Разпад на еврозоната би довел до глобален крах, по-лош дори и от онзи през 2008-2009 г., време е за бързи действия, пише авторитетното издание "Икономист"

Дори когато еврозоната е на път да катастрофира, повечето хора предполагат, че в крайна сметка европейските лидери ще направят необходимото, за да спасят единната валута.

Това е така, защото последиците от краха на еврото биха били толкова катастрофални, че нито един разумен депутат не би допуснал това да се случи, коментира "Икономист".

Разпад на еврозоната би довел до глобален крах, по-лош дори и от онзи през 2008-2009 г.

Най-интегрираният от финансова гледка точка регион в света ще бъде разкъсан от фалити и случаи на банково фиаско.

Еврозоната ще се разпръсне на малки парчета или на един голям северен блок и разпокъсан юг.

На фона на взаимните обвинения и провалените договори след неуспеха на най-големия европейски икономически проект, валутните проблеми между сърцевината и тези в периферията почти сигурно ще спре напредъка на единния пазар.

Под въпрос е оцеляването и на Европейския съюз. Заплахата от катастрофи невинаги ги предотвратява.

Шансовете еврозоната да бъде разпокъсана се повишават с тревожни темпове благодарение на финансовата паника, скоростното влошаване на икономическите перспективи и твърдоглавия авантюризъм. Шансовете за безопасно приземяване се топят бързо.

Пазарите, маниите и паниката

Растящите страхове на инвеститорите от разпад на еврозоната доведоха до масов бяг от активите на по-слабите икономики – безразсъдно паническо бягство, което въпреки усърдните действия на правителствата, изглежда, не може да бъде спряно. Поредният пример е Испания.

Макар че победител от изборите на 20 ноември излезе Народната партия, която обеща реформи и затягане на коланите, разходите по заеми на страната скочиха отново.

Правителството бе принудено да плати доходност от 5,1%, което е над два пъти повече спрямо месец по-рано. Доходността по десетгодишните облигации пък надмина 6,5%.

Новото правителство на Рим, ръководено от Марио Монти, също не облекчи ситуацията в Италия.

Белгийските и френските разходи по заеми също се повишиха. А тази седмица търгът на германските облигации се провали напълно.

Паниката, погълнала европейските банки, е не по-малко тревожна. Техните методи за финансиране на едро стават все по-малко, а междубанковият пазар е все по-стресиран, тъй като институциите не желаят да си отпускат заеми.

Фирмите изтеглят депозитите си от банките в периферните страни. Този панически бяг принуждава банките да продават активи и замразяват кредитирането.

Новата кредитна криза може да се окаже по-тежка и от онази, през която Старият континент премина след краха на "Лемън брадърс".

Всичко това в комбинация с най-тежките за всички времена строги ограничения и колапса на бизнеса и потребителското доверие ни навежда на мисълта, че еврозоната ще се изправи пред още по-ужасяваща рецесия през 2012.

Това ще доведе до омагьосан кръг, в който рецесията увеличава бюджетните дефицити, поглъща правителствените дългове и подхранва опозицията на реформите и мерките за съкращаване на разходите. Страховете от последствията пък ще принудят инвеститорите да бягат към изходите още по-бързо.

Изминалата финансова криза показа, че тази спирала може да бъде спряна единствено със смели действия, с които да се върне доверието на пазарите. Шумотевицата около прилагането на спасителния фонд на еврозоната, приет през октомври, не води никъде.

Лидерите на зоната станаха вещи в разговарянето за грандиозни дългосрочни планове за опазване на валутата – по-тесен фискален контрол, нови договори за напредване на политическата интеграция.

Но те нямат почти никакви идея за това как да спрат днешния свиреп пожар.

Германската канцлерка Ангела Меркел може да бъде безмилостно ефективна в политиката. Вземете предвид начина, по който тя помогна за изваждането от играта на Силвио Берлускони.

Кредитната криза обаче е трудна за манипулиране. Заедно с лидерите на останалите страни-кредиторки тя отказва да признае, че пазарите са изпаднали в паника.

Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърля идеята да служи като кредитор

на правителствата, които нямат други възможности и са на ръба. Страхът от създаване на морален риск, при който предлагането на помощ облекчава натиска върху държавите-длъжници да провеждат реформи, изглежда достатъчен, за да се спрат всички спасителни планове.

А това само засилва неспокойствието на инвеститорите за облигациите на еврозоната, дори и за германските и прави възможният крах на валутата още по-вероятен. Това не може да продължава още дълго.

Без съществени промени от страна на ЕЦБ и европейските лидери единната валута може да се разбие на парчета до седмици. Всяко едно събитие – от фалитите на големите банки до колапса на правителствата, може да забие ножа в сърцето на еврото.

През последната седмица на януари Италия ще трябва да рефинансира 30 млрд. евро облигации

Ако пазарите се отдръпнат и ЕЦБ продължи да гледа с безразличие, третият по големина в света суверенен кредитополучател може да фалира.

Може ли да се направи нещо, за да се избегне катастрофата? Отговорът е: Все още да, но мащабът на необходимите мерки расте с всеки изминал момент. Единствената институция, която може да ни осигури глътка въздух, е ЕЦБ.

В качеството си на кредитор от последна инстанция тя трябва да полага повече усилия, за да пази банките, като предлага неограничена ликвидност за по-дълги периоди от време.

Дори ако ЕЦБ откаже това на правителствата, според "Икономист", мащабното купуване на облигации със сигурност би било оправдано от политиката на ЕЦБ, която има свое странно тълкувание за централно банкерство.

Това е така, защото е необходима много по-свободна валутна политика, за да се отблъснат рецесията и дефлацията в еврозоната. Ако ЕЦБ ще следва политиката си на стабилност на цените, тя не трябва да им позволява да падат.

Това значи намаляване на краткосрочните лихвени проценти и преминаване към мащабно "количествено облекчаване" (купуване на държавни облигации). А след като условията в периферните икономики се затегнаха, ЕЦБ ще трябва да купува облигациите им несъразмерно.

Мащабното валутно разхлабване би трябвало да смекчи рецесията и да ни спечели време. За възстановяване на доверието и връщане на инвеститорите обаче се нуждаем от нещо повече от подкрепата на ЕЦБ, преструктурирането на гръцкия дълг и реформирането на Италия и Испания.

Нуждаем се от инструмент, в който инвеститорите да повярват отново. Но това изисква политическо пазарене – финансовата подкрепа, от която периферните държави се нуждаят, в замяна на промените, които Германия и останалите поискаха.

За този инструмент е необходима солидарна отговорност за правителствените дългове. Предложението за неограничен брой еврооблигации бе отхвърлено от Меркел, а и те вероятно нямаше да бъдат одобрени от германския конституционен съд.

Има обаче място за компромиси, както тази седмица намекна Европейската комисия. Една от обещаващите идеи на германския Съвет на икономическите експерти предвижда уеднаквяване на всички дългове в еврозоната над 60% от БВП на дадената страна.

Но Берлин, който все още капризничи за превръщането на валутния съюз в трансферен, където винаги ще трябва да подкрепя по-слабите членки, отхвърли идеята. Това поведение трябва да се промени или еврото ще престане да съществува.

Опасенията от морален риск вече се смекчиха, след като правителствата на всички периферни страни са ангажираха да се променят и затегнат коланите.

Г-жа Меркел и ЕЦБ не могат да продължават да заплашват крехките икономики с изпъждане от еврото и да уверяват пазарите с неподплатени думи, че валутата ще бъде спасена.

Ако скоро не предприеме мерки, германската канцлерка ще разбере, че вече някой друг е взел решение вместо нея.

Как Златан Ибрахимович коментира мач!!!

Той в самото начало - още не бил станал на Циганин,ама след ,като се изтървал и рекъл на страничния съдия (циганчето Чочко) :
- "Цинга - минга пук-миришеш ми на лук, я си обирай крушите от тук!"-
се наложило да излъже (заради Милан),че го е казал за себе си и на себе си...та от тогава станал циганин!!!...
А за да влезе напълно в новата си роля - дори станал коментатор на Циганското Радио и ето така започнал коментара на двубоя между циганските отбори: "Ураган" и "Светкавица"":
- Дараги сигани,сиганки и...сополиви сиганчета! Уважаеми запалянковци,Янковци,Тянковци,Шлянковци ...и всички вие разни Ибрици,Кибиции...тем подобни мераклии на хубавите Ичкии...Ха,на здраве!...А,пардон! Звинявам се! Сега ,аз,димек Золатан Циганина ще ви коментирам от стадион "Циганско Дире"-страхотния дерби-мач между "Ураган" и "Светкавица"...Играчите от "Ураган" са с бели фанелки и с бели гащета,еее...не са чак толкоз бели-ама нейсе от мене да мине! А играчите от "Урагън" са с жълти фанелки и с жълти гащета,ама...кат са таквиз едни жълти...вий дан си помислите,че ...има нещо ...такова - дето пък - не ечак толкоз ...такова...!? За туй, най-добре, да ги различавате по това: и едните са сигани и - другите,и едните са черни и - другите,ама Урагънци са по сербез,а тия от "Светкависа"- са по-курназ!..
( Всичко това е точно (макар и нелегално) преснето и буквално предадено от не появилата се още книга на Золатан Циганина.)
от форума на

http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2721950

Ха сега, да Ви видим!!!

http://www.boatingbasicsonline.com/content/general/6_9_r.php

При завършване на капитански курс за водач на плавателен съд до 20 БТ,
може да си извадите моряшки паспорт и имате възможност да работите на туристически и търговсики кораби в цял свят.
за повече информация:
0898 41 53 90
капитан Георги Джендов

Циганите, не ни жалят
всичко родно те развалят
Я виж, групичка мангали
вилата ми са обрали
Е, те да влезнат и у нази
родната полиция ги пази

Виж ти, в село бабичка убили
нещо сме се заблудили
Банда цигански лица
пребили няколко деца
Ром с кола децата гази
полицията ни го пази

А дали е това измама
или работа голяма
Безбройни къщи са обрали
някой техни две запали
и пристигна журналята
да омаскари децата

Щом народът е събран
трябва да е бил пиян
Казват, не е реваншизъм
туй било расизъм
И недей да търсиш правда
ще получиш само брадва

А на циганите в махалите
им затракали зъбите
правят си сдружение
в пълно, бойно снарежение
гледат ги милиционери
всякаш са революционери

Сеят клетви против нас
да сме пукнели завчас
Да, но туй не е расизъм
туй е реваншизъм
Циганин за бой се стяга
полицаят му помага

Ако запееш химна на площада
полицай те бие, без пощада
Тая наша справедливост
мяза ми на уродливост
В родната ни демокрация
всичко е дискриминация!

Гръцко "не" ще изправи Европа пред купчина отломки 02.11.2011 15:04 43 Отказ ще изостри драматично социалните проблеми на гърците

 

Снимка: Reuters

Катастрофални последици за Гърция и еврозоната – това ще е резултатът от евентуално гръцко „не“ на референдума, поискан от Георгиос Папандреу, смятат водещи германски икономисти. Гърция ще фалира, а  други държави ще бъдат застигнати от ефекта на доминото. 

Само четири дни продължи успокояването след решението на европейския съвет на 27 октомври, но едно решение на гръцкия премиер отново обърна всичко с главата надолу. Георгиос Папандреу смята да остави гърците да гласуват за споразумението, което предвижда финансова помощ срещу още мерки за съкращаване на разходите.    Тази стъпка изглежда като политическо самоубийство, провокирано от страх от смъртта, коментира Михаел Хютер от Института за германска икономика. Ясно е обаче, че гръцкото правителство има сериозни проблеми да убеди народа си, че политиката за съкращаване на разходите е правилна, и в този смисъл Папандреу донякъде може да бъде разбран. Тази стъпка обаче е много рискована – политически за него и икономически за Европа.   Все пак Папандреу може да спечели много, смята Йеннс Бойсен-Хогреф от Институт за световна икономика. Ако в подготовката на референдума бъде ясно обяснено на гръцките граждани, че при „не“, всичко ще стане още по-зле, това би увеличило силата за реформите и би осигурило необходимата политическа стабилност.   Ако все пак гърците отхвърлят мерките за съкращаване на разходите, международните донори биха били принудени да спрат помощите. Гърция няма да може повече да покрива дълговете си.    Правителството вече няма да може да посрещне плащанията си вътре в страната, понеже разходите продължават да са по-големи от приходите. Пенсионерите, хората на социални помощи и държавните служители първи ще го усетят, обяснява Кай Карстенсен от Института за икономически изследвания. Социалните проблеми на гърците ще се изострят драматично.    Успоредно с това изтичането на капитали от страната ще се ускори, защото гръцките банки, които в голямата си част ще държат абсолютно безполезни държавни ценни книжа, ще са изправени пред крах.    Всичко това не само ще хвърли страната в още по-тежък икономически хаос, но и ще изправи демократичната система пред много сериозно изпитание, прогнозира Карстенсен.    „Не“ на гърците ще има драматични последици и за Европа – ще се случи точно това, което европейските лидери искаха да избегнат, казва Михаел Хютер. Ще влязат в сила кредитните суапове (застраховка при неплащане на дълга) и може да се очаква ефект на доминото във финансовата система.    Еврозоната би се изправила пред купчина отломки, защото пропадането на всички досегашни опити да се намери решение би заплашило самото съществуване на общата валута. Недоверието на инвеститорите и потребителите, не само в еврозоната, би било толкова дълбоко, че би предизвикало криза в икономиката. Европа ще трябва да започне отначало, европейските договори ще трябва да бъдат написани отново.    В еврозоната всички спасителни пакети за Гърция и европейските банки ще се превърнат в купчина отпадъци. Държавите ще трябва да обяснят на гражданите си как, въпреки всичките уверения, гаранциите са се превърнали в загуби, допълва Карстенсен.    От друга страна обаче, ще има последици за европейската стратегия при криза. Вместо да оплитат все по-големи спасителни пакети, политиците ще трябва най-накрая да поговорят конкретно за правила за обявяване на държави в несъстоятелност. Също така ще трябва да намерят път за излизане от еврозоната – както доброволно, така и принудително. Може дори да стигнат до прозрението, че една обща валута не е основание за обща съдба.    В най-лошия случай, според Йеннс Бойсен-Хогреф, гражданите на страни като Португалия, Ирландия, Италия и дори Испания може да опразнят банките. Тогава Европейската централна банка ще трябва сама да удържа кризата.    (Spiegel)