9 февруари 2008, вторник
Програма за изтребване на българския народ - Приета на московския ционистки конгрес 1988 г.

I. Удържане на властта:

1. Заграбване на средствата за масова информация.

2. Всички, които участват пряко във властта трябва да имат местни имена и външност.

3. Директорът може да бъде гой, но поне един от неговите заместници трябва да бъде от нашите.

4. Да не се допускат до властта трудещите се.

5. Да се поддържа репресивен апарат за пълен контрол.

6. Масон, който е оставил следи при провеждане на акция или използване на специални средства, завършва живота си със самоубийство или го ликвидират.

7. Да бъдат създадени и поддържани структури за чистка в оществото; обезглавяването на гоите да се провежда по план, независимо от степента на активност.

II. Идеология:

1. Средствата за Масова Информация, литературата и изкуството да се използват за демонстриране преимуществата на капитализма пред социализма.

2. За репресиране на гоите (неевреите) може да се използва митът за антисемитизма.

3. Да се разоръжи езичеството и да се внедрява религия, промиваща мозъците, на робски принципи. Поробването и асимилацията на българите трябва да продължава с нарастващи темпове.

4. Да се действа само от името на народа и за народа, само с добри намерения - може да се говори всичко.

5. Да не се допуска разпространение на антиеврейски лозунги сред обществото.

6. Да не се допуска разпространение на листовки, обръщения, вьзвания и заявления на гоите, нито призиви за справедливост и възмездие.

III. Денационализация:

1. Да продължи смесването на расите под вида на интернационализъм.

2. Да се използват всякакви средства за пълно национално обезличаване на българите.

3. Под претекст за борба с национализма и шовинизма да се унищожава всичко национално.

4. Да се осигури повсеместно организация и управление на българофобията (да се унищожава всичко българско с всички възможни средства).

5. Да не се допуска разпространение на българската предхристианска религия, тази религия да бъде обявена за фашистка.

6. Да се приобщят българите към робските религии, а в православието да не се допускат никакви инициативи и свободомислие.

7. Да не се допуска в паспортите на гоите графа “расова принадлежност” и да се ликвидира графата “националност”.

8. Да не се допуска статут на коренно българското население и други подобни ереси, които позволяват възраждане на нацията и културата.

9. Да не се допуска създаването на Центрове на българска национална култура.

IV. Отнемане на свободите и възможностите за инициатива на българите:

1. Своевременно да се попълват психиатричните лечебници, местата за лишаване от свобода, болниците, трудововъзпитателните училища, дисциплинарните батальони и др.

2. Да не се допуска гоите да създават свои разузнавателни школи; стадото трябва да бъде под пълен наш контрол, да не се допускат никакви организирани съвместни действия, които биха им осигурили непобедимо положение и идейно оръжие; науките за управление да се създават само от юдеи; никакви координационни и консултативни съвети, начини за бърз обмен на информация и оповестяване; да не се допускат национални организации, фашизъм или национализъм в каквато и да е форма; да не се позволява на гоите да събират адреси и телефони на юдеи, нито да създават методи за борба с ционизма.

3. Да се отвлича вниманието на гоите с каквото и да е, да се използват разнообразни средства за борба. Всички наши действия трябва да бъдат гъвкави и неотразими. Противниците трябва да бъдат дискредитирани и разединени, да бъдат принудени да се съобразяват с нас и да търсят съюз с нас, да бъдат обезглавени, да се атакуват щабовете им, а нашите хора да ги дезорганизират.

4. Да се пречи на издаването на трудове, насочени срещу нас - “Какво да се прави”, “Как да действаме”, “Схеми за действия по направления”, “Славянски лидери”, “Методи за привличане на хората и борба за аудитория”.

5. Прокуратурата не трябва да отчита дейността на членовете на тайни общества – нито ционисти, нито юдеи, нито полуевреи, нищо, което е свързано с нас. Да не се търсят причините за самоубийствата.

V. Забавяне развитието на гоите:

1. Необходимо е гойското стадо да се държи в нищета и безправие.

2. Нашето обкръжение трябва да осигурява забавеното развитие на гоите и управление насоките на тяхното развитие.

3. По-често да се пуска музика с наркотично действие, да се промиват мозъците, да се използват труднооткриваеми музикални тонове, които изтриват паметта в дълбочина.

4. У гоите всичко трябва да бъде робско - храната, религията, идеологията, науката, отношението им към нас, оръжията и средствата за защита, начинът на живот, средствата за информация, образованието, професиите, положението в обществото, жилището, културата.

5. Посредством вредни и непълноценни храни гоите да бъдат превърнати в безпросветно стадо, в безинициативни, бездейни и .затлъстели свини. Кръвта им трябва да бъде кисела, а не алкална.

6. Да създадем и да удържим превъзходство над гойското стадо, да бием постоянно по слабите точки и ключовите центрове на гоите, по-бьрзо да преминем към решаващия стадий в овладяването на света и пълното подчиняване на гоите на нашето международно правителство.

VI. Да унищожаваме противника чрез асимилация, като хуманна форма на геноцид:

1. Юдаизмьт, ционизмът, всемирната еврейска нация и Международното правителство органически не могат да приемат създаването и съществуването на български семейства. Затова е необходимо да се погрижим в най-кратки срокове да асимилираме максимален брой български момичета сред другите народи.

2. Разбира се, не бива да се използват сексуалните контакти по предназначение и за създаване на семейства, а само за развращаване на младежта, за насаждане на полови извращения, за увеличаване броя на конфликтите и разводите, а в крайна сметка за намаляване числеността на българите.

3. В никакъв случай да не се допускат насърчения или помощи за създаване на деца от български съпружески двойки с висока степен на национална чистота.

4. За засилване на асимилацията не бива да се отказваме и от старата идея за кастрация на гоите.

VII. Създаване и поддържане на условия на нищета и безправие:


1. Българите винаги трябва да бъдат бедни и безправни, навсякъде да изпитват неудобства и неволи и ежедневни бюрократически спънки.

2. Масовата бедност трябва да поражда масова безпросветност и глупост, а те на свой ред - масова престъпност.

3. Да не се допуска българите да си възвърнат равенството, независимоспа, свободата и националните богатства.



VIII. Масова дебилизация на гоите:


1. Врагът в максимална степен се деморализира, когато вижда, че всичко, което става около него, е лъжа, разруха и грабеж. (!!!)

2. Образованието за гоите трябва да създава морални уроди.

3. Схемата за действия трябва да бъде съгласувана с Единния план, разработен от Световното правителство.

4. Засега няма по-разрушително нещо от алкохолизма. Да не се допуска намаляване градуса на спиртните напитки.



IX. Употреба на бойни психотропни вещества, променящи човешката психика:


1. Предизвикващи отслабване на паметта за продължително време.

2. С чисто наркотично действие.

3. Убиващи интереса към определени видове занимания и умствена дейност.

4. Увеличаващи влечението към спиртни напитки.

5. Програмиращи личността за убийство или самоубийство.

6. Възбудители на половата дейност у мъжете и жените, което води до полови извращения.



Х. Методи за масово отравяне на гоите:


1. По пода да се разлива живак, например когато се напуска жилище.

2. Средства за масово поразяване да се прилагат в общите кухни, столове или на обществени места, където се събират гои.

3. Да се превърне България в технологична боклукчийница на развитите страни.



XI. Съкращаване числеността на гоите до разумни граници чрез скрити форми на геноцид в нашата тайна едностранна война:


1. Да продължи изтребването на гоите по метода на “своеобразното демографско съкращаване”.

2. Да се продължи демографското съкращаване на българите до 3 пъти за едно поколение чрез юдомасонския похват “помощи за самотни майки”.

3. В обществото зле се възприема идеята за “остаряване на нацията”, като се оставят да живеят само неспособните на съпротива.

4. Ако се работи умно, с българите можем да приключим бързо.



XII. Съкращаване числеността на гоите чрез други форми на геноцид:


1. Да се направи невъзможно създаването на многодетни български семейства.

2. Да се поддържа високо равнище на детска смъртност у българите и да не се допуска такава при юдеите.

3. Да се поддържа висока смъртност сред българската младеж.

4. Да се завишава възрастта, при която се разрешава встъпване в брак.

5. По всякакви начини да се влошават отношенията между гойските мъже и жени и да се разрушават семействата им.

6. Да се разработват нови закони (екодемографски войни) за ликвидиране на гойските маси без военни действия, без материални загуби, чрез глад и обедняване.

7. Да се предизвикват безпорядъци и масови вълнения и да се използва армията, силите на закона и правосъдието за възстановяване на реда, което да води до съкращения на гоите в ограничени количества.



XIII. Унищожаване на противника със средствата на медицината:


1. Да се увеличат забременяванията и абортите сред малолетните момичета, водещи до стерилност, “случайни” помятания, преждевременни раждания, мъртвородени деца и усложнения след раждането.

2. Необходимо е да се саботират грижите за бременните, новородените и родилките и да не се допускат реални мерки за защита на майчинството.

3. Да се спъва профилактиката и да се прави всичко за намаляване средната продължителност на живота на гоите.

4. По време на лечение или зъболечение, в раната да се поставят зарази или отровни вещества.

5. При всяка операция да се присаждат на пациента ракови клетки от онкологично болни.

6. Да се употребяват лекарства с променен химичен състав и лекарства, лишени от лечебни свойства, чрез предварително облъчване, замразяване и т. н. от лекарите.

7. Класическо бавно отравяне с малки дози отрова.

8. При рентгенови снимки и прегледи да се увеличава силата и продължителността на облъчването.



XIV. Действия чрез контролираните средства за масова информация:


1. Да се поддържа стабилна тенденция към българофобия и национален нихилизъм.

2. Да се обявяват всички патриотични и национални движения на гоите за фашистки, националистически, шовинистки, терористични и консервативни, да бъдат оклеветени, очернени и да им се лепват етикети.



XV. Повсеместна и постоянна гавра с врага:


1. Над българите може да издевателства който си иска и както пожелае. При изкуствено създадената пълна безотговорност имената на нашите ще бъдат винаги засекретени.

2. Гоите да бъдат доведени до самоубийства, инфаркти, инсулти, припадъци и други тежки състояния посредством хулиганщина, наглост, издевателства, унижения, оскърбления и пълна безнаказаност на извършителите юдеи, членове на други тайни общества и шабес-гои (“колаборационисти”).

3. Необходимо е с българският народ да се разправим по-бързо, защото после ще бъде късно. Хилядолетният ни враг е още жив.

По долу ще видите един много интересен списък, от който ще разберете кой провежда геноцида над българския народ и разгражда българската държавност?!?

Списък на лицата представляващи обществен интерес, масони агенти на чужди държави и доносници на ДС със чуждо етническо самосъзнание, участвали и участващи в управлението на страната през последните 15 години и манипулиращи обществото чрез медиите, който са под техен контрол.



А) С еврейски произход:


Андрей Карлович Луканов - (БКП-БСП) – министър-председател, съден. Бил е на висши държавни постове по времето на БКП и след това. Имал е връзки със фамилията Рокфелер, майка му е била шефка на БНБ.

Илко Ескенази - (СДС) – депутат, член на “Цион”.

Гиньо Ганев - (БСП) – депутат, зет на известния превратаджия и масон Кимон Георгиев.

Георги Пирински - (БСП) – 1976-1980 г. - съветник в Министерския съвет. 1980-1989 г. - заместник-министър и първи зам.-министър на външната търговия. 1989-1990 г. - заместник-председател на Министерския съвет (ноември 1989 - февруари 1990 г. и август - декември 1990 г.). Заместник-председател на Националната кръглата маса (февруари-април 1990 г.) в момента Прецедател на 40 НС.

Сергей Дмитриевич Станишев - (БСП) – депутат 39 НС. В момента министър прецедател.

Кристиян Вигенин - (БСП) – заместник на Станишев, хомосексуалист.

Александър Божков - (СДС) (по майка Бакиш) – бивш министър, подсъдим.

Едит Гетова - (СДС) – зам.-министър, подсъдима с Божков.

Вилхелм Краус - (СДС) – министър на транспорта, подсъдим.

Красимира Краус – работи в министерство на образованието.

Надежда Михайлова - (СДС) – бивш министър на външните работи. Снаха на полковник от ДС. Депутат 39 НС.

Николай Младенов - (СДС) – говорител на СДС, бивш любовник на Михайлова. В момента изучава активно иврит.

Алберт Бенбасат - (СДС) – директор “Музеи в министерството на културата, иманяр-трафикант.

Соломон Исак Паси - (СДС, НДСВ) – председател на “Атлантическия клуб”, министър на външните работи, член на “Бнай Брит”. Баща му Исак Паси е един от идеолозите на БКП и съветник на Тодор Живков. Паси е потомствен масон.

Феня Деколо – журналистка, работи за “Шалом” и “Бнай – Брит Кармел”.

Леа Коен - (СДС) – бивш посланник на РБ в Швейцария, член на “Билдербергите”.

Анжел Вагенщайн - (СДС) – На 16-годишна възраст бил е партизанин, ръководител на бойна група, терорист имал смъртна присъда. Бивш депутат, агент на ДС, КГБ, ЩАЗИ и “Мосад”.

Емил Кало - (БКП) – председател на “Шалом”, бивш офицер от ДС, член на БКП.

Райчо Райков – бивш член на БКП и офицер от ДС, сега председател на СЕМ.

Румен Леонидов – бивш агент на ДС, член на “Шалом”. Председател на Съюз за национално достойнство “Гранит”.

Вивиана Асса – съпруга на Румен Леонидов, зам.-главен редактор на вестник “Ние жените”, член на “Шалом”.

Андрей Райчев – издател на вестник “Сега” и един от собствениците на радио “Нет”, бивш член на БКП, социолог.

Виза Недялкова – съпруга на Райчев, журналистка, бивш член на БКП.

Йосиф Перец - (СДС) – зам.-главен редактор на вестник “Про Анти”.

Нансен Бехар – “независим депутат” (БСП), член на БКП, съветник на Тодор Живков.

Стефан Софянски - (СДС/ССД) – бивш служебен министър-председател и министър, кмет на град София, член на “Ротъри клуб”. Подсъдим с 4 дела.

Алисия Софянска - (СДС/ССД) – участва в управата на фондация “Бъдеще за България”.

Татяна Ваксберг – журналистка в радио “Свободна Европа”, дъщеря на известния комунистически деятел Аркадий Ваксберг (ЦК на БКП), резидент на КГБ в България, служител на ДС.

Йосиф Леви – равин, председател на Централния израелтянски духовен съвет в България, бивш полковник от ДС и член на БКП.

Фани Аронава – журналистка в БНТ канал 1, “Новини”.

Филип Димитров - (СДС) – бевш министър-председател на България, хомосексуалист, с психически заболявания, ексхибиционист.

доц. Елизар Алфандари – журналист, преподавател в СУ “Свети Климент Охридски”, факултет по журналистика.

Ирен Леви – журналистка, водеше еротично предаване по “Нова телевизия”.

Яков Джераси – председател на организацията “Цион” и фондация “България”, връзка между Ню Йоркското еврейско лоби и Симеон Сакскобурготски, участник в плана “Шипка”.

Линдел Грей – аферистка, агент на ЦРУ, ръководителка на Американския университет в Благоевград.

Мартин Михайлов Заимов - (Голдсмит) – (СДС) – подуправител на БНБ и шеф на Валутния борд (2000 г.).

Барух Чакъров (Боби Чакъров) – бивш изпълнителен директор на фалиралата авиокомпания “Балкан” при Гад Зееви, сега почетен консул, финансирал е фондация “Бъдеще за България”.

Максим Бехар – журналист, бивш член на БКП, съосновател на масонския вестник “Стандарт”, сега е имиджмейкър и обществени връзки на НДСВ.

Йоана Левиева – репортелка в БНТ Канал 1.

Хени Берлер - репортелка в БНТ Канал 1 в Израел.

Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ, снаха на Иван Пръмов (Примо) от ЦК на БКП.

Миглена Кунева (НДСВ) – министър на евроинтеграцията, братовчедка на Соломон Паси, снаха на Иван Пръмов (Примо).

Нидал Алгафари – зам.-директор на БНТ, програмен директор.

Мадлен Агафари – психоаналитик.

Борислав Геронтиев (Герон) – бивш генерален директор на БНТ, сега в УС на БНТ.

Николай Свинаров (НДСВ) – министър на отбраната и зам.-председател на НДСВ.

Гергана Грънчарова (НДСВ) – зам.-министър на външните работи, любовница на Паси.

Зелма Алмалех – член на УС на БНТ.

Бисера Йосифова – бивш зам.-министър на културата (при Абрашев), следствена.

Милена Милотинова (НДСВ) – депутат 39 НС, председател на комисията за медийна политика, работи в БНТ.

Весела Драганова (НДСВ) – председател на партията на българските жени, депутат в 39 НС.

Нина Чилова (НДСВ) – депутат в 39 НС, сега министър на културата и туризма, предполага се, че има незаконно двойно гражданство (български и израелско).

Ралица Агайн (НДСВ/Новото време) – депутат в 39 НС.

Долорес Арсенова (НДСВ) – министър на околната среда.

Милен Велчев (НДСВ) – министър на финансите, баща му е номенклатура на БКП, роднини са на Борис Велчев от ЦК на БКП – отговарял за концлагерите.

Станимир Илчев (НДСВ) – депутат от 39 НС, председател на парламентарната група на НДСВ.

Лидия Сантова Шулева (по баща Биджерано) (НДСВ) – вицепремиер и министър на икономиката. Роднините на мъжа й са от партизански род, номенклатури на БКП. Роднина им е Богдан Шулев – един от председателите на “Народния съд” след 1944 г. В правителството на Сакскобурготски е отговаряла неофициално за “еврейските въпроси”.

Цветелина Бориславова (НДСВ) – изпълнителен директор на “Си банк”, дъщеря на бивш дипломат, номенклатура на БКП, съпруга на ген. Бойко Борисов – главен секретар на МВР.

Фани Виденова (СДС) – служителка в министерството на правосъдието – отдел “Българско гражданство”, назначена специално от Александър Божков, за да се възстанови незаконно българското гражданство на изселили се в Израел евреи – ционисти през 1948 г.

Едвин Сугарев (СДС) – бивш депутат и посланик в Монголия и Индия, поет-дегенерат.

Зелма Каталан – подчинена на главния архитект на София - Стоян Янев. Тя е човек на Софиянски, която като посредник взима подкупите за строителните разрешения давани от столична община.

д-р Андреас Енгибаров (СДС) – общински съветник в София.

Емил Леви – главен директор на вестник “Еврейски вести”.

Менахем Бекар – зам.- главен директор на вестник “Еврейски вести”.

Рени Арис – мениджър на недвижими имоти (Консорциум Изток) в София. Изкупуват тайно имоти за еврейско заселване в България!

Елена Розберг – журналист от “Ретро радио”.

Петър Калпакчиев – главен счетоводител на “Кинтекс”, върховен командир на масонската ложа на Старите свободни и приети зидари на България, член на върховния съвет (33 степен).

проф. Захари Захариев (Цукер Цукерман) (БСП) – участва във финансирането на БСП чрез далавери с нефт.

Георги Прохазки – банкер, приятел и колега на Александър Божков, работят заедно в съмнителна фондация.

Ярослава Прохазкова – журналистка от вестник “24 часа”.

Елица Гилтяй - журналистка от вестник “24 часа”.

Ганета Сагова – журналистка от вестник “24 часа”.

Явор Геронтиев - журналист от вестник “24 часа”.

Маргарита Роуз - журналистка от вестник “24 часа”.

Николай Москов - журналист от вестник “24 часа”.

Георги Луканов - журналист от вестник “24 часа”.

Ирина Асиова - журналистка от вестник “24 часа”.

Миа Сантова - журналистка от нова телевизия.

Павел Езекиев – директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции;

Еди (Едуарт) Шварц – шеф на “Бнай-Брит” за България. В САЩ тази организация е наричана “Еврейското гестапо”!

Юрий Асланов (БСП) – журналист.

Сребрина Хашъмова – парламентарен журналист.

Йосиф Аврамов – икономист.

проф. Пламен Цветков – историк, преподавател в Нов български университет, член на партия Християнски социален съюз, гравитираща около СДС; баща му е бивш полковник от ДС, а майка му партиен секретар.

ст. н. с. д-р Хаим Гозес – икономист, пише статии и гравитира около кръга “Нова Заора” и масонския вестник “Стандарт”.

Алфред Давид Криспин – журналист.

Исак Гозес – редактор в масонския вестник “Стандарт”.

Юлий Москов - редактор в масонския вестник “Стандарт”.

Хайк Вахрам – журналист от масонския вестник “Стандарт”.

Виктор Леви - журналист от масонския вестник “Стандарт”.

Люба Кулезич (ДСБ/СДС) – журналист, телевизия “Европа”, главен редактор на вестник “Седем”, жена на Явор Дачков (СДС/ДСБ).

Раймонд Вагенщайн – издател ИК “Колибри”, организира мащабни панаири на книгата в “НДК”.

Иво Инджев – журналист от еврейската телевизия Би Ти Ви.

Даниел Левиев – бил е номиниран за министър в проектокабинета на Сакскобурготски, сега е съветник, ковчежник на “Цион”.

Емил Бенатов (НДСВ) – юрист, депутат от 39 НС.

Снежана Бахарова (НДСВ) – депутат от 39 НС.

Венцислав Давидков (НДСВ) - депутат от 39 НС.

Калин Примов (Примо) (НДСВ) - депутат от 39 НС.

проф. Владимир Квинт – съветник на Сакскобурготски, свързан е с Ню йоркското еврейско лоби, Жордж Сорос и МВФ. Писал е програмата на НДСВ.

Петя Бахарова – журналист.

Емил Барух – кореспондент на радио “Дойче Веле”, директор на “Европалия” към министерството на културата.

Йосив Аврамов – заместник-председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара.

инж. Рут Ешкенази – началник отдел “Общинска собственост” – община “Изгрев”, София.

Любомира Леви – експерт в “Топлофикация” – София, надписва сметките и тероризира столичаните.

Емил Роберт Коен – председател на фондация “Толерантност” (поддръжка на секти и хомосексуалисти).

Еми Барух – журналистка.



Б) Турчеещи се българи и цигани от турски произход:


Ахмед Демир Доган (ДПС) - сътрудник на ДС терорист, депутат от 36-то, 37-мо, 38-мо, 39-то Народно събрание. Прецедател на антибългарската партия на турция ДПС.

Юнал Лютви (ДПС) – заместник-председател на НС, депутат.

Мехмед Дикме (ДПС) – министър на земеделието.

Неджет Моллов (ДПС) – министър без портфейл, отговарял е като ресорен министър за държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ).

Лютви Местан (ДПС) – заместник-председател на ДПС, депутат от 39 НС. Опитвал се е да внася закони за цензура.

Емел Етем (ДПС) - заместник-председател на ДПС, 2005 г. е избрана за заместник министър. Председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.

Лютви Ахмед Местан (ДПС)

Осман Октай (ДПС)

Касим Дал (ДПС)

Ремзи Осман (ДПС)

Кемал Еюп (ДПС)

Четин Казак (ДПС)



В) С цигански произход:


Цветелин Кънчев (ДПС/Евророма) – бивш депутат, осъден за криминални престъпления.

Александър Филипов (НДСВ) – депутат от 39 НС.

Тома Томов (БСП) – депутат от 39 НС.



Г) С ирански произход:


Гати АЛ Джебури (НДСВ) – бивш заместник-министър на финансите, отстранен за далавери и пренасочен да ги прави другаде.

Марко ал Джебури (НДСВ) – съветник на бившия вицепремиер и сегашен министър на транспорта – Николай Василев (известен с прозвищата “Рачко Пръдлето” и “Малкия Мук”). Последния е учил в еврейски колеж!



Д) С неизяснен произход:


Василка Папломатас (СДС) – в предизборния щаб на СДС, бивша посланичка на България в Испания. Шеф на център за изследване, анализ и прогнозиране развитието на демократичното общество (Ст. Загора).

Иван Костов (СДС/ДСБ) – бивш министър-председател, бивш министър на финансите в правителството на Филип Димитров. Твърди се че баща му е циганин.

Симеон Сакскобурготски (Кобург-Кохари) - космополит авантюрист, без националност и образование, но затова пък член на три масонски ложи! Твърди се, че по линия на дядо му Фердинант в жилите му тече еврейска кръв по линия на рода Кохари – богата еврейска фамилия от Унгария, която си купува благороднически титли. Според “Католическата енциклопедия” том XIII, Ню Йорк, 1912 г. и някои по-стари немски книги от XIX и XX век, родоначалника на фамилията Сакс-Кобург и Гота – Ернст Благочестиви бил със саксонска, френска и еврейска кръв! Самият Симеон Сакскобурготски (Кобург-Кохари) в свое интервю пред израелското списание “Фар” потвърждава своя еврейски произход! Ферденант и Борис III също са били масони, а Фердинант е бил сатанист и окултист. Публична тайна, е че е бил бисексуален и двуфазен педераст!

д-р Божидар Димитров (БСП) – историк, прави се на родолюбец, шеф на Национално историческият музей, твърди се, че е гръцки циганин и иманяр-трафикант.



Горния безспорно интересен списък, доказващ наличието на престъпна международна клика работеща срещу интересите на България, може да бъде допълнен с още имена. На първо място това са съветниците на комунистическия диктатор и тиранин Тодор Живков:


Нико Мойсей Яхиел

Жак Натан Примо

Пепо Менахем Коен

Исак Соломон Паси

Насен Бехар

полк. Валери Таджер

Леон Фабрикант

Соломон Франсез

Андрей Ликанов

Робърт Максуел


Всички те са с еврейски произход! За да стане картината по-пълна е необходимо да се посочат също и съответните лица от небългарски произход в съставите на така наречения “Народен съд” след 1944 ., хора от ръководството на БКП, репресивния апарат – МВР, ВКР, прокуратура, следователи, съдии, отговорници за 86-те комунистически концлагера в България и т.н.

Сега в началото на 21-ви век сме на път България да бъде съсипана отново от чифути, масони, глобалисти, комунисти – капиталисти и ционисти, които искат да ни превърнат в “бушмени” и “бананова република”. Плановете на тази престъпна клика (там влизат и всички парламентарно представени партии!) е да намали българското население на половина – т.е. до 4 милиона чрез икономически средства, систематичен геноцид и противопоставяне на различни етноси.

Всички българи, които все още не са с промити мозъци е необходимо да вземат адекватни мерки, да бъде обявен геноцида и виновните лица да получат възмездие и ефективни присъди за престъпните си деяния. Не го ли направим, в близките 20-30 години българската нация ще изчезне, от картата на Европа!



Послеслов: Наскоро в Русия 500 видни интелектуалци, сред тях 20 депутати от руската “Дума” са подписали документ, в който се иска пълна забрана на всички еврейски и масонски организации на територията на страната! Аргумент за това е провеждания от тях геноцид и антируска пропаганда, целящи обезсилване и унищожаване на Руската федерация. В документа се посочва още, че тези организации са вредни и опасни за мира и човечеството. Припомня се също, че след революцията от 1917 г. до 1959 г., а и след това еврейската болшевишка партия и контролирания от нея репресивен апарат са унищожили не по-малко от 60 (шестдесет) милиона руснаци; от тях целенасочено 8 милиона интелектуалци – цветът на нацията! Те бяха избити от еврейската масонерия и престъпна клика!

Това не трябва да се повтори – борете се с всички средства за това!!! Публикувано от Родолюбецъ в 02:09 0 коментара     17 февруари 2008, неделя Михаил Варшавски
Какво са направили евреите за България ?

Вместо предговор


За да съдим за значението на политическата дейност на евреите в България‚ найнапред е необходимо да изучим и да опознаем отечеството си‚ неговите исторически пътища‚ неговите идеали‚ неговите минали и настоящи политически и икономически явления.

След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров‚ България става център и разсадник на православната вяра.

В нейните монастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения‚ подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра.

От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия‚ стигали дори до фанатизъм.

На това явление е обърнал внимание Синедрионът‚ който винаги се е стремял да унищожи‚ обезсили и насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа.

В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи – банкери.

Благодарение на това‚ че в техни ръце се е намирал капитала‚ те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона.

Но както винаги‚ евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили‚ а сами оставали в сянка.

Тази политика на веницианските банкериевреи през царуването на Иван Александър е била съдбоностна за България.


Царица Сара и Синедриона


Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват‚ че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара‚ дъщеря на един венециански банкер‚ и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България‚ населението на която и било напълно преданно.

Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81).

В историята на християнството на Балканите‚ тя изиграла почти същата роля‚ като Попея в Рим само‚ че в друга форма.

Нейните наемни агенти‚ със средствата на веницианските търговци‚ разпространявали между народа слухове‚ че Исус Христос е само мит‚ че не е имало никакво Възкресение‚ а че всичко това е имислено от поповете‚ които проповядвайки тази лъжа‚ живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).

Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва‚ появил се разврат‚ пиянство‚ започнал да процъфтява материализма.

Развлеченията‚ противни на нравствения дух‚ се поощрявали.

Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си‚ понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила – Синедриона.

Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области‚ което безспорно‚ го е унищожавало‚ но което е било дело на тъмните сили‚ решили да разложат държавата.

Падането на България


На фона на тези тревожни събития‚ в България през XIV в. се появила величавата фигура на партиарх Евтимий.

Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до найотдалечените ъгли на България‚ и дори извън пределите и. Неговата вяра‚ учението му‚ неговите пламенни речи започнали отново да върщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднаж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех‚ тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4)

Въпреки това‚ Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров‚ а цар Иван Александър‚ смятайки го за свой близък съвременник‚ му подарил един монастир‚ гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по­широките маси.

Тогава веницианските банкериевреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива понататък‚ снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна.

Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги‚ Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави.

Като узнал това‚ византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това‚ Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната‚ но помощ от запад не дошла.

По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя‚ подстрекавана от венецианските евреи.

Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров‚ те заели със съдействието на жената на Иван Александра – Сара‚ Родосто‚ Бая‚ Ески‚ ЛюлеБургас‚ Одрин и сключили с България договор‚ който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за понататъшни походи в християнските страни‚ а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа.

Сключвайки този неизгодеин договор‚ Иван Александър разчитал‚ че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част‚ и че останалата България ще бъде спасена.

След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние‚ той се обявил за открит враг на Турция в същото време‚ когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага‚ подстрекаван от еврейството.

Нарушавайки договара сключен от баща му‚ със своя неутралитет той предизвикал‚ а в същото време не се погрижил да пътърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия‚ които тогава вече воювали с Отоманската империя.

Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа.

За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и ЛалаШахин против България‚ при което първият заел областта между Марица и Черно море‚ а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад‚ да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара.

Такава е била волята на венецианските евреи!...

В 1382 година турците превзели София‚ която им била нужна по стратегически съобръжения‚ да си отворят път към Сърбия.

В 1388 година султан Мурад изпратил 30"000 армия под командата на великия везир Али паша‚ който преминал Стара планина и завладял Провадия‚ Преслав‚ Шумен и Силистра.

От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери.

На нейна територия се появили предатели‚ които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа‚ стр. 9)

Обсадата на Велико-Търново


Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв.

Защитата на ВеликоТърново била възложена на патриарх Евтимий‚ понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува‚ че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската писменост‚ че той е запазил звездата на българската нацонална култура‚ неугаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града‚ но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.

Предателството


С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона‚ които били в Бургаз‚ и следели изхода на борбата чрез шпионите си.

Какво им е оставало да правят? Като се убедили‚ че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие‚ евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може поскоро предателство. Намерил се един‚ който бил снабден с всички нужни за тази цел средства‚ включително и копие от султанската заповед за отсъпление.

Този трагичен епизод историците отбелязават само като предание‚ че един неизвестен евреин предал Тътново. Този неизвестен евреин‚ който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен‚ чийто потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 17941807 година...

Лазар Коен‚ получил заповед от членовете на Синедриона‚ проникнал в българската крепост Царевец‚ явил се при патриарх Етимия и по найподъл начин го уверил‚ че турските войски са изгубили всяка спсобност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико­Търново.

Той казал‚ че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана‚ той се клел‚ че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление.

За доказателство предателят показал копието от заповедта‚ с което го снабдили евреите – членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216).

А в същото време Лазар Коен през ноща завел до самите стени на града турската войска‚ която се разположила на скрито и чакала сигнал.

Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето‚ тя се превърнала в страшен рев‚ който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение‚ а евреинът Коен‚ като Юда Икариотски‚ тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон‚ който възползувайки се от това‚ че цялото население било обхванато от ентусиазъм‚ отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман.

Жителите на града се били събрали на площада‚ гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318).

По това време Град ВеликоТърново бил център на внимание в целия Балкански полуостров.

Той бил гордост и слава на българския народ‚ а когато нахлули турците‚ благодарение на еврейското предателство‚ града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци.

Турците разорявали и рушели всичко.

Патриаршеската църква "Възнесение Христово" била разрушена веднага‚ а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка‚ започнала сеч и гонение на християните!

На какви страшни избивания и мъчения са били подложени великотърновските жители‚ ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак‚ Конст. Костенецик‚ Йосиф Видински и др.

Величественият владика Евтимий‚ макар изгонен от Храма‚ не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново.

Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия.

Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси‚ и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана.

Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните.

Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14)

На негово място от Венеция бил командирован найжестокия садист‚ евреина Челеби Нафталион с щаба му‚ състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов‚ Хаим Йерохам и Давид Леви.

Българската история обаче‚ отбелязва това събитие само с краткото съобщение‚ че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина‚ който възобновил избиването на българите с още поголямо озверение и жестокост.

Но как е името му‚ какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил‚ историята за угода на "богоизбраните" мълчи. А не е ли смешно да се мисли‚ че името на заместника на султана‚ толкова всесилен по това време‚ не е било известно на историците?

Тука неволно ни се представя онази печална действителност‚ която се крие в думите:

"Ние си играем с народите като с шахматни фигури‚ а самите оставаме в сянка!..."

Избиването на българскатa интелигенция


Пристигайки във ВеликоТърново‚ Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица.

Когато заповедта му била изпълнена‚ евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им.

Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:

"Помоли своя Бог‚ може би той ще те спаси"‚ и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век‚ том 6‚ стр. 452).

Съдбата на патриарх Евтимий


Найпосле Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота‚ да го поставят над пропастта и да му отсечат главата.

Когато поставили благочестивия старец на лобното място‚ той коленичил с вдигнати ръце и високо казал:

"Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им‚ Господи! И аз ще кажа твоите думи: "Защото те не знаят какво правят!"

На палача‚ който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец‚ неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч‚ докато го отвели другите войни‚ а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 462‚ Енц. на Бонифаций IX, римски папа).

За това необикновено явление съобщили на Нафталиона‚ и последният заповядал да заточат патриарха във великотърновките катакомби.

Когато го отвеждали от Търново‚ под конвой като престъпник‚ целият народ‚ лишен вече от граждански права‚ чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел:

"Отче! На кого ни оставяш?"

От тези отчаяни вопли може да се заключи‚ какво значение е имал Евтимий за целия български народ.

Тревогата‚ обхванала тълпата‚ останала без вожд и духовен пастир‚ свидетелствува‚ че тази звезда‚ изгряла над Балканите‚ е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството‚ но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.

Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен!

Затова‚ че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината.

Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд‚ който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква.

Голготата‚ на която той е бил закаран от враговете на Христа‚ дава ярък пример‚ до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!

Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век‚ том б‚ стр. 493)‚ Нафталион‚ поругал се над патриарха‚ го заточил във великотърновските катакомби‚ гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух‚ а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.‚ стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка‚ че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир‚ гдето и умрял.

А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир?

Ние знаем‚ че найгрижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития.

Един историк пише:

"Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя‚ и целия ужас е в това‚ че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!...." (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 528).

Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък лъч‚ озарил със сиянието си мрака.

Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра‚ че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци‚ докарано и от евреите.

Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго‚ е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа "Под игото". Ние знаем‚ че българинът не е смеел да живее тъй‚ както е искал‚ не е смеел да обича този‚ който му е харесва‚ не смеел да се ползува от благото‚ добито с труд и пот‚ и не е смеел да желае найнеобходимото в човешкия живот. И всичко това България е приживяла по милостта на "богоизбраните".

За съжаление‚ както тогава‚ така и днес има елементи‚ които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината‚ у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянскохристиянския дух и националния порив.

За съжаление‚ и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала.

Евреите завладели България‚ станали господари на положението.

Ползувайки се с голямо влияние въху турския султан‚ те започнали да прокарват в живота всичко‚ което им било угодно‚ а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството‚ за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство.

Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на наякой българи‚ спечелва ли са ги на своя страна и ползувайки се от тяхните услуги‚ оказвани им под вида на лъжлив либерализъм‚ заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония‚ които безстрашно проповядвали своите национални идеи. Това явление се надблюдава и сега‚ защото има още много наивници между българите.!...

Ролята на евреите във Видинската област


Всички данни‚ които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България‚ трябва да черпим от безбройните источници на историята. А кой може да бъде посправедлив от нея?

Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна‚ в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България.

В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област.

Найнапред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни ислуги.

В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него‚ – единят се наредил като негов личен касиер‚ а другия – като придворен лекар.

Благодарение на тези двама "представители" евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството‚ наречено "Пурим Видински".

Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу‚ последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години‚ благодарение само помощта на евреите.

Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии‚ ако помогнат да се свърши работата със самозванеца‚ лекарят Коен бърже разрешил този въпрос – веднага отровил Пазвантооглу.

Положението на пашата било безнадежно‚ смъртта се приближавала‚ а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи‚ за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили‚ че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу‚ за да спаси жените и роднините си‚ поканил всички военноначалници на еничерите и им заповядал да не бутат нито евреите‚ нито техните имоти.

Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач‚ военноначалниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет.

В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния.

По време на турското владичество евреите винаги са били найблизки помощници на турските данъчни чиновници‚ на чиновниците в полицията и доставчици на найхубавите български момичета за турците и разкривачи на заговорите против турското иго.

Особена роля евреите са играли в турското управление‚ гдето са си поставили за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения.

Само благодарение на всичко това е продължило тъй дълго турското иго!


Епохата на Освободителната война 1877 87 г.


Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите.

За да попречат за развитието на християнските народи‚ евреите смятали за свой дълг да помагат на турците‚ ако не с въоръжено пратизанство‚ то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия.

Не е било по вкуса на евреите това‚ че на българска територия стъпили християнски полкове!

От гледна точка на всеки евреин‚ основана на учението на Талмуда‚ християнинът е добитък‚ който трябва да се подчинява на евреина‚ да му служи и да му работи. Затов‚ те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война‚ евреите хвърляли отрова във водата‚ виното и съесните продукти.

В това отношение изключително активно участие са проявили евреите‚ изгнанници от Испания и Португалия. Наймного са шпионирали в полза натурците видинските‚ карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин – Йосиф Фридман.

Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година‚ когато рускотурската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници‚ поради еврейския шпионаж‚ руските военни власти взели най­после построги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази препазна мярка руските войски одържали колосалната победа над турците.

Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите‚ ямболските евреи избягали в Лозенград‚ за да разпространяват слухове‚ че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми.

От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжене сили‚ за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава.

Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест‚ който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски.

По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв.

Когато българските евреи се убедили‚ че западноевропейските държави не са решват да воюват против Русия‚ и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава‚ те бърже се ориентирали в новата политическа остановка.

След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите‚ за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната‚ набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание‚ но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано‚ който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара.

Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове‚ издържани с щедрите пожертвувания на барон деИерш‚ "Alians israelite" и американските еврейски общества‚ и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии.

При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати‚ френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права‚ които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание‚ в което участвувал старшия равин и масон 33 степен Гавриел Алмозино Аврамов.

На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.

В 18841885 година било разкрито първото ритуално убийство в София.

В същата година е създадена подмолната организация "Макаби" в градовете Видин‚ Казанлък‚ Чирпан‚ Хаково и Дупница.

Политическата организация "Макаби" постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес.

В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца‚ след което евреите‚ участвували в това организирано престъпление‚ се преселват в други градове.

Процесът по това дело‚ поради намесата на бившия секретар на княза др К. Стоилов‚ бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!...


Задкулисната политика на евреите през Балканската война‚ 1912 - 1913 г.


Българското общество‚ особено македонците и до днес осъждат начина на действие на бившия руски император Николай II. през Балканската война 1912 13 година. Разбира се‚ не може да не се признае печалната действителност‚ че след Балканската война едновремешната българска земя е била разкъсана на части.

Но кой е главният виновник за това?

Ако бяхме се почесто вглеждали в източниците на историческите събития‚ ние не бихме осъждали невинните и оправдавали виновните.

Както е отдавана известно‚ колелото на политическите събития винаги се обръща на оная страна‚ от която "богоизбраните" ще могат да извлекат желаната полза.

Балканският полуостров&sb

 

Моралът на Талмуда    

от А л е к с и й  ,   Е п и с к о п    Саратовски и Царицински

 

Талмудът дели цялото човечество на две части : евреи и неевреи ; последните той нарича “гои” /езичници/ . Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също/Трактат Berachoth , folio 47 b./ . Християните ,както ще видим това , съставляват предмет за изключителна ненавист на евреите . Само едни евреи са произлезли от Бога , всички останали хора са произлезли от дявола.”Евреите са повече приятни на Бога отколкото ангелите”/Трактат Chullin , fol.91./, тъй щото онзи,който оскърбява с действие /бие по страната евреина/, оскърбява величието Божие, а затова гой , който удари евреина , трябва да умре/Трактат Lathedrin , fol.58 b./ Колкото хората са по-високо от животните , толкова евреите са по-горе от другите хора/Sepher Leror ha Mar , fol.107 a./ Тези последните са животинско семе / Трактат Sebammoth , fol. 98 a./ , тъй щото ако не би имало евреи , то на земята не би имало никакво благословение : ни слънчеви лъчи , ни дъжд , и хората не биха могли да съществуват / Пак там – 63 а / . Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неиудеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам , рабби Раши , рабби Абрванел , рабби Жалкю и други , сравняват гоите ту с кучетата , ту с магаретата , ту ,  най-сетне , със свинете . “ Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот , а всички други народи са подобни на магарета” , казва рабби Абрванел/Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/.”Вие ,иудеи , сте съвсем други хора , но останалите хора не са хора , защото душите им произлизат от нечистия дух , когато душите на иудеите произлизат  - от духа На Светаго Бога. “ – убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b. /. Същото разсъждава и рабби Жалкю , който казва : “ Само евреите имат право да се наричат хора , а гоите , които произлизат от нечистия дух , трябва да се наричат свини”/Salkut Keubent , fol. 10 b./. Следващият разказ илюстрира добре на този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя : “ Знай , царю , че аз съм човешко дете , а не животинско “/Sepher Ben Sira , fol.8./. Дъщерята на царя , по такъв начин , от гледището на Талмуда , е била не повече от кученце , и бракът с нея би могъл да унижи евреина. На това главно различие между неевреина и евреина , което едничко дава достойнство на човека , се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите , които били изтълкуватели на Талмуда , не могли съвършено да унищожат заповедите , дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния ; но те изтълкували тия заповеди тъй , че под ближен трябва да се разбира само евреин . Заповедите за любовта , които Мойсей дал , Талмудът заповядва да се изпълняват тогава , когато работата се касае до евреин , но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой , живота на когото се цени от евреите , като животът на куче . “ Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв , както ненавистта на Йехова тежи над гоите “ / Aboda Zarah , fol. 4 a./.  Тази мисъл , че Бог ненавижда гоите , оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите . И наистина , как да обичат оногози , когото Бог проклина ? На това основание Талмудът дава следното предписание : “Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ”/ трактат Lebammoth , fol. 23 a. / . “ Запрещава се да имате жалост към ония , които нямат разум “ / Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./. “ Не следва правоверният човек да бъде милосърден по отношение към нечестивия човек” / Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./. “ Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките” / Baba Batra , fol. 123 a. / . Гоите не могат да не бъдат ,по мнението на Талмуда , зли, а за това , ако те “правят добро , ако дават милостиня , ако оказват милосърдие , то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях , защото те вършат това за щестлавие”/ Bala Buttra , fol. 10 b./ .

        Но тъй като опитът научил евреите, че не може тъй открито да порицават гоите, то затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни по отношение към гоите. “ Приветствувай гоя , за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте”/Тракт. Cittin fol. 61 b./. Рабби Бахай прибавя : “ Лицемерието е позволено в тоя смисъл , щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой , за да го почита той и да му казва:“аз ви обичам “. Но същият рабби Бахай пояснява , как трябва да се прилага това правило  : “ Това се позволява в този случай , ако евреинът има нужда от гоя , или основание да се опасява , че гоят може да му повреди ; в противен случай – това ще бъде грях “ / Sepliet Cod la Kenlach fol. 270 ./ .    За туй , за да измами по-добре гоя , евреинът може да посещава неговите болни , да погребва неговите покойни, да помага на бедните , но всичко това трябва да прави за туй , за да има мир с гоите  и за да не правят тези нечестивци зло на евреите . / Тракт. Cittin fol. 61 a./ . Но с това се не ограничават общите указания , от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда   ,които се касаят до туй , как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя , - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различие , , което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се , например , работата за земните блага…Тия блага са дадени на човека , говори св. Писание. Да , но човекът – това е само евреинът , обяснява Талмудът. И тъй , неевреинът няма право да владее тия блага , защото той е не само животно , но като животно , него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. – “ Собствеността на неевреина – това е все едно като изгубена вещ  ; истинският `и владетел е евреинът , който и  трябва    преди другите да я владее/ Baba Batha , fol. 54 b./.                                                                                       

       “Това е напълно справедливо , казва рабби Албьо , защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора”/Sepher Sanhedrin , fol.37 a./.Затова , ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ , то той е повинен на смърт ,но на евреина е позволено да взема , колкото му се иска , от имота на гоя ,защото там , дето е написано “ да не правите зло на ближните си “ не е казано , че не трябва да правите зло на гоя / Sepher Nalkarim III 25. /. Ето защо евреин , ако открадне нещо от евреин , счита се за крадец , но ако открадне от гой , то това се счита , че е взел това , що му принадлежи. Рабби Аши казва на слугата си : “ Донеси ми това грозде , което принадлежи на гоя , но не пипай това , що е собственост на евреин “ / Тракт. Bada Kammafol 112 b. /. Тази върховна власт на евреина над всичко , що принадлежи на гоя , се простира и над животните.  Талмудът казва : “ ако волът на евреина убие вола на гоя , то евреинът е свободен от съд , но ако волът на гоя убие вола на евреин , то гоят трябва да заплати загубата на евреина , защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля” / Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.               

        Талмудът  също дава съвети на евреите и относително тези средства , при помощта на които евреите би могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално . Главните средства – това са лихварството и измамата . “ Бог – казва се в Талмуда , - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе , а само за проценти , тъй щото вместо туй , да им се оказва помощ , ние трябва да им причиняваме вреда , ако това е полезно за нас  ; но по отношение към евреите не трябва да правим така “ / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4. /. Знаменитият рабби Бахай казва : Животът на гоя е в твоите ръце , о иудеино , а толкоз повече ти принадлежи златото му “ / Exqlis du Pentar fol.213 , 4./. Благодарение на тая доктрина за лихварството , което е задължително за евреите , като правило на религията им , в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери . В съчиненията на Янсена са приведени данни , които доказват , че евреи са вземали 300 , 400 и дори 600 процента в година. Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба , например : гоят изгубил някой предмет или кесия , евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя , защото е писано : “ Запрещава се да се повръща на гоя туй , що е изгубил ; този , който повърне на гоя , що е изгубил , няма да намери милост от Бога “/Тракт. Sampelrin , fol. 76 b. /. Раби Раши разсъждава : “ Да възвърнем на гоя туй , що е изгубил , това значи да сравним нечестивия с израилтянина , а това е грешно “/ Пак там ./. “Който възвръща на неуидей изгубена вещ , прави грях , защото съдействува за могъществото на нечестивия “/Sak. Chaz hlieh Cez./. , казва рабби Маймонид . Рабби Жерухан прибавя : “ Ако гоят има свидетелство , което доказва , че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство , то евреинът който го намери , не трябва да го възвръща на гоя , защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент , когато го е намерил . Ако пък евреинът , който е намерил полица , би пожелал да я възвърне на гоя , то неговият брат трябва да му запрети да направи това , казвайки : “ Ако ти желаеш да светиш името на Бога , то не прави това “ / Nethih , IV./. Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда , защото гоят по Талмуда няма право на собственост , която принадлежи само на едните евреи. Евреинът , който заема пари от гоя получава само туй , що му принадлежи .Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията : “ Позволено е , казва Талмудът , да вземете проценти от гоя , а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ , но ако продавате нещо на ближния си , т.е. на евреин , ако купувате нещо от него , то не трябва да го измамвате”/Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./.  Рабби Мойсей ясно казва : “ Ако гоят , като се разплаща , се излъже в сметката на парите , нека каже : “Аз нищо не зная “. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка , защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина. След това става понятно туй , що е писал рабби Бренц : “ Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво , то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога , казвайки : “ Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин”/Ludenbalg , 21./. Евреите по правилата на Талмуда , трябва да се ползуват от държавните закони тъй , щото да извличат от тях само придобивка за своя народ . В това отношение Талмудът се изразява много ясно : “Ако евреин има да се съди с неевреин , то вие трябва да съдействувате в това , щото вашият брат да спечели делото , и трябва да кажете на иноплеменника : “ Тъй желае нашият закон “ . Ако законите на страната са благоприятни за евреите , то вие трябва също да съдействувате в това , щото вашият брат да спечели делото , и трябва да кажете на иноплеменника : “ Това изисква вашият закон”. Но ако се не представи ни тоя , ни другия случай , то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй , че евреинът да спечели делото”/Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./.       Рабби Акиба  , комуто принадлежи това правило , прибавя , че при това дело , трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй , че евреите да не бъдат дискредитирани. .I I .Същото различие между иудеинът – човек и гоинът-животно , което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя , дава му също право за жинота и смъртта над последния/ т.е. гоя/. Рабби Маймонид казва за това така : “ Казано е : не убивай , но това означава не убивай евреин , син на Израиля , но гоите , еретиците , не са синове израилеви”/ Sad Chag. , hileh Rozzachu hilch Mela chim./. И така , тях можете да убивате със спокойна съвест , и това е по-добре да правите тогава , когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност.” Трябва да убивате най-почетния  между идолопоклонниците”/ Aboda Zara fol.26 b. / , и още : “ Ако извличате гоя из яма , в която е паднал ,то с това се оказва услуга на идолопоклонството”/Aboda Zara fol.20 a./. Маймонид казва : “ Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника , когато той погинва в река или в някое друго място , и ако той потъва , то не трябва да го спасявате “/Jad Chaa hilech Abada Zara./.По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел . Този последният заповядва да ненавиждат , да презират и унищожават всякого , който не принадлежи към синагогата , или е отлъчен от нея/ Rosch Emmunna , fol. 9 a. /. “  Ако  еретик падне в яма , казва той , то не го изваждай ; аков ямата има стълба , то ти я извади от там ; ако около ямата се намира камък , то ти го хвърли там / Aboda Zara . fol.26 b./. Най-сетне в Талмуда има правило , което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите , които тъй често са имали място в историята на тоя народ : “ Този , който пролее кръвта на гоя , принася жертва Богу”/ Lafkut Simeoni ad Peutat , fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba . p. 21./.Да убиеш гоя съставлява такава голяма заслуга , че ако при това е станала грешка , и вместо гой би бил убит евреин , то тогава не се вменява във вина на убиеца , тъй като по Талмуда  едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този , който намерява да убие животно , а убие ненадейно човек , или този , който като желае да убие гоя , по погрешка убие евреин , не трябва да се подлага на наказание”/ Тракт. Sanhedrin , fol. 78 a. / ; но гоят , който преднамерено убива евреин е виновен , като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./. Гой , който убива друг гой трябва да се счита невменяем , защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството. Но ако би той е убил евреин , то трябва да умре , макар и да е приел обрезание” / Пак там , fol. 71 v./.Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина , също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му . Мойсей е казал : “ Не пожелавай жената на ближния си “ , - но жената на ближния – това е жената на евреина . Най- знаменитите тълкуватели на Талмуда равини  : Раши , Бахай- Леви , Жерсон , са съгласни помежду си в туй , че прелюбодеяние няма там , дето няма брак , но понеже гоите са животни , то у тях  не може да има брак , който е божествено установление.       На това основание равинът Маймонид учи : “Позволено е прелюбодействието , но с жена на неевреин “/Lad Chax hilech Melachim ./. И наистина , в Талмуда има много разкази , където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини , например : Емидер , Нахман ,  Миер , Тарфон и др. /Тракт. Lomma , fol. 18 ./. Чудовищно , Талмудът разрешава садизма : мъжът може да върши с жена си всичко , що му е угодно , да постъпи с нея така , както постъпват с парче месо : да го пече или вари , гледайки по туй , кому що се нрави. В Талмуда има разказ , че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа `и : “ Дъще моя , казал `и равинът , аз не мога никак да ти помогна , защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж “ . И забележително е , че това учение се намира не само в старите Талмуди , но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./. Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила , които не се решаваме да предадем в превод .По-нататък , по мнението на Талмуда , всички християни са идолопоклонници , към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки , каквито се прилагат към идолопоклонниците/ Aboda Zara , fol. 2 a./. Християните толкози повече са виновни в идолопоклонство , че те почитат за Бога – нечестивия “иудеин – ренегат” ,за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава : “ Трябва да се заколи най-добрия между християните” / Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид , този орел на синагогата , когато казва : “ Заповядва се , да се умъртвяват  и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици , като Иисус из Назарет , и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./.  В трактата “Абода Цара “ се говори , че всеки иудеин има право да се устремява върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. Но в тия случаи , когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот , те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог/ Lore Bea 158 . Choschen Misch.425./. За постигане на това могъщество , Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението . В Талмуда има следния разказ : рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама , която му доверила един голям секрет под голяма клетва , че той няма да го каже никому . “Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев” , отговорил `и равинът . Дамата му повярвала , но рабби Йоханан в себе си прибавил : “ На Бога Израилев няма да открия секрета , а пред израилския народ ще го открия “ / Тракт. Aboda Zara , fol. 28 a./. Талмудът твърде възхвалява тази изобретателност на равина . Равин Акиба препоръчва на евреите : “Тая клетва няма значение “ , и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./ .  Но когато евреин направи някое голямо престъпление , а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него , то този последният може да даде лъжлива клетва , възползвайки се от указаната уговорка за себе си , за да оправдае своя брат /Lore Bea  CCXXXII , 12 и 14./ Ето пример на еврейска клетва : Крал на гои иска от евреин да се закълне , че няма да бяга от страната му  ; евреинът трябва да си каже в себе си : “Днеска няма да бягам “ ; кралят иска евреинът да се закълне , че той никога няма да избяга , евреинът трябва да каже в себе си : “ да , но при такива условия “ , после да избере някое невъзможно условие , напр. , ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari /. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си . Ние приведохме цял ред свидетелства из Талмуда  , които доказват оная злоба и ненавист , с каквито евреите са проникнати към гоите / неевреите/ .Ние не влизаме в оценка на тия свидетелства и не правим от тях тия или други изводи . Нека читателят направи това сам , на основание приведените от нас данни от талмудическия морал  .   

/Това изследване е поместено в сборника “Талмуда и евреите “ , издание на сп.”Православен мисионер”, Пловдив , 1937 г./

 

 

 

 На 30 август 2005 г. президентът на САЩ Джордж Буш се намираше на най- погрешното място в най – погрешното време, за да произнесе най – погрешната си реч в цялата си досегашна кариера.Политическите му хореографи бяха написали реч, която той четеше на 60 годишнината от Втората световна война в Калифорния. Буш се възползва от случая, за да спечели кредит като сравни победата в онази война с окупацията на Ирак.
Но само на 1500 мили източно едно огромно природно бедствие – ураганът „Катрина”, от 5 –а категория, унищожаваше няколко щата и прекрасният Ню Орлийнс. В сравнение с унищоженията, Хирошима беше лек ветрец. Хиляди жертви, унищожена основна инфраструктура, хиляди къщи ликвидирани, милиони американци, предимно чернокожи, превърнати в вътрешни имигранти. Пристигналата американска гвардия по нищо не се отличаваше от американските войници в Ирак – бяха получили заповед да стрелят заради избухналите граждански вълнения и мародерства..
Цялата тази покъртителна картина можеше да бъде сравнена с унищожителната цунами в Суматра. Постепенно започна да се налага мнението, че това не беше ураган, а геофизическо т.е. скаларно оръжие. Нещата започнаха да изглеждат все по ужасяващи.
Предупреждението за наближаващи големи бури към южното крайбрежие на САЩ се появиха още на 2 август. Те би трябвало да алармират администрацията на САЩ, националната гвардия, FEMA и други институции, които би трябвало да разработят план за превантивни действия и за преодоляването на последиците от ураган. Нищо такова не се случи.Урагани атакуват САЩ всяка година. Но „Катрина” беше различен. Когато удари Ню Орлийанс, той унищожи най- активното в страната пристанище, от което потеглят към всички щати по- голяма част от нефта, газта, дървесината, кафето. Сега ще са необходими месеци и години за да се възстанови не само засегнатия район, но и последиците в страната. 45 на сто от вътрешното потребление на нефт се получават от нефтените платформи от близкият Мексикански залив. Повечето рафинерии и преработващи мощности са именно в Ню Орлийнс.Преди това липсваше обикновената информация за развиващи се урагани от Националният ураганен център.
Най – тревожното съобщение се появи чак на 28 август в 13.30 ч., с почти три часа закъснение, но лъжеха, че е от 10 часа. Скоростта на урагана вече беше нараснала на 175 мили в час. След това, до 19 часа, нямаше почти никаква информация, точно преди „Катрина” да удари Ню Орлиийнс.След това започнаха да се получаван информации от засегнатите райони и от очевидци. Един от тях, член на така наречените „ловци на урагани”, който със самолети събират данни за различните урагани писа: „Това не е ураган, това е огромно, не виждано торнадо, широко 200 мили атакуващо Луизияна. Проклето торнадо, широко 200 мили.” Заради това и унищоженията бяха огромни.Ураганите обикновено са локални и умират бързо. Обикновено те навлизат над континента запазвайки силата си още известно време. Но „Катрина” изчезна почти внезапно. Ураганите не правят това. Това е присъщо на торнадата.
Ню Орлийнс дефакто е „френската столица” на пришълците от Европа след френската революция. Той е разположен средно на 2 метра под нивото на Мисисипи и теоретично е защитен с огромна система от диги. Според данни на Американския корпус на военните инженери в района на Ню Орлийнс са били построени над 1200 мили защитни диги. Като че ли „Катрина „ е знаела точно това и е ударила нарочно именно Ню Орлийнс, като след унищожението на дигите и стените водата заля огромни площи като на места дълбочината достигна 4 метра.. Странно обаче беше, че нивото на водата започна да расте след преминаването на урагана. Като че ли някои нарочно унищожи почти всички основни диги.„Катрина” беше 11 – ти ураган за този сезон, но пораженията й са без прецедент в историята на ураганите.

Около 20 нефтени платформи изчезнаха в Мексиканският залив във време. Когато от спътник могат да се разчетът номерата на колите на Червеният площад, изчезването на 20 платформи е цяло чудо, още повече, че преди урагана беше съобщено, че те са готови да посрещнат бедствието. Тези платформи дават 25 на сто от добивния от САЩ суров петрол. Последваха около 18 рафинерии унищожени от „Катрина”. Преди щурма те действаха на 90 на сто от своя капацитет. Основният тръбопровод Colonial, който доставя нефт и дизел за терминалите, беше затворен? Тази линия транспортира около 2.5 милиона барела дневно. Заместването му с танкери е кошмар и е напълно невъзможно. Вторият тръбопровод Plantation, който свързва югоизточните щати Вирджиния, Кентъки и Тенеси, също беше затворен. Цените на петрола се качваха, долара продължи да пада, САЩ затъват в икономическа криза. Още дълго време никои няма да може да обясни как „Катрина” рязко увеличи мощта си от 2 на 5 – та категория и направи почти прав ъгъл на Запад, като премина над носа на Флорида и Мексиканският залив, където топлите води увеличиха неговата сила, за да унищожи нефтените инсталации в Мексиканския залив и да удари точно Ню Орлийнс.
Стигаме точно до важните неща.
В навечерието на урагана започна да се появява информация, че в САЩ ще бъде извършена огромна провокация, вероятно с ядрено оръжие, най- вероятно на 17 или 18 август. Тя трябваше да послужи като претекст за вероятна ядрена атака над Иран. Буш отправи тази заплаха на 13 август в интервю за израелска телевизия и заяви, че „всички опции срещу Иран са на масата” .Няколко дни по късно той заяви на немски политик, че САЩ „няма да нападнат Иран преди изборите в Германия на 18 септември”, защото това би означавало сигурна победа на Шрьодер и на неговата антиамериканска политика. Но в САЩ междувременно се случи нещо, което, поне за сега осуети тези планове. Какво беше това? В момента е трудно да се каже. Може би става въпрос за недоволството на вишите военни, за което беше уволнен генерал Бърнс и още няколко виши военни.Така стигаме до най- важното. Дали „Катрина” не беше геофизическо, плазмено, електромагнитно, т.е. скаларно оръжие. Предполага се, че да. Според големите експерти в тази област „Катрина” поне 70 на сто беше изкуствен геофизически удар, който със своя мащаб може да се сравни с няколкостотин Хирошими.
Ще припомним, че геофизическото оръжие вече се използва във военните зони. По време на войната в Югославия изведнъж на небето се появиха черни облаци, от които се лееха тонове вода или падаше град с размерите на яйце. Учените тогава откриха, че електромагнитното поле над Югославия е „пробито”, което водеше до концентриране на дъждовни системи над страната. Най- вероятно климатичното оръжие беше използвано за предизвикване на огромните суши в Северна Корея и Зимбабве. Една от версиите за чудовищното цунами в Индийския океан е, че тя беше резултат на оръжието на САЩ. За такова оръжие има данни от доста отдавна и в Русия. Още по времето на Хрушчов, на един пленум на ЦК на КПСС той направи доста странно за времето си изказване: „Нашето отечество (СССР), е достигнало високи ниво в научните върхове и по точно в военната област. Ние разполагаме с средства и сили с помощта на които може да променим глобалния климът и дори да сътворим нови планини там където ги няма”.....
При американците става дума за военната програма HAARP – High Freguency Active Auroral Research Program (програма за активно високочестотно изследване на аурната област), на Пентагона. В нейните рамки беше създадено принципно ново геофизическо или плазмено оръжие, чиито спектър на приложение е доста широк – от противоракетна отбрана до настъпателна атака. Но най – главното е, че това оръжие е в състояние да предизвика катастрофални природни катаклизми.В началото на 20 век гениалният физик Никола Тесла разработи методи за предаване на електроенергията през естествена среда на всякакво разстояние. Доработката на този метод доведе до теоретичната обосновка на така наречения „лъч на смъртта” , с които електроенергията може да бъде изпратена в големи количества на каквото и да е разстояние. Бяха създадени основите за принципно нова оръжейна система, транслираща енергия в атмосферата или през земната повърхност с фокусиране в нужния район на планетата.

Проектът HAARP функционира от 1960 година, като от тогава започна изграждането на станцията в Аляска. Тя се намира на 320 километра от Анкоридж и представлява 180 антени с височина 24 метра. Цялата конструкция е на 150 декара. С тези антени концентрираният лъч на високочестотните нагряват участъка от йоносферата – газовата обвивка, обогатена с електрочастици, намиращи се над озоновият слой. В резултат се ражда плазмоид – локализирана област на високойонизиран газ, или гигантска мълния, която може да се управлява. Движещият се в атмосферата плазмоид оставя следа от нагрят въздух с понижено налягане, което е непреодолимо препятствие за летящите апарати. Самолет или ракета попаднали в епицентъра на торнадото се разрушават. Забележете става дума за торнадо!
Според експертите, в рамките на HAARP се създава и реалната система за противоракетна отбрана на САЩ.
Плазмоидът, летящ с скоростта на светлината, има абсолютно предимство пред пртиворакетата, прехващаща целта. Затова пентагонът заложи на създаването на HAARP .Настойчивостта с която американците демонстрират неудачните си експерименти с своята антиракетна програма потвърждава, че по този начин се отклонява вниманието от истинската противоракетна отбрана на САЩ – HAARP.
Но HAARP има и друго приложение. Нагрявайки йоносферата създава изкуствени магнитни бури, променя климата, действа върху психиката и соматичното състояние на хората, унищожава навигационните системи. С помощта на тези лъчи може да се унищожи военни и търговски системи за свръзка, може да се промени времето над територията на всяка държава, или на обширен район, могат да потънат в сън жителите на цели градове или да бъдат хвърлени в паника, да се придизвикват проливни дъждове и наводнения, да се стимулират земетресения и огромни цунамита` да се унищожи озоновият слои над територията на врага за проникване на убийственото ултравиолетово излъчване на слънцето.

Китай към САЩ „Спрете или ще ви погребем”
Руски военни анализатори са докладвали на Кремъл на 21 юни, че председателя на китайската Централна Военна Комисия – генерал Guo Boxiong е предупредил министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс „незабавно да спрат атаките над Китай или ще бъдат погребани”.САЩ и Китай се разиграват чрез техните радарни системи с мощност милиарди ватове разположени съответно в тундрата на Аляска и Lop Nor в Китай.
Става въпрос за продължителното бомбардиране на йоносферата над Северна Америка с 4 милиарда ватово радарно оръжие от страна на Китай чрез съоръжението си в Lop Nor, което се използва за ядрени тестове. Всичко това е в отговор на умишлената според китайците атака над тях причинила земетресението на 12 ти май с магнитуд 8.0 по скалата на Рихтер, което уби 80 хиляди души.
Същевременно САЩ продължават атаките си над Китай от своето HAARP съоръжение в Аляска , чиято сила се оценява на 1 милиард вата. Последствията от взаимните атаки се явяват катастрофални за големи площи от техните региони, които произвеждат зърно.
В САЩ се наблюдава най-голямото наводнение в последните 15 години в средния запад, докато в Китай над 40 реки са излезли от коритата си а над 1,7 милиона души са напуснали домовете си.
Най-голямата заплаха за света обаче са масивните бомбардировки над йоносферата от китайци и американци които дестабилизират климатичните системи над цялата планета като най-засегната нация се явява Индия която е наводнена почти цялата.
Предупреждението на Китай е свързано с мнението на китайските военни че САЩ умишлено „насочват” Тайфуна Fengshen към Южно Китайско Море след смъртоносното му преминаване през Филипините.
Руски и китайски учени отдавна твърдят че САЩ са усъвършенствали възможностите си да насочват циклонни бури и дават нагледен пример с „насочването” на тайфуна Nargis към Мианмар (бивша Бирма) който остави почти 200 хиляди мъртви в тази богата на петрол държава с военен режим. Съвсем удобно американски и френски бойни кораби бяха „позиционирани” близо до нейните брегове за да доставят „помощ”.
Най-големите притеснения са че Китай увеличават мощта на своите радарни оръжия и могат да предизвикат катастрофално земетресение на северноамериканския континент.
Канадският изследовател и бивш шеф на списание Forbes за Азия Бенджамин Фулфорд предупреди за тези атаки на базата на странни разноцветни облаци, които се образуват в йоносферата преди „нагряването” на земната йоносфера от тези радарни оръжия.Руският президент Медведев е наредил на руските стратегически бомбардировачи да започнат да патрулират арктическите региони в които би се наблюдавало първо свидетелство за атака.
В едно много обезпокояващо видео, разпространено от офиса му в Япония, Фулфорд съобщава на американската общност детайли за това как САЩ са атакували Китай чрез своето HAARP съоръжение в Аляска

И Още!!!

През 1969 г. екип от съветски експерти изпробва във Виетнам нова технология, базирана върху мобилни скаларинтерферометри и т. нар. радарни инсталации SA-2 Fansong. Само в продължение на 46 дни американските ВВС губят 8 самолета F-111 Starfighter и нито един от тях не е свален с директен обстрел от виетнамските ракетни части. Те просто катастрофират след загуба на връзка.
На 8 април 1984 г. по северното японско крайбрежие е регистрирана мощна експлозия, в резултат на която огромни водни маси са буквално изстреляни в атмосферата. Японски научни екипи отначало предполагат, че се касае за ядрена експлозия, но техните уреди не регистрират нито повишена радиация, нито ядрени отпадъци наоколо. Те стигат до заключението, че това е т. нар. “студена експлозия“, която очевидно е предизвикана от изпитания на съветски скаларни оръжия. Американски сателитни снимки откриват на съветските острови Бенет и Нова земя в Северния ледовит океан странни сгради с дължина 200 км (!), които били свързани със скаларни гаубици, разположени на секретната база Саришаган в Узбекистан. Според учените тези електромагнитни оръжия били в състояние в радиус от 1000 км да предизвикват “студена експлозия“.

През 1984 г. ЦРУ разкри, че КГБ е използвало електромагнитни средства за психично въздействие в американското посолство в Москва и се наложи сградата да бъде разрушена и посолството да бъде построено наново. Тогава обществеността бе уведомена, че там са били разкрити “подслушвателни устройства“, и много хора се питаха защо те просто не бъдат обезвредени, без да се налагат подобни крайни мерки.
През 1986 г. почти по едно и също време в СССР и САЩ стават инциденти с ядрени централи. Най-напред руското разузнаване докладва, че САЩ са извършили неуспешен водороден опит на полигона Майти Оукс в Невада. Експериментът имал за цел да се взриви водородна бомба в специално укрепено помещение, снабдено с оловна врата с дебелина 2 м. Целта е вратата да се затвори за една хилядна от секундата след експлозията, което ще даде възможност първият радиоактивен лъч да бъде насочен към “контролната зала“, оборудвана с уникална апаратура. Целта била радиацията да бъде уловена и да бъде използвана като оръжие с насочен лъч. Вратата обаче не се затворила както било планирано и в контролното помещение проникнали радиация и отломки от експлозията, които разрушили цялата апаратура за над 90 млн. долара. Радиацията се разнесла над полигона и станала причина за рязко увеличаване на радиационния фон, макар че за това по-късно била обвинена Чернобилската централа. Според американски учени подобен експеримент е бил проведен и в Чернобил, което е довело до аварията.
По време на първата война в Залива на 13 април 1992 г. камерите на Си Ен Ен предават на живо от бойното поле. В един момент се стига до гаф, който остава скрит за масовия зрител, но изправя на нокти експертите. Фиксирана тв камера улавя репортера Питър Арнет пред иракски специален ядрен бункер. В един момент на заден план камерата уловила американски хеликоптер със странни странични приспособления. Хеликоптерът започнал да кръжи над бункера в продължение на около 30 секунди, като звукът от микрофона изчезва и се чува само шумът от двигателите. В следващия момент внезапно вратите на бункера се отварят широко и отвътре започват да излизат един по един иракските войници, с вдигнати ръце и... широко усмихнати.
Две години по-късно този инцидент е цитиран в секретен доклад на Пентагона, в който се казва, че по време на войната е било използвано ново електромагнитно оръжие PBFA (Particle Beam Fusion Accelerator), базирано върху електронния лъчев генератор Hermes II, разработен от Националната лаборатория Сандия. Повече подробности обаче няма и досега докладите по този случай са засекретени.
Точно в 16:11:09 ч на 14 август, четвъртък, спря електроснабдяването в Ню Йорк и значителни територии от източната част на САЩ и Канада. В един момент 7 петролни компании, 9 ядрени електроцентрали и 13 други електростанции са принудени да спрат работа. Причините за аварията все още не са изяснени, а първоначалната версия на американското правителство за “последица от светкавичен удар“ бе опровергана от канадското правителство, което обяви, че в радиус от 200 км около електроцентралата край Ниагарския водопад няма нито едно облаче.
Един друг любопитен факт и досега остава извън вниманието на обществеността: защо нито една медия в района на Ню Йорк и Ню Джързи не използва поне един от над 100-те репортерски хеликоптера, които са регистрирани за действия в този район? Краткото обяснение е, че новото Министерство за вътрешна сигурност им е препоръчало да останат на земята. В същото време в небето между Ню Йорк и Вашингтон почти през цялата нощ патрулират два прехващача F-15C Eagle. Едва ли ще стане ясно какво точно са регистрирали двата самолета и защо е било необходимо да им бъде гарантирана абсолютна свобода на маневрите и действията в небето над Ню Йорк и Вашингтон?
Инерцията на ООН

Нима светът е безсилен пред перспективата Земята да се окаже в плен на собственото си технологично развитие? Според клаузите на рамковата конвенция за климатичните изменения, подписана по време на Конференцията за Земята в Рио де Жанейро от 1992 г., “държавите се задължават да действат отговорно, за да не допуснат - в рамките на своята юрисдикция и възможности за контрол - развитие на процеси, които биха нанесли щети на околната среда на други държави или в региони извън границите на националната юрисдикция.“
През 1997 г. САЩ и Русия подписаха международна конвенция, с която се “забранява използването на техники за екологични модификации за военни или други враждебни цели, от които могат да възникнат трайни или непоправими последици за живота на Земята“.През февруари 1998 г. шведският депутат от Европейския парламент Май Брит Теорин внесе за обсъждане в Комитета за външна политика доклад за опасностите, свързани с разработката на Проекта HAARP. В края на дебатите участниците подготвят проекторезолюция, в която се изразяват “загриженост от нееднократните откази на САЩ да предоставят достатъчно доказателства, че Проектът HAARP не представлява риск за околната среда и населението на Земята“. Под натиска на депутатите от Европейската народна партия обаче в Европейския доклад за 1999 г. е включен специален текст, който констатира, че “Европейската комисия не разполага с необходимата юрисдикция, за да се рови в проблемите на взаимовръзките между защитата на околната среда и стратегията за отбраната на САЩ“.

В пълна бойна готовност

Макар учените и военните експерти да са единодушни, че не съществуват доказателства за използване дори и на отделни елементи от потенциалните възможности на системата HAARP, те също толкова единодушно признават, че към настоящия момент този проект се намира във финалния етап на разработка и САЩ са в пълна оперативна готовност. Това означава - според проф. Майкъл Чусудовски, - че САЩ разполагат с възможност “селективно да оказват въздействие и да променят климата над определени райони от планетата и да наказват “неприятелски нации“ или “непокорни държави“ с цел дестабилизиране на националната икономика.Според проф. Чусудовски, преди да се правят каквито и да било радикални изводи, световните лидери да бъдат принудени да признаят публично, че съществува пряка връзка и взаимна зависимост между икономическите, стратегическите и военните процеси в политиката на Новия световен ред. В този контекст климатичните изменения и аномалии, на които сме свидетели през последните две години, демонстрират нагледно опасностите от осъществяване на целите, които се преследват с използването на техники като тези, разработени от проекта HAARP. Природните стихии, независимо дали са случайни или умишлено предизвикани, в крайна сметка отслабват националната икономика, разрушават инфраструктурата “ и заплашват от банкрут дребните фермери и малките и средните предприемачи и фермери. Така например наводненията в Германия доведоха до фалит 268 000 малки фирми и фермери и задълбочиха рецесията в германската икономика.
Проф. Чусудовски твърди, че след ноември 2000 г. работата по проекта HAARP се ускорява и за това свидетелстват многобройни радиолюбители в целия свят, които твърдят, че през последните две години се наблюдават доста мощни сигнали в късовълновия обхват в диапазона с честота около 3.990 kHz, които не са свързани с йоносферните емисии, тъй като денонощно са с една и съща интензивност. Според германски учени едно от възможните обяснения са експерименти за модифициране на климата. Русия още преди 10 години обяви, че разполага с подобни мощности, а частната фирма ELATE Intelligent Technology не крие, че разполага със система за “контрол върху времето в радиус от 300-360 км“.През 1998 г. научният консултант на CBS Ричард Хоуглънд разкрива, че внезапно разразилата се снежна буря и гъста мъгла над магистрален път № 17 няма логично обяснение на базата на посоката на вятъра и въздушния фронт, отразени на метеорологичната карта. В същото време сравняването на диаграмите с активността на съоръженията на HAARP в Аляска и метеорологичната активност в Аризона демонстрират твърде натрапчиви съвпадения. Засега това е може би единственият случай на регистрирана намеса във формирането на климата.
Епилог

От изложеното дотук би трябвало да стане ясно, че би било прибързано проектът HAARP да се обявява за изолиран експеримент или за единствен съучастник в мистериозните климатични аномалии.
Очевидно HAARP е част от една дълга история от научни експерименти, чиято крайна цел е създаването на свръхмощно оръжие. Ако трябва да се обобщи, може да се каже че:
HAARP всъщност е гигантски смъртоносен лъч, който се основава на разработките на Никола Тесла.
HAARP е машина за контрол върху климата и тя работи върху принципа за взаимната зависимост между процесите на Земята, който казва, че при определени условия пеперуда, размахваща криле в Тибет, би могла да предизвика ураган в Бразилия. След като това е общовалиден принцип, какво би могло да се получи, ако човек излъчи един гигават електромагнитна радиация в горните слоеве на атмосферата?
HAARP също така е машина за предизвикване на земетресения, отново базираща се върху открития на Тесла.
HAARP е машина за предизвикване на смъртоносни дупки в земната атмосфера, чрез които може да се контролират екологичните процеси на Земята.
HAARP в крайна сметка е геофизично оръжие, което вещае глобална катастрофа.
Най-големите природни катаклизми 1983-2003 г.
Събитие/място/година Загуби в USD
Ураганът “Алиша“ (САЩ, 1983) 1.65 млрд.
Зимната буря “Херта“ (Европа, 1990) 1.90 млрд.
Горският пожар (САЩ, 1991) 2 млрд.
Зимната буря “Уийбке“ (Европа, 1990) 2.25 млрд.
Ураганът “Иники“ (Хавай, 1992) 3 млрд.
Зимната буря “Вивиан“ (Европа, 1990) 3.25 млрд.
Зимната вихрушка (Западна Европа, 1987) 3.7 млрд.
Снежната фъртуна (САЩ, 1993) 5 млрд.
Тайфунът “Мирел“ (Япония, 1991) 6 млрд.
Зимната буря “Дария“ (Европа, 1990) 6.8 млрд.
Ураганът “Хуго“ (Карибите, САЩ, 1989) 9 млрд.
Наводненията (САЩ, 1994) 12 млрд.
Земетресението (САЩ, 1994) 30 млрд.
Ураганът “Андрю“ (САЩ, 1991) 30 млрд.
Наводнения в Европа (2002) 47 млрд.

Кой всъщност управлява България!?!?
 

 Каква е ролята на СИ Банк в изготвянето на държавния бюджет? Правилно ли е парите на повечето министерства и държавни ведомства да минават през една частна банка? И кога премиерът Бойко Борисов ще даде смислен отговор на поставените по-горе въпроси?

 Семейната половинка на премиера играе роля на обединител на едрия капитал, а парите на държавата преминават през частната й банка
Когато Бойко Борисов започна похода си към властта, семейната му половинка Цветелина Бориславова бе основен акционер и председател на Надзорния съвет на СИ Банк. Още тогава   повечето държавни плащания минаваха през тази банка. И днес в СИ Банк се внасят данъците, глобите, таксите. Нито при премиерстването на Сакскобургготски, нито при Сергей Станишев се намери контролен орган, който да обърне внимание на недопустимия факт, че частна банка се е превърнала в трезор на държавата.

Което води до естествения извод, че управлявалите тогава НДСВ, БСП и ДПС са гледали на Борисов като на дискретен бизнеспартньор, който ще ги наследи на държавното кормило. Доскоро Ахмед Доган и Сергей Станишев влизаха в остри полемики с пълзящия към властта столичен кмет. Но в нито един момент не го удариха по слабото му място – прикритата собственост на Борисов чрез банкерката Цветелина Бориславова.
Борисов играе ролята на народен човек. Но при управлението на НДСВ банката на Бориславова извърши деяние, нямащо нищо общо с интересите на народа. Една година преди остатъчната приватизация на БТК, въпросната банка започна трескаво изкупуване на компенсаторни книжа. Цената на една акция бе около 50 стотинки. В един слънчев ден правителството на Сакскобургготски обяви, че непродадените 30 процента от телекома ще се изкупуват с компенсаторки. За една нощ цената на компенсаторните книжа скочи над 1 лев.  Всички се питахме в почуда: Кой ли екстрасенс подсказа на СИ Банк да изкупува компенсаторките за стотинки?

В този момент главен секретар на МВР бе Бойко Борисов.

Веднага написах критичен коментар, в който изразих едно еретично съмнение: Че главният секретар на МВР е разполагал с поверителна информация за продажбата на 30-те процента на БТК срещу компенсаторки. Поради което банката на Бориславова светкавично изкупила компенсаторките на срамно ниски цени. Същите компенсаторки, които репресираните българи получиха след 1989 г.. Като компенсация за национализираните след 1944 г. имоти, фабрики и други производствени мощности.

Два вестника отказаха публикация на коментара. Но в трето столично издание той ненадейно се появи. Още на следващия ден СИ Банк отговори с остро опровержение. От него разбрах, че СИ Банк имала адекватно поведение, благодарение на което умело работела на пазара на компенсаторни инструменти. Борисов също реагира на моя коментар, отбелязвайки с ирония, че „този човек нито го познавам, нито някога съм го чел”...
Омаловажавайки значимостта на автора, той елегантно омаловажаваше изнесените в публикацията факти. Отговорих начаса: „Не ме познавате, защото професионалните ни линии никога не са се засичали. Журналистиката и дипломацията нямат нищо общо с пожарната и частната охранителна дейност”.
Естествено вестникът не помести моята реплика. Напълно разбираемо действие за страна като България, в която хората с пари и власт могат да запушат всяка уста, да убият всеки вестник, да разсипят с данъчни проверки всяка телевизия. Ако тези медии не играят по свирката на управляващите.

Когато Бориславова реши да продаде 78 процента от акциите си в банката, за тази сделка тя избра скандалния исландски милиардер Тор Бьорголфсон. Анализатори изчислиха, че госпожата е спечилила над 100 милиона лева от продажбата.

 

Фирмени регистри от близкото минало сочат, че освен в СИ Банк банкерката има дялово участие в охранителните фирми ИПОН и ИПОН-2, както и в корпорации за търговия с цигари и газирани напитки. Всичко това прави Бориславова една от най-богатите жени в България.
Същата квалификация може да се даде и на Бойко Борисов. Отворим ли книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи", с почуда ще открием, че достойният генерал е бил доста активен икономически субект. Неговото име присъства в десетки и десетки фирми на знайни и незнайни герои на прехода. Някои от тях са покойници, след като станаха жертви на показни убийства. Неразкрити до днес.
Ако поставим на социалната плоскост философията на Борисов, ще установим, че той е антисоциален политик.  При управлението на Тройната коалиция столичният кмет не защити пенсионерите, не осъди кризата с лекарствата /защото трябваше да се разграничи от жълтите министри на здравеопазването и екологията/, не порица антисоциалната политика на кабинета. Дори си позволи дързост, заради която в любимите му САЩ изпращат в затвора - с тон на расист призова младите да не позволяват на своите баби и дядовци да гласуват на избори, защото живеели с носталгични спомени и правели погрешен избор.  
Преди три години Столичната община повиши цените на градския транспорт с 45 процента, а кметът дори не изрази съжаление. Човекът от желязо не трепна от факта, че цели социални съсловия в София не могат да платят 1 лев за билетче. Защото при заплата от 400 лева, месечно за транспорт трябва да се отделят поне 40 лева. Което доведе до два унизителни варианта - или хората се возят гратис, или изнемогват, но ползват транспорта. С генералски жест Борисов отсече - някой трябва да плати разходите на Столичната компания за градски транспорт! Този "някой" са гражданите, а не общината. Макар че в цял свят градският транспорт е почти винаги губещ. Поради което е субсидиран от държавата и общинските власти.
По същата логика премиерът Борисов закрива болници в малките населени места. Тъй като били губещи и не се изплащала издръжката им. На репликата, че болничната помощ не е търговска дейност, а задължение на държавата, премиерът има готов отговор: Това е комунистическа философия! По логиката на Борисов здравната система във Великобритания, Франция, Швеция, Норвегия, Финландия и Хърватия също е комунистическа. Понеже там държавата субсидира държавното здравеопазване.

Последната афера на СИ Банк е може би най-големият финансов удар на Цветелина Бориславова. Удар, при който с почти нулеви инвестиции получаваш десетки милиони. Държавни милиони!

На петия месец от управлението на премиера Борисов банката спечели конкурса за разпространение на винетните стикери. Поръчката бе обявена от държавната агенция „Пътна инфраструктура”. Всички нормално мислещи се питахме: Не трябва ли държавните „Български пощи” да спечелят този търг? И така парите на данъкоплатците да се върнат при тях.

Уви! Ръководената от кадъра на НДСВ Милен Керемедчиев държавна структура предложи много по-висока цена за изпълнение на поръчката. СИ Банк отново улучи десетката. Както при играта с компенсаторките, и сега частната банка игра „адекватно”.  Даде най-ниската цена и спечели търга.
И пак наивно се питам: Кой ли подсказа на „Български пощи” да предложи цена за разпространение на винетните стикери, която я прави аутсайдер в състезанието?
Депутати попитаха в парламента: „Господин премиер, не се ли притеснявате от факта, че г-жа Цветелина Бориславова участва в дружеството, спечелило поръчката? Не представлява ли това конфликт на интереси и облагодетелстване на ваши близки, с пари събрани от българите?“
Други припомниха, че с разпространението на стикерите от клонове на СИ Банк по всички ГКПП се нанася сериозен удар върху интересите на държавното дружество „Български пощи”.  Пощите имат над три хиляди клона в страната, които освен разпространението на стикери извършват много други важни дейности, свързани със социалните плащания.

Премиерът отмина с гордо мълчание въпроса законно и морално ли е точно Бориславова да спечели 50 милиона лева от винетните стикери. И защо да отговаря?

 България не е Франция или Великобритания, където монополът на една банка не само не се допуска, но и попада под ударите на закона. Спечелените 50 милиона от СИ Банк са напълно законни. Но по българските закони. Писани от депутатите на криминалния преход с една задна мисъл – да се краде по закон. Що се отнася до морала, той не е нито финансова, нито икономическа категория. А хората от калибъра на Борисов и Бориславова се интересуват само от тези категории.
Говорим ли за пари, неизбежно стигаме до политиката. И виждаме, че двама възлови министри на Бойко Борисов са личния кадрови подбор на банкерката Бориславова. Регионалният министър Росен Плевнелиев е сто процента протеже на шефката на Надзорния съвет на СИ Банк. Икономическият и енергийният министър Трайчо Трайков – също! Не са ли това най-важните държавни ведомства, през които минават милиардите на Европейския съюз?
От десетина години Бориславова играе ролята на обединител на едрия български капитал. Последната й структура носи името „Глобална България” и не крие, че иска нейни кадри да управляват България. Официални основатели на сдружението са Цветелина Бориславова, Светослав Божилов - акционер в СИ Банк, Франк Бауер - изпълнителен директор на Българо-американския инвестиционен фонд, Красимир Гергов - шеф на рекламна агенция „Крес", Венелина Гочева - главен редактор на в. „24 часа", Иван Кръстев - директор на Центъра за либерални стратегии, Иво Прокопиев - издател на вестниците „Дневник" и „Капитал", Левон Хампарцумян - директор на Булбанк, шефът на bTV Алън Парсънс, Красен Станчев - директор на Института за пазарна икономика, Сашо Дончев - „Овъргаз", Валентин Златев - „Лукойл", Огнян Шентов - Център за изследване на демокрацията, Стефан Попов - председател на „Отворено общество".

Бориславова не крие, че тези са най-достойни да чертая народните бъднини.

 Защото тези капиталисти са най-адекватни на съвременните условия. Колкото адекватна  бе тя при аферите с компенсаторките и винетките.
Затова е време да попитаме на висок глас: Кой всъщност управлява България? Каква е ролята на СИ Банк в изготвянето на държавния бюджет? Правилно ли е парите на повечето министерства и държавни ведомства да минават през една частна банка? И кога премиерът Бойко Борисов ще даде смислен отговор на поставените по-горе въпроси?

Велизар Енчев

    "Автобиография" на българския преход
(опит за феноменологическа реконструкция на българския посткомунизъм)   Рецензенти: доц.д-р Ал.Дейков
доц. Ив. Евтимов     Съдържание  

Предговор

ПЪРВА ЧАСТ: От властта към опозицията и от опозицията към властта: спомени на "колективния политически субект на прехода (юни 1990 - октомври 1991)

1. ИЗБОРИТЕ (ЮНИ 1990) - край или начало?

1.1. Раждането на уличната демокрация

1.2. Уличната демокрация: апотеоз

2. МЕЖДУВЛАСТИЕ

2.1. БСП - "...имаше една такава стратегия на преноса на властта в едни по-удобни условия"

2.2. СДС след изборите - първата крачка към властта: избор на Председател (Президент)

2.3. Опозицията като институт: СДС - след изборите на ПрезидентаПредседателя

3. ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ КАТО КОМПРОМИС - правителството на Д.Попов

4. КОНФРОНТАЦИЯТА КАТО "ТЕХНОЛОГИЯ НА ВЛАСТТА"

4.1."Втората вълна" в СДС

4.2. Феноменът "39-те"

5. НОВАТА КОНСТИТУТЦИЯ - стратегия и тактика на конфронтацията

6. ОПОЗИЦИЯТА КАТО ВЛАСТ: "Утре започва от днес"-октомври 1991

6.1."С малко, но завинаги!" - Поражението като победа или победата като поражение

6.2. Тактическа загуба, но стратегическа победа

6. 3.План "Клин"?

ЧАСТ ВТОРА: Всекидневната политика - преходът през призмата на "колективното безсъзнателно" на електората

1. Парламентарните избори 1994

2. Местните избори - ноември 1995

3. Президентските избори - ноември-декември 1996

4. Парламентарните избори 1997

5. Местните избори - 1999

6. Предизборна ситуация - 2000

Вместо заключение

    Предговор

 

"При нас каза Алиса, задъхвайки се,- когато  тичаш дълго и с всички сили, няма как да не  попаднеш на друго място. - Каква бавна страна!- каза Кралицата - А пък тук трябва да тичаш с всички сили, за да стоиш на едно място! Ако искаш да отидеш на друго място, тогава трябва да тичаш най- малко два пъти по-бързо!" Люис Карол

 

Вече десет години (а може би и много повече) странното тичането на едно място в България продължава. И въпреки  много усилия все пак да се отиде "на друга място"  нещата като че ли се зациклиха, а т.н. "преход"  не свършва и става все по тежък за хората.  Защо?

Много преди 1989 у нас започна дискусията за специфичния характер на българското общество, за ролята на различните социални групи в неговата история, за съотношението между неговите традиционалните и модерните  качества, за неговата отвореност и/или затвореност, локалност и универсалност (Т.Жечев, Й.Радичков,Н.Генчев, Н.Хайтов).

Същите проблеми, но на друг език и с други средства бяха дискутирани на семинара  "МИФ - мит, изкуство, фолклор" през 1986-1988, както и в работа на неговите "странични производни" - семинарите "Култура и икономика"(1988) и "ПОст-МОдерния семинар/ПО-МО"( 1988-1989). Акценти бяха поставяни върху ролята на различните ритуални и символни практики на публичния живот.

Тази проблематика продължи да се развива и след 1989 година, на страниците на списанието "Избор" и в многобройните изследвания, провеждани от група съмишленици, оформила се по-късно като неправителствелствена изследователска организация "Институт за модерността". Тук акцентът е бил преместен върху генезата, динамиката и конфликти на най-новата българска реалност.

                                                            *          *          *

Определението "посткомунистически" по отношение на някои от страните от бившия "соцлагер" като че ли загуби своята актуалност. Чехия, Полша и Унгария станаха пълноправни членки на НАТО, а източна  Германия се обедини в единна държава със западните германски земи. Тук "комунизмът" въпреки че не е забравен остана  "в историята"

За България разделянето с комунизма (а по-точно с това, което получи определение като казармен, административно-команден социализъм) се оказа много по-трудно и болезнено. Днес България наистина получи международно признание за очевидно напредване по пътя на пазарните и социалните реформи. Но тези успехи не могат да компенсират  "класически" посткомунистически ефекти, когато явното ускорение по пътя към модерната демокрация се сменя със забавяне и почти пълно спиране.

Тук е редно да се напомни, че крахът на комунистическата система се корени в пълното пренебрегване и тоталното ограничаване на индивидуалната инициатива и правата на хората. Съвсем не е случайно в тази връзка, че първите индикации за настъпващия край на системата бяха свързани с прояви на индивидуалното и масовото несъгласие с тези ограничения на свободата и правата на хората. През петдесетте години на "лагерния живот" практически всяко едно десетилетие беше маркирано с масовите протести в ГДР, Чехословакия, Полша, та дори в самия СССР (кърваво потъпкан е бил протестът на миньорите от Донбас през 1962г.). Често тези протести бяха свързани с непоносимото икономическо положение. Но не това все пак е било определящо. Хората се противопоставяха именно на тоталното незачитане на техните права и свободната инициатива.

България се оказа изключение от тази тенденция. Въпреки че и тук  имаше индивидуални акции на протест, масовите прояви липсват практически до края на 1989. Първият след 10 ноември 1989 г. наистина масов митинг беше проведен на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски" на 18 ноември не против, а за  решенията на ЦК на БКП, свалили Тодор Живков от власт. Собствено "против" масовите акции започват през декември същата година. На 14 декември беше станал почти спонтанно митингът за отмяна на чл.1 от тогавашната комунистическа конституция на България. Огромното напрежение, което се прояви по време на тази масова акция внезапно спадна и хората се разотидоха - успокоени с обещанието, че "членът ще падне".

Тогава се роди българската "улица" - но не така, както се роди полската "Солидарност", а след като на хората им е било разрешено да протестират. Разбира се имаше и съвсем спонтанни акции. Незабравим ще остане и най-големият митинг на опозицията по време на предизборната кампания през 1990г.

Но повечето масови акции носеха очевидни белези на организираност и определена манипулативност - "спонтанните" акции се провеждат с участието на хората, които не само биват докарвани на мястото на протест с рейсовете, но на които им се заплащат и съответните "командировъчни".

В тази перспектива може би най-характерна черта на посткомунистическата България остава и до ден днешен липсата на себеосъзнаващата гражданска инициатива. Дори и най-ярките протести през зимата на 1996-1997 година бяха ограничени и локални на фона на действително трагична за повечето българи ситуация в страната.

Друга не по-малко показателна черта на посткомунизма в България е неразгърната и тотално манипулируема публичност. Публичното пространство остава тясно и заето от ограничен брой "персонажи". А именно огромната роля, която трябва да играе публичната сфера в живота на всяко претендиращо да бъде демократично и свободно общество, както и широк достъп да тази сфера на мненията на представителите на много и различни социални групи и интереси е индикация на неговата зрелост.

През 10-те години на "прехода", обаче, общественото мнение - тази най-същностна форма на публичността(Хабермас) се оказа имитирано и буквално "подменяно" с нечие частно партийно-партизанско или корпоративно-користно мнение. Въпреки наистина очевидното си развитие през последното десетилетие на 20-ия век  масовата комуникация в България остава твърде ограничена и практически продължава да играе една магически-идеологическа функция, обяснява на хората какъв трябва да бъде, а не това, какъв е светът "наоколо".

В тази връзка би трябвало да се спомене една особеност на българските медии. Телевизията, както и пресата въпреки очевидните възможности не определя изхода на изборите. С изключение може би на последните (към момента на написването на тази книга) избори през 1997 г. Твърде често, обаче, изборите носеха неприятни изненади тъкмо по отношения на очакванията, създавани в публичното пространство от медиите, които в по-голямата си част бяха фаворизирали точно тази политическа сила, която или беше "победена" или пък не получаваше необходимия брой гласове.

И до ден днешен "всички" обсъждат медийните скандали, но "никой" не ги взема на сериозно. За редки изключения (прословутата касета при свалянето на П.Младенов от поста "Президент/Председател" през 1990 г.) в България публичното разобличаване не води до изземване на един или друг политически авторитет "от обръщение". Напротив. Може би поради такива скандали политиците трупат нови точки за "рейтинга" си. Фактът, че мненията и разобличаващите материали, експонирани в публичното пространство от медиите остават без последствия, обяснява и това, защо санкциите на гражданското общество не действат, а общоприетите демократични практики и правила остават неефикасни.

Това не значи, че публичността, публичните демонстрации и декламации се поставят под съмнение. Но се приемат като нещо "външно" за реалния "частен" живот на хората, по никакъв начин не свързано и не можещо да налага каквито и да било санкции върху тях. Ефикасното ограничаване на публичността от частната сфера, от всекидневния живот, я превръща в един напълно автономен план в съществуването на българското общество - план, който прави публичен субект цялото това общество, но само по отношение на външната за него среда, т.е. Европа, Щатите, Русия, света. 

 Това отваряне към света по парадоксален начин затваря самото общество за него, създава възможност "външната" за реалния живот на хората публичност да бъде ЛЪГАНА посредством множество имитации и побългарявания "а ла франга". Задържа комунистическите и посткомунистическите инерции. Практически и самият български комунизъм се оказва нищо друго освен поредната "а ла франга".

Днес, както и преди телевизията, вестниците и радиото остават чисто ритуални посредници за утвърждаване на "правилното" според интереса на поредната управляваща група интереси. По този начин вместо да "о-прозрачняват" ставащото медиите затварят и дистанцират го като нещо чудновато и "нереално". В това отношение медиите демонстрират нещо като синдром на дефицит на публичността.

Тук е мястото за една в известна степен хипотетична констатация. Този дефицит на публичността оставя България повече посткомунистическа, отколкото същински демократическа. Получилите разпространение форми на публичността от една страна не поставят под съмнение демократичните практики на гражданското действие изобщо и навсякъде по света, но оставят ги "външни", отнасят към ограничен брой "активисти" и по този начин затварят, ПРЕЧАТ те наистина да се развиват в посткомунистическа България.

 Това ефективно ограничаване на публичността като приоритетна сфера за изява на гражданското общество, освен че я показва като един напълно отделен и формален план по отношение на реалния обществен живот прави я "фалшива", лишена от нормативно-санкционираща сила за повечето хора.. Така множество "частни" съществувания остават невидими не само за "външната" публичност, но нито се виждат , нито се чуват и ПОМЕЖДУ си.. Изглежда това е и един от най-значимите фактори и за повечето неблагополучия в икономиката - огромно раково образование на "сивата икономика" и корупцията.

Всичко това дава възможност и за една по-специфична характеристика на българския посткомунизъм като "кентавриален". В научната традиция границата между патриархално-архаичната и модерната социалности се маркира чрез проблема за индивидуалността. Докато патриархалната социалност изключва каквито и да било автономни съществувания, модерната социалност се представя тъкмо като "сбор" от такива напълно автономни съществувания - индивиди. Сложността на българската "архаична модерност" е в това, че тук всеки е и индивид, и общество едновременно.  Между индивида  и обществото  няма никакъв интервал, никакъв разрив, който би имало нужда да бъде запълван с някакви особени техники за ПУБЛИЧНА кореспонденция и контрол. Тук липсва именно легитимната "крайност", легитимното "времетраене", защото самият факт на отиване или връщане остава "таен". Докато модерният индивид- ГРАЖДАНИН, сам ИЗБИРА точката на отиване или връщане чрез публичното й "заявяване" и потвърждаване в съответните безлични, но общовалидни съглашения и договори, в българското отиване и връщане постоянно присъства и нещо трето, легитимността на което не може да бъде установена публично - Родът, Семейството, Кланът (или "Кръгът"). Точно този  в повечето случаи публично нелегитимният Център съвместява модерното, и архаичното и ги прави неразличими страни на едно и също нещо.

Тази дълбоко вкоренена черта на българската социалност в културологически план намира адекватен израз в т.н."а ла франга". В известните образци на този феномен нагледно проличава "космосът" и на днешната, и на повечето предишни форми на българската социалност. В "а ла франга" синкретично се смесват и се сливат от една страна архаично-наивните похвати за изразяване на светоусещането на българина, а от друга, в известен смисъл модерни, "реалистични" изразни средства. Така "а ла франга" се конституира като постоянните движения отвътре навън и отвън навътре. Всъщност това са "безкрайни" обръщания и възвръщания на едно и също. Благодарение на тази аморфност, дори и "симбиотичност"  модернизационните процеси не успяват да накърнят патриархалната вкорененост на българската социалност. Патриархалните норми и интуиции за значимото и длъжното остават актуални на всички нива и във всички измерения и в днешната българска реалност. Нещо повече. "Патриархалното" е условие за постоянната модернизация на своите "обвивки", то безпокои и тласка индивида да търси все нови и нови "маски" и "форми", които биха го прикривали от света, но биха му позволявали да остава същият въпреки и най-силните външни интервенции. Върху тази основа израства и получава специфично българско оформяне и сталиновия, съветски "комунизъм". И пак благодарение на тези патриархално-архаични корени "резидуа" на комунизма в днешното българско общество се оказват нещо като социално устройство - "машина за реверсивна модернизация" (М.Георгиева, Н.Обрешков). Тази машина най-напред отслабва влиянието на външните - демократизиращите и модернизиращите - фактори, а след това ги трансформира така, че да могат да бъдат погълнати от архаичната си сърцевина, да бъдат преосмисляни в термините на един и същи идеологизиран и мистифициран разказ за света.

И като резултат господстващите "кентавриални" (архаично-модерни) техники за фалшивата публична легитимност на индивида оставят социалното пространство "плоско", лишават го от потенциал за оформяне на сложните конфигурации и превръщат в една "празнина" съвсем в духа на Аристотел между сблъскващите се и раздалечаващите се физически тела-индивиди. Вътрешният свят на тези тела-индивиди също е плосък, т.к. няма посредници, способни да го свързват с другите диференцирано и многовариантно.

Така публичната комуникация остава пределно бедна, дори и празна, но изключително мощна, дори и скандална - СИЛОВА. И пак поради простия факт - комуникативните действия в публичното пространство нямат никаква друга "форма" освен тази на енергията, на силата. Ето защо никакви  различаващи се от "стандартните" съобщения не попадат в полето на публичната комуникация, нямат публична ЧУВАЕМОСТ.

Емпирически тази особеност на българската публична комуникация се проличава в безкрайно беден, дори мизерен набор от ДОПУСТИМИ сюжети и "сензации". В съвсем общ план те се изчерпват с КЪРВАВОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КАТАСТРОФАТА или СТИХИЙНОТО БЕДСТВИЕ.

Това съвсем не е резултат от някаква специална "невъзпитаност" на посредниците в медиите. В публичната комуникация се моделира и "префразира"  отработеният механизъм трудностите на модерния диалог да бъдат преодолявани радикално - чрез екзистенциално "изземване" на различното.

Ето тук се очертава и главният парадокс на най-новата българска  публичност, социалност изобщо. Патриархалното безправие и индивидуалната безотговорност (прикривано по-рано с термините на комунистическия "новояз") остават действени и днес. Парадоксът е точно в това, че те властват в душите на хората чрез езика, на който биват …разобличавани. Новото, демократичното остава безгласно като такова. Няма СОБСТВЕН език и ползва сурогати и клишета на "преходния" - езикът на "перестройката". Ето защо дори и най-мощните митинги от най-ранната зора на демокрацията всъщност се оказват структурно-функционални "подобия" на класическите партийни "мероприятия".

Това подобие издава нещо много характерно за посткомунистическо българско общество. Индивидът дори и да се отдаде на някакво мощно чувство, идващо "отвън",  остава "зрител" - чувствително и гъвкаво реагира върху общата атмосфера, оглежда се в другите като в огледало и прикрива същинските си емоции и настроения, Но точно това беше и най-характерната черта на комунистическата квази-публичност.

Надеждата обаче остава. Демокрацията наистина не е идеална, но тя е най-доброто, с което  разполага модерната цивилизация. И "къртицата на демокрацията" макар и бавно, но сигурно продължава да "рови". Натрупват се и истинските различия, и енергията те да получат публичен израз.  Но не бива да се очаква чудото. Пътят е дълъг, а надеждата е плаха. Защото всичките тези натрупали се различия пак търсят традиционен път за себеидентификация - да станат единствени като масова норма. А значи, не поемат риска да се явят пред всички като различия!

                                    *          *          *     

Настоящата книга е опит за феноменологическата реконструкция на онези механизми и фактори, които са решаващо условие българското общество още дълго да остава посткомунистическо, за едно мъчително и безнадежднж преживяване на "прехода" като .безизходица.

Защо, обаче, феноменологическа, а не както може да бъде разбрано от наименованието на книгата "историческа"? Феноменологичният поглед съвсем не оставя на страна т.н. исторически обстоятелства. Но смисълът на тези "подробности" в рамката на феноменологичната интерпретация е друг. Би могло да се твърди, че феноменологията разобличава агресия на съвременността срещу историята. Ние изобщо не сме способни да "видим" и да "разбираме" миналото извън санкциите на публичното мнение за това, какво би трябвало да бъде това минало за да не се взриви актуалният свят. Така наличните, в случая именно "посткомунистическите" визии на публичното оставят актуалното състояние на  обществото "беззащитно" пред скритата репресия на неговите "исторически предпоставки" - идеологията и митологията на .патриархално-комуналната социалност.

Ето защо терминът "феноменология" в тази връзка се натоварва не само с функцията на метод за реконструиране, но и на начин за критика  на "посткомунизъм". Според Хусерл докато зад феномена не стои, не се крие вече нищо друго, пътят към него е труден и буквално "залостен" от всякакъв род видимости и имитации. С други думи феноменът "се крие" и се нуждае от съответното "епохе" (Хусерл) - редукция …до самия себе си. Същото, но за тревожещите и разболяващите човека безсъзнателните му стремежи твърди и Фройд.

Разбира се проблемът е толкова всеобхватен, че едва ли може да бъде дори и скициран в една книга, колкото да е голяма по обем. Тук се ограничавам с един много въжен аспект на българския преход - политически. Би могло да се каже, че това ограничение на подхода към анализа на българския преход е напълно естествено. Всъщност едва ли не всяко можещо да бъде третирано като гражданско действие до ден днешен остава контролирано и коригирано от политиката. Би могло също така да се твърди, че политическото надделява и поради изключителната теснота и плоскостта на българската публичност, пряко или косвено присъства  в публичната сфера "навсякъде" дори и …във футбола.

А това е и главното условие за запазването на посткомунистизма в България. В книгата тази "политическото" се представя като чрез можещия да бъде условно определен като "автобиографически" разрез на колективното и преживяване на прехода, а по-ночно ..неговото “отпечатване” в колективното безсъзнателно на т.н. "електорат" чрез една сложна и  твърде субективна визия - чрез симулативно-игрова реконструкция на базисните всекидневни интуиции за това, какво е политиката "в условията на демокрацията" . Акцентът в случая се поставя върху електоралната производна на дълбинните, подсъзнателни нива на масовото съзнание, където се формират и възпроизвеждат ценностните ориентации към реалността и от които всъщност зависи и самото гражданско поведение …или негова пълна липса.

Ако имаме предвид традиционната сложност на отношението на българина към властта и политиката, слети в неговия светоглед в едно конфликтно и многопланово цяло, очевидна е трудността на адекватната диагностика и прогностика на ставащите на това ниво на масовото съзнание процеси и тенденции. На това обстоятелство се дължат и многото грешки при прогнозирането и количествената оценка на силата на тези нагласи преди изборния ден.

По - адекватен е методът на игрова симулация. Освен че в него се интегрират интересните методически практики за моделиране и реконструкция на социалната реалност, оформили се в разработките на Морено, Гофман, Шутц, Гарфинкел, както и в дейността на московската методологическа школа (Щчедровицкий, Мамардашвили), той сблъсква игровата симулация със симулациите ("а ла франга") в самия живот. Напреженията и конфликти, които се визират в този сблъсък се оказват диагностични и разкриват контурите на иначе трудно доловимото колективно безсъзнателно на българина.   

Когато хората играят, те без да искат стават и по-убедителни и по-отворени в израза на своите иначе прикрити политически мотиви и желания. А самите тези желания като че ли "проговарят" със собствен глас, а не с изкуствения (и често съвсем небезкористен) глас на масовата анкета. Игровите симулации съществено отслабват натиска на значимите за хората ограничения и цензурата в подобен род ситуации като им позволяват да станат (поне  по време на симулацията) …други. Начинът, по който участниците в подобни изследователско-диагностични процедури разиграват – симулират, поведението на избраните от тях персонажи (роли в играта), позволява  да бъде фиксирано тяхното отношение към реалния, а не симулативния проблем или конфликт.

Политическата игра, поставяща "обикновения" човек в позицията на политическа власт, предоставя на него възможността  да се преживее "като човек на властта" - депутат в Парламента, министър-председател, генерал, кмет или съветник в общината - заставя да проговарят неговите иначе подтискани желания и така разкрива много по-реалистично динамиката на електоралните мотиви, очертава реалната феноменология на модерната българска публичност.

От началото на "прехода" и до 2000 година бяха проведени десетки игри и би било непростимо натрупаният материал да не бъде представен на днешната българска публика. Авторът благодари за огромна помощ и съдействие от страна на В.Личев, М.Георгиева и Н.Обрешков. Повечето от изследванията не биха могли да бъдат осъществени без идеи и подкрепа от страна на Е.Иванова, Ив.Евтимов, Е. Дайнов

 

При подготовка на книгата бяха използвани следните литературни извори:

1.      E. Goffman,: Behavior in Public Places. Glencoe, Ill.: Free Press. 1963

2.      Ж. Баландие,  Политическа антропология  ИК "Женифер-Хикс",2000

3.      З. Бауман,  "Глобализацията. Последиците за човека", С.,1999

4.      М. Георгиева Проблемът за идентичността в национални измерения В: Философски алтернативи 4/1993

5.      М. Георгиева и Н.Обрешков, Градът-призрак на чужда земя В: "Хроника на изгубилата се революция: България 90-93" С., 1994

6.      М. Мамардашвили "Классический и неклассический идеал рациональности", В: "Необходимость себя", изд. "Лабиринт", М., 1996,

7.      М.Неделчев Раздробяване на наивния консенсус -критика на политическото и на негови медийни образи Дружество "Гражданин", 1998

8.      М.Хоркхаймер И Т.В.Адорно  Диалектика на Просвещението Изд.. ГАЛ-ИКО, София 1999

9.      Нова публичност. Български дебати 1998 "Отворено общество", София 1998

10.  P.Berger,; Luckmann, T.: Die gesellschaftliche Konstruktion der Wirklichkeit, Frankfurt am Main, Fischer 1993 (П. Бергер, Т. Лукман Социальное конструирование реальности, М.,1995)

11.  P.Bourdieu Practical Reason. On the Theory of Action. Cambridge, Polity Press, 1998.

12.  P.Bourdieu  The Logic of practice. Stanford (Calif.), Stanford Univ. Press, 1997

13.  П. Бурдийо Казани неща Унив. Изд "Св. Климент Охридски", София,1993

14.  П. Бурдийо Практически разум ИК "Критика и хуманизъм",София 1990.

15.  Пробуждането. Хроника на българското гражданско въстание януари-февруари 1997г. Изд. "Отворено общество", София, 1998

16.  Э. Ноэль Массовые опросы. Введение в методику демоскопии. М. Ава-Эстра, 1993

17.  Ю.Хабермас Философия на езика и социална теория ЛИК, София, 1998

18.  Ю. Хабермас,  Структурни изменения на публичността, С.,1993

  ЧАСТ ПЪРВА
---------------------------------------- ОТ ВЛАСТТА КЪМ ОПОЗИЦИЯТА И ОТ ОПОЗИЦИЯТА КЪМ ВЛАСТТА: спомени на "колективния" политически субект на прехода (юни 1990 - октомври 1991)  

Интервюираните:

Александър Каракачанов -  философ, дисидент,  активен участник и съосновател на Русенски комитет, "Екогласност", на СДС, основател и Председател на Зелената Партия, депутат във ВНС и временен кмет на София през 1990-1991г.;съосновател на СДС-либерали - през 1997 е избран в 38 Обикновено Народно Събрание от коалиция Обедиение за Национално спасение

Асен Мичковски - икономист, активен деец на АСП, депутат в 36 обикновено НС.

Велислава Дърева - журналист, преди 10 ноември активно се противопоставя на тогавашния режим в печата и в обществената дейност, близка съмишленичка на Желю Желев, беше член на БКП, днес е член на БСП. Известно време след 10 ноември бе симпатизантка на СДС, но не прекъсна връзките си с БСП, сътрудничка на в-к Дума

Венцислав Димитров - икономист, активен участник на политическата дейност след 10 ноември, член на ХДЦ, експерт на СДС по време на Кръглата маса, депутат във ВНС, 36 и 37 обикновено НС, "отлюспен" е от СДС през 1992 г; бил е член на коалицията НС - Демократическа партия и БЗНС-единен,  но през 1997 г. е избран  за народен представител в 38 Обикновено Народно Събрание от коалиция "Обединение за национално спасение"

Волен Сидеров - публицист, главен редактор на в-к Демокрация пред 1991, по-късно се дистанцира  от СДС, сътрудник на в-к "Монитор"

Георги Марков - адвокат, активен участник в политическата дейност след 10 ноември, депутат във ВНС, инициатор и съосновател на групата на "39-те", "отлюспен" е от СДС през 1992 г, член на Конституционния съд

Георги Мишев - писател, дисидент, активно участва в дейността на Клуба за гласност и преустройства, в дейността на СДС , депутат във ВНС, "отлюспен" е през лято на 1991г

Георги Спасов - дисидент, активен участник в създаването на СДС и първия етап от неговата работа, близък сътрудник на Желю Желев. Депутат във ВНС, бил е сътрудник в апарата на Желю Желев по време на неговото президентство

Георги Тамбуев - публицист, член на БКП,депутат в последните НС на НРБ, депутат във ВНС, през следващите няколко години издаваше вестник "Особено мнение".

Димитър Йончев - философ, бивш военен - преподавател във Военната Академия, член на БКП, делегат на 14 конгрес на БКП, където е избран в ръководството на тази партия, участва в работа на Кръглата маса, депутат във ВНС и 36 обикновено НС, съосновател на Обединение за социалната демокрация в БСП, през 1997 година напуска БСП и влиза в БЕЛ(Българска Евролевица) като член на политически съвет

Димитър Попов - юрист, съдия, ръководи ЦИК в първите избори след 10 ноември, министър-председател на експертното правителство през 1991 година

Драгомир Драганов - историк, доктор на науките, делегат на 14 конгрес на БКП, депутат във ВНС, член и съосновател на няколко социалдемиктаритечски ориентирани формации както в БСП, така и извън нея - Демократически форум, Път към Европа, Социалдемократическа платформа Европа, Социалдемократически клуб Европа, "отлюспен" е от БСП , съосновател и активен деец на Атлантически клуб, народен представител в 38 Обикновено Народно Събрание от Евролевица

Едвин Сугарев - филолог, поет, литературовед, издател (заедно със сина на Любомир Левчев) на едно от първите самиздатски списания "Мост", член на Екогласност, активен деец на СДС, депутат във ВНС, 36 и 37 обикновено НС, се противопостави на д-р Желев през 1993 с гладна стачка,  посланик на България в Индия

Елка Константинова - литературовед, доктор, професор, инициаторка за възсъздаване на Радикалдемократическата партия  след 10 ноември, депутат във ВНС и 36 обикновено НС, член на групата на 39-те, министър на културата в правителство на Филип Димитров, остана извън СДС след разцепването на Радикалдемократическата партия,  преподава във ВИТИЗ

Желю Желев - философ, доктор на науките; автор на "Фашизъм", излязъл от печат през 1983 г., но забранен скоро след излизането, дисидент, Председател на Клуба за гласност и преустройство; основател на СДС, първи Председател на КС на СДС, Председател на Република (Президент), избран от ВНС на 1 август 1990; Президент, избран на първите президентски избори през януари 1992 г, през 1996 година губи в първични избори надпреварата за гласовете на ОДС с Петър Стоянов и се отказва от участието в президентските избори.

Иван Глушков - член на БЗНС-оранжев (официоз) преди 10 ноември, след 10 ноември се ориентира към сътрудничество със СДС, депутат във ВНС от БЗНС(оранжев) и 37 обикновено народно събрание от СДС, основава ХАП-христиан-аграрна партия след разцепления на БЗНС-оранжев, народен представител в 38 Обикновено Народно Събрание по листата на СДС

Йордан Василев - публицист, активен деец в Клуба за гласност и преустройство, в СДС, отцепва антикомунистически настроените членове на Клуба и основава Клубове за демокрация, депутат във ВНС и 36 обикновено НС, член на групата на 39-те, отказва се от депутатски мандат през 1992г

Милан Дренчев - репресиран, възобновява дейността на БЗНС- Никола Петков, съосновател на СДС, депутат във ВНС

Михаил Неделчев - литературовед, участва във възобновяване на дейността на Радикал-демократическата партия след 10 ноември, активен участник в дейността на СДС и групата на 39, депутат във ВНС и 36 обикновено НС, "отлюспен" е заедно с Елка Константинова и Стефан Савов през 1993 г,  издател на списание "Демократичен преглед"

Николай Василев - философ, доктор на науките, професор, член на БКП, обявил се против нейната политика преди 10, изключен е от партията, активен член в Клуба за гласност и преустройство, съосновател на АСП, инициатор на съда над А.Луканов в Стара Загора през 1991г, депутат в 36 обикновено НС, министър на науката и образованието в първото правителство на СДС, инициатор е за излизане на АСП от парламентарната група на СДС, професор в СУ"Св.Климент Охридски"

Николай Колев - Босия - публицист, активен дисидент и деец на неформалните антикомунистически организации преди 10 ноември, журналист

Петър Дертлиев - репресиран, възстановява БСДП и я оглавява, активно участва в създаване на СДС и един от неговите ръководители на първия етап на неговата дейност, депутат е във ВНС и един от съпредседателите на парламентарния Съюз на демократичните сили, основател на СДС-център, "отлюспен" е през 1991 г,  почетен председател на БСДП

Румен Воденичаров - общественик, член на неформалните сдружения преди 10 ноември, активен участник в създаване и първия етап в дейността на СДС, депутат във ВНС от СДС, където скоро става независим и се противопоставя на СДС, през 1992 година е кандидат за вице-президент с Велко Вълканов - кандидат за президент от БСП

Румен Георгиев - виден финансист преди 10 ноември, член на ЦК на БКП, депутат във ВНС, съосновател на социалдемократическата платформа "Европа" във ВНС, се дистанцира от БСП и основава Социалдемократически клуб Европа.

Стефан Гайтанджиев - философ, дисидент, активен участник и съосновател на Русенски комитет, Екогласност, на СДС, депутат във ВНС от СДС, съосновател на СДС-център, депутат в 38 обикновено НС в парламентарната група на демократичната левица.

Стефан Радославов - инженер, член на БСДП, депутат във ВНС от СДС. Секретар на БСДП през 1991-1994, основа фракция в БСДП "За социален хуманизъм" и се обяви за по-активен съюз с БСП, почина през 1995 година

Стилян Стойчев - един от ръководителите на ФНСД- Федерация на независимите студентски дружества, на стачката през юни-юли 1990г, депутат във ВНС.

Стоян Ганев - юрист, активно се включва в политическата дейност след 10 ноември, като експерт на СДС по време на "Кръглата маса", депутат във ВНС и 36 обикновено НС, основател на ОХДЦ, активен лидер на "39-те", министър на външните работи в правителството на Филип Димитров.

Стоян Михайлов - социолог, доктор на науките, професор, Член на ЦК на БКП, Секретар на ЦК на БКП, беше отстранен от всички постове през 1988 г.

Филип Димитров - адвокат, активно се включва в политическата дейност след 10 ноември, член е на Зелената партия, избран е за Председател на КС на СДС през декември 1990, депутат е в 36 и 37 обикновено НС, Министър- Председател на правителството на СДС (с подкрепа на ДПС) през 1991-1992 г, след поражение на СДС на изборите през 18 декември 1994 подава оставка от поста на Председател на КС,  посланик на България в САЩ

Чавдар Кюранов - икономист, доктор на науките, професор, член на БКП, отговорен сътрудник на ЦК на БКП преди 10 ноември, един от основателите на Клуба за гласност и преустройство, делегат на 14 конгрес на БКП, където се избира за член на новото ръководства на партията и участник на събитита, довели до основаването на СДС, но непосредствено след това скъсва със СДС, един от основателите и ръководител на Обединение за Социална Демокрация в БСП, депутат във ВНС, 36 и 37 обикновено НС.

Чудомир Александров - икономист, Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, Първи заместник Министър-Председател на НРБ, освободен от всичките постове през 1988 г, Заместник Министър-Председател  в първото правителство на Ал.Луканов след 10 ноември 1989г.

В книгата бяха също така използвани интервю, дадени пред медиите от Георги Аврамов, Гиньо Ганев, Любомир Собаджиев

1. ИЗБОРИТЕ (юни 1990)- край или начало?

На 10 и 17 юни 1990г. бяха проведени определяните като "първи демократически" изборите във Великото Народно Събрание. Още през март генералът Любен Гоцев който тогава ръководеше изборния щаб на БКП,а след април същата година БСП, беше казал,  че "партията ще спечели с 51%".. Така и стана въпреки господстващо в София и другите големи градове настроение в полза на опозицията, на СДС.

Шокът от изборния неуспех на току що простъпилата легална опозиция в България изпусна "духа от бутилката". Още през нощта на 10 срещу 11 юни улиците на София бяха пълни с хора, които твърде бурно и емоционално изразяваха своето отношение към изборите. "Откраднаха ги!" А в нощта на 26 срещу 27 август пламна Партийният Дом в столицата. И така започна да се потвърждава една от основните нотки в анализа - предизвикахме силите, които са и по-мощни и по-ирационални, отколкото очаквахме. А и либералният проект, изцяло основан върху вярата в разумното (К.Попър) у нас започна да се реализира в контекста на изцяло ирационалните желания и действия.

  1.1. Раждането на уличната демокрация:

...попарени от изборите

Велислава Дърева: СДС просто бяха попарени от изборите.

Стоян Ганев: Когато ние се явихме на изборите, бяхме шокирани от резултатите. Ние не очаквахме този резултат. Ние очаквахме, че ще спечелим.

Желю Желев: Ние бяхме почти сигурни, че ще победим. Аз лично също платих данък на тая илюзия.

Александър Каракачанов: Изненада беше по-скоро реакцията на СДС - всички онези истерии и митинги след изборите.

Стефан Гайтанджиев: Стана ми странно, когато видях даже някои от моите хора, млади хора от/ екипа: плачеха. "Катастрофа! Ние заминаваме в чужбина!"

Георги Марков: ...Мисля че желанието ни да победим беше много огромно и не ни се вярваше, че може да сме загубили.

.. Ние бяхме много изненадани, плачеше ни се..

Венцислав Димитров: Аз не знам доколко са откраднати. Между другото, Стефан Савов когато стана председател на следващия парламент, назначи точно тези хора, които най-много говореха за тези фантоми -  Вълчанов и Константинов - назначи ги тука като експерти, въпреки че комисиите бяха против, тъй като казваха, че ние не можем да ревизираме нещо от Великото народно събрание, тъй като сме друго Народно събрание, той ги назначи. Ровиха, ровиха, е имаше фалшификации, но тези 600 хиляди гласа не можаха да ги намерят. Така беше.

Николай Колев - Босия: На изборите записах в дневника си: "Николай, за първи път ще участваш в избори. Ще си оцапаш биографията, но трябва да гласуваш." Гласувах за Елка. Гласувах с отвращение. И повече не съм гласувал. Това ми беше за първи и последен път. Честно казано, не очаквах този резултат. Въпреки разочарованието. Емоцията беше много силна. Например, в Самоков - в града и по селата - направихме такива митинги... А после загубихме. Че се фалшифицира голяма част от резултатите, също беше вярно - над 5%.

Елка Константинова: Аз не допускам нито за миг, че ние не ги (първите избори) спечелихме, ние ги спечелихме много.

Аз то­гава съм обиколила цяла България и съм я опознала, т.к. съм пътувала много малко преди. И, според мен, тогава из­борите бяха много добре спечелени. Сигурно и половината плюс един имахме.

...манипулации има навсякъде

Едвин Сугарев: Обективно, според мен, БСП си послужи с доста манипу­лации в хода на самите избори, в преброяването на гласовете, в подмяна на протоколите. Ние нямахме навсякъде представители в изборните секции, а и да имахме, не знаехме какво точно какви са, защото бяха събирани в последния мо­мент.

Желю Желев: Евентуалният аргумент, който се опитахме да представим, беше манипулацията. Представителите на западните страни веднага ни казаха: манипулации има навсякъде, фалши­фикации има ли? И у нас подаряват фланелки, шапки и т.н. Пропагандата винаги съдържа елемент на манипулация.

Стоян Ганев: Специално в моя случай, впоследствие комунис­тите ме обвиниха, че аз и моите приятели сме фалшифицирали изборите, което беше и тъжно, и смешно. Но явно това беше поредният опит за разправа с политически противници. Смешно, защото на фона на това което ставаше в Пазарджик,  да се каже че аз съм фалшифицирал изборите, звучи наистина комично. Аз просто не бях в състояние, като имате предвид, че на входовете на избирателните пунктове в циганската махала стояха директорите от консервния комбинат "Марица", където повечето от циганите работят. Естествено, когато хората видят на входа директорите си, те се стряскат. То си беше страшно тогава.

Аз не знам дали има фалшификации от страна на комунистите, но имаше една много сериозна психологическа обработка на хо­рата от тяхна страна. А ние не бяхме в състояние даже да се опитаме да фалшифицираме, дори и някой да имаше такава зла воля. То беше просто абсолютно изключено. Но впоследствие в Парламента срещу мене се надигна страхотен вой.

Кандидатът, който беше срещу мене, Николаков, първи призна загубата си на втория тур и впоследствие той самият ме за­щити в комисията в Парламента като заяви, че няма никакви фалшификации. Тогава комунистите, едва ли не бяха нокаути­рани от самия си кандидат.

В този период всичко беше много самодейно, всичко бе бази­рано на една емоция, на ентусиазъм, без да имаме съвсем ясни идеи в главата си.

Стефан Радославов: "Надежда" е един уникален случай на из­борите 1990 г. , защото аз съм народен представител с две удостоверения - избран  на първия кръг, след това се явих на балотаж на втори кръг и получих две удостоверения. Случаят "Надежда" подлежи на много сериозно изследване от историците и не само от тях, а и от политолозите, от прагматиците. Вие питате как стана така?  Който се е постарал да съпостави Указ 10 на Петър Младенов за приложение на избирателния за­кон и самия избирателен закон не може да не е установил, че указът всъщност отменя математическата формула за изчисля­ване на гласовете в закона. Това е много хитра подмяна - математическа. Очевидно, че експертите на БКП/ БСП тогава са свършили много добра работа, защото чрез процедурите -от отваряне на пликовете до броене и изчисляване на резултатите всъщност- се подменяше формулата. В закона имаше една кратка проста формула, която Указът  чрез тези процедури обърна с краката нагоре. В резултат на което се получи манипулация, която не е  толкова продукт на субективно участие на хората, извършващи дейностите на избирателните комисии, колкото е функция на тази хитроумна смяна на математическия модел за изчисляване на резултатите от изборите.

Подмяната е на това, що е валидна бюлетина и кога да се пре­брои. Някакви си 0.00000 ... стотни не получих. Някакви си триста плика от 65-70 хил. гласували не ми достигнаха стот­ните, които ми трябваха. Обаче, тъй като се видяха тези оче­видни и фрапантни нарушения в изборния щаб на СДС, който за мое щастие беше комплектуван от доста културни, умни и оби­грани сравнително млади хора, които работеха с компютри, разкриха тази мистификация. Обосноваха я пред избирателната комисия и с помощта на избирателите, които обсадиха общината. Обстановката беше нажежена 24 часа. Хората искаха да щур­муват общината. Аз им гарантирах, че всичко възможно ще бъде направено и няма да бъдат допуснати манипулации на изборите. Ако това не им бях казал щяхме да имаме неприятен инцидент в "Надежда".

Междувременно обаче и доста по-късно аз разбрах, че е имало и друга причина. Същата технология на избора се е повторила и в три други района. Единият от които е пазарджишкия район и слу­чаят "Стоян Ганев". Другите два не си спомням в момента къде бяха, но  бяха засегнали по същия начин депутати от БСП, за­щото формулата си е формула и не гледа свой и чужд. Общо взето, тази формула важи там, където са много малки разлики, а се знае, че по инерция населението ще гласува за БСП. Тя е знаела тези работи по-добре от нас, защото ние работехме по интуиция и чувство, без предварителна информация или сери­озен анализ. Това и до този момент е сериозен недостатък на опозиционните партии, те са далече от научната организация.

Та втората причина е била тази - че ако аз бъда признат за избран на първия тур, то трябва да се признае, че Стоян Ганев не е.

Иван Глушков: Аз лично смятам, че тези избори бяха демократични дотолкова, доколкото бяха плуралистични, беше дадена възможност за една демократична кампания, в която се чу гласът и на партиите и организациите, които се противопоставяха на 45 години управляващата комунистическа партия. В същото време съм дълбоко убеден, че резултатът от изборите не отрази точно не само настроенията, но и вота на българските избиратели. Не трябва да се забравя, че през лятото на 1990 г всичко беше в ръцете на БКП. На практика цялата подготовка на изборите, избирателни списъци, където се оказа, че съществуват най-големите опити за фалшификация и нередности, беше в ръцете на администрацията, която беше назначена от БКП и дълги години действаше.  В НС БСП имаше мнозинство. Дълбоко съм убеден, че един известен процент са припечелени по непочтен начин. Било чрез специално изготвени избирателни списъци, чрез т.нар. фантоми, които след това бяха приписани на БСП, и една малка част от дребни хитрини в разни отдалечени села, където е съществувала пълна възможност от дребен шмекерлък от 20, 50, 100 гласа, които в национален мащаб се мултиплицират и се получава нещо ... Аз съм дълбоко убеден, че истинският резултат от изборите е, че БСП не можеше да има това мнозинство от 52% от гласовете.

Стефан Гайтанджиев: ...В нощта след изборите още бях в Плевен (след 10 май не мръднах оттам - едномандатен район срещу Луканов - нямаше как) и се прибрах при майка ми и баща ми малко да си почина. Пристига шефът на щаба и казва: "Получихме съобщение по радиото да организираме гражданско неподчинение за бойкот на изборите." - "Кой изпрати съобщението?" - питам. - "Весо Алтимирски." - "По дяволите! - казвам. - Това е някаква про­вокация!" Опитваме се да се свържем по радиото - нищо. По телефона - нищо. Или никой няма, или всички са пред НДК. Пратих човек в София да види какво става. Той ми се обажда: "Тук е пълен хаос! Служителките от щаба легнали на асфалта." - "Защо?" - питам. - "Защото изборите са фалшифицирани." - "Има ли някакви данни?" - "Ами, никакви данни няма."  Доста изненадваща беше за мене тази емоционална реакция.

Иван Глушков: Мажоритарно на практика БЗНС беше най-потърпевш и се получи така, че един депутат на БЗНС тежеше с няколко хиляди гласа повече отколкото депутат на БСП и СДС. Именно, защото при едни мажоритарни избори винаги потърпевши са по-малките партии. Най-силните партии винаги обират лъвският пай. Това се доказа тогава в България. Мажоритарно печелеха кандидатите на БСП, СДС, няколко души от ДПС.

...това е изборният резултат!

Георги Марков: Аз не мога да кажа, че изборите през 1990 година са били фалшифицирани. Не мога да го кажа, защото съм юрист и за да кажа едно такова нещо трябва да имам неоспорими доказателства, че това е наистина така.

..Сега, че може да е имало манипулации в циганското население, в някои селски райони, тук там някъде може да са допуснати нарушения, но като цяло това не се отрази на резултата. Това беше обективен резултат.

Румен Воденичаров: Изборите протекоха гладко и, според мене, честно. Имаше нарушения, но това не бяха решаващи нарушения. После във Великото народно събрание прегледахме едно по едно всички нарушения - откъдето и да го погледнеш, толкова голяма разлика нямаше как да се получи от нарушения. Не можеха да се оборят резултатите.

Георги Тамбуев: Аз бях в софийска област и смея да твърдя, че абсолютно честно се проведоха изборите там, нямаше никакви  мистификации. Предполагам че и на другите места това е било така. Тези гласове - фантоми, за които приказ­ваха, това са невероятни глупости.

Но навсякъде опозицията е недоволна от резултатите и иска веднага да има нови избори и търси какво ли не да направи.

Михаил Неделчев:...аз не смятам, че бяха откраднати. Имало е  нарушения, но те не бяха в такъв мащаб, че да провалят из­борите, да променят всичко. По-нататъшните събития показ­ват, че не е било така.

Георги Спасов: Живеех с твърдото убеждение, че заедно с БЗНС ще имаме превес в парламента. В първия момент помислих даже, че изборите са фалшифицирани. Аз бях водач на листа и поз­навах в детайли цялата процедура на гласуването и отчи­тането на гласовете. Дълго си блъсках главата, но не открих про­луката, която би дала възможност за това. За себе си направих извод, че изборите не са фалшифицирани, но са ни изиграли.

Милан Дренчев: Истината е, че ние не можехме да очакваме повече, отколкото получихме. А и Желю нека да си спомни, когато ги предупреждавах, че ние не можем да спечелим из­борите..

Преди изборите ние имахме среща с държавния секретар на Съединените щати в Шератон, на която присъстваха ръководителите на СДС. И докато всички го уверяваха, че ще спечелим, както спечелиха в Полша и Унгария, само аз, изчак­вайки всички да се изкажат, се обадих: "Господин държавен секретар, Вие сте заблудени. Ние няма да спечелим изборите. Затова аз настоявам да се отложат за есента.

Вие трябва да знаете, че България не е Полша, не е Чехия, нито Източна Германия. При нас комунистическата партия винаги е била силна, още преди да дойде на власт, по време на войната и след войната. При нас е така.

В провинцията страхът от партийните секретари и комунистите още е много силен. Хората още не смеят да кажат, че са в опозиция."

Бейкър се изненада от думите ми и взе писалката да си записва, каквото казвам. И му казах: "Вие можете да помогнете изборите да се отложат за есента. Желев и доктор Тренчев стояха до мене, а Бейкър срещу нас, но само аз застъпих подобно становище. Когато тръгнахме да излизаме, Тренчев ме прегърна и вика:"Бъди спокоен, 65% ще вземем!"

На другия ден след изборите отивам в СДС, всички оклюмали и им казвам:"Разбрахте ли сега?"

И по-добре, че не спечелихме, защото какво щяхме да правим ако бяхме спечелили? "Какво щяхме да правим с вас", казвам на Желю и той го знаеше това. Предвиждаше се митинг следобеда и той ми казва "без тебе не може да стане." Той се страхуваше да не би да не се явя. Тогава аз казах: "Ние не сме загубили. Това което получихме, толкова процента, за нас е печалба."

Не можехме да спечелим, защото по селата само ние имахме някакви структури, но и ние не можехме да направим много нещо, защото нашите синове и дъщери се преместиха в градовете, а в селата останаха само бабите. А старите хора или не смеят или не знаят изобщо за какво става дума.

Александър Каракачанов: ...съвсем не споделях възторга и убеждението на всички, че ще ги спечелим. Още тогава вни­мателно следях социологическите изследвания. И останах много учуден, когато на самите избори разбрах, че Желю наистина е вярвал, че ще спечелим изборите. Може би единственият път, когато съм крещял на Желю, беше тогава в НДК. Когато оня ис­терик артиста Йоско дойде и се разкрещя. Бяхме в една стаичка - Желю, аз и още няколко души - и тогава Желю беше готов, под натиска на някои, да тръгне на революция, да не признае изборите. И тогава помня, че се разкрещях: "Ти какво очакваше? Не виждаш ли, че това е действителността? Какво ще правим сега - ще се бием ли? Какво ще постигнем с това?" И той - понеже е мек човек - някак се стресна, казва: "Толкова хора събирахме на митингите..." - "На митингите идваха хи­ляди, десетки хиляди - казах аз - а на нас не ни достигат стотици хиляди."

Загубата за мене въобще не беше изненада.

Желю Желев: ... И ние разбрахме, че нямаме основание. Иначе за втори път щяхме да изправим страната на нокти. Минути преди да тръгнем за митинга, членовете на Координационния съвет един по един ставаха и казваха. Само Тренчев излезе с някакво несъгласие, с някакво особено мнение.

Филип Димитров:  На 10-ти юни пристигнах в София в три часа следобед. Според мен тогава нещата бяха предвидими. Имаше много болка, имаше много енергия, имаше онова колосално оправдание - "те ни измамиха", "фалшифицираха изборите" и т.н.  - но беше ясно, че това са рамките.

Съществуваше консолидиращ ефект, но не и агресивен потен­циал. Имаше и идеята - глупостите на Константин Тренчев - да не се признават изборите.

Стоян Ганев: ... ако питате моето мнение какво е било, аз бях единственият в Координационния съвет, който застъпи едно абсолютно шокиращо мнение. Аз изобщо съм човек, който търси винаги шокиращи мнения, защото само те са в състояние да раздвижат по някакъв начин една консервирана атмосфера, каквато беше тогава атмосферата в тогавашния СДС. Ние бяхме абсолютно шокирани от резултатите и възмутени от начина, по който се проведоха изборите. Аз не се съмнявах в манипулацията на изборите и мисля, че бяха направени много фалшификации. Въпрос на опит беше да ги установим, но и в това отношение не бяхме много опитни и дадохме в ръцете на други хора да се занимават с това - в ръцете на Централната избирателна комисия. Не съм убеден, че в тази комисия бяха представени точно тези хора, които имаха смелостта да ни защищават.

Аз предложих да не се явим на втория тур на изборите. Предложих го непосредствено след първия тур, който беше много лош за нас. Не мога да Ви кажа точно резултатите, но аз Ви казах, аз самият бях сред тези, които загубиха на първия тур. В смисъл че бях втори, първите двама продължаваха. Тогава на някои това направи впечатление, а други отхвърлиха предложението ми моментално като авантюристична идея.

След заседанието, на което обсъдихме този въпрос, имаше митинг на СДС пред НДК. Един грандиозен митинг беше, тогава и аз говорих. Общо взето не бях почти никой, защото не заемах никакъв пост в СДС.

Неявяването, бойкотирането на втория тур можеше да има голям резултат. Защото движещият фактор в онзи момент не бяха замислите на тези, които впоследствие разрушиха СДС. Движещият фактор тогава бяха улиците. Това беше моторът на демокрацията тогава. Ако не бяха улиците, то движението в СДС щеше да бъде много, много по-различно. Нямаше да се стигне даже до победата на вторите избори.

Или ако се беше стигнало, то замисълът беше да победят онези, които веднага щяха да направят коалиция с БСП.

Следователно, аз съжалявах тогава, че идеята ми за бойкот на втория тур не се осъществи. Мисля, че можехме да предизвикаме една грандиозна гражданска акция, но тогава постоянно ни плашеха с "гражданска война".

Филип Димитров: Вижте какво, всичко това са глупости. Какво значи "няма да призная изборите"? Може да не признае изборите Йонас Сав­имби, в резултат на което неговите ракети почват да летят към столицата.

Няма да призная изборите. И какво от това?

При отсъствието на реално конфронтиращи се и ефективно способни да се противопоставят сили, да се говори за непризнаване на изборите е просто смешно.

Хайде, не е смешно - има морален ефект, но този морален ефект може да се обърне против тебе и отново да станеш сме­шен, защото си слаб. А слабостта е нещо, което в политиката не се прощава. Всичко друго може да се прости, но не и сла­бостта.

Стефан Гайтанджиев: За мене беше ясно - това е изборният резултат. Направих точна проверка - секция по секция: това е!

Вероятно сме били най-големите възможни аматьори

С каква класация точно се пъчи Симеон Дянков и какво му е топ-а на финансовия ни министър

Той за себе си:
"Аз се познавам с изтъкнати икономисти от екипа на Обама, целият екип на МВФ са ми познати, както и на ЕБР (Европейската банка за възстановяване и развитие-б.а.). Общо взето, ако има финансисти, които работят в изготвянето на антикризисни програми, всичките ги познавам... В Световната банка съм работил за близо 100 държави, така че имам представа, работил съм и за целия Балкански регион, знам какво е финансовото състояние."
"Аз също разбирам от пари и съм бил финансист, по международните класации съм най-добрият финансист в Източна Европа, седми в цяла Европа, сред първите сто в света".
"Във всички научни дисциплини и международни класации аз съм сред 100-те най-цитирани икономисти".
"Финансовият министър в момента на България е сред стоте най-добри учени-икономисти в света..., тука аз говоря като учен и като някой, който е създал научни университети и научни институти, в Харвард примерно...".
Браво! Отлично! Страшно! Невероятно! Екселенц! Ненормално невероятно! Не е за вярване! И наистина не е.
Той е Симеон Дянков. Детето-чудо, дошло от САЩ, за да ни покаже как се прави финансова политика, "най-добрата антикризисна програма в света" и да ни демонстрира ново отношение към хората на науката, наругани от него като "феодални старци".

Що е то "най-добър учен-икономист
в света". Версията на Дянков

Дянков говори със стряскащо самочувствие за себе си. Няма лошо. Въпросът е дали то има покритие. Без да отричаме факта, че е успял българин в чужбина, ще си позволим да се усъмним в някои от нещата, които господинът твърди за себе си. Всъщност ще се опитаме да запазим благоприличие, докато го правим. Трудно е, повярвайте.

И така. Дянков твърди, че е сред стоте най-цитирани икономисти в света. Тази фраза беше пришита към биографията му още когато името му се появи за пръв път в публичното пространство миналото лято. На какво се базира това твърдение. В електронната енциклопедия "Уикипедия" г-н Дянков има персонална страница. Всъщност всеки може да си създаде такава. Съществува голяма разлика между написаното във версиите на български и английски в "Уикипедия", но не това е важно. Във версията на английски се твърди, че Дянков е сред "стоте най-цитирани икономисти в света - така пише - 100 Most Cited Economists, според класацията IDEAS/RePEc. Има дори линк, чрез който може да попаднете директно в съответната класация и да се убедите със собствените си очи, че г-н Дянков е 96 по ред. Т.е. макар и на косъм, но влиза във въпросната стотица. Понякога обаче очите лъжат.
IDES/RePEc (Researc Papers in Economics) e библиографска база, която е разположена в интернет и се попълва на доброволни начала. Тя съдържа над 700 000 статии и разработки, които безплатно могат да бъдат четени. RePEc си сътрудничи с много университети, научни центрове и неправителствени организации, като например любимата ни напоследък Световна банка. В базата данни са регистрирани над 20 000 икономисти. В класацията се попада лесно. Регистрирате се сами, качвате статиите си и... чакате интересът на публиката към вашите публикации да ви подреди на съответното място в класацията. Интересно е, че в нея отсъстват такива имена като Джефри Сакс, Уорън Бъфет, Джордж Сорос. Причината е, че те не са се регистрирали в нея. Тук следва да попитаме до каква степен може в такъв случай да се разчита на представителността на една подобна класация.
В морето от данни ни интересува обаче това, което дава основание на Дянков да твърди, че е сред стоте най-цитирани икономисти в света. Сайтът има собствена класация, наречена "Топ 5% на авторите". Общо авторите са 22 691. Имайте предвид, че икономистите в света са неизмеримо повече. В момента на адрес ideas.repec.org може да се видят данните за декември. На първо място в класацията е Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. На второ е Андрей Шлейфер. Запомнете това име. На трето е Робърт Баро. Симеон Дянков е на... 226-о място. Изненада първа. Г-н Дянков е извън челната стотица на авторите. Но нали беше 96-и. Лъже ли г-н Дянков? Не, в никакъв случай.

Малка невинна инсинуация

Всъщност това е малка инсинуация. Съвсем невинна, но може да се окаже с тежки последици за националната икономика. Все пак премиерът Борисов взе Дянков в екипа си и заради това, че той твърди, че е сред стоте най-цитирани икономисти в света. Всъщност Дянков действително е на 96-о място, но само в един от 33-те критерия, които формират крайната класация "Топ 5% на авторите" на IDEAS/RePEc. А именно по критерия "Number of Citations, Discounted by Citation Age" (може да се преведе като брой на цитиранията, без да се отчита времето, когато са публикувани). Има обаче и по-простичък критерий - "Брой на цитиранията", според който Дянков е на 145-о място сред тези, които са се вписали в регистъра. Впрочем само преди няколко месеца той беше на 143-о място. Според друг критерии - "Брой на публикации", Дянков е на 347-о място. Всъщност дели това място с още трима души. Има и още. Например критерият "Number of Distinct Works" (брой на забележителните/отличаващи се работи) финансовият ни министър е на 362-ро място. И пак го дели. Този път с 10 души.
Сега си представете, че детето ви носи вкъщи бележника с оценките за годината, където крайният му успех е "добър 4". Въпреки това детето ви с натрапчива упоритост, с лек примес на истеричност, ви натяква, че има шестица по математика например и освен това се познава с няколко отличници от съседната гимназия, а двама-трима преподаватели го харесват. Следва ли от това, че то е отличен ученик? Не. Означава единствено, че се опитва да ви прати за зелен хайвер. Някои, както видяхме, се връзват.

Отразена светлина или може би не

Какво всъщност цитират от Дянков? Статиите му и научните му работи, разбира се, какво друго. Но отново има "малък" проблем. В страницата за Дянков са публикувани 113 негови научни труда и статии и една глава от книга, в чието написване е участвал. От цялото това творчество само осем труда са собствено писани единствено и само от Дянков. Всички останали статии са продукт на съавторство на господина с други негфови колеги. Логичен е въпросът, след като се цитира дадена статия и авторите се гордеят с това, как точно се разпределя приносът им за нейната подготовка и всички еднакво ли трябва да се хвалят или в някакво процентно съотношение. Например последната статия на Дянков и компания е от миналата година и се нарича "Disclosure by Politicians". Освен него в написването й са участвали Рафаел ла Порта, Флоренцио Лопез де Силанес и... Андрей Шлейфер. Спомняте ли си Андрей Шлейфер? Той е много важен. Дянков е негов съавтор 19 пъти в статиите, публикувани на IDEAS/RePEc. Нещо повече. Освен класацията "Топ 5% на авторите" сайтът има и друга класация "Топ 1% на търсени материали по брой на цитатите". В тази класация Дянков в съавторство с Шлейфер, Порта и Де Силанес се намира на 156-о място. Т.е. това е най-цитираната статия на Дянков, публикувана в IDEAS/RePEc. И тя не е лично негова. Има още два статии в тази класация, в които сред авторите е нашият настоящ финансов министър. Те се намират съответно на 602-ро и 748-о място от общо 826 публикации. В последните две статии Шлейфер го няма като съавтор на Дянков.
Шлейфер е важен, защото е на второ място в класацията "Топ 5% на авторите" и защото е на първо място по критерия "Брой на цитатите", и на първо място по критерия "Number of Citations, Discounted by Citation Age", в която Дянков се фука, че е сред първите сто. Логично е да попитаме помага ли името на Шлейфер за високия ранг на статиите в сайта, в които съавтор е Дянков? Свети ли нашето момче с отразената светлина на своя ментор? И що за светлина е това?

За една далавера в Русия и
авторитетът на Харвард

Освен че пишат заедно, Дянков и Андрей Шлейфер имат и съвместна дейност. Те през 2003 г. създават проекта "Правене на бизнес" (Doing Business Report), който има за цел да проучва състоянието на свободния пазар в страните със силна държавна регулация. Явно двамата, казано по-просто, имат вземане-даване. Що за птица обаче е Шлейфър, който явно помага на Дянков.
Казано с една дума, Шлейфер е престъпник. Т.е. той е престъпил закона.
Две години след като с Дянков създават Doing Business Report, съд в САЩ признава за виновни Шлейфър, който е с руски произход, съпругата му Нанси Цимерман и помощника му Джонатан Хей по обвинение за нанасяне на финансова вреда на САЩ. Шлейфър беше осъден да заплати глоба в размер на два милиона долара. Първоначално американската прокуратура го обвиняваше, че е ощетил САЩ със $102 млн. Делото нанесе тежък удар и по репутацията на университета в Харвард, където Шлейфер е професор. Историята е следната.
В началото на 90-те години Харвард изпраща Шлейфер в Русия, за да съветва властите по въпросите на приватизацията. За тази програма правителството на САЩ отделя 34 млн. долара. Обаче Шлейфер и бившият аспирант в Харвард Джонатан Хей, като използват информацията, която получават от руските правителствени кръгове, започват да изкупуват акции на предприятия точно с тези пари. Фактически с държавни средства професорът и Хей започват да въртят собствен бизнес в Русия. След като избухва скандалът, ръководителят на Харвардския институт за международно развитие Джефри Сакс уволнява Шлейфер. (Това може би обяснява защо Сакс не иска да участва в класацията IDEAS/RePEc, където името му би трябвало да стои до това на Шлейфер). Американското правителство иска да му бъде отнета и професорската титла, но това не се случва благодарение на застъпничеството на бившия финансов министър и ректор на Харвард Лоурънс Самърс.

Фанфаронство

Думата фанфарон е влязла в българския език от руския, в който пък е попаднала от френския - от fanfare - звук на тръба. Използва се като синоним на самохвалство и на хубавата българска, макар и пренебрежителна, дума хвалипръцко.
Г-н Дянков не е сред стоте най-известни световни икономисти. Нито пък е сред стоте най-известни учени-икономисти. Той не е сред стоте най-цитирани икономисти. Той просто се е регистрирал в една класация, на един сайт, където по стечение на редица обстоятелства е постигнал някакъв рейтинг. Но от това не следва нищо. В света няма ранглиста на икономистите, каквато има в тениса. Всеки икономист трябва да се докаже в практиката и в науката, за да стане известен. Първо у дома, а после и в чужбина.
Вие също можете да влезете в любимата класация на Дянков. Ако някой известен професор ви е приятел, може да се закачите към него и така да натрупате още точки. Няма лошо. Прави се често. Стига професорът да не е с опетнена репутация. И ако хората не го знаят, няма страшно. Само недейте натрапчиво да обяснявате, че сте номер едно в света. Не сте. Рискувате от уважаван човек да се превърнете във фанфарон. Или в самохвалец. Или в хвалипръцко.

Послепис

Тези дни разбрахме, че на хоризонта се задава нова звезда от Запада, която ще ни управлява - Илиян Михов. Той бе преставен на публиката точно както Дянков навремето - "той е сред 500-те най-цитирани икономисти в света". Някои медии дори се изхитриха да изпуснат думичката "цитирани" и така наредиха Михов сред 500-те водещи икономисти в света. Впрочем вестниците и телевизиите не са виновни. Бойко Борисов бе този, който пусна мухата за "500-те топ макроикономисти в света".
Михов, за разлика от Дянков, все пак е професор по макроикономика и иконометрия в Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD). Но щом дори Иван Костов се притесни от идеите на Михов за "модифициране" на валутния борд, значи нещо притеснява политикономистите от десницата. Но да оставим това настрана. Все пак откъде дойде числото 500, пришито към биографията на Михов?
В официалните данни за него, публикувани на сайта на INSEAD, няма и думичка за това, че е сред 500-те най-цитирани икономисти в света. Всъщност въпросното число се намира в същата любима на Дянков класация на IDEAS/RePEc, и то точно в критерия "Number of Citations, Discounted by Citation Age", където Михов е 545-и. В "Топ 5% на авторите" Михов е 798-ми.
И какво от това. В интерес на истината, до момента не сме чули от г-н Михов да тръби наляво и надясно, че присъства в тази класация. Дали го прови от скромност или защото знае истинската й стойност?
И ако позволите една малка задявка, г-н Борисов. Как така ще подсилвате Дянков с Михов? Нали ако вярвате на Симеон, че е топ незнам какво си, излиза, че Михов е далеч под неговото ниво. За какво подсилване тогава става дума? Или вече не вярвате на Дянков?

Кой е Бойко Борисов?
СПРАВКА ОТНОСНО ЛИЦЕТО: Бойко Борисов


Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София – гр. Банкя.
Баща му - Методи Борисов, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР. Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка.
Майка му - Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя.
Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Болницата е приватизирана от акционерно дружество с нейно дялово участие. Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право.
Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. Бившата му съпруга Стела е лекарка. От 1988 г. съжителства с Цветелина Бориславова (вж. Приложение № 1).
Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската организация в училището.
През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет "Държавна сигурност", но e пренасочен и приет във факултет "Противопожарна охрана" с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате.
В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР - “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление - МВР.
От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Има защитена докторска дисертация.
През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)
През 1990 год. отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност.
В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности (вж. Приложение № 1). Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел "Москва", с Младен Михалев "Маджо", Румен Николов "Пашата" и др. Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца.
Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник. В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове. Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г.
Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест".
След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София).
На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:
- о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;
- кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми.
За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:
- атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;
- съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен
Ходове на Бойко Борисов в тази посока:
1. Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:
- бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми). Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,).
- престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период.
2. Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури - Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” - СДВР), Цветан Сечанов (началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1)
Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт. Ходове в тази насока:
- дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев – данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т. ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигнатата цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му (респективно пресичане достъпа до изпълнителната власт на считания за протеже на БСП Васил Божков “Черепа”) и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно довереното лице на Симеон Сакскобургготски.
Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата (в. “Сега”: “Сега генералът изглежда точно на мястото си… Нещо повече - той стана най-популярният човек във властта. За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си - премиера - и ще му е предан до края.”). Пуснати са в обръщение и всевъзможни предположения и слухове, в т. ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев).
- настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие.
- принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото (и влиятелните фигури в изпълнителната власт) основно върху пасивите на съдебната система. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Бойко Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдещата управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет.
- безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Васил Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прераства в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР. Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП. Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” - публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански”)
- създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена.
На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на:
- някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори – САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т. г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция.
- професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците (негативните оценки за него като личност и държавен служител далече надхвърлят позитивните - до 80% в полза на негативните), както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации. (Вж. Приложение 2).
Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е:
- масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване. (Емил Кошлуков, в. "Новинар": “Това, което Бойко Борисов постигна като политическо развитие, трябва да бъде използвано... Днес неговото умение, неговото политическо присъствие трябва да бъде осребрено. И ще бъдем глупави политици, ако не използваме тази възможност… Това си личи по изследванията - човекът е най-уважаван от всички. Безспорно това е лидерът.) За наличието на подобен стремеж може да се съди и по безцеремонно различните трактовка и оценки на определени политически и икономически кръгове и свързани с тях медии за очевадно припокриващите се и като параметри, и като управление криминологични обстановки - настоящата и тази преди 2 години. Конкретен пример за настъпателно ориентиране политиката на медиите в благоприятна за Борисов посока е прекратеното огласяване на компрометиращи данни за него от радио “Нет” през м. февруари т. г. след проведен личен разговор с Андрей Райчев – известен социолог и съпруг на тогавашния програмен директор на радиото Виза Недялкова.
- поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях. (Известно е, че Борисов е настоявал пред началника на НСО да не се снема персоналната охрана на Надежда Михайлова, въпреки липсата на необходимост от такава. Като аргумент посочил постъпили сигнали за заплаха срещу нея и когато службите не потвърдили наличието на такива, се позовал на отправено към него искане от задгранични фактори.)
- установяване на взаимно обслужващи контакти и връзки с представителите на чужди държави, в т. ч. чрез оказване на незаконосъобразни услуги. (През м. май т. г. американски спец. представител е посетил главния секретар в неговия кабинет в МВР и се е интересувал дали българските специални служби могат да подслушват посолството на Иран. Борисов опитал да направи справка по телефона, но останал недоволен от получения уклончив отговор и завел американския разузнавач директно в командния център на СОТИ, където достъп имат само много малък, списъчно ограничен брой длъжности лица. В негово присъствие Борисов попитал една от дежурните операторки: "Абе, можем ли да слушаме иранското посолство?". Слисаната служителка отговорила, че не знае. По подобен начин главният секретар реагирал и във връзка с молба на американски гражданин, служител от охраната на американското посолство, за извършване на справка за лице. На предишна среща двамата се договорили подобни рутинни справки да се извършват директно, а не чрез МВнР. С оглед тази договорка американският служител се свързал с началника на оперативния отчет на СДВР и поискал да му бъде предоставена информация за интересуващото го лице. Получил отказ с обяснението, че това е нарушение на нормативните разпоредби. Веднага след това Борисов се обадил на дежурния офицер в СДВР да се интересува за "бюрократа" и "идиота", който отказал услугата на американския служител.)

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1    Участие във фирми:
1. Ипон-1"ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. "Раковски" 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.
2. "Ипон-2"-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова.
3. "Ипон-Агенция за сигурност и охрана"-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул."Гечкенли" 4. Съдружници и управители - Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор - Младен Георгиев.
4. "Интербулпред"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул."Г.М.Димитров", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
5. "Тео Интернационал"-АД, Бургас - до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов "Пашата". Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.
В периода 1994–1997 "Тео интернационал" е уличена в производство на фалшиви цигари "Марлборо" и "Мелник" във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев - пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.
6. "Джи енд Би травъл къмпани", регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, "София Делта"-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел "София" за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.
7. "Прахайм"-ООД - Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и "Прайм инвестмънт тръст"(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.
8. "Будоинвест"-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)
9. "Би енд Пи Комерс"-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. "Любен Каравелов" 83, ет. 2. Съсобственици - Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.
10. "Цебра"- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.
11. Ти Би Ай - 97". Съдружници - Бойко Борисов, Тодор Толев.
12. "Сириус-2"- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
13. "Химтекс"- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.   ВРЪЗКИ
1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.
Баща й - Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).
Майка й - Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в "Кемисол"- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.
Има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).
До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.
В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.
След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество "Инко". По същото време следва и в УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение "Гъвкави автоматизирани производствени системи" (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.   Участие във фирми и др. стопански организации:
- "Бентонит" - Кърджали (собственост на СИБанк - пряко и чрез офшорни фирми) - собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.
"Консорциум каучукова индустрия"- АД, София - член на Съвета на директорите;
- "Ай Ти Пи - България"- ЕООД - собственик и управител;
- "Интерпрайм тобако"- ООД - съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
- “Ипон-2"-ООД – съсобственик;
- “Прахайм"-ООД - Червен бряг – съуправител;
- "Цебра"- ООД (която от своя страна е съдружник в "ИПОН - Агенция за сигурност и охрана" – ООД) – съдружник;
- "Сириус-2"- ООД – съсобственик;
- "Химтекс"- АД - член на Съвета на директорите
- "Трол", Лихтенщайн (офшорна фирма) - управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на "Ипон";
- председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИБанк.
От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИБанк (според договореност от проведена среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов).
На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.   Бизнес-партньори:
- Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1" ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ "Подкрепа" "Елтекс холдинг". Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с "Отворено общество" и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на "Солекс" - с. Петърч - един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.
- Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в "Ипон-Агенция за сигурност и охрана" ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.
- Васил Калугеров, съдружник в "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в "Ипон". До 1999 год. е съдружник в "Россия.Ком"-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във "Флай инс"-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от "БИУМ-99"-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул."Карнеги" 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в "Ипон" понастоящем е чрез "БИУМ".)
- Младен Георгиев, управител на "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор "Автотранспорт" в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор "Вътрешен тероризъм" - ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в "Ипон" и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.
- Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал"-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан". През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел". Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков - тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)
- Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани"(чрез "София Делта"-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.
- Димо Генчев Кръстинов, член на СД на "Интербулпред" АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.
- Чавдар Антонов Чернев, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани" (чрез "София Делта"-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. - охраната на ресторант "Ла Страда" във ВС "Дюни" открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.
- Румен Гоцов Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на "Интербулпред"-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в "Интергруп" (на "СИК"), "Интерпетролеум", ЗК "Спартак", "Ин- 80", "Сенатор-ПМ", "Ай-Джи-ЕМ"- АД, "Цебра"- ООД, "Тео интернационал"- ООД, "Ремекс"- ООД и др. Шеф на фирма "Омега- 93", собственик е на "Арена- 95". Според публикувания през януари 1998 год. списък на "кредитните милионери", "Тео интернационал"- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;
- Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1" ООД и "Цебра" ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: "Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК" и „Интергруп" АД." Всъщност освен „Интергруп" и „СИК" в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал" на Рахмат Сукра, „Омега" на Румен Николов - Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев - Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки - тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.")
- Алипи Алипиев, управител на “Прахайм" ООД - Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.
- Румен Цанков Цветков, съдружник в "Будоинвест" ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма "Реал", която е собственост на "Мултигруп" и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.
- Алексей Илиев Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, "Българска национална федерация карате" и "Гражданска самозащита". Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак". Участва в управата на "Лев интеркорпорация", "Квон България", Спартак-холдинг, "Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.
- Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;
- Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на "Химтекс"- АД. Ръководил "Макском холд" (фирма - кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата "Елитбанк", близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.
- Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97". Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия н-к служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма "Норд" ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев - член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.   Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:
- о. з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазил пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.
С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.
- ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по "стопанска линия" в РУ-МВР - гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с "непълно служебно съответствие". Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите "Тракия" и "Хемус". Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:
- Иван Илчов - н-к митница;
- Боби Соколов - н-к ГКПП;
- Николай Стефанов - зам.н-к РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);
- Христо Ангелов - н-к РГС.
Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов - директор на РМД-София, а Николай Стефанов - на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% - на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.
- ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ ("баретите") през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 - 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.
- полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС - 04 отдел, "немското" отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма "служба за родината", няма "България", просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор "Б - 02" от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков - бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.
- полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР - н-к отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели - GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).
- полк. Стоян Велчев - зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров - зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление "Криминална полиция" в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. - подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).
- полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая "Белите брези". Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба - ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;
- полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев "Богровеца", занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.
След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на "Ипон" често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност - Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР) Източник:
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/doc/boikoborisov/001.htm
.....................

Изданието,позовавайки се на българската и сръбската преса, напомня, че Борисов е бил близък с фолкпевицата Светлана Ражнятович и като кмет в знак й подарил златен плакет след  концерта й в София. В чест на сръбската звезда Борисов е организирал прием в кметството за гостенката, а като галантен домакин е осигурил за нея и президентския апартамент в хотел „Кемпински Зографски". Той уредил и полицейска охрана за Ражнятвич от границата до хотела. Името на Борисов се споменава и във връзка с арестуването на Ненад Миленкович през 2003 г. във Варна. Миленкович е свързан с престъпна групировка в Пожаревац, чиито членове са получили многогодишни наказания от Специалния съд за организирана престъпност в Белград заради търговия с наркотици. Във фокуса на сръбската общественост Бойко Борисов застава и през април 2005 г., когато в България бе задържан полковника от армията на Сърбия и Черна Гора Чедомир Бранкович. Бранкович е включен в списък на Интерпол по искане на Хърватия за военни престъпления в района на Новска. Борисов тогава е бил на позиции,че Бранкович все пак трябва да бъде предаден на Хърватия, а не на Сърбия.

Последният път, в който Борисов привлякъл вниманието в Сърбия, бил заради връзката със Сретен Йосич. Тогава Йоца Амстердам каза, че със столичния кмет са изключително добри приятели, а Борисов заяви, че сръбският наркобос е поръчал атентат срещу него.
.......................
Тая история с прадядото на Бойко е много "покъртителна".Две седмици след 9 септември при пиянски запой в кръчма Бойковият прадядо се натряскал и напсувал комунетата. И те понеже са големи простаци взели та го гръмнали.Та така прадядото станал борец срещу комунизма и пречел на правнука си да стане истински милиционер, а не пожарникар
...................................................................
 От всички качества на кмета Бойко Борисов като че ли най-впечатляваща е късата му и изключително услужлива памет.
Без грам морални скрупули и задръжки, на някакви етапи от живота си Борисов е претърпявал невероятни личностни метаморфози и се е кланял последователно на различни партийни богове.Той е бил комунист, социалист, безпартиен, монархист, десен, колебаещ се националист и какво ли още не. Многостранните му интереси и поприща включват професиите на пожарникар, полицай, охранител на свободна практика, водач на депутатска листа, кмет и партиен лидер. Генералът не просто има удивителната способност да забравя какво е казал и направил, но и да очаква от останалите да са също толкова неинформирани и късопаметни.

Първо, че е бил член на БКП.
Второ, че за да остане в редиците на наследилата я БСП, е напуснал деполитизираната
структура на пожарната.
Трето, че дълги години е пазил Тодор Живков и винаги е твърдял, че това
е неговият политически кумир.
Години след смъртта на Първия, Борисов го почете като държавен глава на паметника му в Правец и развяваше тази своя привъ

Цялата книга може да прочетете на
www,georgesavoy.blog.com

Когато майка и дъщеря са бисексуални проститутки на свободна практика, не е чак толкова зле. Но когато се забъркат с неподходящи какички...Вълкът се намесва...
Глава трета от Ръководство за наемни убийци
Повече на www.georgesavoy.com

Mall of Sofia: Кофти място да те свитнат, мила!

 

         Приключи с почистването, и отново, много критично огледа всяка от стаите на огромният апартамент. Отправи се към банята, влезе и застана прад огледалото, заемащо цялата стена над умивелника. Отсреща я гледаше една млада, много хубава жена с гарваново черни, къдрави коси с дължина под раменете. Дълбоки очи, дълги мигли, тънки вежди и, малко, чипо носле. Остана доволна. Пълните й устни се разтеглиха в загадъчна усмивка. Бавно, като по филмите разкопча старата рокля, която използваше само за работа и тя се свлече в краката й. Не носеше сутиен. Изгряха две тежки, лъскави и твърди гърди. Красящи забележителна с пропорции и сексуално излъчване  фигура.

         Влезе под душа и дълго се наслаждава на топлите пръски и скъпият, вносен шампоан.

         Годината бе 1986.

         Когато приключи с водното удоволствие, попи влагата с дебела хавлия и боса, влезе в безсрамно огромният хол. Апартаментът бе даден от градската управа, за ползване от директора на местният машиностроителен камбинат. Всъщност, това бяха един тристаен, един двустаен и една луксозна гарсиниера, съединени с широки портали. Заемаше целият седми етаж от престижна кооперация в центъра на южният град.

         Нейно задължение бе, веднъж на две седмици да отдаде цялото си внимание и способност, щото тази изумителна комбинация да лъщи от чистота. Прането, гладенето и цветята, също бяхо включени в нейните задължения.

         На определена цена, разбира се!

         От облегалката на стола взе марковото бельо и след секунда го скри под ефирната рокля с тънки презрамки и две дискретни цепки отстрани. Цветната фантазия на десена напълно подхождаше на пъстрите й светли очи.

         Метна леката чантичка и хвърли последен поглед към огледалото в антрето. Прецени, че грим няма да й трябва, заключи апартамента и понесе естественият си финес навън.

         Когато мина пред „Фихтелберг”, на дежурната плочка, няколко подранили комарджии ожесточено хвърляха зарове. Двама начинаещи играеха роля на стража и настървено се оглеждаха да не ги изненада някоя милиционерска Лада. Когато Сиси мина покрай тях, те хлъцнаха и мигом забравиха за отговорното си задължение.

         С чантичка праз рамо, грациозно пролюшвайки гърди  и стегнато дупе, подмина и чу единият да подвиква:

         - Колко?

         Тя вдигна ръка, показа му среден пръст и продължи сякаш нищо не се бе случило. Наистина го правеше за пари, но не с такива прошляци!

         От крайната маса до витрината, жена на видима възраст около 40 със замечтан поглед проследи Сиси и решителна си помисли:

         „Тази, е моя, заклевам се!”

         След това се обърна към 16 годишното момиче до себе си и под масата, за да не види никой, го погали по стегнатите бедра.

         - Какво ще кажеш?

         Младата, без да откъсва поглед от отдалечаващата се жена се наведе и тихо отговори:

         - Коя новина да ти кажа първо? Добрата или по – добрата?

         По – възрастната леко разшири очи, но нещо я спря да зададе въпроса. Помисли за миг и предложи:

         - Не тука! Изглежда ще бъде дълъг разговор! Хайде да тръгваме!

         Час по–късно, след съвместно посещение на банята, двете полегнаха на широкото, удобно легло и се гушнаха.

         След още час, изпълнен с женски ласки и много страст, възрастната се отпусна на възглавницата, погали младото момиче и каза:

         - А сега, не ме мъчи! Разказвай!

         Младата, която определено, не бе добро момиче, се наведе над жената и силно стисна твърдото й зърно.

         - Добре, но след това, поне час, ще бъдеш моя сексуална робиня.!

         Бръкна под леглото и залюля пред очите на другата чифт блестящи белезници.

         - Тези, пък от къде ги намери?

         - Изчуках двама от милиционерското училище.

         - Защо ми изневеряваш? – обидено попита възрастната.

         - Защото и с мъже е хубаво! – фръцна се 16 годишната.

         - А с мене?

         - С тебе е забавно!

         - Малка кучка!

         - Знам! Такава съм!- цинично се ухили младата и попита: - А сега, да разказвам или направо да слагам белезниците?

         На другата не й трябваше да мисли много – много.

         - Така и така после ще ме оковаваш, я по – добре ми кажи какво знаеш!

         - Запали ми една зигара!

         -Нали с робството щяхме да почнеме след това! – закачливо запротестира възрастната жена, докато изпълняваше заповедта. – Ето, а сега, разказвай!

         Малката дръпна два пъти от дългата и тънка цигара. Издиша и се обърна към другата.

         - Майка ми я уреди на тази работа.

         - Не думай! Как така, ма?

         -Добре, слушай сега! Преди, тя работеше в Обществено хранене. Касиерка, отчетник или нещо такова. А майка ми, чистачка в комбината. Задълженията и включваха и да се грижи за апартамента на директора. Беше най-младата, пък и оня и даваше допълнително по нещо. Но една събота се подхлъзна и счупи глезена си. Отива при Сиси...Казва се Цветанка, но всички, така я знаят, Сиси...На етажа, само тя има телефон, повикват линейка и докато Бърза помощ дойде я моли да я смени с почистването на апартамента. Събота е! Оная е свободна. Майка ми иска разрешение от жената на директора. На нея не й е все тая, кой ще се мота из апартамента, но след гореща препоръка от майка ми, се съгласява. Линейката пристига и, какво става?! Мойта в болницата, Сиси в апартамента! Но се оказва много чевръста. Оная провежда разговор с мъжът си, и Сиси, остава. За събота и неделя. Идва и супер, защото живее под наем, а онези плащат здраво...

         - А, майка ти?

         - Майка ми обратно в коридора, с кофите и метлата.

         - Някакви компенсации?

         - Дискретно и увеличиха заплатата с 15 лева...

         - Не е малко, все пак!

         - Така е, защото иначе се бъхташе след работа.

         - Защо ми се струва, че тази история има и продължение! – с премрежен поглед попита възрастната.

         - Права си! – младата дръпна от цигарата и продължи: - Познай дали още живее под наем? Не! Точно така! По нейни думи, на Сиси, де, веднъж се прибира на село. И след някакакво изпращане на войник...

         - Знам ги тези изпращания! Като свадби са, по три дена не изтразняват...

         - ...нашта, взима, че забременява. На изпращането...момчета много...

         -От директора ли? – смело предположи възрастната сладострастница.

         - Само те, двамата си знаят. Но факт е, че когато малката се роди, вече имаше собствен апартамент до центъра. И нищо не и липсва!

         - Но продължава да ходи да чисти?

         - Ти какво искаш? По цял ден да си драпа путката ли? Приеми го като вид благодарност. Но там... все ми се струва, че има и нещо друга...

         - Жената на директора ли?

         - Ти виждала ли си я?

         - Не.

         - Ега ти парчето. Няма 50, но дрънка от всякъде!

         - Като мене ли?

         - Сред малко, като ти ги сложа... – и дрънна със завоюваните от младите милиционерчета белезници-...ще ти отговоря. Малко остана! Както ти казах продължава да чисти, но води и дъщеричката със себе си. И вече, не само събота и неделя а и през седмицата.

         - Значи се засичат и четиримата.?

         - Да!

         -А нещо за директоршата, знаеш ли?

         - Не! Но нали знаеш, ние жените сме по – тихи, потайни и прикрити? Спомняш си как се запознахме! Не знам от къде и как, но имам усет към тези работи.

         - Наистина имаш нюх. Иначе как щеше да ме усетиш? Това, също е част от тръпката.

         - Вярно е! – младото момиче се наведе и нежно целуна приятелката си в устата.

         Затвори очи и с лека ревност си помисри: „Какво ли не бих дала, на твоята възраст, и аз да изглеждам така добре!”и продължи:

         - За директора-знаеш, че го изпратиха от София!

         - След издънките на предишния, какво друго можеше да се очаква? А тоя, ако си чула, оправи нещата за 6 месеца и сега бълва продукция само за износ, по второ направление. /На времето, Съюза и соц. лагера бяха – първо направрение, капите – второ!/ - обърна се към младото момиче и попита:

         - Май има и още нещо? Я кажи на кака, какво се върти в тази красива главица?

         - Директоршата е от наште!

         - Мислиш ли?

         - Сигурна съм, иначе нещата не се вързват.

         - А тебе, защо всичко това,  толкова те амбицира, или смяташ пак да ми изневериш?

         Малката сведе студен поглед и изсъска:

         - Защото, докопаме ли се до Сиси, ще стигнем и до директоршата. Стигнем ли до нея, ще паднат много, много пари.

         - Ти ме плашиш! – изпъшка каката.

         - Плаша ли те? Страх ли те е? Ей сега, ще видиш какво е страх!

         Извъртя жената, за секунди я закопча към рамката на леглото...и настанаха едни изпълнения...наистина страшнички...

 

         Бяха се запознали в асансьора на една административна сграда. Младото момиче беше първа и опря гръб на стената. Възрастната жена влезе след нея, но останалите я избутаха напред и в един момент гърдите й се притеснаха в тези на момичето. Последната я изгледа дяволито. Другата се изчерви. Малката, въпреки възрастта си имаше вече известен опит в сваляне на жени. Не губеше присъствие на духа щом се появи възможност да забие нова бройка. Погледна таблото. Последното натиснато копче показваше 5-ти етаж. Наведе се към ухото на симпатичната жена с тясно делово костюмче, което подчертаваше природните й дадености и прошепна:

         - Аз съм до седми етаж.

         Другата вдигна глава, видя лукавите пламъчета в очите на девойчето, изчерви се още повече, но отговори:

         - И аз!

         Когато всички слязоха, по-младата бързо натисна най-горното копче. Остана пред таблото, и когато асансьорът бе между етажите натиста ”Стоп”-а. Обърна се към другата, която гледаше с широко отворени, невярващи очи и в следващият миг усети как малката я притисна към стената. Обхвана главата й и впи устни в нейните.

         Следващите минути настъпи бурно, първоначално опознаване.

         Една от предишните любовница на малката мръсница имаше вуйчо, пътуващ в Международния транспорт. Той с удоволствие изпълни странното желание на любимата се племенница. От Западна Германия, редовно я снабдяваше с всякакви гумени атрибути, /размер и модификации – всякакви!/, които пък тя, щедро продаваше на нежните си гаджета.

         Благодарение на тези придобивки, вечерта двете, щяха да изкъртят леглото в самотнят апартамент на възрастната жена.

         Уважаеми читателко или читателю, ще живееш в дълбока и непростима заблуда, ако си мислиш, че лесбийството и бисексуалността при жените е резултат на т. н. „демократични промени.” На времето под прицел бяха педалите. Те обираха всички негативи и бяха обект на постоянни подиградки и унижения.

         Жените, както вече отбязахме, са по – тихи, прикрити и потайни. Ако за някоя от тях възникнеха съмнения за алтернативно полови влечение, то в повечето случаи биваше приемано като забавно несъответствие с общоприетият социалистически морал.

         И нищо повече!

 

         В края на доста  страшничките изпълнения, каката, цялата обляна в пот и присъхнали устни погледна разкраченото над нея момиче, с един доста сериозен атрибут закачен на колана й и каза:

         - Хайде да се върнем на добрата и по-добрата новина!

         Оная откачи дългата и дебела силиконова отливка, наведе се напред и бавно я избърса в устните на жената. Смъкна колана и откачи белезниците. Впиха се в страстна прегръдка и чак тогава малката магьорсница заизрежда:

         - Добрата новина е, че Сиси е от нашите. По – добрата новина е, че и директоршата е от нашите...

         - Май има и още една...

         -Най-добрата, знаеш ли коя е? – попита младата и прекара пръсти между краката на приятелката си.

         - Не ме мъчи...- изстена жената.

         - Не си виждала дъщеричката й!

         Каката се сгърчи и това бе най-дългото й свършване от години насам.

 

         С директоршата, всичко започна още когато беше студентка. Веднъж, след лекции слезе от асансьора и погледът и попадна на нещо зад шкаф, оставен пред едната от стаите. Преди няколлко дни тя бе освободена от трима нигерийски студенти. Вече дипломирани лекари, те се втурнаха из гъстите дебри на африканската джунгла да морят къде, каква болест се мерне.

         Невенка, или Неви, по за кратко, се наведе и измъкна дебелото списание. Погледна го и хлъцна. Двеста страници, цветен гланц за женски ласки.

         Вечерта, двете й съквартирантки, хубавици от всякъде и монахини от никъде,  се върнаха от занятия и тя го тупна на масата.

         От някъде изникна бутилка водка, последва я доматен сок и с помощта на сол и черен пипер си стъкмиха три дълги Блъди Мери-та. В следващият час коментарите бяха от сорта:

         - И-и-и! Глей я тая бе! Как й го е набримчила! Егати циците! Супер език, не бях виждала такова чудо! Тая направо я разпраха! Ама и е хубаво, нали?

         Водката отиде надолу, градусът нагоре. Внезапно от неприкосновенният запас се изписа още едно шише руска топлина, плюс доматен сок.

         Алкохолът е едно коварно, отприщващо потайностите на душата средство. Внимавайте с него!

         По едно време, едното от вече полуголите момичета хлъцна и констатира:

         - Глей, на тая, каква й е хубава путката!

         Другата се вгледа и кимна утвърдително. Неви се погледна надолу, отмести встрани долната част на гащичките си и се заразглежда.

         - А на мойта, какво и има, ма? Да не е грозна?

         Русата хубавица фокусира и протегна ръка.

         - Пипния де, няма да те ухапе!

         Оная нямаше нужда от подканяне и леко погали розовата влага. Гледа, гледа, па се изцепи!

         - Абе, аз, толкова пишки съм изсмукала, та един клитор ще ме изплаши?!

         И хакна глава между дългите бедра на Неви. Последната изстена и погледна другата съквартирантка. Оная, без да се чуди много-много смъкна потничето си. Разляха се обилни форми с щръкнали твърди зърна. Подаде едното в устата на Неви и изпелтечи:

         - Щом тези по списанията го могат, кво? Ние, не можем ли?

         Резонен, заслужаващ поощрение въпрос!

         На сутринта се събудиха сплентени като горещи макарони. Последна се събуди русата виелица. Отвори очи и фокусира надвесените над нея голи приятелки. Облиза сухи устни и каза:

         - Хайде!

         - Какво, ма?

         - Пак!

         Другите се разкикотиха радостно, но верни на хигиенните навици, се подгониха към банята.

         Същият ден на лекции имаше с три студентки по-малко.

         В края на деня се разбраха: Знаят си, само те! Никакви други завоевания! /Познайте дали го спазиха?/, остават си приятелки и когато един ден се омъжат – мъжете, далеч от тази тайна!

         Речено-сторено!

         Семестрите се изнизаха. Трите завършиха с пълно отличие съответните си специалности и следвайки разпределинието, се пръснаха из България. Чуваха си поне веднъж седмично, пишеха си писма, /невинни!/ и при всеки удобен повод се събираха да спретнат разюздана оргийка.

         Минаха още години. Задомиха се, родиха деца. Запознаха съпрузите си и те, покрай тях, станаха добри приятели. Чак на втората година те забелязаха, че съпругите им, май, май, имат връзка, доста по-странна от обикновенното женско приятелство

         Този път гостуваха в семейната вила на русата палавница.

         По едно време жените грабнаха квадратното шише и с весел смях и кикот се втурнаха по стълбита на горе.

         Мъжете останаха сами пред бурният огън в камината. От далечната спалня на вторият етаж се чуваше смях, кикот, някое и друго охкане и пъшкане.

         Домакинът доля, вдигна чашата и изтъкна:

         - Ами, момчета, това е! Поне, не ни изневеряват с мъже!

         Другите двама кимнаха в съгласие. Съпругът на Неви отпи, остави чашата на лъскавата маса и ги привика с пръст. Събраха глави и той прошепна:

         - А да знаете, каква камериерка имам...Жестокота...

         - Аз назначих нова секретарка. Бедрата и започват от сливиците!- Се похвали вторият.

         - А аз, за главен юрист консулт, взех една 27 годишна. Не е за приказване. –  Не остана по – назад третият.

         - На мене секретарката е 25 годишна. – счете за нужно да уточни вторият и се обърна към Невиният мъж. – А твоята прислужница?

         - 20 годишна.

         - Може да ти е дъщеря, бе пръч! – изхили се третият.

         - Знам, и хубаво, че не ми е...

 

         Два часа след като майката на малката мръсница си счупи глезена, Сиси с цялата си прелест и неустоим сексапил, цъфна пред вратата на Неви. Тя отвори, вежливо се запознаха и домакинята я разведе из необятният имот. В начало Сиси се сепна от размерите и обемът труд, който трябваше да положи. Неви усети това и я успокои.

         - Зная, че това не е работа за 2 часа, но жената, която Ви препоръча идваше през ден, за по 3-4 часа. Разбрах, че работите?

         - Да, отчетник съм в Обществено хранене.

         - Ще проверя в болницата, какво е състоянието на жената, но мисля, че днес и утре ще успеете да се справите.

         - Мисля, че ще успея! – твърдо отговори Сиси и се огледа.

         - Какво? – несигурно попита домакинята.

         - Къде мога да се преоблека?

         Неви чак сега забеляза чантата в ръката на новодошлата.

         - О, да! Елате с мен! –Отведе я до малко килерче, където държаха всичко необходимо за едно професионално почестване. Сиси за пръв път виждаше такива неща, но се зарадва, че за пръв път ще свърши нещо като хората.

         Докато се преобличаше, в огледалото видя как, през открехнатата врата домакинята любопитно я разглежда. През умът й мина една забавна мисъл. Тя като всяка практична жена, не стоеше на най-високото стъпало на моралната стълбица. Но за момента реши, че само с изящни пропорции няма да шашне настоящата си работодателка и се захвана за работа.

         Към седем вечерта, тройната апартаментна комбинация изглеждаше като слязла от каталог. Домакинята, която през цялото време се местеше от стая в стая, или си намираше работа навън, за да не се пречка, не можа да повярва на очите си.

         - Ако трябва да бъда откровенна, не бях го виждала толкова чист. – чистосърдечно призна тя.

         - Утре ще измия терасите и стъклата. Ако имате нещо за пране, сутринта ще го сложа в автоматичната пералня и ще простря. Надвечер ще дойда да го изгладя и подреда. Мисля, че ще ми стигне времето.

         Неви стоеше в средата на хола, все още в потрес от изрядният вид на апартамента.

         - Да, да! Ще Ви бъда много благодарна. А сега ако искате, може да ползвате банята. Ще оставя парите под огледалото в антрето. Ще се радвам утре, отново да Ви видя!

         - Аз също! – С преценящи очи я изгледа Сиси, врътна се и потегли към банята.

         Докато се къпеше на полуотворена врата, в отражението на черните фаянсови плочки забеляза, че домакинята се скъса да се мотае в коридора. И винаги, когато мине, не изпускаше възможност да опипа с поглед прелестната голота под душа.

         Вече на улицата,  и с 25 лева по – богата /тогава, това бяха много пари!/, Сиси върна лентата и си каза: „Защо, не!?”

         Младо момиче, по което извръщат глави не само мъже. Прелест, съчетана с рехави следи от скрупли, плюс – никакви морални задръжки.

         Наистина: „Защо, не?”

         Сливането се случи на вторият месец.

 

         Не бе нужно Неви дълго да увещава съпругът си. На другата вечер, когато той се върна от комадировка, влезе в апартамента и понечи да се върне. Помисли, че е сбъркал вратата. Не повярва на очите си. Такава чистота бе немислима.

         - Абе, Неви! Какво е станало? – продължавайки да се оглежда попита той.

         - Харесва ли ти?

         - Какво е станало?

         - Цонка си счупи крака вчера и изпрати нейна комшийка. И това е резултатът!

         - А, как е тя? – тревожно попита директорът.

         - Проверих в болницата. Гипсирана е. Ще откара месец-два.

         - Добре, аз ще се погрижа за нея. А тази, новата жена?

         - Момиче, всъщност. Сиси, някоя си, както виждаш...- каза Неви и разпери ръце.

         - Искаш, тя да остане, така ли?

         - Добре, де! Огледай се! Иска ли питане? А колкото до другата, все ще намериш някакво решение...компенсация, нещо...Ти ще измислиш!

         За директора въпросът бе решен и той тръгна към кухнята.

         - Нещо, за хапване?

         - Преди да си тръгне, изглади, дори намери време, докато бях при комшийката на кафе да направи плато със сандвичи. Ела и погледни, моля те!

         В кухнята отиде до големият руски хладилник и извади огромно плато. От него елегантно гледаха десетина сандвича. Такива бе виждал само по западногерманските женски списания.

         Хапнаха. Той прокара кулинарната магия с няколко чаши сухо бяло вино и въпросът бе решен.

         Сиси ставаше част от семейството.

        

         Някъде, на четвъртият или петият път, около 5 следобеда, тя бе приключила с подръжката на апартамента и се запъти към килера, да се съблече и вземе душ. Точно сваляше роклята, когато чу, че ключът се превърта и по приближаващите стъпки разбра, че е Неви. Забави малко. Точно, когато домакинята застана пред полуотворената врата, се

Цялата книга може да прочетете в
www.georgesavoy.blog.com

МНОГО ПАРИ  И МНОГО СМЪРТ– ПО РОДНИНСКИ!

ВРЕМЕ Е ЗА СМЪРТ, МИЛИ МОЙ!

ПРОЛОГ

         Тежката автоматична врата от ковано желязо безшумно се отвори. Първия огромен джип натъпкан с пет бодигада стъпи на дългата алея към малкия замък. Лимузината зад тях возеше само двама души. Униформения шофьор и супер звездата на югославския турбофолк Света В. Не за друго, а в десет метровото автомобилно разточителство нямаше място от подарените в края на градниозния концерт цветя. А и тя, бе настояла да пътува сама.  Все пак, трябваше по някакъв начин да напомни за непреходната си сръб по скоропостижно и внезапно застреляният й преди година и половина съпруг. Третото возило, идентично на първият турбодизелов звяр навлезе в алеята и спря. Докато кованата стомана застана на мястото си от него слязоха трима бодигардове и се присъединиха към чакащите до вратата други двама.

         Веднага трябва да отбележим, че те много се различаваха от българските си колеги. Всички бяха членове на паравоенните отряди на бивша Югославия, с изключителна военна подготовка, сериозна практика из Косово и около Сребреница. Специалисти по всички видове оръжия измислени зад Урал, пред Урал и оттатък океана. За израелското Узи да не говорим! За взриво-подривни познания – също.

         Начинът на придобиване на тези таланти – в казарми, бойни условия и акции зад тила на врага, до голяма степет предопределяха и физиката им.

         За разлика от типичната българска мутра притежаваща снага и изящество на 200 литров варел, западните им колеги си бяха съвсем обикновенни по физически дадености и габарити момчета. Но само на външен вид. Те нямаха нужда от демонстрация на биципси, трицепси и разни други „цепси”, ако такива въобще съществуват. Достатъчно бе, че по няколко часа на ден, в другият край на обширното имение, под високата стена, за да не ги вижда никой, усилено доизкусуряваха уменията си по всички видове силови спортове. За интелигентните, говориме!

         Отделяха и по някой и друг пълнител за ежедневни тренировки по стрелба. С каквото оръжие ви дойде на ум. Само да е пригодно за заглушител, разбира се!

         Няма да дразниме комшиите, я! А, и те не бяха случайни хора!

         Лимузината грациозно спря в закритата алея пред входа на споменатия малък замък. Достопочтен служител от персонала, с униформа и бели ръкавици отвори задната врата, подаде ръка и дивата на турбофолка започна да се източва от уюта на американския автомобилен шедьовър.

         Източване е точната дума, защото всичките й 180 см. започнаха да се материализират, започвайки от безумно скъпите обувки, прибавящи още 15 см. токчета към общата й височина. Беше изморена след концера и я домързя да сменя последния от 12-те тоалета. За това пътуваше с последната по ред рокля. Беше избрана от екипът й специално, защото, я покриваше 25% от тялото й, я не!

         След обувките й се заизточиха безкрайни крака, бедра, малко рокля, много цици и едно лице познато, обичано, боготворено! Буйната й черна коса правеше безуспешни опити да прикрие високото й чело. Тънкият, съвсем леко гърбъв нос, симетрично разделяше леко скулестото й смугло лице. Дългите естествени мигли леко пърхаха над бадемовите очи и се стараеха да скрият острият и поглед.

         Понякога много остър и много безмилостен.

         Нежната долчинка над горната и устна успяваше до някъде да отклони вниманието от тънките й устни.

         Понякога много тънки и много безмилостни!

         Концерта наистина бе грандиозен. Успехът също. Клетия стадион видя доста зор да побере стоте и повече хиляди желаещи да присъстват на първия от година и половина насам концерт на своята богиня и икона.

         Мнозина се чудеха дали след разстрела на мъжът й в хотел „Сърбия”, в центъра на Белград, тя отново ще се качи на сцената. Наследи несметно богатство, което с помощта на сестра си Лили Р. живеща в Берн, Швейцария постоянно увеличаваше и би могла да се оттегли на който си иска тропически остров на света и да си живее живота.

         А ако острова много й харесаше - можеше и да си го купи. Колко му е?

         Но като певица стъпила на сцената едва на пет, и от тогава жънала само успех след успех, все пак – съгласете се!

         Островът си е остров – народната любов си е народна любов!

         Ще пропуснем цялата шетня и суетня настанала след нейното влизане в безсрамната необят на този архитектурен шедьовър. По молба на нейните лични сътрудници, журналистите й влязоха в положение и официалните интервюта с медиите бяха отложени за следващият ден.

         Скандиранията на екзалтираната публика: „Света! Света!” още кънтяха в ушите й. На най-предните места, на най-преданните й фенове сълзите не секнаха през цялото шоу. И тя им отговори подобаващо, и от сърце.

         Излезе на „Бис!” 8 пъти.

        

         Предварително бяха приготвили ваната й с размери на детски басейн в 5-звезден хотел. Личните й помощнички, 4 на брой, прекършени на две, заднешком се изнесоха и затвориха зад себе си тежката резбована врата. За нейната направа изглежда бе дала фира доста солидна част от бразилската джунгла.

         Абе, някакаво много рядко и много скъпо дърво! Ама, знам ли го, какво е?!

         Света В. пусна ефирният пеньоар на пода и преди да стъпи в топлите води на споменатата вана, с изваяното си краче размести дузините плаващи във водата розови цветове.

         Въпреки, че можеше да си поръча най-скъпата измислена козметика, от коя да е точка на Земята – природното си е природно!

         Облегна се бавно назад, отпусна се и буйните, леко чупливи коси лениво заплуваха около лицето й. Присегна се и подхвана чашата с 25 годишно шампанско. След първата цигара и в началото на втората чаша, се сети, че само с разпускане и плацикане пари не се правят и реши да свърши малко работа.

         С дебела кърпа, разположена на едно ръка разстояние избърса ръцете си и се присегна към сателитния телефон.

         Марката ви е известна от първата глава ва „Ръководство за наемни убийци” – „Испанска смърт”.

         Избра опцията „Бързо набиране” и след втория сигнал на другия край се чу дълбокият, леко дрезгав и нетърпелив глас на сестра й Лили Р.

         -Здрасти, добре ли мина?

         - Съмняваш ли се? Стадионът не ги побра.

-Разбрах. Изкарали сте колони и отвън.

         -Нямаше друг начин. Пред стадиона останаха поне още 10 – 15 000 души. Имах чувството, че бяха и всичките фенова на футболния отбор.

-         Има си хас! - изхили се сестра й. – Нали е твой!

-         Благодаря!

-         Какво ми благодариш? Нали знаеш, че две ноти не мога да изпея?

         - Не ти и трябва. В едно семейство - една певачка стига. Аз съм добра в едно, ти в друго - и това е важното!

         - Права си! В тази връзка - какво правим с парите от концерта?

         - Като винаги! Ще останат 25000 безотчетни билета. Нали знаеш, че има каси на които работят мои хора. До сутринта ще донесът куфарите. Към половин милион евро, може и повече. Не е зле за една вечер работа, нали!

         - Права си! През кои обекти ще ги извъртиш?

         - Мисля, че ще е най-добре през кетеринговата верига. Идват два религиозни празника и след 10 дни ще са чисти като бебешка усмивка.

         Настъпи кратко мълчание. Достатъчно за да може Лили Р. да извърти компютъра в главата си.

         -Знаеш ли, Свете? Празници, не празници, много пари са това! Защо не минеш някои, и през бензиностанциите? Вярно, в динари са, но нали ще трябва да се зареждат. За вноса ще ги врътнеш в долари и...готово!

         - Права си! Така ще направя!

         - И не забравяй, че сега ще те гледат под лупа. Нали не мислиш, че всичко е забравено? Феновете са си фенове, ченгетата са си ченгета!

         - А и с тая тяхна „обединена Европа”...

         - И Интерпол...

         - Направо ни вгорчават живота гадовете с гадове...

         - Абе, знаеш ли какво? – Лили Р. направи кратка пауза. – Щом миналата година се справихме, нищо вече не може да ни спре. Трябва само да го даваме по-леко и по-внимателно.

         - Права си! – съгласи се певицата и тихо добави. – Щом тогава се измъкнахме...нищо вече не може да ни спре!

 

         Както вече отбелязахме, турбо певицата индикира първото си качване на сцената едва пет годишна. Родителите й не смятаха да изпускат момента и успоредно с редовните й изяви, я прекараха през всички видове музикални школи, училища, колежи и консерватории. Въпреки, че беше родена в едно яко забутано, световно неизвестно планиниско село, от чистия въздух, от екологичната храна ли, от що ли, Света започна да се източва доста бързо. Още на седем започна да пълни блузката. На тринайсет понесе сутиените на майка си, и на петнайсет стана жена. На осемнайсет, маса народ, загуби маса пари в обзалагания дали гърдите й са истински или силиконови. Привържениците на втория вариянт бяха от тези, които загубиха парите си.

         Абе, момичето си имаше всичко, от където и да я погледнеш. Явно Господ, него ден е имал сефте и е бил много на кеф, когато я бе създал.

         Пак по времето на басовете започна да краси кориците на къде, какво модно и не чак толкова модно списание се появи. Ученето й в Консерваторията се състоеше предимно в прескачане за някой и друг изпит. Преподаватели, професори и асистенти винаги имаха запазени места за нейните концерти на първите редове. Безплатно, разбира се!

         И много се гордееха, че на задължителните след концертите партита се общуват и търкат рамене с много по – известни личности. Министри, депутати, бизнесмени и т.н. В непринудените разговори, преди и след убийствените й рецитали, на крак, с дълги чаши в ръка, бяха привлечени доста пари за учебното заведение. Е...промениха се някои и други закони, разбира се, ама какво да се прави! Културата си иска своето! Вярно – турбо –фолк култура... Ама, култура, все пак...

         Но веднага трябва да отбелеши, че благодарение на тези дарения и дотации, много други нейни колежки и колеги достигнаха до върховете на световната класика.

         Единственото неудобство за интелигенцията бе, че наред със споменатите категории знаменитости, по първите редове и по партитата се появяваха и разни други елементи, много често споменавани в крими-новините.

 

         Някъде около 20 годишнината на Света, Били Клинтън, току що се беше измъкнал от грандиозните скандали във връзка със свирките, които пищната еврейка Моника Люински му бе въртяла в килера за кофи и метли в Белия Дом. Та реши, че сръбската политика в Косово...нещо...не му е на кеф... Не, че той имаше и най-малка представа къде “the fuck” се намира и Сърбия и Косово, но тези, от които купуваше скъпоценният си петрол му подсказаха. Ония с чаршафите го насъскаха, платиха и докато разни „стелтове” и „том-кети” ръсеха бомбени честитки из Сърбия и нейните комшии, въпросните чаршафи седяха в климатизираните си сараи насред арбските пясъци и се кефеха на пан-ислямската перспектива за Европа.

         През Турция, Родопска България, Косово и Албания да стигнат до сърцето на омразната неверническа Европа. А там, лесно! Това, което през вековете не успяха да постигнат с острието на ятагана, щяха до го постигнат с утробите на жените си...

         Да сте чували мюсулманка с по-малко от 5/пет/ деца? Аз, не...

         Щом самият аятоллах на Иран се изцепи, че мястото на жената е: ”Или в кухнята или в родилният дом...” За какво говорим...!?

         Та Косово бе първата проверка на тяхните мераци - успешна...за съжаление!

 

         От друга страна, нашето момиче бе заклет враг на плащането на каквито и да е данъци. И усърдно се стараеше да сведе до минимум въпросното досадно занимание. Това, явно бе наследствена черта.

         Преди още Света да навърши 20 години, вече имаше много пари. Като казваме „много”, разбирайте – страшно много.

         По време на турнетата и изявите й я придружаваше цялото семейство – Майка, Татко и по-голямата й сестра Лили. Последната въпреки, че хич я нямаше в пеенето и вярно, с две ноти не можеше да се справи, изумително добре се оправяше с чуждите езици, компютрите и сметките. И много често, до ранни зори задружната фамилия измисляше какви ли не комбинации, за да врътне данъчният тормоз.

         Сестра й бе с четири години то голяма, перфектна на немски, много добра на английски, френски и руски. Без тайни в областта на компютрите и офшорното банково законодателство. Бяха едни от първите ползващи Интернет и обширните й познания по последното идваха точно от там.

         Сериозно говоря, когато се срещнем на Сейшелите – ще се уверите сами!

         След едно доста изморително турне се бяха прибрали на село, сред хладината на планината и неподправеният уют на родната къща.

         Като всяко уважаващо себе си сръбско семейство, ракията зае почетното си място на масата, надениците цвърчаха на жеравата а от колоните се носеше...познайте чия музика? Въпреки дълбокото си уважение към високоградусовите национални традиции, трябва да отбележим, че ракията се слагаше на масата от уважение към етноса. Иначе в семейството не се помнеше случай на алкохолна злоупотреба.

         След като се чукнаха с по едно малко, намалиха музиката и бащата запита:

         -Колко станаха до тука?

         Отговорът дойде от очакваната страна. Лили изгледа тавана, раздвижи устни и каза:

         -Вече отиват към милион и половина марки.

         -Вярно!? – ококори очи майка й.

         -Съмняваш се в сметките ми ли? – наежи се голямата сестра.

         -Не бе, Лиле! Вярвам ти, ама какво ще ги правим толкова много пари? Няма да ги копам в градината, я!

         -Правилно! – съгласи се бащата.- Не са за градината.

         -Ама и за в банка не стават.- намеси се Света.- Ще ни обесят.

         -Чак да ни бесят...няма да стане. Но наистина трябва да са в банка! – пак се обади сестра й.- При толкова пари, знаеш ли що лихва може да се смъкне..?

         -Вярно е, с маса пари гориме...- съгласи се бащата.

         -Освен...

         -Освен, какво?

         -Освен, в коя банка и...къде?

         -Казвай бързо какво си намислила? - нетърпеливо я подкани изгряващата турбо фурия.

         -Добре, слушайте сега! - започна момичето и всички съзаклятнически събраха глави над масата.- Трябва да са в банка, но никъде не е казано, че трябва да е сръбска банка. Трябва да е в чужбина! В Швейцария – най-добре!

         -Имаш ли нещо конкратно впредвид? – с присвити очи я изгледа Света.

         -Да, в Берн. Банката...

         -Динари приемат ли? – тъпо попита майка й.

         -За какви динари ми говориш, ма майко? Обръщаме ги в марки. Заемат по-малко място и на два-три курса през Триест – ги изнасяме. Там кой ще те проверява?

         Настъпи кратко мълчание за попиване на предложението.

         -Става! - рязко се обади бащата и погледна към младата фурия.- Какво ще кажеш? Парите са си твои!

         -Тате, глупости говориш. Парите са наши! Това са пари на семейството и точка! – замълча за миг и добави:- Аз съм за тази схема! Мамо, ти?

         -Какво аз, ма? Кво ти разбирам аз от тези работи! Щом сте решили и аз съм съгласна.

         - Щом е така...- Света се изправи и бодро заяви: - Тате, махни тази пърцуца от масата! Ще пием шампанско!

         Шампанското се изпи. След това, май отвориха и още едно. Но това не бе важно! Важно бе, че в следващите три месеца, семейството кротко и задружно изнесе въпросните пари. Лили, като малко шерпче разнясяше надолу – нагоре из швейцарската столица ранички с немски парички. По него време, швейцарците още не бяха се навели на янките и директорите на достопочтенните институции хич не ги еняше от къде и как са придобити парите. Важно бе, да са в тяхната банка!

         След година, година и половина сумите започнаха доста да набъбват. Лили пое пълен контрол върху паричните потоци. Откриха се възможности и за добре обмислени инвестиции. Не само в Швейцария. Но все пак се налагаше нейното почти постоянно присъствие в алпийската столица. А, знаете ли какви са цените на хотелите там? Не? И по-добре, не ви трябва!

         Така се стигна до закупуването на среден по размер имот – 3 етажа, 8 спални, басейн /в строеж/ и задължителния остър покрив.

         Някъде по времето когато басейнът беше пред завършване, на прием в Руското посолство Света се запозна с генерал А.

         Млади, красиви, богати и известни!

         Той – национален герой от войната в Косово и дясна ръка на рошавият президент.

         Тя – национална икона, блян и мерак на всеки нормален сърбин...пък и не само сърбин. Но понеже да си имаш работа с генерала, бе нещо което, по здравословни причини горещо не се препоръча– тя, такава си и остана за другите – блян и мерак.

         Дали чакмакът е тръгнал от раз или не, все още се води спор в международната преса.

         Важно е, че се харесаха и се взеха.

         Тя се нанесе в бегло описания малък замък и единствената и молба относно него бе безпрекослоно изпълнена в олимпийски срокове. Само за две седмици, някъде отзад, залепен за къщата се появи нещо средно между хангар за частен самолет и закрито волейболно игрище.

         За нейните репетиции с бандата.

         „Банда” е забавно определение за оркестър, но когато се отнася за истинска банда – хич не е забавно!

         Защото след войната в Косово, генерал А. нещо си развали дослука с рошавия управляващ. Тръгнаха разни версии, но понеже никоя не бе официално потвърдена, няма да разсъждаваме по този титаничен разрив.

         Само ще отбележим, че след приключване на военните действия, генерала – бидейки легенда, и като войник и като командир, прибра около себе си верни бойци и след няколко знакови срещи в Сърбия, Македония и България се впусна във всичко което носи пари. Много пари, и не винаги законно, разбира се!

         И всичко това, под кога благосклонните, кога не, погледи на съответните специални служби.

         На Света В. хич не и пукаше на катеричката с какво „да го йеба” се занимава мъжът й. Важно бе, че покрай него ангажиментите й космически се повишиха. Хората ходеха по концерти те й не само заради прекрасните й турбо изпълнения, а също така на живо да видят жената, която ебе любимият им генерал.

         Ако не ме домързи, по нататък научно ще ви докажа, че не ние чукаме жените, а те нас. Сериозно!

         Бракът си е брак, чувствата са си чувства а изгодата, си е изода!

         Понеже в звездното семейство, не само Света В. имаше пари за пране, те прекараха част от меденият си месец в скромната къщурка в нозете на алпийските ледени колоси.

         На Лили Р. която между другото, свободно владееше и български език, съвсем случайно й попадна книгата на българският писател Георги  Джендов „Ръководство за наемни убийци – част втора”. Тя особено се заинтересова от частта за Сейшелските острови, където младият!? писател подробно и обстойно описваше схемите за пране на          неограничени количества пари. И при приемливи загуби. Важно е загубата при прането да е поносима и резонна.

         Вие да не си мислите, че като имате 100 000 000 парични единици за пране, на края на схемата ще излезе пак същата сума? Дрън – дрън? Ако успеете да спасите 75% от тях – сте богове. А за да станете такива, ще ви се наложи да изчакате до срещата ни на Сейшелските острови!

         Тогава се регистрира кетеринговата верига. По-късно по време на югоембаргото, с печалбата от нелегалния внос на горива през България, се закупиха къде доброволно, къде не, доста бензиностанции.

         Генерала напълно одобри предложената от Лили Р. операция. Предложи и на двета да купи нещо по-солидно/!?!?/, но голямата сестра си бе свикнала с уютното къще и вежливо му отказа. Той все пак настоя на свадбен подарък, и последният след месец се материализира като „скромно” 3-етажно шато на Ривиерата.

         След бурния меден месец генерала направи няколко отскачания до България за да координира нелегалното прекарване на влаковите композиции с гориво. При тези визити най-логичния човек за контакт бе Бай М. Бившата барета с вечно приповдигнато настроение, интелигентен и с убийствен хъс при постигане на целите си, не се спираше пред нищо. Ама, пред абсолютно нищо! Разбирате какво имам впредвид!

         Бай М. се водеше собственик на столичен футболен отбор. По тази линия с генерала намериха още една допирна бизнес точка, защото последния, следвайки неувяхващата си любов към футбола, се бе обзавел с белградския отбор „О”.

         С новата си неотразима съпруга не изпускаха мач на отбора, което образуваше доста нерви на охраната им. Кой знае от къде но и Света В. се запали по футбола. Но не преди да разбере каква далавера се крие зад трансфера на играчите и колко печеливш може да бъде един футболен клуб в частност. Що пари имаше за гепане – не е истина!

         Югоембаргото отиваше към края си и логично, генерала се заоглежда за разширяване на ъндърграундската си империя.

         За това без много да му мисли остави делата по трансферите и клуба на жена си, и прането на пари на сестра й.

         Милият наивник!

         При една от срещите му с бившата българска барета обстойно бяха обсъдени каналите  за прехвърляне на дрога. Безбройните слабоохранявани острови на хърватското крайбрежие и алчната корумпираност по българските пристанища, с отворени обятия започнаха да приемат пратките от Колумбия, Еквадор и Перу.

         Бай М. мъдро осъзна, че България в края на краищата по възможности и размер не може да се сравнява с братска Сърбия. Затова къндиса, ние да останем само база за разпределение и транзитен маршрут. Таксите се плащаха в натура – от прекараната дрога. Така наркотикът за ползване по нашите земи излизаше практически безплатно.

         Малки търкания произлезоха от факта, че нашия човек реши да инвестира в лаборатории за синтетична дрога и Екстази.

         След като взриви дъщерята на виден фармацевт на пъпа на София, набавянето на квалифицирани кадри вече не създаваше никакъв проблем.

         Проблемите започнаха когато един друг сръбски брат от калибъра на генерала се появи на сцената.

         Ротердама Й. не се красеше със славата на герой от войната в Косово. По това време, той просто наблягаше на търговията с жива плът и трева. Контрабанда и рекет. При балистичната си кариера от уличен апаш до глава на цял клан бе успял да свитне 25 – 30 човека. Постижение което, логично му даваше правото да се нарече”институция”.

         Югоеамбаргото остана в историята и Ротердама се заоглежда за нови ниши. Но всички бяха запълнени. Тогава се зададе логичната реалност, че със своята вече създадена из цяла Европа мрежа от рекетьори и сводници, може да предложи услугите си на други братя. В областта на логистиката и разпространението на различните видове сушена трева и бели прахообразни консистенции.

         Логично, организира се среща във вилата край Белград, офертата бе надлежно огледана, обсъдена, мъничко коригирана и приета.

         Вечерта приключи с персоналната участие на Света В., нейната банда, квадратни шишета с възрастта на Берлинската стена и много пуцане. Машината за правене на пари бе създадена, смазана и обилно полята.

         И всичко бе добре до момента, в който Интерпол не издаде заповед за арестуването на Ротердама за умишлено убийство в центъра на Амстердам.

         Злокобната вест дойде като гръм от ясно небе и той, нямайки време да се покрие в някоя по - цивилизована страна, набързо грабна първият изпречил му се фалшив паспорт и вечерта вече отмаряше в шикозен хотел в широкия център на София.

         Място от където на другата сутрин Бай М. лично го взе. Пътят до кокетната просторна вила в полите на Витоша премина в окуражителни закачки, весел смях и дръзки планове за светло престъпно бъдеще. Все пак: ”Приятелят на моят приятел е и май приятел!” Мъдри хора са китайците, и това си е!

         Единственият проблем с тази поговорка е, че когато в далечните векове на Първата Минска  Империя, тя е била измъдрена – обществото им се е крепяло на натуралната размян.

         Сиреч - парите още не са съществували. Кофти!

         Ротердама беше възпитан, изтънчен джентълмен и за да не притеснява добрият си приятел след около три месеца се нанесе в собствен обширен мезонет в южните квартали. Бай М. не бе достигнал до върховете на подземното братство само защото бе весел, забавен и готин. Като човек излезъл от системата на МВР, той знаеше как, аджеба работи тази система и обилно я смазваше със солидни потоци от парични средства.

         Така че, от момента на нелегалното си влизане в България, до покупката на мезонета, Ротердама вече имаше 15 - тина документа за самоличност. С различни имена, разбира се!

         По върховете на тази система отлично знаеха кой е влязъл, кога е влязъл и къде живее и се подвизава сърбина.

         Ама, айде пак да не споменаваме солидните потоци от парични средства...

         Ако кажем, че в България той се бе покрил само за да се мота и бездейства, ще бъде едно безочливо и безотговорно твърдение. Точно обратното. На братската българска земя необезпокояван от никого, под широкият чадър на властите и безрезервното приятелство на бившата барета, Ротердама разви  дейност, която като мащаби и размах – трудно би развил дори и в родната си Сърбия.

         Очакваше се едно чисто, светло и неограничено бъдеще. Жена му и двете деца бяха останали в Белград. Не биваха лишавани от нищо и от време на време идваха да го навестят. Но кой знае защо, с течение на времето тези задушевни фамилни събирания, нещо почнаха да оредяват.

         Като бурен сръбски мачо, той не си сложи този факт на оня работа. Намери си една хубава българка, тя се нанесе при него, че дори и дете му роди.

         Но, до тука с идилията!

         Престъпният бизнес си е бизнес като всеки друг. И като всеки друг си има и успехи, има си и пробеми.

         Първият дойде, когато един от сподвижниците на тандема: Ротердама – Бай М. реши да си приватизира 600 кила първокласна Колумбия. Скри я в някакъв град в Югозападна България и изчезна.

         Но на Ротердама такива номера не му минаваха. Бай М. забрави приповдигнатото си настроение, благият си нрав и привика лейтенантите си, шефове на бригади и глави на други групировки.

         На срещата, разбира се, присъстваше и Ари. През цялото време малкото еврейче с голямата пишка не обели нито дума. И докато гневните крясъци на Бай М. оттекваха във вековната гора, заобиколила луксозната вила, върна лентата няколко седмици назад и ...оп-па...бинго!

         Но си затрая. Би било глупаво да се изтъква пред останалите едрогабарити. Те, въпреки огромното си уважение, се отнасяха към него като към някакво екзотично недоразумение в мускулестият им бизнес.

         Накрая виковете, крясъците и заплахите дойдоха към своя край. Бяха дадени указания и напътствия за незабавно издирване на въпростните 600 кила първокласна Колумбия.

         На групи и поединично всички се отправиха към черните си джипове. Ари се посуети още малко на мястото си и когато последния гардероб напусна огромният хол, който повече приличаше на конферентна зала, махна на бившата барета за да декларира присъствието си.

         -О-о-о! Ари, радвам се да те видя! - провикна се Бай М., -протегна ръце и прегърна крехкото човече, което май стигаше до пъпа му.

         -Аз, също! Жалко само, че се виждаме при такива обстоятелства.

         -Прав си, ама до колкото знам рядко излизаш от къщата си, вярно ли е?

         -Така е ! - съгласи се Ари и погледът му се измести към сърбина.

         Бившата барета го проследи и се сепна:

         -А да, бе, извинявай! Дай да ви запозная! – размаха ръце и каза: - Ари...Ротердама, Ротердама ... Ари.

         Сърбинът се източи от тапицирания стол и подаде ръка.

         -Доста съм чувал за тебе и е чест да се запозная лично!

         -Благодаря, за мен също е удоволствие!

         Настъпи кратко мълчание, което западният ни съсед наруши с присвити очи.

         -От това, което съм чувал за теб, защо си мисля, че не остана последен току-така?

         Големите очи на малкото еврейче потъмняха.

         -Имаш право Ротердам! Мисля че знам къде се крие пратката, но за всеки случай бихте ли ми дали телефон с нова SIM карта? Само за минутка!

         Като всяка уважаваща себе си бандюга, и домакинът и госта разполагаха с по няколко такива. Неразпечатани.

         И двамата знаеха, че Ари не ползва личен GSM, за това сърбинът бръкна в джоба си и измъкна неизползвана карта. Разпечата я чевръсто, постави я в Нокия-та и подаде апарата на еврейчето.

         -За минутка, ще ме извините, нали? – виновно се оправда той и се заби към сервизните помещения.

         Другите двама само вдигнаха рамене.

         -Ако някой свърши работа – той ще е! – твърдо заяви Бай М.

         -Абе, от къде го намерихе този?

         -Той е човек на ...- баретата се наведе и прошепна името в ухото на сърбена.

         Оня се ококори и закима с глава.

         -Ясно! Повече няма да питам!

         -И по-добре! – съгласи се домакинът и погледна към приближаващият рошльо.

         Ари не смяташе да си губи времето, само посочи столовете при бар плота и сам се изкатери на един от тях.

         -Сега !- започна без заобикалки той.- Помните ли, когато миналия месец ченгетата откриха оная нива с трева край Гоце Делчев?

         -Да! – кимнаха двамата.

         -Кофти загуба! – додаде сърбина.

         -Няма такова нещо! Ние сами им пуснахме информацията.

         -Вярно..? - не повярва на ушите си Ротердама.

         Бай М. сложи ръце на впечатляващият си корем и гръмко се разсмя.

         -Какво се чудиш бе, брато! 10 декара...Голяма работа. Ари има поне 100 декара с марихуана в близките планини.

         -135 декара. За да бъдем по-точни. Съзнателно ги заведохме там. И те да отчетата някаква дейност. Нали за това им плащат. Пък и ние, също, де! – изскромничи еврейчето.

         -Правилно! – съгласи се сърбинът.- И те челя гледат. Деца хранят. Но какво общо има това с нашия проблем?

         -Ще ви кажа, гледайте сега! - Ари се наведе заговорнически напред и продължи: - В денят в който се провеждаше акцията на ченгетата, бях наредил на цялата местна бригада да се командирова по кафенетата в Солун и Кавала. Никой да не се мота наоколо. Но още на обед, шефът им се обади от Кавала да ми каже, че всички са оттатък, освен един. Поискал му ден почивка за да докара някакви поръчкови мебели от Пловдив до вилата си край Гоцето. Били специална поръчка...

         -Да не са го гепили ченгатата? – усъмни се сърбинът.

         -Не! Вилата му е далече от нивата. До тука добре! Но пак, някъде по същото време си спомних, че един от дилърите ми се оплака, че доставката закъснявала. Тогава не се усъмних в нищо. Такива неща стават в занаята, за това му отпуснах от резерва...

         -Ама, вие и резерв ли имате, бе? - ахна сърбинът.

         -Че как? Няма да опразваме пазара, я? – изкрено се учуди Ари и под изумените погледи на другите двама продължи:

         -Та, криво-ляво, запълнихме дупките. Но от друга страна, нали пратките за България, де факто се такса за транзита?

         -Така е! – кимна Ротердама.

         -Значи нещо е изкуцал с таксата, сиреч – транзита. Нали така?

         -Правилно! – кимнаха двамата.

         -За това, преди да дойда изпратих хора да проверят що за мебели си е докарал оня. И както вече се сещате, никакви нови мебели не е имало. От друга страна, същият този измекяр, в София преди е работил за друга групировка. Но се е преместил на юг защото е от него край и познава обстановката и планината.

         Ари млъкна. Другите се спогледаха и отместиха погледи към недорасляка.

         -Е...и...?

         -Какво „е...и...”? В момента го обработват и чакаме обаждане. –изскрено се учуди еврейчето и небрежно си наля чаша минерална вода.

         Нейното шуртене още не бе приключило, когато гръмка чалга се разнесе от поставената между тях Нокия. Ари спокойно остави пластмасовото шише на бар плота, взе с тънките си пръстчета мобилния телефон, изсули се от високия стол и бавно се отправи към далечния ъгъл.

         Останалите със затаен дъх проследиха движенията му и едва доловимото кимане с глава. След като проведе