1. Лидерите поддържат психологическата уравниловка в тълпите. Ако примитивното психологическо единство на тълпата бъде нарушено, тя престава да съществува. Предотвратяването на това нежелателно състояние в изключително голяма степен зависи от влиянието на лидера. Волята на водача е едно от различията между него и тълпата. Членовете на тълпата инстинктивно се подчиняват на волята на своя лидер, без да изпитват никакво съмнение в неговите насърчения, заповеди и действия. Връзката между вялята на водача и уравниловката в тълпата има и обратна посока. Лидерът не би могъл да демострира волево поведение, ако властта му не се подкрепя непрекъснато от робското отношение на членовете на тълпата към него. Това стадно подчинение на безлични хора многократно умножава волята на лидера.

2. Лидерът възбужда вярата и илюзиите на тълпите. Вярата в илюзорни цели потиска и най-малките кълнове на разсъдък у човека от тълпата. Внушената вяра на тълпите така устойчиво и властно се вгражда в съзнанието на всички нейни членове, че те стават неспособни да действат по разсъдъчен път.

3. Лидерът е образец на поведение той излъчва обаяние. За Льобон обаянието е още един психологически фактор чрез който се обяснява зависимостта на тълпите от техните лидери. Масите едновременно ги възприемат и като образци на поведение, излъчващи обаяние. Лидерското обаяние Льобон сравнява с ефекта на хипнозата. Тълпата е патологично превлечена от своите водачи. Тя е в плен на тяхното обаяние. Какъвто и да е лидерът на тълпата, щом веднъж е приет от нея, той е гледан през цветни очила: всяка негова стъпка се приема позитивно, никоя негова заповед не среща съпротива.

4. Лидерът убеждава масите чрез твърдения, повторения и заразителност. Твърденията, които са по мярката на разсъдъка и чувствата на тълпите, трябва да се поднасят сами по себе се без логическия контекст на възникването им. За да може тълпата да разбере посланията, отправени към нея, те не само трябва да бъдат кратки и непротиворечиви, но и да са изпълнени със специфичен емоционален заряд. Твърденията трябва да са в съзвучие с най-нетерпеливите очаквания на масите. Техниката на повторение според Льобон задвижва в тълпата интегриращия механизъм на заразителността. Като следствие от неговото действие масите стават психологически единни и лесно се въвличат в екстремни форми на поведение. Веднъж възникналата тълпа изключва механизма на взаимното подражание между нейните членове; груповото поведенческо заразяване и подражание става еднопосочно от лидера към масата.

http://chitanka.info/text/12595-psihologija-na-tylpite
на този линк име още много поучителни неща

5. Подвижните схващания на тълпите и заповедите на лидера. Тълпите за разлика от отделните хора и социалните институции нямат собствена стратегия за социално поведение. Заповедите на лидера са догми, които бързо се настаняват в душите на тълпите, защото се приемат на подсъзнателно равнище.

6. Неуспехите на лидерите краята на тяхното обаяние и началото на тяхното унищожение. Неуспехът на лидера се приема за главната причина, довеждаща до негово психологическо и дори физическо унищожение. Колкото по-дълго във времето съществува тълпата, толкова по-нереалестични стават нейните очаквания към лидера. Настъпва предел, след който лидерът от обаятелна личност се превръща в източник на разочарование за масите. Отхвърляйки неуспелия лидер, тълпата се освобождава от негативните чувства към себе си. Тълпата създава и тълпата унищожава лидера.