Джулието Киеза е бивш депутат в Европейския парламент и известен антиглобалист. Той даде интервю преди няколко седмици за „Росбалт“. Предлагаме ви резюме с най-интересното от него.

В близките години светът е заплашен от война за ресурси. За да се избегне такава катастрофа, ние се нуждаем от основна смяна на  потребителската етика. В този случай обаче,  финансовият елит вероятно ще иска  да реши всички проблеми чрез сценария  от 11 септември  2001 г..

Ние сме в началото на преходен период, който няма прецедент в историята.

Той можеше да настъпи преди десетина години, но   САЩ през 2001 г., поради  събитията от 11 септември отложиха кризата  със 7 години. Отложиха я , но не я отмениха. И през 2008 г. тя се върна. Кой ще се възползва от тази епоха – е сложно, но вече е ясно, че историята от последните три века е към своя край.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие извън затворената система на ресурсите – светът е достигнал границите си на развитие. Всички тези хора, които казват, че старата система ще продължи да работи- лъжат. Въглища, нефт, дори и уранът – всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време преди те най-накрая да свършат. Всички наши реалности, с които сме свикнали да – ще се променят.

Цивилизацията на парите ще изчезне.

Ние трябва да разберем, че старата демокрация вече умира. В Европа половината от населението не стига до урните – и не заради политическа апатия. Огромен брой хора не припознават своe представителство във властта Аз не съм против парламента, общински съвети и т.н.

Просто трябва да се създаде нова система на представителство, нови партии и движения. И това движение трябва да тръгне отдолу, от  дъното.

Нас ни манипулират, нас ни мамят! Хората са се превърнали в инструмент за покупки. Мозъкът на почти всички хора  се контролира абсолютно. Ние живеем заради този пазар, когато работим и когато си почиваме. Той е този, който диктува действията ни. Ние не сме свободни хора. Журналистите трябва да информират хората. Но медиите мълчат по този въпрос.

Телевизията по 24 часа ни казва какво да купуваме, че нашата скала за ценности – е покупателната ни способност. Всъщност в съвременната  телевизия истинската информация е не повече ота 8%. Всичко останало е реклама, както и забавление. А човекът го формират същите тези 92%.

За начало бих национализирал медиите. Преди 50 години   човешката личност  се формираше в семейството, в училище, а понякога – в църквата. Днес 90% от мисленето  на младите хора, се формира  от телевизията. TV се превърна в най-важната културна структура по целия свят, от САЩ до Индия и Китай.

Медийната система –  е фундаментално право на хората, а то не може да бъде приватизирано. Те трябва да бъдат върнати на държавата и нацията. За състоянието на планетата не може да се разкаже на хората  без участието на ТВ. Вместо това, телевизията се опитва да ни убеди да си купим  друга кола.
По същия начин смятам, че ние трябва да национализира всички банки, печатащи пари. Ние губим контрол върху парите.

- Ние - кои сме?

Държавите, гражданите на държавите. В средата на декември, „Ню Йорк Таймс“ публикува на първа страница статия – че всеки месец в един ресторант на „Уолстрийт се събират ръководителите на девет водещи банки“ Голдман Сакс „, UBS,“ Банка на Америка “ Deutsche Bank, и други подобни.

Всеки месец, тези девет души вземат решения за шестте милиарда хора: какво ще е равнището на безработица в света, колко хора да умрат от глад, колко правителства да бъдат свалени, колко много министри да  бъдат купени и така нататък. Това са уважавани престъпници, но те са по-мощни, отколкото всеки световен лидер.

Четете още на: http://www.epochtimes-bg.com/201501/15210440.html#ixzz3SJUTLxpY
Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия

Предлагам линк, защото материалът е голям и не го поема блога.

express-kamchatka.com/sobytiya/9149-esli-ya-zabudu-o-nikh-ty-bozhe-na-nebe-zabud-pro-menya-volynskaya-reznya-ostorozhno-shokiruyushchee-foto-18.html

7 кратки литературни шедьовъра 15.02.2015 г., 12:18

Снимка: Shutterstock

Лаконичността е сестра на таланта, признават много писатели. Умението с няколко думи да кажеш много, да събудиш чувства и емоции и да дадеш храна за размисъл, е висш пилотаж във владеенето на езика и писателското майсторство.

Има какво да научим от майсторите на кратката форма – многословната, разводнена и обезсмислена комуникация затруднява разбирането. AdMe.ru събира малка, но представителна колекция от най-кратките литературни съчинения, останали в историята.

Предлагаме да ги припомним.

* * *

Веднъж Ърнест Хемингуей се хванал на бас, че ще напише разказ, способен да трогне всеки читател, само от шест думи. Писателят спечелил баса със следното съчинение:

"Продават се детски обувчици. Неносени." (For sale: baby shoes, never used.)

* * *

Фредерик Браун съчинил най-късия разказ на ужасите на всички времена:

"Последният човек на Земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука..."

* * *

Американският писател О.Хенри спечелил конкурс за най-кратък разказ, който обаче има всички основни съставки на традиционния разказ – завръзка, кулминация и развръзка:

"Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара, за да види останал ли е бензин. Покойникът беше на 23 години."

* * *

Англичаните също организирали конкурс за най-кратък разказ. Този път условията на конкурса били в съчинението да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Първо място печели авторът на разказа, който впоследствие се превръща в популярен виц:

"О Боже! – възкликна кралицата. – Бременна съм! От кого ли?"

* * *

Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип II, завоювал много гръцки градове:

"Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града."

На което спартанските ефори отговорили писмено:

"Ако".

* * *

Виктор Юго изпратил на издателя си ръкописа на романа "Клетниците" със съпровождащо писмо:

"?"

На което получил отговор:

"!"

* * *

В конкурс за най-кратка автобиография победила французойка, която написала:

"Преди имах гладко лице и смачкана пола, а сега – обратното."

 

Бясната надпревара между наближаващата война и взрива на тоталната финансова криза  Качено на: 10:00, 02/01/2015

2015 г. започва с края на американския нефтодолар, с края на несъстоялия се “американски век”, с края на американската военна хегемония и с края на сегашната системна криза на капитализма.

До срива на световната финансова система остават броени дни.

Ситуацията е катастрофална и не може да бъде спасена.

От макроикономическа гледна точка всичко е ясно – предстои колапс на САЩ.

От историческа гледна точка ситуацията не е нова. Това е достигане на нова фаза на прехода към поредния исторически цикъл.

За пръв път в моята коментаторска кариера виждам, че така наречената “световна върхушка” (елит, плутокрация, клептокрация, Нов световен ред) се сблъсква с толкова голяма криза, че на дневен ред е самото нейно оцеляване. И за пръв път тези хора са вцепенени от ужас от това, което ще настъпи.

Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Всичко друго е второстепенно.

Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война. По същата логика сега светът е пред Трета световна въпреки че според мен тя започна още с атаката срещу Югославия и с тероризма на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Югославия беше новото Сараево, 11 септември беше подпалването на Райхстага и атаката срещу Гливице.

Съвременният капитализъм е в агония. Съществуващата система на възпроизводство и натрупване на капитала е в задънена улица. Създадените от глобалния капитализъм производителни сили не могат да се развиват в рамките на остарялата система, основаваща се на частното присвояване на добавената стойност. Това е краят на грабежа чрез лихвата.

Последствията, които ще траят десетилетия, ще променят облика на света. Обречени сме на преход през нощта.

Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Защото онова, което става днес не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.

Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на “американския век”, който трябваше да продължи 200 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията. Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.

Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса “какво ни очаква”.

Еднополюсният свят никога не е бил нещо повече от една обикновена метафора. Реално, САЩ в нито един момент не успяха да постигнат унищожително превъзходство над останалия свят. Те сами се изпратиха в нокаут и сега висят на въжетата на ринга. И няма кой да хвърли кърпата.

В крайна сметка САЩ се оказаха един обикновен банкрут и от няколко години са в технически фалит, за да се стигне до сегашния момент на “спасявай се всеки както може”.

Дали САЩ ще издържат, дали ще се разпаднат и ще се окажат още една несъстояла се държава? Не знам. Защото в днешния свят е натрупана и твърде много военна мощ и много малко разум.

Ясно е, че приоритетът е масово производство се поема от Китай. САЩ не могат да предложат нови ценности или интелектуални импулси. Този колос на глинени крака може да рухне всеки момент – геополитически и икономически. Зад използването на силата стои традиционната англосаксонска география, предполагаща разрушаване на националните държави и използване на национални егоизми, стара схема, разработена и изпробвана още преди векове от английската социална антропология.

Сега обаче не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел, или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта “капитализъм-социализъм”, за нещо ново, неизвестно и непроучено. Моделът е нужен, но преди това ще паднем.

В това падане вече минаха няколко етапа. Първият бяха корпоративните банкрути, вторият – банкрутът на цели държави, третият – преразпределението на световните пазари. Сега е четвъртият етап – преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашите очи. Основният признак на този етап са военните конфликти. В момента имаме поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, преминаващи в хибридна глобална война.

Това ще бъде петият етап на кризата, който ще е… изходът от кризата.

Ясно е, че кризата се продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.

С войната в Украйна глобалната криза навлезе в окончателна фаза.

Какви са изходните позиции на участващите в нея страни. Върхушката на САЩ е взела решение за началото на горещата фаза на започналата Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.

САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност.

Основните задачи на новата война на Запада са:

• да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
• да се “изчистят” чрез войната колосалните дългове, да се осъществи “банкрут чрез кръв”, Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат “отписани”;
• в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и “излишните хора” използват твърде много ресурси. Заради това “под нож” ще отидат повечето от тях;
• на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.

Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-олигархично-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.

Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели. Можете да наречете рака грип, но това не променя нещата.

До този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.

Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да “гипсира”обикновените хора, да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.

Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.

Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.

САЩ и Европа са смъртно болни. Болна е и американо-англо-холандската монетарна система, наложена на целия свят. Заради това САЩ и Англия провеждат политика към съкращаване на населението на земята до 1 милиард.

Целта е кардинална трансформация на света според американския диктат, създаване на глобален концлагер, пълен със страх, който ще бъде използван като капитал на онова, което глобалистите наричат “нов световен ред”.

Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.

Пред нашите очи завършва една ера. Това е ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.

Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.

Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Срещу тях започва ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм. Светът е пред радикален прелом.

Крахът на САЩ и на Западния проект оставя целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки.

Западният елит е в паника. Всички технологии за управление на обществото са изчерпани. Необходимо е нещо да се направи, народът да се изплаши от нещо. Необходим е ужас, а най-големият ужас за обикновения човек е бедността и войната. Значи, трябва да се използват.

Така стигаме до същността на нещата – че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.

Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 18 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 70 и 700 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват).

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони.

В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари.

Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че “цялата земя вече е малка”, и, че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.

По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.

Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува.

САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен.

Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ може да стане терористична атака “с мръсна” ядрена бомба в американски град, разпространение на пандемията от “свински грип”, ебола или нещо подобно, нова война в Украйна, и т.н.

Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента.

САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.

А ето и някои от най-страшните факти за държавния дълг на САЩ. Кутията на Пандора се отваря.

1. В момента националният дълг на САЩ е 70 трилиона долара (но според неофициални източници сумарният дълг на САЩ е над 700 трилиона долара).
2. Преди 30 години националният дълг на САЩ беше 14 пъти по-малък.
3. За да се задължи с 1 трилион долара правителствата на САЩ се нуждаеха от времето от президента Джордж Вашингтон до президента Роналд Рейгън.
4. От времето на Рейгън САЩ натрупаха дълг от 13 трилиона.
5. Върху САЩ лежат над две-трети от всички държавни дългове на планетата.
6. Ако се подели този дълг, на всеки американец се падат повече от 130 000 долара.
7. От 2007 г. до 2012 г. брутният продукт на САЩ нарасна само с 4 на сто, докато националният дълг излетя със 75 процента.
8. През първите две години на мандата на Обама САЩ натрупаха повече дългове, отколкото всичките първи 100 конгреса взети заедно.
9. Националният дълг на САЩ в момента нараства всеки ден с над 4 милиарда долара.
10. В момента САЩ трябва да плащат като дълг около 41 цента от всеки долар, който изразходват.
11. Само един ден от войната в Афганистан струва повече от строителството на целия Пентагон.
12. Ако САЩ използват общоприетите счетоводни принципи, дефицитът на техния бюджет ще бъде 5 трилиона долара всяка година.
13. През 2019 г. за изплащането на лихвите по националния дълг ще отиват 92 цента от всеки долар държавни разходи.
14. Според МВФ, до 2060 г. държавният дълг на САЩ ще нарасне до 400 процента от техния брутен продукт.
15. Ако държавният дълг на САЩ от се постави в пирамида от петдоларови банкноти, ще измине разстоянието до Луната.
16. Ако харчите по един милион долара от деня на раждането на Христос, пак няма да можете да изразходвате 1 трилион до днес.
17. Ако се харчи по 1 долар на секунда, за да похарчите 1 трилион, ще са ви необходими 31 000 години.
18. Ако САЩ сега започнат да връщат дълга си със скорост по 1 долар на 1 секунда, ще им трябват 440 000 години, за да платят целия си дълг.

Както писа един известен финансов експерт, “САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко.”

Нещата наистина са страшни. Цунами на глобокризата ни поглъща. В момента гърми балонът на държавните задължения на богатите страни на Запада. Според прогнозите през 2015 г. те ще достигнат рубежа от 135 процента от техния общ брутен продукт. До една-две години ще изгърми и този балон. Това ще е страшен взрив.

Все повече хора разбират скрития геноцид, осъществяван от Запада в мащабите на цялата планета. Геноцидната програма е глобална по своето същество, както и използването на генното, бактериологичното, биологичното, химическото, информационното, климатичното, електромагнитното, ядреното и всички други видове оръжия и специални средства, като ръкотворните катастрофи и бедствия се планират и реализират на наддържавно, на планетарно равнище. Глобалната програма за редуциране на населението на Земята от 8 на 1 милиард съвсем не е измислица, а резултат от действието на самия либерален капитализъм и неговата имплозия. Оттук нататък той само ще се свива, а заедно с него и възможностите за живот на хората, населяващи планетата.

В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала. Заради това казвам, че постоянно ни се предлагат две алтернативи, една – лоша, другата – още по-лоша.

Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.

Така нареченото “казино на края на вселената” е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон, или Апокалипсис. Защото след броени минути топчето на рулетката в казиното ще падне върху двойната нула.

В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Това е “казиното на края на вселената”, като всички сме участници в трилъра “безкрайният ужас на ужасния край”.

Фалитът на това казино е започнал. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.

Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира “елитите”, за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.

Светът е пред своя нов “нулев час”. Оттук-нататък всичко е възможно.

Дали съм изненадан? Със сигурност. Трудно ми е да повярвам, че онова, за което пиша от 40 години – за края на капитализма, ще ми се случи приживе.

Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален взрив и глобална революция. Неравенството е чудовищно. Днес 359 милиардера имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 50 на сто от човечеството. Върхът на тази пирамида е глобалният мафиотско-олигархичен синдикат, на чийто връх са най-богатите крезове, които определят хода на световните процеси. Те контролират основните планетарни ресурси, купуват парламенти и правителства. И само сривът на системата може да ги унищожи.

Дилемата е или доларът ще изчезне, или светът. Но те нямат намерение да се предадат. Обратно. Готвят прехода към техния “нов свят”, като са готови да сринат планетата до “кота нула”, както взривиха двете кули в Ню Йорк.

Тяхната версия за глобалната доктрина е, че следите на предишно престъпление се изтриват с още по-голямо престъпление.

САЩ обкръжават Русия и Китай с военни провокации. САЩ бързат с разработката на новата си стратегия за “бързия глобален удар”, който няма да дава възможност на Русия и Китай на отговор.

Дали ще има ядрена световна война? От подготовката се вижда, че западният финансово-банкерски елит има намерение да остане на върху на новата глобална система със сила или измама. Новата ядрена война вече е предвидена от тях и може да е търсеният изход за тоталния колапс и депопулацията на планетата.

Дали САЩ могат да спечелят тази война? Това е невъзможно, освен ако не ликвидират цялото човечество. Има симптоми, че са предвидили и този вариант.

Дали светът ще избегне нова голяма война, не е ясно. Но така или иначе на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.

Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.

Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всичко възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.

Такава криза не е имало в историята на капитализма.

Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война.

Наистина малко са хората, които през последните 7 години успяха зад плътната завеса да видят контурите на ставащото зад нея. Трудно беше да се стигне до същността.

Не беше лесно да се разбере, че в резултат на монетарния “постиндустриален” либерален курс на американската финансова върхушка САЩ се превърнаха в деиндустриализирана страна, като повечето нейни промишлени обекти бяха изнесени в Китай, Мексико, Тайланд, Тайван, Филипините, Индонезия, Южна Корея. Печалбите бяха получавани от транснационалните корпорации, които са базирани в САЩ, но организираха своите производства в чужбина. В самите САЩ вървеше потребителска вакханалия – масово раздаване от банките на кредити за всеки, който не го мързеше да си поиска.

Пирамидата в САЩ растеше. Появи се въпросът, какво ще бъде по-рано – крахът на долара и след това ще започнат военнополитическите последствия, или най-напред ще бъдат военнополитическите последствия и след това ще дойде крахът на долара. Може да се спори, но крахът си е крах.

Заради това САЩ никога не могат да станат световна суперсила. За разлика от своите британски предшественици, те са банални грабители, отнемащи силово чуждата собственост. Какво правят сега – от арабите крадат нефта, от афганистанците – високопланинските плантации за така важния за американската демокрация опиумен мак, от сърбите – Косово, от Латинска Америка крадат всичко, макар че все по-малко успешно. От Русия искат да откраднат най-големите на планетата природни богатства. Започнаха с Украйна.

Но именно тук се получава най-големият провал. Принципно игнориращите историята американци в лицето на Русия се сблъскаха с нацията, от която засега никой нищо не е успял да открадне задълго, с народ, който е по-силен духовно, генетически и биологически. Това ще е фатално за САЩ. А на хоризонта вече е и Китай.

САЩ нямат шанс да царуват в света. Техният елит няма необходимия цивилизационен код. Няма програма. Америка е една болна цивилизация, израснала на пусто място, без история и корени, присвоила си правото да експериментира със съдбата на други народи. Но американската върхушка подсъзнателно разбира, че е жертва на неудачен експеримент и отмъщава за това на целия свят, заедно със своя патрон Англия и тяхното творение Израел.

Експериментът на САЩ днес изглежда така – а можем ли да се въоръжим толкова много, че да не може да ни стигне никой и с това оръжие да продължим да паразитираме върху останалото човечество. Отговорът е ясен – това не е възможно. Не става.

Югославия, Афганистан, Ирак, Сирия, Украйна са само началото на войната на САЩ срещу целия свят. Те нямат никакъв план. Но имат стратегия – подпалвай. Страшното е, че САЩ не искат да знаят защо им трябва да подпалват големи и малки войни в Близкия Изток, Азия, Кавказ или Европа. Знаят само, че трябва да подпалват, тъй като от своя исторически опит си мислят, че да подпалват е изгодно за тях. Заради това САЩ се стремят да отнемат ресурсите на останалите. Нека да издъхват от глад. А ние ще пируваме. Чумата е при тях, не е при нас. Всичко ще подпалим. И си вярват, че в този пожар няма да изгорят.

Днешните САЩ нямат собствена вътрешна логика на развитие. Това е криза на цялата система по-точно на нейното пълно отсъствие. Днес Америка е едно изкуствено държавно образование, чийто монтажен цех се намира далеч извън нейните предели – в Англия и Израел. Поражението на САЩ ще бъде катастрофа и за тези държави, които управляват чрез своето лоби военнополитическата машина на САЩ и използват американците като световен жандарм за защита на интересите на световната финансова олигархия. След поражението на САЩ нито Англия, нито Израел ще имат перспектива да оцелеят като държавни структури.

САЩ продължават да се катерят по стълбата, която води надолу, към преизподнята. Системата като цяло с всяка година ще става все по-порочна. След Първата глобална велика депресия светът ще бъде неузнаваем. Ако не започне да противодейства още сега, след Първата ще последва Втора велика депресия. И така ще бъде през целия ХХІ век.

Но смъртта на стария строй и раждането на новия винаги са войни и хаос.

Сега американците ще се опитат да прикрият кризата с поредна война, в сравнение с която Афганистан и Ирак ще бъдат махленска свада. Може би ще помислят, че е по-добре да започнат Трета световна война, за да се измъкнат в нейния пушек.

Ситуацията е понятна вече на всеки, а онези, които не я разбират, са дебили. Иронията на историята е, че западният елит сам набута САЩ в този исторически капан. Девизът “Боже, пази Америка” или поне я спаси, стана актуален, както никога в миналото.

Едно е ясно – краят на капитализма най-накрая дойде.

И аз бях сред онези, които преди години активно пишеха, че социализмът е завинаги, и че капитализмът вече си е отишъл. Познах наполовина. Това все пак не е малко.

Дали САЩ готвят нова голяма война? Няма съмнение, че само от тази гледна точка сегашните безсмислени действия на техните политици придобиват някакъв смисъл. Когато кризата на дълга стане неизбежна, като Великата депресия от 1929 г., тогава капиталът ще започне нова голяма война. Всичко останало – ръстът или сривът на цените на нефта, разработката на най-нови ядрени заряди, създаването на самолети-роботи, приемането в НАТО на нови членове, спешните външни заеми – е само подготовка за голяма война. Нефтът е спусъкът за войната, но причините за нея са в самата западна политикоикономическа система. По-точно, самата западна система е причината.

Заради това казваме отдавна, че кризата е системна.

Има две решения. Или тя ще бъде унищожена, или ще се измени, като се елиминира емисионният център и спекулативният капитал. Това обаче политическият елит на Запада няма намерение да прави.

Значи, остава войната. Как ще започне и как ще завърши, никой не знае.

В момента наблюдаваме бясна надпревара между наближаващата война и бесния галоп на тоталната криза. Кой ще изпревари?

Това е залогът.

Автор: Красимир Иванджийски, Строго секретно

Големия страх на САЩ: Германия в БРИКС

Американското разузнаване е внедрило десетки шпиони в ключови министерства и ведомства на Германия, защото се опасява от вероятността Германия да си сътрудничи или дори да се присъедини в близко до средно бъдеще към съюза на петте най-бързо развиващи се икономики

Съвсем скоро Германия ще каже “Genug ist genug!”, уморена да води външна политика в разрез със собствените си интереси, просто по презумция, зададена от вектора Лондонското сити – Вашингтон. Когато за пръв път хванах оръжие в ръцете си инструктора наблегна на свободния ход на спусъка. Съединените щати се опитват да „оберат“ свободния ход и да натиснат спусъка на войната между Европа и Русия отново. Германия е моторът на Европа, а позициите на Лондон и Париж са силно отслабени. За това САЩ акцентира своя натиск именно над Германия. За да избегнат предстоящия финансов крах Съединените щати се нуждаят от нова мащабна война между Русия и Стария континент. За тяхно нещастие обаче Европа не иска трета подобна война, защото вече знае, че в никой случай тя няма да бъде спечелена. Дори Русия да бъде разгромена, за което трябва цяла Европа единодушно да съдейства на САЩ, а това само по себе си е немислим сценарий, Европа няма да спечели нищо освен още по-голяма финансова нестабилност и криза и наденат синджир на врата си с надпис „made in USA“.

Приятелите се слушат, а не се подслушват

Последната визита на А.Меркел в Съединените щати. Можем да разчетем обърканите флагове, неотговарящи на дипломатическия етикет, като послание към Германия…

Причината за избухването на шпионския скандал бяха разкритията на Едуард Сноудън, който се превърна в най-големия успех на руското разузнаване от края на Студената война до днес. Разкритията доведоха до смразяване на отношенията между Германия и САЩ. Оказа се, че американската служба АНС е подслушвала милиони граждани на Германия и дори мути Меркел…

И какво отговори Вашингтон? Обама обеща, че повече няма да прави така. Но ето, че съвсем наскоро бяха разкрити дузина американски къртици в ключови министерства и ведомства в Германия. А Меркел едва се беше върнала от онази безмислена среща в САЩ (първа след избухването на скандала), която остана безплодна и завърши с изказването на германския канцлер, че Германия и САЩ имат сериозни различия по разбирането си как се използва глобалното следене за борба с тероризма. И понеже Съединените щати оправдават глобалното следене с борбата срещу онези зли талибани, криещи се в пещерите и чукарите на Афганистан, които повече от десетилетие не можаха да победят, просто защото са техен измислен герой, използван за оправдаването на войни, черни операции и всякакви тъмни машинации, може би американските служби са създали досие на германския канцлер, защото той е заподозрян в „тероризъм“?

Въпрос на национални интереси

Тези дни Франция и Германия се скараха относно въпроса кой продава и търгува повече с Русия, въпреки рециталите за санкции. В началото на седмицата САЩ се обяви против продаването на френските „Мистрал“-и на Русия. Сделката обаче беше финализирана, просто защото става дума за няколко милиарда, които Франция едва ли би пожертвала в името на голословните прокламации относно Украйна. Представителя на властите в Сен Назер (френският град, където се произвеждат корабите) Жан-Клод Бланшар заяви следното:

„Ние не воюваме с Русия. За нас тя е приятел. И затова контрактите следва да се изпълняват и да се довършват. Франция е независима страна и изобщо не сме длъжни да се поддаваме на американския натиск върху Европейския съюз“

 

И Великобритания и Франция се изчервиха като ощипани девойки, когато избухна скандала с използването на химически оръжия в Сирия. Просто защото години наред френски и британски компании, под шапката на официалните власти, продаваха нужните вещества и прекурсори на режима в Сирия за създаването на химическия арсенал на страната. Разбира се, тогава Башар ал Асад все още не беше обрисуван като „злия диктатор“ от Западната пропагандна машина. Кървавата война, подкрепяна от тези, чийто газопровод Башар Асад отказа да допусне на своя територия много наподобява на войната в Украйна, която също е война за ресурси.

Проблемът на САЩ е, че времето не работи в тяхна полза. Американците са принудени да действат бързо – идните пет години ще са решаващи за бъдещето на САЩ. Ако САЩ не успеят да принудят европейците да купуват по-скъпия шистов газ и да се откажат от руските доставки, които впрочем са безалтернативни, ако не „оберат“ свободния ход на спусъка докрай, извеждайки НАТО още по-близо до границите на Русия със световния ред „Пакс Американа“ ще бъде свършено. За това в близките 15-20г. САЩ ще се постарае следващия „Майдан“ да бъде в Москва. Освен това примката от ислямски радикали под контрола на американските служби по границите на Китай и Русия се затяга – в тила на Русия озъбени чакат ордите от фанатици водени от желанието си за джихад, но и от чисто човешкия ламтеж за хрупкави долари.

Трудно ще убедят обаче Германия да спре сътрудничеството си с Русия, което е повече от изгодно и доходоносно. Германия реално е против санкциите срещу Русия, защото те ще донесат икономически негативи и за самата нея. Колко хиляди германски фирми имат бизнес, свързан с Русия? А защо Германия трябва да се откаже от руския газ, който получава на изключително ниски цени и да купува пет пъти по-скъпия американски шистов газ? Безотговорни ли са германските политици, германската нация? Едва ли. Искат ли още една война срещу Русия? Може би германците вече си спомнят уроците от Втората световна, а и думите на железния канцлер – Бисмарк, че само луд би тръгнал на война срещу Русия. Не е изненада, че Германия спазваше умерена позиция, заявявайки, че Украйна не трябва да бъде принуждавана да избира само между Европа и Русия. Това заявяваше Меркел преди американските кукловоди да форсират свалянето на Янукович. Колкото до Крим – никой не е трогнат. Германия се отказа от завеждането на въпроса за присъединяването на Крим като обект на Руската Федерация в Европейския съд.

Сега БРИКС идва, за да разруши еднополюсния модел на САЩ. Схемата – Морков-бомби-принуда (в името на „демокрацията“) вече не работи. Размахването на една епроветка, което бе причината за втората война срещу Ирак, или „разполагаме с аудиозапис“ (който никога няма да представим) вече не са достатъчен аргумент. Всъщност, ако сте фенове на покера би трябвало да знаете колко скъпо струва слабия блъф. Сега Съединените щати ще плащат за всеки свой блъф. За това се завърнаха към любимата си доктрина за сваляне и сменяне на режими и правителства чрез режисирани революции, умело телевизионирани.

На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън едностранно затвори така наречения „американски златен прозорец“ и наложи замразяване на цените и заплатите за период от 90 дни с 10-процентно увеличение на митата на вноса. За първи път в своята история САЩ имаха напълно фалшива валутна хартиена система. Това беше първият банкрут на САЩ за XX век.

БРИКС вече създаде своята банка, чийто резерв като за начало беше определен от 50 млрд. евро. Забележете – евро! И това, ако не е голям сигнал и възможност за Европа, която също вече не е оптимистична за бъдещето на долара, здраве му кажи! Предусещайки краха на долара редица държави си поискаха златото обратно. Германия също поиска своите 300 тона злато, които се съхраняват в САЩ. Повече от половината германски златен резерв се намира в САЩ от края на Втората световна. А най-важното: Германия владее втория по обем златен резерв в света след САЩ.

Въпреки че Германска централна банка поиска официално връщането на златния резерв, САЩ отговориха с нещо от рода на: „Ще го върнем, когато преценим“. Съединените щати вече бяха уличени в една мащабна измама с злато. Последната новина за колосалната златно-волфрамова афера дойде от Англия с фотодоказателства, че е открито фалшиво 1-килограмово златно кюлче. Кюлчето е издържало проверката на ръчния рентгенофлуорисцентен скенер, който е показал 99,98 чисто злато. Волфрамът е бил открит, когато кюлчето е било разрязано на две. В него са били пробити дупки, които са били запълнени с волфрам (W).

 

Кюлчето е било купено на 23 март 2012 г. от агент за продажба на скрап (на скъпи метали) в едно градче във Великобритания. Кюлчето е било нормално с малката разлика, че в него не са достигали 2 грама. Тъй като в него е имало волфрам, кюлчето не е феромагнитно. Било е доставено с оригинален сертификат. Купувачът се е усъмнил, чак когато е разбрал за разликата в теглото и го е разполовил. Оказало се, че 30-40 процента от кюлчето са волфрам.

 

Това е първото фалшиво кюлче от 1 кг (400 унции) пълно с волфрам и трябва да се очакват масови проверки на всички кюлчета по 400 унции. Според някои сведения златният пазар и Форт Нокс в САЩ са „пълни до козирката“ с волфрамови кюлчета по 400 унции, които отвън са покрити със злато.

Мнението, че Германия гледа към БРИКС и се опитва да се отърве от потъващия долар споделя и икономическия анализатор Джим Уили:

“Мисля, че те вече анализират как да помогнат на Русия да изхвърли долара. Предполагам, че те търсят начини за тайно отдалечаване на Германия от долара и да се присъедини към БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Смятам, че това е точно това, което правят”, заяви Уили.

Уили коментира и поведението на Германия след свалянето на малайзийския боинг МН17:

САЩ всъщност казва на Европа, че има два избора. Присъединете се към нас във войната срещу Русия. Присъединете се към нас със санкции срещу Русия. Присъединете се към нас в постоянната война и конфликти, изолацията и унищожението на вашата икономика и отказ от вашия енергиен източник и премахването на договорите. Присъединете се към нас в тази война и санкции, защото ние наистина искаме да продължим с доминацията на долара. Те ще кажат, че са уморени от долара …. Ние притискаме Германия. Не се притеснявайте за Франция, не се притеснявайте за Англия. Притеснявайте се за Германия. Германия има 3000 компании извърпващи активен бизнес сега. Те няма да се присъединят към санкциите – точка.”

Най-големия страх на САЩ е варианта БРИКС+Г. Тогава всичко отива по дяволите. Където е и време да отиде този световен ред.

 

Руските медии разпространиха снимки на двата документа, които бяха приети от президента на Русия Владимир Путин, президента на Украйна Петро Порошенко, президента на Франция Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел след продължилите над 16 часа преговори за мир в Украйна. 

Ето и целия текст на приетата от "Нормандската четворка" декларация:

Декларация

на президента на Руската Федерация, президента на Украйна, президента на Френската Република и канцлера на Федеративна република Германия в подкрепа на Комплекса от мерки за изпълнение на Минското споразумение, прието на 12 февруари 2015 г.

Президентът на Руската Федерация Владимир Путин, президентът на Украйна Петро Порошенко, президентът на Френската Република Франсоа Оланд и канцлерът на Федеративна република Германия Ангела Меркел потвърждават пълно уважение към суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Те са твърдо убедени в безалтернативността на изключително мирното урегулиране. Те са напълно готови да приемат всички възможни мерки както отделно, така и заедно за изпълнението на тези цели.

В този контекст лидерите одобряват Комплекс от мерки за изпълнението на Минското споразумение, прието и подписано в Минск на 12 февруари 2015 г. От всички, които са подписали и Минския протокол от 5 септември 2014 г. и Минския меморандум от 19 септември 2014 г. Лидерите ще дадат своя принос в този процес и ще използват своето влияние върху всяка от страните, за да способстват изпълнението на този Комплекс от мерки.

Германия и Франция ще окажат техническа подкрепа за възстановяването на сегмента на банковата система в засегнатите от конфликта райони например със създаването на международния механизъм за съдействие за осъществяване на социални плащания.

Лидерите споделят убеждението, че укрепването на сътрудничеството между Европейския съюз, Украйна и Русия ще способства урегулирането на кризата. С тези цели те ще поддържат продължаването на тристранните преговори между Европейския съюз, Украйна и Русия по въпросите за енергетиката с това да осъществят стъпки в развитието на „зимния газов пакет“.

Те също така поддържат тристранните преговори между Европейския съюз, Украйна и Русия с цел изработване на практическо решение на въпросите, предизвикващи безпокойството на Русия във връзка с изпълнението на Съглашението за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия между Украйна и Европейския съюз.

Лидерите са привлечени от идеята за създаване на общо хуманитарно и икономическо пространство от Атлантика до Тихия океан на основата на пълно уважение на международното право и принципите на ОССЕ.

Лидерите ще продължат и занапред да изпълняват Минските споразумения. С тази цел те са се договорили за създаване на контролен механизъм в „нормандски формат“, който ще провежда срещи с регулярна периодичност на равнище висши длъжностни лица, представляващи министерствата на външните работи.

Ето и текста на мерките за мир в Украйна:

Комплекс мерки по изпълнение на Минските споразумения

1. Незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня в района на Донецка и Луганска област на Украйна и неговото строго изпълнение считано от 00.00 часа (киевско време) на 15 февруари 2015 г.

2. Изтегляне на цялата военна техника на двете страни на равни разстояния с цел създаване на зона за безопасност с ширина най-малко 50 км една от друга за артилерийските системи с калибър 100 мм и нагоре, зона за безопасност с ширина 70 км за ракетни системи и ширина 140 км за ракетни системи „Торнадо-С“, „Ураган“, „Смерч“ и тактически ракетни системи „Точка“ („Точка У“):

- за украинските войски: от фактическата линия на съприкосновение;

- за въоръжените формирования в районите на Донецка и Луганска области на Украйна: от линията на съприкосновение съгласно Минския меморандум от 19 септември 2014 г.

Изтегляне на гореспоменатата военна техника трябва да започне не по-късно от втория ден след прекратяването на огъня и да приключи в рамките на 14 дни.

За този процес ще съдейства ОССЕ в подкрепа на Тристранната контактна група.

3. Да се обезпечи ефективен мониторинг и верификация на режима на прекратяване на огъня и изтеглянето на военната техника от страна на ОССЕ от първия ден на изтеглянето, с използване на всички необходими технически средства, включително спътници, радиолокационни системи и др.

4. В първия ден след изтеглянето да започне диалог за провеждане на местни избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна „За временен порядък на местното самоуправление в районите Донецка и Луганска области“, както и за бъдещия режим на тези райони на основание указания закон.

Незабавно, до 30 дни от подписването на дадения документ да се приеме постановление на Върховната рада на Украйна с указание на територията, в която ще бъде въведен специален режим в съответствие със Закона на Украйна „За временен порядък на местното самоуправление в районите Донецка и Луганска области“ на основата на линията, посочена в Минския меморандум от 19 септември 2014 г.

5. Обезпечаване на помилването и амнистията чрез въвеждане в сила на закон, забраняващ преследването и наказанието на лица във връзка със събитията, станали в районите Донецка и Луганска области на Украйна.

6. Обезпечаване на освобождаване и обмен на всички заложници и незаконно задържани лица на основата на принципа „всички срещу всички“. Този процес трябва да бъде приключен до пет дни след извеждането на техниката.

7. Обезпечаване на безопасен достъп, доставка, съхранение и разпределение на хуманитарна помощ на нуждаещите се на основата на международния механизъм.

8. Определяне на модалностите на пълното възстановяване на социално-икономическите връзки, в това число и социалните преводи като изплащане на пенсии и други плащания (постъпления и доходи, своевременно изплащане на всички комунални сметки, възобновяване на данъчното облагане в рамките на законите на Украйна).

С това се цели Украйна да възстанови управлението чрез сегмент на банковата си система врайоните, засегнати от конфликта, като е възможно и създаването на международен механизъм за облекчаване на тези преводи.

9. Възстановяване на пълен контрол над държавната граница от страна на правителството на Украйна в цялата зона на конфликта, което трябва да се случи в първия ден след местните избори и да приключи след всеобщото политическо урегулиране (местни избори в районите Донецка и Луганска области на Украйна на основание Закона на Украйна и конституционна реформа) до края на 2015 г. с изпълнение на пункт 11 – в консултация и със съгласуване с представители на Донецката и Луганската области в рамките на Тристранната контактна група.

10. Извеждане на всички чуждестранни въоръжени формирования, на военна техника и на наемници от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ. Разоръжаване на всички незаконни групи.

11. Провеждане на конституционна реформа в Украйна, до края на 2015 г. трябва да влезе в сила нова конституция, която предполага като ключов елемент децентрализация (с отчитане на особеностите на отделните райони Донецка и Луганска области, съгласувани с представителите на тези райони), както и приемане на постоянно законодателство за особен статут на отделните райони Донецка и Луганска области в съответствие с мерките, указани в бележките*, до края на 2015 г.

* Бележка под линия

Мерките в съответствие със Закона „За особен статут на местно самоуправление в отделните райони Донецка и Луганска области“ включват следното:

- освобождаване от наказание, преследване и дискриминация лицата, свързани със събитията, случили се в отделните райони Донецка и Луганска области;

- право на езиково самоопределение;

- участие на органите на местно самоуправление в назначения в органите на прокуратурата и съда в отделните райони Донецка и Луганска области;

- възможност за централните органи на изпълнителната власт да сключват със съответните органи на местно самоуправление споразумения относно икономическото, социалното и културното развитие на отделните райони Донецка и Луганска области;

- държавата са оказва подкрепа за социално-икономическото развитие на отделните райони Донецка и Луганска области;

- съдействие от страна на централните органи на властта затрансгранично сътрудничество в отделните райони Донецка и Луганска области с региони на Руската Федерация;

- създаване на отряди на народна полиция по решение на местните съвети с цел поддържане на обществения ред в отделните райони Донецка и Луганска области;

- пълномощията на депутатите от местните съвети и длъжностните лица, избрани на предсрочните избори, назначени от Върховната рада на Украйна с този закон, не могат дабъдат предсрочно прекратявани.

12. На основание на Закона на Украйна „За временен порядък на местното самоуправление в районите Донецка и Луганска области“ въпросите, касаещи местните избори, ще се обсъждат и съгласуват с представители на отделните райони Донецка и Луганска области в рамките на Тристранната контактна група. Изборите ще бъдат проведени със съблюдаване на съответните стандарти на ОССЕ при мониторинг от страна на Бюрото по демократичните институти и правата на човека на ОССЕ.

13. Засилване на дейността на Тристранната контактна група, в това число чрез създаване на работни групи в изпълнение на съответните аспекти на Миснките споразумения. Те ще отразяват състава на Тристранната контактна група.

Снимки на Маркиз дьо Карабас

КАКВА РУСИЯ СЪЗДАВА ПУТИН?

фев 9

Posted by infobalkani

Веднага да уточним: ще говорим за оценката на Путин изключително и само като политик – тоест, за неговата роля в историята.

В случая не ни интересува дали той ще спаси душата си – а дали ще спаси Русия? Разбира се, изцяло може да му се даде оценка чак, когато неговото управление приключи и след това отмине известно време – да кажем след около 50 години.
Но в случая няма нужда да чакаме 50 години, защото от това чакане ни спасява историческият аналог.
Работата е там, че преди 200 години вече сме имали едно управление, подобно на това на Владимир Путин – и неговите резултати са достъпни за нашия анализ.
Такъв «Путин преди Путин» е най-великият от руските монарси – Александър I.
В историята както на човечеството, така и на отделните народи, нерядко се наблюдава цикличност. Адам и Ева, Вавилонската кула, Содом и Гомор – това са цикли с все един и същи сюжет: отпадане от Бога и съответното наказание. Циклите в историята са закономерно явление – защото цикълът е взаимнообусловена смислова зависимост на последователно сменящи се политически ситуации.
В руската история също се наблюдава един сюжет, присъщ на два цикъла – единият от които е приключил, а другият продължава и сега. Това ни дава възможност, като анализираме онзи цикъл, който е завършил, да разберем по-добре сегашния с неговите етапи, и по аналогия да определим тяхното място в историческия процес.
Първият цикъл ще проследим от Петър Велики…
При възцаряването на нов монарх сред руските дворяни винаги се появявала надеждата, че ще успеят да го подчинят и превърнат в марионетка, която да защитава техните интереси. Когато цар става младият Петър, влиятелното ръководство на стрелците веднага забелязва, че той следва «не съвсем подходяща» линия – и през 1698 г. решава да върне на престола по-сговорчивата София.
И тогава Петър показва на всички, че пред него такива не минават. Жестоката публична екзекуция на стрелците, каквато Русия не помни, завинаги премахва желанието на когото и да било да влияе върху този държавник – и оттогава, както се изразява Пушкин, «всичко трепереше пред неговата тояга», и той прави с Русия, каквото си поиска.
А Петър искал само едно: да построи централизирана бюрократична държава, неуязвима за външни и вътрешни врагове. Разбира се, това трябвало да бъде полицейска и военизирана държава. Петър предал наказателните функции на княз Ромодановски – а сам се заел с армията и флота, като там сметнал за необходимо да заема нашироко научните, технически и организационни постижения на протестантската цивилизация.
Но това било недостатъчно за осъществяване на този проект. Трябвало още да се въвлекат в държавното строителство (с което дотогава се занимавали само аристократите от болярските родове) по-широки слоеве от населението – и Петър разтворил вратите за средното и дребно дворянство, като поощрявал патриотизма в него.
Резултат: държавата, замислена от Петър, която той с основание нарекъл «империя», била създадена.
Това е Първата фаза от Първия цикъл на руската история в Новото време – а този цикъл завършва с с гибелта на Руската империя, с гражданска война и разруха.
След това започнал Вторият цикъл – и неговата Първа фаза съвсем точно повтаря Първата фаза на Първия цикъл. Ето как…
През 1922 г. болшевишкият елит заточава изпадналия в умствена недостатъчност Ленин в Горки – и избира за Генерален секретар на партията мълчаливия грузинец Сталин, който бил доста незабележим на фона на такива блестящи оратори като Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и другите. Тези хищници ликували: сега ние, значи, ще управляваме Русия, а Сталин ще изпълнява чисто секретарски задължения и ще ни се подчинява във всичко!
Но те не разбирали, че бюрократичната машина, която така лекомислено предоставят в ръцете на Сталин, ще ги смели между своите воденични камъни. Така и става: отначало Сталин сваля Троцки, после разстрелва Зиновиев, Каменев и Бухарин – и се превръща в също такъв абсолютен властител, както Петър Първи. И въобще не е случайно обстоятелството, че именно през 1937 година – когато Сталин фактически става император, по екраните на СССР се появява филмът «Петър Първи». В този филм за пръв път в съветската история се прославя един цар – дотогава всички царе биват обявявани за класови врагове.
След като става неограничен властелин, Сталин започва да прави абсолютно същото, което 200 години преди него прави Петър, на всичко отгоре използва и същите методи: строи могъща централизирана полицейска и военизирана държава, широко използва вносна западна техника, кани западни специалисти и изпраща свои инженери да се учат в чужбина. Също както и Петър, Сталин привлича към държавното строителство значителна маса хора, като разгръща безпрецедентна по размах и ефективност патриотична пропаганда.
Но в голяма степен нещата се крепят и върху страх. Независимо от това, империята била построена.
Сталин обаче не знае какво да прави с нея по-нататък – построява университет върху Ленинските хълмове в Москва, и умира.
Сега за Втората фаза на двата цикъла. И в двата тя протича еднакво, по една и съща схема.
Тази схема е следната.
След смъртта на тирана неговото най-близко обкръжение, на което е омръзнало да трепери пред тоягата му, се преизпълва с решимост да не изпусне шанса си – и започва колективно да управлява осиротялата държава, установявайки «колективно ръководство», както това и се нарича официално във Втория цикъл. С тези красиви думички се прикриват една шайка политици, обвързани с обща корист и стремящи се да грабят от богатствата на страната – а днешният термин за подобна банда е «хунта».
Но широките слоеве от активното население чувстват, че управлението на една хунта е по-лошо дори от управлението на един деспот (един все някак ще изхраним, ама цяла глутница ще изяде нас!) – и затова на хунтата й се налага формално да излъчи единствен лидер, като издигне на трона покорен човек; пък, ако той нещо се заинати, да го изхвърли и да възцари друг.
По време на Първия цикъл тази Втора фаза, която Ключевски нарича «епоха на дворцовите преврати, продължава около 70 години (от смъртта на Петър Велики – 1725 г., до възцаряването на Александър I – 1801 г.; б. пр.).
По време на Втория цикъл Втората фаза е наричана понякога «геронтократия» – и продължава около 50 години (прибл. от 1953 г. – смъртта на Сталин, до избирането на Путин за президент – 1999 г.).
И ето един интересен въпрос: защо управлението на хунтата и в двата случая е толкова кратко?
Причината е следната: тази политическа форма пречи на движението на Русия по пътя, който й е предначертан свише. Понеже, за да изпълни своята историческа мисия, Русия трябва да бъде империя – но да се основава НЕ ВЪРХУ СТРАХ, а ВЪРХУ ЗАКОН И НРАВСТВЕНОСТ.
Може би в банановите републики на Латинска Америка хунтата може да управлява вечно – но в Русия не може.
Ето защо и в Първия, и във Втория цикъл на Руската империя Втората фаза бързо бива заменена от Трета фаза.
Тази фаза е най-важната.
Именно в нея трябва да бъде реализиран Замисълът на Твореца за Русия – и тя да стане Третият Рим за цялото човечество. За тази цел не са подходящи нито светската полицейска държава, нито диктатурата на хунтата.
Владетелят на Третия Рим трябва да бъде милостив и да се отнася с всички като с равни, а неговите граждани – да спазват законите и по възможност да бъдат благочестиви, тоест в живота си да спазват заповедите на Евангелието.
Ясно е, че да бъде изведена страната от Втората фаза, за да се въведе в Третата – това е свръхчовешка задача, която може да бъде решена само от Божий избраник.
В Първия цикъл това се оказва благословеният император Александър I.
В своето време той е един от хората, които най-добре знаят какво представлява хунтата: нали именно тя убива неговия баща, макар, че малко преди това се заклева пред Александър, че нито косъм не ще падне от главата му; и делегацията на хунтата просто убеждава император Павел I да се отрече от престола в полза на сина си.
Убийците на царя нарочно показват на Александър обезобразения труп на баща му, един вид: «Гледай и помни – същото ще се случи и с тебе, ако много се ежиш!» И той гледа, и помни видяното през целия си живот.
И разбира: за да надвие разбеснялата се дворянска върхушка, не бива да действа открито!
Защото, ако действа открито, с това и ще свършат всичките му действия – а трябва да се използва умна, далновидна стратегия, разчетена с много ходове напред, и никой не бива да се досеща за истинската цел на тези ходове.
Дълго може да се разказва за сложните ходове на Александър I срещу хунтата, както и в шахматната му партия по същото време срещу Наполеон; нея руският император също печели, което Бонапарт сам признава на остров Света Елена с думите: «Александър ме надхитри като коварен византиец».
Но сега да се съсредоточим върху 2-те главни характеристики на онази Русия, която Александър I строи: законът отгоре и нравствеността отдолу…
Царят започва със закона. Някъде в провинцията той открива гениалният юрист Сперански и го включва в действие. Хунтата отначало не обръща внимание: е, чиновниците там пишат, това им е работата, нека си пишат…
Но написана дума – хвърлен камък! Руското законодателство тихо и незабелязано се усъвършенствало, систематизирало, кодифицирало, законите се разпращали по губерниите и уездите – и местното началство много-много не смеело да ги нарушава.
И когато дворянството се усетило, че не му остава много място за маневри – вече било късно.
А защо то не забелязало комбинацията от ходове, насочени против него?
Поради една проста причина: «коварният византиец» Александър I бил много по-умен от хунтата. И когато тя най-после разбрала, че е изиграна, се ядосала на Сперански.
А как реагирал на това Александър I?
Той направил нещо много важно: уволнил Сперански и го накарал да напусне Петербург.
Стратегията да не се влиза в пряка схватка с врага продължавала. Както и другият Александър (св. Александър Невски – б. пр.), императорът знаел, че Бог не е в силата – а в правдата.
Сега е време да преминем към Втория цикъл, защото аналогиите вече стават очевидни.
Путин взе власта, когато тя все още беше чисто формална. По онова време истинската власт в Русия принадлежеше на най-хищната и най-безсъвестна от всички хунти, познати в човешката история. Тъй като знаеше необикновените способности на Путин като делови човек, тя го виждаше само в ролята на свой мениджър – и придаваше на неговото звание «президент» не по-голямо значение, отколкото придаваше на същото звание при безволния и алкохолизиран Елцин.

Това беше нейната най-голяма грешка.
Новият президент Путин започна със същото, с което започнал и Александър I, когато се възкачил на престола: със законодателството, по точно: с Думата. По времето на Елцин тя представляваше лудница, през която не можеше да мине нормално нито един закон.
Но, действайки меко и дипломатично, уж някак в интерес на хунтата, Путин успя да направи Думата работоспособна. По този начин беше заложена базата за създаване на закони.
После той въведе институцията на пълномощните представители (на Президента в регионите – б. пр.), чрез които приетите от Думата закони можеха да достигат до регионите и да ограничават сепаратизма.
Аз си мисля, че олигарсите леко се разтревожиха от това действие, но все пак бързо се успокоиха: така или иначе, по места трябва да се въвежда ред, който нас не ни засяга…
Но именно тук им беше другата голяма грешка: арестът на Ходорковски, който арест беше именно показателен, им показа, че законът важи за всички. По същото време и Америка започна да проявява нервност, защото преди това беше повярвала, че анархията в Русия ще превърне тази държава в лесна плячка.
А когато в края на втория си мандат Путин заяви в Мюнхен (на 10 февруари 2007 г. – б. пр.) , че Русия никога няма да се откаже от своята самостоятелност и ще се съобразява само със собствената си история и собствените си традиции, Вашингтон изпадна в ярост.
Навярно там беше засилено финансирането на подривната дейност срещу Русия, вероятно там вече са мислели за санкции или даже за бомбардировки – нали такъв им е навикът? А по онова време Америка беше много силна и самоуверена, така че Путин имаше от какво да се опасява.
И обърнете внимание какво направи Путин тогава!
Той направи същото, което и Александър I по време на конфликта си с дворянството заради Сперански: отстъпи!
Не удължи, както Лукашенко, президентството си с трети мандат, макар, че можеше да го направи – а постави на своето място Медведев.
Медведев започна да отстъпва в това-онова на САЩ и те се успокоиха.
А след 4 години Путин се върна и продължи онова, което беше започнал.
Както личи, Третата фаза протича еднакво и в двата цикъла. Да видим какво се случва нататък. За целта ще се върнем към Първия цикъл.
Съществува ли ясно и безспорно историческо доказателство, че Александър I наистина е надхитрил дворянската хунта и й е дал мат?
Да, такова доказателство съществува и представлява конкретно събитие. Може точно да се посочи неговото време и място: 14 декември 1825, Сенатският площад на Санкт-Петербург.
Тогава група заговорници, съставена от руски офицери – членове на масонски ложи, решават, че твърде отдавна не е имало дворцови преврати, ето защо е време да извършат такъв, а те самите да станат управляваща хунта. Подготовката е продължителна и солидна, вербувани са много повече изпълнители, отколкото при превратите, свалили от власт Ана Леополдовна, Петър III и Павел I.
Независимо от това, вместо преврат се получава пълен фарс. Техният водач княз Трубецкой въобще не се появява сред войските, а самите войски се разбягват след първия залп, даден от верните на царя военни части.
Защо става така?
Причината е, че декабристите с техните «проекти» били напълно изостанали от живота. През 1825 г. те вече били хора от миналото, които не разбирали, че Русия е съвсем различна от онази по времето на убийството на Павел I. И с приближаването на «деня хикс» все по-ясно чувствали това.
А на Сенатския площад самият въздух на тази нова Русия ги лишил от главното, което е необходимо за изпълнение на който и да било замисъл – вярата, че си прав. Още преди началото на събитията те вътре в душите си се чувствали като престъпници. И изстрелът на Каховски въобще не бил изстрел срещу Милорадович – а срещу собствената му съвест, която той се опитвал да убие. Но съвестта е невъзможно да се убие и, ако не го бяха обесили, нищо чудно самият той да се беше обесил, както постъпил Юда.
Във Втория цикъл също имахме площад, на който Путин матира хунтата – Блатният площад…
Също такава купчинка честолюбци, хукнали да заграбят властта, също такава тълпа наивни глупаци, също такива истерични психопати, като Каховски, които нападаха полицаите.
И резултатът също фарс: окончателен и безвъзвратен. Авантюристи като Навални и Немцов са изостанали от живота и не разбират, че Русия през 2012 г. въобще не е онази Русия от 1993 г. Както декабристите не разбирали, че живеят в нова държава, създадена от Александър I, така и «несистемните опозиционери» не разбраха, че живеят в нова държава, създадена от Путин.
Приликата между тези две исторически фигури е толкова голяма, че неволно човек си спомня за източното учение за прераждането на душите. Двамата си приличат и по онова, което са направили за Русия – и по това, как Русия се отнася към делото им.
Вътрешната им прилика е в онази природна човещина, която в личния им живот се изразява в уважение и неосъждане на чуждото мнение, а в политиката – в придържане към принципа на ненасилие. Петър Велики и Сталин са деспоти – но Александър I и Путин може да бъдат наречени «анти-деспоти». А в същото време и двамата са хора с огромна воля и целеустременост, които винаги знаят към какво се стремят и постигат целта си.
Шилдер казва за Александър I, че управлява Русия с желязна ръка в кадифена ръкавица – същото може да се каже и за Путин.
Историческата задача, която те решават, е една и съща: да спрат хунтата, която иска власт след смъртта на деспота, и да възстановят държавата, разрушена от нея – но да я възстановят вече не върху основата на страха, а върху основата на закона и нравствеността.
За третата прилика ще поговорим след малко – а сега да видим в каква степен всеки от тях решава тази задача.
На Петър I дали титлата «Велики». Заради това, че уж бил преобразил Русия със своите знаменити «реформи». Но всъщност той така и не постигнал онова, за което мечтаел. Искал да издърпа Русия за косата от средновековието, от което вече била излязла по негово време старата Европа – и да я превърне в още една европейска страна. Но с прогонването на монасите от манастирите им и с построяването на Санкт-Петербург, приличащ на Амстердам, той нищо не променил в същността – макар и да ни обръснали брадите, ние не сме станали европейци. След неговата смърт също не се променили много неща, само произволът на един деспот плавно преминал в произвол на многолика хунта.
И едва Александър I се оказал истинският Преобразувател и Реформатор, благодарение на когото Русия навлязла в Новото време и започнала бързо да настига страните от Европа по всички показатели. Животът на държавата престанал да се управлява чрез волята на властите, за нейното функциониране бил създаден легитимен законов ред. Появило се нещо, което дотогава не било познато в руската история – гражданското общество. Съзрели първите плодове на великата руска култура, която скоро след това покорила света с Толстой и Чайковски. Открити били университети в Казан и Харков, започнала да действа системата на народната просвета – гимназии, реални и църковно-енорийски училища. Като гъби след дъжд се появявали философски кръжоци. Александър I въвел Русия не в ХIХ-ти век – а направо в съвременната епоха, успявайки меко и деликатно да извърши онова, което Петър не успял със сила и грубост.
А дали решил своята задача?
Не, Александър I не я решил или, по-точно, решил я само наполовина. Неговата цел била създаването на легитимна и хуманна държава, управлявана чрез закона отгоре и нравствеността отдолу.
Както виждаме, законът бил установен.
А нравствеността?
До ХVIII-ти век с нравственото възпитание на народа в Русия се занимава Църквата, и върши това твърде успешно. След като Петър I я обезглавява, а Екатерина закрива 700 манастира и отнема земите на останалите, нацията се лишава от своите възпитатели.
Александър I знаел това и разчитал, че дефицитът от духовно възпитание ще бъде заменен от светската просвета – затова и придавал първостепенно значение на народното образование.
Но псевдонаучната система на европейското образование, която Русия тогава заела, само отвежда встрани от единствения източник на истинската нравственост – Евангелието, и в края на краищата довела до това, че ние сме престанали да се боим от Бога, да почитаме царя и да се подчиняваме на закона. В резултат достигнахме до такова безумие като революцията.
Къде е грешката на Александър I, която му попречила да създаде държавата на своите мечти?
Той не отчел, че тази държава може да бъде построена от политическата власт само в сътрудничество с духовната власт, тоест в «симфония» (съзвучие).
Именно заради тази грешка Първият цикъл не бил завършен, и на Сталин се наложило да започне Втория.
А Путин?
Съдейки по всичко, той разбира необходимостта от симфония, макар да не говори за нея. Това личи по отношението му към Патриарсите. През 2008 г. присъстваше на интронизацията на Кирил, където на висок глас беше произнесена думата «симфония».
Това дава надежда, че от Трети цикъл няма да има нужда.
А сега за третата прилика между цар Александър I и президента Путин – това е еднакво неблагодарното отношение към тях от страна на значителна част от руското общество, особено интелигенцията.
Парадоксалното е, че и в двата случая оценките на чужденците за нашите лидери са много по-високи от руските оценки.
Талейран смята, че в света има само две велики личности: Наполеон и Александър I.
А за нашите любители на историята Александър I е обикновен монарх, интелектуалците ни почти не се интересуват от него. Никой вече не опитва да се убеди, че е светец и мощите му лежат в Томск под чуждо име – псевдоним. Нищо по-лесно да се провери това: мощите на Фьодор Кузмич са налице, в музея има и къдрица от косата на Александър I – може да се сравни ДНК и въпросът ще бъде решен.
Но никой не изпитва необходимост да стори това.
Същото и с Путин. Американците, които го мразят, го обявиха за Човек №1 на планетата.
Обаче нашата руска образована публика въобще не се интересува, че Путин я спаси от престъпността на 1990-те години, и изправи Русия на крака, че сега вече има изобилие от леки коли, и метрото не спира, и заплатите се изплащат редовно.
Но Данте пише, че неблагодарниците се намират в деветия кръг на ада.
Всеки трябва да помни това!

1903 г.

- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;

- 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;

1913 г.

- 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;

- 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;

- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

- 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;

- 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;

-

в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;

- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

- бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.

- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.

Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.

Да, дами и господа!

Това е ужасяващата истина за геноцидА над българите, дръзнали да защитят своите права и свободи в началото на 20 век в Европа! Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г. То също е осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския съюз.