http://vbox7.com/play:7d7072b5

 

Писмо на Американската търговска камара в България

 

До:

Г-жа Камелия Касабова, зам.-председател на

Народното събрание на Република България

и председател на Временната комисия за изменения в Конституцията

 

Копие до:

Негово превъзходителство Джеймс Пардю,

посланик на Съединените американски щати в България

 

Негово превъзходителство г-н Авраам Шарон,

посланик на Израел в България

 

Негово превъзходителство г-н Хайдар Берк,

посланик на Република Турция в България

 

Уважаема госпожо Касабова,

Като представители на Американската търговска камара в България, в която членуват 215 търговски и консултантски компании със сериозни инвестиционни проекти в страната, се обръщаме към Вас за правилното разрешаване на важен за всички български и чужди инвеститори в страната въпрос, а именно предстоящите промени на Конституцията на Република България относно съществуващата забрана за придобиване право на собственост върху земя от чуждестранни лица.

Обезпокоени сме от позицията на някои политици, които ограничават идеята за изменение на Конституцията само до предстоящото членство на България в Европейския съюз, и погрешно насочват очакванията на обществото във връзка с последиците от промяната.

Какво всъщност цели съществуващата понастоящем забрана и постигната ли е целта на основния закон?

Конституцията от 1991 г. прокламира неприкосновеността на частната собственост и равнопоставеността на всички стопански субекти при осъществяване на тяхната дейност. Същевременно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията предвиди, че собствеността върху земя не може да се придобива от чужденци и чуждестранни юридически лица, освен при наследяване по закон, в който случай те следва да прехвърлят собствеността си. Следователно по отношение на земята, като особено ценен обект, бе създаден специален режим на собствеността с въвеждане на ограничения за придобиването й от чуждестранни лица. Конституционният законодател без съмнение е имал предвид значението на земята и собствеността върху нея за развитието на родна, българска бизнессреда. Целта е била да се гарантира възможността за повишаване на благосъстоянието на българските граждани и за осигуряване на реалното им участие в икономическото развитие на страната, включително и чрез участие на пазара на земята.

Тринадесет години по-късно е ясно, че бъдещото отпадане на това ограничение е наложително. Истински пазар на земята може да има само когато участниците в него имат интерес от придобиване на собственост, както и в по-дългосрочен план могат да осъществяват инвестиционни проекти, свързани с притежавани недвижими имоти. Изкуственото задържане на тези икономически процеси е вредно както за страната, така и за всеки български гражданин, и ясно доказателство за това са пустеещите земеделски земи в някои райони на страната.

Същевременно инвеститори от чужбина проявяват интерес и са готови да вложат средства и да осъществят проекти, които ще са от полза за страната и всеки български гражданин, но забраната за придобиване на земя е обстоятелство, което ги възпира.

Тези реалности следва да бъдат напълно осъзнати.

Впрочем съществуващата сега забрана не е абсолютна. И сега не съществува конституционна и законова забрана чуждестранни лица да регистрират в България свои търговски дружества, които могат да придобиват и собственост върху земя. Тази възможност и понастоящем е широко използвана и еднакво допустима за всички без разлика в националността.

Не е коректно да се изтъкват съображения, че конституционната промяна сега ни се налага отвън, и то само заради предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз.

Вярно е, че по отношение на граждани и юридически лица на страни - членки на Европейския съюз, не може да се поставя под съмнение необходимостта от уеднаквяване на режима на придобиване на собственост върху земя, защото от една страна, придобиването от всеки гражданин на страна-членка на Европейския съюз на право на собственост върху земя, независимо в коя държава от съюза се намира земята, ще е в съответствие със статута им на европейски граждани, а от друга, след присъединяването ни към Европейския съюз и българските граждани, на реципрочен принцип, произтичащ от бъдещото им европейско гражданство, и в съответствие с трите основни свободи в Европейския съюз, също ще могат да придобиват собственост в останалите страни-членки на съюза.

По-същественото обаче е това, че истинските корени на обсъжданата промяна са преди всичко икономически и те не се ограничават в рамките на присъединяването ни към Европейския съюз.

Показателно в тази връзка е, че раздвижването на пазара на недвижимите имоти в страната в значителна част се дължи именно на присъствието на пазара на компании, собственост на чужденци, а от тях съществен дял имат компаниите, чиито собственици са от страни, които не са членки на Европейския съюз. Пример в това отношение са безспорно активните, особено в последните няколко години, бизнес взаимоотношения на България и инвеститори от САЩ, от Турция, както и от Израел. В Съединените американски щати и в Република Турция не съществува забрана за чужденци да придобиват собственост върху земя.

Несправедливо би било при една бъдеща промяна на Конституцията относно ограничението за придобиване на земя от чужденци именно тези лица да останат в неравнопоставено положение спрямо останалите инвеститори в страната. Неравностойното, дискриминационно разделяне би било лош сигнал към инвеститорите.

Уважаема госпожо Касабова,

Като имаме предвид всичко, изложено по-горе, намираме, че идеята за изменение на Конституцията на Република България, при която да отпадне ограничителният режим относно придобиването на земя от чужденци, следва да бъде подкрепена, но с ясното послание ограничението да отпадне по отношение на всички чужденци без дискриминационно отделяне на част от тях въз основа на принципно погрешни критерии, с което самата промяна ще се окаже непълна, незавършена и дори компрометирана.

В тази връзка се обръщаме към Вас с молба за съдействие за правилното разясняване в политическото пространство на действителната нужда от промяна и на реалните перспективи от радикално преуреждане на въпроса при предстоящото изменение на конституцията.

Известни са ни предложенията, обсъждани в ръководената от Вас Временна комисия за изменение на Конституцията и си позволяваме да Ви предложим следния компромисен вариант:

“Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, по силата на международен договор или на основата на принципа на взаимност, както и чрез наследяване по закон.”

Считаме, че този компромисен вариант най-пълно съответства на икономическите потребности на страната и на интересите на всички инвеститори.

В случай, че имате нужда от допълнителна информация и за контакти с нас по обсъждания въпрос, молим да се обръщате към адвокатите Борислав Боянов и Кина Чутуркова от адвокатско бюро “Борислав Боянов & Ко”, което същевременно е и член на Американската търговска камара в България.

 

гр. София, 18.11.2004 г.

 

С уважение: Кенет М. Лефковиц, президент

Валентин Георгиев, изпълнителен директор

 

Главният редактор на вестника на президента проговори: Плевнелиев пере пари! От труда на българомохамедaните натрупал 6 милиона за 20 месеца Публикувано: 21 авг. 2013, 19:02 | Обновено: 21 авг. 2013, 19:02   прочитания: 29532 | коментари: 127     София, България Скандално интервю разкри неоповестявани до този момент факти, свързани със сенчестата част от живота на президента Росен Плевнелиев. В него събеседник на журналистката от в. “Галерия” е Тодор Карастоянов, популярен като главен редактор на т. нар.“вестник на президента”. БЛИЦ дава гласност на материала, публикуван във в. “Галерия”.С главния редактор на в. "Югозападни вести" Тодор Карастоянов се познаваме още от 1984-та, когато като студентка по журналистика стажувах във в. "Пиринско дело", Благоевград, където той беше редактор. Това си спомня журналистката Елена Дулгерова. По-късно, през 1992-ра, Тодор ме покани в създадения от него седмичник за Пиринския край да пиша на хонорар. Изданието бе финансирано от сегашния президент на България Росен Плевнелиев и настоящия винар Иван Тодоров (собственик на марката Тодорофф - бел. ред.) През годините, откакто Плевнелиев изгря на публичния небосклон, многократно настоявах Тодор да разкаже от първа ръка истината за раждането и смъртта на вестника, а той все отлагаше. Сега сам реши да говори пред вестник "Галерия".

Тодор Карастоянов е работил като литературен сътрудник, редактор, журналист във в. "Пиринско дело", БНТ, създател е на в. "Югозападни вести". Дълги години си изкарва хляба като скулптор в Малта, Италия и Англия. В момента изписва икони и църкви. Все още дяла камък и дърво.

- Защо толкова дълго отказваше да разкажеш истината за "Югозападни вести"?
- Откакто Бойко Борисов преназначи Росен Плевнелиев от регионален министър по строителството за президент на България, няколко самозвани журналисти решиха да осребрят биографиите си с близостта си до държавния глава в Президентството. Не им обръщах внимание, защото такива хора винаги е имало и ще има.

Провокира ме друго. В неделя в предаването "Неделя 150" по БНР президентът даде пространно интервю, което преля чашата на търпението ми. Той разказваше с топъл глас колко е горд, че е седял предишната седмица на приема в резиденция "Кричим" между вицепремиера на Турция Бекир Боздаа и българския главен мюфтия Мустафа Хаджи. И как всички ние трябва да си научим урока и да си напишем домашното по толерантност и как, за да не го гледат как консумира, той дал знак на началника на протокола да не допуска българските журналисти до срещата. Е, тука вече ми кипна! Спомних си Росен Плевнелиев през октомври 1991 година - току-що го бяха назначили за бизнесмен, а той от своя страна ми предлагаше да ме назначи за главен редактор. Не смееше да ме погледне в очите. Беше комплексиран и притеснен... Тогава той просто беше синът на Асен Плевнелиев - секретар на ОК на БКП в
Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП). Преди да стане бизнесмен след 1989 г, Плевнелиев беше комсомолски секретар - и днес да ми се възмущава от възродителния процес, от СССР и да громи с патос комунистите и ДС ми звучи доста цинично. Ето затова реших да говоря. Росен Плевнелиев беше син на Партията, който изработи първия си милион, след като изработи своите комшии българомохамедани. Отвратителен цинизъм!

- Какво се случи с вестника? Колко време го правихте?
- "Югозападни вести" излизаше почти две години. Беше седмичник и издадохме 86 броя - от ноември 1991-ва до юли 1993-та.

- Значи съществуването на вестника съвпада с натрупването на митичния първоначален капитал на президента?
- Няма случайни съвпадения. Няма и германска авантюра, нито шестмесечно хипарско скитане и спане по пейки и паркинги. В Германия, ако задремеш за пет минути, или те будят, или те прибират. Плевнелиев и Тодоров са първите "щастливци", които през 1991 година получават официална квота от министъра на труда и социалните грижи Емилия Масларова за износ на работна ръка в обединената вече Германия. Тогава такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на президента. Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма "Ирис Интернешънъл", със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно.

- Ти как разбра това?
- Доста по-късно разбрах второстепенната си роля в машината за пране на пари, създадена от милиционерите на ДС. Иначе всичко започна така. През септември 1991 г. ме намери лицето Христо Парасков, съгражданин и състудент на Плевнелиев, зет на подполковника от ДС Горица Митова. Изсипа една кошница комплименти колко съм бил добър в професията и каза, че на ТЯХ (!) им трябвал точно такъв човек, "с десни убеждения", за да направят прагматичен капиталистически вестник. Спазарихме заплатата, отговаряше на сегашни 400 лева. После направихме срещата...

- На която присъствахте ти, Плевнелиев, Парасков и Тодоров?
- Да, четирима та бяхме в офиса на "Ирис Интернешънъл" в Благоевград - на ул. "Шишманц №20, на последния, 12-и етаж. На вратата нямаше табелка. Уточнявахме подробностите. "Млади господа - казвам им аз. - Искате вестник, който да печели? Да е регионален, да излиза веднъж седмично, да е в ограничен тираж, да е 24 страници, таблоид. Такъв вестник няма да печели!"
"Това не те интересува - отсече Плевнелиев – От тебе искаме творческата част. Парасков ще е изпълнителен директор. Той ще дава парите, хартията, предпечат, печат." Така тръгнахме - аз, колегата Никола Стоянов и Павлина Живкова, която набързо трансформирах от секретарка в журналист. После тя излетя нависоко.

- Кой е Тодоров в цялата схема?
- Иван Тодоров е завършил музикално училище в Широка лъка, гайда - ако се не лъжа. Успехът го спохожда, когато се жени в Благоевград за дъщерята на шефа на ансамбъл "Пирин" н.а. Кирил Стефанов. (б.р. - това е грешка, защото Иван Тодоров е женен за Петя, която е дъщеря на Дамян Кръстев, ръководител в ансамбъл "Пирин", и известната певица Татяна Сърбинска, която от години живее в САЩ) В края на 1989-а с инж. Росен Плевнелиев седяха на входа на градския универсален магазин в Благоевград
и правеха хороскопи.

- Добре де! Как така едни млади хора без пукнат грош тръгват с комсомолски плам да правят вестник, а ти на всичкото отгоре им казваш, че вестникът няма да им носи пари?
- Тук е тънкият момент. На кого Масларова ще даде квота за износ на 200 работници плюс още 400, ако не му ходатайстват кукловодите от ДС?! Та те управляваха и тогава, че и сега парите на България. Да, две момчета на по 27-28 години, които хал хабер нямат от правене на вестник, стават издатели. За престиж ли? Много се съмнявам.

- В "Югозападни вести" имаше ли цензура?
- Още в началото попитах чорбаджиите какво ми е забранено да пиша. Все пак те дават парите. Отговорът ме порази: "Нямаш никакви ограничения, пиши за всичко! Но!... Виждаш ли това каренце - "Ирис Интернешънъл"? Там няма да бараш!". А "Ирис Интернешънъл" според рекламното каре обхващаше "инвеститорски и авторски надзор, монтаж, проектиране, строителство и мениджмънт". Това беше фирмата, която изпращаше помаците на работа в Германия с официални договори за месечно възнаграждение от 2500 германски марки.

- И какво лошо има в това? Кой в ония години взимаше толкова пари. Че курсът беше 3 лева за една марка!
- Работата е там, че тези хорица - общо 600 на брой, се подписваха за по 2500 месечно, а взимаха на ръка 500 марки. Такава е била спогодбата им с Плевнелиев и Тодоров! И те са били съгласни, за тях това е било манна небесна. Хората са подбирани по издръжливост и трудолюбие. Те от поколения са по нивите, гледат тютюн. Тежкият труд не може да ги уплаши. Освен това за фирмата посредник от немска страна - "Линднер", която осигурява строителните обекти в западната част на Германия, където стандартът е много висок, заплатата от 2500 марки е твърде изгодна. Особено в конкуренция с турската работна ръка, която средно струва 3500. Аритметиката показва, че чистата месечна печалба за Плевнелиев и Тодоров, за Масларова и за "Линднер" е 1200000 германски марки (за 20 месеца това прави общо 24 млн. марки - бел. ред.) За всеки - по трийсетина процента, което прави по 300 хил. марки на месец (за 20 месеца 6 милиона на човек - бел. ред.).

- Всичко е наред тогава - марките за тях, те плащат заплатите във вестника, какъв ви е бил проблемът?
- Облаците надвиснаха някъде в средата на 1993-а, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу "Ирис Интернешънъл". Обискиран е официалният офис на "Ирис" в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Спомням си, по онова време в редакцията на "Югозападни вести" започнаха да прииждат едни млади жени от Неврокопско в шалвари и шамии. В началото говореха тихо и плахо, но после почваха да плачат. Питаха къде са собствениците на вестника. Искаха да върнат мъжете им, искаха и да им бъдат преведени по 250 (!) марки на семейство. Аз вдигах рамене, съчувствах им и не казвах, че офисът на Плевнелиев и Тодоров е на 100 м през реката, в блока отсреща, на 12-ия етаж. Мълчах, пазех си хляба! Помня също, че директорът Парасков ми се скара остро, задето съм сложил табелка на вратата на редакцията. Махна я! Ставахме анонимни. Тогава разбрах защо двамцата бизнесмени бяха решили да издават вестник. Просто перяха пари. В ония години нямаше ясен регламент за хонорари и допълнителни възнаграждения. Един текст във вестника можеше да струва 30 лева, можеше да струва и 200 лева. Виждал съм брой, където аз хонорувам качествен текст за скромните 50 лева, директорът Парасков ги поправя на 200, а после при среща с автора разбирам, че е получил... 50 лева.

- Черна касичка, значи?
- Така е. Старият трик с двойното счетоводство. В един момент на скандална печалба малкият седмичник вече не можеше да прикрива големите доходи.

- Защо Росен Плевнелиев и Тодоров се разделиха като партньори в "Ирис Интернешънъл"?
- Как е станало, аз не зная. Но ще разкажа за краха - може сантиментално и сладникаво да прозвучи за моето двугодишно дете "Югозападни вести". Месец и половина преди да закрият вестника, съгласно кодекса на труда, тандемът Плевнелиев-Тодоров ме привика в анонимния си офис на 12-ия етаж. Бъдещият президент на България, свенливо свел глава, полуиз-върнат към мене, плахо рече: "Ами ние... такова... май ще трябва... да закрием вестника". Аз: "Ама как така? Та тъкмо сега вече излязохме "на кантар" - почнахме да се издържаме от реклами. А и разходите не са толкова големи. Трима журналисти, двама - технически персонал, и един директор. Кажете какво не ви харесва". Следва тъпо мълчание. Аз пак: "Какво не ви харесва?". Тогава Плевнелиев за първи път ме погледна мимолетно и раздразнено измрънка: "Абе ти не разбра ли, че тоя вестник си свърши работата!". И за да илюстрира мисълта си, направи специфичното движение с пръстите на ръцете. "Добре де - не се предавам аз, дайте ми поне авторските права, искам да го запазя, мамка му, мое дете е този вестник все пак!" Отговорът и на двамата беше твърдо "не". Това беше. Малко по-късно чух, че Плевнелиев наплатил на Иван Тодоров неговия дял и музикантът се превърнал във... виночерпец.

- И каква стана тя? Единият президент, другият - винопроизводител. Ще се кръстосат ли пътищата им отново някога?
- Преди около две години попаднах в офиса на мъжествения бос на РЗС Яне Янев. Беше с Атанас Семов. Тъкмо щяха да уволняват Борисов. Янето, който предвидливо насочи бизнеса си към търговия с информация, искаше да му дам документи, квитанции и флашки като доказателства за двойното житейско счетоводство на Плевнелиев. Казах му, че имам само спомени. Предложих му да попита Иван Тодоров за информация от първа ръка. Той ми отговори: "Вече го питах. Нищо не казва. Страх го е".

Елена ДЮЛГЕРОВА, в. "Галерия"

Броени дни след като посвети поредна творба на идола си Бойко Борисов, жителката на пловдивското село Ягодово Магдалена Димитрова започна да ухажва и втория в ГЕРБ - Цветан Цветанов. 59-годишната фенка на бившите управляващи отново изля любовните си и политически страсти в социалната мрежа "Фейсбук".Цветанов на Бойко е министър
и любимец в неговия регистър,
на вожда наш тъй велик
е най-добрият ученик.

Министър той е на МеВеРе-то
това е неговото вето,
успех огромен той постигна
и рейтинга си бързо вдигна.

На Бойко е дясната опора,
работи той без умора,
влака карат те двамина
и с процента вече го надмина.

Работата си той харесва,
макар че тя никак не е лесна,
Престъпността до край да съкруши,
която държавата ни тя руши.

Нека Бог сили му дава,
с престъпниците лесно да се справя
и борбата си напред да продължава
и с успех все да побеждава.

На страницата си във Фейсбук Магдалена е публикувала и други свои творби, до една свързани с ГЕРБ. Освен за Бойко, Цветанов и партията им, тя твори и на други теми. Едно от произведенията й е посветено на столицата. Както самата авторка признава: “Живея на пет километра от Пловдив, но обичам и София”.

Столица моя, искам в теб да живея,
И в живота си аз да преуспея.
Житейски проблем мой да разреша
И красивото от мен на света да поднеса!


 


47 коментара Напиши коментар най-нови по ред на въвеждане 1. 79764
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:01 отговори

идиоти бол! пази Боже!

Оценка
-5 +40 2. лилов
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:05 отговори

Какъв е този вампир бе..

Оценка
-4 +37 3. KOKO
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:08 отговори

МАЛИИИИИЙ СТРАХ.

Оценка
-4 +22 4. Янко
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:09 отговори

Това е лицето на средностатистическия избирател на ГЕРБ. Вижте го и ако приличате на тази женица гласувайте за тикви, мутри, калинки и всякаква друга такава паплач.

Оценка
-13 +35 5. Mr Bean
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:12 отговори

Браво! Опростачването на Близ достигна нови върхове!

Оценка
-11 +8 6. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-1 +19 7. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-1 +10 8. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-1 +6 9. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-1 +5 10. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-1 +6 11. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-2 +5 12. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-2 +6 13. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-2 +6 14. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-2 +4 15. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-2 +4 16. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-2 +4 17. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-3 +4 18. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-3 +4 19. antigerber
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:15 отговори

Хеи, казах ви, че има деца тук и не пускаите тоя КРОКОЗЪБЕЛ, че ги плашите.

Оценка
-3 +4 20. ИБАХ МАМА МУ САМО ЗА ГЕЙ ПАРАД
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:16 отговори

ТИЯ ДВАМЦАТА СА В ОСНОВАТА НА ГЕЙ ПАРАДА. Я КАК ЯКО СА СЕ НАГРАБИЛИ ЧАК СЛЕДИ ИМА ОТ ЦЕЛУВКИ. АМА ЦЕЛУВКИТЕ В МАФИЯТА ИМАТ ДРУГО ПРЕДАЗНАЧЕНИЕ!!! ГЕЙ СНИМКАТА НА ГОДИНАТА. БОЙКО МАЙ СЕ ГУШНАЛ КАТО АГЬНЦЕ В СЛУШАЛКАТА ШЕСТАК! ИМИТИРАТ ЗДРАВАТА ВРЬЗКА МЕЖДУ ГЬОБЕЛС И ХИТЛЕР -НИСКИЯ ФЮРЕР. ГЕЙСКА МАФИОТСКА ПРЕГРЬДКА!

Оценка
-6 +8 21. Funky
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:19 отговори

А къде е дебелака Пеевски?

Оценка
-3 +7 22. KAMEH
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:19 отговори

До коментар [#19] от antigerber

Що бе,нека са запознати с тънката душевност на един редови гербер. Гнусно е, но възпитателно!

Оценка
-4 +11 23. sa
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:19 отговори

БОЖЕ, КОЛКО ГЛУПАЦИ ИМА ПО ТОЗИ СВЯТ БОЖЕ!
А ТЕЗИ ДВАМАТА С ПОЛУГОЛИТЕ ГЛАВИ СТИГА СТЕ ГИ ПОКАЗВАЛИ, ЧЕ ЩЕ ПОВЪРНА!!!!!!!!!!!!!

Оценка
-6 +15 24. 76
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:22 отговори

Тези две нелепи мутри замалко да затрият страната ни. А тази надолу е типичния фен на ГЕРБ.

Оценка
-6 +18 25. браво блиц уникална снимка
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:24 отговори

И уникално стихотворение! Браво на авторката - бойко секса те чака в фейса но не разбра ли че той жени не обича а обича само цецо цветанов! Е бьлгари УПРАВЛЯВАТ ВИ САМО ОТЯВЛЕНИ ПЕДЕРАСИ КОЕТО Е ВИДНО ОТ СНИМКАТА. ЗАТОВА СТЕ ЛОШ МАТРЯЛ ЗА БОЙКО ЗАЩОТО НЕ СТЕ ГЕЬОВЕ ОБРАТНИ КАТО ТИЯ НА ФОТОТО.

Оценка
-5 +9 26. asen
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:26 отговори

ау Това истина ли? http://bg.5strike.com/bg/invitation/bylink/7798

Оценка
-1 +4 27. джо
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:27 отговори

Герп веднага да организират литературно четене! Музикален съпровод- Цецка Цачева!

Оценка
-4 +11 28. AK47
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:29 отговори

Боко, тая ще те шиба през шортите! Няма не искам, няма недей!

Оценка
-3 +9 29. васко
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:34 отговори

Цецо Убавецо пак намаза покрай Боко! Жена му не ще да го вижда, да се вземе с тая! Поне няма да се чуди от кого са му децата...

Оценка
-5 +5 30. Ivo
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:37 отговори

Блиц - браво на вас, шишо Д. Пеевски ще ви възнагради за гениалната статия!

Оценка
-1 +8 31. 1
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:38 отговори

Сега разбрах защо ходят с охрана :)

Оценка
-3 +7 32. TAHK
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:41 отговори

До коментар [#21] от Funky

Пеевски е закопнял за Фидосова и също пише стихове! Очаквайте скоро поезията в "Уикенд"!

Оценка
-1 +11 33. Георги
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:43 отговори

Блиц, защо така се гаврите с девойката? Душата и гори, а вие пускате снимка с мъжка любов!

Оценка
-3 +11 34. Бах
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:47 отговори

Бах тооа травестит бацка!!!Кви стихове бе,пращайте го на конкурс да печели награди!

Оценка
-4 +7 35. uplah
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:53 отговори

До До коментар [#2] от лилов

Стаева/Тадаръкова/Рудолф да я интервюира.

Оценка
-0 +3 36. мак10
(анонимен) 8 октомври 2013,
00:59 отговори

Бойко и Цецо ухо до ухо, каква романтика, каква страст!

Оценка
-3 +5 37. VO
(анонимен) 8 октомври 2013,
01:00 отговори

ей,чак ша са спукате от завист, жената си има вътрешна красота, не е за слепи...

Оценка
-3 +6 38. KAMEH
(анонимен) 8 октомври 2013,
01:43 отговори

Тая магдалена ще излезе много хитра мадама! Така де, ако искаш да спечелиш някого, сприятели се с домашния му любимец! Добро куче, Цецо, добро, добро! Дай лапа!

Оценка
-3 +5 39. TUFI
(анонимен) 8 октомври 2013,
05:52 отговори

Магдалена от Ягодово.Няма такова село и няма такава жена.Всичко е измислено и направено от противниците на Герб и на ББ и ЦЦ.С тези творби и снимката на този мъж/който е нарисуван несполучливо/ целта е била да се хвърли стръвта и баламите рибки да я налапат.Веднага започнаха коментарийте на рибите паламуди,който са захапали стръвта.Хайде давайте още,като сте тъпи и заслепени от злоба и не виждате как лесно може да бъдете маниполирани.Затова сте гласували за "Атака",БСП и ДПС.Не е било нужно много да ви агитират,защото нямате мозък за да расъждавате,а всичко коет ви се поднесе го приемате,като чиста монета.Затова ще има още много да чакате да ви се увеичат заплатите и пенсийте,а цената на ел.енергията да намалее.Ако сте получавали от умрел човек писмо - тогава ще се сбъднат обещанията на цирковото правителство на Орешарски.

Оценка
-5 +4 40. help help magdalen love me
(анонимен) 8 октомври 2013,
06:22 отговори

Въх,че грозен травестит.Абе тия пичове от герб само мъже ги харесват.Ами,това на снимката,ако е с къса коса,то си е 100%мъж.

Оценка
-2 +6 41. браво
(анонимен) 8 октомври 2013,
07:10 отговори

Само такъв КРОКОЗЪБЕЛ може да хареса тези примати!

Оценка
-2 +4 42. 1
(анонимен) 8 октомври 2013,
07:19 отговори

Ебати простаците в тая Моя РОДИНА! Тиква,Офшорех крадец,Мозък/лъчо/травестити/цецка и тн

Оценка
-2 +6 43. За да приличат на Пеевски
(анонимен) 8 октомври 2013,
08:04 отговори

Защо "Блиц" слага само "страшни строги снимки" на Борисов и Цветанов? .......................................... За да приличат на Пеевски! ..................... Но Бойко е готин, бил е отличник, има чувство за хумор и го обичаме, въпреки "страшните снимки".

Оценка
-1 +1 44. Нестандартно решение
(анонимен) 8 октомври 2013,
08:05 отговори

Нестандартно решение
Вие знаехте ли нещо за Делян Пеевски преди 14.06.2013г?
И какви са неговите ЧУТОВНИ успехи като следовател, като депутат от ДПС?
Колко дни е присъствал в парламента?
Или го познаваме само от едно единствено изявление – на „РЪМЖАЩ ЗВЯР” срещу Цветанов!!!
Какви чутовни дела трябваше да извършат заедно Свинян х (Пеевски + Цацаров) – имаха насрочена работна среща в понеделник на 17.06.2013?

Оценка
-1 +1 45. Тук се ВНУШАВА
(анонимен) 8 октомври 2013,
08:06 отговори

Този сайт е създаден за манипулация на общественото мнение!
Тук се ВНУШАВА!
В този сайт има изсмукани новини, които никъде другаде ги няма!
В разговорите с реални хора, всички одобряват Бойко Борисов, най-малкото, че спря Белене.
А в този сайт на Пеевски всички са против Борисов, Плевнелиев и Цветанов – така е през деня!
Вечер към 20ч ги няма дежурните по писане на минуси за Борисов, Плевнелиев и Цветанов, и мненията за тях са ПОЛОЖИТЕЛНИ!

Само във Faktor.bg: Разстреляната в Бургас банкерка изнудвала убиеца си
Печат Е-мейл Добавена: Вторник, 24 Септември 2013 21:05 от Faktor.bg



ПРЕД.1 of 3 СЛЕД. Бизнесменът Любомир Симеонов сигнализирал институциите, че го рекетират, но жалбите му били подминати с мълчание
Стойко Стоянов

57-годишният бизнесмен Любомир Симеонов, който вчера застреля показно в центъра на Бургас шефката на дребно банкиране към бургаския клон на "Уникредит Булбанк" Павлина Йовчева, е бил изнудван нагло в продължение на месеци от шефове на банковата институция. Това разкрива самият убиец в поредица от жалби, които е изпращал търпеливо до различни институции в страната, включително и до ръководството на "Уникредит Булбанк" в София. Всички те обаче са останали без отговор и никой не е обърнал внимание, и не е реагирал как лакоми чиновници провалят успешния бизнес на един предприемач.

Любомир Симеонов от 12 години развива успешно фирма „Ветоника” ЕООД, която е регистриран в Бургас и се занимава със събиране и износ на билки. През май миналата година бизнесменът печели европейски проект по мярка 123 за развитие на селскостопанските райони, на стойност 2 200 000 лв., с одобрена субсидия от фондовете на ЕС за 900 000 лв. и разкриване на 27 нови работни места. Месеци преди да подпише договор с Държавен фонд "Земеделие" фактори от Карнобатския и Бургаския клон на "Уникредит Булбанк" (УКБ), които обслужват фирмата на Симеонов започват настъпателно да го притискат да смени фирмата, която ще изпълнява строителната част по проект с друга посочена от тях. Бившият военен отказва да се вслуша в „съветите” на банкерите и от там започват проблемите му, които довеждат и до кървавата драма.

„Вече имах сключен договор за изпълнение по проекта с фирма „ Топстрой Декор” ООД – Сливен. През месеците октомври и ноември 20011 г. тогавашният директор на УКБ, гр. Карнобат Веселин Желев (сега пенсионер) на три пъти е идвал при мен, за да оказва натиск да сменя строителната компания с посочената от него „Партньори – АТ” ЕООД.

На 8 май 2012 г. директорът на УКБ – гр. Бургас Павлина Йовчева ми казва, че трябва да помисля за смяна на строителната компания и фирмата за строителен надзор. До края на същия месец и директорът на УКБ – гр. Карнобат Таня Колева както и мениджърът на „Бизнес клиенти” Христина Кацарова ми поставиха същото условие: „Любо, нищо няма да направим, докато не смениш строителя с „Партньори – АТ” ЕООД. След моя отказ да сменя строителната компания ми бе отказано финансиране на проекта и ми бе заявено от Димитър Пенков, старши мениджър в централата на УКБ, че

до две години фирмата ми ще бъде заличена

от регистрите”.

Това признание арестуваният Любомир Симеонов е документирал в изложение от 11 март тази година до председателя на Арбитражния съд при Българска стопанска камара проф. Огнян Герджиков (ТУК виж жалбите на убиеца). Оказва се, че през последните месеци жалби с подобно съдържание той е изпратил с надежда и до прокуратурата, министерствата на финансите, икономиката, труда и социалната политика, включително и до ръководството на "Уникредит Булбанк" в София.

Faktor.bg получи уличаващите документи от негови близки. Във всички от тях бизнесменът посочва категорично и името на застреляната Павлинка Йовчева като запозната и част от схемата за смяна на строителната фирма.

В жалбите си Симеонов обвинява още банката, че след собствена проверка установил, че голяма част от финансираните инвестиционни проекти от "Уникредит Булбанк" в регион Бургас, както и ремонтите на филиалите на самата финансова институция се изпълняват от фаворизираната фирма „Партньори – АТ” ЕООД.

Притисканият бизнесмен проговаря и за други нередности при работата си с "Уникредит Булбанк". Според него фирмата му „Ветоника” има подписани четири договора за кредити с УКБ, като в тях и анексите има некоректни, неясни и подвеждащи данни.

„В Договор №663271А/29.06.2011 г. положеният подпис не е на посочения в договора, представляващ банката Веселин Желев, а на Павлина Йовчева. Анекси № 1,2,3 и 4 към същия договор са подписани от настоящия директор на УКБ – гр. Карнобат Таня Колева, която няма такива правомощия. При подписването на Анекс №3, пълномощното е било с изтекъл срок. В други анекси пък не са посочени конкретни суми”, жалва се пред институциите Симеонов. Той посочва, че през времето, докато банкерите го разиграват и изнудват, отпускат безпроблемно кредити на много по-малки и с незначителна дейност и оборот фирми. Вместо съдействие Симеонов получава

нов удар под кръста

- в началото на тази година дружеството му „Ветоника” е показана от обслужващата банка на загуба, а собственикът твърди, че за първите три месеца е имал 130 хил. лв. оборот.

„Целта на това действие на УКБ е да не се финансира дружеството ми от други банки и да се доведе до фалит”, констатира Любомир Симеонов.

В изложенията си до институциите без заобиколки и в прав текст той пише: „...обвинявам в злоупотреба със служебно положение: Павлинка Йовчева – регионален директор на "Уникредит Булбанк" , гр. Бургас, Веселин Желев – бивш директор на филиал на банката в гр. Карнобат, Станка Атанасова – регионален риск-мениджър гр. Бургас, Таня Колева – директор на филиала на банката в гр. Карнобат, Екатерина Кирилова – директор на централата на "Уникредит Булбанк".”

Докато се опитва да получи финансиране по европейския проект и комуникира с банковите служители, Любомир Симеонов установява , че от клона на "Уникредит Булбанк" - Бургас непозволено изтича информация за важни параметри от бизнес начинанието му към конкурентни фирми. Сигнализира за безобразието централата на финансовата институция в София, но предупреждението му отново остава без отговор и реакция.

„Похарчихме над 100 хил. лв. за да изготвим и защитим проект за над 2 млн лв. и спечелихме субсидия от 900 хил. лв.

Вие не уважавате нашите пари,

как искате аз да се грижа за парите на банката. (На какъв % са обезпечени кредитите на дружеството и на какъв % са обезпечени заложените ви „бомби” от филиала в региона?), пита в едно от последните си писма до централата на "Уникредит Булбанк" Любомир Симеонов.

Според източници от разследването убиецът на Павлинка Йовчева вероятно е станал жертва на корупционна схема, при която фактори от обслужващата банка прибират комисионните си за отпуснат заем не от кредитополучателя, а от посочена близка до тях фирма, която става изпълнител на услуги към фирмата на кредитополучателя. Така чрез междинната фирма се прикриват следите на даваните рушвети.

Свидетел на драматичната сага на бизнесмена става и известната софийска адвокатка Веска Волева, която преди време спечели първото дело на кредитополучател срещу некоректна банка.

„Преди време Симеонов дойде в офиса ми, изплака си мъката, обясни, че ще му вземат бизнеса, а няма никакви възможности да отреагира. Човекът беше в състояние на ръба на нервна криза, в такъв безизходица, че си предлагаше част от фирмата, за да излезе от тези батаци. Разбрахме се да се върне и да се опитаме да му помогнем, но явно е затънал в проблемите и до нова среща не се стигна”. Това разказа пред Fdktor.bg адвокат Волева.

Тя е категорична, че до скоро клиенти на банки, заплашени от фалити или с отнето и продадено на безценица имущество, се самоубиваха, а сега

вече показно убиват банкери

„Политиците трябва да се стреснат от случващото се, но те се страхуват да видят проблемите пред обществото. Малкият и среден бизнес, и потребителите се източват безогледно, притискат се до стената от банките със законите, които бяха поръчани от тях на народните представители. Сега вече финансовите институции няма защо да се прикриват, няма защо да бъдат честни, на тях априори са им дадени възможности да притискат и да печелят от клиентите, без да им дават обяснения.

Правителство на Орешарски обяви в програмата си, че ще защити потребителите и бизнеса от привилегиите на банките, но постепенно започна да отстъпва от тези намерения, явно притиснато от някои фактори. Медиите също мълчат срещу банките и целият проблем се замазва и потулва.

За разрешаването на проблемите на помагат и сладникавите изявления на „калинката” Левон Хампарцумян, шеф на „Уникредит Булбанк” и председател на Асоциацията на търговските банки. Инженерът, представящ се за банкер, избягва всички неудобни теми за терора на банките и говори общи сладки неща.

Трагедията в Бургас с изнудването на Любомир Симеонов не е изолиран случай. Такива са стотици, но не им се дава гласност. Ако нямаше това показно убийство, за тази сага обществото също нямаше да чуе. Обвиненият вече бизнесмен има нужда от защита и върху неговият казус не трябва да се гледа едностранчиво, а да се анализират и отстранят причините, които доведоха до тази война между банки и клиенти”, категорична е адвокат Волева.

Килърът на банкерката вече е обвинен за предумишлено убийство. Пред разследващите Симеонов е признал, че е планирал покушението. Заявил е, че иска да остане в ареста и да понесе отговорността за извършеното, но е настоял случаят да придобие максимална гласност, за да се разкрие порочната система, по която работят банките.

Кървавата драма в Бургас е нагледна илюстрация за задкулисните машинации между клиенти и банкери, но и как финансирането на европейски проекти се превръща в средство за рекет и изнудване на бизнеса.

Демонстративното убийство на банкерката Павлинка Йовчева е било предизвестено и е можело да бъде предотвратено. Но безхаберието на институциите и оставените без последствие десетки жалби от Любомир Симеонов са причината да бъде натиснат фаталният спусъ

Оценка
-0 +1

Бойко Борисов се оплаква, че нему се паднала най-голямата криза. И тъпунгерите въздишат съчувствено : „ Горкият юнак. Каква незавидна съдба. Какво себеотрицание. Какво мъжество. Какво величие. Каква саможертва. Ония, лошите ни набутаха в тази криза, дано той ни избута”
И да се чуди човек дали тия хора са си изгубили акъла, или никога не са го имали.
И да се чуди човек лъже ли Бойко или хитрува. Не знае ли, или е забравил.
Не се чудете, ами помислете. Какво е правил Бойко през 1990-1991-ва година. Тогава, когато хората ставаха в четири часа сутринта за да се редят на опашки за мляко. Когато по телевизора учеха майките как да хранят децата си без мляко и без хумана при режим на тока и водата. Когато пред „Света неделя” разни благотворителни дружества разливаха безплатна супа. Пък и следващата зима – когато цените така се вдигнаха, че тогавашния министър-председател, колега на Бойко, изрече : „ За Бога, братя, не купувайте !”
Защо не ги знае тия работи Бойко ? Защо не ги помни ? Какво е правил тогава ? Ами да погледнем в юначната му биография.

Точно тогава, през 1991-ва година Бойко Борисов създава охранителната си фирма си Ипон. Докато разни благотворителни служби раздават безплатна супа и мляко за децата, Бойко Борисов раздава платени бухалки и ритници по дюкяни и пазарища. И процъфтява. И той, и фирмата му... Че каква криза ще ти помни Бойко…

Друга криза, която досегашният министър-председател на България и любимец на широките простонародни маси също не помни. Тази преди падането на Жан Виденов. Когато спестяванията на хората потънаха в рухналите банки и финансови пирамиди. Когато инфлацията стигна 300 процента годишно. Когато търговците изпокриха всички стоки и хората се редяха по три часа на опашка за кутия цигари. Когато хората си крадяха чистачките от колите. Когато хората с анцузи и ланци завладяха страната. Къде е бил Бойко в ония времена ? Защо доскорошният министър-председател на републиката не ги помни ?
…
През март 1995 г. при акция на НСБОП е разбито предприятие за производство на нелегални цигари. Единият от притежателите на това предприятие се нарича Бойко Методиев Борисов. Да, същият Бойко Методиев Борисов, който сетне става министър-председател на република България. Същият, който не помни кризите от онова време. Съдружници на Бойко в предприятието за производство на нелегални цигари са Цветелина Бориславова, Румен Николов - Пашата, Ангел Бончев от "Литекс" и разни други подобни.
Основният акционер на фабриката за нелегално производство на цигари Емил Райков избягва в чужбина. Правосъдието, обаче не разследва неговите авери и вероятни съучастници, единият от които по-късно става министър-председател на република България. Фирмата с избягалия притежател и с нелегалните цигари не бива закрита обаче. В управителния й съвет влизат Бойко Борисов, който по-късно става министър - председател на република България и Пашата /нарочно повтарям тази врътка на съдбата/. По-късно те предават управлението на Иво Каменов от варненската групировка ТИМ.
Каква ти тук криза, каква гора, какво такси, какво правосъдие, каква държава, какви пет лева.

от форум

Битката за ресурси – как и защо бе съсипана Сирия

Днес Сирия е арена на ожесточени сблъсъци между много играчи. Вали кървав дъжд, който напоява древната сирийска земя с мъка и печал, а играчите се обвиняват един другиму за предизвиканата трагедия. Политиката си играе с призрачни фигури, стреля с халосни патрони, които всички трябва да чуят, и които имат за цел отклоняване вниманието на масите.  Когато обаче извадим осъвременена геоложка карта на масата и се замислим върху най-честата причина за сблъсъци в модерния свят – природните ресурси, чак тогава лъсва неудобната истина. Точно това ще направим в настоящата статия. Сирия се оказа в центъра на бурята, между шамарите на алчна вихрушка, която  жадно е насочила поглед към две огромни находища на природен газ – Левантийски басейн и Южен Парс.

ЛЕВАНТИЙСКИ БАСЕЙН И НАХОДИЩАТА В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

През 2010г. тексаската компания  Noble Energy открива находищата Левиатан и Тамар, а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а миналата седмица стартира проекта по Тамар. Въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър, както и палестинците. На всичкото отгоре предварителните проучвания показват, че потенциално може да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Още през 2009г. гръцка компания прави проучвания и са открити малки петролни залежи. Днес те се изчисляват на 22 милиарда барела  в района на западното гръцко крайбрежие и около 4 милиарда барела в северната част на Йонийско море.

Какво се случва с всички замесени страни в този казус?

Знаем какво се случи с Гърция, а по-късно и с Кипър. И двете страни бяха докарани до банкрут (Кипър от банките) и притиснати до стената, неспособни да определят и диктуват каквито и да било условия. В Сирия бушува опустошителна война, която съсипа цялата ѝ инфраструктура и също е безсилна. Арабската пролет и без това дестабилизира Египет, а пък най-яростните противници в Ливан за израелската намеса в Левитиан – шиитската военна партия Хизбула, е обвинявана за всеки терористичен акт по света и ще бъде обявена за терористична организация. Конфликтът започва да се разраства с претенциите на Турция за находищата в кипърските води, използвайки аргумента Северен Кипър. Чии претенции са основателни и чии не са – това е въпрос на гледна точка. Израел има идеята да прокара газопроводи през Кипър до Турция, а оттам – до Европа. Затова са тези срещи между Обама и турския премиер Ердоган.

Така, логиката подсказва едно: със сигурност находищата в Средиземноморието са една от основните причини за кризата в Сирия. И със сигурност става въпрос за много, много милиарди долари.

НАХОДИЩЕТО ЮЖЕН ПАРС В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ

Находището Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, не е просто голямо находище. То е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е 6 пъти по-голям от второто по големина находище на планетата – Уренгой (Русия). То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити през последните години. Разбира се в момента Иран е истински трън в очите на американците – страната е на второ място в света по доказани ресурси на природен газ, с изчислени 33,5 трилион куб. метра. Планираните газопроводи между Пакистан и Иран означава, че Иран ще може да изнася газ към Китай директно, а катарският дял,  поради малката площ на страната, е с ограничена мобилност. Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам пътят към Европа и Северна Африка е отворен. Сирия всъщност е възлов елемент в този план, който разбира се не устройва Катар, нито пък Турция, която се натиска за плана Набуко, според който тръбопроводите да минават през турска територия. Не случайно “спонсорите” на сирийската “революция” са именно Турция, Катар и Саудитска Арабия, които открито признават това. Не е случаен фактът, че т.нар. Сирийска свободна армия е съставена почти изцяло от радикални ислямистки групировки. Нещо, което бе използвано както във войната в Афганистан преди няколко десетилетия, така и в Либия.  В Ирак пък постоянно се организират бомбени атентати и се извършват показни убийства на възлови политици в енергийната политика.

Очевадно е едно – след войните в Либия и Ирак, контролът върху преди национализирания петрол бе “приватизиран”, при това от все познатите ни компании. Разбира се сега основната цел е Иран, който е твърде голям играч и се налага да се сложи кукла на конци, която да вкара тези корпорации в играта с иранските находища. Същото се отнася и за Сирия, основен партньор на Иран, които преди 3 години стигнаха до споразумение заедно с Ирак за съвместен проект. Съвсем ясно е, че той е провален поради събитията в Сирия.

ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ФАШИЗЪМ? КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ ВОЙНАТА?

Лицемерието в Близкия изток достигна непознати досега висини. Непрекъснато чуваме как войната в Сирия е стремеж към демокрация и как “бунтовниците” се борят за свобода. Същите тези бунтовници, които в по-голямата си част са чуждестранни муджахидини и радикални ислямистки бойци. Опозицията в Сирия охотно признава, че е финансирана от С. Арабия и Катар. Видите ли тези две страни ще учат Сирия на демокрация. Това е все едно хипопотам да учи ястреб как да лети, но когато парите и медийната подкрепа са на твоя страна, масите могат да бъдат убедени и в това.
С.Арабия, еднолично управляваната страна, в която християнството е забранено, а проповядването му се наказва със смърт, и където жените се любуват на статут, който ги поставя на границата между човешки същества и едрия рогат добитък. Това е символът на демокрацията, нали? Или пък Катар, чиято конституция е пълна мистерия. Двете уахабитски държави, в които е наложен шериата, са основния двигател на т.нар. Сирийска опозиция. Някой трябва да си получи короната за шампион по лицемерие.

Но победителят вече е ясен. Сирия е големият губещ в случая. Целта е постигната. Почти цялата инфраструктура на страната е разрушена, а вкараните “борци за свобода” ежедневно извършват атентати и взривяват заводи и възлови административни структури. Най-лошото е, че бяха вкарани сектарианските “бомби” в този конфликт. Това е много силен коз в ръцете на корпоративните играчи, които много лесно могат да манипулират взаимоотношенията в този регион именно с тази карта. Толерантното сирийско общество, което дълги години живееше необезпокоявано от религиозни сблъсъци, ще бъде тормозено от този проблем още дълги години. Така както се случи в Ирак, където близо 350 000 християни избягаха именно в Сирия, а останалата част – в други страни, подгонени от радикалните групировки в разпокъсаната на три части иракска държава (кюрдска, шиитска и сунитска). Когато вкараш влака в тези религиозни релси, вече връщане назад няма. Получава се ефектът на доминото – плочките падат една след друга, бутани от силите на отмъщението, омразата и страха. Но тази тема ще бъде разисквана в следващите статии.

trueaboutsyria.wordpress.com

РИМ, ПОМПЕЙ И ПИРАТИТЕ   

Едва ли ще съм първият, който ще се потопи в турбулентните времена, когато републикански Рим е бил на път да се превърне във Великата Римска Империя. И в немалката роля, която пиратите са изиграли в тази забележителна за историята на човечеството трансформация.

В началото пиратите били полезни за Рим. Тяхна основна контрибуция били робите. Те ставали безплатна работна ръка в необятните имения на властимащите. Но те също така покачвали пазарната цена на земеделските продукти. След всеки превзет кораб с жито, цената на хляба се покачвала. 60 % от житото идвало от Северна Африка, 40 % от Египет. Морските разбойници познавали търговските пътища и бавните и тромави препълнени с жито кораби ставали тяхна плячка. Печалбата била тройна. Корабът веднага се продавал или се присъединявал към бандитската флотилия. Екипажът отивал на пазара за роби. Житото също имало своята цена.

Един от  центровете за търговия с роби бил егейският остров Делос. Има писани данни, че често само за ден 10 000 роби сменяли господарят си.

Най - запомнящ се от тази епоха е девизът: „Народа иска хляб и зрелища!”

За зрелищата – ясно. Войните и пиратите доставяли неограничени количества роби. Някои от тях ставали гладиатори и хайде на арената. Кой оживее -  оживее. Който не оживее – кофти.

Но основният проблем бил с житото.

Преди хиляди години Рим възникнал като малко земеделско селище на брегът на река Тибър. Но сега вече бил сериозен метрополис с постоянно нарастващо население. И тези хора трябвало да ядат. Зрелища колкото щеш, но хората искали хляб. И го искали веднага.

На пиратите малко и пукало и систематично занулявали доставките от Северна Африка и Египет. Вероломните им набези били толкова успешни, че на практика напълно преустановили притокът на зърно към Рим.

На това трябвало да се сложи край.

 

Със своята безгранична алчност нобилите отначало не обръщали особено внимание на гладната тълпа. Но нещата започнали да излизат извън контрол и било крайно време да се вземе мъдро държавническо решение. Също така знаели, че в подобни ситуации номерът с оставките не минава. Знаели също, че в такива случаи, обезумялата от глад тълпа направо щурмува необятните имения и подлагала на сеч всичко живо с що годе нормална телесна температура. До последната любима внучка. За да няма кой да отмъщава после. Не за друго.

Най – накрая разчорлените нобили / а те били разчорлени, защото по него време ножиците още не били познати и се стрижели с къде какво по – остро намерят/, проявили здраво политическо мислене и решили да сложат край на безчинствата в морските простори.

Това не бил първият опит. Преди време Публиус Сервилиус Изаурикус /  122 – 44 Пр. Хр./ сериозно наказал непослушните „морски хора”. Но под двуличното давление на богоизбраните в Рим, операциите му били със неубедителни крайни резултати.

Та, най – накрая опрели до скандално гениалният за възрастта си военно началник  Гнаеус Помпеиус Магнус/106 – 48 Пр. Хр./ Накратко -  Помпей.

Само на 35 и вече сенатор, той определено не бил от тези, които всяка вечер ходел по мощни пиршества преминаващи в безпаметни оргии. Нашето момче се взело в ръце и с дадените му от Сената пълномощия само за шест седмици организирал мероприятието по прочистването на наглите пирати както следва: Събрал 120000 войници, 4000 конника, реквизирал 270 кораба и 7000 таланта. За справка: 25 таланта са 500 килограма сребро. 7000 таланта колко сребро прави, вие пресметнете. Аз дори не мога да си го представя.

Но това било само началото. Той разделил тази впечатляваща войска на 13 части. Начело със своите командири всяка от тях била изпратена в 13 района с преобладаваща пиратска активност. Задачата била: за най – кратко време безкомпромисно да се потушат тези активности; пълно ембарго на нежелани посещения; нарушаване на комуникациите между пиратските главатари.

Славата на Помпей пътувала далеч пред него и пиратите усетили че тяхната няма да я бъде. Те панически надули платна и духнали в източно посока. Към Силиция Трахея. Намиращата се в днешна югозападна Турция брегът предлагал многобройни заливи, заливчета, прикрити устия на реки и естествени заслони срещу гневът на мелтема./ Много гадно време – кофти вятър, за вълните да не говорим/.

Само за 40 /четиридесет/ дни Помпей прочистил западното Средиземноморие. Понеже навигация на пиратите му била позната,  за само още 30 дни, много от тях директно попаднали в капана на неговите кораби. И доста от „хора на морето” станали „хора под морето”.

Тези които успявали да се докопат до Силисия ги очаквала мортална изненада. С по – бързите си кораби Помпей вече ги очаквал. Но нашето момче определено не било сатрап. Учтиво предложил на предалите се пирати своята милостиня. Да останат живи и да се захванат с нещо по – полезно, земеделие например. И то, по – далечко от морето. В края на краищата много от тях захващали пиратският занаят от отчаяние и немотия. Така започнало заселването на вътрешността на въпросната Силисия Трахея. Е, за по – твърдоглавите решението било друго. Бесенето още не било на мода и за това ги поразпънали на някой и друг кръст.

Задачата на Помпей била да осигури хлябът на Рим и той успял. Срещу пиратите нямал нищо лично. Години по късно ги подкупил да изоставят Спартак в нозете на безмилостните му легиони. След тези впечатляващи победи, в продължение на повече от 20 години той бил най - таченият и влиятелен човек в Рим. Решил да се задълбочи в политиката, но се събрал с неподходящите хора. И това му коствало главата. Буквално!

Но това е друга история.

Георги ДЖЕНДОВ

 

Февруари. Те прииждат към площадите: отчаяни, гневни, яростни, бесни, зли, гладни, бедни, навъсени, изоставени, грабени, унижавани, мачкани, смачкани, безгласни, безвластни, мизерни, без капка надежда, без утре и днес, потресени, погнусени, презрени. Те извират из февруарския студ, от своите ледени обиталища – “без рози/ и песни/ без музика и барабани/ без кларинети, тимпани, латерни, /флигорни, тромбони, тръби”. Безпиарни и безпарични, безработни и безпрограмни, непрограмирани и негримирани. “Не гении/ таланти/ протестанти/ оратори/ агитатори/ фабриканти/ въздухоплаватели/ педанти/ писатели/ генерали/ съдържатели на локали/ музиканти/ и черносотници”.
А отчаянието на един народ, “затъпен/ унижен/ по-нищ и от просяк,/ останал/ без мозък/ без нерви”.

Прииждат.
“Не за поредната променада по заледените улици, а да вдигат грамади от гняв, и да превръщат себе си в клади.
Купчина камъни и пепел остана след тях.”

Юни
Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта.
Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти.
Те идват за своя пореден купон, за своята весела променада из софийските улици – едно празнично шествие с дечица на рамо (да свалят комуняги от малки), една разходчица на любимото куче, малко рисунки по асфалта, после – мощно свиркане, после химна, малко хорца, малко ръченици, тук прехвръкне камъче, там пльокне яйчице, ето, слънцето се претъркулнало, станало хладно, сенчесто, време приятно за един тегел по стъргалото на протеста – състудент ще срещнеш, с приятели ще побъбриш, срещу червените боклуци ще повикаш, ей тъй, да ти се отпусне душата…
Медиите преливат от умиление, задавят се от възторг, сини динозаври хлипат от щастие в крупен план, репортерките са тъй вдъхновени, сякаш отново са пипнали Борисов по бицепса…
“Февруари не е юни”, каза една млада дама, “случайно” поканена в телевизора. “Защото, каза дамата (доскорошна пиарка на служебното правителство), това е протест на нормалността, на младите, красивите, истинските, интелигентните, вдъхновените”. От което следва, че ония, февруарците, са невежествени смотаняци, тълпа ненормалници, кухавелници, грозни, отвратителни и даже фалшиви.
Така беше начертана една демаркационна линия между юни и февруари, между ситите и гладните, преуспелите и премазаните, между елит и простолюдие. Нарцистично и високомерно.
Те са успешни, другите са лузъри.
Те са добрият материал, другите са лошият мат`рял. (Какво единодушие с Борисов!)
Добрите са 10 000. Останалите до 7 272 041 (според последното преброяване) са кофти направа, не стават.
Те презират всеки, който не може да си плати тока и парното, който от безизходица се самозапалва, самообесва, самоосъжда, който блъска от сутрин до вечер, който не може да купи на детето обувки, нито учебници, нито лекарства за майка си.
Те не знаят какво е това. Не разбират. Не искат да разбират. Няма да разберат.
Те не искат да бъдат като ония “селяци/ работници/ груби простаци/ безимотни/ неграмотни/ профани/ хулигани/ глигани/- скот като скот:/ хиляди/ маса/ народ”.
Те са млади, умни, красиви, образовани, интелигентни, вдъхновени, лъчезарни, усмихнати, мили, културни, артистични, симпатични. И сити.
Другите, някакви жалки 7 272 041, са тъпи, прости, спихнати, сдухани, безграмотни, некултурни, уродливи, дрипави, отблъскващи, ограничени, заблудени, досадни, нецивилизовани, жалки и мрачни. “Да мрат! Дори им е малко!”, казваха преди време “експертите на прехода” за тия неандерталци, които си заслужават “да пукнат малко по малко”. Защото – “Така им се пада на тия тъпаци!”. И ги пращаха в Сибир – “за да има мир”. И сега ги пращат на същото място със същата цел.
Те са черешката на цивилизацията, те са “друго поколение човешки същества”, по-висши някак, за разлика от ония примитиви, диваци и варвари.
Те са светли, прекрасни, морални и ведри.
И ведро скандират “Боклуци!”, “Курви!”, “Педеруги!”, “Комуняги!” и “Турци сте!” Така възпитават децата си. Учат ги на гражданско поведение. Така се ставало гражданин, казват.
Те не протестират за цени. А за ценности. Нямат проблеми с цените. А с ценностите.
Те са демократи, другите са примати.
И понеже са демократи, всеки, който е различен и който не мисли като тях е боклук.
Те имат завидни биографии – от 5-годишни свалят комунягите. Те са второто синьо поколение – пощенски код “София-1000″.
Те са децата на онези, които самоубиха десницата с високомерие, а сега плачат, че са непредставени в парламента и чакат раждането на нова, реформирана десница, че да ги представлява. Ще им я направят. Вече я правят – все същите експерти, същите олигарси и същите банки. За да представлява тях – експертите, олигарсите, банките.
Те са децата на “експертите на прехода”. На онези, които току обявяваха свършека на тоя преход; които преди 23 години начертаха демаркационната линия и ни назидаваха: “Свиквайте! Така ще бъде! Ние ще бъдем богати и образовани, вие – бедни и прости! И това е необратимо!”; които загробиха държавата със своята “експертиза”, а сега викат “Ние сме държавата!”
Коя държава? Кои “ние”?

Велислава Дърева

Македонски киноафиши:
1. Навлекот (Пришълецът)
2. Войводата на търкалетата (Властелинът на пръстените)
3. Пукни со зор (Умирай трудно)
4. Се темерутат ягнетата (Мълчанието на агнетата)
5. Луно, луно, земя македонска (Аполо 13)
6. Един болюк црно бели мастии (101 далматинци)

14 неща, които научихме от рекламите:

1. Всяко момиче с ярка рокля носи в чантата си двулитрова бутилка с препарат за цветно пране.

2. Хората, живеещи в огромни, луксозно обзаведени апартаменти, се хранят с най-евтиния салам и маргарин.

3. Крайно време е да се създадат банкноти с номинал 9,99 лева!

4. Добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна.

5. Мармотите, прекалили с алпийската трева, обичат да се возят на гърба на мечки.

6. Напълно е възможно в хладилника ви да се засели огромен говорещ кренвирш.

7. Основният проблем на човечеството е пърхотът.

8. Ако на една жена й е дошъл цикълът, тя ще се облече непременно с най-късата си и развяваща се пола или с тесни, чисто бели панталони и ще отиде на купон.

9. Ако две деца злобно мърсят омразните си бели тениски, ще дойде не татко с шамарите, а някаква лелка с прах за пране.

10. При подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина.

11. Ако добре сте си измили косата, тя ще започне да се движи на забавен каданс. С музикален съпровод.

12. Бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща.

13. Известните хора нямат пари за храна и ще дойдат да ядат от вашия хладилник.

14. Шоколадът решава всички проблеми!!!
Anelia Parapunova ·

 Mall of Sofia: Кофти място да те свитнат, мила!

 

            Приключи с почистването, и отново, много критично огледа всяка от стаите на огромният апартамент. Отправи се към банята, влезе и застана пред огледалото заемащо цялата стена над умивалника. Отсреща я гледаше една млада, много хубава жена с гарваново черни, къдрави коси с дължина под раменете. Дълбоки очи, дълги мигли, тънки вежди и малко, чипо носле. Остана доволна. Пълните й устни се разтеглиха в загадъчна усмивка. Бавно, като по филмите разкопча старата рокля, която използваше само за работа и тя се свлече в краката й. Не носеше сутиен. Изгряха две тежки, лъскави и твърди гърди. Красящи забележителна с пропорции и сексуално излъчване фигура.

            Влезе под душа и дълго се наслаждава на топлите пръски и скъпият, вносен шампоан.

            Годината би 1986.

            Когато приключи с водното удоволствие, попи влагата с дебела хавлия и боса, влезе в безсрамно огромният хол. Апартаментът бе даден от градската управа, за ползване от директора на местният машиностроителен камбинат. Всъщност, това бяха един тристаен, един двустаен и една луксозна гарсиниера, съединени с широки портали. Заемаше целият седми етаж от престижна кооперация в центъра на южният град.

            Нейно задължение бе, веднъж на две седмици да отдаде цялото си внимание и способност, щото тази изумителна комбинация да лъщи от чистота. Прането, гладенето и цветята, също бяхо включени в нейните задължения.

            На определена цена, разбира се!

            От облегалката на стола взе марковото бельо и след секунда го скри под ефирната рокля с тънки презрамки и две дискретни цепки отстрани. Цветната фантазия на десена напълно подхождаше на пъстрите й светли очи.

            Метна леката чантичка на рамо и хвърли последен поглед към огледалото в антрето. Прецени, че грим няма да й трябва, заключи апартамента и понесе естественият си финес навън.

            Когато мина пред „Фихтелберг”, на дежурната плочка, няколко подранили комарджии ожесточено търкаляха зарове. Двама начинаещи играеха роля на стража и настървено се оглеждаха да не ги изненада някоя милиционерска Лада. Когато Сиси мина покрай тях, те хлъцнаха и мигом забравиха за отговорното си задължение.

            С чантичка през рамо, грациозно пролюшвайки гърди  и стегнато, щръкнало дупе, подмина и чу единият да подвиква:

            - Колко?

            Тя вдигна ръка, показа му среден пръст и продължи сякаш нищо не се бе случило. Наистина го правеше за пари, но не с такива прошляци!

            От крайната маса до витрината, жена на видима възраст около 40 със замечтан поглед я проследи и решително си помисли:

            „Тази, е моя, заклевам се!”

            След това се обърна към 16 годишното момиче до себе си и под масата, за да не види никой, го погали по стегнатите бедра.

            - Какво ще кажеш?

            Младата, без да откъсва поглед от отдалечаващата се жена се наведе и тихо отговори:

            - Коя новина да ти кажа първо? Добрата или по – добрата?

            По – възрастната леко разшири очи, но нещо я спря да зададе въпроса. Помисли за миг и предложи:

            - Не тука! Изглежда ще бъде дълъг разговор! Хайде да тръгваме!

            Час по–късно, след съвместно посещение на банята, двете полегнаха на широкото, удобно легло и се гушнаха.

            След още час, изпълнен с женски ласки и много страст, възрастната се отпусна на възглавницата, погали младото момиче и каза:

            - А сега, не ме мъчи! Разказвай!

            Младата, която определено, не бе добро момиче, се наведе над жената и силно стисна твърдото й зърно.

            - Добре, но след това, поне час, ще бъдеш моя сексуална робиня.!

            Бръкна под леглото и залюля пред очите на другата чифт блестящи белезници.

            - Тези, пък от къде ги намери?

            - Изчуках двама от милиционерското училище.

            - Защо ми изневеряваш? – обидено попита възрастната.

            - Защото и с мъже е хубаво! – фръцна се 16 годишната.

            - А с мене?

            - С тебе е забавно!

            - Малка кучка!

            - Знам! Такава съм!- цинично се ухили младата и попита: - А сега, да разказвам или направо да слагам белезниците?

            На другата не й трябваше да мисли много – много.

            - Така и така после ще ме оковаваш, я по – добре ми кажи какво знаеш!

            - Запали ми една зигара!

            -Нали с робството щяхме да почнеме след това! – закачливо запротестира възрастната жена, докато изпълняваше заповедта. – Ето, а сега, разказвай!

            Малката дръпна два пъти от дългата и тънка цигара. Издиша и се обърна към другата.

            - Майка ми я уреди на тази работа.

            - Не думай! Как така, ма?

            -Добре, слушай сега! Преди, тя работеше в Обществено хранене. Касиерка, отчетник или нещо такова. А майка ми, чистачка в комбината. Задълженията й включваха да се грижи за апартамента на директора. Беше най-младата, пък и оня й даваше допълнително по нещо. Но една събота се подхлъзна и счупи глезена си. Отива при Сиси...Казва се Цветанка, но всички, така я знаят, Сиси...На етажа, само тя има телефон, повикват линейка и докато Бърза помощ дойде, моли да я смени с почистването на апартамента. Събота е! Оная е свободна. Майка ми иска разрешение от жената на директора. На нея не й е все тая, кой ще се мота из апартамента, но след гореща препоръка от майка ми, се съгласява. Линейката пристига и, какво става?! Мойта в болницата, Сиси в апартамента! Но се оказва много чевръста. Оная провежда разговор с мъжът си, и Сиси, остава. За събота и неделя. Идва и супер, защото живее под наем, а онези плащат здраво...

            - А, майка ти?

            - Майка ми обратно в коридора, с кофите и метлата.

            - Някакви компенсации?

            - Дискретно и увеличиха заплатата с 15 лева...

            - Не е малко, все пак!

            - Така е, защото иначе се бъхташе след работа.

            - Защо ми се струва, че тази история има и продължение! – с премрежен поглед попита възрастната.

            - Права си! – младата дръпна от цигарата и продължи: - Познай дали още живее под наем? Не! Точно така! По нейни думи, на Сиси, де, веднъж се прибира на село. И след някакакво изпращане на войник...

            - Знам ги тези изпращания! Като свадби са, по три дена не изтразняват...

            - ...нашта, взима, че забременява. На изпращането...момчета много...

            -От директора ли? – смело предположи възрастната сладострастница.

            - Само те, двамата си знаят. Но факт е, че когато малката се роди, вече имаше собствен апартамент до центъра. И нищо не й липсва!

            - Но продължава да ходи да чисти?

            - Ти какво искаш? По цял ден да си драпа путката ли? Приеми го като вид благодарност. Но там... все ми се струва, че има и нещо друго...

            - Жената на директора ли?

            - Ти виждала ли си я?

            - Не.

            - Ега ти парчето. Почти на петдесет е, но дрънка от всякъде!

            - Като мене ли?

            - Сред малко, като ти ги сложа... – и дрънна със завоюваните от младите милиционерчета белезници-...ще ти отговоря. Малко остана! Както ти казах, продължава да чисти, но води и дъщеричката със себе си. И вече, не само събота и неделя а и през седмицата.

            - Значи се засичат и четиримата.?

            - Да!

            -А нещо за директоршата, знаеш ли?

            - Не! Но нали знаеш, ние жените сме по – тихи, потайни и прикрити? Спомняш си как се запознахме! Не знам от къде и как, но имам усет към тези работи.

            - Наистина имаш нюх. Иначе как щеше да ме усетиш? Това, също е част от тръпката.

            - Вярно е! – младото момиче се наведе и нежно целуна приятелката си в устата.

            Затвори очи и с лека ревност си помисри: „Какво ли не бих дала, на твоята възраст, и аз да изглеждам така добре!” и продължи:

            - За директора - знаеш, че го изпратиха от София!

            - След издънките на предишния, какво друго можеше да се очаква? А тоя, ако си чула, оправи нещата за 6 месеца и сега бълва продукция само за износ, по второ направление. /На времето, Съюза и соц. лагера бяха – първо направление, капите – второ!/ - обърна се към младото момиче и попита:

            - Май има и още нещо? Я кажи на кака, какво се върти в тази красива главица?

            - Директоршата е от наште!

            - Мислиш ли?

            - Сигурна съм, иначе нещата не се вързват.

            - А тебе, защо всичко това,  толкова те амбицира, или смяташ пак да ми изневериш?

            Малката сведе студен поглед и изсъска:

            - Защото, докопаме ли се до Сиси, ще стигнем и до директоршата. Стигнем ли до нея, ще паднат много, много пари.

            - Ти ме плашиш! – изпъшка каката.

            - Плаша ли те? Страх ли те е? Ей сега, ще видиш какво е страх!

            Извъртя жената, за секунди я закопча към рамката на леглото...и настанаха едни изпълнения...наистина страшнички...

 

            Бяха се запознали в асансьора на една административна сграда. Младото момиче влезе първа и опря гръб на стената. Възрастната жена влезе след нея, но останалите я избутаха напред и в един момент гърдите й се притиснаха в тези на момичето. Последната я изгледа дяволито. Другата се изчерви. Малката, въпреки възрастта си имаше вече известен опит в сваляне на жени. Не губеше присъствие на духа щом се появи възможност да забие нова бройка. Погледна таблото. Последното натиснато копче показваше 5-ти етаж. Наведе се към ухото на симпатичната жена с тясно делово костюмче, което подчертаваше природните й дадености и прошепна:

            - Аз съм до седми етаж.

            Другата вдигна глава, видя лукавите пламъчета в очите на девойчето, изчерви се още повече, но отговори:

            - И аз!

            Когато всички слязоха, по-младата бързо натисна най-горното копче. Остана пред таблото, и когато асансьорът бе между етажите натиста ”Стоп”-а. Обърна се към другата, която гледаше с широко отворени, невярващи очи и в следващият миг усети как малката я притисна към стената. Обхвана главата й и впи устни в нейните.

            Следващите минути настъпи бурно, първоначално опознаване.

            Една от предишните любовница на малката мръсница имаше вуйчо, пътуващ с Международния транспорт. Той с удоволствие изпълни странните желания на любимата се племенница. От Западна Германия, редовно я снабдяваше с всякакви гумени атрибути, /размер и модификации – всякакви!/, които пък тя, щедро продаваше на нежните си гаджета.

            Благодарение на тези придобивки, вечерта двете с новата си бройка, щяха да изкъртят леглото в самотният апартамент на възрастната жена.

            Уважаеми читателко или читателю, ще живееш в дълбока и непростима заблуда, ако си мислиш, че лесбийството и бисексуалността при жените е резултат на т. н. „демократични промени.” На времето под прицел бяха педалите. Те обираха всички негативи и бяха обект на постоянни подиградки и унижения.

            Жените, както вече отбязахме, са по – тихи, прикрити и потайни. Ако за някоя от тях възникнеха съмнения за алтернативно полово влечение, то в повечето случаи биваше приемано като забавно несъответствие с общоприетия социалистически морал.

            И нищо повече!

            В края на доста  страшничките изпълнения, каката, цялата обляна в пот и с присъхнали устни погледна разкраченото над нея момиче, с един доста сериозен атрибут закачен на колана й и каза:

            - Хайде да се върнем на добрата и по-добрата новина!

            Оная откачи дългата и дебела силиконова отливка, наведе се напред и бавно я избърса в устните на жената. Смъкна колана и откачи белезниците. Впиха се в страстна прегръдка и чак тогава малката магьорсница заизрежда:

            - Добрата новина е, че Сиси е от нашите. По – добрата новина е, че и директоршата е от нашите...

            - Май има и още една...

            -Най-добрата, знаеш ли коя е? – попита младата и прекара пръсти между краката на приятелката си.

            - Не ме мъчи...- изстена жената.

            - Не си виждала дъщеричката й!

            Каката се сгърчи и това бе най-дългото й свършване от години насам.

 

            С директоршата, всичко започна още когато беше студентка. Веднъж, след лекции слезе от асансьора и погледът й попадна на нещо зад шкаф, оставен пред едната от стаите. Преди няколко дни тя бе освободена от трима нигерийски студенти. Вече дипломирани лекари, те се втурнаха из гъстите дебри на африканската джунгла да морят къде, каква болест се мерне.

            Невенка, или Неви, по за кратко, се наведе и измъкна дебелото списание. Погледна го и хлъцна. Двеста страници, цветен гланц за женски ласки.

            Вечерта, двете й съквартирантки, хубавици от всякъде и монахини от никъде,  се върнаха от занятия и тя го тупна на масата.

            От някъде изникна бутилка водка, последва я доматен сок и с помощта на сол и черен пипер си стъкмиха три дълги Блъди Мери-та. В следващият час коментарите бяха от сорта:

            - И-и-и! Глей я тая, бе! Как й го е набримчила! Егати циците! Супер език, не бях виждала такова чудо! Тая, направо я разпраха! Ама й е хубаво, нали?

            Водката отиде надолу, градусът нагоре. Внезапно, от неприкосновенният запас се изписа още едно шише руска топлина, плюс доматен сок.

            Алкохолът е едно коварно, отприщващо потайностите на душата средство. Внимавайте с него!

            По едно време, едното от вече полуголите момичета хлъцна и констатира:

            - Глей, на тая, каква й е хубава путката!

            Другата се вгледа и кимна утвърдително. Неви се погледна надолу, отмести встрани долната част на гащичките си и се заразглежда.

            - А на мойта, какво й има, ма? Да не е грозна?

            Русата хубавица фокусира и протегна ръка.

            - Пипния де, няма да те ухапе!

            Оная нямаше нужда от подканяне и леко погали розовата влага. Гледа, гледа, па се изцепи!

            - Абе, аз, толкова пишки съм изсмукала, та един клитор ще ме изплаши?!

            И хакна глава между дългите бедра на Неви. Последната изстена и погледна другата съквартирантка. Оная, без да се чуди много - много смъкна потничето си. Разляха се обилни форми с щръкнали, твърди зърна. Подаде едното в устата на Неви и изпелтечи:

            - Щом тези по списанията го могат, кво? Ние, не можем ли?

            Резонен, заслужаващ поощрение въпрос!

            На сутринта се събудиха сплентени като горещи макарони. Последна се събуди русата виелица. Отвори очи и фокусира надвесените над нея голи приятелки. Облиза сухи устни и каза:

            - Хайде!

            - Какво, ма?

            - Пак!

            Другите се разкикотиха радостно, но верни на хигиенните навици, се подгониха към банята.

            Същият ден на лекции имаше с три студентки по-малко.

            В края на деня се разбраха: Знаят си, само те! Никакви други завоевания! /Познайте, дали го спазиха?/, остават си приятелки и когато един ден се омъжат – мъжете, далеч от тази тайна!

            Речено-сторено!

            Семестрите се изнизаха. Трите завършиха с пълно отличие съответните си специалности и следвайки разпределението, се пръснаха из България. Чуваха си поне веднъж седмично, пишеха си писма, /невинни!/ и при всеки удобен повод се събираха да спретнат разюздана оргийка.

            Минаха още години. Задомиха се, родиха деца. Запознаха съпрузите си и те, покрай тях, станаха добри приятели. Чак на втората година те забелязаха, че съпругите им, май - май, имат връзка, доста по-странна от обикновенното женско приятелство

            Този път гостуваха в семейната вила на русата палавница.

            По едно време жените грабнаха квадратното шише и с весел смях и кикот се втурнаха по стълбита на горе.

            Мъжете останаха сами пред бурният огън в камината. От далечната спалня на вторият етаж се чуваше смях, кикот, някое и друго охкане и пъшкане.

            Домакинът доля, вдигна чашата и изтъкна:

            - Ами, момчета, това е! Поне, не ни изневеряват с мъже!

            Другите двама кимнаха в съгласие. Съпругът на Неви отпи, остави чашата на лъскавата маса и ги привика с пръст. Събраха глави и той прошепна:

            - А да знаете, каква камериерка имам...Жестокота...

            - Аз назначих нова секретарка. Бедрата и започват от сливиците!- Похвали се вторият.

            - А аз, за главен юрист консулт, взех една 27 годишна. Не е за приказване. –  Не остана по – назад третият.

            - На мене секретарката е 25 годишна. – счете за нужно да уточни вторият и се обърна към Невиният мъж. – А твоята прислужница?

            - 20 годишна.

            - Може да ти е дъщеря, бе пръч! – изхили се третият.

            - Знам! И хубаво, че не ми е...

 

            Два часа след като майката на малката мръсница си счупи глезена, Сиси с цялата си прелест и неустоим сексапил, цъфна пред вратата на Неви. Тя отвори, вежливо се запознаха и домакинята я разведе из необятният имот. В начало Сиси се сепна от размерите и обемът труд, който трябваше да положи. Неви усети това и я успокои.

            - Зная, че това не е работа за 2 часа, но жената, която Ви препоръча идваше през ден, за по 3-4 часа. Разбрах, че работите?

            - Да, отчетник съм в Обществено хранене.

            - Ще проверя в болницата, какво е състоянието на жената, но мисля, че днес и утре ще успеете да се справите.

            - Мисля, че ще успея! – твърдо отговори Сиси и се огледа.

            - Какво? – несигурно попита домакинята.

            - Къде мога да се преоблека?

            Неви чак сега забеляза чантата в ръката на новодошлата.

            - О, да! Елате с мен! –Отведе я до малко килерче, където държаха всичко необходимо за едно професионално почестване. Сиси за пръв път виждаше такива неща, но се зарадва, че за пръв път ще свърши нещо като хората.

            Докато се преобличаше, в огледалото видя как, през открехнатата врата домакинята любопитно я разглежда. През умът й мина една забавна мисъл. Тя като всяка практична жена, не стоеше на най-високото стъпало на моралната стълбица. Но за момента реши, че само с изящни пропорции няма да шашне настоящата си работодателка и се захвана за работа.

            Към седем вечерта, тройната апартаментна комбинация изглеждаше като слязла от каталог. Домакинята, която през цялото време се местеше от стая в стая, или си намираше работа навън, за да не се пречка, не можа да повярва на очите си.

            - Ако трябва да бъда откровенна, не бях го виждала толкова чист. – чистосърдечно призна тя.

            - Утре ще измия терасите и стъклата. Ако имате нещо за пране, сутринта ще го сложа в автоматичната пералня и ще простря. Надвечер ще дойда да го изгладя и подреда. Мисля, че ще ми стигне времето.

            Неви стоеше в средата на хола, все още в потрес от изрядният вид на апартамента.

            - Да, да! Ще Ви бъда много благодарна. А сега ако искате, може да ползвате банята. Ще оставя парите под огледалото в антрето. Ще се радвам утре, отново да Ви видя!

            - Аз също! – С преценящи очи я изгледа Сиси, врътна се и потегли към банята.

            Докато се къпеше на полуотворена врата, в отражението на черните фаянсови плочки забеляза, че домакинята се скъса да се мотае в коридора. И винаги, когато мине, не изпускаше възможност да опипа с поглед прелестната голота под душа.

            Вече на улицата,  и с 25 лева по – богата /тогава, това бяха много пари!/, Сиси върна лентата и си каза: „Защо, не!?”

            Младо момиче, по което извръщат глави не само мъже. Прелест, съчетана с рехави следи от скрупли, плюс – никакви морални задръжки.

            Наистина: „Защо, не?”

            Сливането се случи на вторият месец.

 

            Не бе нужно Неви дълго да увещава съпругът си. На другата вечер, когато се върна от комадировка, той влезе в апартамента и понечи да се върне. Помисли, че е сбъркал вратата. Не повярва на очите си. Такава чистота бе немислима.

            - Абе, Неви! Какво е станало? – продължавайки да се оглежда попита той.

Руски вестник: Българите скоро ще се събудят в страна Цигания Поощрявана от бездействието на властите и полицията, циганската престъпност става все по-варварска, агресивна и нагла Публикувано: 17 февр. 2013, 08:25 | Обновено: 17 февр. 2013, 08:25 прочитания: 2528 | коментари: 27     София, България Снимки: 4 Ръстът на циганската престъпност в България е рекорден. При това полицията обикновено избягва да се намесва, особено, ако престъплението не е получило гласност или пострадалите са възрастни хора в отдалечени селца. След като бъдат задържани и разпитани, циганите тихом-мълком биват освобождавани, а разследването, поради давност – закривано. Тази безнаказаност все повече развращава българските цигани, те стават все по-агресивни и нагли, а броят на циганските престъпления в България расте като лавина, пише в голям репортаж най-тиражният руски всекидневник „Комсомольская правда”. И ако по-рано те нападаха предимно възрастни и безпомощни хора, това което стана преди няколко дни в с. Екзарх Антимово, Бургаска област, възможно е първата лястовичка на бъдещия цигански терор в страната. Семейство Сизови с четири деца живее в една от 11-те къщи, закупени от руснаци в селото. Покупката на имоти тук даде на местните хора надежда, че собствеността им ще поскъпва и селото ще живне. Но за разлика от българите, руснаците нямат намерение да се примиряват с постоянните крадливи набези на циганите, при пълното бездействие на местната полиция.

Руско-циганската война започна, когато в началото на февруари съпругът на Екатерина Андрей среща в центъра на селото циганина Ради Гарджев, който е известен като водач на банда крадци. Андрей го спира и предупреждава, че няма да позволи кражби от къщите, които принадлежат на руснаци, както станало с жилището на негов приятел, от което циганите изнесли всичко, каквото могли.

Кой е водач на крадливата циганска шайка в селото знаят всички с изключение на полицията. Затова Андрей предупредил директно Ради Гарджев. В отговор циганинът започнал на вика и ръкомаха. Сблъсъкът бързо прераснал в бой пред очите на семейството на Андрей, което било в семейния джип. „Ради крещеше: Ще ви запаля къщата!”, свидетелства Екатерина пред КП.

Андрей - бивш военен от спецчастите, воювал в Чечня, бързо се оправил с Ради, който хукнал към джипа си, извадил от там нож и започнал да заплашва отдалеч Андрей. Но заплахите не продължили дълго, тай като циганите нападат винаги като тълпа и Ради тръгнал да дири помощ.

Докато руснакът допушвал цигара, за да се поуспокои, пред него рязко спрял микроавтобус, в който бил Ради и още 5-6 циганина, въоръжени с арматура и ножове. „Гледайте как ще го убивам сега!”, развикал се Ради. Андрей се метнал в джипа си и дал газ към къщата си. „Когато наближихме и там вече имаше събрана тълпа, но циганите не се решиха на конфликт, защото имаше вече много други хора”, разказва Екатерина.

Сега тя с децата живее в хотел и се бои да се връща в Екзарх Антимово. Както и при други цигански престъпления Ради бил привикан в полицията и скоро освободен.

Както разказва кметът на селото циганските набези, грабежи и кражби са често явление и местните хора страдат отдавна от тях. Но на всичките им жалби в полицията досега няма реакция от блюстителите на реда. „Често има кражби в селото, - казва кметът Кольо Чанев. – До бой не беше се стигало, но ето, че сега и това стана. Циганите са като пиявици и няма оправия с тях. В района има само 1 полицай, който минава през селото веднъж на 9-10 дни.”

В продължение по темата КП изнася следната информация:
След встъпването на България в ЕС, в страната активно вливат средства, за да й придадат „европейски” облик. Всички наоколо разтягат локуми за Шенген, еврозоната и други привилегии на евросъюза, но никой няма желание да говори за реално съществуващите в страната проблеми.

Една от най-острите и болезнени теми в българското общество са циганите. Всички по принцип знаят, че е така, но всички се правят, че този проблем не съществува, а може би не искат и на признаят, че го има. В същото време броят на циганите с всеки изминал ден се увеличава все повече и повече, за разлика от етническите българи, които бягат в други страни.

Огромното болшинство от циганите – около 80% са безработни и за издръжката им се грижи държавата. Ежегодно по различни социални програми циганите получават до 430 млн. лева (200 млн. евро). Но независимо от това престъпността за тях си остава начин на живот и основен източник на доходи. Няма ден, през който българските медии да не съобщят за варварски цигански грабежи и безчинства.

А властите продължават да бездействат. Така че в едно не толкова далечно и не толкова прекрасно утро българите може да се събудят в една нова страна – Цигания, коментира в заключение КП.

09.02.2013 09:59 ДядУМАTЮ България 0 0  от форува на АБВ

Гоче от вчера не си си пил апчетата мойто момче, стига с тия коминисти.. скоро и зелените човечета ще са ти виновни!

Мигър че си прав: Ето тези КОМУНИСТИ ни разказаха играта:
1.Бойко Борисов - комунист, син на полковник от МВР.
2.Цветан Цветанов -син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
3.Цецка Цачева - партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен.
4.Николай Младенов - син на служител на ДС от високо засекретено ниво.
5.Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.
6.Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.
7.Симеон Дянков - стипендиант на фондация Людмила... още Живкова.
8.Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
9.Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП,
10.Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ,
11.Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп.
12.Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерал от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП...
Та дотук за антикомунистическата реторика на слабоумника!

Съществуват поне 10 основателни причини за съмнения относно официалната история, че автобус с израелски туристи е бил мишената на терористичния атентат,

пише журналистът Кавех Афрасиаби в статия на сайта Asia Times, цитиран от БГнес. Резултатите от аутопсията в София показаха, че мъртвият терорист бил "бял и имал светли очи" и първоначално беше определен за член на "Ал Кайда" - за голямо съжаление на израелците, които проявиха нулев интерес към заподозрян, различен от член на Хизбулла-Иран.

Съществуват доста доказателства, че взривеният автобус е бил празен и единственият пострадал пътник бил в съседен автобус и получил само леки наранявания, посочва журналистът.

Той изследвал десетки снимки на въпросните израелски туристи

и според него те несъмнено щели да получат доста по-сериозни рани на лицето и на други части на тялото си, ако бяха вътре във взривения автобус.

Отхвръкналата глава на атентатора беше намерена на около 60 метра разстояние от автобуса и първите кадри показаха рейса, обхванат от пламъци. Това прави невъзможно за мнозинството от 42-та предполагаеми пътници, особено за възрастните жени, показани на носилки на път за болницата, да избягат с малки или никакви телесни наранявания.

Оттук произтичат и следните 10 аргумента на журналиста, че Мосад стои зад атентата:

1. Защо аматьорското видео на автобуса, направено секунди след взрива, не показва никой да скача от него?

2. Защо толкова много пътници оцеляха само с леки наранявания на ръцете и краката при експлозия, извършена според българските власти с цели 3 килограма тротил пред автобуса?

3. Защо и как израелска група, известна като Закар, се появява веднага на мястото на инцидента и събира телата на загиналите при положение, че това трябваше да бъде направено от българите? Защо тази група беше на летището по това време? И къде бяха представителите на българските сили за сигурност през цялото това време, монополизирано от представителите на Закар в жълти униформи?

Впрочем, фактът, че българите позволиха на Закар пълен достъп до мястото на престъплението и пренасянето на мъртвите, които впоследствие бяха откарани бързо в Израел, говори много за пародията на полицейско разследване в България,

пише изданието ипродължава с риторичните въпроси.

4. Защо бомбата уби израелците, седящи в задната част на автобуса (според съобщения в израелски медии), и едновременно с това шофьора на автобуса отпред, а остави голямото мнозинство от останалите пътници в автобуса само с леки наранявания?

5. Защо някои очевидци разказаха пред медиите, че са опитали да излязат през предната врата, но установили, че тя е заключена и успели да излязат през дупка отстрани при положение, че както видеата, така и съобщенията показват мигновени пламъци, обгръщащи автобуса веднага след взрива?

6. Защо няма съобщения за наранявания на шофьора на втория автобус до взривения, който пострада сериозно при експлозията, особено от страната на шофьора? Възможно ли е убитият шофьор на автобуса да е този от втория?

7. Защо нямаше допълнителни мерки за сигурност, макар че според израелски медии преди кацането на самолета туроператорът на израелските пътници получил обаждане, че те ще бъдат "посрещнати с две бомби"?

8. Защо багажникът на взривения автобус беше празен и нямаше следа от багаж

- много снимки показват също вътрешната част на автобуса и отсъствието на отделение за багаж противно на твърдението на един от израелските пътници, който беше широко цитиран?

9. Защо паспортът и шофьорската книжка на предполагаемия терорист останаха непокътнати въпреки бушуващия пожар в автобуса?

10. Защо израелците върнаха скоропостижно всички пътници в Израел рано следващата сутрин вместо да позволят на българските следователи да ги разпитат?

Агентите на Мосад трябва да бъдат потупани по рамото за добре свършената работа, но техният сценарий може би беше прекалено спретнато изпълнен,

имайки предвид факта, че Нетаняху веднага посочи Хизбула и Иран или широкото използване на копие на горящ автобус, който при по-внимателно вглеждане се оказва различен от действително атакувания.

Израелците са майстори в изкуството на политическите манипулации и тяхната последна победа в България просто ни показва защо те са напред в играта и продължават да печелят битката за световното обществено мнение, завършва журналистът.