Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: georgesavoy
Категория: Политика
Прочетен: 897294
Постинги: 205
Коментари: 522
Гласове: 178
Календар
«  Януари, 2015  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Криминале по неразрешени показни убийства
Автор: georgesavoy Категория: Политика
Прочетен: 897294 Постинги: 205 Коментари: 522
Постинги в блога от Януари, 2015 г.

Сп. The Atlantic Monthly,
юли/август 2003
Малко стар анализ, но все пак интересен.

Стената


Всеки път, когато се появи искрица надежда за мир в Близкия изток, нова вълна от насилия веднага я изгася. Палестинските самоубийствени атентати провокират израелски наказателни операции, които предизвикват нова вълна от атентати, които отново разпалват израелската военна машина.
Израел ще се опита да спре насилието с изграждането на 360 км стена от бетон, бодлива тел, електронни заграждения, детектори за движещи се тела и защитни окопи, която ще се  простира по цялата дължина на границата със Западния бряг. Тя ще бъде завършена в края на годината и напълно ще промени географския и политически пейзаж на израело-палестинския конфликт. Както някога Берлинската стена промени изцяло контекста на “студената война“. Израел ще плати скъпа цена за това - по $1.6 млн. за всеки километър от строящата се стена. Но надеждите са, че така ще настъпи относителният мир, който цареше до началото на втората интифада през септември 2000 г., откогато започна сегашната вълна на атентати на палестински камикадзета. Откакто Израел построи стена на границата със сектора Газа през 1994 г., оттам не е проникнал нито един палестинец-самоубиец. 

 

image


Резултатите от допитванията до общественото мнение говорят, че 70% от израелското население подкрепя построяването на стената. Против са само около 200 000 израелски  заселници по Западния бряг, защото те няма да могат да разчитат на сегашната защита от страна на израелската армия.  Освен това стената де факто ще означава края на идеята за Велик Израел, която включва библейските земи на Юдея и Самария и, разбира се, територията на Западния бряг. На практика стената ще играе ролята на международна граница.
 Палестинците са против, защото стената няма да следва границата на Зелената линия - тоест очертанията на израелската територия преди войната от 1967 г. Тя дори ще навлезе навътре в територията на Западния бряг, за да обхване някои израелски селища. Освен това тя ще се отрази доста негативно на палестинската икономика.
Ето защо стената може да доведе до задълбочаване на палестинското отчаяние и да отприщи нова вълна от насилие - този път срещу израелски граждани и обекти в чужбина, както това стана в хотела с израелски туристи в Момбаса, Кения, или с опита да се свали израелски пътнически самолет.


Обезлюдяването на Русия 


Населението на Русия катастрофално застарява и намалява. През 1992 г. руснаците бяха 148 млн., сега са по-малко от 145 млн. Според прогнозите на демографите през 2050 г. населението на Русия ще бъде по-малко от 100 млн. Всичко това ще създаде на страната допълнителни проблеми да охранява най-дългите гранични линии в света, да поддържа втория по мощ ядрен арсенал и да контролира един от най-оживените пазари на оръжие - включително и ядрено.
Експерти като Мъри Фешбах от “Ранд Корпорация“ твърдят, че още сега Русия изпитва трудности да набира личен състав, за да поддържа в оперативна готовност армията, полицията и гранични войски. Смъртността сред младите руснаци на възраст между 15 и 25 години през последните десет години се е увеличила два пъти и  в момента е три пъти по-висока от тази в САЩ.    
Русия не е в състояние да компенсира недостига на свежи попълнения в своята армия с влагане на повече пари за нови технологии и оръжия.
Неспособността на Русия да се справи с тероризма, контрабандата и разпространението на смъртоносни оръжия може да има сериозни последици и за останалата част от света.


Хинду-мюсюлманският конфликт


Основен елемент на индийската политика след независимостта е разделянето на църквата от държавата. Тази положителна традиция в момента е заплашена от нарастващия хиндуистки национализъм, който слага знак за равенство между индийската национална идентичност и хиндуистката религиозна идентичност. Поради това радикалните елементи се стремят за отмяна на светския характер на държавата с аргумента, че тя предоставяла твърде широки права на 140-те милиона мюсюлмани в Индия. Това може да принуди мюсюлманите в страната да потърсят защита от международното ислямистко движение - както това стана в Индонезия, Малайзия и Сингапур. Подобна радикализация на религиозната конфронтация не може да не предизвиква загриженост, още повече когато става въпрос за държава  с население от 1 млрд. души, която при това разполага със седмия по мощ ядрен арсенал в света и има твърде напрегнати отношения със съседа си Пакистан - също ядрена сила с мюсюлманска вяра.
Радикалните хиндуистки националисти са доминираща сила в индийската политика и трагичните последици от конфронтацията вече са налице: радикална мюсюлманска групировка опожари влак в щата Гуджарат, причинявайки смъртта на 58 хиндуисти. Акцията бе обявена като отмъщение за смъртта на близо 2000 мюсюлмани в резултат на религиозни преследвания от страна на хиндуистите.
Сега и двете страни се заканват да постигнат възмездие за своите жертви и по този начин конфликтът придобива доста взривоопасни очертания. Ако към това се прибави и конфронтацията с Пакистан, то в Югоизточна Азия  взривоопасната религиозна омраза е достигнала доста критично ниво и всеки момент може да прерасне в открита война.


СПИН в Африка


Мащабите на епидемията от СПИН в Африка са известни - 28 млн. са заразени с вируса, като в някои държави инфекцията  обхваща 40% от населението. Само в Южна Африка болестта отне живота на 900 000 през 2001 г., 3 млн. деца останаха сираци. Особено тревожна тенденция е разпространяването на заразата сред въоръжените сили на африканските държави. В Зимбабве всеки втори воин носи вируса на СПИН, в Ангола цифрата варира между 40 и 60%, в Танзания - 15-30%, Конго Бразавил (10-25%), Кот Д’Ивоар (10-20%), Демократична република Конго (40-60%), Нигерия (10%) и др. Особено сериозно е положението в армията на Южна Африка, където в някои гарнизони разпространението на заразата достига 90%.
Последното мащабно учение на няколко армии от южната част на Африка, проведено под кодовото название “Операция Син жерав“, открои ужасяващи факти: 30% от личния състав се оказа негоден за каквито и да било бойни действия от медицинска гледна точка. Това може да има сериозни последствия за континента - липса на контрол върху националната сигурност, загуба на територия, граждански безредици и войни.


Оста Техеран - Делхи


До 1979 г. близките отношения на Иран със Запада до голяма степен окуражиха Индия да създаде Движението на необвързаните държави. Днес ислямският режим в Иран изглежда твърде абсурден съюзник на хиндуистките националисти в Индия. Но отношенията между Делхи и Техеран се затоплят постоянно и това може да има сериозни стратегически последици. Тяхната основна цел е да се противопоставят на американското влияние в Азия: за Иран Индия е важен източник на високотехнологичен опит, индустриални продукти и чужди инвестиции. За Индия Иран е важен енергиен доставчик и може да “ послужи като врата към развитието на пазарите в Централна Азия и като нов фланг в конфронтацията с Пакистан. В същото време подобрените отношения с радикалните аятоласи в Техеран е удобна завеса да разгръщане на хиндуисткия национализъм в самата Индия.
Първият видим знак на подобрените отношения бяха съвместните военни учения през март т. г., които бяха последвани от сключването на контракти за доставка на военно оборудване и резервни части за иранската армия.


Противоспътникова атака


До 2008 г. не само Русия и Китай, но също така Пакистан, Северна Корея и дори Иран ще бъдат способни да осъществяват ядрено нападение срещу спътници. Подобна атака ще бъде много по-лесно осъществима в техническо отношение от нападение срещу отдалечен град на друг континент, защото изисква елементарна ядрена технология и примитивна ядрена програма. Тъй като значението на сателитите се увеличава непрекъснато, разрушителните последици от подобно нападение могат да бъдат непредсказуемо опасни и ще затруднят максимално периметъра на политическите усилия за предотвратяване на ядрен конфликт.  
Най-опасна би била детонация на ядрен заряд на голяма височина, защото ще предизвика не само унищожаване на спътници в околоземна орбита, но и ще увеличи силата на двата радиационни пояса на Алфред ван Алън и високоенергийните частици около Земята. Дори и защитените от ядрен удар спътници ще бъдат засегнати от високата радиация, която постепенно ще разрушава техните слънчеви панели и бордовата електронна апаратура и след няколко месеца напълно ще ги извади от строя. Най-сериозно ще бъдат засегнати САЩ, които разчитат на 250 спътника и на които до голяма степен се крепи световната икономика. Тя може сериозно да бъде изведена извън релси, тъй като ще изчезнат голяма част от комуникациите и услугите, които са в основата на нейното развитие, и ще струва огромни средства, които да се вложат за тяхното възстановяване.


Гигантите на ВПК


Сливанията на гигантите във военната индустрия на САЩ доведе до концентрацията на огромен потенциал, чрез който няколко компании доминират на световния пазар. В момента Пентагонът работи с драматично ограничен брой фирми, които разработват и произвеждат нови оръжейни системи. Това предизвика рязко съкращаване на военните поръчки и съответно на персонала на фирмите. Консолидацията заплашва с негативните си ефекти всички видове военно оборудване - кораби, хеликоптери, бронирани автомобили и танкове, самолети. През 50-те години седем компании разработваха новите системи за бойната авиация на Пентагона и на ВМФ. Тогава новите модели бяха резултат от селекция измежду близо 50 прототипа бойни машини, които достигнаха до тестове в реални условия. Това прави поне по четири модела на компания. Сега само три фирми - Boeing, Lockheed Martin и Northrop Grumman - са в състояние да разработват бойни самолети и възможностите за избор и нови контракти ще се съкращават драматично през следващите десет години. За първи път тази година американските военни разчитат само на един-единствен доставчик на нов тактически изтребител - компанията Lockheed Martin, обединяваща сега шест бивши военни производители,  която разработва F-22 и F-35. Ако изпитанията и на двата модела се провалят, САЩ остават без нови модели тактически изтребители за десетилетие напред.


Дефицит на самолетоносачи


При последните си две военни операции в Персийския залив САЩ демонстрираха, че разчитат на превъзходството, което им гарантират самолетоносачите. Един самолетоносач може да поддържа по няколко оперативни мисии на ден, с десетки полети и с разгръщане в международни води, без да се налага да искат съгласието на други нации. В момента американският ВМФ разполага с 12 самолетоносача, четири от които са произведени още през 60-те години. Според сегашната стратегия на Пентагона флотилията на самолетоносачите ще се попълва с по един кораб на всеки четири-пет години. Дори още утре да бъде взето решение за включването на още три нови самолетоносача към сегашната флотилия, тяхното построяване ще отнеме поне десет години. Останалите държави значително изостават в този вид оръжие: Англия разполага с три самолетоносача, Русия, Франция, Италия, Индия, Бразилия, Испания и Тайланд имат по един. Това обаче е твърде относително изоставане, защото само една трета от живота на самолетоносача преминава в оперативна готовност. Останалата част е заета с поддръжка, обучение на личния състав, ремонти. По време на войната срещу Саддам Хюсеин само 8 самолетоносача бяха в бойна готовност. Пет от тях бяха активно ангажирани в конфликта и само три бяха оставени да действат в случай на необходимост от намеса в други части на света.
Президентът Буш планира да подсигури флот от 15 самолетоносача, но това е твърде скъпо удоволствие. Всеки от тях струва $9 млрд., а поддръжката само на един достига до $350 млн. на година.


Водният диспут
в Кашмир


Индия и Пакистан досега са водили три ограничени войни за територии (през 1947, 1965 и 1999 г.) и една продължителна война през 1971 г. , а от 1989 г. постоянно са в конфронтация за оспорвания район на Кашмир. Сега спорът е за разпределение на водните ресурси в региона и ако той не бъде решен, в близките години войната ще стане неминуема.
През 1960 г. Индия и Пакистан сключиха т. нар. Споразумение за водата, според което Индия контролира реките източно от Инд, а останалите принадлежат на Пакистан. През последните години в резултат на засушаването, замърсяването, необходимостта от допълнителни хидросъоръжения за напояване и питейна вода крехкото равновесие на водния проблем отново е нарушено. През 2001 г. Индия официално обяви, че има намерение едностранно да се оттегли от споразумението, ако Пакистан не се съгласи на някои отстъпки. Секретен доклад на правителствения Комитет за сигурност в Индия подчертава, че прекъсването на водоснабдяването на Пакистан  може да даде на Индия изключително стратегическо предимство.  Ако този проблем се задълбочи, последвалият конфликт би могъл коренно да промени същността на спора за Кашмир, а това може да пренесе искрата на враждата и в съседните държави.


Война в градски условия


Този тип бойни действия не е нов - познат е от Сталинградската битка през 1942 г. и от Могадишу 1993 г. Тяхното значение и разпространение ще бъде все по-голямо, тъй като с развитието на бойната техника откритите схватки на открит терен се превръщат в самоубийствена авантюра. Хората все повече мигрират към големите градове, където е най-вероятно да се водят бойни действия в изключително трудни условия - с голяма гъстота на населението, тесни пространства за маневри между сградите, участие на подземните комуникации и инфраструктурни мрежи. Затова основна грижа на военните стратези е да разработят нови тактики и  технологии за постигане на максимална прозрачност на бойните действия в градски условия. Един подобен пример могат да бъдат микровъздушните апарати, които може да бъдат по-малки по размер от самолетите, с които сме си играели в детството. Те могат да бъдат с ширина до 15 см и да се носят в раницата на боеца. След като бъдат пуснати в действие, те ще могат да осигуряват видеоинформация за противника в реално време, да изпращат снимки или карти на позициите и да се насочват дистанционно за изпълнение на нови задачи. Работи се и върху създаването на микророботи, които да пренасят набор от визуални, звукови, химически и други сензори от една сграда на друга, които да предават важна информация за обстановката.
Друга възможност е т. нар. “интелигентен прах“ - малък електромеханичен сензор, който може да се разпространява над вражеските позиции и да събира данни за движението на войските, да предава звуковата картина на района, да улавя топлинни и магнетични полета. Тези устройства ще използват лазери и микроогледала, както и други приспособления, чрез които войниците ще могат да се ориентират предварително и много по-точно в реалната обстановка. 



Категория: Политика
Прочетен: 1549 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.01.2015 22:59
Като сме капути, такъв ни се пада


image
Категория: Политика
Прочетен: 1424 Коментари: 0 Гласове: 1

imageКато аналитичен център, който още преди 20 години като първи в Европа и може би в света започнал да анализира газовата, нефтената и въобще енергийната тематика като съставна част от съвременната геополитика и геоикономика, ще се опитаме да очертаем случилото се с „Южен поток“, с отговорите на няколко въпроса.

Но ще започнем от основния извод.

Газопроводът „Южен поток“ пресъхна преди да се роди, защото българската страна го провали чрез лицето Б. Борисов. По този начин България беше изтрита може би завинаги от съвременната енергийна карта на Европа с всички последици за икономиката, населението и самото съществуване на страната.

1. Какво се случи на 1 декември 2014 г.

На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Турция президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от строителството на „Южен поток“, предвиждан за доставка на 63 милиарда кубометра до Европа през Черно море и България. Решението беше изненадващо, но закономерно. На 17 април 2014 г. Европарламентът призова „Южен поток“ да не бъде изграждан. Еврокомисията настоя двустранните споразумения на страните от ЕС с Русия да бъдат преразгледани. На 2 юни 2014 г. Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България и заради опасенията, че при избора на изпълнителите на „Южен поток“ в България ще са спазени изискванията на ЕС от Третия енергиен пакет.

Изпълнителят на отсечката в България, заедно с пет български подизпълнителя, трябваше да бъде фирмата Стройтрансгаз на Генадий Тимченко, но заради войната в Украйна тази фирма, която по произход е дъщерна на Газпром, беше включена в списъка на компаниите, които, според САЩ, подлежат на санкции.

Последва давление на гостуващи в София американски сенатори и бившият премиер Орешарски съобщи, че България спира работа по „Южен поток“. Особено деструктивна роля играеше Б. Борисов, който от САЩ съобщи, че, като стане отново премиер ще прекрати изпълнението на строежа на българска територия въпреки договора, подписан от него през 2012 г.

Заради това Путин директно визираше Борисов, като основна причина за спирането на „Южен поток“ и България, която не действа като независима държава.

2. Какво беше решено.

В Истанбул Путин съобщи, че вместо „Южен поток“ ще бъде изграден нов газопровод, наречен „Турски поток“, който ще премине през Черно море и Турция и ще стигне до границата с Гърция. Мощността на тръбата ще бъде същата – 63 милиарда кубометра годишно, от които 14 милиарда ще отиват за Турция, която ще стане най-голям клиент на Газпром в района, и втори – след Германия, в Европа. Новият проект ще включва газоразпределителен възел на турско-гръцката граница за клиентите в Южна Европа. Доставките на руски газ за Турция бяха увеличени с 3 милиарда кубометра по „Син поток“, по който през 2013 г. Турция получи 13,7 милиарда кубометра. От 1 януари 2014 г. турските клиенти ще получат ценова отстъпка от 6 процента.

Новият маршрут ще върви паралелно на „Син поток“, като разпределителният хъб ще замени сегашните използвани при транзита през Украйна. От този хъб към Европа европейците ще трябва самостоятелно да изграждат нови газопроводи – вертикални, хоризонтални и т.н. Няма да имат алтернатива, тъй като след изтичане на сегашния контракт през 2020 г.

Газпром ще прекрати напълно транзита на газ през Украйна и най-вероятно през Румъния и България, като тяхната роля на транзитьори ще бъде сведена до пълна нула. Това е промяна в досегашната стратегия на Газпром – страните от ЕС ще бъдат принудени сами да строят газопроводите на своята територия, които са най-скъпата компонента от инвестицията. По-просто казано Газпром се отказва от доставката на стоката до дома на крайния клиент и отваря магазин на границата на ЕС – който иска да купува и да си го носи където и с каквото иска. Газпром не губи нищо, тъй като компресорната станция за „Южен поток“ в която бяха инвестирани 4 милиарда евро, ще бъде използвана за новия газопровод, както и тръбите.

3. Кой печели от новия газопровод.

Турция. Основният печеливш е Турция, която става най-крупният енергиен транзитен и разпределителен възел на стиковката Европа-Азия /роля, която можеше да изпълнява България/. Образно, Газпром даде на Турция газовия кран към Европа и Анкара със сигурност ще се възползва от това в нейния продължаващ над 30 години безрезултатен диалог с ЕС.

Турция става ексклузивен и стратегически партньор на Русия в Европа за сметка на Германия, т.е. Русия ще преговаря с Европа с турски акцент. Но смисълът няма да се измени. Икономическите интереси на Русия няма да пострадат, въпреки че Турция също е сложен партньор особено в енергетиката.

Русия. Печели в няколко направления. Най-накрая се „отърва“ от спорния от началото в икономически и геополитически план „Южен поток“. Смяната на направлението ще даде възможност на Газпром да промени изцяло своята европейска стратегия и да се насочи към Китай и Изтока, където ще са необходими обеми газ, които досега вървяха за Европа през Украйна. Клиенти ще има – Китай, Турция и Индия са несравними със стагниращия газов пазар на Европа. Едновременно Русия повече няма да се занимава с държави – неудачници, с които е пълен ЕС. Русия ще продължи да продава на Европа същите обеми, които би продавала и по „Южен поток“. Но Русия получава нов партньор в газовия бизнес – Турция, който е динамично развиващ се пазар и през 2014 г. излезе от 3-то на 2-ро място по обемите на руски газ.

С новия турски маршрут Русия ще може да се откаже от транзита през Украйна до 2020 г.

САЩ. Американците ще си отдъхнат. „Южният поток“ го няма. Европа неизбежно ще губи руския газ и ще премине в енергийна зависимост от Вашингтон. Ако се стигне до американски доставки на втечнен шистов газ, той ще бъде двойно по-скъп от руския. Това ще е удар срещу европейската промишленост и европейците. Същото ще се отнася и за алтернативния маршрут Южен енергиен коридор /TANAP, TAP/, по който газът от Азербайджан /ако не се включи Ирак/ ще е по-скъп от турския маршрут, защото ще идва от по-далеч и през повече транзитьори.

4. Кой загуби и ще губи.

Украйна. Най-големият губещ ще е Украйна, която вероятно още преди 2020 г. ще се превърне в несъстояла се държава. Веднага след като газът престане да минава по украинските тръби тя ще се превърне в пустиня. Украинците се подлъгаха по американо-европейско-израелските химери. Когато „Турски поток“ стане реалност Украйна ще загуби своето транзитно значение и ще се превърне в отвратително шоу на нацистки уроди. Ще бъде нулирано и значението на украинската газопреносна система. Заради пълното си износване тя ще стане купчина старо желязо без никаква инвеститорска стойност.

Сърбия, Австрия, Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, Словения. Участващи в „Южен поток“ ще загубят инвестирани в него средства и бъдеща енергийна независимост от САЩ. Отмъщението им ще бъде насочено не само срещу Б. Борисов, но и срещу България, която ще продължи да бъде изолирана на Балканите и в Европа като марионетка на Вашингтон. Всички тези държави щяха да получават първокласни доставки, да създават работни места и т.н. Сега ще плащат на КПП-то на „Турски поток“ за своите газови нужди, неизвестно по какви цени и откъде.

Гърция. Отново е изоставена и наказана от ЕС в нейния конфликт с Турция заради Кипър. Новата енергийна зависимост от Турция става проблем за националната сигурност на Гърция на фона на огромната икономическа и социална криза. Гърците имат да си „връщат“ на Б. Борисов и за провала на нефтопровода Бургас – Александруполис.

Азербайджан и Израел. Въпреки декларациите на Анкара, че „Турски поток“ няма да повлияе на Трансанадолския газопровод – TANAP, /с газ от Азербайджан/ и на Ийст-Мед /Източно-средиземноморския/ с газ от шелфа на Израел, това едва ли ще се случи.

В Южния газов коридор /в който преди това влизат проектът Набуко/ сега влиза проектът за Южно-Кавказкия газопровод /Баку – Тбилиси – Ерзурум/, с азербайджански газ, неговото продължение по Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи – TANAP и TAP, като ТАР се явява последно звено в тази верига, през Гърция и Албания, Адриатическо море, Италия и Западна Европа.

Но по тези тръби ще тръгне неизвестно колко газ не по-рано от 2022 – 2024 г. Освен това тези проекти се обсъждат в различни варианти отдавна, но нито един не е във вида на съгласуван проект – много страни, нестабилни райони, морета, планини, зони на военни действия. Може и да бъдат реализирани, но газът ще бъде винаги по-скъп и по-малко от руския по „Турски поток“.

България. Оставихме България накрая по разбираеми причини. Защото, ако има основен губещ наред с Украйна, това е България, която изпада въобще от енергийната политика на Европа. От спирането на „Южен поток“ сумарно губим около 5 милиарда евро, а заедно със загубите от Белене и Бургас – Александруполис – около 20 милиарда. След спирането и на транзита от Русия през Украйна към Турция на 18 милиарда кубометра ще губим такси и приходи. Губим около 6000 работни места, инфраструктура, въвеждане на съвременни газотранспортни технологии, сигурни газови доставки. Появява се реална опасност България да остане въобще без газ след 2020 г. при липсата на регионални връзки с Гърция и Сърбия.

Огромна геополитическа загуба на ЕС на територията на България, пълна зависимост от Турция в газовата област.

В кримския стил Путин реши за 3 седмици грандиозна геополитическа задача.

България, заради престъпна и крайно глупава политика регистрира колосални загуби от всякакъв род, които в момента трудно могат да бъдат оценени.

В глобален план енергийната война навлезе в заключителна фаза именно в България.

image

 

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com


Категория: Политика
Прочетен: 1846 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене