тези същите хора доведоха Симеон Сакскобургготски. На гражданското общество му липсва нагласа да вземе нещата в собствени ръце. Не в смисъл да счупим парламента за 5-и път или да свалим насилствено тези, за да сложим онези. Хората търсят спасител, а не водач. Не търсят един от тях, който криво-ляво може по-добре да се ориентира какво да правим и по-добре да ни организира. А спасител, някакъв човек, който за една нощ с магическа пръчка ще им напълни хладилника, портфейла и ще им уреди половината жизнени проблеми. Това според мен е и последица от миналото, когато де факто хората са смятали, че държавата носи отговорност за техните съдбини, и те се нуждаят само от свобода.
Политиците също поддържат представата, че хората са зависими от тях.
— Особен е начинът, по който у нас тръгна политическият живот. СДС сравнително късно се дефинира като дясна партия, същевременно БСП в развитието си от 90-а година направи няколко неща, които в контекста на времето намирам за неособено удачни. БСП, за да бъде най-масова, отказа да се дефинира като партия на определени интереси. При което ние продължихме да търсим отваряне по един странен начин и да се изживяваме като общонародна партия. Като партия, в която не само могат да членуват всички, но и всеки може да си намери интереса. Нещо, което е абсурдно. В БСП, БКП, БРП (комунисти) и във всички абривиатури, с които е разполагала нашата партия, са членували и много богати хора, но те са имали просто друго съзнание, друга мисъл и друга идея. И затова са членували в нея, а не защото имуществено биха естествено принадлежали там. Но партията винаги е била изразител на интересите на най-бедните и средните слоеве. Продължаваме да се изживяваме като партия масова и общонародна. Ние непрекъснато търсим начини да се харесаме на всички - нещо, което не е възможно.
Процесите в икономиката също не бяха прозрачни и там участниците не дефинираха ясно чии интереси стоят зад тях.
— Начинът, по който беше направен в България капитализмът, въздигна несправедливостта и кражбата като основен начин за преразпределение на собственост, което доведе до деморализиране на нацията. И вече е много късно - след десет години да обясниш на огромни маси хора защо те трябва да се трудят, защо те трябва да се усъвършенстват и защо трябва да постигат нещо. Тези характеристики имат пряко отношение до политическата ситуация днес и до капана, до който сме се докарали. Ние нямаме автентични професионални съюзи, ние имаме проправителствени бивши синдикати, които при това са сериозни собственици и също са участвали в този процес на преразпределяне на собственост. Те не са истински синдикати, създадени от работници, осъзнали собствения си интерес и самоорганизирали се. При това положение хората къде да намерят интереса си?! И по какъв начин да го осъзнаят?!
Защото хората се чувстват изолирани от политиката?
— Политическата система на България в лицето на най-ярките политически партии не дава възможност за политическа изява на голяма група граждани. Политиката става тясна територия на партийни чиновници, не на активисти, не на хора с политически виждания, а на апаратчици. Това е тревожен симптом, защото партийните чиновници не могат да родят визия за страната. Търсейки изход от това положение и отчитайки, че за БСП проблемът е по-сериозен, отколкото за СДС, които бяха в естествен подем, ние потърсихме пробив в обществото. И през 1999 г. не случайно приложихме формулата: “Независими кметове, подкрепени от инициативен комитет“, за да неутрализираме факта, че самата абревиатура БСП носи негативи. Този ход се оказа удачен, но след това продължението на формулата стана абсурдно. Аз го усетих преди изборите през 2001 г., защото колкото пъти търсихме експертна помощ от западни политолози, когато чуеха, че сме 16 партии в “Коалиция за България“, всички падаха от учудване. Питаха ни: “Добре, как правите физиономия от тази мешавица, как хората ще се ориентират кои сте вие и за какво се борите?“ За мен тази формула изразяваше едно ретроразбиране, че сме общонародна партия, че ще вземем от всички по малко и така ще получим много. А това не е вярно. Дълго време през 90-те години БСП използваше разни макиажни партньори, за да илюстрира, че не е сама. Обаче вече навлязохме в един етап, когато се налага избистряне. Това не означава нито липса на коалиционна култура, нито игнориране на останалите части от политическия процес, това е просто желание да имаме по-ясна физиономия. По-ясната физиономия не е непременно отблъскваща и не е непременно харесвана от всяка група избиратели.
Има ли конспирации в партиите?
— Част от партийните елити, които имат сериозни проблеми да управляват партията през вътрешнопартийните механизми, правят опит да ръководят партията чрез парламентарната квота на коалиционните партньори. Тревожно е да се събират хора, които не са посочени нито от актива на партията, нито от обществени организации. Стигаме до изкривени модели, когато част от елита на една партия може да си моделира парламентарна група, група съветници, дори кмет - по съвсем други принципи. Така вече стигаме до клиентелизъм. Стигаме до това да няма нормални механизми за излъчване на ръководство в една партия не само на висши ръководства, но и на местни. Имаше проблем за БСП в една от общините, където се оказа, че за няколко години сме стигнали до следния феномен - една група хора е узурпирала пленарния състав на общинската организация и тя излъчва местното бюро, групата съветници, кандидат-кмета, делегатите за конгреса. А всички останали симпатизанти на партията, които са десетки пъти повече, на практика са извън политическия живот. Никой не може да припари. Такива проблеми има и в СДС, и в останалите партии.
Едрите бизнесмени също не стоят далеч от политиката, но рядко афишират публично участието си.
— Бизнесът в началото на 90-те имаше стремления за самостоятелна политическа изява. Първите опити на бизнеса да си направи партия с платен партиен секретар се оказаха крайно неуспешни. После капиталът се опита да работи през основните партии. После опряхме до проблема “зависимост на партии от бизнеса“. Защото когато бизнесът ти плати за всичко, той те прави абсолютен проводник на своите интереси. Ти вече не си изразител на тези, които са те избирали. Всичко е купено и платено и се играе продаден мач. Това е опасно.
Какъв е ефектът от усилията на кукловодите?
— Съществен проблем на българската политика е опитът на определени среди да контролират и понякога сериозно да препятстват естествения подбор на нещата. В двете основни партии виждам желание на разни задкулисници да изваждат една група на сцената в качеството на ново ръководство.
В момента, в който политиците от групата на сцената се самоосъзнаят, че вземат решенията и носят отговорността, става конфликт. Защото задкулисниците предпочитат да са режисьори, сценаристи и сценографи, да осигурят публика, на която да казват кога да се ръкопляска и кога - не. Има нещо ненормално в това. Трябва да докараме скритата и явната част в политиката до пропорция 50:50.
Тайната власт постига ли целите си?
— Според мен - не. Но разбърква тотално нещата. Прави от политическия живот пълен компот. Резултатът от една акция често няма връзка с предварителния замисъл.