Спомени от Народната република Начало / Лица и истории / Духът на времето / Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани

 

До 1989 г. нашенецът знаеше, че ром е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. След началото на демократичните промени обаче, се възприе за политически по-коректно това понятие да се използва и за циганин. Дотогава официално във всички документи от следвоенния период за наименуване на тази етническа общност се използва понятието цигани. Затова и ние за исторически по-коректно решихме да използваме понятието „цигани” и „циганско население”. Циганската общност от Втората световна война до Априлския пленум По време на Втората световна война циганското население, наред с евреите, е засегнато от расисткото законодателство на българското правителство. Свидетелство за това са редица ограничения във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а чрез купонната система получават по-малко храна и от евреите. След 9-ти септември 1944 г. циганите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на правителството на Отечествения фронт към циганите е свързано с убеждението, че те са естествени съюзници и че трябва да се подпомогне тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата изостаналост на циганското население, спрямо останалите малцинствени общности, то се ползва с най-големи грижи за преодоляване на този проблем от страна на властта. Така в първите години след войната се забелязват усилията на новото правителство за провеждане на социалистическо национално изграждане на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се ползва с най-много права и свободи.

През пролетта на 1946 г. в София е създадена „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства“ под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е избран за народен представител, което го прави и първият циганин в парламента. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност. Този период се изразява в подозрителност към всички различия, водещи до ограничаване на правата на етническите общности. На първо място е извършена репресия над най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани. Точният им броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около 5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на Сталин и най-вече след Априлския пленум от 1956 г. се наблюдава постепенно „размразяване“ на отношението към циганската общност.

1956 – 1989 г. – 33 годишната интеграция в социалистическото общество

След прословутия Априлски пленум започва и същинската интеграция на циганите в българското общество, наричано тогава с термина приобщаване. Новото ръководство на БКП начело с Тодор Живков, започва кампания за интеграция на етническите общности, в това число и циганите, която има за цел постепенната им асимилация и създаване на единна „българска социалистическа нация“. Това е период, през който се провежда политика за приобщаване на циганите към „социалистическия начин на живот“, чрез издигане на техния бит и култура.По това време е реабилитиран и Шакир Пашов. Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник „Нов път“, като този път той излиза само на български език. Този вестник е уникален с това, че е първия в Европа, който е предназначен за национално малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 г. Този първи период завършва през декември 1958 г., когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на циганите чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер се урежда въпроса на циганите. 

Приобщаване чрез осигуряване на работа и жилище

 Основната сфера, която се стреми да обхване ПМС № 258 е промяната на начина на живот при циганското население. Именно това постановление е познато и като решение за премахване на чергарството. То забранява скитническия начин на живот. Неговата цел е чергаруващите цигани да се установят на постоянно местожителство и да бъдат трудоспособни. Това решение за уседналост на чергарите не е породено от невъзможността на властта да ги контролира, а от нуждата на работна сила най-вече в трудовите кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), а също и в градските центрове. За всички цигани е осигурена работа, откъдето получават прилични за времето си доходи. За приобщаването им към българския народ е предприета мащабна кампания за изграждане на нови жилища за циганите от крайградските квартали в панелени жилищни квартали. За възприемане на българския стил на живот ромските семейства се заселват само по едно-две в блок. Ефектът от тази политика, обаче в много случаи е точно обратен. При даденото ромско семейство започват да се заселват все повече негови роднини и в крайна сметка се стига до конфликтни ситуации. Това кара част от българските семейства да напуснат жилищата си и да се оформи процес на гетонизиране на циганските поселища. Парадоксалното в случая е, че в постановлението черно на бяло е записано да се разбият гетата и да не се допуска създаването на нови. На практика обаче става точно обратното. Прекрасен пример затова е и решението на властта да бъде премахнат циганския квартал „Татарли“ в София (на ъгъла на булевардите „К. Величков“ и “ Ал. Стамболийски“) и вместо да разселят бедните му жители, те масово ги пращат в новостроящия се кв. „Филиповци“.

Интеграция чрез образование

Модернизацията на циганската общност от страна на БКП се проявява в образователната политика и стремеж към промяна на начина на живот на циганите. При преброяването от 1946 г. е отчетена 81 % неграмотност при циганите. За намаляването на този процент, ръководството на БКП си поставя за цел да ограмоти циганското население. Първото училище отваря врати през 1947 г. в квартал „Факултета“ в София. Не след дълго се проявяват и различията при тях, т.е. нужно е образование, съобразено със специфичните нужди на техните семейства. Чрез ПМС № 258 се нарежда на Министерство на народното просвещение да осигури „целокупно приемане на децата в училищна възраст от цигански произход в българските училища“. В документа се предвижда и създаване на детски градини в циганските квартали, както и осигуряване на квота за приемане на цигани в професионалните училища и техникуми. По това време част от малцинството предпочита да изпраща децата си в турски училища. За предотвратяване на тази „порочна практика“ от учебната 1958/1959 година постепенно българският език се утвърждава във всички училища в България, включително и в турските. В началото на 60-те години се предприемат действия за по-трайно откъсване на циганските деца от семейната среда. Това се налага, за да могат децата да получат ефективно образование. За тази цел се изграждат училища интернати. Чрез интернатите се има за цел отделяне на децата от семейството и кварталната среда и поставянето им в по-добра среда, което да доведе до създаването на здрава основа за превръщането на младите циганчета в пълноценни граждани и убедени строители на социализма и комунизма. Първият интернат е учреден през 1961 г. в село Градец. В следващите години са отправени множество обвинения, че интернатите имат за цел асимилация на циганското население в българската нация. По същото време се създават и Основни училища със засилено трудово обучение (ОУЗТО). В тях се изучават всички дисциплини, както в другите училища, но в съкратен вид. По късно по настояване на родители и учители този вид училище прераства в средно, което гарантира и по-лесното завършване на образованието. Това от своя страна не обрича младите цигани след завършване на основното си образование да бездействат, тъй като нямат все още 16 годишна възраст, за да започнат работа. В средните училища от този тип има добре оборудвани работилници за обработване на дърво, стругарски и шлосерски отдели. Първото такова училище е създадено през 1966 г. експериментално в пловдивския квартал „Столипиново“.

През 1979 г. са трансформирани в професионално-технически училища. Образователната политика дава ефект. За това свидетелства и резултата, който се наблюдава при дела на неграмотните цигани. Докато през 1946 г. нивото на неграмотността при ромското население е 81 %, то през 1992 г. спада до 11 % (след това обаче почва отново да се покачва с изключително бързи темпове). Но това не води до постигане на целта, циганите да възприемат образованието като водеща цел в ценностната им система. Това се дължи на факта, че циганското население има коренно различни представи, от тези на българското, за образованието. Българското законодателство предвижда задължително обучение за децата на възраст между 6 и 16 години. Но според представите на значителна част от циганското население, те трябва да посещават училище от 8-9 годишна възраст до навлизането им в пубертета, когато децата са вече годни за женене. Своят дан в образованието на циганите и придобиването им на трудови навици дават и Строителните войски, където мнозинството от тях отбиват военната си служба като трудоваци.

Приобщаване чрез откъсване на циганското население от турското

БКП успява да постигне голям успех при смяната на турско-арабските имена на мюсюлманските роми. Тук трябва да се обърне внимание на факта, че тази политика за преименуване не е измислена от БКП. Такива действия се наблюдават и в периода преди Втората световна война. Усилията на БКП да откъсне циганското население от турското се наблюдават още през 40-те години, когато се дава възможност на ромите за самосъзнание. С решение на ЦК от 1962 г. за първи път се поставя въпросът за турско-арабските имена и се засилват усилията на БКП да даде право на ромите да придобият българско национално самосъзнание. От май 1962 г.се дава възможност на желаещите да сменят турско-арабските си имена с български такива да го направят само с подаване на молба, без да е нужно съдебно решение. В постановлението било записано, че циганите-мохамедани доброволно могат да сменят имената си с български, ако желаят. Това обаче трае само година. Началниците на предприятия и на ТКЗС-та оказвали натиск и така на практика до края на 60-те години повече от половината помюсолманчени цигани изцяло се преименували с български имена.

Опитът за активното включване на циганите в изграждането на РСО

От 1978 г. с решението на Секретариата на ЦК на БКП, което има за цел издигане на равнището на циганското население в България, са продължени усилията за приобщаване на циганското население чрез обособяване на смесени квартали, нова смяна на имената и ограничаване на циганските етнически изяви. Това решение от 1978 г. е назовано „За по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани, за тяхното още по-активно включване в изграждане на развито социалистическо общество“. С това се цели циганите да бъдат приобщени към българското общество във всички основни сфери – образование, трудова реализация, култура, бит. Отново на преден план се откроява образованието. То играе ролята на мощен интегриращ фактор. Друга важна задача е разселването на циганите сред българи и поощряването на смесени бракове. И двете амбициозни програми не само, че не дават резултати, но и са неизпълними. Опасността от турчеене на ромите води до поредната промяна на турскоарабските имена. Преодоляването на този проблем намира своето решение през 1981 г., когато се взема решение за смяна на старите паспорти с нови, тъй като 180 000 души все още не са сменили имената си. Този процес продължава до 1989 г.

В крайна сметка могат да бъдат разграничени два подхода в политиката на БКП спрямо циганското население. Първият е модернизиране на начина на живот при ромското население. За тази цел чергаруващото население е принудено да се засели, да се повиши образователният му статус. Това трябва да премахне разделящите ги граници с българското население и да позволи тяхната по-лесна асимилация. А при втория подход обратното, между ромското и турското население трябва да се се изградят разделителни линии, които да попречат на тяхното сближаване и контакти. През 40-те години им се дава възможност за свое самосъзнание, а от 60-те години започва и смяна на имената, първоначално по облекчен начин, а в последствие се използва всеки удобен случай – раждане, постъпване в училище, изпращане в казармата, смяна на паспорта.

Интеграцията на думи и дела през погледа на един циганин в ЦК на БКП За да се реши циганският въпрос властта по времето на Тодор Живков предприема редица стъпки. В ЦК на БКП се създава специален отдел за малцинствата, в който дълги години работи  и някогашния ремсист от Сливен Господин Колев. Единственият циганин, допуснат до кулоарите на ЦК. Той е първият и единственият засега циганин, назначен на толкова висок управленски пост в цяла Европа. По негова инициатива е приет закон, забраняващ скитничеството, преди това малцинството не живеело уседнало. Благодарение на него се приемат мерки за приобщаването им в българското общество. Той прокарва и закони за смесени училища, за задължително средно образование, както и квотен принцип за приема им в университет. Колев настоявал и да се разбият ромските махали, за да могат жителите им да обитават не гета, а нормална среда. Един от най-уважаваните и авторитетни доайени на циганската общност у нас умира през 2011 г., оставяйки след себе си мемоарната си книга “Един циганин в ЦК на БКП”. Господин Колев приживе казваше:  

 Осигурихме работа за всички, жилища. На скитащите катунари давахме по 5 хиляди лева, ако се заселят. На родителите на учениците отпускахме по 20-30 лева помощи, за да ги пращат редовно на училище“, изрежда мерките Колев. И не пропуска студентите. По личната молба на Тодор Живков той бил натоварен да „вкара“ във ВУЗ всички кандидати от цигански произход, които на изпитите са получили оценка над 3. „Така се създаде циганска интелигенция“, казва Колев. Когато през 1980 година ЦК поръчали секретно изследване, се оказало, че 40% от циганите в България вече са интегрирани.

Когато през 1966 година Тодор Живков се среща с президента на Франция Шарл дьо Гол, френските журналисти го попитали как живеят циганите в България, а той отвърнал „Какви цигани, в България няма цигани“, обича често да си спомня Колев. Самият факт, че имаше отдел за националните малцинства говори, че държавното ръководство признава, че ги е имало, но никъде не се говореше за това, казва Колев. На една от срещите си с Тодор Живков първият човек в държавата му казал: „Другарю Колев, ние не признаваме циганите за малцинство. Те са наши хора.  Циганският въпрос е наш вътрешен въпрос. Докато турският – не е“.  На въпроса „Какво точно правеше този отдел за малцинствата?”, той казва: Проучвахме проблемите, които трябва да бъдат решени от ЦК на партията. Помните, тогава БКП решаваше. Обикалях страната и настоявах да се ликвидира скитническият живот на циганите. Стана възможно. До голяма степен… А привилегии имаше – тогава не говорехме за интегриране, а за приобщаване на циганското население към българската общност. Имахме за цел да издигнем материалната и духовната култура на циганите до основното население – българите. Затова и излезе решение временно да се приемат нашите младежи във ВУЗ-овете с по-нисък бал. Защото циганските деца имаха равни права с българските, но нямаха равен старт. А на обвинението, че насилствено са затваряли циганите в гетата той отговаря така:

Това „посегателство“ имаше съвсем друго предназначение, и циганите, които тогава „установихме по места“ с доста труд, и почти, признавам, насилствено, до днес са ни благодарни. И съвсем не в гета ги настанявахме. Бяха им отпускани по 5 хиляди лева, не малко пари за онова време, безлихвени заеми за жилища, строехме къщи, апартаменти, цели квартали, намирахме им работа. Децата се учеха в общи училища с българчетата. Имахме задача да ликвидираме обособените махали и да се избягва съсредоточаването на циганите в един квартал. Някои получаваха апартаменти и от местоработата си, но като признание за труда им, за това, че са ударници и отлични работници, не за други привилегии. До 1986 г. има 280 цигани, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Имаме и герои на социалистическия труд. Само в Сливен 29 цигани бяха признати за активни борци. Наши хора имаше неработещи, но не и безработни, това сочи проучването, направено от нашия отдел и ръководено от социолога и секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов. Хората ни работеха главно в селското стопанство, промишлеността, строителството. И всички данни от всички проучвания доказваха, че около 40 на сто от всичките български цигани до 1980 г. вече бяха напълно интегрирани. Което значи, че в материално, културно, интелектуално отношение бяха „рамо до рамо“ със средностатистическия българин тогава.

И отново за интеграцията: През 1981 г. направихме проучване, тогава неработещите цигани бяха 10 процента. Но всъщност и те не бяха в истинския смисъл на думата безработни – бяха хамали, ваксаджии, занимаваха се с общественополезен труд. Така че въпросът с трудовата заетост при циганите беше наистина решен. В Рогозина, Добричко, дори направиха специални жилища за тях. В Русе пък бяха настанени около 500 скитащи цигани, които останаха там цели… 5 години. Не е малко, нали? А и като отидоха другаде, отидоха да работят, не да крадат.  А каква е рецептата за ромската интеграция днес и възможна ли е въобще :

Първо трябва да им се осигури работа. Даже, извинете, и с малко диктат, дори и някои да „ореват орталъка“ за „нарушаване на правата на човека“, трябва да заставим циганите да работят. Има и друго, ще ви го кажа направо – в една част от българското население се появиха необичайни антицигански настроения, бих ги нарекъл дори расистки. Такова нещо преди 10 ноември наистина нямаше. Трябва да сме търпими един към друг. А то какво стана – бедността и безработицата озлобиха хората и те изливат гнева си върху циганите, с които бащите им са живели дълги години, цял живот, заедно. България е точно толкова наша родина, колкото и на българите, хайде да не правим, както се казва, цигански работи в нея!

                                                                                                                                              08.04.2014

•  
•  

  Още спомени Сеул’ 88 – зенитът на българския спорт

март 29, 2015

Градът, в който птиците рядко кацаха

март 22, 2015

Българска работа – решаване на жилищния проблем през соца

февруари 28, 2015

15 Коментари

1. Anonymous юли 22, 2014 at 07:36

   най-мъдрото изречение беше „“БКП успява да постигне голям успех при смяната на турско-арабските имена…“. Нема що, голям успех!!! Направо си е геройство да промениш името на някого и да му забраниш да си изповядва каквото той си пожелае. Този, който е написал статията може да се гръмне

   Отговор
   • Anonymous юли 22, 2014 at 10:38

     а защо не продължи изречението „Тук трябва да се обърне внимание на факта, че тази политика за преименуване не е измислена от БКП.“…..
     Аман от акълджии като тебе

     Отговор
   • Anonymous юли 22, 2014 at 12:38

     какво значение има дали е измислено от БКП или не? Факт , че го приложиха, нали? Иначе то и Хитлер е измислил много работи… Важното е, кой прилага тези безумия на практика и кой не. Да забраниш на някого да си носи рожденото име, да си изповядва религията, обичаите… това направи БКП с мюсюлманите в България. Дори от СССР бяха учудени от бруталността, която се правеше тук спрямо мюсюлманите. Защото там в мюсюлманските републики (узбекска, казахска, азерска, тюркменска, киргизка, таждикска и т.н) нито са им сменяли имената, нито са забранявали обрязванията, нито мюсюлманските погребения, нито да се говори майчиния език на обществени места. Това безумие беше в България. Цялата статия е „Хвала на БКП“. Колкото до циганите… каквото им е позволено, това са направили. Държавата бездейства, те си строят незаконно, сега драма, че им бутат поскройките… А защо е допуснато да си развяват коня толкова години, друг въпрос

     Отговор
     • Симо януари 16, 2015 at 23:26

       За народите, които говориш от бившата СССР на които не съм им забранява ли това-онова и не са ги преименувани, помисли дали те са си на собствена земя или са дошли от някъде! А вие мюслита никога не сте били тук, преди да поробите много народ и да ги биете много хора, да им смените вярата и т. н. Бай Тошо много добре е виждал каква ви е измислена, манипулативна и промиване мозъци религията. Проявленията и се виждат и сега. атентати, убийства, рязане на глави и какви ли още не малоумщини. Самата ви религия ви прави такива. Вярвайте си в каквото си искате, но не го натрупване!Ако нещо не ви харесва в България, която се води християнска държава, имате пълното право да е на пуснете. никой не ви кара насила. Докато сте тук, обаче сте длъжни вие да се съобразяваме с болшинството, а не обратното.

       Отговор
   • Anonymous юли 22, 2014 at 14:21

     Прочети“ Време разделно“- ако не си чел тази книга… тя е художествена измилица базирана на исторически факти. И после ела да си говорим кой какъв е и на кого е брат и на господа по драг…

     Отговор
   • Anonymous юли 22, 2014 at 14:38

     Типично за либерастче, веднага свежда всичко до обиди, когато не е съгласен с чуждото становище.

     Отговор
2. Anonymous юли 22, 2014 at 08:11

   Само така! Така трябва да е, циганите не трябва да смеят да слизат в градовете и да говорят с Българите! Турците трябва да са с български имена, а ако ще се турчеят да вървят в Турция, кучите им синове! Слава на БКП!

   Отговор
   • Osman юли 22, 2014 at 18:49

     Има нема 120 години от как си свободен и как ми плямпаш. Дядо ми баш Осман, който бил любезен с майките на такива като теб, трябвало да бъде по твърд както са го желаели. Тогава само добро щеше да говориш за Осман ефенди.

     Отговор
     • Бай Иван януари 15, 2015 at 09:39

       Османе, а ти сигурен ли си, че изобщо имаш някаква турска кръв в теб? Щото Мидхад паша твърди малко след Освобождението, че в България са останали единствено потомците на българите взети като кръвен данък през годините. Според Мидхад паша, всички турци са се изселили в Турция. Аз лично нямам основание да не вярвам на Мидхад паша. Кой съм аз /един прост българин/ дето ще си позволявам да споря в този вилик тулчин?

       Отговор
     • Една Българка януари 15, 2015 at 22:34

       Дядо ти Осман и прадядо ти Орхан, и прапрадядо ти Местан са им текли лигите по красиви българки, а не по мазните ви майки и баби, грозни черни циганоподобни твари каквато си и ти. И ако си тръгнал да се хвалиш, че са изнасилили някоя българка това само показва каква анадолска измет си. Мръсен боклук, не забравяй как сме ви избили с братята руснаци, смачкани като гниди. Не забравяй и как сме ви пратили да си ходите в Анадола и как вашите мили сънародници са затворили вратите за вас, защото не са ви искали- толкова сте гнусни и непотребни за всички

       Отговор
   • Anonymous юли 23, 2014 at 06:43

     Ще видиш ти Осман ефенди, ще видиш ти и анадолски русалки. Дядо ти бил „любезен“, ами да го набия на теб и цялата ти долна рода, сган от мазни резаци и манафи. Само че има една много голяма разлика, между българите преди 1-2 поколения и сега. Разликата е, че вече започваме да си отваряме очите за това, колко сте подли, мазни, долни и нагли копеленца, които след 500 години явен геноцид и долно робство, продължавате да ни смучете кръвта и да се опитвате да ни сривате отвътре, чрез мръсници като Доган, Местан и не знам още какви резеняци. Разликата е, че скоро вече няма да ви търпим, с вашите дебелооки и нагли пропаганди, и непрестанното ви размахване на т.нар. човешки права, дискриминация и още хилядите ви братвежи, целящи само едно-окончателното унищожаване на всичко българско, обезкървяване на родината ни, претопяването ни с вас-маздиви резаци, подобни повече на недобре еволюирали маймуни.

     Отговор
3. Anonymous юли 22, 2014 at 16:50

   Една от най-глупавите статии, които съм чел наскоро. Ама какви сладки и малоумни приказки са използвани за да заблудят невежия българин. А какви глупави неща са правили комунистите с цел някаква интеграция а всъщност ако имаше истинска интеграция нещата днес нямаше да са такива.

   Отговор
4. Anonymous юли 22, 2014 at 17:25

   „Има и друго, ще ви го кажа направо – в една част от българското население се появиха необичайни антицигански настроения, бих ги нарекъл дори расистки. Такова нещо преди 10 ноември наистина нямаше.“
   Айде сега глупости. Позволете ми да не се съглася като човек, живял в Младост 4 през 80-те.

   Отговор
5. Anonymous юли 23, 2014 at 04:34

   с всички уговорки около службата в СВ и КЕЧ, може би времето на управление на БКП бе добър период за циганите. И съвсем правилно, никой не ги е наричал роми. Това определение би им се сторило обидно по онова време! БКП имаше еманципатори програми за циганите, които са немислими от днешна гледна точка, никоя партия не би посмяла да изкаже дори нещо такова. Спомням си , около 1976 г. излезе постановление за насърчаване на браковете между българи и цигани. При сключване на брак получават веднага апартамент. Такава идея, че Държавата ще те подпомогне с жилище, ако ти свършиш нещо за нея ДНЕС НЯМА. какво се е целяло. Когато циганин/ка попадне в семейство на българи с неромски произход, то в техния живот ще настъпят битови, културни, образователни поведенчески промени. Екзистенциалния аспект се е схващал отлично..не някакъв субстрат и предопределеност, а ролята на социалното, културното, идейно-политическото е водеща.Бързо ще се адаптират към модерния начин ан живот, без да загубят своите връзки с етноса си, което в края ще бъде просто само един аксесоар. ..Това,че не е станало масово явление, не значи, че не се е мислило в правилната посока. Кажете ми, коя политичекска партия днес има смелостта да предложи нещо такова.

   Отговор
   • Vasil Peychinski септември 4, 2014 at 10:03

     Днес няма политически партии. Има търговски дружества, занимаващи се с политика, с цел да се докопат до държавната софра, еврофондовете и всякакви други облаги. Естествено при това положение те не се интересуват нито от българите, нито от циганите, нито от турците като хора. Те възприемат хората като електорат, предназначен да ги издигне на власт, да ги угои и да ги хрантути възможно най-дълго време. А що се отнася до циганите, те винаги ще си останат такива. Който от тях е поискал да се отдели от средата си, все някак е успял да го направи. По време на управлението на БКП това беше по-лесно. Имаше по-добри условя за живот, работа и образование на циганите. В момента дори българските деца нямат възможност да получат добро образование, а какво остава за циганите. В България вече израстнаха няколко зомбирани, „бананизирарни“, полуграмотни и озлобени поколения, в сравнение с които „промитите“ ни мозъци по време на социализма са нищо. Децата ни се пребиват и дори убиват едно друго, заснемат това с телефоните си и го намират за „много яко“. Това е много по-страшно от смяната на имената. Не казвам, че преименуването е правилно. Но ако някой се чувства чужденец тук, да си върви в „родината“. Без значение дали това е Турция, Индия или Израел.

     Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

Име *

Е-майл *

Сайт

 

 

Паника на Запад

07 Април 2015 | 15:57

Прочетено

20592

/КРОСС/ Преди няколко дни САЩ съобщиха, че успешно са преминали тестовете на супермощна противобункерна бомба, способна да унищожи всеки ядрен обект на противника, колкото и надеждно да е защитен. Формално това изпитание е послание към Иран, за да бъде последният по-сговорчив на преговорите по ядрения проблем. Всъщност обаче, това е заплашителен намек към Москва за това, че янките във всеки един момент могат да атакуват руските АЕЦ, и военните атомни обекти ще превърнат Русия във втори Чернобил.

Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия няма да се впуска в надпревара във въоръжаването, а ще приеме „асиметрични мерки“. Напълно очевидно е, че става дума за изцяло нови системи за оръжие, основани на идеи, напълно различни от вече съществуващите.

Именно на това оръжие е посветил докторът на военните науки Константин Сивков своя сензационен доклад, публикуван неотдавна във „Военно-промишлен куриер“. Докладът носи простото заглавие: „Ядреният спецназ. Ще оцелеят само страните от БРИКС“.

Западните експерти и медиите обсъждат доклада с тревога. И още как! Сивков е открил „ахилесовата пета“ на САЩ – това, което преди се считаше за преимущество на янките, а именно географското положение. Две световни войни американците си седяха зад океана, далеч от театъра на бойните действия. И спечелиха милиарди, доставяйки на воюващите страни оръжие, техника, муниции, продукти и др.

Сега просто да си седят няма да им се получи. Сивков предлага те да бъдат ударени точно по тази „пета“.

Как? Това ще покажат извадките от доклада.

„Русия е разположена в Евразийския континент. Основната, коренната част от нейната територия, на която е разположена голяма част от населението, е отдалечена от океанските и морските пространства, – пише Сивков. – Средната надморска височина гарантира защита от наводнение дори и при мащабни катастрофални явления, съпроводени от мощни цунамита (мегацунами).

Картината в САЩ е съвсем различна. Повече от 80 процента от населението там живее в крайбрежните райони, които са на незначително малка височина над океана. Именно на такива места са разположени основните производствени мощности на страната. Дори относително слаби цунамита с височина няколко десетки метра могат да причинят катастрофални последствия за САЩ. Ураганът Катрина демонстрира това достатъчно нагледно. Ню Орлиънс, десет години след като бе ударен от Катрина, все още не се е възстановил от последствията на катаклизма.

Друга геофизична особеност на Русия е, че основната част от територията й в Сибир почива на дебели (няколко километра) пластове базалт. Предполага се, че тези платформи са се образували в резултат на изригването на супервулкан преди около четвърт милиард години. Затова удари, дори и изключително мощни, няма да доведат до катастрофални геофизични последствия.

Гарантиран източник на такива обаче би бил удар по вулкана Йелоустоун, чийто период на активизиране приближава и той може да изригне всеки момент. Признаците за нарастването на активността му са налице. Затова, достатъчен е само малък тласък, за да се провокира изригването. Последствията ще бъдат катастрофални за САЩ – държавата просто ще изчезне и цялата й територия ще се покрие с дебел (няколко метра или дори десетки метри) слой пепел.

Друг вариант за мегаудар е иницииране на гигантско цунами. Това е идея на покойния академик Сахаров.

Същността на тази идея се състои в това, да бъдат взривени няколко боеприпаса в определени точки в атлантическите и тихоокеанските разломи ( около 3-4 във всеки) на дълбочина километър и половина – два. В резултат на това, според Сахаров и други учени, ще се образува вълна, която ще достигне височина от 400-500 метра и нагоре в крайбрежието на САЩ! Падайки върху континента, тя ще разруши всичко на разстояние 500 километра. Ако взривовете бъдат произведени на по-голяма дълбочина, по-близо до дъното, където земната кора е най-тънка, тя може да бъде локално разрушена. Магмата, встъпвайки в контакт с океанската вода, многократно ще увеличи силата на взрива. В този случай височината на цунамито ще достигне над километър и половина, а зоната на разрушенията ще обхване повече от 1500 километра от брега. Това ще бъде изключително „чисто“ оръжие!

Ядрена зима няма да настъпи, тъй като не се образуват гигантски облаци прах, а изпаренията от водата ще паднат на земята във вид на чудовищни радиоактивни порои в близост до мястото, където са се образували, тоест на същите тези САЩ. Такъв удар несъмнено ще предизвика тектонична активност в целия регион, включително и изригване на вулкана Йелоустоун. Обратната вълна ще залее Европа. Тоест целия блок на НАТО. Ще настъпи чудовищен катаклизъм! Това е асиметричната заплаха за последната граница! В резултат от предизвикването на цунамито Русия може да загуби част от своите региони, а западната цивилизация ще изчезне напълно“.

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/sivkov-katastrofalni-chast-1460275.html#ixzz3We4E1qNv

Скрити истини за Старозагорските ужаси

Соломон паша

Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме - ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмето (тур. dцnme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона – Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми – каракашлари и капанджилари. Името и на османотурски означава “обърнати”, т.е. “ренегати”. Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си “скрити юдеи”. Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

На кратко означава, че Дьонмета са евреи приели външно исляма, за пред хорските очи – както Мараните са юдеи външно приели християнството за пред очите на обществото.

***
От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

На 19 юли (ст.стил) 2013 г. (31 юли нов) се навършват 136 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48 хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.

Отвъд мълчанието:

Защо са измъчвани и избити старозагорци, и защо е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи - по заповед на евреина Дизраели - турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша. Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства, и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)

Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.
Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени(по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима.

Отбранатае съставена от опълченски дружини – около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.

Грижи на старозагорчани за ранените през време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:

„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци. Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.

Как представят нещата евреите – в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:

“С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ…“

Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни  и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.

Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.

Свидетелствата на Димитър Илков - ето какво казва той:

“Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите. 

След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.

Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.
Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“

Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.

Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях  – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).”

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора… Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.

Бенямин Дизраели лорд Бийкънсфийлд

Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
…
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

ИВАН ВАЗОВ

…

В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България, депутат в учредителното Първо Велико Народно Събрание в Търново в 1879г.), който е масон от 33 степен в същата ложа  (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

…

Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.

Михаил Берберов

…

Малко се знае у нас, че и Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа “Младотурци” на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.

За разлика от нас, сред арменците е добре известно кой организира и провежда Арменския геноцид – същата организация на дьонметата начело с Ататюрк. Още по време на Младотурския преврат сред турския народ започва да се говори, че “всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет, и че движението не е турско, а прави еврейска революция”.

Източник
/balkanec.blog.bg/
/anonybulgaria.wordpress.com/

България под турско-еврейско робство (ХIV-ХIX в.)  

След падането на Търново през 1393 г. борбата срещу турските поробители продължила. Фактически от турското нахлуване на Балканите в 1352 г. до Освобождението през 1878 г. съпротивата не преставала. Първите 50 години от османското нахлуване били най-кървавите и българите дали най-много жертви във войните с турците. Тази героична саможертва на българите спасява до голяма степен Източна Европа от опасността да попадне под турска власт, тъй като задържа турците по-дълго време на Балканския полуостров в стремежа им да овладеят и подчинят новите територии.

По време на турското робство българите вдигат 14 големи въстания и участват в над 50 похода на християнски държави срещу турците.

По-важни от тези събития са:

- походът на воеводата Стефан Елеазар в 1402 г.
– въстанието на Шишмановци в 1405 г.
– въстанията на богомилите в 1413 г.
– походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.
– походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г.
– въстанието в Прилепско в 1564 г.
– въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.
– Търновското въстание в 1595 г.
– бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г.
– Търновското въстание в 1686 г.
– Чипровското въстание в 1688 г.
– Марино въстание в Търново през 1700 г.
– участие на софиянци в Австро-турската война от 1737 г.
– гръцко-българската завера в 1821 г.
– Знеполското въстание в 1830 г.
– Берковското въстание в 1835 г.
– Върбановото въстание в 1837 г.
– Пиротското въстание в 1838 г.
– Априлското въстание в 1876 г.
– Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.

Всички тези въстания и походи са добре обобщени в книгата на Й. Йосифов за българските въстания (72). Той дава и подробни данни от съществуващите документи за българските жертви, турските зверства сред мирното население, избиванията, непосилните данъци, налагани от евреите бирници, и Геноцидът, извършван над българите.

Йосифов отбелязва и предателската роля на сърбите, венецианците и генуезците, които провалят втория поход на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 г.; очевидно по указания на Синедриона, отново в играта се включват еврейските банкери от Венеция:

„… Папа Евгений IV не бил доволен от постигнатите резултати и затова Владислав III нарушава мирния договор и през пролетта на 1444 г. отново настъпва – този път в Северна България. Той минава Дунав при Оршова, превзема Видин, Никопол, Шумен, Калиакра, Каварна и обсажда Варна. Към войските му се присъединяват нови хиляди доброволци от Северна България. Всички земи между Балкана и Дунав биват освободени. Но в най-решителния момент, когато Владислав е бил пред Варна и освобождението на Северна България се решавало, сърбите, венецианците и генуезците изменят, като венецианците и генуезците със своята флота прекарали войските на султан Мурад II от Азия през Босфора и Черно море за Варна, а сръбския деспот Юрий Бранкович не искал да си разваля приятелството със султана и не позволил на българите в Македония начело със знаменития Георги Кастриот (Скендер бег) да се присъединят към Владислав…“ (72).

Редица историци отбелязват изключително подлата роля на, която играят венецианските евреи банкери и евреите в Константинопол по отношение завладяването на Балканите и по-специално България от турците. Те изиграват и ключова роля за падането на Константинопол в 1453 г.

„… Венеция се стремяла с всички средства да опази своето място в търговския обмен на Източното Средиземноморие, за да съхрани застрашените си владения и да разшири господството и влиянието си в други балкански земи. Затова тя непрекъсната лавирала между Унгария, османците и Генуа и използвала разединението и затрудненията на онези балкански страни, към които отдавна насочвала домогванията си…“ (66).

Повече от очевидно е тясното сътрудничество на евреите -търговци и банкери, и особено евреите роботърговци, които оценили потенциала за печалба в разрастващата се Османска империя. Евреите всячески подпомагали този процес за утвърждаване властта на турците, естествено за сметка на поробените народи, които били ограбвани и унищожавани тотално!

Николай Станишев отбелязва: „… Обезглавяването на българския народ продължава през цялото четиринадесето столетие – с меч, чрез заточаване, или „чрез договор“ (васалитет), т.е. временно самозапазване, което завършва пак с меч или заточване, а понякога с потурчване.

Евреи – бирници на Османската империя, събират данъци от български производители еснафи (по Йонков)

„Жестоко робство“ – графика от Феликс Каниц (по Йонков)

Обезглавяването на българския народ продължава и през петнадесетото столетие, по времето на големите турски междуособици, когато българите направили първите бунтове и опити за въстания…

Целенасочено голяма част от българската аристокрация била ликвидирана и само малка част успяла да се укрие в провинцията или да емигрира в чужбина.

Обезглавяването и обезкървяването на българския народ продължило през цялото робство, след всеки бунт, след всяко безнадеждно въстание. Същевременно турските завоеватели започнали да настаняват в българските земи – средището на Полуострова, големи количества свое население и по този начин обезсилвали още повече България…“ (135).

Както вече споменахме, евреите спомогнали и за падането на последната християнска крепост и убежище на православието – Константинопол, който бил завладян от турците. В това пъклено дело и предателство участвали най-вече венецианските и генуезки банкери евреи, както посочват редица автори, при това с еврейски произход (53, 56).

Дейвид Дюк*, бивш американски сенатор, в своята книга „Еврейският въпрос през очите на американеца“ директно посочва, че още през XIII в. византийските евреи подържали окупационните армии на турците, а през XV в. подържали турците и при последното завоевание – Константинопол. Той обяснява, че по същия начин и по същите причини евреите са поддържали и завоюването на Южна Испания от сарацините. След окупацията на мюсюлманите, те били в управляващото правителство (53).

Еремеев и Мейер* потвърждават, че предателството в Константинопол дошло от предградието Галата, което било официално венецианска и генуезка колония и където живеели много еврейски търговци и митничари. Те помогнали на турците да прекарат по суша до залива „Златния рог“ над 70 кораба, необходими за решителния щурм на града, и снабдявали окупаторите с провизии (56, 67). Никола Ватен посочва, че търговците от Галата запазили един двусмислен неутралитет, доставяйки и на едната, и на другата страна провизии и сведения -нещо типично за евреите винаги да работят като двойни агенти и да извличат печалба от войната („Двама се карат – третият печели“) (67).

От своя страна Рънсиман посочва, че операцията по превземането на Константинопол била стимулирана активно от личния лекар и съветник на султан Мехмед II – италианския евреин Джакомо ди Гаета*. Той посъветвал султана при щурма на града да се използва артилерия (нещо ново тогава) и установил връзка с унгарския инженер Урбан – специалист по леенето на топове (123).

След падането си Константинопол пострадал силно и бил разграбен и частично разрушен.

Турските войски не влезли единствено в Галата, където имало и доста синагоги!…

Симптоматично е, че нападението над Константинопол започва на Великден или на еврейската Пасха, като очевидно с този красноречив знак някой от Синедриона символично искал да каже нещо на православните християни!… Тази зловеща символика сполучливо се допълва от османския хронист Мехмед Нешри (106), който при описването на битката за Константинопол казва, че „копията на газиите (бойци за вярата) понесени като Мойсеев жезъл, се чинили на тираните неверници седмоглави змейове…“

При превземането на Константинопол безвъзвратно били унищожени и разрушени множество християнски църкви (и нито едно синагога!), а най-красивите и внушителни от тях, като „Св. София“ например, били превърнати в джамии. Изгорени били множество безценни библиотеки и ръкописи и поругани и осквернени редица християнски ценности и реликви. По същия начин турците и техните наставници – евреите, действали и в България.

Според Куев турците, а по-късно и гръцките фана-риоти, командвани от Цариград (Константинопол, Истанбул) целенасочено първо унищожавали културните средища и книжовните ценности, преди всичко български ръкописи и книги. „Сякаш целта е да се заличи от лицето на земята всичко чуждо, всичко немохамеданско, всичко българско, всичко християнско. Във връзка с посещението си в Търново през 1838 г. френският пътешественик Ами Буе пише, че там мохамеданите са унищожили всичко, което би напомняло за българската народност. А казаното от Ами Буе за Търново важи и за много други градове, села и области у нас и изобщо на Балканския полуостров…“ (82).

Куев описва също, че много манастири, църкви и книгохранилища по време на турското робство били опожарени и хиляди български ръкописи и старопечатни книги били унищожени и безвъзвратно загубени за народа ни. Това се случвало и по вре-ме на многобройните бунтове и въстания на българите срещу османската власт. Пострадали много и манастирите в Атон („Света гора“), сред които българският манастир „Зограф“.

Според Куев систематично и организирано унищожение на българските писмени паметници започва от втората половина на XVIII в., когато цариградският патриарх Самуил успява да закрие през 1766 г. сръбската Ипекска патриаршия и на следващата 1767 г. и българската Охридска архиепископия. От друга страна, той нарежда да се горят българските и славянските книги и да се служи в черквите само на гръцки. Тази задача се възлага на калугерите таксидиоти от Атон, които биват изпращани по различни краища на Балканския полуостров. Някои специалисти приемат не без основание, че гръцките фанариоти с подмолните си действия са унищожили в този по-късен период много повече български писмени паметници, отколкото турците (82).

По този повод Иван Селимски пише следното: „Те, фанариотите, дори дирят навсякъде и в манастирите, и в черквите, и в частните къщи да открият остатъци от стари съчинения, които като някогашните книги на уж неблагочестивите ни прадеди, не са свещенни, а са противни на нашата православна религия, та ги хвърлят в огъня. Така подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, търновски митрополит. Поради подобните безбожни постъпки на гръцките владици не е било възможно да се запазят досега освен твърде малко части от най-скъпоценните остатъци на нашата предишна слава, които остатъци тук-таме се намират в тъмнината…“ (82).

След османското нашествие повечето големи български книгохранилища и библиотеки били унищожени. Една малка част от това безценно духовно богатство била спасена, главно чрез изнасяне в чужбина – основно в Румъния, Молдова и Русия. В един по-късен период чужди агенти слагат ръка на някои от оцелелите в България и в Атон ръкописи. В това дело се включват лицата Арсений Суханов, лорд Роберт Кързон, Павел Йосиф Шафарик* (1815-1876 г.), Порфирий Успенски (1804-1885 г.), Александър Феодорович Гилфердинг* (1831-1872 г.), Вукол Михайвич Ундолски (1815-1864 г.) и други „изследователи“, които слагат ръка на стотици безценни средновековни ръкописи (82).

Физическото и духовно унищожение на българите в Османската империя вървели ръка за ръка. Една от най-страшните гав-ри била системата на еничерите (от турското „йени чери“ – „нова войска“), която би могла да се роди само в нечий чифутски болен мозък.

Накратко еничерите били християнски и най-вече български момчета, взимани насила и отвличани на възраст 12-14 години. Те били потурчвани и предавани за обучение в религиозен ислямски фанатизъм от представителите на дервишкия орден на бекташите и задължени да спазват устава му, включително и обет за безбрачие! Така, изтръгнати от своята културно-религи-озна среда, лишени от родствени връзки, се превърнали в затворена военна каста и лична гвардия на султаните. Предназначението им било главно да водят нападателни войни, но с тяхна помощ султаните можели да ограничават своеволието на спахиите и да държат в покорство населението на завоюваните страни (56).

Според Еремеев и Майер* (56) първият пехотен корпус на еничерите бил сформиран по времето на султан Орхан (1324-1360 г.); Нешри обаче твърди, че това е станало по времето на следващия султан Мурад (1360-1389 г.) (106). Така или иначе е ясно, че еничерските корпуси се формират след нахлуването на турците на Балканския полуостров. В следващите векове еничерите стават основната ударна сила на Османската империя и зловещ инструмент на терора върху българите и всички християни от завоюваните територии. С въвеждането на еничерската система се постигнали едновременно няколко цели – използвал се чужд човешки ресурс за водене на война в полза на империята; създавала се ефикасна „бойна машина“, заредена с ислямски религиозен фанатизъм, която унищожавала собствения си на-род; покорените народи били смачквани психически, че са клани от свои; чрез безбрачието на еничерите се обезкървявала и намалявала популацията на българите. Може да се каже, че замисълът на „болния мозък“, въвел системата, бил зловещ, прагматичен и антихристиянски от всяка гледна точка.

За редовното попълване на еничерските корпуси, които достигали до 100 хиляди души, бил въведен така нареченият кръвен данък (девширме), който бил ужас за майките и бащите на българите. От османски и чужди източници става ясно, че девширмето се събирало през няколко години (три, пет, седем) в зависимост на нуждите на империята от „пушечно месо“.

Според европейски свидетелства 20% от подрастващото мъжко поколение, тоест всяко пето момче било откъсвано от българския народ, за да бъде загубено безвъзвратно. От съхранените източници личи, че тази страшна тегоба имала не само количествена, но и качествена страна. В султанските заповеди, издавани при акциите за събирания, винаги се подчертавало, че трябва да се събират не какви да е младежи, а „най-добрите“, „най-красивите“, „най-умните“. Това показва, че чрез девширмето централната власт подбирала най-перспективната част от подрастващите, за да ги включи в своята военна и административна организация, не само за да ги отнеме, но и да ги противопостави на българския народ. Показателен е факта, че от 48 велики везири, управляващи империята между 1453 и 1635 г., 22 били славяни (между които и българи), гърци и албанци, преминали в исляма чрез девширмето (66).

След няколкогодишно предварително обучение и „промиване на мозъка“ в мюсюлманска среда, еничерите научавали турски език и целенасочено им се променяла ценностната система и религиозното и народностното им самосъзнание. После следвал и вторият подбор и те влизали в турските казарми, където за кратки срокове ги превръщали в жестоки и кръвожадни чудовища, лишени от общочовешки добродетели. Така те ставали съвършени машини за убиване, чийто единствен житейски смисъл била фанатичната преданост към исляма и вярната служба на султана. Тази жестока система, измислена вероятно от евреи, се оказала в повечето случаи напълно резултатна и ефикасна (66).

Тук отново ще се върнем върху ролята на евреите в Османската империя, за да осмисли българският читател, а и всички други, че всъщност 500 години българите са били под турско-еврейско робство – нещо, което никога не трябва да се забравя!

Ето какво казва Варшавски по този въпрос: „По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговори против турското иго. Особено роля евреите са играли в турското управление, където са си поставяли за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения. Само благодарение на техните подлости е продължило тъй дълго турското иго!…“ (30).

Вече изяснихме, както посочва и Вайнберг* (29), че има генетична връзка между турците и евреите – ашкенази (хазарските евреи). От османските хроники и изворов материал се вижда, че множество ръководни постове в Османската империя са заети от хора с еврейски имена: Израил (син на Селджук); Якуб (Яков); Челеби (син на султан Мурад, вероятно от еврейката Кера Тамара*); Исак бей (управител на скопския Санджак); Ментешеоглу Якуб (Яков) бей, Гермияноглу Якуб бей; Исхак (Исак) бей (владетел на граничните области със Сърбия); Исхак паша (водач на гвардията и анадолската войска); Сюлейман (Соломон) (син на Карама-ноглу Ибрахим в двора на Мехмед II); Якуб Ахи (големец от Бур-са); Якуб бей (лекар и везир при двора на султан Мехмед II); Якуб бей (син на Сюлейман шах от династията Гермияноглу); Давуд (Давид) паша (бейлербей на Анадола при Мурад II); Ебу Исхак (основател на дервишки орден); Загарджи Якуб (военоначалник на Мехмед I); Исхак паша (велик везир 1470 г.); Исхак Факъх (дипломат); Кяфир Исхак (военоначалник на Узун Хасан 1471 г.); Сара Хатун (майка на Узун Хасан 1471 г.); Якуб бей Фирузоглу (комендант на крепостта Анкара) и много други (106).

Евреите били истинските господари в Османската империя, независимо дали става въпрос за ислямизирани евреи (така наречените „дьонмета“ – „ренегати“, подобни на мараните в Европа), или откритите евреи. И едните, и другите се подчинявали само на своите си закони („Талмуда“) по еврейската схема „държава в държавата“. Естествено всички тези евреи от край време били организирани на масонски принцип в тайни общества и ложи, които винаги били контролирани от Синедриона, който по това време (XV – XVI в.) претърпява „златен век“ в „новия Вавилон“ – Цариград (Константинопол) (5).

Доказателство, че по това време в Цариград се е намирал Синедрионът, са запазените писма и кореспонденция от 1489 г. между равина на юдеите от Арл (Франция) и В.С.С. В.Ф.Ф. -княз на юдеите в Константинопол. В тези писма представителят на Синедриона в Константинопол дава ясни стратегически указания как френските „възлюблени братя на Мойсей“ да разлагат устоите на обществото и да унищожават християните по всякакъв начин, използвайки икономически, политически и духовни (разцепление в църквата и вярата) средства (39). По-късно подобни планове и стратегия се срещат почти дословно и в известните „Протоколи на ционските мъдреци“ от края на XIX век.

Множество източници, включително и еврейски, посочват какво огромно влияние са имали евреите в Османската империя; ето някои от тях:

„… В Северна Африка, Египет и Османската империя евреите се радват на почти пълна религиозна и икономическа свобода в продължение на няколко века. Макар че християните смятат турците за бич на християнския свят, турската политика спрямо евреите в продължение на много години прилича на политиката на бившата Ислямска империя (Арабския халифат)….“ (41).

„… Но може би най-добрият ислямски пример е държавата, в която еврейското положение бе по-добро от всякъде другаде в Изтока, от падането на Персийската империя – Отоманската империя, особено по времето на нейния апогей през XVI в При такъв режим ролята на евреите в собствената им сфера бе съвсем аналогична на тази на еничерите в тяхната. Ето защо положението на евреите бе най-добро при режима – политически най-откъснат от народите, които управляваше…“ (161).

„… Това високо за времето си равнище на образование, въпреки преобладаването на схоластичния елемент в него, създава редица преимущества на еврейската върхушка, позволявайки й да установи близки отношения с върховете на турската господстваща класа. Лекарите на султана и на неговите приближени били главно евреи; пак от еврейските среди се набирали съветници по финансови и търговски дела…“ (114).

Очевидно след превземането на Константинопол от турците с помощта на евреите, започва новият „златен век“ на Синед-пиона, който се установил в новата столица на Османската империя. Редица източници посочват, че именно към края на XV век и следващите десетилетия са белязани с масови преселения на евреи от цяла Европа в пределите на Османската империя. Това е ставало с личните разпореждания на султаните и тяхното обкръжение и, разбира се, по препоръка на равините.

Според свидетелства на Ана Комнина еврейската община в Константинопол е била доста голяма още преди падането на града под турска власт. Еврейският квартал бил разположен между манастира „Св. Пантелеймон“ и стената на Фера. Много евреи са живели и в предградието Галата заедно с генуезки и венециански търговци (55).

Още след превземането на Константинопол от турците, поради голямото обезлюдяване на града, султан Мехмед II (1451 -1481 г.) разпоредил да го заселят с евреи търговци и занаятчии, богати византийски семейства от провинцията и др. Според Неш-ри първите нови жители на Истанбул били от населението на Ак Сарай, някои еврейски семейства от Бурса, гърци от Морея и Егейските острови, а по-късно дошли преселници и от други малоазиатски градове (106).

Така постепенно Цариград, ставайки отново столичен център, този път на новата империя, възвърнал старите си позиции на търговско и административно средище и в него също така процъфтявала и търговията с роби-християни от новите земи. Синедрионът и неговите агенти, къде задкулисно, къде директно, взимали участие в управлението на Османската империя, която била идеалният инструмент за унищожението на изконния враг на евреите – християните.

Според Дейвид Дюк* „…Владетелите на многонационалните държави често използвали евреите като управляващи, защото те знаели, че евреите никога няма да се смилят над неевреи. Евреите ставали отлични събирачи на данъци (бирници). Те имали добра финансова проницателност и главната черта на всички бирници – отсъствие на жалост спрямо данъкоплатците.

В мюсюлманския свят доказателство за използването на евреите като управляващи могат да служат примери по времето на арабското завоевание и управление на Испания, VIII-ХI век; при управлението на Фатимид в Тунис през X век; в Мароко през ХIII-ХV век; по време на монголското управление на Ирак и през XVI век в Османската империя…“ (53).

С особени привилегии в империята се ползвали ислямизи-раните евреи, така наречените „дьонмета“ (от турски – „ренегати“), които формално изповядвали исляма, а тайно следвали юдейския закон („Тората“ и „Талмуда“). Дьонметата, както ще видим по-нататък, били кръвожадни тирани и със садистично удоволствие и последователност тероризирали християните. Те изиграли една от най-зловещите роли в провеждането на Геноцида и Холокоста срещу българите и арменците.

Според Варшавски споменатият при кланетата в Търново (1393 г.) Челеби Нафталион* бил някакъв далечен роднина на султан Баязид, което е твърде показателно (30).

През 1470 г. Лудвиг Богатия, херцог на Ландсхут (Бавария), изгонил евреите от своите зами. Раби Меир Алеви* от Нюрн-берг ги довел във Видин и Никопол и те се заселили там.

След 1492 г. по покана на султан Баязид II (1481-1512 г.) от Испания и Португалия започват да пристигат изгонените от тези страни евреи – сефаради. От Испания и Португалия с кралски декрет са изгонени 300 хиляди евреи. Те са водени от кралския ковчежник Исак Абраванел*, който се застъпва за тях пред испанския крал и шефа на светата инквизиция Торкемада*. От тези евреи сефаради над 90 хиляди се заселват в големите градове на Османската империя. Самият Абраванел* се установява в Италия, където работи за краля на Неапол, а по-късно като съветник на Венецианския дож…“ (41).

В публикувания през 1743 година от цариградския равин Йона анонимен труд се споменава за еврейски общини в Пловдив и Стара Загора (от 1344 г.); Никопол и Силистра (от 1477 г.); в Пазарджик (1510 г.); и други (101). Такива общини имало също в Кюстендил, София, Видин, Търново, Самоков, Плевен, Варна и Русе.

През турското робство евреите се концентрирали главно в Цариград, Солун, Смирна и Одрин. През 1478 г. Цариград наброявал 9517 мюсюлмански домакинства срещу 5162 християнски и 1647 еврейски, или общо 16 362. Преброяването от 1488-1489 г. показва в Цариград и Галата присъствие на 9776 християнски и еврейски семейства, което представлява около 40 000 души (113). През XVI в. обаче евреите в Цариград са вече около 30 000* и имали 44 синагоги (51)!…

В Солун евреите съставлявали над 50% от населението на града. След изгонването им от Испания и Италия в града се настаняват 15000 евреи, които образуват нови самостоятелни квартали. По този начин от 1550 до 1912 г. евреите представляват от 30 до 50% от населението на Солун, който наред с Цариград, с около 100 хиляди евреи, се превръща в духовен център на балканското еврейство, наричан „майка на Израел“, „балкански Ерусалим“, „втори Ерусалим“ и т.н. През 1913 г. градът наброява 153 525 души, от които 61 439 евреи, 45 867 мюсюлмани, в това число и няколко хиляди ислямизирани евреи дьонме, 39 956 гърци и 6263 българи (154).

На базата на документи и анализи на съществуващи източници, Господинова (39) твърди, че през XV и XVI в. Синедрио-нът и „князът на евреите в изгнание“ се намирали в Цариград, а по-късно се преместват в Солун; според авторката те са се местили непрекъснато от единия в другия град и обратно съгласно нуждите и заговорите на тайната им власт.

Еврейската авторка Рут Самуелс* посочва ясно какви привилегии са ползвали евреите в Османската империя и как са участвали в управлението и политиката на страната:

„… Някои от немските евреи се преселват в Турция още преди испанските и португалските си събратя. Център на еврейския живот и търговска дейност става Солун, в северната част на покорената от турците Гърция.

Турските власти са доволни от идването на еврейските търговци, банкери и лекари от Испания и с готовност се възползват от опита и връзките на тези имигранти за укрепването на империята си. През XVI в. евреите заемат високи постове в Османската империя и нерядко са назначавани за дипломати и съветници на султана. Международните им връзки и познанията им в областта на финансите спомагат за развитието на турската търговия.

Сякаш се е върнал Златният век на мюсюлманска Испания, пренесен далеч на изток.

Посланици евреи са изпратени от Константинопол (по-късно Истанбул) при европейските владетели. Един от тях Шломо Ашкенази* (по професия лекар) допринася за сключване на мирния договор между Турция и Венеция през 1574 година. Той обещава на Венеция турска помощ в случай на война с Испания. Точно по това време във Венеция надвисва заплахата от прогонване. Шломо Ашкенази*, който е турски посланик във Венеция, постига отмяна на вече издадения указ. Бла-гадарение на усилията му еврейската общност във Венеция е спасена…“ (125).

Дейвид Дюк* посочва причините венецианците да искат изгонване на евреите. В документи от XVI в. се посочва, че венецианските аристократи от това време гледали на еврейското лих-варство като на средство за използване и унищожаване на гражданите на Венеция и други градове от еврейската престъпна клика. Венецианските власти въвели съответните ограничения върху икономическата дейност на евреите и установили максимална 5-процентна ставка върху заемите, отпускани от лихварите и банкерите (53).

Йосеф Наси* от банкерското семейство Мендес, действащо в Португалия и Италия, станал финансов съветник на султан Сюлейман I (1520-1566 г.), а след неговата смърт служил сина му Селим II. За своите заслуги Йосеф (Йосиф) Наси* издигнат за херцог на остров Наксос в Егейско море. Друг егов подарък е старинният град Тверия в Ерец-Израел, където някога са живели и преподавали учителите на законите на „Талмуда“ (125).

Антонов обръща внимание, че „Наси“ е титлата на председателя на Синедриона.

Следователно освен пръв съветник и министър на султана Йосиф Наси* е и глава на световното еврейс-тво по това време, което обяснява огромните му международни връзки и влияние. Опирайки се на други източници, Антонов подчертава, че не непразно според плановете на подготвяните от гърците и българите въстания първо е трябвало да бъде убит Йосиф Наси* като главен враг на балканските народи (5).

С разширяване броя на проучваните документи и източници (османски, еврейски, български, гръцки, венециански, френски и др.) в геометрична прогресия нарастват и фактите, че евреите са участвали пряко и в управлението на Османската империя на най-висше ниво. Следователно те носят и съответната тежка отговорност и вина наравно с турците, за геноцидната политика на империята, най-вече срещу българите! Османският владетел – султанът, управлявал държавата си с помощта на един висш сановник: великия везир. От четиридесет и седем велики везири, които се изреждат между 1453 и 1623 г. десет са с еврейски произход! (67)

Начело на всички турски евреи стоял върховният равин („ха-хам баши“)*, който бивал утвърждаван на тази длъжност от султана. Този равин, като представител на еврейството, имал правото да заседава в държавния съвет на Турция (51). Стратегическите задачи обаче се поставяли и решавали както винаги от тайното еврейско правителство – Синедриона, който действува на принципа „държава в държавата“. Именно Синедрионът издействал в Османската империя еврейските въпроси да се решават от равинския съд. Според Израел Шахак*:

,,…В Отоманската империя властта на равинските съдилища била изключително силна и същевременно най-гибелна и зловредна…“ (161). Действието на тези еврейски съдилища отделно от османската юрисдикция доказва особените привилегии, от които са се ползвали „бого-борците“ в рамките на държавата.

В допълнение на казаното до тук ще цитираме няколко френски и английски пътеписи за Балканите от XV-XVIII в. и немски пътеписи от XVI в., както и някои важни венециански документи от XVI-XVII в., отнасящи се до българската история и ролята на евреите в Османската империя:

1) Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.:

„… Турският султан не взима десятък от евреите. Тях не ги пленяват и продават като християните (става въпрос за кръвния данък и поробване)…“
„… Евреите са разузнавачи „и на двете страни“, тоест на Турция и на собствената страна (винаги действат като двойни агенти и шпиони)…“
„… Щом от някоя страна прогонят евреите, те винаги идват в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански, испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски, сирийски, халдейски и още много езици…“

Авторът споменава също, че евреите работят като богати лихвари, винари, търговци на сукно, гъша мас, скъпоценни камъни и златни изделия. Описва множество синагоги, а също така и потурчени евреи (дьонмета) и евреи-християни (марани) -готови на всичко, включително и на разбойничество. Евреите в Турция носели жълти чалми и народът често ги наричал „хав-рут“ – воняща мърша!… (55).

2) Пиер Белон (1547 г.):

Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват данъците в империята“. Авторът споменава за евреин лекар на султана и че повечето от лекарите в империята са евреи (55).

3) Никола де Николе (1551 г.):

… В Турция има много евреи, главно в Константинопол и други градове. Те се занимават с търговия. Най-богатите дюкяни и магазини са притежание на евреи… Най-често те са управители и преводачи; занимават се с лихварство…“ Николе ги нарича „ненавистен народ“, „изпълнен с всякаква злоба, измама, лъжа и лукаво изнудвачество“ (55).

4) Робер дьо Дрьо (1665-1669 г.):

„… В Солун е единственият еврейски съд…“ (55).

5) Дьолакроа:
„… Солун наброява 30 хиляди евреи и има 22 синагоги. Евреите тук държат търговията и са умели производители на сукно…“ (55).

6) Франсоа Пуквил (1798-1801 г.):

„… Посредниците в митницата са само евреи…“ (55).

7) Гийом Антоан Оливие (90-те години на XVIII в.):

„… Евреите са фанатизирани и вършат всякакъв вид търговия и всички занаяти. Някои са лекари, драгомани (управители) или търговски посредници; нито един не е земевладелец…

Богатите са лихвари, комисионери, банкери или търговци. Турските митничари ги използват, за да оценяват стоките и да събират таксите…“ (55).

8) Мери Монтегю (1717 г.):

„… Забелязах, че повечето богати търговци са евреи. Тези хора имат невероятна власт в тази страна. Имат повече привилегии от самите турци и тук са се образували значителна общност със свои закони. Поели са цялата търговия на империята, отчасти благодарение на здравия съюз между тях, но главно поради ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците. Всеки паша си има евреин, който е негов homme d’affaires. Той има Достъп до всичките му тайни и върти цялата му търговия. Не може да се сключи сделка, да се получи рушвет или да се продаде стока, без да мине през ръцете им. Евреите са лекари, управители и преводачи на всички знатни мъже. Може да прецените колко е изгодно това за народ, който никога не е пропускал да се възползва и от най-малките предимства. Намерили са тайната да се направят толкова необходими, че са сигурни в покровителството на двореца, каквото и правителство да е на власт. Дори английските, френските и италианските търговци са принудени да им поверяват работите си за уреждане, въпреки че разбират хитростите им, но без тях не може да се уреди никаква търговска сделка. И най-дребният търговец от тях е твърде важен, за да бъде пренебрегнат, защото цялата общност се грижи за неговите интереси така усърдно, както за най-главния от членовете си. Мнозина са извънредно богати, но внимават това да не се забелязва много от другите, въпреки че в къщите си живеят в най-голям разкош и великолепие…“ (55).

9) Арменски пътеписи за Балканите ХVI-ХIХ в.

Симеон Тбир Лехаци (1608-1620 г.):

„… В Цариград има 40000 еврейски, 40 000 гръцки, 10 000 арменски къщи. Турските нямат брой…

Хуга Инджеджиян (1789-1800 г.):

„… В София има еврейски търговци; евреите си имат и синагога. Производството на платове в Солун е дело главно на евреите. В града има повече от 36 синагоги, сред които най-забележителна е тази на кастилските евреи. Подържат се и две еврейски училища…“ (55).

10) Уилям Лийк (1805-1807 г.):

„… Евреите в Солун са потомци на изгонените от Испания евреи. Час от тях са приели мюсюлманството… Наричат ги „mamins“ (дьонмета). Събирачът на данъци в Солун и брат му – министърът Хасан Аджик*, са мамини (ислямизирани ев-реи)…“ (55).

11) Джон Бърбъри (1664-1666 г.):

„… Евреите в Турската империя са свободни да изповядват вярата си. Търговията с роби в Цариград е в ръцете на евреите. Те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента и след това ги продават на богатите турци за забавления…“ (55).

12) Пиетро Брагадин (1526 г.):

… Султанът има на заплата 1000 бомбардиери (артилерис-ти), между които около 700 християни – немци, евреи и т.н…“ (45).

13) Бернардо Навагеро (1553 г.):

„… Тези четири двореца се пълнят всеки път с роби, когато има война по суша и по море – със синове на християни. Това са българи, унгарци, трансилванци , въобще всякакви християни с изключение на арменци, които заедно с евреите, турците не могат поради завещанието на своя пророк (Мохамед) да ги направят роби…“ Същият автор дава и подробни сведения за еничерската система. (45).

14) Доменико Тревизано (1554 г.) – дава сведения за насилствено отвличане на синове на християни за еничери и „кръвния данък“ (девширме) (45).

15) Якопо Рагацони (1571 г.):

Голяма част от тази държава се обитава от християни, които са измъчвани жестоко от турците по един невероятен начин и повечето са така бедни и потиснати, че не се осмеляват да повдигнат очи, за да погледнат лицето на един турчин…“ (45).

16) Джанфранко Морозини (1585 г.):

„… В империята живеят и много евреи и може да се каже, че това е тяхната страна…“ (45).

17) Лоренцо Бернардо (1592 г.):

„… Сега еничерите са загубили репутацията си на селяндури и мизерници. Поради бедността си са съгласни да служат на всекиго – на евреи и други търговци, докато преди честта им не позволяваше по-ниска служба от охрана на посланици… Освен платената войска, която е на брой 250 000 души и повече, султанът има в Европа и една неплатена войска, която се нарича „войска на авантюристите“ (башибозук). Специалната им задача е да се движат 2-3 дни преди основната войска в страната на врага, палейки и избивайки всичко по пътя си. Тези бойци нямат точен брой, защото мнозина се присъединяват към тях поради желанието си да се награбят с плячка…“ (45).

18) Матео Зане (1594 г.):

Говори за голямото обезлюдяване в равнините области на България вследствие избиването на българите от турците и останалите живи, креещи в непрекъснато робство (45).

19) Марино Кавали (1560 г.):

„… Първо трябва да отбележа, че днес търговските ни операции в Константинопол поради евреите са намалени много… Нашите търговци са 10-12 къщи (търговски къщи), които с немалко усилия търгуват с посредничеството на евреите…“ (45).

20) Стефан Герлах (1574 г.) – мисионер и дипломат:

„… Евреите и еврейките са много добре поставени в двора на султана и много добре приети поради магьосническото изкуство, на което учат султаните. Султанските лекари са също евреи. Доктор Соломон*, чийто брат Паулус* е във Виена, е на такава почит при Мехмет паша, че има право да търгува из цяла Турция хиляди гулдени без мито. Той е посредник между пашата и венецианските търговци при сключване на мир, за което получава голямо възнаграждение. Дон Йозеф Нахи* е направен от султана херцог на остров Наксос.

Султанът Селим II държи на него и яде само, което Йозеф* му приготвя. Султанът дори празнува еврейския сабат (събота). Казват, че когато майка му родила дъщеря, еврейката акушерка поставила на нейно място един еврейски син и ги сменила (намек, че Селим е по рождение евреин!). Въпреки внушенията на главния везир Рустам паша, Сюлейман не изгонва евреите от Турция (май 1575 г.).

В еврейските гробища в Цариград има различни по форма и размери еврейски надгробни плочи със староеврейски надписи. Гробовете са разкошни: един надгробен камък струва 80-90 дуката. Тези дни немските евреи обрязват 70-годишен мъж, който става евреин. Той извиква „Исусе!“, а евреите му казали: „Ако искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус.“ В Цариград трябва да има 10 000 евреи, които преди това са били християни (вероятно марани, криптоюдеи – бел. моя, Г В.). Само Иозеф и повежда със себе си 500 християни (марани), повечето от които са испанци и португалци… (55).

Всички тези документи и свидетелства на очевидци говорят статъчно красноречиво и не е нужно даже да бъдат коменти-рани за да ни стане ясна картината в Османската империя и кой очно е провеждал Геноцида и тероризирал българите по всякакъв начин 500 години!…

Голям брой автори като Димитри Кицикис (75), Дейвид Дюк* (56), Израел Шахак* (161), Джон Бърбъри (45), М. Варшавски (30), Лютостански (55), Анна Рошковска (114) и други посочват че в Османската империя монополът върху търговията с роби е бил съсредоточен изцяло в еврейските роботърговци. Те снабдявали с красиви българки харемите на султана и пашите, както и повечето владетели и богаташи от Близкия изток. Жил Венщайн изтъква, че търговията с роби била важно импортно перо, наред с други стоки, и носела големи печалби, особено от белите роби, внасяни от Европа (главно Балканите) и Кавказ (67); същото се потвърждава и от Кицикис, който подчертава, че този вид търговия е съсредоточен в ръцете на евреите. Един роб през XVI век струвал в Турция между 1000 и 4000 акчета и лесно можем да си представим какви печалби извличали еврейските роботърговци от мъките на българите!….

Особено тежка била участта на онези българи, които били продавани като роби – гребци на галерите в Османския флот*. Те били оковавани с вериги към палубата, за да не се бунтуват. Много от тях умирали от изтощение, болести и недохранване още в първите месеци от заточението си на галерите. Най-ужасно било по време на буря в открито море или по време на морска битка, когато корабът бивал потопяван от неприятеля – тези нещастници, тъй като били приковавани към кораба, потъвали в морските дълбини заедно с него без никакъв шанс за спасение!…. (45).

Правилата за търговия с роби са заложени още в еврейските религиозни книги на „Стария завет“ и са надлежно разтълку-вани в предписанията на зловещата книга „Талмуд“. Ето какво пише по този въпрос Израел Шахак*: „…В параграф 322, който се занимава със задължението робът неверник да бъде поробен завинаги (докато робът евреин следва да бъде освободен след 7 години), е дадено следното тълкуване: А в корените на това религиозно задължение (лежи фактът), че евреите са най-добрият от човешките видове, създадени да познаят своя Творец и да го почитат, и заслужават да притежават роби, които да им слугуват. А ако нямат роби от другите народи, те би трябвало да заробят свои братя, които по този начин да бъдат в състояние да служат на Господ, благословен да бъде Той…“ (161).

Въоръжени с подобна расистка философия, канонизирана при това в религиозните книги на юдаизма, евреите приемат за правилно и морално от тяхна гледна точка поробването на българите и всички хора по света, и най-вече християните! Съгласно „Талмуда“ другите народи не трябва да се смятат за хора, а са наричани гои („жертвени животни“)!…

По време на турско-еврейското робство българите били обложени от властите с всевъзможни непосилни данъци: поголовен данък (джизие, или харадж), личен данък (испенче), поземлен данък (ресми чифт), десятък (юошур), случайни такси (бад-у хава), данък върху овцете (адети агнам), военни данъци (авариз-и дивание), данък пасища, извънредни данъци под формата на контрибуции и принудителен труд (ангария) и кръвния данък (девширме) за набиране на еничери. При събирането на всички тези данъци от българите особено активни били евреите. Съгласно съществуващите документи еврейската мафия откупувала правата да събира тези данъци от българите и другите подчинени и поробени поданици на империята. Естествено при събирането на данъците чифутите арендатори си слагали горница и изсмуквали и последните спестявания на българите, като ги довеждали до разорение или гладна смърт, добре описани в хро-никите и преданията на очевидци (66).

„…Различните финансови постъпления, както и приходите от експлоатацията на мини, солници и други дейности, не се събирали пряко от султанските чиновници: Портата предпочитала (или била принуждавана – бел. моя, Г. В.) да даде под аренда както данъчните вземания, така и приходите от разработката на някои имоти.

Данъчният арендатор носел арабското име „амил“. Той трябвало да удостовери своята платежоспособност посредством един или няколко гаранти (кефил), които рискували да заплатят с живота си или в най-добрия случай със свободата си неговата недобросъвестност.

Счетоводството на арендата се контролирало от кадията, а по-късно от един инспектор (мюфетиш)…“ (67).

В своите изследвания акад. Николай Тодоров от БАН подчертава дейността на еврейските лихвари и предприемачи като водещи при откупуването и събирането на данъците от раята (българите и др.) в Османската империя:

„… Не по-малко значителна е дейността на евреите като от-купници на държавни мукатаи, която била непосредствено свързана с тяхната търговска дейност. Мукатаата е типична стопанска финансова единица, обособена от постъпленията срещу дадено държавно събиране – данък, такси, глоби, приходи от солници, мини и пр. Тя била създадена за улеснение на финансовата власт, която изграждайки системата на мукатааите, осигурявала прибирането на държавните приходи, като при това се освобождавала от риска, свързан с постъпленията, които зависели от колебанията на цените, движението на населението и пр.

Естествено предприемачът на даденото събиране също извличал полза от тази сделка, тъй като разчитал, а твърде често и реализирал немалка печалба срещу вложения капитал…

Характерно е, че обикновено откупниците разполагали със значител-ни капитали, които влагали в рискованото, но често доходно от-купуване на държавните приходи. От взаимоотношенията между тях и османската власт се вижда, че отделни нейни представители, макар и неофициално, упражнявали влиянието си, а понякога и открит натиск, за да фаворизират един или друг откуп-ник, дори във вреда на фиска. Тази тяхна намеса, която едва ли е била безкористна, подчертава влиянието на някои представители на търговско-лихварския капитал върху финансовите дела на Османската империя…“ (114).

От проучванията на документите става ясно каква огромна финансова власт е имала еврейската мафия, която е монополизирала почти всички важни дейности в областта на търговия, събиране на данъци, лихварство, контрол на пазарите и дори сеченето на монети, което те взимали под аренда от султана, Често представителите на еврейския търговско-лихварски капитал използвали централната власт за нелоялна конкуренция и дори физическо унищожение на конкурентите си – българи, гърци, арменци и др. в тази сфера (114).

Контролът по данъчните вземания и цялата финансова дейност на империята били предоставени на баш дефтердаря (буквално „главен пазител на регистрите“ или главен ковчежник на султана). Обикновено тази важна държавна служба се заемала и контролирала от евреи и агенти на Синедриона. Баш дефтерда рят бил и член и на Султанския съвет (Диван) и взимал участие при определянето на цялостната политика на империята.

Българските данъкоплатци често били в невъзможност да пла щат непосилните данъци и се принуждавали да вземат неизгодни заеми от евреи лихвари, което често завършвало с разорение и фи-нансов крах. Еремеев и Майер* пишат по този въпрос следното:

„… Раята, като не можела да плати задълженията си, при-бягвала по принуда към услугите на лихварите. Лихварството-придобило през този период (ХVI-ХVII в.) голям размах.

Значителна част от селските жители (основно българи – бел. моя, Г.В.) изпаднала в дългово робство, залагайки къщите, добитъка и зе-мята си…“ (56).

Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25 на 140, а бирниците по места прибирали по някога до 400 – 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно (56).

Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния кон-трол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допъл-телно българите и изсмуквали като паразити последните живителни сили на народа!

Дейвид Дюк*, цитирайки книгата на Стенфорд Шоу „Евреите в турската република“, подчертава факта, че евреите специално разработили система от търговски закони в Турция, изгодни за еврейските банкери и търговци. Той добавя и обобщава:

„…Поддръжниците на доктрината за расово превъзходство на евреите (талмудистите) се явяват врагове на всички народи и всички нации, тъй като те се стремят да отричат правото за съблюдаване на собствените интереси и правото за самосъхранение за всички останали народи, освен своя собствен. Тяхната окончателна победа ще доведе до пълна загуба на свобода и даже унищожение на уникалната идентичност на всички народи на земята…“ (53). Добре го е казал американският сенатор, който най-добре познава сатанинските и разрушителни въжделения на своите сънародници от еврейски произход!…

На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота на българското население, трябва да посочим, че редица евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали от данъци, както посочва в своето изследване Снеж-ка Панова – „Еврейската община в българските земи през XVI-XVIII век“:

„… Твърде чести били протестите и против освобождаването на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задълже. От данъци се освобождавали освен това пряко от властта някои лица, приближени на султанския двор – лекари, превода-чи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и освобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните. И в този случай общината в лицето на равина отстоявала интересите и правата на тази върхушка в еврейското общество…“ (114).

Изследванията на Тодоров и Панова отново потвърждават че евреите в Османската империя са били организирани на масонски принцип като „държава в държавата“ и това е било насочено преди всичко срещу интересите, живота и здравето на българите.

Голям удар срещу духовността на българите бил извършен и от гръцките фанариоти, които подобно на евреите действали като шпиони и агенти на турците. Както вече обяснихме, те систематично унищожавали българската книжнина и култура и правели всичко възможно за погърчването на българите. Те унищожили българската патриаршия в Охрид и издействали от турските власти българското духовенство да е подчинено на вселенския патриарх в Цариград, чиято резиденция се намирала в квартала „Фенер“ (оттам името „фанариоти“), редом с еврейските синагоги.

Фанариотите наложили и богослужението в българските църкви да се провежда на гръцки език – нещо, срещу което се борели и миряните, и българското духовенство. Ето какво пише за техните разрушителни действия Иван Селимински (1799-1867 г.):

„… Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския Константинополски патриарх. Тогава бъл-гарската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотска. Та-зи нова йерархия е не само вярна на турската политическа сис-тема, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ… Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора.

Фанариотските владици, които имаха за пример варварската тур-ска власт, се надпреварваха един друг, за да я задминат… Благо-дарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смърто-носни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на неве-жеството се разпростря по целия български хоризонт. От този потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на български език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, зачени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителни поток на фанариотите йезуитски архиереи.

Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те покойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вяра-та, с децата и живота на народа така, както си искаха.

Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, робството го поставя в реда на животните, да чувства само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно…“ (104).

Поставени в тази ненормална обстановка на Геноцид, терор, поробване, духовно унищожение и Холокост (пожертване за чужди интереси), българите непрекъснато се борели за своето освобождение от робството, налагано им от турци, евреи и гърци. Всички бунтове и въстания на българите били потушавани с огън и меч и най-вече с талмудистка старозаветна отмъсти-телност. Българската кръв се леела като река и от ятагана на поробителя не бил пожален никой – стар или млад!

Друг метод, при който се използвал изключително много терор от страна на турците, било системното и целенасочено ислямизиране на местното население – така нареченото „потур-чване“. С това се целяло окончателното претопяване на българите в турския етнос. Тази насока в дейността на управляващата върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната политика на империята (66).

Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската империя! Летописният разказ за първото масово помохамедан-чване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:

„… Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв против България в лето Христово 1522 г. (по-точно 1515 г.), разори Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един кайма-кан с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина, от Черно море да Видин. В Македония пък той изпрати своя везир с 33-хилядна войска. Като започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани… В някаква кратка немска история се среща за този Селим. че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал в Едрене (Одрин) и ги записал еничери, т.е. на турски език „нови ученици“, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски – кой знае?…“ (121).

Ислямизацията била системно провеждана от органите на османската централна и местна власт, от армията, духовните и религиозните институти в продължение на пет века.

Поробителят създал широка система от средства, форми, механизми в методи за религиозна и етническа асимилация на българите. Тази система включвала: масови, групови и индивидуални насилс-твени помюсюлманчвания; кръвния данък (девширме); робст-вото; привличането на българи като домашна прислуга, ислямизация на малолетни деца и юноши; принудителни женитби (ежедневното насилствено помохамеданчване на български войки); преселения (депортация) в Мала Азия; лъжесвидетелство от страна на мюсюлманин, че дадено лице е изявило желание да се ислямизира или е поругало мюсюлманската вяра; опро-щаване на нарушители на закона след приемане на исляма от тях; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедни и немощни нови мюсюлмани; включване в различни османски во-енни организации – спахийството, еничерството, (селяни пехотинци), мюселеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница); юруци и др., в които се извършвала не само смяна-та на религията, но и силно езиково и етническо въздействие върху ислямизираните (136).

Османските регистри дават сведения за ислямизирането й отиди села в Силистренско, Шуменско, Разградско, Търговищко, Габровско, Великотърновско, Ловешко и др. Всички тези потурчвания били съпроводени с големи кръ-вопролития и жестокости спрямо българското население:

- През 1515 г. в София бил изгорен жив на клада (типичен Холокост) младия български занаятчия от Кратово Георги, защото отказал да приеме исляма (66).

- В 1633 г. в село Голямо Райково е убит насила изпратеният да учи за ходжа Милян, а сестра му Милица отвлекли за кадъна.

- В началото на XVI век Чепино на Костантово по донос на гръцкия фанариот и пловдивски митрополит Гаврил (Хасан ходжа) заповядал на еничерите да изколят и потурчат всички първенци и попове. След това Хасан ходжа наредил на потурна-ците да разрушат всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) – 33 манастира и 218 църкви“ (121).

- В 1620 г. (по-точно 1670 г.) султан Мехмед води война с Пелопонес начело на 150-хилядна войска. На връщане под страх от смъртно наказание потурчват всички български села в Чепинското корито, Пловдивско и в Гюмюрджинско. Само в Пловдивско потурчените села били 74. Всички, които не се подчинили, били изклани за назидание (121).

- Великият везир Мехмед Кюпрюлю в 1661 г. като потур-чил чепинските християни, заминал за Разлог, за да продължи делото. При потурчването в Разлог един негов агент помак, приел исляма в Цариград, тероризирал якорудските християни с думите: „Хайде, хайде, какво чакате още, та не приемете доброволно исляма? Или чакате да видите пред вас да се търкалят човешки глави, та тогава да се потурчвате ?…“ (121).

- В 1669 г. при царуването на султан Мехмед IV в Смолян-ско и Кръстогорието (Средните Родопи) с огън и меч турците потурчили населението на селата Виево, Смолен (днешен Сми-лян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем), Езерово (Смолян), Беловидово (Златоград) и др. Тези, които се противопоставяли – една част били изклани, а други избягали в горите. Избити били мъже, жени и деца. Много вдовици и мало-летни сирачета според свидетелствата на монаси бегълци били „застигнати от турските пълчища и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин“! По-късно турците залавят и избягалия епископ Виса-рион Смоленски и десет негови хора, като ги подлагат на нечовешки мъчения. Епископа го събличат гол и с клещи късат парчета живо месо от тялото му; след това го били с железни пръчки, докато загубил съзнание. Когато се свестил, турците го мушкали с ножове и режели късове от тялото му, като турили на главата му нажежена пирустия и се гаврели с него. Накрая го убили и обезобразили с камъни (121).

- През 1705 г. става насилствено помохамеданчване в Средните Родопи. „Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се настаниха в християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха имота му и заграбиха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите“. От гладната зима, която дошла след това, мнозина умрели от глад (121).

- През 1720 г. в с. Райково (Ср. Родопи) по донос на Селим ходжа са изклани като добитък 200 души по-видни райковци, тъй като отказали да сменят вярата си (121).

Онези българи, които насилствено приемали исляма, били държани изкъсо и следени от турците и евреите. Не било допускано никакво отстъпничество от исляма. Тези, които се отказвали от него, били наказвани сурово: мъжете със смърт, жените с доживотен затвор или продаване в робство. Както свидетелства Ханс Дерншвам, те били наричани „муртад“ (отстъпник) или „муртадли“ и „ако не ги изгарят или не ги продават завинаги за оковаване на кораб или галера, започват да ги заставят да вършат престъпления или предателства“ (43).

Редица българи, които били убити заради отказа им да приемат исляма или след като били насила помюсюлманчени, се отказали от него, били канонизирани от православната църква като новомъченици. Това се вижда от написаните жития на Георги Софийски, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски, Ангел Битолски, Мъченик Димо, Дамаскин Габровски, Иван Българина, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски Иван Нови Търновски, Константин Софийски, Димитър Сливенски и др. (136).

Тези мъченици за вярата били убивани от турците по най-дивашки и варварски начин: чрез изгаряне на клада, отсичане на главата с брадва, убиване с камъни, обесване, провесване на ченгел, набиване на кол и посичане със сабя или ятаган.

На изключително много репресии, геноцид, етническо прочистване и унищожение били подлагани българите при всеки бунт, подкрепа на християнски поход или въстание.

Турците се страхували от организираната съпротива и потушавали българските въстания с необикновена жестокост.

При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през 1443 г., след като кръстоносците напуснали София, османците устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили владиката. Султанът наредил раята и войнуците (войнигани – военизирани християни) от близките краища, да бъдат избивани, а имуществата им да бъдат разграбвани (66).

След двата похода на Янош Хунияди, вследствие на турските репресии, през Дунава във Влашко се прехвърлили 12 000 българи заедно с добитъка и покъщнината си. В източниците от вторат

„ДЕЛТА ФОРС“ – КОМАНДОСИТЕ, КОИТО НИКОГА НЕ ПОБЕЖДАВАТ

мар 6

Posted by infobalkani

            Rate This

Няма грешка в заглавието. Най-скъпото, най-претенциозното войсково подразделение в света – американските „Делта форс“ („Силите делта“) е в същото време най-калпавото и некадърното…

– Да върви всичко по дяволите! – изруга президентът на САЩ Джими Картър и хвърли телефонната слушалка.
Той можеше да бъде разбран. Току-що беше получил доклад, че наредената от него операция върху територията на суверенна чужда държава е завършила с провал. Сега това го заплашваше и с провал на поредните президентски избори…

Всичко започна на 4 ноември 1979 г.
Група студенти от университета в Техеран, възмутени от намесата на САЩ във вътрешните работи на Иран, нахлу в американското посолство и взе за заложници 53-ма от служителите. За да ги освободят, студентите искаха от президента Картър да им предаде избягалия ирански шах и връщане на богатствата, които той беше отнесъл със себе си.
Когато американското правителство се убеди, че дипломатическите мерки (тоест, заплахите и шантажът) не влияят на Техеран, беше решено в действие да влязат юмруците…

Задачата да бъде наказан Иран беше поверена на супер-елитната част от армията на САЩ – специалното подразделение „Делта“ под командването на полковник Чарлз Бекуит, „як пич“, сякаш излязъл от филмите за Рамбо. Ветеран от Виетнам, „зелена барета“, окичен с ордени и медали от врата до под корема. Бекуит лично беше създал и подготвил „Делта“, за да натрие носа на своите колеги-съперници – английските командоси от 22-ри полк на Специалната авио-десантна служба – 22SAS. Английската част беше легендарна и имаше в бойната си сметка множество блестящи победи.
– Чарли, – меко каза бригадният генерал Калверт, командирът на 22SAS, когато беше на гости на „Делта“. – Боя се, че твоите юнаци имат прекалено много мускули. Внимавай мускулите да не заместят онова, което е в главите им.
Бекуит предпочете да не чуе забележката на Калверт (няма нужда от забележки, знае се, че янките са най-печени!).
А си заслужаваше да я чуе…

Операцията „Орлов нокът“ започна на 24 април 1980 г. …
Осем транспортно-десантни вертолета СН-53 Sea Stallion („Морски жребец“)и също толкова ударни АН-6 излетяха от палубата на самолетоносача „Форестал“, който кръстосваше Персийския залив. Насочиха се към точката „Пустиня-1″ – старо, изоставено английско летище на половината разстояние до Техеран. Скоро към тях се присъединиха 8 транспортни самолета С-130 „Херкулес“ с десантници и допълнителен запас от гориво на борда, излетели от летището на остров Масира (Оман). Тъй като радиусът на действие на вертолетите беше недостатъчен, в точката „Пустиня-1″ щяха да дозаредят от „херкулесите“ и да вземат десантниците на борда си.
По-нататък вертолетите трябваше да прелетят до точката „Пустиня-2″ – стари солни мини на 80 км от Техеран. Според плана на операцията, през нощта на 26 април командосите с огневата подкрепа на вертолетите АН-6 щяха да атакуват и превземат посолството, да освободят заложниците и заедно с тях да отстъпят към техеранския стадион, откъдето цялата компания трябваше да бъде взета от вертолетите СН-53.
Бригадният генерал Калверт оцени шансовете за успех на плана така:
– 50:50 процента – ако техниката и хората действат, както трябва.
Но не действаха…

За начало един вертолет СН-53 падна в морето току до борда на самолетоносача.
Друг се заблуди в тъмнината и предпочете да се върне.
Трети се наложи да кацне принудително в пустинята.
По този начин, без нито един изстрел, групата транспортни вертолети намаля до опасна граница: за да бъдат изведени всички заложници и десантници, Бекуит се нуждаше минимум от четири СН-53 – и това, като се отчитат възможните загуби от зенитен огън.
А в това време фаловете продължаваха да се трупат… 

Разузнаването се кълнеше, че точката „Пустиня-1″ е наистина пустиня, тоест, съвършено пусто и безлюдно място. Обаче, в действителност се оказа, че наблизо минава оживено шосе!
Явно нервите на „супермените“ вече бяха започнали да изтъняват, защото те не измислиха нищо по-умно от това да гръмнат една бензинова цистерна, която минаваше наблизо, с цел да блокират пътя.
Изригналият огнен стълб се виждаше на разстояние 70 километра!
Дори ако околните ирански гарнизони бяха спали до този момент непробуден сън, то експлозията със сигурност ги беше изстреляла от леглата.
Още повече, че шофьорът на цистерната се изхитри да офейка с една случайна кола, която в този момент минаваше покрай него.
Американците ги подгониха с мотопеди – но не успяха да ги настигнат.
Стреляха по тях – не успяха да ги улучат.
Реалността все по-малко приличаше на „Рамбо“, независимо коя серия… 

А в това време на летището кипеше усилен труд.
При дозареждането на вертолетите се изясни, че маркучите са къси. И понеже отрядът, естествено, не беше взел със себе си летищни влекачи, се наложи вертолетите да се приближат до самолетите-цистерни на собствен ход.
При това приближаване един от „морските жребци“ удари с перката си резервоара за гориво на „херкулеса“.
Сега вече огненият стълб на експлозията се виждаше може би чак от Техеран!
Самолетът и вертолетът изгоряха напълно заедно с екипажите си (8 загинали), а 4-ма десантници получиха тежки изгаряния.
За фината нервна система на американските рамбовци това се оказа капката, която препълни чашата. Въображението им вече виждаше носещи се към летището бронетранспортьори с шлейфове прахоляк подире им. Делтовците съвсем не бяха ентусиазирани от възможността да се бият лице в лице с бронираната иранска мотопехота. 

Полковник Бекуит изскърца със зъби, счупи си един кътник, след което заповяда вертолетите да бъдат зарязани и всички да изчезват незабавно.
Речено-сторено. Смутът сред янките в този момент явно е бил прераснал вече в истинска паника, защото в бягството си презглава никой дори не се потруди да взриви годните вертолети!
Така и бяха намерени от иранската армия – с оръжието, свръх-секретното оборудване и също толкова секретните документи на операцията „Орлов нокът“, за подигравка и подбив по цял свят.

Ето защо президентът Картър можеше да бъде разбран…

Заради тази катастрофа Бекуит беше пенсиониран предсрочно – но това не придаде нови сили на „Делта“. Отново и отново, с удивително постоянство, питомците на Бекуит се изхитряваха да провалят поставените им задачи.

Биеха ги в Азия, Африка и Латинска Америка.

В Европа не ги биеха само, защото там не действаха.
След поредния провал в Гренада американският командващ, генерал Норман Шварцкопф, се закле публично, че повече за нищо на света няма да се съгласи „Делта“ да участват в операции, които той командва!
Но, когато настъпи моментът за нахлуването в Ирак, все пак успяха да смекчат сърцето на генерала и да го убедят да включи „Делта форс“ в търсенето на иракските балистични ракети – вероятно с цел да реабилитират провалилите се многократно командоси. Шварцкопф се съгласи с голяма неохота – и делтовците потвърдиха неговата правота: единственият рейд с тяхно участие завърши с поредното им поражение…

Преди време авторът на тези редове командваше разузнавателна група от морския „спецназ“ – водолази-диверсанти или, по-обтекаемо, „бойни плувци“. В разгара на „перестройката“ в нашата част на приятелска визита пристигнаха противници-колеги – американски бойни плувци от толкова рекламираната група командоси от ВМС на САЩ SEAL – „морските тюлени“. Програмата предвиждаше, така да се каже, „приятелски мач“ – състезания по стрелба, спортно ориентиране и преодоляване на полоса с препятствия.

Уви, нищо не стана…

Най-смешното се случи при ориентирането. Американските момчета пристигнаха при нас със своите приборчета GPS, но по условията на състезанието се полагаха само карта и компас. Двата отряда – руският и американският, бяха десантирани с вертолети в неизвестна за тях местност. Предстоеше им да определят местоположението си и да изпълнят „марш-наскок“ към точката за среща. В нашия отряд такива задачи бяха станали вече толкова рутинни и досадни, че на тренировките аз оставях определянето на местоположението за редовите бойци – на мен това ми беше омръзнало, все едно да четеш 10 пъти една и съща книга.
Обаче, „тюлените“ извадиха късмет незабавно да се загубят. И, вместо да се движим по маршрута си, нашата група трябваше да издирва пишман-супермените в приморската тайга, та, не дай Боже, да не припаднат от глад или, което беше по-лошо: да не ги видят граничари или някой от Вътрешни войски – те са особени, постоянно очакват схватка и стрелят при най-малко подозрение. Което в техните зони на отговорност е съвсем правилно…
Когато намерихме „тюлените“, те имаха, меко казано, виновен вид. Наложи се да съкратим програмата на състезанието и да я приключим по най-лесния начин: със съвместно напиване.

 

 

 

Автор: Сергей Дунаев

Превод: Л. Чолаков

 

Здравейте! Аз съм руски окупатор (видео) Патриотичен клип стана хит сред привържениците на Путин

Стопкадри Youtube

• Светът|
• 05/03/2015 18:11:46|
• 17
• 523
• Share on Facebook
• print

Клуб Z

"Здравейте! Аз съм руски окупатор. Това е моята професия. Така се стекоха нещата исторически."

С тези думи започва нов видеоклип, набиращ бясна популярност в Русия сред привържениците на президента Владимир Путин и неговата политика към другите държави.

Създателите му оправдават не само агресията в Украйна, но и насилственото присъединяване на територии към Руската империя и СССР през вековете. Посланието е, че след като набедените за окупатори са се оттеглили, хората в новоосвободените територии живеят зле. Враговете на Русия пък са си получили заслуженото.

Ето дословно посланието.

"Аз окупирах Сибир. Сега там добиват петрол, газ, алуминий и още сума ти полезни неща. Сега там има градове, в които се извисяват многоетажни къщи,  има детски градини, топла вода и болници. Сега там не може да бъде продадена жена за връзка кожи от самур, както е било преди руснаците.

Възхвала на съветското минало на Прибалтика. Тогава в Рига се
произвеждаха добре познатите у нас транзистори ВЕФ и микробуси РАФ.

Аз окупирах Прибалтика. И застроих със заводи и електроцентрали нейните села. Прибалтика произвеждаше висококачествени радиотехника и автомобили, славеше се със своите парфюми и балсами. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там добиват само шпроти, а част от населението чисти тоалетните чинии в Европа.

Аз окупирах Централна Азия. В голите степи построих заводи, канали, космодруми, болници и стадиони. Там строяха космически ракети и самолети, развиваха промишлеността, отглеждаха пшеница и памук за цялата страна. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там развиват американски кредити и отглеждат коноп, а част от населението замина да работи по строежите на бившите окупатори.

Аз окупирах Украйна. Заедно с украинците строях самолетни двигатели, кораби, танкове и автомобили. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там разрушават всичко, което е останало от окупатора. При това там не строят нищо ново освен безкрайни майдани и диктатура.

Да, аз съм окупатор. И ми омръзна да се извинявам за това. Аз съм окупатор по унаследено право. Аз съм агресор и кръвожаден изрод. Бойте се!

Аз съм този, който изтърпя зверствата на полските нашественици по време на Смутата. (Така се нарича периодът на шведско-полската интервенция в Русия през 1609-1618 г. - б.р.) Но как завърши тяхната интервенция?

Аз съм този, който подпали Москва, за да не я предаде на Наполеон. Но как свърши Наполеон?

Аз съм този, който беше в окопите край Волоколамск и му беше ясно, че нацистите няма да бъдат спрени. Къде са сега тези нацисти? Къде е проклетият им Хитлер?

При мен у дома идваха всички, които не ги мързеше. Турци, англичани, поляци, немци, фрацузи... Земята стигна за всички - по 2,5 метра на човек. (Става дума за площ от 2,5 квадратни метра, стигаща за погребението на един човек - б.р.).

Ето на какво пространство ще свършат враговете на Русия.

Разберете, не ми трябва лицемерната ви свобода. Не ми трябва гнилата ви демокрация. Чуждо ми е всичко, което наричате "западни ценности". Аз имам други интереси. Учтиво ви предупреждавам за последен път - не се навирайте. (Тук е повече от явна асоциацията с "учтивите хора", както бяха наречени руските войници без опознавателни знаци, нахлули в Крим още преди референдума за отцепване от Украйна - б.р.).

Аз строя мира. Аз обичам мира. Но мога да воювам по-добре от всички.

С уважение,

Руският окупатор"

КЕВОРКЯН ХВЪРЛИ СТРАШНА БОМБА ОТНОСНО САЩ!

04.03.2015

Кеворкян: САЩ отглеждат идиоти-русофоби и някои олигарси в България

Кеворк Кеворкян коментира реакциите на българските „про-западни“ политици относно убийството на Борис Немцов

Всяка страна има русофобите, които заслужава. Политическата булонка Агов казал, че Путин ще има съдбата на Милошевич – така говорят тия типове; това не е русофобия, а дуращина – предизвикателна и безнаказана.

Това е същият Агов, чийто баща, доверен човек на комунистическата власт, молеше министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов – не някой друг! – да помогне за кариерното развитие на синчето му, ако може, и да го побутне да влезе в БКП; и булонката беше мераклия комунист като своя опекун Черния ангел Костов. И тези хора ще правят демокрация, тия отвратителни приспособенци.

От Горбачов до английския „Гардиан“ – всички намират за нелепи подозренията Путин да е намесен в убийството на Немцов, тъй като няма никаква полза от това. Само нашите келеши са сигурни в обратното. И що за телевизии са българските, които намират тъкмо подобни хора – така стават келешотрибуни
Питайте Горбачов, ако искате да вникнете в съдбата на Русия, питайте някой сериозен западен анализатор, какво сте опрели до тези дървеници. Горбачов каза между другото нещо важно: „Борис си имаше своите особености.“ Какви? Научете ги.

Нашите идиоти не се научиха, че трябва да си налягаме парцалите, малки сме, за нищо не ставаме и най-добре е да си мълчим. Великанът Радан Кънев след позорните си пируети в парламента по време на ратификацията на дълга би трябвало да се скрие задълго в някой кибуц в Израел, населяван само от любимите му гейове – но и той се дърли.

Ето тия хора заедно с чалгаджийките превърнаха Фейсбук в едно бунище: ония си разменят снимки от поредните курвенски воаяжи, Раданчетата – тъпи текстчета, с които също проституират по един или друг начин. Ако русофоби могат да бъдат типове, които са лишени от всякакво истинско познание за Русия, тогава и фолкаджийките могат да се изживяват като моралистки. Колкото и сериозно да е онова, което се случва пред очите ни – сега и в Русия, някои винаги успяват да го принизят до собствените си вонливи нозе.

Човек трябва да няма грам мозък, за да подозира Кремъл в убийството на Немцов.

Трябва да видим онова, което е важно за нас – което би могло да се случи и тук. Западът сънува разпада на Русия, обаче скоро ще се събудят и пак ще се целуват – а този разпад бе заченат от олигарсите на Елцин. И каквото и да се говори за Путин, той изтръгна Русия от лапите на тия крадливи типове, до един иноверци, а авторитаризмът му очевидно е за предпочитане пред грабежа на олигарсите поне в очите на руското общество. Олигарсите фактически станаха причина за връщането на авторитаризма. И не ви ли прави впечатление, че и у нас се полагат специални грижи за някои олигарси те трябва да изглеждат избраниците на САЩ – ако си мислите за Прокопиев, няма да сбъркате. Американците много плакаха за Ходорковски – а той просто е един крадец, но пък е враг на Путин. Добре, че Березовски не се обеси в Москва – представям си какви шествия щяха да организират за този жалък измамник.

И Бойко написа съболезнователно писмо до близките на Немцов на английски – откъде накъде, по-добре да беше на иврит. Но закъсня: знаменитата пернишка звезда Антония Петрова, дето я отвлече собственият й мъж, го изпревари – а публикува и снимка, на която се прегръща с Немцов.
…
Преди време след драмата в Мизия главният прокурор Цацаров каза нещо забележително: „Трябва да изпратим на подсъдимата скамейка самия Преход!“
Сега каза нещо още по-забележително, и то тогава, когато политическите ни пъдари страхливо мълчат – всъщност
Цацаров направо издърпа ушите на две посолства (американското и френското) и им препоръча да внимават какви ги дрънкат за българската прокуратура. Няма днешен български политик, който да говори по този начин – на Ксавието например му лъскат непрекъснато обувките, а той си е просто един търговски посредник на френска фирма.

Който от нашите по-първи мъже иска да каже нещо за Путин, нека преди това се сети за напъните на Плевнелиев – и ако те не му изглеждат жалки, нека продължава.

Ако на този човек му дадат възможност да говори всеки ден по 20 минути срещу Русия, накрая като нищо всички българи ще станат русофили. Не разбира ли Плевнелиев, че някои неща просто не му отиват на фасона, много е дребен за тях.
…
Какво следва след ратификацията на дълга?
Бойко с лекота надви опонентите си – на някои им счупи вратовете, на други изтръгна езиците или ги накара да говорят захаросани баналности за „стабилността на България“.
Както е известно, не всеки хищник преследва – акулата го прави, обаче крокодилът се спотайва тихо в тръстиките и чака плячката да дойде при него. При Б.
Стана ясно, че всички искат да му се харесат, никой не смее дори да го разочарова – понеже си знаят цената. А тя е никаква.
Вече е очевидно кой се страхува повече от оставката на кабинета. Затова всеки от послушниците край Бойко се компрометира пред публиката – кой колко е талантлив.

Играта с дълга изглежда дълбокомислена. Обаче не е. След нея останаха доста преки и косвени жертви, има и трупове.

ДПС направи най-големия компромис – със собствената си репутация. Поне 15 от последните 25 години тази партия има основна роля в българската политика и сега, при конспирацията с дълга, не можеше да си позволи да изпадне в изолация; подкрепиха Бойко – и пътьом направиха за смях Патриотичния фронт, който искаше забраната им; искаха забрана, а сега са им съмишленици.

Никой не иска да губи благоразположението на Бойко. Той се оказа перфектен тактик. Или останалите са будали. Или е вярно и едното, и другото – различна е цената, която ще платят.

Дори и БСП – ако Първанов навреме беше взел на абордаж тази партия, тя сега щеше да е на друг акъл. И вместо да разиграва АБВ, сега Бойко щеше да върти на пръста си социалистите, или каквото е останало от тях.
Още когато Калфин спомена в парламента, че е разговарял за оставката си с Бойко, стана ясно, че АБВ ще смени плочата и ще предаде Първанов. С обич. Сетне ще се разкаят – пак с обич. Няма българин, който е захапал министерски пост, да го захвърли в името на нещо друго, за почтеност да не говорим. Първанов сериозно се злепостави. Няколко часа внушаваха на публиката, че „стабилността на България“ – както се изразяват новите партньори толкова захаросано, че да хванеш диабет са двата милиарда, които финансовият министър Горанов разигра, дистанционно ръководен от Бойко. Няма нужда Горанов да се изразява по-добре, което е желателно, щом може във важния момент да извади от задния си джоб чек за два милиарда. Той го направи – и всички въздъхнаха облекчено, понеже се чудеха как да обяснят повратливостта си. Всъщност обаче излиза, че постът на Калфин струва толкова. Браво.
Стана ясно и колко добре е подбрал министрите си Бойко, колко прецизно е преценил апетита или суетата им.

Виждате ли между тях поне половин човек, който да е в състояние да измени на собствените си интереси, да се откаже от поста си и пр. Излишен въпрос.

Един страничен факт: министърката на туризма Ангелкова ни уверяваше непрекъснато, че вторият лифт в Банско ще се строи. Бойко обаче разговаря с някакъв природозащитник – и спря проекта. Царят разговаря с горския: нека да сме любвеобилни, простолюдието си пада по тези изпълнения. Отстрани случката се вижда и по още един начин: кабинетът функционира на две писти, паралелни; няма смисъл да зяпате по пистата – всъщност улея за бобслей – на министрите. Знаете накъде да гледате.

Какво трябва да стане, за да се откаже от поста си Кунева, примерно – ако продължаваме да разсъждаваме върху трепетите на министерската душа. Ако Путин влезе в България, тя веднага ще поднови членството си в БКП – важното е времето да е „наше“.

Ами какво да очакваме от Лукарски – че той дори не защити приятелката си след назначаването й на държавен пост. Друг би си подал оставката, за да я опази – но няма смисъл да си губим времето с подобни предположения; в края на краищата ние не изследваме лудостта на свободния човек, а психологията на мишата преданост.
Да не ги изброяваме останалите. Ще бъдат докрай верни на Бойко, докато той не се устреми към друг пост. Ако. Тогава ще се почувстват като орли лешояди. Сега са като птичето колибри, което се храни от чуждия прашец.
Има моменти, в които човешкият материал е просто идеален за целите на Падишаха; разбира се, той не ти е доставен в колет с наложен платеж, нужни са доста прозорливост и енергия, за да знаеш какво да си поръчаш от каталога.

Да не забравяме националистите, най-вече тия от Фронта – вместо да веят българското знаме за смислени нещо, те говорят за перхидрол или алкохол. Замисълът за тях е да ги затворят в един козметичен салон и да ги изтощят от разправии помежду им. Съзнават ли го те това?

Бойко беше безжалостен. И е прав. Той не се смили да отпусне на съглашателите поне още един ден – преди второто четене на ратификацията, – за да изглежда обратът им по-приемлив и благоприличен. След което да изиграят по-добре отстъпничеството си. Той дори не погледна към тях – за да си гледа спокойно Митко Бербатов срещу „Арсенал“. Бойко изигра играта с ратификацията като Бербатов – малко лениво, останалите тичат като диви прасета и крещят нещо, а той изчака момента и им го постави.

Сега следва плочата „Пей, сърце“. Докога? Не виждам скоро някой да я обърне, няма кой.

Споменах Кунева и е редно да припомня още един важен детайл: сега само Бойко и Томислав Дончев знаят всичко за европейските пари, разговорите и договарянията ще преминават през тях, това е най-важният трафик. Кунева отговаря за силовите ведомства – а пък Плевнелиев е главнокомандващ.

Спокойно можем да посрещнем руските агресори.

Крайният резултат изглежда категорично в полза на Бойко. Но и той даде една жертва: уличен бе негов шеф на парламентарна комисия – ген. Тонев, преди време това би изглеждало като сериозен пробив, но сега вече няма никакво значение. Б. успя да се дистанцира от целия пейзаж, включително и от боклука в него. Добре ли е това? За кого? /bradva.bg

Джулието Киеза е бивш депутат в Европейския парламент и известен антиглобалист. Той даде интервю преди няколко седмици за „Росбалт“. Предлагаме ви резюме с най-интересното от него.

В близките години светът е заплашен от война за ресурси. За да се избегне такава катастрофа, ние се нуждаем от основна смяна на  потребителската етика. В този случай обаче,  финансовият елит вероятно ще иска  да реши всички проблеми чрез сценария  от 11 септември  2001 г..

Ние сме в началото на преходен период, който няма прецедент в историята.

Той можеше да настъпи преди десетина години, но   САЩ през 2001 г., поради  събитията от 11 септември отложиха кризата  със 7 години. Отложиха я , но не я отмениха. И през 2008 г. тя се върна. Кой ще се възползва от тази епоха – е сложно, но вече е ясно, че историята от последните три века е към своя край.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие извън затворената система на ресурсите – светът е достигнал границите си на развитие. Всички тези хора, които казват, че старата система ще продължи да работи- лъжат. Въглища, нефт, дори и уранът – всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време преди те най-накрая да свършат. Всички наши реалности, с които сме свикнали да – ще се променят.

Цивилизацията на парите ще изчезне.

Ние трябва да разберем, че старата демокрация вече умира. В Европа половината от населението не стига до урните – и не заради политическа апатия. Огромен брой хора не припознават своe представителство във властта Аз не съм против парламента, общински съвети и т.н.

Просто трябва да се създаде нова система на представителство, нови партии и движения. И това движение трябва да тръгне отдолу, от  дъното.

Нас ни манипулират, нас ни мамят! Хората са се превърнали в инструмент за покупки. Мозъкът на почти всички хора  се контролира абсолютно. Ние живеем заради този пазар, когато работим и когато си почиваме. Той е този, който диктува действията ни. Ние не сме свободни хора. Журналистите трябва да информират хората. Но медиите мълчат по този въпрос.

Телевизията по 24 часа ни казва какво да купуваме, че нашата скала за ценности – е покупателната ни способност. Всъщност в съвременната  телевизия истинската информация е не повече ота 8%. Всичко останало е реклама, както и забавление. А човекът го формират същите тези 92%.

За начало бих национализирал медиите. Преди 50 години   човешката личност  се формираше в семейството, в училище, а понякога – в църквата. Днес 90% от мисленето  на младите хора, се формира  от телевизията. TV се превърна в най-важната културна структура по целия свят, от САЩ до Индия и Китай.

Медийната система –  е фундаментално право на хората, а то не може да бъде приватизирано. Те трябва да бъдат върнати на държавата и нацията. За състоянието на планетата не може да се разкаже на хората  без участието на ТВ. Вместо това, телевизията се опитва да ни убеди да си купим  друга кола.
По същия начин смятам, че ние трябва да национализира всички банки, печатащи пари. Ние губим контрол върху парите.

- Ние - кои сме?

Държавите, гражданите на държавите. В средата на декември, „Ню Йорк Таймс“ публикува на първа страница статия – че всеки месец в един ресторант на „Уолстрийт се събират ръководителите на девет водещи банки“ Голдман Сакс „, UBS,“ Банка на Америка “ Deutsche Bank, и други подобни.

Всеки месец, тези девет души вземат решения за шестте милиарда хора: какво ще е равнището на безработица в света, колко хора да умрат от глад, колко правителства да бъдат свалени, колко много министри да  бъдат купени и така нататък. Това са уважавани престъпници, но те са по-мощни, отколкото всеки световен лидер.

Четете още на: http://www.epochtimes-bg.com/201501/15210440.html#ixzz3SJUTLxpY
Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия

Предлагам линк, защото материалът е голям и не го поема блога.

express-kamchatka.com/sobytiya/9149-esli-ya-zabudu-o-nikh-ty-bozhe-na-nebe-zabud-pro-menya-volynskaya-reznya-ostorozhno-shokiruyushchee-foto-18.html

7 кратки литературни шедьовъра 15.02.2015 г., 12:18

Снимка: Shutterstock

Лаконичността е сестра на таланта, признават много писатели. Умението с няколко думи да кажеш много, да събудиш чувства и емоции и да дадеш храна за размисъл, е висш пилотаж във владеенето на езика и писателското майсторство.

Има какво да научим от майсторите на кратката форма – многословната, разводнена и обезсмислена комуникация затруднява разбирането. AdMe.ru събира малка, но представителна колекция от най-кратките литературни съчинения, останали в историята.

Предлагаме да ги припомним.

* * *

Веднъж Ърнест Хемингуей се хванал на бас, че ще напише разказ, способен да трогне всеки читател, само от шест думи. Писателят спечелил баса със следното съчинение:

"Продават се детски обувчици. Неносени." (For sale: baby shoes, never used.)

* * *

Фредерик Браун съчинил най-късия разказ на ужасите на всички времена:

"Последният човек на Земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука..."

* * *

Американският писател О.Хенри спечелил конкурс за най-кратък разказ, който обаче има всички основни съставки на традиционния разказ – завръзка, кулминация и развръзка:

"Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара, за да види останал ли е бензин. Покойникът беше на 23 години."

* * *

Англичаните също организирали конкурс за най-кратък разказ. Този път условията на конкурса били в съчинението да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Първо място печели авторът на разказа, който впоследствие се превръща в популярен виц:

"О Боже! – възкликна кралицата. – Бременна съм! От кого ли?"

* * *

Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип II, завоювал много гръцки градове:

"Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града."

На което спартанските ефори отговорили писмено:

"Ако".

* * *

Виктор Юго изпратил на издателя си ръкописа на романа "Клетниците" със съпровождащо писмо:

"?"

На което получил отговор:

"!"

* * *

В конкурс за най-кратка автобиография победила французойка, която написала:

"Преди имах гладко лице и смачкана пола, а сега – обратното."

 

Бясната надпревара между наближаващата война и взрива на тоталната финансова криза  Качено на: 10:00, 02/01/2015

2015 г. започва с края на американския нефтодолар, с края на несъстоялия се “американски век”, с края на американската военна хегемония и с края на сегашната системна криза на капитализма.

До срива на световната финансова система остават броени дни.

Ситуацията е катастрофална и не може да бъде спасена.

От макроикономическа гледна точка всичко е ясно – предстои колапс на САЩ.

От историческа гледна точка ситуацията не е нова. Това е достигане на нова фаза на прехода към поредния исторически цикъл.

За пръв път в моята коментаторска кариера виждам, че така наречената “световна върхушка” (елит, плутокрация, клептокрация, Нов световен ред) се сблъсква с толкова голяма криза, че на дневен ред е самото нейно оцеляване. И за пръв път тези хора са вцепенени от ужас от това, което ще настъпи.

Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Всичко друго е второстепенно.

Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война. По същата логика сега светът е пред Трета световна въпреки че според мен тя започна още с атаката срещу Югославия и с тероризма на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Югославия беше новото Сараево, 11 септември беше подпалването на Райхстага и атаката срещу Гливице.

Съвременният капитализъм е в агония. Съществуващата система на възпроизводство и натрупване на капитала е в задънена улица. Създадените от глобалния капитализъм производителни сили не могат да се развиват в рамките на остарялата система, основаваща се на частното присвояване на добавената стойност. Това е краят на грабежа чрез лихвата.

Последствията, които ще траят десетилетия, ще променят облика на света. Обречени сме на преход през нощта.

Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Защото онова, което става днес не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.

Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на “американския век”, който трябваше да продължи 200 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията. Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.

Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса “какво ни очаква”.

Еднополюсният свят никога не е бил нещо повече от една обикновена метафора. Реално, САЩ в нито един момент не успяха да постигнат унищожително превъзходство над останалия свят. Те сами се изпратиха в нокаут и сега висят на въжетата на ринга. И няма кой да хвърли кърпата.

В крайна сметка САЩ се оказаха един обикновен банкрут и от няколко години са в технически фалит, за да се стигне до сегашния момент на “спасявай се всеки както може”.

Дали САЩ ще издържат, дали ще се разпаднат и ще се окажат още една несъстояла се държава? Не знам. Защото в днешния свят е натрупана и твърде много военна мощ и много малко разум.

Ясно е, че приоритетът е масово производство се поема от Китай. САЩ не могат да предложат нови ценности или интелектуални импулси. Този колос на глинени крака може да рухне всеки момент – геополитически и икономически. Зад използването на силата стои традиционната англосаксонска география, предполагаща разрушаване на националните държави и използване на национални егоизми, стара схема, разработена и изпробвана още преди векове от английската социална антропология.

Сега обаче не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел, или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта “капитализъм-социализъм”, за нещо ново, неизвестно и непроучено. Моделът е нужен, но преди това ще паднем.

В това падане вече минаха няколко етапа. Първият бяха корпоративните банкрути, вторият – банкрутът на цели държави, третият – преразпределението на световните пазари. Сега е четвъртият етап – преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашите очи. Основният признак на този етап са военните конфликти. В момента имаме поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, преминаващи в хибридна глобална война.

Това ще бъде петият етап на кризата, който ще е… изходът от кризата.

Ясно е, че кризата се продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.

С войната в Украйна глобалната криза навлезе в окончателна фаза.

Какви са изходните позиции на участващите в нея страни. Върхушката на САЩ е взела решение за началото на горещата фаза на започналата Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.

САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност.

Основните задачи на новата война на Запада са:

• да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
• да се “изчистят” чрез войната колосалните дългове, да се осъществи “банкрут чрез кръв”, Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат “отписани”;
• в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и “излишните хора” използват твърде много ресурси. Заради това “под нож” ще отидат повечето от тях;
• на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.

Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-олигархично-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.

Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели. Можете да наречете рака грип, но това не променя нещата.

До този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.

Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да “гипсира”обикновените хора, да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.

Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.

Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.

САЩ и Европа са смъртно болни. Болна е и американо-англо-холандската монетарна система, наложена на целия свят. Заради това САЩ и Англия провеждат политика към съкращаване на населението на земята до 1 милиард.

Целта е кардинална трансформация на света според американския диктат, създаване на глобален концлагер, пълен със страх, който ще бъде използван като капитал на онова, което глобалистите наричат “нов световен ред”.

Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.

Пред нашите очи завършва една ера. Това е ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.

Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.

Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Срещу тях започва ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм. Светът е пред радикален прелом.

Крахът на САЩ и на Западния проект оставя целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки.

Западният елит е в паника. Всички технологии за управление на обществото са изчерпани. Необходимо е нещо да се направи, народът да се изплаши от нещо. Необходим е ужас, а най-големият ужас за обикновения човек е бедността и войната. Значи, трябва да се използват.

Така стигаме до същността на нещата – че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.

Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 18 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 70 и 700 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват).

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони.

В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари.

Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че “цялата земя вече е малка”, и, че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.

По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.

Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува.

САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен.

Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ може да стане терористична атака “с мръсна” ядрена бомба в американски град, разпространение на пандемията от “свински грип”, ебола или нещо подобно, нова война в Украйна, и т.н.

Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента.

САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.

А ето и някои от най-страшните факти за държавния дълг на САЩ. Кутията на Пандора се отваря.

1. В момента националният дълг на САЩ е 70 трилиона долара (но според неофициални източници сумарният дълг на САЩ е над 700 трилиона долара).
2. Преди 30 години националният дълг на САЩ беше 14 пъти по-малък.
3. За да се задължи с 1 трилион долара правителствата на САЩ се нуждаеха от времето от президента Джордж Вашингтон до президента Роналд Рейгън.
4. От времето на Рейгън САЩ натрупаха дълг от 13 трилиона.
5. Върху САЩ лежат над две-трети от всички държавни дългове на планетата.
6. Ако се подели този дълг, на всеки американец се падат повече от 130 000 долара.
7. От 2007 г. до 2012 г. брутният продукт на САЩ нарасна само с 4 на сто, докато националният дълг излетя със 75 процента.
8. През първите две години на мандата на Обама САЩ натрупаха повече дългове, отколкото всичките първи 100 конгреса взети заедно.
9. Националният дълг на САЩ в момента нараства всеки ден с над 4 милиарда долара.
10. В момента САЩ трябва да плащат като дълг около 41 цента от всеки долар, който изразходват.
11. Само един ден от войната в Афганистан струва повече от строителството на целия Пентагон.
12. Ако САЩ използват общоприетите счетоводни принципи, дефицитът на техния бюджет ще бъде 5 трилиона долара всяка година.
13. През 2019 г. за изплащането на лихвите по националния дълг ще отиват 92 цента от всеки долар държавни разходи.
14. Според МВФ, до 2060 г. държавният дълг на САЩ ще нарасне до 400 процента от техния брутен продукт.
15. Ако държавният дълг на САЩ от се постави в пирамида от петдоларови банкноти, ще измине разстоянието до Луната.
16. Ако харчите по един милион долара от деня на раждането на Христос, пак няма да можете да изразходвате 1 трилион до днес.
17. Ако се харчи по 1 долар на секунда, за да похарчите 1 трилион, ще са ви необходими 31 000 години.
18. Ако САЩ сега започнат да връщат дълга си със скорост по 1 долар на 1 секунда, ще им трябват 440 000 години, за да платят целия си дълг.

Както писа един известен финансов експерт, “САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко.”

Нещата наистина са страшни. Цунами на глобокризата ни поглъща. В момента гърми балонът на държавните задължения на богатите страни на Запада. Според прогнозите през 2015 г. те ще достигнат рубежа от 135 процента от техния общ брутен продукт. До една-две години ще изгърми и този балон. Това ще е страшен взрив.

Все повече хора разбират скрития геноцид, осъществяван от Запада в мащабите на цялата планета. Геноцидната програма е глобална по своето същество, както и използването на генното, бактериологичното, биологичното, химическото, информационното, климатичното, електромагнитното, ядреното и всички други видове оръжия и специални средства, като ръкотворните катастрофи и бедствия се планират и реализират на наддържавно, на планетарно равнище. Глобалната програма за редуциране на населението на Земята от 8 на 1 милиард съвсем не е измислица, а резултат от действието на самия либерален капитализъм и неговата имплозия. Оттук нататък той само ще се свива, а заедно с него и възможностите за живот на хората, населяващи планетата.

В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала. Заради това казвам, че постоянно ни се предлагат две алтернативи, една – лоша, другата – още по-лоша.

Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.

Така нареченото “казино на края на вселената” е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон, или Апокалипсис. Защото след броени минути топчето на рулетката в казиното ще падне върху двойната нула.

В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Това е “казиното на края на вселената”, като всички сме участници в трилъра “безкрайният ужас на ужасния край”.

Фалитът на това казино е започнал. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.

Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира “елитите”, за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.

Светът е пред своя нов “нулев час”. Оттук-нататък всичко е възможно.

Дали съм изненадан? Със сигурност. Трудно ми е да повярвам, че онова, за което пиша от 40 години – за края на капитализма, ще ми се случи приживе.

Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален взрив и глобална революция. Неравенството е чудовищно. Днес 359 милиардера имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 50 на сто от човечеството. Върхът на тази пирамида е глобалният мафиотско-олигархичен синдикат, на чийто връх са най-богатите крезове, които определят хода на световните процеси. Те контролират основните планетарни ресурси, купуват парламенти и правителства. И само сривът на системата може да ги унищожи.

Дилемата е или доларът ще изчезне, или светът. Но те нямат намерение да се предадат. Обратно. Готвят прехода към техния “нов свят”, като са готови да сринат планетата до “кота нула”, както взривиха двете кули в Ню Йорк.

Тяхната версия за глобалната доктрина е, че следите на предишно престъпление се изтриват с още по-голямо престъпление.

САЩ обкръжават Русия и Китай с военни провокации. САЩ бързат с разработката на новата си стратегия за “бързия глобален удар”, който няма да дава възможност на Русия и Китай на отговор.

Дали ще има ядрена световна война? От подготовката се вижда, че западният финансово-банкерски елит има намерение да остане на върху на новата глобална система със сила или измама. Новата ядрена война вече е предвидена от тях и може да е търсеният изход за тоталния колапс и депопулацията на планетата.

Дали САЩ могат да спечелят тази война? Това е невъзможно, освен ако не ликвидират цялото човечество. Има симптоми, че са предвидили и този вариант.

Дали светът ще избегне нова голяма война, не е ясно. Но така или иначе на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.

Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.

Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всичко възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.

Такава криза не е имало в историята на капитализма.

Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война.

Наистина малко са хората, които през последните 7 години успяха зад плътната завеса да видят контурите на ставащото зад нея. Трудно беше да се стигне до същността.

Не беше лесно да се разбере, че в резултат на монетарния “постиндустриален” либерален курс на американската финансова върхушка САЩ се превърнаха в деиндустриализирана страна, като повечето нейни промишлени обекти бяха изнесени в Китай, Мексико, Тайланд, Тайван, Филипините, Индонезия, Южна Корея. Печалбите бяха получавани от транснационалните корпорации, които са базирани в САЩ, но организираха своите производства в чужбина. В самите САЩ вървеше потребителска вакханалия – масово раздаване от банките на кредити за всеки, който не го мързеше да си поиска.

Пирамидата в САЩ растеше. Появи се въпросът, какво ще бъде по-рано – крахът на долара и след това ще започнат военнополитическите последствия, или най-напред ще бъдат военнополитическите последствия и след това ще дойде крахът на долара. Може да се спори, но крахът си е крах.

Заради това САЩ никога не могат да станат световна суперсила. За разлика от своите британски предшественици, те са банални грабители, отнемащи силово чуждата собственост. Какво правят сега – от арабите крадат нефта, от афганистанците – високопланинските плантации за така важния за американската демокрация опиумен мак, от сърбите – Косово, от Латинска Америка крадат всичко, макар че все по-малко успешно. От Русия искат да откраднат най-големите на планетата природни богатства. Започнаха с Украйна.

Но именно тук се получава най-големият провал. Принципно игнориращите историята американци в лицето на Русия се сблъскаха с нацията, от която засега никой нищо не е успял да открадне задълго, с народ, който е по-силен духовно, генетически и биологически. Това ще е фатално за САЩ. А на хоризонта вече е и Китай.

САЩ нямат шанс да царуват в света. Техният елит няма необходимия цивилизационен код. Няма програма. Америка е една болна цивилизация, израснала на пусто място, без история и корени, присвоила си правото да експериментира със съдбата на други народи. Но американската върхушка подсъзнателно разбира, че е жертва на неудачен експеримент и отмъщава за това на целия свят, заедно със своя патрон Англия и тяхното творение Израел.

Експериментът на САЩ днес изглежда така – а можем ли да се въоръжим толкова много, че да не може да ни стигне никой и с това оръжие да продължим да паразитираме върху останалото човечество. Отговорът е ясен – това не е възможно. Не става.

Югославия, Афганистан, Ирак, Сирия, Украйна са само началото на войната на САЩ срещу целия свят. Те нямат никакъв план. Но имат стратегия – подпалвай. Страшното е, че САЩ не искат да знаят защо им трябва да подпалват големи и малки войни в Близкия Изток, Азия, Кавказ или Европа. Знаят само, че трябва да подпалват, тъй като от своя исторически опит си мислят, че да подпалват е изгодно за тях. Заради това САЩ се стремят да отнемат ресурсите на останалите. Нека да издъхват от глад. А ние ще пируваме. Чумата е при тях, не е при нас. Всичко ще подпалим. И си вярват, че в този пожар няма да изгорят.

Днешните САЩ нямат собствена вътрешна логика на развитие. Това е криза на цялата система по-точно на нейното пълно отсъствие. Днес Америка е едно изкуствено държавно образование, чийто монтажен цех се намира далеч извън нейните предели – в Англия и Израел. Поражението на САЩ ще бъде катастрофа и за тези държави, които управляват чрез своето лоби военнополитическата машина на САЩ и използват американците като световен жандарм за защита на интересите на световната финансова олигархия. След поражението на САЩ нито Англия, нито Израел ще имат перспектива да оцелеят като държавни структури.

САЩ продължават да се катерят по стълбата, която води надолу, към преизподнята. Системата като цяло с всяка година ще става все по-порочна. След Първата глобална велика депресия светът ще бъде неузнаваем. Ако не започне да противодейства още сега, след Първата ще последва Втора велика депресия. И така ще бъде през целия ХХІ век.

Но смъртта на стария строй и раждането на новия винаги са войни и хаос.

Сега американците ще се опитат да прикрият кризата с поредна война, в сравнение с която Афганистан и Ирак ще бъдат махленска свада. Може би ще помислят, че е по-добре да започнат Трета световна война, за да се измъкнат в нейния пушек.

Ситуацията е понятна вече на всеки, а онези, които не я разбират, са дебили. Иронията на историята е, че западният елит сам набута САЩ в този исторически капан. Девизът “Боже, пази Америка” или поне я спаси, стана актуален, както никога в миналото.

Едно е ясно – краят на капитализма най-накрая дойде.

И аз бях сред онези, които преди години активно пишеха, че социализмът е завинаги, и че капитализмът вече си е отишъл. Познах наполовина. Това все пак не е малко.

Дали САЩ готвят нова голяма война? Няма съмнение, че само от тази гледна точка сегашните безсмислени действия на техните политици придобиват някакъв смисъл. Когато кризата на дълга стане неизбежна, като Великата депресия от 1929 г., тогава капиталът ще започне нова голяма война. Всичко останало – ръстът или сривът на цените на нефта, разработката на най-нови ядрени заряди, създаването на самолети-роботи, приемането в НАТО на нови членове, спешните външни заеми – е само подготовка за голяма война. Нефтът е спусъкът за войната, но причините за нея са в самата западна политикоикономическа система. По-точно, самата западна система е причината.

Заради това казваме отдавна, че кризата е системна.

Има две решения. Или тя ще бъде унищожена, или ще се измени, като се елиминира емисионният център и спекулативният капитал. Това обаче политическият елит на Запада няма намерение да прави.

Значи, остава войната. Как ще започне и как ще завърши, никой не знае.

В момента наблюдаваме бясна надпревара между наближаващата война и бесния галоп на тоталната криза. Кой ще изпревари?

Това е залогът.

Автор: Красимир Иванджийски, Строго секретно

Големия страх на САЩ: Германия в БРИКС

Американското разузнаване е внедрило десетки шпиони в ключови министерства и ведомства на Германия, защото се опасява от вероятността Германия да си сътрудничи или дори да се присъедини в близко до средно бъдеще към съюза на петте най-бързо развиващи се икономики

Съвсем скоро Германия ще каже “Genug ist genug!”, уморена да води външна политика в разрез със собствените си интереси, просто по презумция, зададена от вектора Лондонското сити – Вашингтон. Когато за пръв път хванах оръжие в ръцете си инструктора наблегна на свободния ход на спусъка. Съединените щати се опитват да „оберат“ свободния ход и да натиснат спусъка на войната между Европа и Русия отново. Германия е моторът на Европа, а позициите на Лондон и Париж са силно отслабени. За това САЩ акцентира своя натиск именно над Германия. За да избегнат предстоящия финансов крах Съединените щати се нуждаят от нова мащабна война между Русия и Стария континент. За тяхно нещастие обаче Европа не иска трета подобна война, защото вече знае, че в никой случай тя няма да бъде спечелена. Дори Русия да бъде разгромена, за което трябва цяла Европа единодушно да съдейства на САЩ, а това само по себе си е немислим сценарий, Европа няма да спечели нищо освен още по-голяма финансова нестабилност и криза и наденат синджир на врата си с надпис „made in USA“.

Приятелите се слушат, а не се подслушват

Последната визита на А.Меркел в Съединените щати. Можем да разчетем обърканите флагове, неотговарящи на дипломатическия етикет, като послание към Германия…

Причината за избухването на шпионския скандал бяха разкритията на Едуард Сноудън, който се превърна в най-големия успех на руското разузнаване от края на Студената война до днес. Разкритията доведоха до смразяване на отношенията между Германия и САЩ. Оказа се, че американската служба АНС е подслушвала милиони граждани на Германия и дори мути Меркел…

И какво отговори Вашингтон? Обама обеща, че повече няма да прави така. Но ето, че съвсем наскоро бяха разкрити дузина американски къртици в ключови министерства и ведомства в Германия. А Меркел едва се беше върнала от онази безмислена среща в САЩ (първа след избухването на скандала), която остана безплодна и завърши с изказването на германския канцлер, че Германия и САЩ имат сериозни различия по разбирането си как се използва глобалното следене за борба с тероризма. И понеже Съединените щати оправдават глобалното следене с борбата срещу онези зли талибани, криещи се в пещерите и чукарите на Афганистан, които повече от десетилетие не можаха да победят, просто защото са техен измислен герой, използван за оправдаването на войни, черни операции и всякакви тъмни машинации, може би американските служби са създали досие на германския канцлер, защото той е заподозрян в „тероризъм“?

Въпрос на национални интереси

Тези дни Франция и Германия се скараха относно въпроса кой продава и търгува повече с Русия, въпреки рециталите за санкции. В началото на седмицата САЩ се обяви против продаването на френските „Мистрал“-и на Русия. Сделката обаче беше финализирана, просто защото става дума за няколко милиарда, които Франция едва ли би пожертвала в името на голословните прокламации относно Украйна. Представителя на властите в Сен Назер (френският град, където се произвеждат корабите) Жан-Клод Бланшар заяви следното:

„Ние не воюваме с Русия. За нас тя е приятел. И затова контрактите следва да се изпълняват и да се довършват. Франция е независима страна и изобщо не сме длъжни да се поддаваме на американския натиск върху Европейския съюз“

 

И Великобритания и Франция се изчервиха като ощипани девойки, когато избухна скандала с използването на химически оръжия в Сирия. Просто защото години наред френски и британски компании, под шапката на официалните власти, продаваха нужните вещества и прекурсори на режима в Сирия за създаването на химическия арсенал на страната. Разбира се, тогава Башар ал Асад все още не беше обрисуван като „злия диктатор“ от Западната пропагандна машина. Кървавата война, подкрепяна от тези, чийто газопровод Башар Асад отказа да допусне на своя територия много наподобява на войната в Украйна, която също е война за ресурси.

Проблемът на САЩ е, че времето не работи в тяхна полза. Американците са принудени да действат бързо – идните пет години ще са решаващи за бъдещето на САЩ. Ако САЩ не успеят да принудят европейците да купуват по-скъпия шистов газ и да се откажат от руските доставки, които впрочем са безалтернативни, ако не „оберат“ свободния ход на спусъка докрай, извеждайки НАТО още по-близо до границите на Русия със световния ред „Пакс Американа“ ще бъде свършено. За това в близките 15-20г. САЩ ще се постарае следващия „Майдан“ да бъде в Москва. Освен това примката от ислямски радикали под контрола на американските служби по границите на Китай и Русия се затяга – в тила на Русия озъбени чакат ордите от фанатици водени от желанието си за джихад, но и от чисто човешкия ламтеж за хрупкави долари.

Трудно ще убедят обаче Германия да спре сътрудничеството си с Русия, което е повече от изгодно и доходоносно. Германия реално е против санкциите срещу Русия, защото те ще донесат икономически негативи и за самата нея. Колко хиляди германски фирми имат бизнес, свързан с Русия? А защо Германия трябва да се откаже от руския газ, който получава на изключително ниски цени и да купува пет пъти по-скъпия американски шистов газ? Безотговорни ли са германските политици, германската нация? Едва ли. Искат ли още една война срещу Русия? Може би германците вече си спомнят уроците от Втората световна, а и думите на железния канцлер – Бисмарк, че само луд би тръгнал на война срещу Русия. Не е изненада, че Германия спазваше умерена позиция, заявявайки, че Украйна не трябва да бъде принуждавана да избира само между Европа и Русия. Това заявяваше Меркел преди американските кукловоди да форсират свалянето на Янукович. Колкото до Крим – никой не е трогнат. Германия се отказа от завеждането на въпроса за присъединяването на Крим като обект на Руската Федерация в Европейския съд.

Сега БРИКС идва, за да разруши еднополюсния модел на САЩ. Схемата – Морков-бомби-принуда (в името на „демокрацията“) вече не работи. Размахването на една епроветка, което бе причината за втората война срещу Ирак, или „разполагаме с аудиозапис“ (който никога няма да представим) вече не са достатъчен аргумент. Всъщност, ако сте фенове на покера би трябвало да знаете колко скъпо струва слабия блъф. Сега Съединените щати ще плащат за всеки свой блъф. За това се завърнаха към любимата си доктрина за сваляне и сменяне на режими и правителства чрез режисирани революции, умело телевизионирани.

На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън едностранно затвори така наречения „американски златен прозорец“ и наложи замразяване на цените и заплатите за период от 90 дни с 10-процентно увеличение на митата на вноса. За първи път в своята история САЩ имаха напълно фалшива валутна хартиена система. Това беше първият банкрут на САЩ за XX век.

БРИКС вече създаде своята банка, чийто резерв като за начало беше определен от 50 млрд. евро. Забележете – евро! И това, ако не е голям сигнал и възможност за Европа, която също вече не е оптимистична за бъдещето на долара, здраве му кажи! Предусещайки краха на долара редица държави си поискаха златото обратно. Германия също поиска своите 300 тона злато, които се съхраняват в САЩ. Повече от половината германски златен резерв се намира в САЩ от края на Втората световна. А най-важното: Германия владее втория по обем златен резерв в света след САЩ.

Въпреки че Германска централна банка поиска официално връщането на златния резерв, САЩ отговориха с нещо от рода на: „Ще го върнем, когато преценим“. Съединените щати вече бяха уличени в една мащабна измама с злато. Последната новина за колосалната златно-волфрамова афера дойде от Англия с фотодоказателства, че е открито фалшиво 1-килограмово златно кюлче. Кюлчето е издържало проверката на ръчния рентгенофлуорисцентен скенер, който е показал 99,98 чисто злато. Волфрамът е бил открит, когато кюлчето е било разрязано на две. В него са били пробити дупки, които са били запълнени с волфрам (W).

 

Кюлчето е било купено на 23 март 2012 г. от агент за продажба на скрап (на скъпи метали) в едно градче във Великобритания. Кюлчето е било нормално с малката разлика, че в него не са достигали 2 грама. Тъй като в него е имало волфрам, кюлчето не е феромагнитно. Било е доставено с оригинален сертификат. Купувачът се е усъмнил, чак когато е разбрал за разликата в теглото и го е разполовил. Оказало се, че 30-40 процента от кюлчето са волфрам.

 

Това е първото фалшиво кюлче от 1 кг (400 унции) пълно с волфрам и трябва да се очакват масови проверки на всички кюлчета по 400 унции. Според някои сведения златният пазар и Форт Нокс в САЩ са „пълни до козирката“ с волфрамови кюлчета по 400 унции, които отвън са покрити със злато.

Мнението, че Германия гледа към БРИКС и се опитва да се отърве от потъващия долар споделя и икономическия анализатор Джим Уили:

“Мисля, че те вече анализират как да помогнат на Русия да изхвърли долара. Предполагам, че те търсят начини за тайно отдалечаване на Германия от долара и да се присъедини към БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Смятам, че това е точно това, което правят”, заяви Уили.

Уили коментира и поведението на Германия след свалянето на малайзийския боинг МН17:

САЩ всъщност казва на Европа, че има два избора. Присъединете се към нас във войната срещу Русия. Присъединете се към нас със санкции срещу Русия. Присъединете се към нас в постоянната война и конфликти, изолацията и унищожението на вашата икономика и отказ от вашия енергиен източник и премахването на договорите. Присъединете се към нас в тази война и санкции, защото ние наистина искаме да продължим с доминацията на долара. Те ще кажат, че са уморени от долара …. Ние притискаме Германия. Не се притеснявайте за Франция, не се притеснявайте за Англия. Притеснявайте се за Германия. Германия има 3000 компании извърпващи активен бизнес сега. Те няма да се присъединят към санкциите – точка.”

Най-големия страх на САЩ е варианта БРИКС+Г. Тогава всичко отива по дяволите. Където е и време да отиде този световен ред.

 

Руските медии разпространиха снимки на двата документа, които бяха приети от президента на Русия Владимир Путин, президента на Украйна Петро Порошенко, президента на Франция Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел след продължилите над 16 часа преговори за мир в Украйна. 

Ето и целия текст на приетата от "Нормандската четворка" декларация:

Декларация

на президента на Руската Федерация, президента на Украйна, президента на Френската Република и канцлера на Федеративна република Германия в подкрепа на Комплекса от мерки за изпълнение на Минското споразумение, прието на 12 февруари 2015 г.

Президентът на Руската Федерация Владимир Путин, президентът на Украйна Петро Порошенко, президентът на Френската Република Франсоа Оланд и канцлерът на Федеративна република Германия Ангела Меркел потвърждават пълно уважение към суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Те са твърдо убедени в безалтернативността на изключително мирното урегулиране. Те са напълно готови да приемат всички възможни мерки както отделно, така и заедно за изпълнението на тези цели.

В този контекст лидерите одобряват Комплекс от мерки за изпълнението на Минското споразумение, прието и подписано в Минск на 12 февруари 2015 г. От всички, които са подписали и Минския протокол от 5 септември 2014 г. и Минския меморандум от 19 септември 2014 г. Лидерите ще дадат своя принос в този процес и ще използват своето влияние върху всяка от страните, за да способстват изпълнението на този Комплекс от мерки.

Германия и Франция ще окажат техническа подкрепа за възстановяването на сегмента на банковата система в засегнатите от конфликта райони например със създаването на международния механизъм за съдействие за осъществяване на социални плащания.

Лидерите споделят убеждението, че укрепването на сътрудничеството между Европейския съюз, Украйна и Русия ще способства урегулирането на кризата. С тези цели те ще поддържат продължаването на тристранните преговори между Европейския съюз, Украйна и Русия по въпросите за енергетиката с това да осъществят стъпки в развитието на „зимния газов пакет“.

Те също така поддържат тристранните преговори между Европейския съюз, Украйна и Русия с цел изработване на практическо решение на въпросите, предизвикващи безпокойството на Русия във връзка с изпълнението на Съглашението за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия между Украйна и Европейския съюз.

Лидерите са привлечени от идеята за създаване на общо хуманитарно и икономическо пространство от Атлантика до Тихия океан на основата на пълно уважение на международното право и принципите на ОССЕ.

Лидерите ще продължат и занапред да изпълняват Минските споразумения. С тази цел те са се договорили за създаване на контролен механизъм в „нормандски формат“, който ще провежда срещи с регулярна периодичност на равнище висши длъжностни лица, представляващи министерствата на външните работи.

Ето и текста на мерките за мир в Украйна:

Комплекс мерки по изпълнение на Минските споразумения

1. Незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня в района на Донецка и Луганска област на Украйна и неговото строго изпълнение считано от 00.00 часа (киевско време) на 15 февруари 2015 г.

2. Изтегляне на цялата военна техника на двете страни на равни разстояния с цел създаване на зона за безопасност с ширина най-малко 50 км една от друга за артилерийските системи с калибър 100 мм и нагоре, зона за безопасност с ширина 70 км за ракетни системи и ширина 140 км за ракетни системи „Торнадо-С“, „Ураган“, „Смерч“ и тактически ракетни системи „Точка“ („Точка У“):

- за украинските войски: от фактическата линия на съприкосновение;

- за въоръжените формирования в районите на Донецка и Луганска области на Украйна: от линията на съприкосновение съгласно Минския меморандум от 19 септември 2014 г.

Изтегляне на гореспоменатата военна техника трябва да започне не по-късно от втория ден след прекратяването на огъня и да приключи в рамките на 14 дни.

За този процес ще съдейства ОССЕ в подкрепа на Тристранната контактна група.

3. Да се обезпечи ефективен мониторинг и верификация на режима на прекратяване на огъня и изтеглянето на военната техника от страна на ОССЕ от първия ден на изтеглянето, с използване на всички необходими технически средства, включително спътници, радиолокационни системи и др.

4. В първия ден след изтеглянето да започне диалог за провеждане на местни избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна „За временен порядък на местното самоуправление в районите Донецка и Луганска области“, както и за бъдещия режим на тези райони на основание указания закон.

Незабавно, до 30 дни от подписването на дадения документ да се приеме постановление на Върховната рада на Украйна с указание на територията, в която ще бъде въведен специален режим в съответствие със Закона на Украйна „За временен порядък на местното самоуправление в районите Донецка и Луганска области“ на основата на линията, посочена в Минския меморандум от 19 септември 2014 г.

5. Обезпечаване на помилването и амнистията чрез въвеждане в сила на закон, забраняващ преследването и наказанието на лица във връзка със събитията, станали в районите Донецка и Луганска области на Украйна.

6. Обезпечаване на освобождаване и обмен на всички заложници и незаконно задържани лица на основата на принципа „всички срещу всички“. Този процес трябва да бъде приключен до пет дни след извеждането на техниката.

7. Обезпечаване на безопасен достъп, доставка, съхранение и разпределение на хуманитарна помощ на нуждаещите се на основата на международния механизъм.

8. Определяне на модалностите на пълното възстановяване на социално-икономическите връзки, в това число и социалните преводи като изплащане на пенсии и други плащания (постъпления и доходи, своевременно изплащане на всички комунални сметки, възобновяване на данъчното облагане в рамките на законите на Украйна).

С това се цели Украйна да възстанови управлението чрез сегмент на банковата си система врайоните, засегнати от конфликта, като е възможно и създаването на международен механизъм за облекчаване на тези преводи.

9. Възстановяване на пълен контрол над държавната граница от страна на правителството на Украйна в цялата зона на конфликта, което трябва да се случи в първия ден след местните избори и да приключи след всеобщото политическо урегулиране (местни избори в районите Донецка и Луганска области на Украйна на основание Закона на Украйна и конституционна реформа) до края на 2015 г. с изпълнение на пункт 11 – в консултация и със съгласуване с представители на Донецката и Луганската области в рамките на Тристранната контактна група.

10. Извеждане на всички чуждестранни въоръжени формирования, на военна техника и на наемници от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ. Разоръжаване на всички незаконни групи.

11. Провеждане на конституционна реформа в Украйна, до края на 2015 г. трябва да влезе в сила нова конституция, която предполага като ключов елемент децентрализация (с отчитане на особеностите на отделните райони Донецка и Луганска области, съгласувани с представителите на тези райони), както и приемане на постоянно законодателство за особен статут на отделните райони Донецка и Луганска области в съответствие с мерките, указани в бележките*, до края на 2015 г.

* Бележка под линия

Мерките в съответствие със Закона „За особен статут на местно самоуправление в отделните райони Донецка и Луганска области“ включват следното:

- освобождаване от наказание, преследване и дискриминация лицата, свързани със събитията, случили се в отделните райони Донецка и Луганска области;

- право на езиково самоопределение;

- участие на органите на местно самоуправление в назначения в органите на прокуратурата и съда в отделните райони Донецка и Луганска области;

- възможност за централните органи на изпълнителната власт да сключват със съответните органи на местно самоуправление споразумения относно икономическото, социалното и културното развитие на отделните райони Донецка и Луганска области;

- държавата са оказва подкрепа за социално-икономическото развитие на отделните райони Донецка и Луганска области;

- съдействие от страна на централните органи на властта затрансгранично сътрудничество в отделните райони Донецка и Луганска области с региони на Руската Федерация;

- създаване на отряди на народна полиция по решение на местните съвети с цел поддържане на обществения ред в отделните райони Донецка и Луганска области;

- пълномощията на депутатите от местните съвети и длъжностните лица, избрани на предсрочните избори, назначени от Върховната рада на Украйна с този закон, не могат дабъдат предсрочно прекратявани.

12. На основание на Закона на Украйна „За временен порядък на местното самоуправление в районите Донецка и Луганска области“ въпросите, касаещи местните избори, ще се обсъждат и съгласуват с представители на отделните райони Донецка и Луганска области в рамките на Тристранната контактна група. Изборите ще бъдат проведени със съблюдаване на съответните стандарти на ОССЕ при мониторинг от страна на Бюрото по демократичните институти и правата на човека на ОССЕ.

13. Засилване на дейността на Тристранната контактна група, в това число чрез създаване на работни групи в изпълнение на съответните аспекти на Миснките споразумения. Те ще отразяват състава на Тристранната контактна група.

Снимки на Маркиз дьо Карабас

КАКВА РУСИЯ СЪЗДАВА ПУТИН?

фев 9

Posted by infobalkani

Веднага да уточним: ще говорим за оценката на Путин изключително и само като политик – тоест, за неговата роля в историята.

В случая не ни интересува дали той ще спаси душата си – а дали ще спаси Русия? Разбира се, изцяло може да му се даде оценка чак, когато неговото управление приключи и след това отмине известно време – да кажем след около 50 години.
Но в случая няма нужда да чакаме 50 години, защото от това чакане ни спасява историческият аналог.
Работата е там, че преди 200 години вече сме имали едно управление, подобно на това на Владимир Путин – и неговите резултати са достъпни за нашия анализ.
Такъв «Путин преди Путин» е най-великият от руските монарси – Александър I.
В историята както на човечеството, така и на отделните народи, нерядко се наблюдава цикличност. Адам и Ева, Вавилонската кула, Содом и Гомор – това са цикли с все един и същи сюжет: отпадане от Бога и съответното наказание. Циклите в историята са закономерно явление – защото цикълът е взаимнообусловена смислова зависимост на последователно сменящи се политически ситуации.
В руската история също се наблюдава един сюжет, присъщ на два цикъла – единият от които е приключил, а другият продължава и сега. Това ни дава възможност, като анализираме онзи цикъл, който е завършил, да разберем по-добре сегашния с неговите етапи, и по аналогия да определим тяхното място в историческия процес.
Първият цикъл ще проследим от Петър Велики…
При възцаряването на нов монарх сред руските дворяни винаги се появявала надеждата, че ще успеят да го подчинят и превърнат в марионетка, която да защитава техните интереси. Когато цар става младият Петър, влиятелното ръководство на стрелците веднага забелязва, че той следва «не съвсем подходяща» линия – и през 1698 г. решава да върне на престола по-сговорчивата София.
И тогава Петър показва на всички, че пред него такива не минават. Жестоката публична екзекуция на стрелците, каквато Русия не помни, завинаги премахва желанието на когото и да било да влияе върху този държавник – и оттогава, както се изразява Пушкин, «всичко трепереше пред неговата тояга», и той прави с Русия, каквото си поиска.
А Петър искал само едно: да построи централизирана бюрократична държава, неуязвима за външни и вътрешни врагове. Разбира се, това трябвало да бъде полицейска и военизирана държава. Петър предал наказателните функции на княз Ромодановски – а сам се заел с армията и флота, като там сметнал за необходимо да заема нашироко научните, технически и организационни постижения на протестантската цивилизация.
Но това било недостатъчно за осъществяване на този проект. Трябвало още да се въвлекат в държавното строителство (с което дотогава се занимавали само аристократите от болярските родове) по-широки слоеве от населението – и Петър разтворил вратите за средното и дребно дворянство, като поощрявал патриотизма в него.
Резултат: държавата, замислена от Петър, която той с основание нарекъл «империя», била създадена.
Това е Първата фаза от Първия цикъл на руската история в Новото време – а този цикъл завършва с с гибелта на Руската империя, с гражданска война и разруха.
След това започнал Вторият цикъл – и неговата Първа фаза съвсем точно повтаря Първата фаза на Първия цикъл. Ето как…
През 1922 г. болшевишкият елит заточава изпадналия в умствена недостатъчност Ленин в Горки – и избира за Генерален секретар на партията мълчаливия грузинец Сталин, който бил доста незабележим на фона на такива блестящи оратори като Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и другите. Тези хищници ликували: сега ние, значи, ще управляваме Русия, а Сталин ще изпълнява чисто секретарски задължения и ще ни се подчинява във всичко!
Но те не разбирали, че бюрократичната машина, която така лекомислено предоставят в ръцете на Сталин, ще ги смели между своите воденични камъни. Така и става: отначало Сталин сваля Троцки, после разстрелва Зиновиев, Каменев и Бухарин – и се превръща в също такъв абсолютен властител, както Петър Първи. И въобще не е случайно обстоятелството, че именно през 1937 година – когато Сталин фактически става император, по екраните на СССР се появява филмът «Петър Първи». В този филм за пръв път в съветската история се прославя един цар – дотогава всички царе биват обявявани за класови врагове.
След като става неограничен властелин, Сталин започва да прави абсолютно същото, което 200 години преди него прави Петър, на всичко отгоре използва и същите методи: строи могъща централизирана полицейска и военизирана държава, широко използва вносна западна техника, кани западни специалисти и изпраща свои инженери да се учат в чужбина. Също както и Петър, Сталин привлича към държавното строителство значителна маса хора, като разгръща безпрецедентна по размах и ефективност патриотична пропаганда.
Но в голяма степен нещата се крепят и върху страх. Независимо от това, империята била построена.
Сталин обаче не знае какво да прави с нея по-нататък – построява университет върху Ленинските хълмове в Москва, и умира.
Сега за Втората фаза на двата цикъла. И в двата тя протича еднакво, по една и съща схема.
Тази схема е следната.
След смъртта на тирана неговото най-близко обкръжение, на което е омръзнало да трепери пред тоягата му, се преизпълва с решимост да не изпусне шанса си – и започва колективно да управлява осиротялата държава, установявайки «колективно ръководство», както това и се нарича официално във Втория цикъл. С тези красиви думички се прикриват една шайка политици, обвързани с обща корист и стремящи се да грабят от богатствата на страната – а днешният термин за подобна банда е «хунта».
Но широките слоеве от активното население чувстват, че управлението на една хунта е по-лошо дори от управлението на един деспот (един все някак ще изхраним, ама цяла глутница ще изяде нас!) – и затова на хунтата й се налага формално да излъчи единствен лидер, като издигне на трона покорен човек; пък, ако той нещо се заинати, да го изхвърли и да възцари друг.
По време на Първия цикъл тази Втора фаза, която Ключевски нарича «епоха на дворцовите преврати, продължава около 70 години (от смъртта на Петър Велики – 1725 г., до възцаряването на Александър I – 1801 г.; б. пр.).
По време на Втория цикъл Втората фаза е наричана понякога «геронтократия» – и продължава около 50 години (прибл. от 1953 г. – смъртта на Сталин, до избирането на Путин за президент – 1999 г.).
И ето един интересен въпрос: защо управлението на хунтата и в двата случая е толкова кратко?
Причината е следната: тази политическа форма пречи на движението на Русия по пътя, който й е предначертан свише. Понеже, за да изпълни своята историческа мисия, Русия трябва да бъде империя – но да се основава НЕ ВЪРХУ СТРАХ, а ВЪРХУ ЗАКОН И НРАВСТВЕНОСТ.
Може би в банановите републики на Латинска Америка хунтата може да управлява вечно – но в Русия не може.
Ето защо и в Първия, и във Втория цикъл на Руската империя Втората фаза бързо бива заменена от Трета фаза.
Тази фаза е най-важната.
Именно в нея трябва да бъде реализиран Замисълът на Твореца за Русия – и тя да стане Третият Рим за цялото човечество. За тази цел не са подходящи нито светската полицейска държава, нито диктатурата на хунтата.
Владетелят на Третия Рим трябва да бъде милостив и да се отнася с всички като с равни, а неговите граждани – да спазват законите и по възможност да бъдат благочестиви, тоест в живота си да спазват заповедите на Евангелието.
Ясно е, че да бъде изведена страната от Втората фаза, за да се въведе в Третата – това е свръхчовешка задача, която може да бъде решена само от Божий избраник.
В Първия цикъл това се оказва благословеният император Александър I.
В своето време той е един от хората, които най-добре знаят какво представлява хунтата: нали именно тя убива неговия баща, макар, че малко преди това се заклева пред Александър, че нито косъм не ще падне от главата му; и делегацията на хунтата просто убеждава император Павел I да се отрече от престола в полза на сина си.
Убийците на царя нарочно показват на Александър обезобразения труп на баща му, един вид: «Гледай и помни – същото ще се случи и с тебе, ако много се ежиш!» И той гледа, и помни видяното през целия си живот.
И разбира: за да надвие разбеснялата се дворянска върхушка, не бива да действа открито!
Защото, ако действа открито, с това и ще свършат всичките му действия – а трябва да се използва умна, далновидна стратегия, разчетена с много ходове напред, и никой не бива да се досеща за истинската цел на тези ходове.
Дълго може да се разказва за сложните ходове на Александър I срещу хунтата, както и в шахматната му партия по същото време срещу Наполеон; нея руският император също печели, което Бонапарт сам признава на остров Света Елена с думите: «Александър ме надхитри като коварен византиец».
Но сега да се съсредоточим върху 2-те главни характеристики на онази Русия, която Александър I строи: законът отгоре и нравствеността отдолу…
Царят започва със закона. Някъде в провинцията той открива гениалният юрист Сперански и го включва в действие. Хунтата отначало не обръща внимание: е, чиновниците там пишат, това им е работата, нека си пишат…
Но написана дума – хвърлен камък! Руското законодателство тихо и незабелязано се усъвършенствало, систематизирало, кодифицирало, законите се разпращали по губерниите и уездите – и местното началство много-много не смеело да ги нарушава.
И когато дворянството се усетило, че не му остава много място за маневри – вече било късно.
А защо то не забелязало комбинацията от ходове, насочени против него?
Поради една проста причина: «коварният византиец» Александър I бил много по-умен от хунтата. И когато тя най-после разбрала, че е изиграна, се ядосала на Сперански.
А как реагирал на това Александър I?
Той направил нещо много важно: уволнил Сперански и го накарал да напусне Петербург.
Стратегията да не се влиза в пряка схватка с врага продължавала. Както и другият Александър (св. Александър Невски – б. пр.), императорът знаел, че Бог не е в силата – а в правдата.
Сега е време да преминем към Втория цикъл, защото аналогиите вече стават очевидни.
Путин взе власта, когато тя все още беше чисто формална. По онова време истинската власт в Русия принадлежеше на най-хищната и най-безсъвестна от всички хунти, познати в човешката история. Тъй като знаеше необикновените способности на Путин като делови човек, тя го виждаше само в ролята на свой мениджър – и придаваше на неговото звание «президент» не по-голямо значение, отколкото придаваше на същото звание при безволния и алкохолизиран Елцин.

Това беше нейната най-голяма грешка.
Новият президент Путин започна със същото, с което започнал и Александър I, когато се възкачил на престола: със законодателството, по точно: с Думата. По времето на Елцин тя представляваше лудница, през която не можеше да мине нормално нито един закон.
Но, действайки меко и дипломатично, уж някак в интерес на хунтата, Путин успя да направи Думата работоспособна. По този начин беше заложена базата за създаване на закони.
После той въведе институцията на пълномощните представители (на Президента в регионите – б. пр.), чрез които приетите от Думата закони можеха да достигат до регионите и да ограничават сепаратизма.
Аз си мисля, че олигарсите леко се разтревожиха от това действие, но все пак бързо се успокоиха: така или иначе, по места трябва да се въвежда ред, който нас не ни засяга…
Но именно тук им беше другата голяма грешка: арестът на Ходорковски, който арест беше именно показателен, им показа, че законът важи за всички. По същото време и Америка започна да проявява нервност, защото преди това беше повярвала, че анархията в Русия ще превърне тази държава в лесна плячка.
А когато в края на втория си мандат Путин заяви в Мюнхен (на 10 февруари 2007 г. – б. пр.) , че Русия никога няма да се откаже от своята самостоятелност и ще се съобразява само със собствената си история и собствените си традиции, Вашингтон изпадна в ярост.
Навярно там беше засилено финансирането на подривната дейност срещу Русия, вероятно там вече са мислели за санкции или даже за бомбардировки – нали такъв им е навикът? А по онова време Америка беше много силна и самоуверена, така че Путин имаше от какво да се опасява.
И обърнете внимание какво направи Путин тогава!
Той направи същото, което и Александър I по време на конфликта си с дворянството заради Сперански: отстъпи!
Не удължи, както Лукашенко, президентството си с трети мандат, макар, че можеше да го направи – а постави на своето място Медведев.
Медведев започна да отстъпва в това-онова на САЩ и те се успокоиха.
А след 4 години Путин се върна и продължи онова, което беше започнал.
Както личи, Третата фаза протича еднакво и в двата цикъла. Да видим какво се случва нататък. За целта ще се върнем към Първия цикъл.
Съществува ли ясно и безспорно историческо доказателство, че Александър I наистина е надхитрил дворянската хунта и й е дал мат?
Да, такова доказателство съществува и представлява конкретно събитие. Може точно да се посочи неговото време и място: 14 декември 1825, Сенатският площад на Санкт-Петербург.
Тогава група заговорници, съставена от руски офицери – членове на масонски ложи, решават, че твърде отдавна не е имало дворцови преврати, ето защо е време да извършат такъв, а те самите да станат управляваща хунта. Подготовката е продължителна и солидна, вербувани са много повече изпълнители, отколкото при превратите, свалили от власт Ана Леополдовна, Петър III и Павел I.
Независимо от това, вместо преврат се получава пълен фарс. Техният водач княз Трубецкой въобще не се появява сред войските, а самите войски се разбягват след първия залп, даден от верните на царя военни части.
Защо става така?
Причината е, че декабристите с техните «проекти» били напълно изостанали от живота. През 1825 г. те вече били хора от миналото, които не разбирали, че Русия е съвсем различна от онази по времето на убийството на Павел I. И с приближаването на «деня хикс» все по-ясно чувствали това.
А на Сенатския площад самият въздух на тази нова Русия ги лишил от главното, което е необходимо за изпълнение на който и да било замисъл – вярата, че си прав. Още преди началото на събитията те вътре в душите си се чувствали като престъпници. И изстрелът на Каховски въобще не бил изстрел срещу Милорадович – а срещу собствената му съвест, която той се опитвал да убие. Но съвестта е невъзможно да се убие и, ако не го бяха обесили, нищо чудно самият той да се беше обесил, както постъпил Юда.
Във Втория цикъл също имахме площад, на който Путин матира хунтата – Блатният площад…
Също такава купчинка честолюбци, хукнали да заграбят властта, също такава тълпа наивни глупаци, също такива истерични психопати, като Каховски, които нападаха полицаите.
И резултатът също фарс: окончателен и безвъзвратен. Авантюристи като Навални и Немцов са изостанали от живота и не разбират, че Русия през 2012 г. въобще не е онази Русия от 1993 г. Както декабристите не разбирали, че живеят в нова държава, създадена от Александър I, така и «несистемните опозиционери» не разбраха, че живеят в нова държава, създадена от Путин.
Приликата между тези две исторически фигури е толкова голяма, че неволно човек си спомня за източното учение за прераждането на душите. Двамата си приличат и по онова, което са направили за Русия – и по това, как Русия се отнася към делото им.
Вътрешната им прилика е в онази природна човещина, която в личния им живот се изразява в уважение и неосъждане на чуждото мнение, а в политиката – в придържане към принципа на ненасилие. Петър Велики и Сталин са деспоти – но Александър I и Путин може да бъдат наречени «анти-деспоти». А в същото време и двамата са хора с огромна воля и целеустременост, които винаги знаят към какво се стремят и постигат целта си.
Шилдер казва за Александър I, че управлява Русия с желязна ръка в кадифена ръкавица – същото може да се каже и за Путин.
Историческата задача, която те решават, е една и съща: да спрат хунтата, която иска власт след смъртта на деспота, и да възстановят държавата, разрушена от нея – но да я възстановят вече не върху основата на страха, а върху основата на закона и нравствеността.
За третата прилика ще поговорим след малко – а сега да видим в каква степен всеки от тях решава тази задача.
На Петър I дали титлата «Велики». Заради това, че уж бил преобразил Русия със своите знаменити «реформи». Но всъщност той така и не постигнал онова, за което мечтаел. Искал да издърпа Русия за косата от средновековието, от което вече била излязла по негово време старата Европа – и да я превърне в още една европейска страна. Но с прогонването на монасите от манастирите им и с построяването на Санкт-Петербург, приличащ на Амстердам, той нищо не променил в същността – макар и да ни обръснали брадите, ние не сме станали европейци. След неговата смърт също не се променили много неща, само произволът на един деспот плавно преминал в произвол на многолика хунта.
И едва Александър I се оказал истинският Преобразувател и Реформатор, благодарение на когото Русия навлязла в Новото време и започнала бързо да настига страните от Европа по всички показатели. Животът на държавата престанал да се управлява чрез волята на властите, за нейното функциониране бил създаден легитимен законов ред. Появило се нещо, което дотогава не било познато в руската история – гражданското общество. Съзрели първите плодове на великата руска култура, която скоро след това покорила света с Толстой и Чайковски. Открити били университети в Казан и Харков, започнала да действа системата на народната просвета – гимназии, реални и църковно-енорийски училища. Като гъби след дъжд се появявали философски кръжоци. Александър I въвел Русия не в ХIХ-ти век – а направо в съвременната епоха, успявайки меко и деликатно да извърши онова, което Петър не успял със сила и грубост.
А дали решил своята задача?
Не, Александър I не я решил или, по-точно, решил я само наполовина. Неговата цел била създаването на легитимна и хуманна държава, управлявана чрез закона отгоре и нравствеността отдолу.
Както виждаме, законът бил установен.
А нравствеността?
До ХVIII-ти век с нравственото възпитание на народа в Русия се занимава Църквата, и върши това твърде успешно. След като Петър I я обезглавява, а Екатерина закрива 700 манастира и отнема земите на останалите, нацията се лишава от своите възпитатели.
Александър I знаел това и разчитал, че дефицитът от духовно възпитание ще бъде заменен от светската просвета – затова и придавал първостепенно значение на народното образование.
Но псевдонаучната система на европейското образование, която Русия тогава заела, само отвежда встрани от единствения източник на истинската нравственост – Евангелието, и в края на краищата довела до това, че ние сме престанали да се боим от Бога, да почитаме царя и да се подчиняваме на закона. В резултат достигнахме до такова безумие като революцията.
Къде е грешката на Александър I, която му попречила да създаде държавата на своите мечти?
Той не отчел, че тази държава може да бъде построена от политическата власт само в сътрудничество с духовната власт, тоест в «симфония» (съзвучие).
Именно заради тази грешка Първият цикъл не бил завършен, и на Сталин се наложило да започне Втория.
А Путин?
Съдейки по всичко, той разбира необходимостта от симфония, макар да не говори за нея. Това личи по отношението му към Патриарсите. През 2008 г. присъстваше на интронизацията на Кирил, където на висок глас беше произнесена думата «симфония».
Това дава надежда, че от Трети цикъл няма да има нужда.
А сега за третата прилика между цар Александър I и президента Путин – това е еднакво неблагодарното отношение към тях от страна на значителна част от руското общество, особено интелигенцията.
Парадоксалното е, че и в двата случая оценките на чужденците за нашите лидери са много по-високи от руските оценки.
Талейран смята, че в света има само две велики личности: Наполеон и Александър I.
А за нашите любители на историята Александър I е обикновен монарх, интелектуалците ни почти не се интересуват от него. Никой вече не опитва да се убеди, че е светец и мощите му лежат в Томск под чуждо име – псевдоним. Нищо по-лесно да се провери това: мощите на Фьодор Кузмич са налице, в музея има и къдрица от косата на Александър I – може да се сравни ДНК и въпросът ще бъде решен.
Но никой не изпитва необходимост да стори това.
Същото и с Путин. Американците, които го мразят, го обявиха за Човек №1 на планетата.
Обаче нашата руска образована публика въобще не се интересува, че Путин я спаси от престъпността на 1990-те години, и изправи Русия на крака, че сега вече има изобилие от леки коли, и метрото не спира, и заплатите се изплащат редовно.
Но Данте пише, че неблагодарниците се намират в деветия кръг на ада.
Всеки трябва да помни това!