https://parketmilanov.wordpress.com/2013/06/02/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE/#jp-carousel-596

Отглеждане на пилета бройлери Не пропускайте- най благоприятното време За отглеждането на ПИЛЕТА БРОЙЛЕРИ Условия Върху дълбока несменяема постеля се отглеждат 7-8 седмици. За този период пилетата бройлери достигат жива маса 1,5-2 (2-4 ) кг, като за кг жива маса се изразходва 2-2,5 ( 3-5 ) кг специална фуражна смеска. Подово отглеждане на пилета бройлери върху дълбока несменяема постеля е основната технология за угояване на бройлери. Помещението, в което се ще се настаняват пилетата бройлери, се почиства, измива и дезинфекцира трикратно. Подът се застила с постеля. За целта се използват талаш и дървени стърготини, слама или друг хигроскопичен материал. Дебелината на постелята трябва да бъде 5-8 см. Подготовката на помещението трябва да завърши няколко дни преди настаняването на пилетата бройлери. Температура: 1-вия - 2-рия ден - 34-32°С; 3-тия - 4-тия ден - 32-31°С; 5-ия - 7-ия ден - 30-29°С; 2-рата седмица - 29-28°С; 3-тата седмица - 26-25°С; 4-тата седмица - 23-21°С; Над 5-ата - 20-18°С; Малките пилета се нуждаят от топлина. В помещението да се поддържа висока температура 30-32°С през първите 3 дни, затова отоплението трябва да работи 24 часа преди настаняването на пилетата. В края на първата седмица температурата на равнището на пилетата трябва да бъде 30°С. През всяка следваща седмица тя се намалява с по 2°С, докато достигне 20°С, и до края на отглеждането се поддържа в границите 18-20°С. Температурата се контролира с термометри, поставени на 20-30 см от пода в различни точки на помещението. Добрите гледачи се ориентират за температурата в помещението по поведението на пилетата. Когато е студено, те се струпват едно до друго, което води до задушаване и висока смъртност. Ако е много горещо, пилетата не се приближават до източника на топлина - около него остава празно пространство. При нормална температура те са разпръснати равномерно в цялото помещение, част от тях се движат, друга част лежат, хранят се и т.н. Наред с топлината пилетата бройлери изискват определена влажност на въздуха - 60-70%. Въздухообменът е задължително условие в технологията. Вентилационната норма е 5-6 м3/часа за всеки килограм жива маса. Поддържането на въздухообмена осигурява приток на чист въздух и изхвърлянето навън на вредните газове, образувани в помещението. Осветлението в помещенията за пилета бройлери е непрекъснато или 23 часа в денонощието. За един час на денонощие то се изключва, за да привикнат пилетата към тъмнината, да не се плашат и да не се струпват при евентуални аварии в осветлението. Храненето на пилетата бройлери в първите дни става в пластмасови тавички с диаметър 50 см. Пилетата влизат в тях и се хранят. Вместо тавички може да се използват велпапе или други материали, върху които да се сипва смеската. След първите 5-7 дни този начин на хранене е неудобен, защото пилетата замърсяват фуража и го разпиляват, затова се преминава към хранилки за възрастни птици. Те са два типа: верижно-улейни или верижно-тръбни. В първия случай фуражът се разнася в помещения с верига, която се движи в улейна хранилка. Бройлерите консумират фуража от тази хранилка. Хранилката може да се повдига или сваля в зависимост от големината на птиците. Предвижда се по 3-4 см фронт за хранене. Независимо, каква е хранилката Вторият вид хранителна система включва тръби, по които се транспортира фуражната смеска, и тубусни хранилки, от които пилетата се хранят. На 70-100 пилета се предвижда 1 тубусна хранилка. Поенето на пилетата бройлери също е различно в първите дни и след това. Отначало се използват вакуумни поилки - по 1 на 100 пилета. Тези поилки се пълнят с вода ръчно. След това се използват кръгли висящи пластмасови поилки. Височината им може да се регулира и често те се свалят ниско и се използват още в първите дни. Възможно е използването на нипелни чашкови или улейни поилки. При улейните поилки се предвижда фронт за поне 1,5-2 см на пиле, а при кръглите поилки - по 100 пилета на една поилка. При подовото отглеждане върху дълбока несменяема постеляпилетата бройлери се настаняват средно по 18 на 1 м2, но по-точно пилетата бройлери се настаняват средно по 18 на 1 м2, но по-точно е да се отчита максималната жива маса на единица площ. Тя не бива да надхвърля 35 кг/м2

http://babh.government.bg/uploads/File/Zdraveopazvane/Humanno_otnoshenie/Instr%20broileri.pdf

Не мога да качвам материали, за това слагам направо линкове, сори!


www.facebook.com/1304260802923037/videos/1506745472674568/

 Адмирал Владимир Комоедов публикува интересен анализ за последните няколко случаи, в които американски кораби или самолети се доближават опасно близо до руската граница. Той пише за "Лошите навици на Пентагона" и твърди, че "американските военни винаги са се отличавали с навика да хулиганстват и при това да си вярват, че ще останат ненаказани".

След поредното изявление на Пентагона за „непрофесионалните и опасни маневри“, които нечий кораб или самолет извършвал близо до моряците и летците на САЩ, мирно нарушаващи руските, китайските и иранските граници, мнозина от моите познати обикновено започват да се възмущават. Така беше и тези дни, когато американски самолети – разузнавачи Р-8 „Посейдон“ на два пъти доближаваха границата на Русия над Черно море, но бяха прихванати от изтребители СУ-27.

Сътрудници от моя предизборен щаб в Севастопол обсъждаха този инцидент, когато ги попитах: „Защо се учудвате и какво ви възмущава?“.

„Учудва ни лицемерието на тези в Пентагона, които правят такива изявления, също така ни дразни, че американците летят до нашите граници, а след това обвиняват нас в провокации“ – отвърнаха те.

„Според мен това отдавна не е новина и няма защо да се учудваме и възмущаваме“ – усмихнах се аз.

Американските военни винаги са се отличавали с навика да хулиганстват и при това да си вярват, че ще останат ненаказани. Като опасаха света със своите бази, разузнавателни станции, системи за прехващане и подслушване, те са уверени, че могат да си позволят всичко в правото на „по-големия брат“. Вярват си, докато някой не им обясни на ясен език, че не трябва да хулиганстват, и не стресне хулигана, като публично му отвърти един як шамар.

Преди с такива обяснения от време навреме излизаше Съветският съюз. Мнозина са чували за сваления над Свердловск през 1960 г. самолет шпионин У-2 с пилота Пауърс. По-малко известен е инцидентът с участието на стражевия кораб „Беззаветный“, който през 1988година буквално изтласка от съветските териториални води американския ракетен крайцер „Йорктаун“. За него ми разказа непосредственият участник в събитието – заместник-командващият Черноморския флот контраадмирал Валерий Куликов, който тогава е служил като старши помощник на командира на „Беззаветный“.

Криейки се зад неотдавна подписаната, но нератифицирана от Съветския съюз Конвенция на ООН по морско право, която в изключителни случаи допуска, че е възможно мирно преминаване на бойни кораби с оръжие на борда през териториалните води на крайморски държави, американският крайцер „Йорктаун“ и есминецът „Керън“ навлизат в съветските териториални води край брега на Крим. На прихващане излизат стражевите кораби „Беззаветный“ и „СКР-6“.

Американците упорито отказват да сменят курса и на искането да напуснат териториалните води на СССР отговарят, че „нищо не нарушават“. Тогава командирите на стражевите кораби решават да направят така наречения навал, просто тръгват на таран.

„Беззаветный“ прави два навала, в резултат на които с рога на котвата си разкъсва обшивката на американския крайцер, разрушава леерните съоръжения, разбива командирския катер и няколко пускови инсталации с противокорабни ракети „Харпун“.

В резултат на сблъсъка на крайцера пламва пожар и скоро американските моряци бързо напускат съветските води.

Тогава американците за пореден път бяха решили да проверят реакциите ни.

Та сме ги виждали такива проверяващи.

В онези минути Куликов е стоял зад гърба на матроса кърмчия, за да го смени при критична ситуация, но матросът не трепнал.

Готвейки се за навал, командирът наредил да облекат спасителните жилетки, но в трюмовете никой не го направил. Личният състав на кораба се „преоблякъл по първи срок“ –  така казват във флота, когато обличат ново чисто бельо. По традиция това винаги се прави преди бой.

Сега американските генерали, чиято памет, изглежда, също е толкова къса, както и историята на страната им, отново изпращат към нашите граници свои кораби и самолети да похулиганстват.

Да вземем например историята с есминеца „Доналд Кук“.

Членовете на екипажа му толкова бяха изплашени от срещата с невъоръжения руски бомбардировач Су-24 през април 2014 г., че като влязоха в румънското пристанище, част от тях поиска, както писаха западните медии, да напуснат службата. Когато приближи есминеца, СУ-24 имитира атака и с помощта на комплекса за радиоелектронна борба блокира корабните системи за откриване и въоръженията, като остави американците фактически обезоръжени.

Дори съюзниците на САЩ се умориха от военно-политическото им хулиганство. Не искам да цитирам думите, с които президентът на Филипините Родриго Дутерте нарече Барак Обама, само ще припомня за проамериканската позиция  на Филипините относно спора между САЩ и Китай за островите.

Все повече хора, включително и в самата Америка, осъзнават, че в света не просто нараства недоволството, а се формира идеология на омраза към САЩ. При това дори в онези страни, на които като че Америка им дава възможност да печелят прилични пари.

Може би и затова Тръмп изпреварва Клинтън в надпреварата за президентското кресло, защото вече и самите американци искат да се намали агресивният плам на сегашния обитател на Белия дом, на когото авансово му дадоха Нобелова награда за мир и който след това запали този свят от всички краища.

Точно затова аз вече не споря с приятели и колеги, които продължават да се удивяват на лицемерието на Пентагона и да се озлобяват срещу американските провокации.

Просто чакам и се надявам, че демократичният хулиган в креслото на президента на САЩ все пак ще бъде сменен от човек, който най-накрая ще отучи американските генерали от навика им да хулиганстват край чуждите граници.

Боя се, че през ХХІ век, когато на мястото на „голямата седморка“ идва „голямата двайсеторка“, не всяка армия, която влезе в контакт с хулиганите, ще може да се похвали с издръжливостта на нашите летци и моряци.

*Авторът е председател на Комитета по отбраната в Държавната дума на Русия. За адмирала в армията се казва, че е сред най-добрите, авторитетни и талантливи военачалници.

 

ЕКСКЛУЗИВНО! Изгориха българското знаме на протест в Индия   Индийци изгориха българското знаме на протест в Делхи.

На многохиляден протест пред българското посолство в индийската столица бе изгорен националния ни флаг.Това предаде от едномилиардната държава кореспондентът ни Вишванатан Амарант, който е присъствал на събитието,
което не се е разминало без сблъсъци. По думите му, пред посолството ни е имало над 300 000 гневни индийски граждани, които благодарение на полицията не са успели да наранят посланика ни или други служители на посолството.Сред основните искания на протестиращите са били правителството в София незабавно да се откаже от доктрината за България на три морета, тъй като не е уточнено, кои точно са трите морета. Част от индийците се страхуват, че трета морска граница на държавата ни може да се окаже именно Индийския океан. Опасения за това им дава безусловната капитулация на Иран пред България. Религиозната и светска власт в Техеран призна българите за прародители на персите и в чест на визитата на българския премиер, духовният водач на Иран устрои публична екзекуция с камъни на прелюбодейци и гей-парад в персийски стил – над сто хомосексуалисти бяха обесени на подвижни платформи и разходени по улиците. Президентът на персийската държава пък подписа указ с който предоставя всички територии и природни богатства на страната си за безвъзмездно ползване от българите.

Тези събития породиха страх у индийците. Немалка част от тях смятат, че дори ядреното оръжие, което Индия притежава ще се окаже безсилно пред технологиите за унищожение с които разполага българската държава. Напомняме, че преди година, когато изборите в България бяха спечелени от Националистическия съюз“ KLETA MAJKA BALGARIQ“, с помощта на руски православни агенти у нас бяха заловени всички масони. Те бяха подложени на техниките за лечение на проф. Неумивакин и на диета на проф. Мермерски. Бяха принудени да издадат всичките си тайни, предадени им от Ордена на Илюминатите – антигравитационни съоръжения, неизчерпаема енергия и оригиналната рецепта на киселото мляко.

Властите в Делхи принесоха в жертва посланика на САЩ и още осем говеда с молба към божествата българските дипломати да останат невредими в безредиците.За да избегне конфликт с KLETA MAJKA BALGARIQ , индийският парламент гласува на спешно среднощно заседание новия химн на страната да е „Излел е Дельо хайдутин“, като всички авторски права на Валя Балканска са били изплатени през гръцки банкомат.

Автор: Vicodin

(Visited 11 580 times, 233 visits today)

Празна бутилка бира е като сутиен на простора...най-хубавото го няма вътре.
Няма лоша ракия и хубава лопата.
Безкофеиново кафе и безалкохолна бира водят до надуваема приятелка.
Българите сме като дамска превръзка, намираме се на хубаво място в неподходящо време.
Всеки може да се изпикае на стената - ти бъди мъж, изсери се на тавана!
В алкохола има женски хормони...като пийна почвам да говоря глупости и не мога да шофирам.
По-добре да видиш в Google Maps къде си пиянствал, отколкото в Youtube как!
По-добре корем от бира, отколкото гърбица от работа.
Много искам да съм змия...хем върви, хем лежи.
Жената е единственото живо същество, което кърви една седмица и не умира.
Жена-шофьор, негър-скиор, евреин-миньор и педерас-боксьор - НЯМА.
Жена без цици е като понталон без джобове - няма къде да си сложиш ръцете.
Белият шоколад е измислен за негрите - за да не си прахапват пръстите.
Две малки ракия правят една голяма, но две малки пишки НЕ правят една голяма.
Разликата между ветеринарния и хуманния лекар е, че единия яде пациентите си, а другия ги ебе.

Николай Александров‎БЪЛГАРСКИ ПЪТ 12 часа ·  

АНГЛОСАКСИТЕ СА ИСТИНСКОТО СВЕТОВНО ЗЛО!

През последните десетина години руските политолози, социолози и публицисти въведоха в употреба термина АНГЛОСАКСИ, с който назовават не само народите от англоговорящата езикова група, но най-вече тяхната принадлежност към една особена политика на империализъм и колониализъм, станала пословична със своята жестокост. Никога не съм изпитвал особени симпатии към англосаксите, вземайки под внимание не само тяхната вредна политика спрямо България и българския народ (от Берлинския конгрес през 1878, та до бомбардировките от Втората световна война), но и тяхната натрапчивост, лицемерие и надменност, стигаща до комизъм. И понякога моята антипатия граничи с расизма, когато видя техните рижаво-бозаво-беломуристи образи, които в битността на пастори евангелисти търсят заблудени души по улиците на родния ми Търновград, за да ги привличат в лоното на тяхната вяра. Но отвъд всички емоции, никога не забравям факта, че англосаксите винаги са градили своето благополучие чрез насилие, сегрегация и терор, жертва на която са милиони нещастни души от различни държави и континенти. Така преди години нашумя публикацията на някакви френски етнографи, които от различни документи и след дълги изчисления стигнаха до неприятното заключение, че англосаксите са изтребили на територията на Северна Америка над 15 милиона индианци, което граничи с абсолютния геноцид. И като прибавим към тази цифра жертвите от Африка, Индия, Австралия и Океания – разбираме смисъла на израза „русата бестия” (русият звяр), с който немският философ Фридрих Ницше назовава въпросната езикова група. Имате право да ме уличите в пристрастност, но англосаксите са зло. Еднозначно. Ние сме свикнали да търсим злото само в примитивните, изостанали и първични народи, в тяхната импулсивност и инфантилна жестокост, но почти не си даваме сметка, че най-голямото зло на планетата са точно онези, изживяващи се като авангард на човешката цивилизация - износителите на „демокрацията” и „прогреса”. И безспорно е тяхна заслуга светът днес да изглежда в състояние на перманентна Трета световна война, разбунен от стратегията на т. нар. „контролиран хаос”. Но на всички просветени хора е ясно, че конфликтът на „световното зло” с Русия е неизбежен, независимо дали ще протече под формата на активни военни действия или икономическа война, защото руснаците застрашиха световната хегемония на англосаксите и тяхната практика да се хранят от кръвта и потта на чужди народи. Но вярвам, че и този път Русия ще надделее над „смъртния враг”, както го е правила неведнъж в историята си. И както в предишни епохи - днес народите отново гледат с надежда към Русия да ги избави от поредния жандарм на световната политическа сцена. За да въздъхне светът с облекчение, отхвърляйки игото на един език и на една човеконенавистна и богопротивна култура.

"}" role="button" href="https://www.facebook.com/#" class="UFILikeLink">Харесвам   Коментар   Споделяне

• 6 души харесват това.

Стандарт

/Поглед.инфо/ Интервю на Таня ДЖОЕВА за лорд Байрон, гърците и европейската периферия с Иво Христов, доцент и доктор по социология.

- Доц. Христов, след драматични преговори развръзката „Гърция" дойде, доколкото страната остава в еврозоната, банките отвориха. Но бяха наложени драстични мерки за икономии. Спечели или загуби Гърция от тази развръзка?

- СИРИЗА не дойде на власт с обещание, че Гърция няма да си плаща дълговете, а че ще води преговори да се спре източването на финансовата и икономическата кръв на страната под формата на нови и нови дългове, които в затворен магически кръг непрекъснато се увеличават. Предоговаряне на дълга означава две неща. Първо, че този дълг не може да бъде платен. Следователно може да бъде редуциран и разсрочен. Второ, да се постигнат лихвени и финансови условия, които го правят изплащаем. Дълговата примка около Гърция е конструирана така, че страната прилича на наркоман. За да избегне абстиненцията, страната трябва да получи нови и нови заеми, при които нейната икономика все повече се източва. Предложенията на МВФ и особено на така наречената Еврогрупа - една одиозна, неясна и незаконна организация, както я нарече Варуфакис, защото не е регламентирана в Европейския акт - водят до едно: Гърция няма да е в състояние да плаща дълговете и страната ще бъде разкостена. Ще бъдат взети пристанища, основни структури, ще бъде премахната възможността за гръцка икономическа експанзия на Балканите, каквато възможност имаше през 90-те години и през 2000 г. Страната ще бъде разпродадена на кредиторите.

- Чертаете твърде песимистичен вариант за гърците.

- Затова пък - верен. На Ципрас бе поставен ултиматум и той имаше два варианта: да се съгласи с предложенията, което той направи, и да се случат нещата, за които говорих. Втори вариант: да откаже и Гърция да излезе от еврозоната. От финансов и икономически проблемът щеше да стане геополитически. Въпросът бе, ако Гърция напусне еврозоната, към кого щеше да се насочи - към Русия и Китай, към САЩ или към друга световна сила.

- Правят впечатление признания на чужди туристи, че посещават Гърция от солидарност и че пак ще го правят. Светът сякаш се солидаризира с гърците. Какво ви говори това?

- Говори ми, че лорд Байрон отиде да се бие за една имагинерна Гърция (през 1823-1824 г. Джордж Байрон се сражава за Гръцкото движение за независимост и е почитан като национален герой в Гърция - б.р.), а нито един лорд не дойде да се бие за българското освобождение. Това не е било, няма и да бъде. В очите на западния свят Гърция има символен и цивилизационен смисъл. Гръцкото общество е добре развито, много по-добре от българското. Точно обратното беше преди 25 години. Нашата икономика беше два пъти по-голяма от гръцката, докато сега, дори в този момент, гръцката е пет пъти по-голяма от нашата. България престана да бъде индустриална и технологична държава, нейното грамотно и компетентно население се махна от страната. Има и друго - гръцкият туризъм е на светлинни години пред нещото, което се нарича български туризъм.

- Стана безпощадно ясно, че ние, българите, живеем по-зле от граждани на страна, която беше на ръба на фалита. Има ли някаква поука за нас от драмата с Гърция?

- Поука от какво? От начина, по който Европа се разправя с периферни страни, които се намират в имагинерната зона на европейското братство и единство, ако позволите да перифразирам стария лозунг? Или от това, че известно време периферни икономики може да живеят назаем и да бъдат зарибени, ако използвам уличния термин? За да може да бъдат хванати после за гърлото и изстискани. Аз не виждам да сме направили полезни изводи.

- Чуха се коментари, че в този вид - богат Север и беден Юг, Европейският съюз не може дълго да съществува.

- Този модел бе заложен в идеята за ЕС. А еврозоната е структирирана така, че да обслужва реално един-единствен център на ЕС, който се нарича Германия - четвъртата експортна икономика в света и първа в Европа. Това става за сметка на всички останали. За сметка на по-слаби икономики, разделени в няколко пояса - слаборазвити юг и изток, средноразвити страни като Австрия, Франция, Полша и ядрото около Германия. Това, което прави Германия, е икономически логично, но върху костите на цялата европейска периферия.

- Ще получи ли размах новото ляво след случая „Гърция", или ще залинее?

- Случаят „Гърция" бе като в поговорката „бий самара, да се сеща магарето". В ролята на магарето са Италия, Испания, слабите икономики в Южна и Източна Европа. Ясно беше показано, че опит за еманципация няма да бъде допуснат. 
Европейският проект е заложен върху базово противоречие, което рано или късно ще се взриви. Както казва социологът Андрей Райчев, не може една страна да произвежда мерцедеси, друга - домат, и да се смята, че между тях може да има икономически паритет. Едната ще бъде слуга, другата - господар. Това е азбуката на икономическата наука. 
Последствията - Европа ще се превърне в геополитически придатък на Америка и в хлабава икономическа конфедерация със силно ядро около Германия, разбирайте Австрия, Чехия, Бенелюкс, Скандинавия.

- И в БСП се чуха гласове, че ПЕС пречи за промяната й. Доколко европейското статукво спъва националните политики и каква е ролята на националните елити?

- Зависи. Ако говорим за националния елит на Германия, националният интерес на тази държава съвпада с елитарния интерес на Германия, а той - с нейното водещо положение в Европа. Когато говорим за доминиращ европейски интерес, трябва да разбираме доминиращ германски интерес, подкрепящ и френския, тъй като Франция все повече изпада до треторазрядна държава в сравнение с Германия. 
Що се отнася до националните елити, имате противоречие в дефиницията. В момента, в който те са вкарани в европейския елит, престават да бъдат национални. Единият вариант е отчаяно да се борят известно време, както Гърция или Чехия при Вац­лав Клаус, или обратното - да станат част от европейската бюрокрация с цел да извлекат изгоди от геополитическото състояние. Мисля, че нашият елит прави второто. Но не в полза на България, а в своя полза.

- Същият този елит, или част от него, превръща България в плацдарм срещу Русия. Каква е ролята на реформаторите в този процес и как очаквате да се развие той?

- Няма да се развие. Очевидно в Украйна се върви към известно замразяване на конфлик­та, което не означава, че той ще бъде разрешен. 
В България има три групи с отношение по казуса. В едната са така наречените реформатори, за които е ясно чии интереси изпълняват. ГЕРБ имат разумна и изчаквателна позиция, защото знаят до какво може да доведе престараването в едната или другата посока. В третата група е ДПС, която споделя позицията на ГЕРБ. Споменавам влиятелните политически сили. И тъй като наесен ще се види „огром­ната" електорална мощ на някои политически сили, които иначе са кресливи по медиите, ще има разчистване и разместване на пластовете.

- Изпреварихте въпроса дали очаквате промени в управ­ляващата коалиция след местните избори.

- Очаквам. Тук е важен и гео­политическият натиск. Електорално джудже може да е значимо за външния фактор и ще стои в управлението с чужда тежест, не със своята собствена. Но е факт, че в нито една от областите, в които премиерът насади така наречените реформатори на пачи яйца, те не са постигнали грам напредък. Впрочем не съм очаквал друго.

- Затова ли ги наричате така наречените реформатори?

- Разбира се.

- Може ли геополитическото влияние да се намеси и в президентските избори догодина? Не е тайна, че Росен Плевнелиев има амбиции за втори мандат.

- Повече от сигурно е, че ще се намеси. Не че президентът има някаква функция в българския политически живот, но все пак е важна фигура.

- В същото време да припомним, че сегашният президент е единственият държавен глава на прехода, към когото неодобрението трайно преобладава над одобрението.

- Затова пък прави крупни гео­графски открития - че Крим е Украйна, а Украйна е в Европа. Дайте му шанс!

- Шансът може да дойде с референдума тази есен. Но за разлика от гръцкия, нашият ще бъде свързан по-скоро с технически въпроси.

- Гърция е страна с висока политическа култура, с активно и будно гражданско население. Да виждате такова нещо в България? Ние можехме да се сравняваме с Гърция преди 25 години. Сега сме обрулена страна. Ние имаме и възходи, но и жалки моменти. Сега моментът е точно такъв.

- Като социолог какво все пак очаквате от референдума?

- Очаквам да се провали по технически причини. Той е структуриран върху красиви залъгалки като мажоритарни избори или електронно гласуване. Това е технично отклоняване на вниманието, пращане на българина да гони Михаля с популярни лъжи.

- Кои лъжи имате предвид?

- Че като въведем мажоритарни избори, ще пратим в парламента ангели. Това показва примитивизма и инфантилизма в нашето обществено съзнание, което мисли, че сложните обществени проблеми се решават от един добър човек със свръхвъзможности. 
Смята се също, че с електронното гласуване ще бъдат елиминирани БСП и ДПС, защото близо 2 милиона емигранти няма да гласуват за тях. Но българите в Ню Йорк или другаде по света не са избягали, за да се занимават с България. Референдумът е подмяна на фундаменталния проблем - каква е българската политическа система, чии интереси представлява и може ли мъртвешкото статукво да бъде променено с технически залъгалки.

- А може ли?

- Не може. Активното мероприятие „референдум", рекламирано като средство за борба със статуквото, цели обратното - да замрази статуквото. Същевременно кръжецът около Росен Плевнелиев си въобразява, че допитването ще напомпа електоралните му мускули. Няма да ги напомпа.

Източник: Преса

Прочети цялата статия тук: Президентът ни праща да гоним Михаля - Поглед Инфо

www.facebook.com/OMGParadisePage/videos/817266938296397/

Американци задръстват мрежата с хороскопи на Путин юли 12, 2015    

Публикувано в 20:16  часа

Странен народ се подвизава по етажите на властта в САЩ. Първо изгледаха всички видеоматериали с участия на Владимир Путин, лепнаха му аутизъм, облъчиха света с неговата „лудост”. След това го избраха за най-влиятелния политик на света. Папараци мачкат храсти да го снимат как лови риба, езди кон, звездобройци му правят хороскопи. Някои от тях надвишават 20 страници, с тълкувания на всяко известно събитие в живота му – от университетските години, до раждането на децата и смъртта на родителите му. И всяко от тези събития е погледнато през призмата на разположението на планетите към момента. Из мрежата циркулират десетки такива разработки, но няма предсказания за събитията в Украйна и казуса Крим, например.

Горещо се молим задокеанските шамани да не провидят и руски ракети над моравите на Белия дом. Резултатът ще бъде летален – човечеството вкупом ще се пресели в по-добрия свят.

Припомняме, че за пръв път Путин стъпва по високите етажи на властта през март 1999 г. Става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател. Първият му президентски мандат стартира на 31 декември 1999 г.

 

ИЗВАДКИ ОТ НАЙ-АТРАКТИВНИТЕ ХОРОСКОПИ НА РУСКИЯ                                                                               ПРЕЗИДЕНТ

 

                              Владимир Путин – Антихрист

 

Източник: Revelation13.net „…Защо казвам, че Путин е Антихриста, описан в книгата Откровение, глава 13? Има много причини, поради които съм сигурен, че Путин е лукавия, който ще доведе до Трета световна война. Най-сериозната причина е, че когато Путин дойде за пръв път на власт /9 август-б.р./, имаше необичайна астрологична карта. На 18 август 1999 г., имаше подреждане на планетите във форма на Голям кръст, най-необичайното планетно подреждане през последните две хиляди години. Големият кръст бе огънат и се свързва с Антихриста. Една седмица преди това, на 11 август 1999 г., имаше слънчево затъмнение над Европа. По отношение на слънчевото затъмнение, има пророчество от Нострадамус: „През 1999 г., в седмия месец, от небето идва един велик цар на терора, за да върне великия цар на монголите, Марс управлява триумфално преди и след… „.

Интересното е, че слънчевото затъмнение във Франция е на 11 август, а на 17 август космическата сонда Касини / проект на НАСА-б.р./ премина на хиляди мили над Земята по едно и също време с Големия астрологически кръст. Мисля, че Касини е холограма, символично паралелно събитие, свързано с идването на власт на Антихриста в лицето на Владимир Путин. Космическият кораб Касини достигна Сатурн през юли 2004 г., а сондата кацна на Титан в януари 2005 г. В гръцката азбука всяка буква е и номер, и Титан образува числото 666.

„Кралят на монголите“ означава,  че Путин ще властва в Азия….

Антихриста ще бъде победен от завърналия се Христос, както е описано в Откровение 19. Евентуалното му връщане в 2019-2020 с армии от извънземни и НЛО, може действително да бъде  инвазия на Земята от извънземни. А „Новия Ерусалим” в Откровение 21, може да означава гигантска извънземна град, който слиза на земята, след извънземно нашествие…Кометата, наблюдавана през ноември 2013 г., е открита от руски учени /септември 2012 г.- б.р./.  Свържете го с възхода на Антихриста Путин.  

  Годината на възход на Путин е белязана и от други събития. На 24 март 1999 г. НАТО започва бомбардировки над Югославия. Тогава за пръв път Алианса атакува суверенна държава. На 7 юни е сключено примирие.  През 1999 г. се разразява скандала „Моника Люински”, с искане за импийчмънт на президента Клинтън.

През 2004-05 година действащ президент на САЩ е Джордж Буш –младши, когото друг американски астролог определя като „луд”. Защо не Буш, а Путин е набеден за  Сатаната, авторът не казва.

Не става ясно и каква е връзката между американската космическа сонда с тезата за Путин-Антихриста, но ако се следва логиката на тълкуване на автора, може с по-голяма сигурност да се предскаже, че Антихриста се намира някъде в Съединените щати. „Кралят на монголите“ нападна Югославия, а след това й върна мира, възможно е и такова тълкувание. Но според цитирания източник, Путин е водач на злите сили, които ще бъдат победени от добрите. В хороскопа се вмъква и Хилъри Клинтън, като представител на добрия отбор, която, ако спечели президентските избори, ще усмири Бог Ра /Путин/.

 

                                          Путин е луд

 

Хороскоп на Дъглъс Паркър, професионален астролог с 30-годишен опит.

Д.Паркър: „Владимир Путин е роден на 7.10.1952 г. Посоченият час на раждане – 9:30 ч. Източникът, Стив де Гроот, твърди, че има копие от медицинския акт.

/Авторът смята, че Путин е роден 2 минути по-рано- б.р./

Астрологична прогноза на Путин за 2006-2008

Това може да е началото на края за Путин, като популярността му бавно, но сигурно се подкопава от Нептун.  Ще започне през февруари 2006 г. и ще приключва през октомври 2007 г. Ще се чувства като в зона на военни действия, ще бъде подложен на продължителна атака от много и различни фронтове. Опитът за убийството му е вън от съмнение.

През май 2006 г. писах, че „секс скандал не е за подценяване” между март 2006 и октомври 2007 г.  Ако рождения му час е верен,  през 2007- 08 г. раздяла със съпругата…

Путин е като Джордж Буш, с енергията на луд политик. Има слухове, че е откраднал до 40 000 милиона щатски долара от руския народ. Той е с асцендент Скорпион, което го прави изключително потаен и интензивен. Цялата 2008 г.е сред най-лошите периоди в целия му живот.

 Путин се разведе официално със съпругата си през 2013 г., но подозренията за извънбрачните му връзки се завъртяха в медиите от 2006 година и по всяка вероятност са станали достояние на астролога. Астрологията не е ясновидство, тя може да очертае тенденции, но не гарантира, че ще се случат.

2010-2012 година

Време на пълно изтощение за Путин,  ще се чувства „изгорял” от здравословни проблеми и усещането, че  „живее в гробище“. В това време близки приятели, роднини или домашни любимци може да получат тежко заболяване и да умрат… Путин ще бъде наясно, че хората около него се смеят зад гърба му заради неговото поведение. Наркоманията може да се превърне в проблем. Здравият му разум ще бъде тестван в този момент.

2014- 2015 г.

Между май 2014 г. и февруари 2015 г., ще се случат световно значими събития и промяна в кариерата на Путин. В периода януари-октомври 2015 г. той ще бъде принуден да излезе от емоционална изолация. Депресията ще го смаже. Може да има проблеми с кръвта му (например високо кръвно налягане, анемия). Проблеми през 2015 г. – здравословни, семейни, липса на инициатива, чиято кулминация ще бъде през юли-август 2015 г. Много вероятно е  той да напусне поста си по това време.  

Цялостен анализ на хороскопа на Путин

Плутон в съвпад с Меркурий (кариера). Постигане на признание и сила. Слава, власт. Експерт в избраната от него област; желание да бъде значим. Потенциал да постигне успех в живота, способност да се организира, харизма, авторитет. Съдбата му е свързана с големи маси от хора, с лидерство в Русия.Генетична предразположеност към определено заболяване.(Майката на Путин почина от рак). Путин страда от тежка депресия. Един приятел в младостта на Путин, Сергей Ралдугин, го описва като „напълно неспособни да изразява чувствата си“.   Много сериозно болен човек. Евентуално проблеми с гърба или проблеми с костите.

Въпреки, че е експерт по бойни изкуства, той не може да поддържа жизнеността си на президент за дълъг период от време. Той ще рухне емоционално. Подобно на Уинстън Чърчил.

Вглеждайки се трагедиите в света – тероризъм, Ирак, кланета и войни в Африка, ядрената програма на Иран, които могат да доведат до война, се  плаша, че двама маниакални депресанти като Тони Блеър (той също е Сатурн в съвпад с Нептун) и Владимир Путин, ще произведат първия изстрел.

Меркурий в съвпад с  Нептун. Въображение. Липсата на яснота. Актьор. Неверен човек. Лъжец. Той има всички качества на президента Джордж Буш и австралийският премиер Джон Хауърд.

…………….

Бележка на редактора: Коректното политическо говорене оперира с приемане и неприемане на политики, не е признак на висока политическа култура да се критикуват личностни специфики и особености на характера.

Спрямо Владимир Путин дипломатичният етикет бе игнориран още в началото на първия му президентски мандат.

„Президентът на Руската федерация е ерудиран, но не е нужно да демонстрира всеки път знания, защото в негово присъствие другите може да се почувстват глупави. Не е в рамките на добрия тон…”, отбеляза преди време журналист в американски сайт. Така без да иска въпросният журналист огласи основната причина за личностните атаки към руския президент от американските медии и власти. Путин провокира комплекси за малоценност. Американците не обичат да се чувстват незначителни, да бъде поставяна под съмнение интелигентността им.

Оправданията за фиксациите към неговата личност- не е демократ, заплашва световния мир и добруването на собствения си народ, имат слаба тежест. Путин е толкова добър държавник, колкото и всички останали – тоест, далеч е от идеала. Големият му „недостатък” е че изпъква с реални качества пред някои западни лидери, формирали се като такива с теоретични концепции на политически консултанти, социолози, психолози и дебели наръчници. Путин не се вмества в матричната конфекция, той е продукт на самия себе си.

Сравнителният анализ между днешните световни лидери откроява Путин като „черната” овца в стадото на еднакво „белите”, с еднаква „подстрижка” на „руното”. Истинският мотива за  сгъстените личностни атаки към него.

Но има и нещо друго.

Вън от съмнение е, че американците имат добри психолози и астролози. По всяка вероятност  са видели в астрологичната карта на Путин нещо, което спестяват на публиката,  но застрашаващо самочувствието и претенциите им на водеща във всяко отношение нация, определена да върти волана на историята.  Това е едно от обясненията за нестихващия интерес към Путин, стигащ до налудни крайности. Горецитираните хороскопи са част от плана за превантивна защита- те са за манипулация на широката публика.

 

 

Между редовете.сом

Анатомия на агресията – Бекерле разкрива нацистката същност на българската държава преди 1944-та година 27.03.2013 · by Светът днес · in Анализи, История. ·

Невероятно! Най-после на бял свят се появиха редица документи – общо 189 на брой, които променят и изясняват редица проблеми от съвременната българска история! Те случайно бяха открити в едно от архивохранилищата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и официално публикувани в края на 2011 г. Първи за тяхното съдържание съвсем накратко в специална своя статия, озаглавена „Сталинският лов на дипломатите на Хитлер” съобщи германският „Шпигел”. Между другото, той пише: „Рядко, когато има подобна възможност да се погледне вътре в малко известните детайли на външната политика на Третия Райх. От публикуваните материали може да се узнае как Борис III, цар на Болгария, бе изнуден да се присъедини към Хитлер във войната срещу Югославия и Гърция. Как бившият посланик на Хитлер в Багдад трябвало да инсценира държавен преврат и с помощта на върховния мюфтия на Йерусалим да събере арабски легион за борба срещу «англичаните, евреите и болшевиките». Или как Римският Папа Пий XII или румънският крал Михаил сътрудничали с германците…”Но този текст за читателите е недостатъчен. Той само възбуди любопитството и интереса у читателите.

Сега имаме възможността да ви представим текста на един от документите, касаещи непосредствено българската история. Историята на действащите лица от документите е следната.

След прекъсването на българо-германския диппломатически диалог, германският посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле заедно с част от служителите на германското посолство през нощта на 5 срещу 6 септември 1944 г. заминават за Свиленград, с намерението да преминат на турска територия. Турските гранични власти обаче не позволяват това преминаване на границата, поради променилата се военнополитическа обстановка. Като официален предтекст е използван факта, че липсва виза от турското външно министерство. Очакването на разрешението продължило няколко дни, след което съветското командване поискало от правителството на Отечествения фронт да бъдат арестувани и да му бъдат предадени всички сътрудници на германското посолство, които още не са напуснали територията на България. В периода 17-18 септември 1944 г., специален въздушен съветски десант в района на влаковата композиция, все още стояща на гара Свиленград, успява да арестува Адолф-Хайнц Бекерле и съпровождащите го лица, след което последните веднага са прехвърлени на съветска територия.

Тук на „Лубянка”, те многократно са разпитвани, като днес са открити шест от протоколите на разпитите на германския посланик в България Бекерле (правени в периода 1945-1950 г.), и пет от протоколите на разпитите на легационния съветник д-р Антон Морман (в периода 1945-1951 г.).Допълнително бяха публикувани и шест от протоколите на разпитите и на арестуваните на германска територия бивш германския посланик в България Рихтховен, напуснал окончателно София на 19 юли 1941 г. (направени в периода 1945 – 1951 г.), два на икономиста д-р К.Клодиус (правени през 1946 г.). и три на гестаповеца Фридрих Панцингер – бивш заместник-началник на 4-то Управление на германското РСХА (правени в периода 1947-1948 г.). Всички те имат непосредствено отношение към историята на България в годините на Втората световна война (1939-1945 г.). Тук Ви представяме текста на първия документ, разкриващ много от нелицеприятните истории, касаещи т.н. „изгубена България”.

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ23 март 1945 г. Москва

Въпрос: Какви задачи са били поставени пред вас и от кой при назначаването ви за германски посланик в България?

Отговор: В министерството на външните работи, а след това по време на прием при Риббентроп ме запознаха с политическата обстановка в България. От тази информация произтичаше, че българското правителство като цяло и напълно стои на страната на Германия. В моята задача влизало по-нататъшното укрепване на приятелските връзки между България и Германия.През юни 1941 г., преди заминаването ми в София, аз бях приет от Хитлер в присъствието на Риббентроп и Гьоринг. Хитлер ме попита, дали съм информиран за обстановката в София. Когато аз отговорих положително, той каза, че моята задача като посланик в София няма да бъде сложна, тъй като в България всичко е благополучно.

Въпрос: Как това трябва да се разбира? Разяснете!

Отговор: Хитлер обърна моето внимание към неговите приятелски отношения с цар Борис, с който той обсъждаше всички политически въпроси. Той ме посъветва да оказвам на царя всякакви услуги и да бъда с него тактичен. Смисълът на инструкцията на Хитлер се свеждал към това, че аз настойчиво да настоявам за безрезервното изпълнение на всички германски искания, при това да не засягам честолюбието на цар Борис, мечтаещ да стане „цар – обединител на българските земи”.

Въпрос: Към времето на вашето пристигане в София (юни 1941 г.) Германия привършила с окупацията на Гърция и Югославия, при това България, както е известно, оказала активна поддръжка на агресивната политика на фашистка Германия на Балканите. В това ли Хитлер виждаше „благополучието” на Балканите?

Отговор: Това, разбира се, е правилно. Съгласно Виенския арбитраж (1940 г.) и договора от Кремона към България е била присъединена Южна Добруджа, област, която принадлежала на Румъния. Освен това, в края на 1940 или в началото на 1941 година между България и Германия, при активното участие на моя предшественик – германския посланик в България фон Рихтхофен, бил сключен таен договор, по който към България били присъединени Македония и Тракия, области, принадлежащи на Югославия и Гърция. Вместо това, България се съгласи да пропусне германските войски през своята територия за окупирането на Югославия и Гърция. За съществуването на този таен договор ми стана известно в края на 1941 г., от беседа с цар Борис. След това аз получих потвърждение от Министерството на външните работи на моето запитване, съществува ли такъв договор, на който се позовава Борис в беседата с мен. Накрая, по-късно, когато бях на прием при Риббентроп, последния ми потвърди, че такъв договор съществува, но за него е известно на тесен кръг хора. Цар Борис, ободрен от териториалните придобивки, се надявал след войната да присъедини към България също така и Солун. Възможно е, по този повод на него да са били направени някакви обещания от германска страна.По такъв начин, към моето пристигане в София, българската политика била напълно подчинена на германските интереси в Югоизтока на Европа. Въпрос: В какво конкретно се изразявала военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?Отговор: Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните замисли на германското командване в Юго-Изтока на Европа се изразявала в следното:България пропуснала германските войски през своята територия. Трябва да се каже, че Германия не би могла да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство бе възпрепятствало придвижването на германските войски през своята територия.Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който аз споменах по-горе, българското правителство предоставило своя транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите с Гърция и Югославия. В местата на съсредоточаване на германските войски на границите с Югославия и Гърция, тези войски получавали продоволствие, ползвали се от българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средствата на ПВО и т.н.Българското правителство освен това предоставило своите пристанища (Варна, Бургас) за престой на германските съдове и доковете за ремонт и построяване на кораби, които били използвани също за бойни операции в Черно море срещу Съветския Съюз. През 1942 година българското правителство изпратило 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наречени окупационен корпус за потушаването на партизанското движение и поддържането на германския окупационен режим в тези страни.Накрая, по секретно икономическо съглашение, които беше сключено от германска страна от пълномощника на германското правителство Клодиус, българското правителство оказало на Германия голяма икономическа помощ, напълно насочена към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично продоволствие за германските войски в България и  т.н.).

Въпрос: Във вашето задължение като германски посланик в България влизал контрола за провеждането от българското правителство на всички мероприятия, осигуряващи успех на агресията на германския фашизъм на Балканите?

Отговор: Да, разбира се. Германското правителство беше заинтересувано в осъществяването на тези мероприятия от българското правителство, и аз, като посланик, заедно с моите чиновници полагах всички усилия за това тези мероприятия да се провеждат напълно.

Въпрос: За сметка на жестокото изтребване на югославския и гръцки народ и на унищожаването на тяхната свобода и независимост ли?

Отговор: Върху това аз не съм се замислял. Аз изпълнявах заповедите на моето ръководство в Берлин и се грижех изключително за интересите на моята държава.Въпрос: Вие не дадохте изчерпателен отговор на въпроса за това какви задачи са били поставени пред вас като германски посланик в България. Ще разкажете ли по-подробно за тези задачи?Отговор: По-нагоре аз посочих, че в моите задължения влизало укрепването на приятелските отношения между България и Германия. Това аз го осъществявах по пътя на поддържането на германо-български съюзи и обединения, на личен контакт с цар Борис и с неговите министри, а след смъртта на Борис – с регентския съвет и българските министри.В моите задължения влизало също така поддържането на различните германски промишлени учреждения и на техните представители в България, чиято дейност била важна и необходима за воденето на войната.Аз оказвах също така активна помощ на германските военни инстанции в България в онези случаи, когато те имаха затруднения във взаимоотношенията с българското военно министерство при изпълнението на военните им задължения, за които аз говорих по-нагоре.Аз се стремях да установя контакт с прогерманските български организации («Легионерите» — генералите Жеков, Луков; «Ратниците» — професор Кандаржиев1; комитета на «Антикоминтерна» в България — инженер Кръстев и др.), за разпространението през тези организации на пропаганден материал, внедряването в българския живот на германската култура и изкуство с цел на разпространяването на национал-социалистическа идеология.Накрая, мое задължение беше точното изпълнение на текущите политически поръчения на германското правителство, които трябва да кажа, че бяха много и които се отнасяха до най-различни страни от вътрешния живот на България. Въпрос: Споменете за най-важните от тези поръчения и как вие практически ги осъществявахте?Отговор: Към моето пристигане в София, по настояването на германското правителство беше закрито руското консулство във Варна. Министърът на външните работи на България Попов2 доведе това до мое сведение и аз съобщих за това в Берлин. Скоро след това, по настояването на представителите на германските военни инстанции в София, аз поставих пред министър Попов въпроса за закриването на руското посолство в София и извършването на обиск в него с цел на откриването на компрометиращи материали.Българите не се съгласяваха с това настояване и благодарение на това на мен нееднократно ми се налагаше да се връщам към споменатия по-горе въпрос. Сега си спомням, че по този повод аз получих телеграма от Риббентроп, настояваща от мен да искам закриването на руското посолство в София. Хитлер поставял този въпрос по време на приема на цар Борис в своята ставка. Връщайки се от Хитлер, цар Борис ми съобщи, че е решено този въпрос за сега да се остави открит, но на него му предложили да засили наблюдението върху сътрудниците на руското посолство. По настояването на Риббентроп, аз получих уверение от министъра на вътрешните работи Габровски, че това наблюдение ще бъде засилено, а през ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус3 аз проверявах как се изпълнява това уверение. На мен ми се наложи да приложа много усилия за въздействието върху българската външна политика, когато Съветското правителство постави през 1944 г. въпроса за откриването отново на руските консулства във Варна, Бургас и Русе. Аз получих от Риббентроп категорична заповед – да възпрепятствувам на това и имах по този случай голям разговор с премиер-министъра Божилов, министъра Шишманов4, Драганов5, с регента Филов. Консулствата не бяха отворени. Въпрос: По-нагоре вие посочихте, че пристанищата Варна и Бургас се използвали от германските кораби за бойни операции срещу Съветския Съюз. Значи, обвиненията на Съветското правителство в нарушаването на неутралитета от българското правителство са били напълно обосновани?Отговор: Да, тези обвинения бяха напълно обосновани. Германските кораби от Варна и Бургас се използвали от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в други бойни операции срещу Съветския Съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския Съюз съществувал само на хартия. Обаче аз настойчиво изисквах от българските министри в рязка форма да отговарят на Съветското правителство, че тези обвинения са клевета. Аз всячески се стремях да изостря взаимоотношенията между България и Русия и да предизвикам помежду им военно стълкновение.Премиер-министърът Божилов неточно изпълнил моите инструкции. Той заявил на представителя на съветското посолство, че германските кораби, намиращи се в българските пристанища, водят борба срещу възможната поява на английски подводни лодки. Това заявление на Божилов е явна лъжа. По-късно аз предложих на министър Драганов нищо да не отговаря на Съветското правителство и да прекрати с обмяната на нотите по този въпрос.Въпрос. Откъде ви е известно, че германските кораби от Варна и Бургас са водели бойни действия срещу Съветския Съюз?Отговор: За това ми разказа адмирал Фрике6, командващ морската група в Юга, и сътрудниците от неговия щаб. В частност, от тях на мен ми стана известно, че немските хидросамолети от Варна са излитали за разузнаването на съветските райони.

Въпрос: Продължете вашите показания. Какви още поръчения на германското правителство сте изпълнявали в България?

Отговор: През пролетта на 1942 г., съгласно телеграфно разпореждане от Берлин, аз настоявах от българското правителство през министъра Попов да обяви война на Англия и Америка в съответствие с приетото от него задължение (присъединяването към пакта на 3-те държави). Българското правителство обяви, че България се намира в състояние на война с Англия и Америка. През май 1943 г., аз получих от Берлин заповед да организирам в София антикоминтерновска изложба с цел да възбудя сред българите ненавист към Съветския Съюз и неговите ръководители. След обсъждането на този въпрос с министъра на вътрешните работи Габровски беше създаден комитет за организирането на тази изложба. От външната страна изглеждаше, че това е дело на българското правителство, но в действителност всичко направихме ние – германците, под моето лично ръководство. Изложбата функционира около 6 седмици.През август 1944 г., по настояване от Берлин, аз заявих на българското правителство в лицето на регентите Филов, Михов, министъра Драганов рязък протест със заплахата да използвам въоръжена сила срещу задържането от тях на ешелоните с руските военнопленници и граждански лица, пътуващи през България за Германия. В резултат на моята намеса, ешелоните безпрепятствено продължили движението си.По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските работи – Данекер7 с помощта на министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14—15 хиляди човека), които съгласно моето настояване, бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна. Прекалено много време и сили отделях на въпроса за въвличането на българското правителство в борбата срещу партизаните както в Македония, Тракия, така и в Стара България. В резултат на моите настоявания, издигнати или по моя инициатива, или по указание от Берлин, аз успях да изпратя в тези райони окупационния български корпус, а освободените за негова сметка германски части бяха изпратени на Източния фронт. Ръководителят на германското военно разузнаване в България д-р Делиус ми предоставяше месечни сводки за хода на ликвидирането на партизаните, и аз бях постоянно в курса на това дело.

Въпрос: Следователно, вие сте взимали участие в ръководенето на борбата срещу партизаните в България?

Отговор: В непосредствената оперативна дейност на германското командване по борбата с партизаните не се намесвах. Аз на базата на получаваните от мен сводки за хода на тази борба настоявах от българското правителство, за засилването на мерките за борба срещу партизаните. В този смисъл аз, разбира се, участвувах в ръководенето на тази борба.Въпрос: При това, българските и немски части под предтекст на борба с партизаните унищожаваха мирното население, изтребваха невинни жени, деца, опожаряваха селища, села?Отговор: Да, това се правеше с цел профилактика, за да не могат другите жители да попадат под влиянието на партизаните.Въпрос: Продължавате ли по-нататък вашите показания?Отговор: След смъртта на цар Борис аз, по заповед на Хитлер и Риббентроп, предприех опит да поставя на поста премиер-министър, ръководителя на национално-либералната партия Цанков8 и да формирам правителство начело с него, което да е способно още по-решително да провежда прогерманската политика.Цанков ни беше известен по събитията от 1923 г., когато той, като премиер-министър, решително се разправи със Селската партия на Стамболийски (последният тогава беше убит) и жестоко потуши демократичното движение.Освен това влошаващата се с всеки ден военна обстановка за Германия под влиянието на загубите на Източния фронт, настоятелно изисквала да бъде поставен на власт енергичен, с диктаторски склонности човек, който би съумял да удържи България в сътрудничеството с Германия. Такъв човек можеше да бъде Цанков. Основните разговори по този повод аз водех с регента Филов, тъй като генерал Михов не владееше немски език, а княз Кирил9 стоеше на страна. Моите настоятелни искания този път бяха отклонени, обаче Филов ме увери, че набелязаната от тях кандидатура на Багрянов за поста на премиер-министър не отстъпва по своите качества на тази на Цанков.Малко преди заемането от руснаците на Букурещ аз бях извикан в Ставката. Хитлер заявяваше, че той вярва във възможността да се удържи в германски ръце Македония и Сърбия и през тях да се поддържа връзка с немските части в Гърция, обаче ми поръча още веднъж да се опитам да получа съгласието на регентския съвет за формирането на правителство начело с Цанков.Тази заповед излезе нереална. След моето връщане в България станаха събития, направили моите преговори с регентите безуспешни. Руските войски бяха на Дунав, тяхното нахлуване на българска територия беше въпрос на няколко часа. Въпрос: Известно е, че Цанков се изказваше по дунавския радиопредавател от Берлин като глава на българското фашистко марионетно правителство, формирано от германците. Как това е могло да се случи? Отговор: Аз към това нямам отношение. След провала на моите опити да го направя премиер-министър, по заповед от Берлин аз качих цялото семейство на Цанков в автомобил, доставих го в съпровода на сътрудника на посолството хауптбанфюрер Брайпол12 в гр. Ниш, откъдето той заедно с моята съпруга с военен самолет излетяли за Берлин. Там Цанков го направили премиер-министър. Аз по това време заедно с моите сътрудници бях интерниран от частите на Червената армия.

Въпрос: Продължавате ли вашите показания?

Отговор: За най-важните поръчения на германското правителство, които аз изпълнявах като посланик в България, аз ви казах. Ще посоча още две поръчения. През 1941 година, по желанието на Берлин аз успях в България да мобилизирам работна сила за изпълнението на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани почти 40 хиляди българи, които бяха изпратени от мен в Германия.След държавния преврат в Италия13 аз успях да получа от българското правителство потвърждение, че то признава законното правителство на Мусолини, и се намесих в дейността на италианската мисия в България с цел на осигуряването на интересите на Мусолини (посланик Мамели по моето настояване беше сменен от посланик Симене14).Въпрос: По такъв начин, цялата ваша дейност в България е била насочена към укрепването на позициите на германския фашизъм в навързаната от него на демократическите държави престъпна война?Отговор: Съвсем правилно. Да осигуря с всички средства победата на германския национал-социализъм над демократичните държави и да спечеля войната, която аз разглеждах като жизнено-необходима крачка от страна на Германия – в това аз виждах своята основна цел на поста германски посланик в България. На тази цел беше подчинена цялата моя дейност в България.Въпрос: Защо вие премълчавате за разузнавателната дейност на вашето посолство?Отговор: С подобен род дейност германското посолство в България не се е занимавала. Тази работа се провеждаше от намиращия се в София орган на Абвера, ръководен от доктор Делиус и главния пълномощник на СД – Обермайер15.

Въпрос: Какво ви е известно за работата на тези учреждения?

Отговор: Тези учреждения не ми бяха подчинени и нищо за работата им, което би заслужавало вниманието, не мога да съобщя.Например, на мен ми е известно, че истинската фамилия на д-р Делиус, ръководителя на германското военно разузнаване в България, е била Вагнер. Едно време, след провала на германския Абвер в Турция, той започна да се нарича д-р Фрей. Делиус ми изказваше своите опасения, че заради този провал той може да има неприятности в службата.

Въпрос: Какво отношение е имал Делиус към провала на германския Абвер в Турция?

Отговор: Както ми беше разказал Делиус, ръководителят на Абвера в Турция беше приел на служба сина на берлинския адвокат Фермерен, чиято майка е известна журналистка в Португалия. В същото време по препоръка на Делиус там пък била приета на служба дъщерята на германския консул в София Капп16, получила възпитание в Индия. Капп, Фермерен и още един сътрудник на Абвера в Истанбул преминали на страната на англичаните и им издали цялата агентура на Абвера в Турция. Провалът на Абвера в Турция послужил за повод да бъде премахнат адмирал Канарис от длъжността на ръководител на германския Абвер при «OKW» и предаването на военното разузнаване в ръцете на Химлер. Във връзка с това, от Главното управление на СД на базата на Абвера е било създадено Управлението М (военно разузнаване), чийто ръководител бил Калтенбруннер.

Въпрос: Какво още на вас ви е известно за работата на разузнавателните органи в България?

Отговор: Главният пълномощник на СД – Обермайер провеждаше в София голяма дейност. Формално той се числял като консулски секретар при полицейския аташе Хофман, намиращ се в щата на посолството. Хофман също така се занимаваше със събирането на политическа информация и тясно сътрудничеше с българската полиция.Малко преди заминаването на посолството от София, във връзка с приближаването на Червената Армия, Обермайер ми представи един ръководител от СС, чиято фамилия сега аз не помня. Последният заяви, че той се явява ръководител на организация, създадена по личното поръчение на Химлер и поддържаща тесни връзки с десните националистически кръгове.От беседата с този ръководител от СС ми стана известно, че неговата организация подготвя обявяването на независимостта на Македония с участието на десните националисти. Той ми съобщи, че в близките дни при него ще дойде лидерът на македонските независимосчари – Михайлов17, организатор на убийството на югославския крал Александър в Марсилия през 1924 г.18 И действително, Михайлов пристигнал със самолет от Загреб  (Хърватия) с жена си и други свои политически привърженици и беше насочен от Обемайер към Скопие. Ръководителят на СС ми заяви по-нататък, че той предава себе си и създадената от него организация, която се състояла от решителни млади български националисти, в мое разпореждане. Обаче да се възползвам от услугите на тази организация аз не успях, беше прекалено късно. В България навлязоха частите на Червената Армия.

Въпрос: Какви взаимоотношения вие имахте с ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус?

Отговор: По време на едно от посещенията на Канарис при мен, първият определи моите взаимоотношения с Делиус. Делиус, съгласно указанията на Канарис, ми предаваше информацията от политически характер. От беседата с Делиус по повод на политическата обстановка в България на мен случайно ми се удаде да узная, че независимо от него в България работи още една инстанция на Абвера, непосредствено от Виена. Освен това, Делиус сътрудничил в София с една германска инстанция – Службата за прехват. Въпрос: Какво още можете да съобщите за работата на германското разузнаване в България?Отговор: Повече нищо не ми е известно.Въпрос. Вие не сте откровен. На нас ни е известно, че в посолството съществувала разузнавателна служба, ръководена от така нареченото „бюро за разузнаване на Риббентроп” (Отдел за информация III на Министерството на външните работи на Германия). Разкажете какво ви е известно за тази служба? Отговор: За това, че Министерството на външните работи има своя специална разузнавателна служба («бюро за разузнаване на Риббентроп»), аз узнах в началото на 1942 г. При мен се появи сътрудник на берлинската кинофабрика „Уфа” – де-Монти, хърватин по националност, и ми заяви, че той работи в София в качеството на пълномощник на „бюрото за разузнаване на Риббентроп”. От Берлин при него е изпратена жена с фамилията Фридрих, която формално ще се числи като студентка в Софийския университет. Де-Монти по-нататък каза, че всичките агентурни материали, получени от него от доверените му лица, Фридрих ще шифрира със специален код и през посолството ще ги изпраща в Берлин. Де-Монти ме помоли да дам съответните указания на служителите от посолството.   Тука веднага де-Монти ме предупреди, че аз не трябва да се докосвам до тази работа, за да не бъда компрометиран. За съдържанието на получените от него през доверените лица материали, той ще ме информира постоянно устно. По-късно аз приемах неведнъж де-Монти.

Въпрос: Получава се така, че посолството е било прикритие на разузнавателната служба?

Отговор: Да, така се получава. Ръководеното от мен германско посолство в България служеше за прикритие на германските разузнавателни органи. Намиращата се в посолството нелегална радиостанция под ръководството на радиста Кох понякога обслужваше българските представители на Абвера и осигуряваше свръзката им с берлинските ръководещи органи.Въпрос: Продължавате ли вашите показания по този въпрос?Отговор: Де-Монти имаше редица неприятности във взаимоотношенията с българските власти, тъй като паралелно с това се занимаваше в България със снимането на филми. Освен това, германският Абвер го подозираше, че е агент на противника. Скоро след това той беше отзован в Берлин, а Фридрих беше прехвърлена в Копенхаген.

Въпрос: Кой стана наследника на де-Монти?

Отговор: Докато търсиха кой да смени де-Монти, аз по молба на нач[алника] на Отдела за информация III на МВнР съветника Генке, се съгласих тази работа да изпълнява моят личен референт Бирман (арестуван заедно с мен). След няколко месеца, по моето лично ходатайство тази дейност беше предадена на съветника от посолството, ръководителя на Отдела за култура и пропаганда Гарбен19.

Въпрос: Какво ви е известно за работата на Гарбен в качеството на пълномощник на „бюрото за разузнаване на Риббентроп”?

Отговор: Доколкото ми е известно, Гарбен е събирал информация за политическите настроения в различните кръгове на българската общественост, наблюдавал е за поведението на министрите и обкръжението им и донесенията на своята агентура изпращал в Берлин.От агентурата на Гарбен ми е известен само представителя на една германска фирма – Беккер и неговата жена, които по думите на Гарбен, имали връзки сред руските хора в България и проявявали големи успехи в разузнавателната дейност срещу Русия. Гарбен заявил, че ако на мен ми трябва нещо да уточня по отношение на руското посолство, то това може да се направи през Беккер.Освен това, Гарбен бил много тясно свързан с българските националистически кръгове.

Протоколът  е преведен на немски език.

Записано е правилно.

БЕКЕРЛЕРазпитът е прекъснат.
Разпитвал: зам[естник] нач[алник] на 2-ри отдел на Гл[авното] Упр[авление] на контраразузнаването „Смерш” подполковник БУРАШНИКОВ
Преводач: оперупълномощения на 2-ри отдел ГУКР „Смерш” ст[арши] лейтенант СТЕСНОВАЦА
ФСБ России. Н-20808. Л. 34—44.

Оригинал. Машинопис.

Забележки: 1 Става дума политическия деец и ръководител на „Ратник”, професор Асен Кантарджиев. 2 Тук и по-нататък става дума за Иван Попов, който от 16.II.1940 до 11.IV.1942 г. е министър на външните работи. 3 Тук и по-нататък става дума за подполковника от германското военно разузнаване Отто Вагнер, ръководител на  «АСТ-София».4  Става дума за Димитър Шишманов, който от 14.Х.1943 до 1.VI.1944 г. е министър на външните работи. 5 Тук и по-нататък става дума за българския военен и държавен деец Първан Драганов, който от 1.VI.1944 до 2.IX.1944 г. е министър на външните работи. 6 Става дума за германския адмирал Курт Фрике. 7  Става дума за сътрудника на Гестапо хауптщурмбанфюрер от СС Теодор Даннекер, съветник по еврейския въпрос във Франция, а от 21 януари 1943 г. – в България; натоварен е с подготовката по депортирането на българските евреи в Полша. 8 Така е в текста. Става дума за Александър Цанков, ръководител на Народното социално движение.  9 Става дума за брата на цар Борис III — княз Кирил Сакс-Кобург-Готски.10  Вероятно, Бекерле има предвид народното въстание в Букурещ от 23 август 1944 г. 11 За посещението си в Ставката на фюрера в Източна Прусия на 22 август 1944 г., А-Х. Бекерле, за което разказал на разпита, проведен на  2 ноември 1950 г.  12  Става дума за германския дипломат Герхард Брайпол. 13  Става дума за държавния преврат в Италия от 25 юли 1943 г. 14 Става дума за италианския дипломат Карло Симене 15  Возможно е да става дума за германския дипломат Франц Обермайер.16 Вероятно става сума за Нели Капп. 17 Става дума за българския политически деец Иван (Ванче) Михайлов (И.М.Гаврилов), (1896-1990) деец на македоно-одринското рев. движение, един от ръководителите на ВМРО. През 1924-1934 г. е член на ЦК на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. емигрира. След 1945 г. живее в Италия. Ръководи МПО в САЩ и Канада.18 Така е в документа. Става дума за убийството на краля на Югославия Александър I Караджорджевич на 9 октомври 1934 г. от члена на ВМРО Владо Черноземски.19 Става дума за германския дипломат д-р Манфред Гарбен, който от 16 юли 1943 г. до 7 октомври 1944 г. е референт по културата на германското посолство в София, България и съветник в Генералното консулство в Скопие.

Ст.н.с. Николай Котев д-р по история